Отиди на
Форум "Наука"

Най-големият проблем на България в момента е демографският. Но решение има.


Recommended Posts

  • Модератор антропология
Най-големият проблем на България е, че създаваме огромна, бързорастяща, неграмотна, крайно бедна и неспасяема ромска общност, която утре ще бъде мнозинство и ще превърне България в страна от третия свят - или от деветия. През 2016-та година, за пръв път от съществуването ни, броят на първокласниците с език различен от българския е равен с броя на българчетата. Тези деца са основно ромчета. Една ромка ражда средно 7 деца през живота си. Една българка - 1.5. Само след 10 години, тези ромски първокласници ще са половината от влизащите в работната сила в Б-я. След само още 10- години, четящите днес тази страница в огромното си мнозинство ще видят България в която 2/3 от гражданите са роми с основно и под основно образование, бедни, криминални и неграмотни - и огромно мнозинство, а пазарът на труда ще бъде тотално доминиран от тези хора. След по-малко от 10 години ни очаква да живеем в страна от третия свят, където от едно малограмотно свръхмнозинство ще се очаква да даде кадри за инженери, лекари, адвокати, съдии и политици. Няма да ги даде и тогава ще се чудим къде сме дрямали и какво сме проспали.
 
Проспиваме го сега. Още не е късно да се събудим. Решение има. Политиците се занимават с глупости и огромния проблем с бясно растящата роска подкласа се избягва с всички сили - от всички. Удовлетворението ми е, че в рамките на 10 г.всички ще си платим - от блогъри, протестъри, интернет и фейсбук псевдоинтелигенти, до политици, патриоти и министри и вътрешни и външни емигранти, ще видят България да се превръща в страна от третия свят с кадри и демография на нивото на най-бедните квартали на бомбай. А решение има - който казва обратното или лъже, или е се е изгубил в неясно какви дебри. Надавях се, ако не друг, “патриотите” на Симеонов, след тупането по юнашките гърди и декларативната загриженост да тръгнат да адресират проблема - но всуе - същите безпомощници са като всички досегашни властници.
 
Проблемът е, че сами си създаваме тази огромна и буквално болна подкласа - дали тя ще е от роми или българи, няма никакво значение - достатъчно е да е безработна, необразована, бързо множаща се, бедна и неквалифицирана - етносът няма значение.
Тая неграмотна ромска маса живее и се множи от помощи и ранни бракове с много деца - средно 7, често и повече. Българите нямат деца - заети са да се образоват, а после да работят, което е напълно разбираемо -за да работиш трябва да си конкурентен, а за да си конкурентен трябва да си добре образован и специалист. Резултатът обаче е, че средното българско семейство има по едно и половина дете, ако изобщо, тъй като времето и ресурсите са заети с образоване, кариера и работа, докато ромското се създава на 14 и оттам нататък следва размножаване с цел оцеляване - за всяко дете има помощи, които са жизненоважни, за оцеляването, поради което раждаемостта скача ощеповече и резултатът е омягьосан кръг. България обаче не е единствената страна, попадала в такъв кръг. Има и други, които са се измъквали от него, и са се превръщали в блестащи, образцови държави и икономики. През 50-те ситуацията в сингапур е по-зле и от тази в българия - застинала страна от третия свят, с огромно, бедно и озлобено мнозинство, което живее от помощи, и мъничка средна класа, претрепваща се да работи. В момента всеки пети гражданин на сингапур е милионер, а сингапур е третия по големина финансов център в света, след НЙ и Лондон. Чудо? Не, закони.
 
Един човек, сингапурец на име Lee Kuan, забелязва абсурда - образованите сингапурки не раждат деца, поради което броят на образованите сингапурки, разбира се, става все по-малък с всяка изминала генерация; обратно - необразованото, безработно и неквалифицирано мнозинство п и о цял ден ражда деца, които нямат никакво бъдеще, нямат образование и нямат квалификация.
Lee Kuan прави една промяна в законодателството на сингапур - размерът на помощите за майчинство се обвързва с образователното ниво на майката - колкото по-висока е образователната степен на майката, толкова по-високи са помощите от държавата за майчинство, защото тези помощи трябва да я компенсират за загубените ползи от това, че е трябвало да прекъсне кариера или образование, за да роди. Най-високи са помощите, ако родилката е студентка - те са няколко пъти по високи от помощите за родители с основно образование - и... в рамките на 20 години в сингапур става чудо - раждаемостта на най-ощетените класи намалява, а раждаемостта на най-образованите и интелигентните се увеличава, защото образованите жени и мъже се чувстват компенсирани; малограмотните групи - наопаки - усещат, че е в техен интерес първо да се образоват и квалифицират, а после да раждат, защото иначе помощите са твърде малки. И чудото става - от най-бедната страна в азия Сингапур се превръща в страната с най-висок доход...в целия свят.
 
Ако същото не се случи в България, в рамките на следващите 10 години слизаме в ада на третия свят. Политиците, които не вдяват проблема - и че този проблем всъщност има решение, не са за политиката. Нямат работа начело на партии и държави.
Някои цитати от този необикновен човек, Лий Куан:
 
“ If I tell Singaporeans – we are all equal regardless of race, language, religion, culture. Then they will say,”Look, I’m doing poorly. You are responsible.” But I can show that from British times, certain groups have always done poorly, in mathematics and in science. But I’m not God, I can’t change you. But I can encourage you, give you extra help to make you do, say maybe, 20% better. “ -
“Ако кажа на сингапурците - вие всички сте равни без оглед на раса, език, етнос, образование и култура, тогава те ще ми казват - “виж сега, аз се справям зле (в образованието и в живота). Това е твоя вина, на държавата”. Обаче, аз мога да им покажа, че още от колониалните времена, има групи, които винаги са се справяли по-зле от другите в математиката и в науките. И аз не съм Господ, не мога да ви променя. Но мога да ви окуража, да ви окажа малко извънаредна помощ за да се справите, да кажем, с 20% по-добре.”
 
“ I started off believing all men were equal. I now know that’s the most unlikely thing ever to have been, because millions of years have passed over evolution, people have scattered across the face of this earth, been isolated from each other, developed independently, had different intermixtures between races, peoples, climates, soils… I didn’t start off with that knowledge. But by observation, reading, watching, arguing, asking, that is the conclusion I’ve come to. “
“Започнах с убеждението, че всички хора са равни. Сега знам, че това е най-малко вероятното от всички неща, защото хората са преминали през милиони години от еволюция, разпръснали са се по цялата Земя, смесвали са се с различни етноси и са се адаптирали към различни почви, климати и етнически съседи....Аз не започнах с тази презумпция. Обаче с наблюдения, четене, гледане, спорене, питане, стигнах до тоя извод.”
 
За демокрацията: “ There are some flaws in the assumptions made for democracy. It is assumed that all men and women are equal or should be equal. Hence, one-man-one-vote. But is equality realistic? If it is not, to insist on equality must lead to regression. “ - В презумпциите ни за демокрацията има някои пропуски. Презумира се, че всички мъже и жени са равни - или трябва да са равни. Следователно - един човек=един глас. Но реалистична ли е тази презумпция? Защото ако не е, следването на принципа на равенството би трябвало да доведе до регрес, не до прогрес.”
 
“ I ignore polling as a method of government. I think that shows a certain weakness of mind – an inability to chart a course whichever way the wind blows, whichever way the media encourages the people to go, you follow. You are not a leader. “ - Аз игнорирам референдумите като метод на управление. Мисля, че следването на референдуми показва някаква слабост на ума, неспособност за чертаене на политически курс - вместо това, предпочитане да се следва посоката на вятъра, накъдето духне, накъдето медиите насочат хората да вървят, и ти (политикът) да вървиш.
 
За необходимостта образованите жени да получават по-високи майчински помощи от нискообразованите родилки: “If you don’t include your women graduates in your breeding pool and leave them on the shelf, you would end up a more stupid society… So what happens? There will be less bright people to support dumb people in the next generation. That’s a problem. “ - “ако изключиш жените с висше образование от родителския пул и ги оставиш като забравени ябълки на гардероба :), ще свършиш в по-тъпо общество от това, в което си се родил. И какво следва? Следва, че ще има по-малко образовани хора, които да работят и изкарват помощите на необразованите от следващата генерация. Това е проблем.”
 
Нека всеки, прочел горното, отсъди за себе си. Но мисля, че нямаме време за губене.
Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 244
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители
Преди 3 часа, Южняк said:
Най-големият проблем на България е, че създаваме огромна, бързорастяща, неграмотна, крайно бедна и неспасяема ромска общност, която утре ще бъде мнозинство и ще превърне България в страна от третия свят - или от деветия. През 2016-та година, за пръв път от съществуването ни, броят на първокласниците с език различен от българския е равен с броя на българчетата. Тези деца са основно ромчета. Една ромка ражда средно 7 деца през живота си. Една българка - 1.5. Само след 10 години, тези ромски първокласници ще са половината от влизащите в работната сила в Б-я. След само още 10- години, четящите днес тази страница в огромното си мнозинство ще видят България в която 2/3 от гражданите са роми с основно и под основно образование, бедни, криминални и неграмотни - и огромно мнозинство, а пазарът на труда ще бъде тотално доминиран от тези хора. След по-малко от 10 години ни очаква да живеем в страна от третия свят, където от едно малограмотно свръхмнозинство ще се очаква да даде кадри за инженери, лекари, адвокати, съдии и политици. Няма да ги даде и тогава ще се чудим къде сме дрямали и какво сме проспали. Проспиваме го сега. Още не е късно да се събудим. Решение има. Политиците се занимават с глупости и огромния проблем с бясно растящата роска подкласа се избягва с всички сили - от всички. Удовлетворението ми е, че в рамките на 10 г.всички ще си платим - от блогъри, протестъри, интернет и фейсбук псевдоинтелигенти, до политици, патриоти и министри и вътрешни и външни емигранти, ще видят България да се превръща в страна от третия свят с кадри и демография на нивото на най-бедните квартали на бомбай. А решение има - който казва обратното или лъже, или е се е изгубил в неясно какви дебри. Надавях се, ако не друг, “патриотите” на Симеонов, след тупането по юнашките гърди и декларативната загриженост да тръгнат да адресират проблема - но всуе - същите безпомощници са като всички досегашни властници.
Проблемът е, че сами си създаваме тази огромна и буквално болна подкласа - дали тя ще е от роми или българи, няма никакво значение - достатъчно е да е безработна, необразована, бързо множаща се, бедна и неквалифицирана - етносът няма значение.
Тая неграмотна ромска маса живее и се множи от помощи и ранни бракове с много деца - средно 7, често и повече. Българите нямат деца - заети са да се образоват, а после да работят, което е напълно разбираемо -за да работиш трябва да си конкурентен, а за да си конкурентен трябва да си добре образован и специалист. Резултатът обаче е, че средното българско семейство има по едно и половина дете, ако изобщо, тъй като времето и ресурсите са заети с образоване, кариера и работа, докато ромското се създава на 14 и оттам нататък следва размножаване с цел оцеляване - за всяко дете има помощи, които са жизненоважни, за оцеляването, поради което раждаемостта скача ощеповече и резултатът е омягьосан кръг. България обаче не е единствената страна, попадала в такъв кръг. Има и други, които са се измъквали от него, и са се превръщали в блестащи, образцови държави и икономики. През 50-те ситуацията в сингапур е по-зле и от тази в българия - застинала страна от третия свят, с огромно, бедно и озлобено мнозинство, което живее от помощи, и мъничка средна класа, претрепваща се да работи. В момента всеки пети гражданин на сингапур е милионер, а сингапур е третия по големина финансов център в света, след НЙ и Лондон. Чудо? Не, закони.
Един човек, сингапурец на име Lee Kuan , забелязва абсурда - образованите сингапурки не раждат деца, поради което броят на образованите сингапурки, разбира се, става все по-малък с всяка изминала генерация; обратно - необразованото, безработно и неквалифицирано мнозинство п и о цял ден ражда деца, които нямат никакво бъдеще, нямат образование и нямат квалификация.
Lee Kuan прави една промяна в законодателството на сингапур - размерът на помощите за майчинство се обвързва с образователното ниво на майката - колкото по-висока е образователната степен на майката, толкова по-високи са помощите от държавата за майчинство, защото тези помощи трябва да я компенсират за загубените ползи от това, че е трябвало да прекъсне кариера или образование, за да роди. Най-високи са помощите, ако родилката е студентка - те са няколко пъти по високи от помощите за родители с основно образование - и... в рамките на 20 години в сингапур става чудо - раждаемостта на най-ощетените класи намалява, а раждаемостта на най-образованите и интелигентните се увеличава, защото образованите жени и мъже се чувстват компенсирани; малограмотните групи - наопаки - усещат, че е в техен интерес първо да се образоват и квалифицират, а после да раждат, защото иначе помощите са твърде малки. И чудото става - от най-бедната страна в азия Сингапур се превръща в страната с най-висок доход...в целия свят.
Ако същото не се случи в България, в рамките на следващите 10 години слизаме в ада на третия свят. Политиците, които не вдяват проблема - и че този проблем всъщност има решение, не са за политиката. Нямат работа начело на партии и държави.
Някои цитати от този необикновен човек, Лий Куан:
“ If I tell Singaporeans – we are all equal regardless of race, language, religion, culture. Then they will say,”Look, I’m doing poorly. You are responsible.” But I can show that from British times, certain groups have always done poorly, in mathematics and in science. But I’m not God, I can’t change you. But I can encourage you, give you extra help to make you do, say maybe, 20% better. “ -
“Ако кажа на сингапурците - вие всички сте равни без оглед на раса, език, етнос, образование и култура, тогава те ще ми казват - “виж сега, аз се справям зле (в образованието и в живота). Това е твоя вина, на държавата”. Обаче, аз мога да им покажа, че още от колониалните времена, има групи, които винаги са се справяли по-зле от другите в математиката и в науките. И аз не съм Господ, не мога да ви променя. Но мога да ви окуража, да ви окажа малко извънаредна помощ за да се справите, да кажем, с 20% по-добре.”
“ I started off believing all men were equal. I now know that’s the most unlikely thing ever to have been, because millions of years have passed over evolution, people have scattered across the face of this earth, been isolated from each other, developed independently, had different intermixtures between races, peoples, climates, soils… I didn’t start off with that knowledge. But by observation, reading, watching, arguing, asking, that is the conclusion I’ve come to. “
“Започнах с убеждението, че всички хора са равни. Сега знам, че това е най-малко вероятното от всички неща, защото хората са преминали през милиони години от еволюция, разпръснали са се по цялата Земя, смесвали са се с различни етноси и са се адаптирали към различни почви, климати и етнически съседи....Аз не започнах с тази презумпция. Обаче с наблюдения, четене, гледане, спорене, питане, стигнах до тоя извод.”
За демокрацията: “ There are some flaws in the assumptions made for democracy. It is assumed that all men and women are equal or should be equal. Hence, one-man-one-vote. But is equality realistic? If it is not, to insist on equality must lead to regression. “ - В презумпциите ни за демокрацията има някои пропуски. Презумира се, че всички мъже и жени са равни - или трябва да са равни. Следователно - един човек=един глас. Но реалистична ли е тази презумпция? Защото ако не е, следването на принципа на равенството би трябвало да доведе до регрес, не до прогрес.”
“ I ignore polling as a method of government. I think that shows a certain weakness of mind – an inability to chart a course whichever way the wind blows, whichever way the media encourages the people to go, you follow. You are not a leader. “ - Аз игнорирам референдумите като метод на управление. Мисля, че следването на референдуми показва някаква слабост на ума, неспособност за чертаене на политически курс - вместо това, предпочитане да се следва посоката на вятъра, накъдето духне, накъдето медиите насочат хората да вървят, и ти (политикът) да вървиш.
За необходимостта образованите жени да получават по-високи майчински помощи от нискообразованите родилки: “If you don’t include your women graduates in your breeding pool and leave them on the shelf, you would end up a more stupid society… So what happens? There will be less bright people to support dumb people in the next generation. That’s a problem. “ - “ако изключиш жените с висше образование от родителския пул и ги оставиш като забравени ябълки на гардероба :), ще свършиш в по-тъпо общество от това, в което си се родил. И какво следва? Следва, че ще има по-малко образовани хора, които да работят и изкарват помощите на необразованите от следващата генерация. Това е проблем.”
Нека всеки прочел горното, отсъди за себе си. Но мисля, че нямаме време за губене.

+ Явно от някаква криво разбрана политкоректност българските политици не говорят нищо за това, а тези, които говорят го правят с популистки цели, без ни най-малко намерение да променят реално нещо. Ето какво казва още Ли Куан Ю в мемоарите си по повод на същия проблем, който са имали в Сингапур, само че той не го дефинира като етнически, защото там живеят две големи етнически малцинства и китайско мнозинство:

"Нашите данни от 1980 също така показваха, че проблемът с високо образовани се задълбочава от факта, че те раждат много по малко деца от ниско образованите. На всяка жена с висше образование средно се пада по 1.6 деца; със средно – също по 1.6 деца; с начално – 2.3 деца; без начално – по 4.3 деца. За просто възпроизводство на населението е необходимо във всяко семейство да има средно 2.1 деца. Следователно, ние удвояваме най-необразованото си население, но не възпроизвеждаме най-образованите. За да променим това, през 1984 решихме да предоставим на майките с висше образование, родили 3-то дете, предимство в избор на най-добри училища за всичките 3 деца.

Мнозина критици обвиняваха правителството в безумна политика с инициативата му “Спрете след второ дете”  (Stop at Two) през 60-те. Бяха ли прави? И да, и не. Без тази политика нямаше да успеем да снижим бума в прираста, да решим проблема с безработицата и повишаване качеството на училищното образование. Но трябваше да се досетим, че образованите ще останат с по 2 или едно деца, а необразованите с по 4 и повече. Всичко това беше известно от опита на развитите държави, но да се говори за него беше политически некоректно. Западните учени, които ни планираха програмата, знаеха за това, но не ни казаха, а ние просто не го знаехме и не променихме политиката си до 1983, когато анализът на статистиката от 1980 ни го показа ясно като резултат в съотношението образовани-необразовани."

Това съм го цитирал в темата за Сингапур и България.

А конкретно как са подходили в края на 60те и през 70-те в Сингапур:

Опасявайки се, че нарастващото население на страната може да претовари развиващата се икономика, Ли започва енергично кампанията за семейно планиране Stop at Two.

Абортите и стерилизацията са легализирани през 70-те, а жените са окуражавани към това след раждане на второто им дете.

Жени без O-Level /отговарящи на нашето завършено средно образование и с ниски доходи, получават 7-дневен платен отпуск от правителството и $10,000 SGD за доброволно извършване на операция /аборт или стерилизация/.

Правителството също така въвежда цял пакет от мерки, демотивиращи родителите да имат повече от 2 деца в периода между 1969-72:

-          работещите в обществения сектор не получават помощи за трето или всяко последващо дете

-          Родилните отделения в болниците вземат необикновено високи такси за всяко родено след второ дете

-          данъчни облекчения се дават само за първите 2 деца

-          семейства с повече от две деца не  получават държавно жилище

Трябва да се допълни обаче, че след като постига целта си да не се раждат безотговорно много деца, без да им е осигурено образование и добри материални възможности, правителството на Ли Куан Ю отменя тези драконовски мерки и преминава към следващата крачка – високо качествено образование за всички сингапурски граждани.

Първите му крачки са драстични, защото ситуацията е взривоопасна – малайци и индийци, които са етнически малцинства в Сингапур от 14 и 9 процента /останалите са китайци/ тогава са имали традиция и обичай да раждат по много деца, без да ги е грижа за тяхното образование и добри условия за живот.

Най-впечатляващата за мен е сингапурската жилищна програма, финансирана от държавата, по която са построени над 750 000 апартамента върху земя собственост на държавата и практически на всеки работещ сингапурец е дадена възможността и правото да притежава качествена собственост на поносима и преференциална цена /първата вноска от 80 000 долара се поема изцяло от държавата/.

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Привет, Киров, не знаех, че има тема за Сингапур. Дествително, Лий Куан започва кариерата си като социалист, и то такъв, че с реформите си би накарал маркс и енгелс да си бият шапките в стената; първите му действия във властта са изцяло социални - адресиране на жилищния проблем, осигуряване на държавни жилища за нуждаещите се и за младите, мащабни социални реформи. Сталин и Мао ряпа да ядат - Куан забранява концерт на Клиф Ричардс, ако не се подстриже и престане да прилича на дегенерат :), разпорежда всички държавни служители да носят табелки с имената си и моли клиентите да рапортуват всички случаи на корупция и подкупи с имената на корумпираните служители. В пощите издава разпореждане да се сложат надписи, че тия с дългите коси и татуировките ще бъдат обслужени последни. С това започва. Еволюцията му след това е забележителна и..го отвежда в друго политическо течение, а Сингапур превръща в на-проспериращата държава в азия. Той е двусмислена личност - някои от решенията му са странни, други не на място, но трети работят. Решителното е диференцирането на помощите за мачинство и деца - колкото по-високо образователното ниво, толкова по-високи помощите. Дотогава Сингапур е блато на края на света, населено от малайци-мюсюлмани, китайци, бивши роби от мините (потеклото на Куан е такова също) и индийци. След диференциацията в помощите сингапур се превръща в най-образованата страна в света, съперпросперираща икономика, където всеки пети е милионер (......), средният коефициент на интелигентност скача до... 107 (пак горе -долу на-високият в света и пак многоточие.....), а децата им всяка година печелят PICA. И тази година също. 

Не мисля, че политиците не говорят за проблема с ромската самодисквалификация от политическа коректност. Етнически подход е немислим. Проблемът не е етнически. Единственото разумно и възможно решение е диференциация на помощите на база  образование - а не на база на етнос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 36 минути, Южняк said:

Привет, Киров, не знаех, че има тема за Сингапур. Дествително, Лий Куан започва кариерата си като социалист, и то такъв, че с реформите си би накарал маркс и енгелс да си бият шапките в стената; първите му действия във властта са изцяло социални - адресиране на жилищния проблем, осигуряване на държавни жилища за нуждаещите се и за младите, мащабни социални реформи. Сталин и Мао ряпа да ядат - Куан забранява концерт на Клиф Ричардс, ако не се подстриже и престане да прилича на дегенерат :), разпорежда всички държавни служители да носят табелки с имената си и моли клиентите да рапортуват всички случаи на корупция и подкупи с имената на корумпираните служители. В пощите издава разпореждане да се сложат надписи, че тия с дългите коси и татуировките ще бъдат обслужени последни. С това започва. Еволюцията му след това е забележителна и..го отвежда в друго политическо течение, а Сингапур превръща в на-проспериращата държава в азия. Той е двусмислена личност - някои от решенията му са странни, други не на място, но трети работят. Решителното е диференцирането на помощите за мачинство и деца - колкото по-високо образователното ниво, толкова по-високи помощите. Дотогава Сингапур е блато на края на света, населено от малайци-мюсюлмани, китайци, бивши роби от мините (потеклото на Куан е такова също) и индийци. След диференциацията в помощите сингапур се превръща в най-образованата страна в света, съперпросперираща икономика, където всеки пети е милионер (......), средният коефициент на интелигентност скача до... 107 (пак горе -долу на-високият в света и пак многоточие.....), а децата им всяка година печелят PICA. И тази година също. 

Не мисля, че политиците не говорят за проблема с ромската самодисквалификация от политическа коректност. Етнически подход е немислим. Проблемът не е етнически. Единственото разумно и възможно решение е диференциация на помощите на база  образование - а не на база на етнос.

Интересно дай още информация. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Южняк said:
Най-големият проблем на България е, че създаваме огромна, бързорастяща, неграмотна, крайно бедна и неспасяема ромска общност, която утре ще бъде мнозинство и ще превърне България в страна от третия свят - или от деветия. През 2016-та година, за пръв път от съществуването ни, броят на първокласниците с език различен от българския е равен с броя на българчетата. Тези деца са основно ромчета. Една ромка ражда средно 7 деца през живота си. Една българка - 1.5. Само след 10 години, тези ромски първокласници ще са половината от влизащите в работната сила в Б-я. След само още 10- години, четящите днес тази страница в огромното си мнозинство ще видят България в която 2/3 от гражданите са роми с основно и под основно образование, бедни, криминални и неграмотни - и огромно мнозинство, а пазарът на труда ще бъде тотално доминиран от тези хора. След по-малко от 10 години ни очаква да живеем в страна от третия свят, където от едно малограмотно свръхмнозинство ще се очаква да даде кадри за инженери, лекари, адвокати, съдии и политици. Няма да ги даде и тогава ще се чудим къде сме дрямали и какво сме проспали.
 
Проспиваме го сега. Още не е късно да се събудим. Решение има. Политиците се занимават с глупости и огромния проблем с бясно растящата роска подкласа се избягва с всички сили - от всички. Удовлетворението ми е, че в рамките на 10 г.всички ще си платим - от блогъри, протестъри, интернет и фейсбук псевдоинтелигенти, до политици, патриоти и министри и вътрешни и външни емигранти, ще видят България да се превръща в страна от третия свят с кадри и демография на нивото на най-бедните квартали на бомбай. А решение има - който казва обратното или лъже, или е се е изгубил в неясно какви дебри. Надавях се, ако не друг, “патриотите” на Симеонов, след тупането по юнашките гърди и декларативната загриженост да тръгнат да адресират проблема - но всуе - същите безпомощници са като всички досегашни властници.
 
Проблемът е, че сами си създаваме тази огромна и буквално болна подкласа - дали тя ще е от роми или българи, няма никакво значение - достатъчно е да е безработна, необразована, бързо множаща се, бедна и неквалифицирана - етносът няма значение.
Тая неграмотна ромска маса живее и се множи от помощи и ранни бракове с много деца - средно 7, често и повече. Българите нямат деца - заети са да се образоват, а после да работят, което е напълно разбираемо -за да работиш трябва да си конкурентен, а за да си конкурентен трябва да си добре образован и специалист. Резултатът обаче е, че средното българско семейство има по едно и половина дете, ако изобщо, тъй като времето и ресурсите са заети с образоване, кариера и работа, докато ромското се създава на 14 и оттам нататък следва размножаване с цел оцеляване - за всяко дете има помощи, които са жизненоважни, за оцеляването, поради което раждаемостта скача ощеповече и резултатът е омягьосан кръг. България обаче не е единствената страна, попадала в такъв кръг. Има и други, които са се измъквали от него, и са се превръщали в блестащи, образцови държави и икономики. През 50-те ситуацията в сингапур е по-зле и от тази в българия - застинала страна от третия свят, с огромно, бедно и озлобено мнозинство, което живее от помощи, и мъничка средна класа, претрепваща се да работи. В момента всеки пети гражданин на сингапур е милионер, а сингапур е третия по големина финансов център в света, след НЙ и Лондон. Чудо? Не, закони.
 
Един човек, сингапурец на име Lee Kuan, забелязва абсурда - образованите сингапурки не раждат деца, поради което броят на образованите сингапурки, разбира се, става все по-малък с всяка изминала генерация; обратно - необразованото, безработно и неквалифицирано мнозинство п и о цял ден ражда деца, които нямат никакво бъдеще, нямат образование и нямат квалификация.
Lee Kuan прави една промяна в законодателството на сингапур - размерът на помощите за майчинство се обвързва с образователното ниво на майката - колкото по-висока е образователната степен на майката, толкова по-високи са помощите от държавата за майчинство, защото тези помощи трябва да я компенсират за загубените ползи от това, че е трябвало да прекъсне кариера или образование, за да роди. Най-високи са помощите, ако родилката е студентка - те са няколко пъти по високи от помощите за родители с основно образование - и... в рамките на 20 години в сингапур става чудо - раждаемостта на най-ощетените класи намалява, а раждаемостта на най-образованите и интелигентните се увеличава, защото образованите жени и мъже се чувстват компенсирани; малограмотните групи - наопаки - усещат, че е в техен интерес първо да се образоват и квалифицират, а после да раждат, защото иначе помощите са твърде малки. И чудото става - от най-бедната страна в азия Сингапур се превръща в страната с най-висок доход...в целия свят.
 
Ако същото не се случи в България, в рамките на следващите 10 години слизаме в ада на третия свят. Политиците, които не вдяват проблема - и че този проблем всъщност има решение, не са за политиката. Нямат работа начело на партии и държави.
Някои цитати от този необикновен човек, Лий Куан:
 
“ If I tell Singaporeans – we are all equal regardless of race, language, religion, culture. Then they will say,”Look, I’m doing poorly. You are responsible.” But I can show that from British times, certain groups have always done poorly, in mathematics and in science. But I’m not God, I can’t change you. But I can encourage you, give you extra help to make you do, say maybe, 20% better. “ -
“Ако кажа на сингапурците - вие всички сте равни без оглед на раса, език, етнос, образование и култура, тогава те ще ми казват - “виж сега, аз се справям зле (в образованието и в живота). Това е твоя вина, на държавата”. Обаче, аз мога да им покажа, че още от колониалните времена, има групи, които винаги са се справяли по-зле от другите в математиката и в науките. И аз не съм Господ, не мога да ви променя. Но мога да ви окуража, да ви окажа малко извънаредна помощ за да се справите, да кажем, с 20% по-добре.”
 
“ I started off believing all men were equal. I now know that’s the most unlikely thing ever to have been, because millions of years have passed over evolution, people have scattered across the face of this earth, been isolated from each other, developed independently, had different intermixtures between races, peoples, climates, soils… I didn’t start off with that knowledge. But by observation, reading, watching, arguing, asking, that is the conclusion I’ve come to. “
“Започнах с убеждението, че всички хора са равни. Сега знам, че това е най-малко вероятното от всички неща, защото хората са преминали през милиони години от еволюция, разпръснали са се по цялата Земя, смесвали са се с различни етноси и са се адаптирали към различни почви, климати и етнически съседи....Аз не започнах с тази презумпция. Обаче с наблюдения, четене, гледане, спорене, питане, стигнах до тоя извод.”
 
За демокрацията: “ There are some flaws in the assumptions made for democracy. It is assumed that all men and women are equal or should be equal. Hence, one-man-one-vote. But is equality realistic? If it is not, to insist on equality must lead to regression. “ - В презумпциите ни за демокрацията има някои пропуски. Презумира се, че всички мъже и жени са равни - или трябва да са равни. Следователно - един човек=един глас. Но реалистична ли е тази презумпция? Защото ако не е, следването на принципа на равенството би трябвало да доведе до регрес, не до прогрес.”
 
“ I ignore polling as a method of government. I think that shows a certain weakness of mind – an inability to chart a course whichever way the wind blows, whichever way the media encourages the people to go, you follow. You are not a leader. “ - Аз игнорирам референдумите като метод на управление. Мисля, че следването на референдуми показва някаква слабост на ума, неспособност за чертаене на политически курс - вместо това, предпочитане да се следва посоката на вятъра, накъдето духне, накъдето медиите насочат хората да вървят, и ти (политикът) да вървиш.
 
За необходимостта образованите жени да получават по-високи майчински помощи от нискообразованите родилки: “If you don’t include your women graduates in your breeding pool and leave them on the shelf, you would end up a more stupid society… So what happens? There will be less bright people to support dumb people in the next generation. That’s a problem. “ - “ако изключиш жените с висше образование от родителския пул и ги оставиш като забравени ябълки на гардероба :), ще свършиш в по-тъпо общество от това, в което си се родил. И какво следва? Следва, че ще има по-малко образовани хора, които да работят и изкарват помощите на необразованите от следващата генерация. Това е проблем.”
 
Нека всеки, прочел горното, отсъди за себе си. Но мисля, че нямаме време за губене.

Абсолютно съм съгласен с това което пишеш. Бих добавил, че е време и да отворим по-широко вратите за връщане на българския етнос живеещ в чужди държави и облегчаване на процедурата по получаване на българско гражданство, съчетана с икономическо подпомагане за тези, които трайно се преселят назад в историческата си родина. Например така постъпи Гърция преди време и си даде гражданство на понтийските гърци, даде им и икономическа подкрепаза преселване в Гърция.

И ще допълня , за много неща вече няма време за губене. Време е политическата ни класа да заработи.

От мене плюс за темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 28 минути, Capitainofmarine said:

Абсолютно съм съгласен с това което пишеш. Бих добавил, че е време и да отворим по-широко вратите за връщане на българския етнос живеещ в чужди държави и облегчаване на процедурата по получаване на българско гражданство, съчетана с икономическо подпомагане за тези, които трайно се преселят назад в историческата си родина..

нали се сещаш, че т. нар. политическа класа няма интерес това да се случи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

С формулираното виждам два проблема.

Първият е, че неща, които работят в азиатските общества, няма как да работят другаде.

Вторият е, че броят на децата се определя от недостатъчността на помощите. Помощите за едно дете няма как да издържат цяло семейство, следователно се правят колкото се може повече деца. Със значително орязване на перото в семейните бюджети на ромските семейства, идващо от помощи, те ще трябва да запълнят дупката с нещо, а това нещо в средносрочен план е само едно: престъпността.

Затова и въпросът не е никак толкова лесен за разрешаване, колкото изглежда.

Ако обществото е готово да понесе драстично покачване на битовата и друга престъпност в следващите двадесетина-тридесет, че и повече години, докато моделът евентуално се смени -  и то много силно евентуално, защото този подтик към хипотетичната бъдеща образованост не го виждам като много реалистичен - то вашият сценарий би могъл да сработи. Но никой управляващ не би поел подобна отговорност, и не без основание. Няма държавни институции, които биха могли да спрат подобна вълна на престъпност, а това рискува да унищожи и държавността.

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 13 минути, Last roman said:

нали се сещаш, че т. нар. политическа класа няма интерес това да се случи.

Да, но ние имаме.

 

Преди 1 час, Южняк said:

Не мисля, че политиците не говорят за проблема с ромската самодисквалификация от политическа коректност. Етнически подход е немислим. Проблемът не е етнически. Единственото разумно и възможно решение е диференциация на помощите на база  образование - а не на база на етнос.

Това го подкрепям напълно, отдавна трябваше да се случи, въпреки че всякакви защитници на човешките права ще скочат срещу него.

И още нещо според мен - държавата да си влезе в ролята и да се отнася равнопоставено към всички, независимо от етноса им, няма начин да има законност по начина, по който се процедира сега: говоря за плащането на тока, купуването на билети в градския транспорт и такива уж дребни неща. Точно те провокират етническо напрежение и разделяне. В крайна сметка никой етнос не е свещена крава, всички сме граждани на една държава.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 42 минути, dora said:

Вторият е, че броят на децата се определя от недостатъчността на помощите. Помощите за едно дете няма как да издържат цяло семейство, следователно се правят колкото се може повече деца

Дора, привет.

Усещате ли колко абсурдно е това? Как броят на децата въобще може да бъде средство за издържане на семейство - цялата логика на живота е обърната наопаки.

Нали семейството и децата се създават, когато човек работи и има средства от тази работа да ги издържа. Раждането на деца и помощите за това да са занаят за иждивяване. Абсурдно е и води към ада.

"Първият е, че неща, които работят в азиатските общества, няма как да работят другаде."

И с това категорично не съм съгласен. По тази логика, нещата, които работят в западните общества няма начин да работят никъде другаде. Но те работят. Добрата котка е която лови мишките.

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, dora said:

Вторият е, че броят на децата се определя от недостатъчността на помощите. Помощите за едно дете няма как да издържат цяло семейство, следователно се правят колкото се може повече деца. Със значително орязване на перото в семейните бюджети на ромските семейства, идващо от помощи, те ще трябва да запълнят дупката с нещо, а това нещо в средносрочен план е само едно: престъпността.

Има начин. Защо помощите трябва да се обвързват с броя на децата? Може да са под формата на ваучери (купони) за храна и отопление на база членове на домакинство с таван  изчислен до 4 човека. Т.е.  до две деца. За три и повече  -  стипендии за учащи  и данъчни облекчения. Т.е. който работи и децата му учат получава бонус. Ако не работи,  всяко дете над второто му е в тежест.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 45 минути, Б. Киров said:

Дора, привет.

Усещате ли колко абсурдно е това? Как броят на децата въобще може да бъде средство за издържане на семейство - цялата логика на живота е обърната наопаки.

Нали семейството и децата се създават, когато човек работи и има средства от тази работа да ги издържа. Раждането на деца и помощите за това да са занаят за иждивяване. Абсурдно е и води към ада.

"Първият е, че неща, които работят в азиатските общества, няма как да работят другаде."

И с това категорично не съм съгласен. По тази логика, нещата, които работят в западните общества няма начин да работят никъде другаде. Но те работят. Добрата котка е която лови мишките.

 

Съгласна съм, че е абсурдно, но всъщност е поминък. Той няма от какво реално да бъде заместен в разумни срокове.

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Last roman said:

нали се сещаш, че т. нар. политическа класа няма интерес това да се случи.

Как да го забравя , като всеки месец чувам , тежко сине, батко , тате, братовчеде в България се живее ... И помагам и  спонсорирам...:bg:

Но все един ден трябва да се случи, да се пречупи модела, който върви в България от началото на демокрацията та до ден днешен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 11 минути, dora said:

Съгласна съм, че е абсурдно, но всъщност е поминък. Той няма от какво реално да бъде заместен в разумни срокове.

 

Зависи какво разбирате под разумни срокове. Според мен има, от намирането на работа на хората от този етнос. Като начало нискоквалифицирана с перспективи за тези, които учат и желаят да печелят повече и да живеят по-добре от квалифицирана.

От дядо си помня, той беше от Северозападна България, казваше ми, че в тяхното село е имало много роми, но всички са работели и са били уважавани от съселяните си.

Държавата ни всъщност ги унижава, като им дава помощи, стимулиращи ги да не работят - по този начин им казва, вие не ставате за нищо друго.

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 46 минути, Atom said:

Има начин. Защо помощите трябва да се обвързват с броя на децата? Може да са под формата на ваучери (купони) за храна и отопление на база членове на домакинство с таван  изчислен до 4 човека. Т.е.  до две деца. За три и повече  -  стипендии за учащи  и данъчни облекчения. Т.е. който работи и децата му учат получава бонус. Ако не работи,  всяко дете над второто му е в тежест.

Данъчни облекчения върху какво, при липса на доход?  Това, което предлагате, би работило за бедните, но работещи семейства. За семействата, в които няма нито един работещ, както и нито един грамотен, това не би свършило никаква работа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Б. Киров said:

Зависи какво разбирате под разумни срокове. Според мен има, от намирането на работа на хората от този етнос. Като начало нискоквалифицирана с перспективи за тези, които учат и желаят да печелят повече и да живеят по-добре и квалифицирана.

От дядо си помня, той беше от Северозападна България, казваше ми, че в тяхното село е имало много роми, но всички са работели и са били уважавани от съселяните си.

Държавата ни всъщност ги унижава, като им дава помощи, стимулиращи ги да не работят - по този начин им казва, вие не ставате за нищо друго.

 

Нискоквалифицираната работа няма да ги издържа. Държавата е бедна, доходите на хората не са високи по принцип. В зависимост от специалността, и висококвалифицирани се чудят как да приключат месеца. За нискоквалифицираните просто няма шанс. Затова. А и каква е пазарната нужда от нискоквалифициран труд? Според мен твърде малка.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 56 минути, Б. Киров said:

Усещате ли колко абсурдно е това? Как броят на децата въобще може да бъде средство за издържане на семейство - цялата логика на живота е обърната наопаки.

Въобще не само образованието, малко си попадаме под антидискриминационните удари, мисля по-реално е трудовата заетост, тоест на трайно работилите майки - майчинство и детски, на малко работилите наполовина, на неработилите само еднократна помощ при раждане и минимални детски колкото за памперс и вафла!!! Що трябва аз да работя да плащам вноски и да плащат от моите вноски и данъци майчинството и детските на бай Мангал който не иска да работи ?!

Редактирано от Capitainofmarine
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 10 минути, dora said:

Нискоквалифицираната работа няма да ги издържа. Държавата е бедна, доходите на хората не са високи по принцип. В зависимост от специалността, и висококвалифицирани се чудят как да приключат месеца. За нискоквалифицираните просто няма шанс. Затова. А и каква е пазарната нужда от нискоквалифициран труд? Според мен твърде малка.

Защо да няма шанс за нискоквалифицираните? Това да метеш с метлата или да носиш вар и тухли на строежа не е ли шанс? Аз самият съм работил такава работа и никога не съм усещал, че нямам шанс или е нещо унизително.

Добре, сега минималната заплата е 460 лева. Ако двама работещи родители получават около 700 лева чисто, имат дом, не могат ли да живеят с тези пари, макар и не на широко. Това не е ли шанс.

Пък и дори и нискоквалифицираната работа, а такава има много, има шансове човек да се усъвършенства и да върви нагоре. Успоредно с това може и да учи. Той тогава ще се почувства човек, а не като краде, продава дрога или прави занаят от раждането на деца и живеенето от помощи за тези деца. Та това е направо рекет на самите деца и ги възпитава в същите ценности в кавички - те учат от родителите си да са престъпници и лъжци, под благосклонния поглед на "социалната" държава, толерираща такъв живот.

Не го приемам.

Как живеят ромите в САЩ, как живеят в Западна Европа - като се адаптират към ценностите на цивилизацията, а не като ги рушат, при това като им се плаща за това.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
Преди 1 час, dora said:

С формулираното виждам два проблема.

Първият е, че неща, които работят в азиатските общества, няма как да работят другаде.

Вторият е, че броят на децата се определя от недостатъчността на помощите. Помощите за едно дете няма как да издържат цяло семейство, следователно се правят колкото се може повече деца. Със значително орязване на перото в семейните бюджети на ромските семейства, идващо от помощи, те ще трябва да запълнят дупката с нещо, а това нещо в средносрочен план е само едно: престъпността.

Затова и въпросът не е никак толкова лесен за разрешаване, колкото изглежда.

Ако обществото е готово да понесе драстично покачване на битовата и друга престъпност в следващите двадесетина-тридесет, че и повече години, докато моделът евентуално се смени -  и то много силно евентуално, защото този подтик към хипотетичната бъдеща образованост не го виждам като много реалистичен - то вашият сценарий би могъл да сработи. Но никой управляващ не би поел подобна отговорност, и не без основание. Няма държавни институции, които биха могли да спрат подобна вълна на престъпност, а това рискува да унищожи и държавността.

 

Кажи го направо- безредици, насилие и възможно гражданска война. Такива неща при демокрация са много сложни, така че реално ще е нужно малко или повече диктатура.

Къде ще им намерите работа на тия хора? Колко е безработицата в момента? Знаете ли какво ще стане, ако изкарате голям брой млади, но необразовани хора на пазара труда? Аз ще ви кажа, намаляване на заплатите които плаща бизнеса. И въобще, къде ги тия нови работни места? Къде ги тия нови фирми които ще почнат да работят?

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 минути, Б. Киров said:

Защо да няма шанс за нискоквалифицираните? Това да метеш с метлата или да носиш вар и тухли на строежа не е ли шанс? Аз самият съм работил такава работа и никога не съм усещал, че нямам шанс или е нещо унизително.

Добре, сега минималната заплата е 460 лева. Ако двама работещи родители получават около 700 лева чисто, имат дом, не могат ли да живеят с тези пари, макар и не на широко. Това не е ли шанс.

Пък и дори и нискоквалифицираната работа, а такава има много, има шансове човек да се усъвършенства и да върви нагоре. Успоредно с това може и да учи. Той тогава ще се почувства човек, а не като краде, продава дрога или прави занаят от раждането на деца и живеенето от помощи за тези деца. Та това е направо рекет на самите деца и ги възпитава в същите ценности в кавички - те учат от родителите си да са престъпници и лъжци, под благосклонния поглед на "социалната" държава, толерираща такъв живот.

Не го приемам.

Как живеят ромите в САЩ, как живеят в Западна Европа - като се адаптират към ценностите на цивилизацията, а не като ги рушат, при това като им се плаща за това.

Съгласна съм, че това е порочен кръг, но за да излезем от него, е необходимо да се измислят работещи решения, а те не са лесно налични. Представете си, че имате доход Х от социални помощи, за които не е необходимо да полагате съществени усилия, плюс доходи от различни други къде регламентирани, къде нерегламентирани дейности, с което положението е закърпено. Бихте ли ги изоставили, за да получавате по-нисък доход, но с повече усилия? За да може някой ден, след неясно колко години, праправнучето ви да има нормална работа?

Хората рядко мислим в подобни срокове, особено когато обстоятелствата, с които трябва да се справяме всеки ден, са днес. А не в хипотетичното бъдеще, когато няма да сме живи.

И друг фактор - сравнението. Едно циганско семейство днес не иска само купони за храна. То иска хубави дрехи, мобилен телефон, електроника. И това е нормално - никой не иска да се усеща като краен бедняк, нямащ нищо от това, което вижда у всички останали, само за да работи нискоквалифициран труд - понеже така би станал по-малко несимпатичен на обществото си. Пред това да е симпатичен предпочита айфон.

Точно затова работещото решение не е там. Но аз не знам къде е. Всъщност никой не знае.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 11 минути, dora said:

Съгласна съм, че това е порочен кръг, но за да излезем от него, е необходимо да се измислят работещи решения, а те не са лесно налични. Представете си, че имате доход Х от социални помощи, за които не е необходимо да полагате съществени усилия, плюс доходи от различни други къде регламентирани, къде нерегламентирани дейности, с което положението е закърпено. Бихте ли ги изоставили, за да получавате по-нисък доход, но с повече усилия? За да може някой ден, след неясно колко години, праправнучето ви да има нормална работа?

Хората рядко мислим в подобни срокове, особено когато обстоятелствата, с които трябва да се справяме всеки ден, са днес. А не в хипотетичното бъдеще, когато няма да сме живи.

И друг фактор - сравнението. Едно циганско семейство днес не иска само купони за храна. То иска хубави дрехи, мобилен телефон, електроника. И това е нормално - никой не иска да се усеща като краен бедняк, нямаш нищо от това, което вижда у другите, само за да работи нискоквалифициран труд - понеже обществото така би го харесало повече.

Стигнахме до консенсус - и според мен е порочен кръг, в който сами се затворихме за около 25 години.

Без да идеализирам или носталгирам по предишната система, там къде со кротце, къде с кютек, бяха вкарали братята в правия път - повечето от тях работеха, почти всички минаваха през трудови войски, тези които излизаха бяха с майсторски разряди в строителството и някои от тях печелеха повече от интелектуалци.

Но било каквото било, други времена.

Според мен изходът е в обмисляне на цялостна стратегия за стимулиране на образование, което да им даде възможност да печелят добре.

И успоредно с това никакъв толеранс към престъпните им склонности, наравно третиране с другите етноси в това отношение, без компромиси.

Никой не може да им забрани да раждат на по 14-години, какъвто им е обичая /макар, че е незаконно и би трябвало да минава в графата педофилия, тежко престъпление/, но като народят по 7-8 да не им се плаща за това, трябва да спре това.

Иначе отиваме в историята като държава, ще станем като тях.

По-добре е, според мен, те да приемат нашите ценности. Без насилие и диктатура, както пише Фружин, но и без отстъпление от принципи.

Лека вечер:)

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, Б. Киров said:

Стигнахме до консенсус - и според мен е порочен кръг, в който сами се затворихме за около 25 години.

Без да идеализирам или носталгирам по предишната система, там къде со кротце, къде с кютек, бяха вкарали братята в правия път - повечето от тях работеха, почти всички минаваха през трудови войски, тези които излизаха бяха с майсторски разряди в строителството и някои от тях печелеха повече от интелектуалци.

Но било каквото било, други времена.

Според мен изходът е в обмисляне на цялостна стратегия за стимулиране на образование, което да им даде възможност да печелят добре.

И успоредно с това никакъв толеранс към престъпните им склонности, наравно третиране с другите етноси в това отношение, без компромиси.

Никой не може да им забрани да раждат на по 14-години, какъвто им е обичая /макар, че е незаконно и би трябвало да минава в графата педофилия, тежко престъпление/, но като народят по 7-8 да не им се плаща за това, трябва да спре това.

Иначе отиваме в историята като държава, ще станем като тях.

По-добре е, според мен, те да приемат нашите ценности. Без насилие и диктатура, както пише Фружин, но и без отстъпление от принципи.

Лека вечер:)

Те са приели нашите ценности - консуматорските. И няма да се откажат от тях, колелото на историята не може да се завърти назад.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Дойде ми на умът още нещо. Вие често казвате, че умните и образовани хора вземат добри заплати, съответно трябва да се образоват бедните и те ще станат богати.

Нека ви дам един пример. В един малък град икономиката има нужда от 5 адвокати и 50 общи работници. Адвокатите са богати, а общите работници бедни. Ако искате да помогнете на конкретен човек, то да най доброто за него е да се учи и да стане адвокат, това е възможно. Какво ще стане обаче, ако 50 младежи завършат право и искат да станат адвокати, а не общи работници? Ами нищо няма да стане! Защото икономическата ситуация не позволява да има даже шести адвокат, та камо ли 55.

Като искате да образовате голяма група хора първо трябва да помислите къде те ще работят, а не да ги образовате ей така за спорта.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 4 часа, Frujin Assen said:

Като искате да образовате голяма група хора първо трябва да помислите къде те ще работят, а не да ги образовате ей така за спорта.

Затова пиша "образование, което да им позволи да печелят добре".

Всеки етнос има някакви характерни особености - и в положителен и в отрицателен план. Хората от този етнос са много артистични, добри търговци, обичат да пътуват, контактни и сръчни във всякакви занаяти. Най-добрите ковачи на времето са били роми. Великолепни оператори на машини, когато са квалифицирани. Най-добрият български хирург с европейска известност също е от този етнос. Просто трябва да им се даде шанс да получат добро образование и квалификация в това, в което ги бива най-много.

В България силно се съкратиха така наречените някога "техникуми" - имаше такъв по двигатели с вътрешно горене, по фотография, по разни видове занаяти. Ако се разкрият повече такива учебни заведения, подготвящи специализирани умения, сигурен съм, че ромите ще бъдат едни от най-добрите квалифицирани работници и предприемачи в съответните области. Също така да им се отворят широко вратите в полицията, армията, администрацията. Само за квалифицираните, разбира се. А това автоматично означава образованите. И всичко това като държавна политика.

Освен това, което е най-съществено - хората от този етнос са много предприемчиви. Ако в страната има добри пазарни условия за реализация на дребния бизнес и предприемачество, без пресиране от администрацията и мафията, те ще се самоиздържат от такова дребно предприемачество, а няма да се занимават с битова престъпност. В Пловдив има цял пазар с техни сергии, на които можеш да си купиш какво ли не на конкуретни цени и са много добри търговци, в София повече от половината търговци на сергии по пазарите за плодове са от този етнос, това не е ли квалифицирана работа от която може да се печели добре. Следващата стъпка е такъв човек да си отвори магазин или ресторант, ако има добра подготовка и квалификация за такъв бизнес - защо не? Вместо да изживява от дребна престъпност и социални подаяния. Не ги подценявайте и дискриминирайте зорлем.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология
Преди 7 часа, Б. Киров said:

 

Това го подкрепям напълно, отдавна трябваше да се случи, въпреки че всякакви защитници на човешките права ще скочат срещу него.

Няма къде да скочат. Заплатите са различни, нали така? Една софтуерна инженерка получава примерно 3000 лв., а една чистачка 300 лв. Това дискриминация за чистачката ли е? Не съм чул за подобно нещо. Когато инженерката излезе в майчинство, нейните пропуснатите ползи ще са 10 пъти по-големи от пропуснатите ползи на чистачката с пети клас. Откъде на къде диференциацията на заплатите не е нарушение на човешките права, а диференцираните помощи за родители, които освен помощ за децата са и компенсация за пропуснати ползи, да са? 

Значи за заплати диференциацията е ОК, ама за пропуснати заплати, не? Ами това е дискфалификация - и реверсна дискриминация за инженерката, да получава същото като чистачката с пети клас. Няма такава игра, никаква дискриминация, освен ако не приемем, че и разликите в заплатите са дискриминация. Отново - нищо етническо; диференциация в помощите не на база етнос, а на база образование.

Фружине, много си прав, че част от студентстването всъщност е благовидно покриване на латентна безработица - ако не се запише да учи, отива реално в бюрото за безработни, част от студентите са скрити безработни, че и голяма част от завършилите - особено юристите. Да, висшето образование е сериозно обезценено, което е порок на всички развити общества - 50% от завършилите право в сащ никога не работят нищо правно, поради свръхпредлагане на юристи и конкуренция. Има стотици безсмислени дисциплини. 

Но това не спира хората да ги завършват. От друга страна - не е ли по-добре поне да учи нещо, вместо да виси в бюрото за безработни? Но това е порок на съвремието, универсален. Само че - не иде реч за това - иде реч, за регулиране на раждаемостта по естествен път и за стимулиране на раждаемостта у младите професионалисти, които са на-ощетените от съвремието; и за обезкуражаване на сериното родителство у на-неграмотните и непълнолетните независимо от етнос, защото тези две неща са покана за социална катастрофа и тя идва, пред очите ни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 19 минути, Южняк said:

Само че - не иде реч за това - иде реч, за регулиране на раждаемостта по естествен път и за стимулиране на раждаемостта у младите професионалисти, които са на-ощетените от съвремието; и за обезкуражаване на сериното родителство у на-неграмотните и непълнолетните независимо от етнос, защото тези две неща са покана за социална катастрофа и тя идва, пред очите ни.

+++

Иначе какво се получава - държавата стимулира раждаемост на хора, които не искат нито да работят, нито да учат, и чиито деца от своя страна умножават в геометрична прогресия същия тренд.

Катастрофа.

Ако някой иска да има повече деца, нека поеме социалната отговорност за това си желание. Защо държавата да влиза в ролята на родител. Този модел означава пълна десоциализация на подобни индивиди и превръщането им в биологични единици. Никъде в цивилизования свят няма такова нещо и не се толерира.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...