Отиди на
Форум "Наука"
Р. Теодосиев

Тъмната материя в галактическите купове намеква за съществуването на нова физика

Recommended Posts

Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Tamnata-materiia-v-galakticheskite-kupove-namekva-za-sashtestvuvaneto_96562.html

Новите данни, получени от астрономи в резултат на наблюдения и моделиране, противоречат на прогнозите на стандартния модел на тъмната материя

Галактическият куп Abell S0740 на 450 милиона светлинни години от Земята. Гигантската ярка елиптична галактика ESO 325-G004 е с маса от 100 милиона слънца. Източник: NASA, ESA, and The Hubble Heritage Team (STScI/AURA); J. Blakeslee (Washington State University)

Галактическите купове (клъстери) са най-големите известни структури във Вселената, но по-важното е, че те съдържат тайнствената тъмна материя. Съвременните модели на тъмната материя прогнозират, че клъстерите имат много плътни ядра, в които се намира свръхмасивна галактика, която никога не се премества спрямо центъра на клъстера.

Но след като разглеждат десет галактични клъстера, Девид Харви (David Harvey) от Лабораторията по астрофизика (Швейцария) и колегите му от Франция и Великобритания откриват, че плътността на ядрата е по-малка от очакваната и че централната галактиката всъщност се движи спрямо центъра, разказва ЕurekАlert!.

Във всеки клъстер има централна галактика с маса от милиони слънца, която е по-ярка и по-масивна от останалите (наречени brightest cluster galaxy, BCG). Новите данни, получени от астрономите в резултат на наблюдения и моделиране, показват, че BCG все още се "люлеят", въпреки че целият клъстер вече е "спокоен" след сливането.

Изследователите сравняват своите заключения с прогнозите и установяват, че те не съвпадат. Според стандартния модел на тъмна материя (наречена "студена тъмна материя"), това колебание не трябва да съществува, тъй като огромната плътност на тъмната материя би трябвало да прикове BCG в центъра на клъстера. Това несъответствие намеква за съществуването на неизвестна физика.

1509010526_7_559x*.jpg

Галактическият куп Abell 370. Източник: NASA, ESA, and J. Lotz and the HFF Team (STScI)

Галактическите клъстери, които са изследвани в това проучване, са силни гравитационни лещи - те са толкова масивни, че изкривяват пространство-времето достатъчно силно, за да изкривят преминаващата светлина. Учените използват този феномен да открият центъра на всеки от наблюдаваните клъстери, за създаване на карти на тъмната материя, която се съдържат в тях и за определяне на движението BCG.

"Получените данни показват, че в центъра на клъстера има нещо много по-малка плътност - ярък сигнал за присъствието на екзотични форми на тъмната материя точно в сърцето на клъстера" - разказва Девид Харви.

Учените ще продължат изследванията си върху по-голям набор от данни. Това ще им позволи да проверят не само своите изчисления, но също така да определят какво кара да мърда BCG - нова фундаментална физика или неизвестни астрофизични явления.

Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Tamnata-materiia-v-galakticheskite-kupove-namekva-za-sashtestvuvaneto_96562.html

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е, това вече е заиграване с физиката, ... та чак и с извънземните!?!

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Izvanzemnite-mozhe-da-sashtestvuvat-v-paralelni-vseleni_107954.html

Извънземните може да съществуват в паралелни вселени

Ако търсенето на извънземен живот в нашата вселена удари на камък, може би си заслужава да обърнем внимание на друга вселена, съобщава Live Science.

Констатациите трябва да бъдат публикувани в два броя на списание "Месечни известия на Кралското астрономическо дружество" (Monthly Notices of the Royal Astronomical Society).

Според двете нови проучвания, съществува голяма вероятност, че планети с подходящи условия за живот биха могли да съществуват в една паралелна вселена - дори ако тази вселена се разкъсва от тъмна енергия.

Идеята, че нашата вселена е само една от многото, може би безкраен брой, други вселени, е известна като теория за мултивселената. По-рано учените смятаха, че такива паралелни вселени, ако съществуват, ще трябва да изпълнят изключително строг набор от критерии, които да позволят формирането на звезди, галактики и планети, подходящи за живот, като тези, наблюдавани в собствената ни Вселена. 

В новото проучване изследователите проведоха мащабна компютърна симулация, за да изградят нови вселени при различни начални условия. Те установиха, че условията за живот може да не са толкова строги, колкото се смяташе преди това - особено когато става дума за тайнственото въздействие на тъмната енергия.

Тъмната енергия

Тъмната енергия е загадъчна сила, пронизваща нашата Вселена. Може да се смята като антипод на гравитацията - докато гравитацията привлича материята, тъмната енергия я разпръсква и тъмната енергия печели с лекота това космическо противоборство.

Не само, че нашата Вселена се разширява, благодарение на постоянното, невидимо въздействие на тъмната енергия, но скоростта на това разширяване става все по-голяма и по-голяма с всеки изминал ден. Смята се, че тъй като във Вселената се появява все повече празно пространство, то се запълва с още повече тъмна енергия. Тъмната енергия е различна от тъмната материя, която е широко разпространена невидима форма на материята, смятана за отговорна за някои много странни гравитационни феномени около галактиките и галактическите клъстери.

1526375643_7_559x*.jpgИзображение, показващо ефектите от червеното отместване и наличието на разширяването на Вселената. Илюстрация: SKA Organization

Учените не знаят точно какво е "тъмна енергия" или как работи - някои смятат, че това е присъщо свойство на космоса - това, което Айнщайн нарича космологична константа - докато други го приписват на фундаментална сила, наречена "квинтесенция". Предполага се, че квинтесенцията може да бъде привличаща или отблъскваща в зависимост от съотношението на нейната кинетична и потенциална енергия. Други дори твърдят, че тя не съществува. Но каквото и да е, всеки трябва да се съгласи, че има нещо огромно - според най-добрите текущи оценки почти 70% от масовата енергия на нашата вселена може да бъде е от тъмна енергия.

1526375828_3_559x*.jpgТова количество, независимо по каква причина, е в точното съотношение, което да позволи образуването на галактиките и появата на живот. Смята се, че ако живеехме във вселена с твърде тъмна енергия, пространството ще се разширява по-бързо, отколкото галактиките биха могли да се образуват. Твърде малко тъмна енергия и гравитацията ще свие всяка галактика преди животът да има шанс да се появи.

Но въпросът колко тъмна енергия е "прекалено много" или "твърде малко" е тема за разискване - и това е въпросът, на който авторите на новите изследвания се надяват да отговорят.

"Животът винаги намира начин"

Симулациите са създадени по проекта EAGLE (Evolution and Assembly of GaLaxies and their Environments - Еволюция и образуване на галактики и техните среди) и са една от най-реалистичните симулации на наблюдаваната Вселена, подчертава ЕurekАlert.

С нейна помощ в няколко експеримента един международен екип изследователи от Англия, Австралия и Холандия симулира раждането, живота и евентуалната смърт на различни хипотетични вселени. Във всяка симулация изследователите коригираха количеството тъмна енергия, присъстваща в тази вселена, варираща от нула до няколкостотин пъти повече от количеството й в собствената ни вселена.

Добрата новина е, че дори във вселени с 300 пъти повече тъмна енергия от нашата, "животът ще намери начин" (думи на Малкълм от филма "Джурасик парк").

"Нашите симулации показаха, че ускореното разширяване, движено от тъмната енергия, едва ли оказва влияние върху раждането на звездите, а оттук и върху годните за възникване на живот места", обяснява Паскал Елахи (Pascal Elahi), изследовател от Университета на Западна Австралия. "Дори увеличаването на тъмната енергия много стотици пъти може да не е достатъчно, за да създаде мъртва вселена".

Това е добра новина за любителите на извънземния живот, но не и на теорията на мултивселената.

Трябва да търсим нов закон на физиката

Изследователите заявиха, че резултатите им са неочаквани и биха могли да бъдат проблематични, тъй като те поставят под съмнение способността на теорията на мултивселената да обясни наблюдаваната стойност на тъмната енергия в нашата Вселена.

Според изследването, ако живеем в мултивселе, бихме очаквали да наблюдаваме много повече тъмна енергия, може би 50 пъти повече, отколкото виждаме в нашата Вселена.

1526376224_3_559x*.jpg

Въпреки че резултатите не изключват съществуването на паралелни вселени, изглежда, че малкото тъмна енергия в нашата Вселена може да бъде по-добре обяснено от все още неизследван закон на природата.

"Формирането на звезди в една вселена е битка между привличането на гравитацията и отблъскването на тъмната енергия" - заяви професор Ричард Бауър (Richard Bower) от Института за изчислителна космология към Университета в Дърам. "Ние открихме в нашите симулации, че вселените с много повече тъмна енергия от нашата могат спокойно да формират звезди. Защо тогава има толкова малко количество тъмна енергия в нашата Вселена?"

"Мисля, че трябва да търсим нов закон на физиката, за да обясним тази странна особеност на нашата Вселена, а теорията на мултивселената не прави много, за да опази комфорта на физиците".

Разбира се, намирането на нови закони на физиката е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Учените няма да се откажат лесно - но може би, трябва да започвнат да търсят и в паралелни вселени някакъв интелигентен живот."

...

...

След туй - фантастите били виновни за фантасмагориите?!, по книгите, филмите и видеата.

Тъй и не разбраха, че има само две сили: 1.сила на привличане и 2.сила на отблъскване. Че има само два "вида" обекти: вещеви и полеви. Че взаимодействията с вещевите се осъществяват с "посредник" полева форма на материята. Че има ляво и дясно завихряне при пренос на импулс с полева форма и като се "срещнат" се получава сила на привличане (подреденост- ниска ентропия), а при "среща" на  едноименните завихряния (хаос- висока ентропия), водят до сила на отблъскване! Еволюционно са станали константите такива, каквито ги установяваме, еволюционно ние сме станали такива, каквито сме. Що се чудим, че това ТОЧНО отговаряло на това, на което трябва да отговаря!? Изключително сложно е развитието до достигане Човек със съзнание и разум. И, ... що се чудим, че - поне докъдето "виждаме" - няма подобни условия за развитие и достигане на интелект. Давайте сега парИ, та да го търсим ПАРАлелно?!!

Не може да се строи реалност с грешна представа за еволюция (да няма ОВ при самоорганизация и саморазвитие на материята, която "в движение" коригира кое "Да!", кое "Не!" и установява статукво) - да се строят Мат.модели, ... още повече, базирани на съществуването на Нула в Природата. Или базирано на логика "ако...-то..." (при две грешни съждения резултатът може да се тълкува като ВЕРЕН?! Както е станало с неравенствата на Бел. По тоя повод - в един коментар имаше подобно: "Не знаех, че чорапите ми имат квантов живот! Докато не обуя единия на левия крак, то другият чорап не знае, че е десен!, но моментално пасва")

...

Share this post


Link to post
Share on other sites

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Anomaliia-namekva-za-sterilni-chastitci-koito-ne-bi-triabvalo-da-sa_109107.html#op

"Аномалия намеква за "стерилни" частици, които не би трябвало да съществуват

image.png.06536eda8e5dc281e414bcc8b5d772fe.png

Има ли четвърти тип неутрино, стерилен неутрино? Кредит: списание Symmetry.

Физиците от експеримента MiniBooNЕ на известната лаборатория Fermilab в САЩ направиха невероятно откритие - изобилие от тайнствени частици, които не би трябвало да съществуват според Стандартния модел.

Най-доброто обяснение на аномалията в експериментите, предназначени да изследват колебанията на неутриното, е наличието на хипотетичен тип неутрино, наречен "стерилно" неутрино, съобщава ScienceAlert.

Частиците неутрино са сред най-често срещаните частици във Вселената, но са много трудни за откриване.

Те са от една група с електроните (и едните, и другите са лептони), но нямат електрически заряд. 

Неутриното са изключително леки частици, които сравнително доскоро са смятани за безмасови.

Те изключително слабо взаимодействат с материята и се проявяват в три разновидности или "поколения" (аромата) - електронно, мюонно и тау, а последните две са свързани с по-тежките електрони със същите имена.

1444330495_8_559x*.jpgИлюстрация на превръщане на мюонно неутрино в електронно неутриното, а след това пак в мюонно. Източник: Physicsworld.com

Новото откритие повтаря резултат от преди няколко десетилетия. През 90-те години неутринният детектор LSND (Liquid Scintillator Neutrino Detector) в Лос Аламос, Ню Мексико открива излишък от неутрино. Това е отклонение от теоретичната прогноза - неутриното да се колебае между трите типа или осцилира - спонтанно се превръща в движение от един вид в друг. Но експериментът LSND не се вписва в модела, а статистическата надеждност е 3,8 сигма, което не е висока надеждност. 

Едно от най-популярното обяснение за аномалията е, че има повече от три типа неутрино и евентуално наличието на хипотетично четвърто, стерилно неутрино. Такова неутрино не взаимодейства с материята според Стандартния модел на физиката на елементарните частици, освен може би чрез гравитация.

Ако съществуват стерилни неутрино, те биха нарушили Стандартния модел и ще променят физиката на частиците завинаги. Тези частици дори са бяха предложени като евентуален кандидат за тъмна материя.

 

През следващите десетилетия ловът на "стерилни неутрино" бе неуспешен. През 2016 г. учените от неутринната обсерватория IceCube на Южния полюс заявиха, че са "почти" сигурни, че такава частица не съществува.

Но изглежда, че това не е окончателната присъда.

image.png.ba050ad24017b5b4f3301017b29d3f7d.png

Експериментите на MiniBooNe потвърждават аномалията на LSND, а надеждността на новите наблюдения е 4,8 сигма, малко под границата от 5 сигма, при която учените считат нещо за доказано. Експериментите LSND и MiniBooNe заедно дават надеждност от 6,1 сигма, при което вероятността наблюденията да се основават само на шум (грешка) е една на един милиард. Последствията са големи: потвърждава, че има нещо, което не се обяснява със Стандартния модел на физиката. Това може да означава не само нов тип неутрино, които се предлагат като кандидат за частица на тъмната материя, а може би и че има нов вид нарушение на симетрията, нещо като т.нар CPT-нарушение.

Досега тези най-нови резултати са публикувани само на сървъра за препринти arXiv, но въпреки че все още не са минали партньорска проверка (peer review), физичната общност е развълнувана.

image.png.2f686fbaf17a180ea4dcdbf02ee8c5ac.png

..."

...

(Ами, лесно е като се възприеме, че неутриното е обвивка на ядрото на частиците. Тя зависи от вътрешния строеж - предишни предположения за обем и съставност на частиците - не са точкови обекти - "напрежения на Поанкаре" примерно. Няма "маса", но се донажда към общата "маса" на участващи в експеримента частици.(пресмятало се е грешно като маса - за компенсация в сметките, всъщност - в тогавашно време при експерименти, не са могли да се "хванат" фотоните след разпад и, че са различни за различните обвивки). Както и общата маса на 2 протона + 2 неутрона в хелиево ядро намалява, заради НОВО подреждане вътре в ядрото - нова обвивка, така и при ново подреждане, обвивката да е с нова форма. Същото е и с Хигс - обвивка на резонансни частици - грешно се тълкуват, че давали "маса" на обектите при разпад-разделяне на резонансната частица (нейното съществуване е не повече от 10-23 сек ). Иска се малко ремонт на Стандартния модел, според мен, разбира се.:))

...

Share this post


Link to post
Share on other sites

http://megavselena.bg/fundamentalen-zakon-vyv-fizikata-se-provali-v-test-s-obekti-v-nano-mashtab/

Фундаментален закон във физиката се провали в тест с обекти в нано мащаб

nanoscale_planck_law_far_1024.jpg

Законът на Планк за интензивността на излъчване на абсолютно черно тяло се доказваше добре в тестовете в продължение на цял век, но нов анализ показва, че се проваля при най-малкия мащаб.

Какво точно означава това не е съвсем ясно все още, но когато се „чупят“ фундаментални закони, обикновено следват нови открития. Такова откритие няма просто да засегне физиката на атомно ниво, но може да повлияе на всичко – от климатични модели до разбирането ни за формирането на планетите.

Законът на Планк е бил тестван от учени от “Уилям и Мери“ във Вирджиния и Университета на Мичиган, които били любопитни дали старото правило може да опише как топлинната радиация се емитира от нано обекти.

Законът не само се провалил, но експерименталният резултат се оказал 100 пъти по-голям от прогнозата, което означава, че нано обектите могат да излъчват и да абсорбират топлина с много по-голяма ефективност от тази, която настоящите модели могат да обяснят.

„Така е във физиката,“ казва физикът от Уилям и Мери Мумтаз Казилбаш. „Важно е да премериш нещо експериментално, но също така е важно действително да разбереш какво точно се случва.“

Планк е едно от най-големите имена във физиката. Би било подвеждащо да кажем, че той е бащата на квановата механика, но работата му със сигурност играе ключова роля в сектора.

От древни времена хората знаят, че горещите неща излъчват светлина. Знаем също така, че има връзка между цвета на светлината и нейната температура.

За да проучат това в детайл, физиците от 19 век биха изследвали цвета на светлината вътре в черна нагрята кутийка, гледайки през малка дупка. Тази „радиация на черно тяло“ дала сравнително прецизна мярка за това отношение между цвета на светлината и температурата.

Намирането на проста формула, която да опише дължината на вълната в цветовете и нейната температура се оказало голямо предизвикателство, затова Планк подхванал темата под различен ъгъл.

Подходът му бил да опише начина,  по който светлината се абсорбира и излъчва като махало с изразходването на дискретни количества енергия която се засмуква и изхвърля. Това просто бил удобен начин да се опише модел на светлината.

Моделът сработил перфектно. Този подход с „количество“ енергия генерира десетилетия дебати за естеството на реалността и формира основите на физиката, каквато я познаваме днес.

Законът за топлинния трансфер на Планк представлява теория, която описва максималната честота, при която топлинна енергия може да бъде излъчвана от обект при определена температура.

Това работи много добре при видими обекти, разделени на видимо разстояние. Но какво става ако приближим обектите един до друг, ако разстоянието между тях не стига до единична дължина на светлинната вълна, която се емитира? Какво става тогава с махалото?

Физиците, които се занимават с динамиката на електромагнетизма вече знаят, че тук се случват странни неща – в зоната, известна като близкото поле. Връзката между електрическия и магнитния аспекти на електромагнитното поле става по-комплексна.

И предишни изследвания са установявали големи разлики между начина, по-който се движи топлината в близкото поле в сравнение с далечното поле, наблюдавано от Планк. Но това само в случаите, когато разстоянието е по-малко от дължината на вълната на емитираната радиация. А размерът на самите обекти?

Пред изследователите имало голямо предизвикателство. Те трябвало да създадат обекти с размер около 10 микрона – приблизителната дължина на вълната на инфрачервената светлина.

Учените използвали две мембрани с дебелина едва половин микрон, разделени на разстояние, което ги позиционира в далечното поле.

Нагряването на едната мембрана и измерването на другата им позволило да тестват закона на Планк с висока степен на прецизност.

„Законът на Планк за радиацията казва, че ако приложим неговите идеи, формулирани за два обекта, то трябва да получим дефинирана степен на енергиен трансфер между тях“, казва Казилбаш.

„Това, което наблюдавахме в експеримента е, че степента на енергиен трансфер всъщност е 100 пъти по-висока от това, което казва законът на Планк при много малки обекти.“

Казилбаш оприличава явлението на вклюването на струна от китара на различни места по нейната дължина. „Включването на различни места ще доведе до по-ефективен резонанс на определи места по нейната дължина.“

Аналогията представлява полезен начин за визуализация на феномена, но разбирането на физичните детайли зад това откритие може да има голямо отражение върху модерната физика. При това не говорим само за нанотехнологиите, а в далеч по-голям мащаб.

Този хипер ефективен енергиен трансфер може да промени разбирането ни за излъчването на топлина в атмосферата или при охлаждането на тела с размерите на планети. Все още е мистерия откъде идват различията, но потенциалът на откритието е голям.

„Навсякъде, където радиацията играе важна роля във физиката и науката, там това откритие е с голяма важност“, допълва Казилбаш.

Източник: sciencealert.com

...

...

С оцветеното (от мен) съм съгласен.🙂. Резонанс е в основата. Известен е и законът на Вин - максимума на излъчване по дължина на вълна зависи от вида на материала който се нагрява и излъчва. Тоест - зависи от осъществени връзки (подредба) на веществата. Зърнестия модел дава излъчване освен от йонизация-рейонизация и разпад на единични връзки, дава излъчване и от обвивката (размерът й е от порядъка ИЧ-дължини на вълната) на колективи от зърна. Това е "допълнителното" към ефективност както при излъчване, така и при поглъщане. За строеж-структуриране от "само себе си" с по-малки размери, се обменя енергия от негативна ентропия заради "по-късите" нови връзки - "хващат" високата честота в себе си, но като общо-цяло се отклоняват (трептят) на по-малка дистанция от преди... И - ако "вкараме" термометър, частите му ще затрептят на висока честота - горещо, демек.😎 Ако измерваме Т само по излъчено - трябва да съобразим измереното с вида на материала и на възможните връзки между частите му...- кои са резонансите му, собствените му честоти. (В техниката - от отдавна се ползва за предотвратяване на счупвания в механиката - на валове, примерно - да се избягват обороти, които са в резонанс със собствените честоти на вала, или - бързо да се прехвърля (преминава) на други обороти, ако не е било неизбежно. В този смисъл - няма нова физика - има неотчитане на влиянието на резонансни явления  в сметките.)

...

Share this post


Link to post
Share on other sites
Цитирай

Законът не само се провалил, но експерименталният резултат се оказал 100 пъти по-голям от прогнозата, което означава, че нано обектите могат да излъчват и да абсорбират топлина с много по-голяма ефективност от тази, която настоящите модели могат да обяснят.

Няма провал. Статистическите закони си имат зона на действие -  макрообектите.   

Не се връзвай много на Казилбашови приказки  :)

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
On сряда, Септември 12, 2018 at 11:19, Малоум 2 said:

Известен е и законът на Вин - максимума на излъчване по дължина на вълна зависи от вида на материала който се нагрява и излъчва. Тоест - зависи от осъществени връзки (подредба) на веществата.

С едно малко но важно уточнение: интензитета на светлината в максимума наистна зависи от вида на материала, но не неговото положение по оста на честотите, което е свързано с температурата (и което не зависи от веществото). Така че заключенията на база това твърдение не са верни, защото се основават на погрешно тълкуване - връзката честота/температура не зависи от материала (погледнете закона на Вин за отместването). А именно честотата (дължината на вълната) се използва за определяне на температурата.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, scaner said:

С едно малко но важно уточнение: интензитета на светлината в максимума наистна зависи от вида на материала, но не неговото положение по оста на честотите, което е свързано с температурата (и което не зависи от веществото). Така че заключенията на база това твърдение не са верни, защото се основават на погрешно тълкуване - връзката честота/температура не зависи от материала (погледнете закона на Вин за отместването). А именно честотата (дължината на вълната) се използва за определяне на температурата.

Скенер, щом честотата /дължината/ на вълната зависи от интензитета, а интензитетът от своя страна зависи от вида на материала, как може честотата да не зависи от материала?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Шпага said:

Скенер, щом честотата /дължината/ на вълната зависи от интензитета, а интензитетът от своя страна зависи от вида на материала, как може честотата да не зависи от материала?

Дължината на вълната не зависи от интензитета. Дължината на вълната зависи от типа на атомите, от тянхата спектрална линия която излъчва, докато интензитета зависи от количеството атоми, които излъчват. В крайна сметка, и двете величини зависят от материала, но връзката между тях не е директна, те не корелират.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 15 часа, scaner said:

Дължината на вълната не зависи от интензитета. Дължината на вълната зависи от типа на атомите, от тянхата спектрална линия която излъчва, докато интензитета зависи от количеството атоми, които излъчват. В крайна сметка, и двете величини зависят от материала, но връзката между тях не е директна, те не корелират.

Скенер, повишаването на температурата не води ли до повишаване на честотата?:book:

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Шпага said:

Скенер, повишаването на температурата не води ли до повишаване на честотата?

Въпросът не е точно формулиран. За температура говорим при условие на термодинамично равновесие. Всяко тяло, намиращо се в такова равновесие, излъчва не отделна честота, а спектър - спектъра на абсолютно черното тяло. Характерното за този спектър е, че има максимум на интензитета на излъчването на определена дължина на вълната (честота), и мястото на този максимум (дължината на вълната) се мени с температурата. Тоест дължината на вълната на този максимум е функция на температурата, и това се изразява със закона на Вин, който споменах. Иначе при всяка температура имаме и лъчение с други честоти, но по-слабо.

Само че аз по-горе обяснявам, че няма връзка между интензитета и честотата (респективно температурата), а интензитета зависи и от материала. Просто казано, излъченият интензитет е произведение от спектралният интензитет на максимума (който не зависи от материала, а само от честотата и температурата) и емисионната способност на материала, която зависи.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Шпага said:
Преди 16 часа, scaner said:

Дължината на вълната не зависи от интензитета. Дължината на вълната зависи от типа на атомите, от тянхата спектрална линия която излъчва, докато интензитета зависи от количеството атоми, които излъчват. В крайна сметка, и двете величини зависят от материала, но връзката между тях не е директна, те не корелират.

Скенер, повишаването на температурата не води ли до повишаване на честотата?:book:

 

Мисля си, че Сканер (отговорил е докато пиша) визира идеализиран процес, при който са изведени формулите. Да, но точно тук е  разликата: "откритието" на описаното в статията - резонанс "в геометрията"🙂

Говоря за практиката. Дължината на излъчената вълна при вещества  се определя не само от отделни атоми, а от колективните им действия. Корелация има, ако се отчете ОВ от групиране на атомите в колектив. (Затова споменах зърнест модел и обвивки на "цели" зърна - тези обвивки са граници на зърната и формират: поглъщане+престой+излъчване на зърното, като цяло, а това съответства на дължина на вълна, която е по-голяма от "атомната", дори и чисто геометрично).

(От опити за направа на панелни радиатори - върху подложка-стъкло с вакуумно разпрашване направихме змиевик от кантал и му "пуснахме" ток. Работи три дни и ... канталът се прокъса - различна обемна деформация на материалите. Затова търсихме материал, подложка, която да е с приемлива деформация. Законът на Вин - за различните материали показа- график от учебник, за възможно технически ниска Т: Камък, при около Т400 градуса, дава максималното си излъчване в пространството. При това, топлото което се получава е най-комфортно за човешкото тяло - чист бонус. 🙂 (важни се оказаха акумулиращите печки, щото са на "тухла") 🙂 Така равновесното състояние при нагряване на вещество се разглежда в среда, а при среда не се работи с "с", а с "с-среда". Константата вече не е "константа", а "коефициент", защото зависи и от вида на материала, в който има и колективни взаимодействия - динамични са измененията.)

...

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 14.09.2018 г. at 11:34, scaner said:

Въпросът не е точно формулиран. За температура говорим при условие на термодинамично равновесие. Всяко тяло, намиращо се в такова равновесие, излъчва не отделна честота, а спектър - спектъра на абсолютно черното тяло. Характерното за този спектър е, че има максимум на интензитета на излъчването на определена дължина на вълната (честота), и мястото на този максимум (дължината на вълната) се мени с температурата. Тоест дължината на вълната на този максимум е функция на температурата, и това се изразява със закона на Вин, който споменах. Иначе при всяка температура имаме и лъчение с други честоти, но по-слабо.

Само че аз по-горе обяснявам, че няма връзка между интензитета и честотата (респективно температурата), а интензитета зависи и от материала. Просто казано, излъченият интензитет е произведение от спектралният интензитет на максимума (който не зависи от материала, а само от честотата и температурата) и емисионната способност на материала, която зависи.

Да. За топлинно излъчване.

Нагряваме желязо с ацетиленова горелка (па ако искате с ток) - до около 800° C почва да свети тъмно червено, но видимо (цифрите дето давам може да не са точи, правете справки). Продължаваме - изменя се към оранжево, става жълто и свети ярко при 2 700 °K (близо 3 000 °C, целзиевата температура = келвиновата + 273). Що дадох тази цифра ли? Стандарт при икономичните лампи (флуоресцеснтни, LED, ксенонови фарове* накратко луминисцентни източници), което значи, че си купувате жълто светеща, а не бяло или синьобяло). Нататък - просто напишете "цветна температура" в Гугъл и ще видте как свети желязото при 6 000 °С ) Също стандарт - сино-бяло. Такава температура не се достига и с ацетиенова (с химичска по принцип), но с плазма, електричество, микровълни - може. Нито пък парчето желязо ще остане цяло, но така си говорим. Парче волфрам ще устои до малко над 3 400°C, жълто бяло. До малко по-ниска температура светят халогенните лампи. Работещите на по-ниско напрежение (заради по-дебелата жица) посигат най-висока температура, виждаме го по-бяло.

И да, нагреваемите жички в лампите и звездите могат да се разглеждат като абсолютнно черно тяло. Колкото енергия получават - толкова  излъчват, в равновесие са. Ако подадем повече енергия отколкото може да се излъчи от лампата (повърхността на жичката), енергийния максимум се измества към синия край на спектъра. Лампата няма да издържи ако и увеличим напрежението. Можем само за част от секундата да я видим как светва бяло. И по-добре през очила или зад стъкло. Толко за топлинното излъчване.

Редактирано от Joro-01
Пиша още

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 13.09.2018 г. at 17:41, scaner said:

Дължината на вълната не зависи от интензитета. Дължината на вълната зависи от типа на атомите, от тянхата спектрална линия която излъчва, докато интензитета зависи от количеството атоми, които излъчват. В крайна сметка, и двете величини зависят от материала, но връзката между тях не е директна, те не корелират.

Това вече е луминисценция (да го кажем така).

Електронни преходи.

Ако е верен моделът, в който елекетроните обикалят в орбити (орбирали, заради невъзможността точно да се локализира елекронът, Скенер го е обяснявал /и не само/) възниква въпросът защо не излъчват вълни атомите. Имаме движение на електрически заредена частица. Електронът излъчва когато го възбудим. Поглъща енергия (примерно фотон), отскача на по висока орбита и при връщането в предишната - излъчва погълнатата енергия. При атомите точно (и молекули могат ) спектърът е от отделни ивици от монохроматини вълни. Ако прекараме сноп светлината от възбудени атоми през дифракционна решетка или триъгълн призма ще видим, че на някакъв елемент да кажем живак се вижда червена ивичка, синя, виолетова (примерно!, нямам време за справки)... Това е емисионен спектър (емисия = излъчване) Отварям скоба да кажа, че при подобна постановка със светлина от топлинно излъчване (слънце или халогенна лампа) ще видим пълен спектър (дъга).

Къде намира приложение това? В спектрометрията. Така се знае в от какви елементи се състоят звездите, така дори е открито червеното отместване. Още - в химията - ICP AES (Не ICP MASS) Първото значи индуктивно свързана плазма - атомноемисионна спектрометрия. Емисионен спектрометър е това. Писал и за двата апарата какво са, при желание пак мога (по-лесно ще ми е отколкото да си намеря писаниците). MASS (вскобите) има прилика само до ISP. Той разделя йоните, улавя ги и ги "брои". Другаде - някой питал ли се е как се оцветяват сигналните ракети? Температурата възбужда определение атоми, металът влиза в състава на заряда. Такава с натрий ще свети жълто. Не мога да се сетя стронцият синьо ли даваше. В нета има ресурси.

Има и абсорционни спектри - пак в химията се използват. Ако нагреем атоми на метал до преди възбуждане и пропуснем бяла светлина, атомите ще погълнат точно тези ивици (области от спектъра), които ще излъчат ако са възбудени. Затова картината за даден атом от абсорбционен спектрометър е нещо като негатив - пълен спектър, с черни ивици на местата, които иначе светят ако е емисионен спектъра. Тук вече ще ровна в нета:

oDIES.jpg

Първи резултат от раз. Аз това май съм го давал. Емисионен и абсорбционен спектър на водородния атом. Давал съм го във връзка с кухокатодни лампи (в абсорбционните спектрометри). В тази връзка не виждам един потребител, много добър аналитичен химик Angelmr, дано намине във форума.

Лека на всички.

 

 

Редактирано от Joro-01

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 17 часа, Joro-01 said:

Това вече е луминисценция (да го кажем така).

Електронни преходи.

Ако е верен моделът, в който елекетроните обикалят в орбити (орбирали, заради невъзможността точно да се локализира елекронът, Скенер го е обяснявал /и не само/) възниква въпросът защо не излъчват вълни атомите. Имаме движение на електрически заредена частица. Електронът излъчва когато го възбудим. Поглъща енергия (примерно фотон), отскача на по висока орбита и при връщането в предишната - излъчва погълнатата енергия. При атомите точно (и молекули могат ) спектърът е от отделни ивици от монохроматини вълни. Ако прекараме сноп светлината от възбудени атоми през дифракционна решетка или триъгълн призма ще видим, че на някакъв елемент да кажем живак се вижда червена ивичка, синя, виолетова (примерно!, нямам време за справки)... Това е емисионен спектър (емисия = излъчване) Отварям скоба да кажа, че при подобна постановка със светлина от топлинно излъчване (слънце или халогенна лампа) ще видим пълен спектър (дъга).

Къде намира приложение това? В спектрометрията. Така се знае в от какви елементи се състоят звездите, така дори е открито червеното отместване. Още - в химията - ICP AES (Не ICP MASS) Първото значи индуктивно свързана плазма - атомноемисионна спектрометрия. Емисионен спектрометър е това. Писал и за двата апарата какво са, при желание пак мога (по-лесно ще ми е отколкото да си намеря писаниците). MASS (вскобите) има прилика само до ISP. Той разделя йоните, улавя ги и ги "брои". Другаде - някой питал ли се е как се оцветяват сигналните ракети? Температурата възбужда определение атоми, металът влиза в състава на заряда. Такава с натрий ще свети жълто. Не мога да се сетя стронцият синьо ли даваше. В нета има ресурси.

Има и абсорционни спектри - пак в химията се използват. Ако нагреем атоми на метал до преди възбуждане и пропуснем бяла светлина, атомите ще погълнат точно тези ивици (области от спектъра), които ще излъчат ако са възбудени. Затова картината за даден атом от абсорбционен спектрометър е нещо като негатив - пълен спектър, с черни ивици на местата, които иначе светят ако е емисионен спектъра. Тук вече ще ровна в нета:

oDIES.jpg

Първи резултат от раз. Аз това май съм го давал. Емисионен и абсорбционен спектър на водородния атом. Давал съм го във връзка с кухокатодни лампи (в абсорбционните спектрометри). В тази връзка не виждам един потребител, много добър аналитичен химик Angelmr, дано намине във форума.

Лека на всички.

 

 

Поздрави за поста:). Ще добавя и един линк, на който му е интересно може да надникне: http://chem-bg.com/wp-content/uploads/2018/04/01-СПЕКТРАЛНИ-МЕТОДИ-ЗА-АНАЛИЗ-В-ОРГАНИЧНАТА-ХИМИЯ.pdf.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 6 часа, Иванка said:

Поздрави за поста:). Ще добавя и един линк, на който му е интересно може да надникне: http://chem-bg.com/wp-content/uploads/2018/04/01-СПЕКТРАЛНИ-МЕТОДИ-ЗА-АНАЛИЗ-В-ОРГАНИЧНАТА-ХИМИЯ.pdf.

И от мене поздравления, много е интересен материалът.

Share this post


Link to post
Share on other sites

А, бе - много станаха статиите за "ремонт" на съществуващата физика, ама - не се знае, все още:

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Pozvolena-li-e-tamna-energiia-v-strunnata-teoriia_115789.html

Позволена ли е тъмна енергия в струнната теория?

1539156442_2_559x*.jpg

Едно ново предположение развълнува физиците.

В струнната теория може да измести парадигмата си. През юни екип теоретици от Харвард и Калтек публикуваха предположение, което звучеше революционно: теорията на струните се смята за фундаментално несъвместима с нашето сегашно разбиране за тъмната енергия - но само с тъмната енергия можем да обясним сегашното ускорено разширяване на Вселената.

Тим Вразе (Timm Wrase) от Виенския технологичен университет вече публикува своите резултати за последните новини.

Какво е странното на това предположение? То изглежда несъвместимо със съществуването на частиците на Хигс. Изчисленията на Вразе, които извършва заедно с теоретици от Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета на Хайделберг, вече са публикувани в Physical Review D. В момента има разгорещени дискусии за струните и тъмната енергия. Вразе се надява, че това ще доведе до нови пробиви в тази насока на изследванията.

Теорията за всичко

Много надежди се възлагаха на струнната теория. Тя трябваше да обясни как гравитацията се свързва с квантовата физика и как може да разберем законите на природата, които описват целия физически свят, от най-малките частици до най-големите структури на космоса.

Често теорията на струните се обвинява, че осигурява само абстрактни математически резултати и прави твърде малко прогнози, които да бъдат проверени в експеримент. Сега обаче общността на привържениците на струнната теория по цял свят обсъжда въпрос, който е тясно свързан с космическите експерименти, измерващи разширяването на Вселената. През 2011 г. Нобеловата награда за физика бе присъдена за откритието, че Вселената не само непрекъснато се разширява, но и че това разширение всъщност се ускорява.

Това явление може да бъде обяснено само като се приеме допълнителната, неизвестна преди това тъмна енергия. Тази идея първоначално идва от Алберт Айнщайн, който я добавя като "космологична константа" в своята Обща теория на относителността. Наистина Айнщайн направи това, за да изгради една неразширяваща се вселена. Когато Хъбъл откри през 1929 г., че Вселената всъщност се разширява, Айнщайн описа тази модификация на своите уравнения като най-голямата грешка в живота си. Но с откриването на ускореното разширяване на космоса, космологичната константа е въведена отново като тъмна енергия в настоящия стандартен модел на космологията.

1539166196_5_559x*.jpg

Като ябълка в купа

"Дълго време мислихме, че тази тъмна енергия може да бъде добре приспособена в струнната теория", разказва Тим Вразе от Института по теоретична физика към Виенския технологичен университет. Хипотезите на струнната теория предполагат, че има допълнителни, преди това неизвестни частици, които могат да бъдат описани като полета.

Тези полета имат състояние на минимална енергия - подобно на ябълка, лежаща в купа. Тя винаги ще лежи на дъното, най-ниската точка на купата, мястото където енергията ѝ ще бъде по-ниска и ако искаме да я изместим, ще трябва да приложим енергия. Но това не означава, че ябълката в най-ниската точка няма никаква енергия. Можем да поставим купата с ябълката на земята или отгоре на масата - там ябълката има повече енергия, но все още не може да се движи, защото все още е в състояние на минимална енергия в купата си.

"В струнната теория има полета, които биха могли да обяснят тъмната енергия по подобен начин - локално, те са в състояние на минимална енергия, но все пак тяхната енергия има стойност по-голяма от нула", обяснява Тим Вразе. "Така че тези полета ще осигурят т. нар. тъмна енергия, с която да обясним ускореното разширяване на Вселената".

Но Кумрун Вафа (Cumrun Vafa) от Уиверситета в Харвард, един от най-известните теоретици в света, публикува статия на 25 юни, която озадачи мнозина. Той предложи, че такива "полезни" полета с положителна енергия не са възможни в струнната теория.

Spontaneous_symmetry_breaking-02.png

Полето на Хигс - противоречие

Тим Вразе бързо осъзнава последиците от това твърдение: "Ако това е вярно, ускореното разширяване на Вселената, както си го представяхме досега, не е възможно", коментира физикът. "Ускореното разширение тогава би трябвало да бъде описано от поле с доста различни свойства, като наклонена равнина, върху която топката се спуска надолу и губи потенциална енергия". Но в този случай количеството тъмна енергия във Вселената ще се промени с времето и ускореното разширяване на Вселената може един ден да спре. Гравитацията би могла да издърпа цялата материя обратно и да събере всичко на етап, подобен на времето на Големия взрив.

Но Тим Вразе, който вече се занимаваше със сходни въпроси в докторската си работа, установи, че тази идея не може да бъде цялата истина. "Изводът на Кумрун Вафа, който забранява определени видове полета, би забранил и неща, за които вече знаем, че съществуват", обяснява той.

Вразе успя да покаже, че полето на Хигс също има свойства, които всъщност трябва да бъдат забранени от предположенията на Вафа, а полето на Хигс се счита за експериментално доказан факт. За неговото откритие бе връчена Нобеловата награда за физика през 2013 г. Вразе публикува своите резултати на сайта за предпечат на Arxiv, като бързо предизвика много дискусии в общността на теоретиците. Сега работата е прегледана и публикувана в списание Physical Review.

"Това противоречие е нещо добро за теорията на струните", коментира Тим Вразе. "Внезапно у много хора се появиха напълно нови идеи, за които никой не се досещаше преди". Вразе и неговият екип изследват кои полета са разрешени в струнната теория и в какви точки те нарушават предположенията на Вафа. "Може би това ще ни доведе до вълнуващи нови прозрения за природата на тъмната енергия и това ще бъде голям успех", заяви Тим Вразе.

Възникналите хипотези е възможно поне частично да се проверят експериментално. През следващите няколко години ускореното разширяване на Вселената ще се измери по-точно от всякога."

...

...

Тези полета имат състояние на минимална енергия - подобно на ябълка, лежаща в купа. Тя винаги ще лежи на дъното, най-ниската точка на купата, мястото където енергията ѝ ще бъде по-ниска и ако искаме да я изместим, ще трябва да приложим енергия. Но това не означава, че ябълката в най-ниската точка няма никаква енергия. Можем да поставим купата с ябълката на земята или отгоре на масата - там ябълката има повече енергия, но все още не може да се движи, защото все още е в състояние на минимална енергия в купата си

Е, това е неправилна представа. Уж е Полева форма и има честота 1043 Hz  и повече ..., колко ли енергия има? Да, амплитудата в "потенциалната яма" е малка, 10-26 m, примерно, но и недосегаема за реален експеримент. Не е възможен резонанс с "вещева и полева" форма, каквато сме ние + уредите и затова - светът е устойчив🙂... Нашият свят.😊

...

 

Редактирано от Малоум 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
On сряда, Октомври 10, 2018 at 17:51, Малоум 2 said:

Е, това е неправилна представа. Уж е Полева форма и има честота 1043 Hz  и повече ..., колко ли енергия има? Да, амплитудата в "потенциалната яма" е малка, 10-26 m, примерно, но и недосегаема за реален експеримент. Не е възможен резонанс с "вещева и полева" форма, каквато сме ние + уредите и затова - светът е устойчив🙂... Нашият свят.😊

Кое му е неправилното и защо е неправилно? Енергията се оценява така, енергията на един квант по броят кванти в съответното състояние. Какво от това че амплитудата е "недосегаема за реален експеримент", след като никой не го интересува и не участва като параметър? Кому е нужен резонанс и за какво? Като че ли по-нискочестотните кванти дето можем да наблюдаваме имат някакво отношение към някакъв резонанс? Какъв е смисъла на целия коментар? Каква му е връзката с цитираната статия? Или е само поредното недоволство от живота?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 51 минути, scaner said:
On 10.10.2018 г. at 17:51, Малоум 2 said:

Е, това е неправилна представа. Уж е Полева форма и има честота 1043 Hz  и повече ..., колко ли енергия има? Да, амплитудата в "потенциалната яма" е малка, 10-26 m, примерно, но и недосегаема за реален експеримент. Не е възможен резонанс с "вещева и полева" форма, каквато сме ние + уредите и затова - светът е устойчив🙂... Нашият свят.😊

Кое му е неправилното и защо е неправилно? Енергията се оценява така, енергията на един квант по броят кванти в съответното състояние. Какво от това че амплитудата е "недосегаема за реален експеримент", след като никой не го интересува и не участва като параметър? Кому е нужен резонанс и за какво? Като че ли по-нискочестотните кванти дето можем да наблюдаваме имат някакво отношение към някакъв резонанс? Какъв е смисъла на целия коментар? Каква му е връзката с цитираната статия? Или е само поредното недоволство от живота?

Показал съм текст от статията, за който се отнася: "... Тези полета имат състояние на минимална енергия - подобно на ябълка, лежаща в купа. Тя винаги ще лежи на дъното, най-ниската точка на купата, мястото където енергията ѝ ще бъде по-ниска и ако искаме да я изместим, ще трябва да приложим енергия. Но това не означава, че ябълката в най-ниската точка няма никаква енергия. Можем да поставим купата с ябълката на земята или отгоре на масата - там ябълката има повече енергия, но все още не може да се движи, защото все още е в състояние на минимална енергия в купата си ..."

При "зърнест" модел на вакуум (ябълката, като патерица), зрънцата са неподвижни по място във вакуумната пространствената решетка (в потенциална яма са, като в обвивка) - само трептят около моментен собствен център. За да ги "изместят", по статията, е нужна енергия. Полева форма, да резонира със собствените трептения на зрънцето. Та в едно зрънце се съдържа колосално количество енергия ("...Но това не означава, че ябълката в най-ниската точка няма никаква енергия." (това, което наричаме енергия, за средните мащаби спрямо дължина на вълна от ЕМП на съществуването на материята - тая, която познаваме-измерваме, а те са "едри -огромни" полеви и вещеви обекти, в сравнение с размерите на зрънцата). Без резонанс няма СИЛИ, които да "задвижат" така, че да се промени мястото на зрънцето. Не сме в състояние, природно е ограничението - да добием такава енергия.

...

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Малоум 2 said:

При "зърнест" модел на вакуум (ябълката, като патерица), зрънцата са неподвижни по място във вакуумната пространствената решетка (в потенциална яма са, като в обвивка) - само трептят около моментен собствен център. За да ги "изместят", по статията, е нужна енергия.

Къде в статията се говори изобщо за "зърнест модел на вакуум"? Или това си е някаква ваша приумица, която вие си разобличавате за всеки случай? Тоест разобличавате и собствената си хипотеза?

Състоянието на ябълката е пример за устойчиво състояние, защо я възприемате буквално?

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Полева форма, да резонира със собствените трептения на зрънцето.

Къде се говори че полевата форма има свойството "да резонира", че и има собствени трептения? Или и това си е ваша приумица, която си и разобличавате?

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

(това, което наричаме енергия, за средните мащаби спрямо дължина на вълна от ЕМП на съществуването на материята - тая, която познаваме-измерваме, а те са "едри -огромни" полеви и вещеви обекти, в сравнение с размерите на зрънцата).

Къде става дума за "енергия за средни мащаби"? Дали ЕМП има изобщо свойство "дължина на вълната", или това е свойство само на ЕМВ, която е частна форма на  промяна на ЕМП? Да задавам ли още подобни въпроси?

 

Не е ли по-добре първо да се събудите, а чак после да кометирате, ако изобщо има какво?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Счита се че Тъмната материя свързва галактиките , галактическите купове и струните във вселената. Останах с впечатлението , че тая Тъмна материя действа на огромни растояния, на близхки разстояния влиянието и е толкова слабо че я пренебрегваме и няма как да я изчислим. 

Предполагам значението - стойността  на тъмната материя се променя много бавно и това се чувства само на свръхкосмически разстояния ? Ако ние сме на Земята или в границите на Сл Система или в галактиката няма как да измерим някакво изменение ? Ако в една светла слънчева стая в летен светъл ден , или в силно осветена стая с  10 крушки по 100 вата запалиш свещ или клечка  кибрит никой няма да забележи, че някой си е запалил цигарата. Но в тъмна нощ или когато изключиш лампите клечка запалена клечка кибрит или цигара всички ще забележат ! 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 53 минути, Du6ko said:

Счита се че Тъмната материя свързва галактиките , галактическите купове и струните във вселената. Останах с впечатлението , че тая Тъмна материя действа на огромни растояния, на близхки разстояния влиянието и е толкова слабо че я пренебрегваме и няма как да я изчислим. 

В статията дадена от Малоум става дума за тъмната енергия. Нейните предполагаеми свойства са различни, тя засилва действието си на свртх-галактични разстояния, за разлика от тъмната и светлата материя.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 47 минути, scaner said:

В статията дадена от Малоум става дума за тъмната енергия. Нейните предполагаеми свойства са различни, тя засилва действието си на свртх-галактични разстояния, за разлика от тъмната и светлата материя.

Да май ставаше дума за Тъмната Енергия. Тъмна материя е просто материя която не излъчва светлина и ел маг вълни. В тъмната материя няма нищо таинственно.

В ранните стадии на вселената особенно при инфлационното разширяване тъмната енергия играе основна роля за това разширяване ?

Редактирано от Du6ko

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 9 часа, scaner said:

В статията дадена от Малоум става дума за тъмната енергия. Нейните предполагаеми свойства са различни, тя засилва действието си на свръх-галактични разстояния...

Инфото от такива свръхгалактични разстояния идва до нас с огромно закъснение. И щом е така, защо сме приели, че с нарастване на разстоянието тъмната енергия засилва действието си? Защо да не е обратното - а именно, че с "нарастване" на времето нейното действие отслабва? В смисъл че е имала много по-силно действие в миналото, преди милиони св. години, но оттогава това действие постепенно е намалявало и продължава да намалява... :ab:

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 13 часа, scaner said:

Къде се говори че полевата форма има свойството "да резонира", че и има собствени трептения?

В статията се казва: 

"Хипотезите на струнната теория предполагат, че има допълнителни, преди това неизвестни частици, които могат да бъдат описани като полета."

Предполага се, че именно тези частици/полета "изграждат" тъмната енергия - която, въпреки названието "енергия", всъщност е някакъв вид материя. 

А щом в крайна сметка става дума за частици материя, ясно е, че те трябва да имат собствени трептения. Ясно е и че при такава постановка може да се говори за "зърнест модел".

Цитирай

Енергията се оценява така, енергията на един квант по броят кванти в съответното състояние. Какво от това че амплитудата е "недосегаема за реален експеримент", след като никой не го интересува и не участва като параметър? Кому е нужен резонанс и за какво?

 Ето други цитати от статията:

"Тези полета имат състояние на минимална енергия - подобно на ябълка, лежаща в купа. Тя винаги ще лежи на дъното, най-ниската точка на купата, мястото където енергията ѝ ще бъде по-ниска и ако искаме да я изместим, ще трябва да приложим енергия. Но това не означава, че ябълката в най-ниската точка няма никаква енергия."

"В струнната теория има полета, които биха могли да обяснят тъмната енергия по подобен начин - локално, те са в състояние на минимална енергия, но все пак тяхната енергия има стойност по-голяма от нула", обяснява Тим Вразе. "Така че тези полета ще осигурят т. нар. тъмна енергия, с която да обясним ускореното разширяване на Вселената".

Според мен, във връзка с горните цитати, на въпроса ти за амплитудата и за това "Кому е нужен резонанс и за какво", може да се отговори по следния начин:

Енергията на въпросните частици в "купата" - в най-ниската й точка - би могла да се дължи единствено на техните собствени трептения. А тези трептения неизбежно резонират с трептенията на частиците, образуващи "купата", като с времето различните честоти се изравняват, амплитудата нараства и т. н. като този процес води до съответното усилване на действието на тъмната енергия.

 

 

 

 

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...