Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

     Той е на 18 години , най-красивият и желан младеж на своето време , висок, широкоплещест, "строен като кипарис" , с прекрасни очи, светъл цвят на лицето, изтънчени маниери, образован с изискано и обосновано изразяване. Създаден да буди възхищение, любител на спорта, страстен ловец, изключително енергичен, ценител на добрата храна и женската красота.  Гордост за царстващите си родители, техен единствен син и наследник на империята.  Мечта за всеки европейски владетелски дом е да се сроди с него.  Тя е на 15.  "С прекрасно тяло, прелестно лице", "красотата и е ослепителна, необичайна, божествена" , "с красота и изящество  превъзхожда всички други жени",  " красотата и е несравнима, явява се истинско чудо" .   Това са описания на съвременниците. Изключително популярна е сред френските византинисти  Гюг Леру : " Красотата на тази жена е необикновена, толкова силна , че  способства да промени света"  Шлюмберже : "  Чарът и беше съдбоносен и предизвика фатално любовта на трима  императори "    Името му е Роман, син на император Константин VII Багренородни и Елена Лакапина.  Къде и как среща дъщерята на лакониеца Кротир - кръчмар в един от най-бедните столични квартали - източниците мълчат !  А когато те мълчат се развихрят  фантазиите. Приема се, че слуховете за необикновената красота на Кротировата щерка достигат до височайшия плеибой и той цъфва в таверната ...натам събитията следват "естествения подбор" - "огънят на любовта" между тях пламва. Факт, е че през 956г.  Роман вече е безнадеждно влюбен в петнайсет годишната Анастасо и се престрашава да иска разрешение от строгия си баща за брак !  Преди това Роман бил сгоден (а според някои сведения женен) за Берта, дъщеря на страховития Уг (Хуго) дьо Арл, но тя умира. Плановете на Василевса били да търси отново принцеса със синя кръв или знатна ромейка за съпруга на сина си, но бил сюрпризиран - Роман искал единствено Анастасо.  Желанието му изглеждало безнадеждно, но след като вижда избраницата на сина си, консервативният Константин VII, учудващо казва ДА - съгласява се да приеме Анастасо за снаха !    И това е най-голямата грешка на императора-учен, която ще доведе до трагични последствия за него и семейството му.   Но в края на 956 година нищо не предвещава трагедията, която ще се случи. Всенародни тържества ознаменуват бракът на прекрасната двойка - гордостта на империята.  Анастасо се преименува на Теофано - по името на канонизираната императрица - първата съпруга на Лъв Философ. През 958г.  щастливите съпрузи се радват и на първата си рожба - Василий. За съжаление Константин VII не дочаква да види втория си внук, който ще носи неговото име.          Следва....                                                                                                                                        

Редактирано от Евристей

Share this post


Link to post
Share on other sites

Имало е конкурс, жени от цялата империя са дошли да ги огледат и да изберат василиса. Теофано печели безапелацинно. Някъде имах книга с описание на събитията трябва да потърся къде е.

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, bulgaroid said:

Имало е конкурс, жени от цялата империя са дошли да ги огледат и да изберат василиса. Теофано печели безапелацинно. Някъде имах книга с описание на събитията трябва да потърся къде е.

+ от мен Булгароид !  Ще съм ти благодарен да намериш книгата и ако може да цитираш  автентичен източник за това събитие. / Конкурса/ И аз го засякох, но без показване на първоизточник. Къде се е състояла срещата между Анастасо и Роман ?  Как го е пленила ?  Не е известно !  Натам следват интерпретации  обязана ли она ϲʙᴏей необычайной судьбой одному из состязаний в красоте, устраивавшихся обыкновенно в Византии, когда искали жену для царя, причем император и его близкие делали смотр самым красивым девушкам империи? Я вполне допускаю такое предположениеАвторът - големият византинист Гюстав Шлюмберже ...допуска , но...все пак !?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Очевадна е разликата в лицевите изображения на средноримските /византийски/ монети от тези на древно римските и древно гръцките.  Матриците изработени от византийските майстори сравнени с тези на древните им колеги са като работа на петокласник по трудово обучение. Но тук явно златаря се е постарал необичайно, защото изображението спазва някакви правилни черти и дори проличава красиво лице - нещо съвсем необичайно за ромейските монетни изображения.  Случайно или не, това е Теофано изобразена на номизма като императрица - регент на малолетните си синове.    59f47ada789a2_20_docx.jpg.d011e27729d3f60dd664a8c76dbc93dd.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Действително лицето е класи над средностатистическите изображения по византийските монети от периода. Явно този калъп е бил изработен с особено вдъхновение и старание :animatedwink:

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 часа, bulgaroid said:

Имало е конкурс, жени от цялата империя са дошли да ги огледат и да изберат василиса. Теофано печели безапелацинно. Някъде имах книга с описание на събитията трябва да потърся къде е.

Подобни конкурси действително са правени, но там не са попадали кръчмарски дъщери, а девойки от елита, при това - пресяти предварително.

Мисля, че Bulgaroid е чел за един известен такъв от IX век, устроен от Августа Ефросина, при който Теофил пренебрегва поетесата Касия заради директността й и избира Теодора.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Евристей said:

Очевадна е разликата в лицевите изображения на средноримските /византийски/ монети от тези на древно римските и древно гръцките.  Матриците изработени от византийските майстори сравнени с тези на древните им колеги са като работа на петокласник по трудово обучение. Но тук явно златаря се е постарал необичайно, защото изображението спазва някакви правилни черти и дори проличава красиво лице - нещо съвсем необичайно за ромейските монетни изображения.  Случайно или не, това е Теофано изобразена на номизма като императрица - регент на малолетните си синове.    59f47ada789a2_20_docx.jpg.d011e27729d3f60dd664a8c76dbc93dd.jpg

Това наистина е Тефано, но не е номизма, а оловен печат от колекцията на Dumbarton Oaks 

Share this post


Link to post
Share on other sites

До тук с описанията за външността на Анастасо-Теофано. Всеки хронист писал каквото и да е било за нея, не пропуска да подчертае красотата и.  Натам сведения за нейния характер, поведение и действия в опит да се отсее безспорното от спорното и откровените неистини/клевети.  Единственото  "..честна душа " пада геройски затрупано от лавината "..дълбоко покварена и развратена" , " същество безсрамно и похотливо" , " коронована сирена " (визира се че е коварна като сирена) По късните поколения демонизират образа и на жена - страшна и фатална. Арменските историци отиват още по-далече :  Заслепена от любовна ревност към красавеца Йоан Цимисхи, тя е била готова да убие собствените си деца  Василий и Константин. Първото обвинение срещу нея е, че е отровила свекъра си - Константин Багренородни.  Теофано е затвърдила позициите си с раждането на Василий, съпругът и Роман е напълно под неин чехъл. Амбицията и е да премахне свекъра си , да постави послушния си съпруг на трона и чрез него да управлява. Основания има, доказателства не !  Авторът на De administrando imperio  умира от треска на 9 ноември 959 г. На трона сяда  двадесет и една годишният му син Роман II. Както сполучливо го характеризира Острогорский - наследил е от баща си политическата му неспособност, но не е наследил научната му сериозност. Не са един и два случаите в които властни жени са имали влияние и важна роля в управлението на империята - Ливия над Октавиан, Теодора над Юстиниян, Елена Лакапина над Константин Порфирогенет, но такава власт каквото има Теофано над Роман II, римският свят все още не е виждал. Второто обвинение : и петте ! сестри на императора са насилствено подстригани и вкарани в манастир. Прекрасни високообразовани, пълни с енергия млади жени, особено любимата дъщеря на стария император-енциклопедист - Агата, която е била и негова секретарка. Всичкият този прайд от багренородни принцеси отива в манастир по заповед на Роман II, но нареждането е от Теофано.. Не помагат нито горещите молби на майка му Елена, нито сълзите на сестрите му. Някои от тях демонстративно отказват да се подстрижат. Всичко е напразно. Василевсът е пълна марионетка на осемнадесет годишната си съпруга.  Тук доказателствата са железни !  Теофано е причината за заточването/замонашаването на петте принцеси и за последвалата скорошна смърт на не прежалилата ги тяхна майка Елена Лакапина.  Гордата и властна някога дъщеря на Роман Лакапин умира съкрушена от своя слабохарактерен единствен син. Пътят към властта за Теофано е открит.  На 15 март 963 г. на едва 25 години умира Роман II. И разбира се смъртта му влиза под номер три в обвинителният акт на вечната заподозряна -  чудовището в женски образ Теофано. Тук в случая спецовете са почти единодушни - логиката издиша. Каква е ползата на Теофано да умъртви послушния си съпруг и да рискува бъдещето си ?  Разбира се трябва да се вземе в предвид и възрастта и - тя е само на 22 години и едва ли във всяка нейна постъпка/акт би трябвало да се търси някакво строго логическо обяснение. Може чисто и просто от надценяване, или да е усетила, че Роман я разлюбва или...По повод последната теза, Теофано вече е майка на три деца (според някои сведения на четири - две момчета и две момичета) и дали е привличала физически Роман така както някога ? Натам това се потвърждава и от хронологическите събития. Да , Никифор Фока хлътва по нея, но той е доста по възрастен, а и грозноват. При Йоан Цимисхи нещата са по-различни. Макар и любовници,  и въпреки че му помага в голяма степен (убийството на Никифор)  Цимисхи я прежалва и се подава на натиска -  дава нареждане да бъде затворена в манастир (тоест призната е за убийството на Никифор)    ....следва..

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 31 минути, T.Jonchev said:

Подобни конкурси действително са правени, но там не са попадали кръчмарски дъщери, а девойки от елита, при това - пресяти предварително.

Мисля, че Bulgaroid е чел за един известен такъв от IX век, устроен от Августа Ефросина, при който Теофил пренебрегва поетесата Касия заради директността й и избира Теодора.

Точно за Теофано ставаше въпрос. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 минути, Евристей said:

До тук с описанията за външността на Анастасо-Теофано. Всеки хронист писал каквото и да е било за нея, не пропуска да подчертае красотата и.  Натам сведения за нейния характер, поведение и действия в опит да се отсее безспорното от спорното и откровените неистини/клевети.  Единственото  "..честна душа " пада геройски затрупано от лавината "..дълбоко покварена и развратена" , " същество безсрамно и похотливо" , " коронована сирена " (визира се че е коварна като сирена) По късните поколения демонизират образа и на жена - страшна и фатална. Арменските историци отиват още по-далече :  Заслепена от любовна ревност към красавеца Йоан Цимисхи, тя е била готова да убие собствените си деца  Василий и Константин. Първото обвинение срещу нея е, че е отровила свекъра си - Константин Багренородни.  Теофано е затвърдила позициите си с раждането на Василий, съпругът и Роман е напълно под неин чехъл. Амбицията и е да премахне свекъра си , да постави послушния си съпруг на трона и чрез него да управлява. Основания има, доказателства не !  Авторът на De administrando imperio  умира от треска на 9 ноември 959 г. На трона сяда  двадесет и една годишният му син Роман II. Както сполучливо го характеризира Острогорский - наследил е от баща си политическата му неспособност, но не е наследил научната му сериозност. Не са един и два случаите в които властни жени са имали влияние и важна роля в управлението на империята - Ливия над Октавиан, Теодора над Юстиниян, Елена Лакапина над Константин Порфирогенет, но такава власт каквото има Теофано над Роман II, римският свят все още не е виждал. Второто обвинение : и петте ! сестри на императора са насилствено подстригани и вкарани в манастир. Прекрасни високообразовани, пълни с енергия млади жени, особено любимата дъщеря на стария император-енциклопедист - Агата, която е била и негова секретарка. Всичкият този прайд от багренородни принцеси отива в манастир по заповед на Роман II, но нареждането е от Теофано.. Не помагат нито горещите молби на майка му Елена, нито сълзите на сестрите му. Някои от тях демонстративно отказват да се подстрижат. Всичко е напразно. Василевсът е пълна марионетка на осемнадесет годишната си съпруга.  Тук доказателствата са железни !  Теофано е причината за заточването/замонашаването на петте принцеси и за последвалата скорошна смърт на не прежалилата ги тяхна майка Елена Лакапина.  Гордата и властна някога дъщеря на Роман Лакапин умира съкрушена от своя слабохарактерен единствен син. Пътят към властта за Теофано е открит.  На 15 март 963 г. на едва 25 години умира Роман II. И разбира се смъртта му влиза под номер три в обвинителният акт на вечната заподозряна -  чудовището в женски образ Теофано. Тук в случая спецовете са почти единодушни - логиката издиша. Каква е ползата на Теофано да умъртви послушния си съпруг и да рискува бъдещето си ?  Разбира се трябва да се вземе в предвид и възрастта и - тя е само на 22 години и едва ли във всяка нейна постъпка/акт би трябвало да се търси някакво строго логическо обяснение. Може чисто и просто от надценяване, или да е усетила, че Роман я разлюбва или...По повод последната теза, Теофано вече е майка на три деца (според някои сведения на четири - две момчета и две момичета) и дали е привличала физически Роман така както някога ? Натам това се потвърждава и от хронологическите събития. Да , Никифор Фока хлътва по нея, но той е доста по възрастен, а и грозноват. При Йоан Цимисхи нещата са по-различни. Макар и любовници,  и въпреки че му помага в голяма степен (убийството на Никифор)  Цимисхи я прежалва и се подава на натиска -  дава нареждане да бъде затворена в манастир (тоест призната е за убийството на Никифор)    ....следва..

 

Роман е алкохолик, той зарязва управлението и си пие, след смъртта на баща му имаме една алкохолна епопея завършила с бързата му смърт. Та нищо чудно той да е заточил лелите си за да не му пречат да си пие. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 минути, bulgaroid said:

Роман е алкохолик, той зарязва управлението и си пие, след смъртта на баща му имаме една алкохолна епопея завършила с бързата му смърт. Та нищо чудно той да е заточил лелите си за да не му пречат да си пие. 

Не са му лели, а сестри

Share this post


Link to post
Share on other sites

Слуховете, че императора е отровен от Теофано - основателни или не, се разпространяват и хващат почва.   Изводът е рикошет от по сетнешните действия на василисата - че щом убива втория си мъж /Никифор/ за да го замени за трети /Цимисхи/ значи е извършила същото и с първия. По късният Скилица пък директно обвинява василисата че в съучастие с Роман са отровили Константин Багренородни. Но хронологически нещата се заплитат  ужасно.  Тежък случай и за най-добрия криминален следовател. Първо : само два дни преди смъртта на Роман II се ражда дъщеря му Анна и точно в тези дни едва ли родилката Теофано ще е тръгнала да го трови. Второ : имаме сведенията на Лъв Дякон (не знам защо се пренебрегва този иначе точен и обективен хронист за сметка на Скилица и разни продължители и аноними - може би заради по-пикантните и раздути истории на последните) Та ето как описва нещата Дякон : Когато Роман наследил властта , той се проявил като кротък, скромен и грижовен към поданиците си владетел. , но след това попада под пагубното влияние на група негодници, роби на страстта и покварата. Под тяхно влияние Роман губи добродетелите си, отдава се на разкош и  необуздани наслади , свиква с лукса , проявява склонност и към неестествени страсти. И така се случи, че по време на пости, предназначени  да боговдъхновят хората, за да се извърши омилостивяване  и стремеж към възвишеното, тези нехранимайковци взимат със себе си Роман, отиват на лов за елени отправяйки се към непристъпни планини.  Денят/Когато се върнаха оттам, автократорът беше напълно изтощен и едва дишал. Някои съобщават, че по време на дългата езда са започнали острите смъртоносни спазми, но болшинството подозират, че на императорът е дадена отрова донесена от женската част на двореца " !  Трето : След смъртта на Роман по решение на патриарх Полиевкт и сената за василевси били провъзгласени двамата му малолетни сина - Василий и Константин и за регент майка им Теофано !  Щом Полиевкт дава благословията си на василисата, значи не се съмнява в невинността и, нещо съвсем различно години по-късно , когато той отказва да признае Цимисхи, ако не заточи Теофано - тогава с доказана вина за смъртта на Никифор и патриарха е непреклонен!   Четвърто : реалната власт над империята е поета не от императрицата, а от евнуха Йосиф Вринга.  Назрява неизбежния конфликт с най-популярния човек в империята - победоносния Никифор Фока.  Дали, кога и как взима страна Теофано, бракът и с Никифор желан ли е бил от нея или принудителен, помага ли му действително срещу евнуха ?  

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, Евристей said:

Слуховете, че императора е отровен от Теофано - основателни или не, се разпространяват и хващат почва.   Изводът е рикошет от по сетнешните действия на василисата - че щом убива втория си мъж /Никифор/ за да го замени за трети /Цимисхи/ значи е извършила същото и с първия. По късният Скилица пък директно обвинява василисата че в съучастие с Роман са отровили Константин Багренородни. Но хронологически нещата се заплитат  ужасно.  Тежък случай и за най-добрия криминален следовател. Първо : само два дни преди смъртта на Роман II се ражда дъщеря му Анна и точно в тези дни едва ли родилката Теофано ще е тръгнала да го трови. Второ : имаме сведенията на Лъв Дякон (не знам защо се пренебрегва този иначе точен и обективен хронист за сметка на Скилица и разни продължители и аноними - може би заради по-пикантните и раздути истории на последните) Та ето как описва нещата Дякон : Когато Роман наследил властта , той се проявил като кротък, скромен и грижовен към поданиците си владетел. , но след това попада под пагубното влияние на група негодници, роби на страстта и покварата. Под тяхно влияние Роман губи добродетелите си, отдава се на разкош и  необуздани наслади , свиква с лукса , проявява склонност и към неестествени страсти. И така се случи, че по време на пости, предназначени  да боговдъхновят хората, за да се извърши омилостивяване  и стремеж към възвишеното, тези нехранимайковци взимат със себе си Роман, отиват на лов за елени отправяйки се към непристъпни планини.  Денят/Когато се върнаха оттам, автократорът беше напълно изтощен и едва дишал. Някои съобщават, че по време на дългата езда са започнали острите смъртоносни спазми, но болшинството подозират, че на императорът е дадена отрова донесена от женската част на двореца " !  Трето : След смъртта на Роман по решение на патриарх Полиевкт и сената за василевси били провъзгласени двамата му малолетни сина - Василий и Константин и за регент майка им Теофано !  Щом Полиевкт дава благословията си на василисата, значи не се съмнява в невинността и, нещо съвсем различно години по-късно , когато той отказва да признае Цимисхи, ако не заточи Теофано - тогава с доказана вина за смъртта на Никифор и патриарха е непреклонен!   Четвърто : реалната власт над империята е поета не от императрицата, а от евнуха Йосиф Вринга.  Назрява неизбежния конфликт с най-популярния човек в империята - победоносния Никифор Фока.  Дали, кога и как взима страна Теофано, бракът и с Никифор желан ли е бил от нея или принудителен, помага ли му действително срещу евнуха ?  

Аз мисля ,че трябва да се търси кой убива Цимисхи и Фока а може би преди това Роман и баща му. Каква е ролята на Василий Лакапин ?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Aspandiat said:

Една византийска сапунка. :ag:

Много моля за по-сериозно отношение !  Я, ученикът който смущава дисциплината да излезе тук на изпит и да даде отговор на :  Кои са арменските извори за Теофано и с лека ръка ли могат да се отхвърлят сведенията че е от арменски произход  (разбира се  както всичко по забележително във Византия и Анастасо  е изкарана че е арменка , не върви  такъв бисер да бъде изпуснат ) Иначе Леон Дякон е категоричен - красавицата е лакедемонка ! Но затова по натам.  А за сапунката си прав. Натам - защо е такава разликата между братята Василий и Константин , както физически, така и като поведение, характер , интереси, абе за всичко. Отговорът го дава човека, който го знае най-добре - майка им ! 

Редактирано от Евристей

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ескалацията на конфликта (сблъсък на интереси) между силните хора на империята - Йосиф Вринга и Никифор Фока се повишава не с месеци, а с броени дни.  На върха на славата си реконкистадорът на Крит е предпазлив. Не се решава да атакува столицата без да си осигури подкрепа (или мълчаливото съгласие) на патриарха и част от сената. Според по късни интерпретации и на Теофано, която цели да премахне евнуха и затова използва Никифор. Ами...няма нищо такова. По време на сблъсъците, василисата е пълен пас.  Малко за образа и характера на кесариеца от двама съвременника - Луитпарнд Кремонски и Леон Дякон . Всеки сам да си направи преценка за обективността и безпристрастността на хроникьорите.  Започвам с ломбардеца :    "  Чудовище в човешки образ, пигмей с дебела глава, тънък врат , малки очи, тъмен с етиопски цвят, отвратителен с гъста , къса и полу-побеляла брада, коси гъсти , не би било приятно да го срещнеш през нощта, с голям корем изпъкващ на ниския му ръст, облечен в скъпа дреха, но стара , миришеща и избеляла от времето,...с лисича природа, вероломен и лъжлив като Одисей " !  Че, Луитпранд е бил възмутен от отношението към него , но чак пък толкова крайна оценка ?  Ако се вярва на тези описания, едва ли Теофано е била във възторг от брак с такъв мъж па бил той и най-прославения. Ето и мнението на Дякон : " Цветът на лицето му беше по скоро тъмен отколкото светъл, коси гъсти и черни, очите също черни и замислени, носът нито тънък нито дебел, леко заострен (гърбав), туловището му(снагата) беше закръглено и плътно, с широки гърди и рамене, с мъжеството и силата си той напомняше на прославения Херкулес.  По разум, целомъдрие и способност да взима безпогрешни решения, той превъзхождаше съвременниците си" !   Ха и двамата летописци са запознати с  героите на Елада и оприличават Никифора на този който сметнат за подходящ ! Така на първо четене излиза, че Луитпранд не е обективен, а описва императора под влияние на гнева си. Визирам големия му корем ! Човек изминаващ хиляди километри яздейки би ли имал "лукса" да пусне голям шкембак ?  Малко по задълбочено, обаче виждаме, че ломбардеца описва външният вид на Никифор през 968 г. , тоест 5 години откакто последния е император. Достатъчно време да затлъстее, още повече както ще видим по нататък до победоносното му влизане в столицата и обявяването му за василевс, той води суров, аскетичен начин на живот, отдаден на безбрачие/без жени (след смъртта на сина му). Когато обаче пред очите му се появява Теофано, прославения петдесет и една годишен ветеран променя принципите си. 

Редактирано от Евристей

Share this post


Link to post
Share on other sites

Няколко месеца след смъртта на Роман II, Никифор Фока посещава столицата като частно лице. Твърде смело решение от негова страна, но и е разчитал на многобройните си привърженици вътре в града. Опитът на Йосиф Вринга да го "покани" в двореца за да изгладят недоразуменията не се получава - кападокиецът  надушва опасност, отказва и търси убежище в Света София. Патриарх Полиевкт - ползващ се с огромно влияние по това време му гарантира безопасност. / Тезата, че Никифор получава подкрепа и от Теофано, защото тя е притеснена от нарастващата мощ на Вринга и се опасява за сигурността на децата си, не издържа, но....на първо четене.   Нелогично, с оглед на това, че Йосиф е изпълнявал длъжността си и при Роман II, без това ни най-малко да притеснява василисата,  а и като евнух няма възможност да седне на трона, за да се налага да премахва синовете и. Но, по натам Вринга за да неутрализира силите на Фока, влиза в контакт с патрицият и главнокомандващ италийските войски на империята Мариан, с обещание за ...трона. Последният, преценявайки ситуацията отказва ! Предлогът е, че Никифор е прекалено популярен, победител и с огромен авторитет както сред свои така и сред съседните врагове, които треперят пред него и шансовете да се изправи срещу му са безнадеждни.  Но ! Мариан не постъпва подло, а дава един ценен съвет на Йосиф Вринга  " Ако искаш моето мнение, аз ще те посъветвам : ти знаеш за Йоан, наречен Цимиски, мъж тщеславен, амбициозен, честолюбив, много изкустен във военното дело . Войниците му го боготворят и благовеят пред него, втори по популярност е след стратега. Ако искаш на него предложи поста главнокомандващ войските. Аз знам, че той е много смел и решителен и войниците му ще го последват навсякъде, където ги поведе, а ти ще постигнеш целта си.  Иначе не си и помисляй по друг начин да премахнеш тази кула "(Никифор Фока)/  След напускането/бягството си/ от столицата Никифор се отправя за Кападокия - бастион на фамилията Фока.  Там при троглодитите - суровите, диви  пещерни хора, жителите на подземни лабиринти и тунели, той установява лагера си и започва мобилизация на войските !  Стратегът е търпелив . По време на сбора, Никифор провежда на войската  мащабни учения, тактически подготовки, стрелба с лък, езда, маневри . (Леон Дякон)  На мобилизацията на Никифор , Йосиф Вринга отговоря с удар върху роднините и привържениците му в Константинопол. На чия страна е Теофано ? Познавала ли се е с Фока ? Да ! Стратегът бил ли е вече влюбен в нея ? Според Скилица и Зонара да ! Според Дякон не ! 

Редактирано от Евристей

Share this post


Link to post
Share on other sites

Паракимоменът се вслушва в съвета на Мариан (вече катепан на Запада) и през месец юни 963 година писмото му с предложения и инструкции е в ръцете на стратега на тема Анатоликон -  Йоан  Цимиски. Обещава му се незабавно издигане в доместик на Изтока, заповядва му се да арестува роднината си Фока (братовчед по майчина линия според Дякон, племенник според Скилица), а за награда - имперските червени ботуши !  Куриер с послание лети и към друг прославен генерал - Роман Куркуас  заемащ длъжността стратилат на Изтока. Предложението е да се принуди Никифор да влезе в манастир, заради проява на предателство и аспирации към трона, в замяна му се обещава издигане в длъжност доместик на Запада.  Честолюбието и амбициите на Йоан са големи, но умът бистър - преценява реално шансовете срещу вуйчо си (минавам към по-популярната версия на роднинство) а те са повече от съмнителни. През лятото на 963 година Никифор Фока е на върха на славата си и арменецът постъпва по най-правилния начин - явява се лично пред него, коленичи и показва писмото.  Съдържанието му предизвиква /учудващо/ шок в Никифор. Той е потресен, затваря се в себе си, изпада в мълчалива депресия. /Странните му пристъпи на меланхолия ще се забелязват от тук нататък неведнъж/ Дали това е опит на симпатизиращите му хронисти да оправдаят последвалите събития ?  А именно, че пред свършен факт - заплаха за живота му , Фока е принуден да приеме предложението – Цимиски се проявява като великолепен организатор и агитатор (PR) и в резултат -  на 2 Юли 963г. източните войски провъзгласяват Никифор Фока за василевс на ромеите !  Разбира се настроението на новопровъзгласения император се обръща - той е в целия си блясък, на кон, приема клетвата на стратезите и лохагите (темните командири), акламацията на войниците, призован да ги поведе срещу безродния евнух, който манипулира и издевателства над малолетните деца (Василий и Константин) и се подиграва с  мъжествените защитници на империята.  И сега ето и една версия от Йоан Скилица -  авторът който дава материал  за разпалване на въображение и страсти.  И тя според хронистът е ...забележете по достоверната !!!  Императорският трон не е цел на Никифор Фока, а начин да стигне до ръката на напълно пленилата го вдовица на Роман II.  Той се влюбил безумно в нея, когато пребивавал в столицата, (намек за физически контакт) подържал връзка (срещи) с василисата чрез довереният си човек Михаил, докато не бил надушен от Вринга и трябвало да бяга. Това е една от причините за необичайно доброто настроение на Фока на път към Халкедон, следван от елитните сили на империята - източната армия. / По натам ще видим и версията на Лъв Дякон - съвсем различна и още по-интересна. Точно мненията на тогавашни или близки до епохата сведения ме заинтересуваха и затова пуснах темата. Информацията ми беше от френски автори (които като такива са склонни да преувеличават ролята на фаталната "ла фам") , но... се оказва, че и за самите ромеи Теофано не е шега работа./   И така :  Паракимоменът Йосиф Вринга подготвя отбраната енергично. Той има на разположение така наречената от Дякон "македонска фаланга" - западните войски под командването на същия Мариан, призован от Италия, Пасхалий - бивш стратег на Калабрия, и братята Лъв и Николай Торник.  Положението на брата на Никифор, Лъв, става страшно и той се спасява с бягство като подкупва стражата на градските порти. Старият баща на братята Фока - Варда търси закрила в Храма Света София. ( Тук е мястото да отбележа, че  ветеранът преживял безброй битки, ще умре на възраст над 90 ! години. Смъртта му ще предизвика поредната поведенческа криза в Никифор) В началото на август войските на Фока заемат Хрисопол - столично предградие на азиатския бряг. В това време неговите привърженици вътре в града се активизират организирани от друг евнух - извънбрачният син на Роман Лакапин, Василий. В столицата настават кървави сблъсъци между  силите на евнусите. По  щастлива случайност везните се накланят в полза на привържениците на Василий - една жена замерва катепана на Запада - Мариан с глинена саксия, ударът попада в главата и е смъртоносен за този лидер на партията на Вринга.  От там насетне силите на Василий взимат превес и хората му отварят вратите на Фока.  На 16 Август  яхнал бял кон върху постлани пурпурни килими, тържествено влиза  през Златната порта в столицата под възгласите на възторжените тълпи.  В храма Света София патриарх Полиевкт му слага императорската  диадема. Василевсът е на 51 години ! Не закъсняват и наградите за привържениците и роднините му. На баща му Варда е дадена титлата за кесар, племенникът му и организатор на провъзгласяването му за император - Йоан Цимиски е обявен за доместик на Изтока, брат си Лъв  издига в магистър и куропалат, а заслужилият евнух Василий Ноф в проедър - началник на имперската администрация. (подлото си е подло - деен участник срещу братята си, със заслуги в заговора и срещу Никифор в полза на Цимиски)    И сега : Никифор тържествено обещава да спазва досегашният си аскетичен начин на живот - безбрачие (целомъдрие), да не яде месо ( за православната църква пълното/фундаментално вегетарианство е недопустимо !)  Никифор провежда политика срещу висшия клир, но е ревностен привърженик на черното/низшо монашество . И така - да видим и версията на Леон Дякон ! Същите тези монаси, пред които Никифор благовеел, започнали да го убеждават да се ожени. Фока се дърпал. Не ще. Убеден е като му казали, че Теофано е лакедемонка, тоест спартанка, тоест ......втора Елена !  При този железен аргумент  суровия аскет капитулира и дава съгласието си за брак !  Тук аз като фен на Леон Дякон признавам, че твърдението е меко казано дискусионно ! 

Редактирано от Евристей

Share this post


Link to post
Share on other sites

Системата е дублирала последния пост, молбата ми е до модератор да го изтрие. Каквито и да са били причините ( политически, любовни или че произхожда от древна Спарта) на 20 Септември започват сватбените церемонии. Щастието на младоженеца , обаче е помрачено от стриктния патриарх .Първо и двамата са вдовци и при това положение на императора му е наложена епитимия за срок от една година. Това  е решението на  Полиевкт с което си спечелва омразата на василевса. В бъдеще ще се отрази и на политиката му към висшия клир. Веднага след това идва втори проблем - достигат слухове, че Никифор е кръстник на едно от децата на Теофано, така той се явява духовен роднина на императрицата и бракът е невъзможен. Налага се да се действа бързо, защото строгия патриарх му предявява обвинение в синтектния. Пред свидетели бащата на императора, Варда обявява, че той е кръстника и въпреки , че Полиевкт не повярва, не му остава друго освен да даде благословията си. /Тук е мястото да се отбележи,  става въпрос за кръщенето или на Константин, или на Анна, което е преминало твърде скромно  за да мине номерът . Кръщенето на Василий е било отразено на пищна церемония - присъствали са баща му Роман и самият патриарх Полиевкт./   Щастливият младоженец е на седмото небе. Неузнаваем и за най-близките си. Слага край на въздържането си, отново яде месо, щедър, организира грандиозни състезания на хиподрума, различни зрелища , богати пиршества в двореца , така минава зимата на 963/4 година. Но нищо не може да се сравни с щедростта си към Теофано : събира огромно количество царски съкровища, подбира  най-плодородните и богати обширни участъци земя и всичко това дарява на василисита . 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Макар и влюбен, Фока не изостава задълженията си на върховен главнокомандващ. Лично провежда обучения на войниците си, инспектира подготовката за поредната голяма кампания на изток и през пролетта на 964 г. се отправя за родната Кападокия - сборен пункт на войските. Императорът е на върха на щастието - столицата не му липсва ни най-малко,  този поход е най-приятния  от всичките му досегашни безбройни такива, а причината - придружава го августейшата му съпруга !  Това е апогеят на кападокиеца !  Ще последват още щастливи и славни моменти, но звездата на Фока  бавно започва да залязва.  Ужасното земетресение в централна Анатолия , катастрофата в Сицилия, както и гладът в Константинопол предизвикан от корупционните афери на брат му Лъв Фока, ще доведат до рязко спадане  популярността на Никифор. Някога  триумфално преминаващ по улиците аплодиран и превъзнасян, сега императора е освиркван и замерян с камъни. На ромейския небосклон изгрява звездата на новия любимец - Йоан Цимиски. Макар и кръвни роднини с Фока, двамата си приличат само по ниския си ръст. (разбира се и че са военни професионали от най-висок клас, каквито империята никога вече не ще има) За разлика от тъмния си вуйчо, Йоан е светъл, синеок и красив. Спечелва симпатиите на плебса и....сърцето на августата - все по отегчена от живота си с чудака Никифор /отново изпаднал в мистична религиозност, носейки власеницата на чичо си - канонизирания от църквата за светец Малеин и спящ на пода върху кожа от пантера) Гордостта и честолюбието на четиридесет и пет годишния арменец са жестоко наранени - отнета му е титлата доместик на схолите на Изтока  и е изпратен  в именията си. Това разбира се не се понравило на Теофано - май за първи път истински и то болезнено влюбена (в деня на покушението тя е на 29 а Цимиски на 45)  Че силата на любовта няма граници проличава от последвалите събития. Августата  не е в състояние повече да понася отсъствието на любимия си и се престрашава да се яви пред съпруга си с искане Йоан да бъде реабилитиран и върнат в столицата !  Нещо крайно абсурдно с оглед и на ширещите се слухове за тяхната връзка. Но стария император - воин, въпреки че е наясно за причината за молбата на съпругата си, няма сила да откаже !  Изпълнява безропотно желанието на Теофано, с ясното съзнание, че подписва смъртната си присъда. Йоан се връща в столицата , а единствената му цел -  ликвидиране на омразния му вуйчо. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 28.10.2017 г. at 12:10, Евристей said:

      Къде и как среща дъщерята на лакониеца Кротир - кръчмар в един от най-бедните столични квартали - източниците мълчат !  А когато те мълчат се развихрят  фантазиите. Приема се, че слуховете за необикновената красота на Кротировата щерка достигат до височайшия плеибой и той цъфва в таверната ...натам събитията следват "естествения подбор" - "огънят на любовта" между тях пламва.                                                                                                                                        

Е, има и други мнения по въпроса. Според Теофановия продължител, тя била благородна девица, от древен род (обръщам внимание - древен род, а не упражняваща древна професия :ag: ) Работата е там обаче, че той Теофановия продължител е обявил и славянчето от одринския край Василий за издънка на царския род на Аршакидите, тъй че много не може да му се има вяра, кога извежда нечий древен произход. Но в случая се предполага, че може да е от рода на Леон Кратерос, който е бил стратег на Анатолик. Туй по името.

А ето как Атир описва събитието на запознанството с благородната девойка и отровените съпрузи

"Мы здесь упомянем о греческих делах со времени Василия по это время (т.е. 433 == 1040—41 г.) и скажем: к обычаям цapeй греков принадлежит то, что они в дни праздников верхом отправляются в церковь, предназначенную дли даннаго праздника. И когда царь проезжает по площадям, то на него собираются смотреть люди, а у них в pyкax кадила, которыми они кадят. И поехал oтец Василия и Константина в один. из праздников. И была у одного из греческих вельмож красивая дочь. И вышла она смотреть на царя. И когда он проезжал мимо ея, она ему понравилась.

И приказал он узнать, ктo она, и когда узнал, то посватался и женился на ней и любил ее. И родила она от него Василия и Константина и умер он, когда они оба были еще маленькие. И вышла она спустя долгое время после его (смерти) за Никифора. И возненавидели они друг друга и она стала заботиться об y6иении его и послала для этой цели к ал-Ш-м-ш-кику. И пошел он тайком в Константинополь. И впустила она его во дворец царский и они условились и убили его ночью. И призывала она патрициев по одиночке и давала им деньги и приглашала их признать царем Никифора (читай: ал-Ш-м-ш-кика).

И они сделали это и не успело наступить утро, как она уже достигла всего, чего желала; и не было никакого спора. И вышла она за ал-Ш-м-ш-кика и жила с ним год. И стал он бояться ея и принимать меры против нея и сослал ее в отдаленный монастырь и отправил с ней ея сыновей. И жила она там год. Потом она пригласила к cебе одного монаха и дала ему деньги и приказала ему итти в Констатинополь н пребывать в церкви цapя и по возможности воздерживаться от пищи. И когда царь получит к нему доверие и пожелает в ночь праздника принять причастие из его рук, то он должен. был дать ему яда.

И сделал монах это. И когда наступила ночь праздника, то она отправилась со своими сыновьями и прибыла в Константинополь в тот день, в который умер ал-Ш-м-ш-кик. И воцарился cын ея Василий, а она управляла делами за егo малолетством. "

Та в сметката ако приемем казаното от Атир значи влизат тъстът Константин VІІ, Роман ІІ, Никифор ІІ и Цимисхий.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами защото в изворите го наричат Василий Македонец или Василий Славянин, а не Лъв ІІІ Исавриец, Лъв ІV Хазарски или пък Лъв V Арменец. Що го наричат Македонец е ясно, щото е от тогавашната Македония, т.е. от Одринско. А що славянин?

За него си имаме тема, тъй че повече информация по въпроса - там.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Преди подробностите за бруталното убийство на един от великите военни на Визанса – Никифор Фока и чий син е Василий , признание от самата Теофано, малко релакс с клипче което с малко въображение може да си представим как е станало запознанството : Константинопол през X век, играещата пред площада/кръчмата на баща си Анастасо и наблюдаващия я от 1:28 м. Роман II.  

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...