Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

ДО
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

ДО

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

 

ОТНОСНО: Повишаване размера на докторантските стипендии

 

            Уважаеми дами и господа,

            В качеството си на докторанти в български научно-изследователски институции се обръщаме към Вас, за да насочим вниманието Ви към притеснителното състояние на докторантските възнаграждения в страната и сериозните негативни последствия за развитието на българската наука, които произлизат от това. В момент като този, който е ключов за очертаване на бюджетните разходи през следващата година, се надяваме да насочите внимание и усилия за възобновяване и съществуване на съпоставима в международен план среда за развитие на младите учени у нас, взимайки предвид следните факти:

·         Съгласно чл. 7, ал. 1 от ПМС № 90 за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации месечната стипендия, която получава един докторант, възлиза на 450 лв. Настоящият размер на докторантската стипендия е определен през 2008 г. и остава непроменен през последните девет години въпреки значителното поскъпване на живота в България през този период. За същия период минималната работна заплата (МРЗ) в България, която през 2008 г. е 220 лв., е била увеличена повече от два пъти и в момента възлиза на 460 лв. Това означава, че и най-нискоквалифицираната дейност към момента се заплаща в по-голям размер отколкото трудът на докторанта.

 

·         В правилниците на съответните научни организации са уредени ограничения за редовните докторанти да извършват трудова дейност на пълен работен ден, съответно да сключват такива трудови договори. Тези ограничения са съобразени с естеството на научната работа и с условията за нейното качествено и пълноценно изпълнение. Именно предоставянето на стипендии за редовните докторанти гарантира обезпечаването на техните основни жизнени потребности в 3-годишния период на разработване на дисертационен труд. В този смисъл и във връзка с предходната точка, настоящият размер на докторантската стипендия е напълно недостатъчен да покрие разходите  на един докторант, свързани както с основните жизнени потребности, така и с осигуряване на адекватното му научно развитие – чрез закупуване на необходима литература, участие в научни семинари и конференции в страната и чужбина, включване в специализирани форуми и обучения и пр. 

 

·         Незадоволителният към момента размер на докторантската стипендия често се явява и пречка за избора на редовната форма на докторантура, или изобщо на пътя на академичното развитие, именно поради невъзможността с тези средства докторантът да посрещне нуждите си и да изпълни качествено академичните си задължения.

 

·         Настоящият размер докторантската стипендия поставя в притеснително положение младите учени на България и, в крайна сметка, съдейства за отлива на кандидат-докторанти в редовна форма на обучение. Затрудненията, с които докторантите са принудени да се справят, освен че са демотивиращи, водят и до понижаване качеството на научната им работа и до влошаване състоянието на академичния състав в Република България.

С оглед на горепосочените обстоятелства е необходимо незабавно чувствително повишаване на размера на докторантската стипендия. Във връзка с предприемането на действия в тази посока, излагаме няколко съображения и предложения:

1)      Смятаме, че досегашната практика на спорадично увеличение на стипендията (2002 г., 2008 г.), последвано от дълги периоди, в които тя остава непроменена и значително изостава от средното ниво на доходите в страната, като дори е задмината от МРЗ, е неприемлива и вредна.

 

2)      Припомняме, че според първоначалния вариант на ПМС № 90 от 2000 г. размерът на докторантската стипендия се е равнявал на две и половина минимални работни заплати. Възстановяването на обвързаността между стипендията и МРЗ би предотвратило цикличната поява на проблема и би осигурило устойчивост в развитието на академичния състав и на българската наука. С оглед на настоящата ситуация смятаме, че размерът на стипендията трябва да възлиза най-малко на една и половина МРЗ.

По данни на НСИ в момента броят на докторантите в редовна форма на обучение в България, които получават стипендия, е 3429 души, т. е. средствата, отделяни за стипендии на всички докторанти в страната, възлизат на около 1,5 милиона лева месечно. В този смисъл увеличението на стипендията до горепосочения размер не би утежнило значително държавния бюджет, а в същото време ще има решаващо влияние за привличането и задържането на младите учени в страната, както и за реализацията на докторантите като качествени преподаватели и изследователи. Не на последно място, приетите национални стратегически документи за развитие на науката и образованието ще останат неизпълнени, ако не се осигурят подходящи условия за живот и труд на младите учени.

Вярваме и Ви призоваваме, в качеството си на членове на Министерски съвет и народни представители на гражданите в Република България, да вземете предвид сериозността на ситуацията и да предприемете една важна, спешна и необходима за развитието на науката в България и за изпълнението на заявените политически ангажименти в тази посока стъпка, като инициирате и въведете съответните нормативни промени за адекватно повишаване на докторантските стипендии и за планомерното им увеличение в бъдеще.

            Желаем да Ви информираме, че сме изложили гореописаната ситуация и своето искане във връзка с нея в отделни документи, адресирани до следните отговорни органи и входирани в съответните институции: Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, Парламентарната комисия по образование и наука, Парламентарна комисия по бюджет и финанси, Министър-председателя.  

 

С уважение,                                                                                      

 

Ангел Златков, докторант към СУ                                          

Анна Адамова, докторант към БАН                                      

Антония Хубанчева, докторант, председател на Докторантския съвет при БАН

Даниел Стоев, докторант към СУ                                           

Делян Русев, докторант към СУ                                  

Янко Николов, докторант, зам.-председател на Докторантския съвет при БАН

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

В писмо до премиера и депутатите докторанти искат увеличение на стипендиите си

http://www.dnevnik.bg/politika/2017/10/31/3069324_v_pismo_do_premiera_i_deputatite_doktoranti_iskat/

zx860y484_2875143.jpg

Докторанти от Българската академия на науките (БАН) и Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" написаха отворено писмо до Министерския съвет и до народните представители, в което искат увеличение на докторантската стипендия. В момента тя е 450 лева на месец, което е с 10 лева по-малко от минималната работна заплата. Размерът на стипендията не е променян от 2008 г., когато минималната работна заплата е била 220 лева, се казва в писмото.

Докторантите искат размерът на стипендията да бъде вързан с минималната работна заплата и да бъде поне една и половина минимална работна заплата. От 1 януари тя ще бъде 510 лева, което значи, че докторантската стипендия трябва да е поне 765 лева.

"По данни на НСИ в момента броят на докторантите в редовна форма на обучение в България, които получават стипендия, е 3429 души, т.е. средствата, отделяни за стипендии на всички докторанти в страната, възлизат на около 1.5 млн. лева месечно. В този смисъл увеличението на стипендията до горепосочения размер не би утежнило значително държавния бюджет, а в същото време ще има решаващо влияние за привличането и задържането на младите учени в страната, както и за реализацията на докторантите като качествени преподаватели и изследователи", се казва в писмото.

В него се посочва още: "Затрудненията, с които докторантите са принудени да се справят, освен че са демотивиращи, водят и до понижаване качеството на научната им работа и до влошаване състоянието на академичния състав в Република България."

http://www.dnevnik.bg/politika/2017/10/31/3069324_v_pismo_do_premiera_i_deputatite_doktoranti_iskat/

  •  
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Днес ще присъстваме на заседанието на Парламентарната комисия по образование и наука и след него ще ви информираме за развитието на казуса. 

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
On 2.11.2017 г. at 12:14, Tsar Shishman said:

Днес ще присъстваме на заседанието на Парламентарната комисия по образование и наука и след него ще ви информираме за развитието на казуса. 

Нещо интересно от срещата?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Днес изпратихме ново писмо до медиите със следното съдържание:
 

Уважаеми представители на българските медии,

Преди седмица ние, докторанти от различни академични институции, изпратихме чрез вас отворено писмо до Премиера, МОН, МФ, Парламентарната комисия по образование и наука и тази по бюджет и финанси, в което аргументирахме необходимостта от спешно увеличаване размера на докторантските стипендии. Същевременно, през изминалата седмица в парламентарните комисии започна обсъждането на държания бюджет за 2018 г. На 02.11.2017 г. част от нас участва в заседанието на Парламентарната комисия по образовани и наука, на което министърът на образованието, г-н Красимир Вълчев, предложи месечната стипендия на докторантите да се увеличи с 50 лева. За съжаление, нямахме възможност да защитим позицията си и да зададем желаните от нас въпроси към г-н Вълчев, защото за нашето изказваме време „не остана“. Затова се изказваме публично, благодарение на четвъртата власт – медиите.

Въпреки че предложеното увеличение идва на фона на липсата на каквито и да е действия в тази посока през последните близо 10 години, ние категорично не приемаме тази мярка за достатъчна. Още по-малко можем да направим това предвид констатациите на самите управляващи в Стратегията за развитие на научните изследвания 2017-2030:

  1. Налице е „тенденция на устойчив спад в областта на научните изследвания“ и „основна причина за този спад е липсата на последователна държавна политика за подкрепа на научните изследвания. Това се изразява не само в хронично недофинансиране, но и в липсата на подходящи структурни реформи и дългосрочни приоритети“.

  2. Наложително е „да се положат значителни усилия към научна кариера да се привлекат талантливи млади хора“ и за „значително разширяване на докторантурата като първа стъпка в научната кариера“. Самите управляващи посочват като две ключови мерки в тази посока „нормативно регламентиране на минималния размер на стипендиите за докторанти, сравним със средната работна заплата в страната“ и „осигуряване на условия за нарастване на броя докторантури по държавна поръчка при спазване на високи критерии към кандидатите и осигуряване на необходимото финансиране“.

А какво на практика залага правителството в държавния бюджет с цел „задържане и „привличане“ на младите учени? Увеличение на месечните стипендии за редовните докторанти от 50 лв. и никакви други мерки за поетапно и последователно увеличение на докторантските стипендии през първия етап от изпълнението на Стратегията, т.нар. „етап на възстановяване“ (2017-2022 г.). Напомняме, че към момента докторантската стипендия е 450 лв. и не е променяна от 2008 г. насам. Оставяме на гражданите сами да преценят доколко въпросното увеличение ще „навакса“ поскъпването на живота в последните 9 години. Затова питаме:

  • Как правителството предвижда да изпълни целта относно задържане и привличане на млади учени в България, която е поело ангажимента да реализира с актуализирането на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030? и

  • Как увеличение в размер на 50 лв., или общо 500 лв. месечна стипендия, ще отговори на нуждите на младия учен, свързани с покриване на жизнените му потребности и с финансиране на научното му развитие на европейско ниво?

Ние знаем отговора на втория въпрос - „Никак“. Затова търсим отговор на първия въпрос от страна на властимащите и сме готови за диалог с оглед вземането на решения с ефект, съобразен с дългосрочната визия за развитие на науката в България. Защото без нови кадри - докторанти, които да правят качествени научни изследвания и да дават своя принос за развитието на науката у нас в дългосрочен план, „тенденцията на устойчив спад“ ще стане необратима, а постигането на крайната цел на Стратегията: „устойчив икономически растеж и значително повишаване на качеството на живот в страната“ – невъзможно. А ние вярваме в обратното!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ниска е стипендията, но все пак е стипендия, а не е заплата. С нея се подпомагат учещите, за да достигнат научна степен, без значение дали доктората им ще е от полза за устойчивия икономически разтеж и повишаването на качеството на живота, и без значение дали после ще продължат да се занимават с наука или преподаване. И както много студенти работят докато учат, така и докторантите могат да го правят. Конкурсите за докторанти се правят за да се отсеят най-добрите кандидати които могат да се развиват в науката, а не са конкурси за наемане на хора на заплата. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Борете се, уважаеми. Не приемайте това за отговор.

Сред вас има ли от икономическите специалности? Помолете ги да направят едно изчисление колко струва само научната издръжка среднно на месец на един докторант, тоест неща като абонамент за  научни издания, закупуване на книги, закупуване на консумативи, транспорт и т.н., на месец. И ги добавете към изчислените от статистическия институт данни за издръжката на един човек на домакинство.

Изчислете и средната заетост в часове на седмица на един докторант. Така ще покажете, че това следва да е възнаграждение, еквивалентно на заплата! Доста отрезвяващо би подействало и ако от някъде можете да извадите статистика за заминалите след магистърска степен да правят докторска или постдокторска в чужбина.

Така нещата ше се видят ясно, а не хипотетично: искат се тука едни пари, дайте да дадем по петдесет лева, от нас да мине.

Щото министърът мисли какво може да си позволи от бюджета, който вече е приготвил. Вас това какво е приготвил той обаче не бива да ви касае изобщо - ще трябва да приготви повече. И протестирайте, за бога!

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Tsar Shishman said:

За съжаление, нямахме възможност да защитим позицията си и да зададем желаните от нас въпроси към г-н Вълчев, защото за нашето изказваме време „не остана“.

Дори само това, че не ви е била дадена думата, е причина за искане на обяснение от ресорния министър. Като не е "останало" време, той е бил длъжен да си направи допълнителна уговорка с вас, когато да "остане".

Защото това е чиста проба арогантност и няма нищо общо с липсата или наличието на време. Арогантност у министър точно на образованието е недопустима.

Сещам се за министърското* отношение към стачката на учителите преди години. Тогава обаче на тях не им стигна волята да поискат на Орешарски и Вълчев оставките. Орешарски се извини, така е, но за това се иска оставка, защото не става дума за изпуснати думи, а за отношение към цялата гилдия! Ако и към вас продължат да се отнасят с подобна арогантност, е редно такава да поискате и вие.

---

https://www.vesti.bg/novini/sindikatite-poiskaha-ostavkite-im-v-obryshtenie-kym-uchitelite-finansoviiat-ministyr-se-izvini-1107039

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От Kujiro
      Здравейте, от доста време съм във форума и следя публикациите на админите в социалните мрежи.
      Също така следя съдържанието и на Българско Рационално Общество и д-р Стефан Митев. Мисля че двете "организации" имат някои близки точки по които си приличат, например популяризиране на науката в България, борба срещу фалшивите новини и заблудите в обществото ни.
      Интересно ми е дали Българска Наука има някакво отношение към Българско Рационално Общество (т.е. принципно подкрепяте ли го, има ли ли сте общи събития, виждате ли някакво поле за сътрудничество и общи проекти) ?
       
    • От dafkai
      Здравейте! Ако може някой да ми помогне с тези задачи, качил съм снимка, също ще ги препиша тук. 
      Спешно ми трябват! Имам нужда само от тези 2 задачки, другите са направени и съм ги задраскал. много ще съм ви благодарен! 
      Зад(1)-Намерете стойностите на тригонометричните функции, ако ъгъл 'а'    е равен на:
      а) cos 405*
      б) sin 780*
      в) tg 240*
      г) cotg 210*
      Зад(2)- По дадена стойност на една тригонометрична функция намерете стойностите на останалите тригонометрични функции
      cos a = 3/5   и   а€(пи, 3пи/2) 
       
      Този знак който сложих-(€), имам предвит, че е знак за принадлежност. 
      Може да видите снимката, за по- точно. 

    • От Ogiwon
      Днес съвременните технологии предлагат нови, интересни и нагледни начини за подпомагане на образованието. Един от тези начини е компютърната игра.
      Представям ви една страничка с образователни игри, която включва голям набор от игри, пъзели и други интерактивни упражнения, разделени по основните учебни дисциплини, както и някои извънкласни но интересни предмети. Тези образователни игри са по-кратки и могат да паснат в едно класно занимание по темата. 
    • От lila_va
      За повечето хора, които нямат професионален или любителски досег с науката, нещата, които учените правят, методите, които ползват, и дейностите, които извършват, са обвити в мистерия, звучат сложно и неразбираемо. Това сякаш е един отделен свят, до който те нямат достъп. Но всъщност има много начини, по които всеки един от нас може да подпомогне изучаването на света около нас и работата на учените, които го правят, чрез събиране на данни. Това е част от т. нар. гражданска наука, като дейностите целят освен да подпомогнат събирането на данни, също и да привлекат интереса и вниманието на обществеността, да възпитат у подрастващото поколение любов към познанието.
      Искам да ви представя един от начините, по които всеки един от нас може да стане част от науката. Това е приложението Blacksea Watch, проектът има за цел да повиши обществената информираност за биоразнообразието на Черно море и да стимулира събирането на информация за наблюдения и редовен мониторинг на различни видове растения и животни от любители.
      Мобилното приложение BLACKSEAWATCH за телефони е свободно достъпно с версии за Android в Google Play и iOS в Apple store. Допълнително е разработен и уебсайт BLACKSEAWATCH.ORG, който ще даде възможност на хора, които не ползват смартфони, да се включат в събирането на данни и да се превърнат в учени-любители. Мобилната версия на уебсайта ще помогне на използващите мобилни телефони, работещи с друга операционна система освен Android и iOS, да подават информация за своите наблюдения и открития.
      Приложението е максимално опростено, за да не отнема твърде от времето на всеки, който има желание да попълни базата данни за Черно море.
      Съдействието на всеки ще бъде безценен принос към морската биология. Ще е страхотно и ако повече съфорумци се включат в инициативата. Освен всичко друго работата с приложението е и много интересна и забавна
       
    • От Р. Теодосиев
      Конкурсите се организират  като част от проекта FRESH (Европейска нощ на учените) финансиран от Европейската комисия.

      Всичко около нас е наука, а новите технологии ни позволяват да покажем, че всичко е FRESH. Покажете, че науката е интересна, забавна и може да привлече повече млади хора.
      РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРСА „FRESH VIDEO” ->
       
       

      Конкурсът е насочен към подпомагане на децата и младежите с увредено зрение. Той включва прочитане на глас и запис на аудио файл на материали с научно-популярно съдържание.
      РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРСА „FRESH VOICES”->
       

      Конкурс за есе на тема “Как се виждам в света на науката и технологиите”.
      Участниците могат да бъдат момичета и млади жени на възраст от 12 до 29 години. 
      РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРС „FRESH GIRLS”->
       

      Конкурс за рисунка за участници със слухови проблем. Темата е “Как се виждате в света на науката”.
      Участниците могат да бъдат деца и младежи от 5 до 29 г.
      РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРС „FRESH TOUCH”->
       
      ***
      НАГРАДИ
      ПЪРВА награда: електронен четец с всички електронни броеве на БГ Наука + допълнените и специализираните.
      ВТОРА награда: Научна тениска по избор, книга на научна тематика по избор (от магазина на Българска Наука: kupinauka.com) и юбилейната книга на БГ Наука на хартия, Том 1
      ТРЕТА награда: Научна тениска по избор от магазина на Българска Наука kupinauka.com.

       
      ***
      Контакт с нас: admin@nauka.bg
      ***
      Европейска нощ на учените 2016-2017
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...