Отиди на
Форум "Наука"

"Пленена държава"


Recommended Posts

  • Потребител

Defining state capture

The classical definition of state capture refers to the way formal procedures (such as laws and social norms) and government bureaucracy are manipulated by private individuals and firms so as to influence state policies and laws in their favour. State capture seeks to influence the formation of laws to protect and promote influential private interests. In this way it differs from most other forms of corruption which instead seek selective enforcement of already existing laws.

State capture may not be illegal, depending on determination by the captured state itself,[3] and might be attempted through private lobbying and influence. The influence may be through a range of state institutions, including the legislature, executive, ministries and the judiciary, or through a corrupt electoral process. It is thus similar to regulatory capture but differs through the wider variety of bodies through which it may be exercised and because, unlike regulatory capture, the private influence is never overt, and cannot be discovered by lawful processes, since either (or all) the legislative process, judiciary, electoral process and/or executive powers have already been influenced and subverted by the private special interests.

A distinguishing factor from corruption is that, while in cases of corruption the outcome (of policy or regulatory decision) is not certain, in cases of state capture the outcome is known and is highly likely to be beneficial to the captors of the state.

Also, in cases of corruption (even rampant) there is plurality and competition of 'corruptors' to influence the outcome of the policy or distribution of resources. However, in state capture, decision-makers are usually more in a position of agents to the principals (captors) who function either in monopolistic or oligopolistic (non-competitive) fashion.

 

Това е дефиницията за "пленена д-ва" или state capture във викито. Като пример там е дадена България, но на Орешарски. Смятате ли, че България е пленена д-ва, като властта се поделя от триумвирата Борисов - Пеевски - Цацаров, а БСП се бори за 'достъп до корупция', т.е. достъп до управление след като беше бита на местно ниво почти навсякъде? Или пък нещо друго (смятате). Наскоро си наложих да прочета редко-кафявия пасквил на Телеграф за газовия барон Сашо Дончев. Далеч съм от мисълта да го защитавам, него или Прокопиев или който и да е от т.нар. олигархия. Предполагам, че не четете такива откровено нескопосани манипулации, къде се редува истината (но не разбира се цялата) с грубо манипулиране при това без подписи. Няма да я преразказвам, само ще спомена, че там Ахмед Доган не бе споменат нито веднъж, Пеевски само веднъж и то с искрено учудване, че фигурира в някакъв доклад на ЕС, като контролиращ пресата. Бойко Б. пък бе представен, като ревностен пазител на д-вата при газовата криза преди няколко години, когато Газпром реши да остави Овъргаз на сухо. А Цацаров, като някакъв блестящ рицар на Правосъдието, опитващ се да мачка лошите олигарси де ги намери. Главната тема беше Костов и Луканов, освен тяхното отрече Донев де, който бе и главния герой. Другите лоши бяха Прокопиев, Радан и "Да България", които навсякъде бяха изписвани 'Да(й) България'.

Редактирано от mitaca
  • Харесва ми! 1
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 36 минути, mitaca said:

Или пък нещо друго (смятате).

Де да беше на персонално ниво, бял кахър, според мен е система, действаща независимо от персоните.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, mitaca said:

Смятате ли, че България е пленена д-ва

Да.

Ето по тази причина:

http://www.csd.bg/artShowbg.php?id=9130

Вижте конкретно този текст, отбелязвам с болд защо считам, че държавата е "превзета":

"Могат да се откроят три различни проявления на организираната прес- тъпност в страната7 :ю

• Първият тип са т.нар. силови групировки („силово предприемачес- тво”), чиято дейност първоначално до голяма степен се основава на насилието.

• Вторият тип се представлява от групата на екстремно-рисковите предприемачи. Те проявяват склонност към трайно упражняване на системна престъпна дейност с оглед на големите конкурентни предимства на този вид „предприемачество”. Характерното за тях е, че дейността им досега оставаше встрани от вниманието на обществеността.

Третият тип е свързан с огромни структури, оглавявани от т.нар. олигарси (действащи по подобие на известния руски модел), чиито амбиции са насочени към монополизиране на най-доходоносните дейности и сектори в държавата с помощта на корупционен и клиентелистки инструментариум. "

---

За генезиса на двете групи:

Вторият тип:

1. Представители на „пазарни професии” при социализма без образование – шофьори на таксита, бармани, склададжии, сервитьори и пр. 2. Представители на професионални групи като търговци износители, счетоводители, юристи (предимно адвокати), както и студенти по та- кива специалности и пр. 3. Бивши криминални затворници

Третият тип:

1. Бивши висши стопански ръководители 2. Бивши партийно-комунистически функционери 3. Бивши служители на специалните служби

----

Как точно е описано тук:

В края на 90-те години решаващ фактор за преструктуриране дейността на организираната престъпност е ориентацията на властите към компромис както с олигархичните, така и със силовите групировки. Постигната е договореност с лидерите на различните групировки – държавата се съгласява да бъде легализиран техният „сив” бизнес, но при условие, че те се откажат от криминалната си дейност. На практика, подобно на казуса с олигархичните структури21, и силовите групировки получават възможността, необезпокоявани от данъчните и полицейските органи, както и от съдебната система, да продължат голяма част от дейностите си. Този процес на дистанциране на силовите групировки от откровено криминални операции намира метафоричен израз в призива на Илия Павлов22 „гущерът да отреже опашката си”.

Успоредно с развитието на силовите групировки още в началото на прехода се появява качествено различен тип икономически структури, които получават достъп до ресурси не чрез насилие, а чрез връзки с политическите елити. Ползвайки се от съдействието на политици от различни формации, няколко десетки икономически групировки успяват да се утвърдят в процеса на преразпределяне на тази собственост в своя полза. В много отношения техните лидери наподобяват руските олигарси. Между тях и „силовите предприемачи” съществува „генетична” разлика. При силовите структури принципът на развитие е от долу на горе: използват насилие, за да завладеят съответните материални активи и да получат финансови ресурси от малки и средни бизнесмени, след което влизат в „партньорски отношения” с местни структури на властта и представители на правозащитните органи на средно ниво, а в крайна сметка – в корупционни взаимоотношения с политиците на национално ниво. За „олигарсите” развитието е от горе на долу: завладяват управлението на държавата, като „вербуват” ключови политици в изпълнителната власт и „овладяват ръководствата” на политическите партии. Подобна симбиоза им позволява впоследствие да сменят неудобни директори на предприятия, да получават неограничено банково финансиране, да внасят и изнасят стоки без митнически контрол, да избягват данъчни проверки и т.н. 

Лидерите на тези протоолигархични организации са предимно бивши служители на Държавна сигурност и на външнотърговските представителства на страната (голяма част от тях свързани с Държавна сигурност)

-------

На управляващия елит - без значение от коя партия е  - днес се налага да се съобразява с това. По причина, че държавата вече е превзета в степен, в която никоя политическа сила не може да разплете или прекъсне безкрайните и сложни взаимовръзки, установени между различните нива на организираната престъпност.

 

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 21 часа, dora said:

На управляващия елит - без значение от коя партия е  - днес се налага да се съобразява с това. По причина, че държавата вече е превзета в степен, в която никоя политическа сила не може да разплете или прекъсне безкрайните и сложни взаимовръзки, установени между различните нива на организираната престъпност.

Ако въпросът в темата е: има ли начин да се прекъсне или поне ограничи силно връзката между организираната престъпност, превзела държавата, със самата държава, според мен отговорът е ДА. И колкото и смешно да изглежда, средството за това са свободните медии. "Политик и муха се убиват с вестник" - това е общоизвестна фраза, проверена във времето на различни места. През 80-те години в Италия по този начин започва борбата на обществото срещу сицилианската мафия и Ндрангета. Някои медии, въпреки омертата, изнасят данни за връзки между политици, магистрати и висши държавни чиновници с мафията. Надига се обществена нетърпимост и пластовете започват да се разместват, процесът трае десетилетия, но крайния резултат е изтласкване на мафията от връзката й с политическите партии и държавата. Много от висшите мафиоти са поставени зад решетките, политици и магистрати са компрометирани и губят влияние и постове. Същото се случва с американската Коза Ностра по време на Сухия режим и до периода на 50-те години на 20-ти век. Организираната престъпност не е напълно унищожена, но е силно ограничена със закони и репресивни мерки на държавата срещу нея. Оръжието на обществото и в двата случая са свободните медии и публичността.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Б. Киров said:

Ако въпросът в темата е: има ли начин да се прекъсне или поне ограничи силно връзката между организираната престъпност, превзела държавата, със самата държава, според мен отговорът е ДА. И колкото и смешно да изглежда, средството за това са свободните медии. "Политик и муха се убиват с вестник" - това е общоизвестна фраза, проверена във времето на различни места. През 80-те години в Италия по този начин започва борбата на обществото срещу сицилианската мафия и Ндрангета. Някои медии, въпреки омертата, изнасят данни за връзки между политици, магистрати и висши държавни чиновници с мафията. Надига се обществена нетърпимост и пластовете започват да се разместват, процесът трае десетилетия, но крайния резултат е изтласкване на мафията от връзката й с политическите партии и държавата. Много от висшите мафиоти са поставени зад решетките, политици и магистрати са компрометирани и губят влияние и постове. Същото се случва с американската Коза Ностра по време на Сухия режим и до периода на 50-те години на 20-ти век. Организираната престъпност не е напълно унищожена, но е силно ограничена със закони и репресивни мерки на държавата срещу нея. Оръжието на обществото и в двата случая са свободните медии и публичността.

Проблемът с българските медии обаче е:

- че са под контрола на същите тези кръгове

- че от самото начало на прехода се използват за саморазправа с политическите противници посредством масирани клеветнически кампании/"черен пиар" (както популярно се нарича отскоро) с методи, почерпени от десетилетния опит на държавна сигурност в дезинформацията*

- (вследствие на което) общественото доверие в тях е близко до нулевото, въпреки че хората са изключително лесно манипулируеми/внушаеми и вярват и на най-сензационистките  глупости.

Бих заложила на гражданското общество, но такова е в зародиш.

Проблемът е, че просто не трябваше да се стига до тук. Размирните 1990 години посяха семената на това, от което държавата ни ще страда с десетилетия напред. Много, много десетилетия. Поради липсата на обществена осъзнатост, както и всякаква политическа воля то да се прекрати или предотврати.

Too little too late.

----

*http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1207:2013-05-04-06-41-53&catid=4:2011-01-06-11-11-47&Itemid=18

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За съжаление сте права, че българските медии не са независими, а доверието в тях е под критично ниското от 10 %, за да имат силно обществено влияние. Ето моментната снимка:

2017-11-29_181931.jpg.45da53794abfcad734e6ae71d4a7754a.jpg

Все по-ниско доверие в медиите у нас. Това показва проучване на „Алфа Рисърч“ и фондация „Конрад Аденауер“.

Според проучването само 10% от българите смятат, че медиите у нас са независими. 67% пък са на противоположното мнение. Изследването показва и ниско доверие към информацията, която идва от политиците. Те пък е ясно, че отправят своите послания най-вече чрез медиите.

За недоверието към родните медии има и друга причина.

70% от анкетираните твърдят, че са попадали на фалшиви новини, но интересно е какво отговарят хората на въпроса какво точно имат предвид. 45% са попадали на „компромати за известни хора“, а 35% на „сензации за известни хора“, които според тях са фалшиви новини.

Едва 16% пък посочват верния отговор, а именно, че фалшивите новини са измисляне на несъществуващи събития. Изводът, който може да се направи е, че българите бъркат сензационното и жълтото с фалшивите новини.

И ако борбата срещу фалшивите новини е до голяма степен в ръцете на зрители, слушатели и читатели, то за независимостта си медиите трябва да се борят сами. Междувременно, България е на незавидното 109-то място от 180 страни в класацията за свобода на словото на организацията „Репортери без граници“.

http://www.bitelevision.com/kritichno-nivo-na-doverie-kam-balgarskite-medii-edva-10-ot-anketiranite-smyatat-che-sa-nezavisimi/

But never say never.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Б. Киров said:

За съжаление сте права, че българските медии не са независими, а доверието в тях е под критично ниското от 10 %, за да имат силно обществено влияние. Ето моментната снимка:

2017-11-29_181931.jpg.45da53794abfcad734e6ae71d4a7754a.jpg

Все по-ниско доверие в медиите у нас. Това показва проучване на „Алфа Рисърч“ и фондация „Конрад Аденауер“.

Според проучването само 10% от българите смятат, че медиите у нас са независими. 67% пък са на противоположното мнение. Изследването показва и ниско доверие към информацията, която идва от политиците. Те пък е ясно, че отправят своите послания най-вече чрез медиите.

За недоверието към родните медии има и друга причина.

70% от анкетираните твърдят, че са попадали на фалшиви новини, но интересно е какво отговарят хората на въпроса какво точно имат предвид. 45% са попадали на „компромати за известни хора“, а 35% на „сензации за известни хора“, които според тях са фалшиви новини.

Едва 16% пък посочват верния отговор, а именно, че фалшивите новини са измисляне на несъществуващи събития. Изводът, който може да се направи е, че българите бъркат сензационното и жълтото с фалшивите новини.

И ако борбата срещу фалшивите новини е до голяма степен в ръцете на зрители, слушатели и читатели, то за независимостта си медиите трябва да се борят сами. Междувременно, България е на незавидното 109-то място от 180 страни в класацията за свобода на словото на организацията „Репортери без граници“.

http://www.bitelevision.com/kritichno-nivo-na-doverie-kam-balgarskite-medii-edva-10-ot-anketiranite-smyatat-che-sa-nezavisimi/

But never say never.

Същото и в цитирания по-горе доклад:

 

"Любопитно е да се отбележи, че при олигархичните структури в България могат да се откроят два типа комуникационни стратегии. Първата, е „конспиративният тип поведение”. Собствеността върху компаниите и активите се прикрива с разнообразни техники през български и чужди юридически и физически лица. За целта се използват офшорни регистрации, компании и фондове с анонимни собственици и дори големи мултинационални корпорации, от които се купува правото за продаване на марката в страната, фран- чайз и т.н. Чрез доверени управители, наемани чрез доверени посредници, се „завземат” и основават нови фирми, холдинги, участва се в приватизация, купуват се активи.

Втората стратегия е агресивният пиар. В този случай се използват различни техники за самореклама и лобизъм – от медийни кампании до купуване на политици и партии. Привържениците на подобно поведение създават или купуват средства за масово осведомяване (и техни представители), плащайки по такъв начин за медиен комфорт. "

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Първата стратегия е на "белите якички" - там ако съществува престъпление, трябва да бъде доказано от правораздавателната система.

Агресивният пиар, според мен, е нож с две остриета. В неговата отрова е и неговата противоотрова - той вече е изиграл лоша шега на медийните барони, резултатът сам по себе си е красноречив, 10 процента от клиентите му имат доверие. Тази стратегия е създала едно "мълчаливо мнозинство", което чака своите медии. Там си мисля, че има потенциал за друг тип медии.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 11/29/2017 at 7:48, dora said:

Размирните 1990 години посяха семената на това, от което държавата ни ще страда с десетилетия напред. Много, много десетилетия. Поради липсата на обществена осъзнатост, както и всякаква политическа воля то да се прекрати или предотврати.

Много, много съм съгласен с написаното. Но ето аз как го виждам. Същото, но през моята интерпретация.

"Размирните" всъщност изразява падането на държавата България под чуждо управление. И съдейки по резултатие вече близо 30г - това управление не само е чуждо, но и враждебно. Достатъчно е да се видят снимки от преди 90-те и снимки от сега и да се види колко червени знамена е имало тогава и колко европейски има сега.

Какви ресурси (човешки, управленски, институционни, промишлени и отбранителни и т.н.) разполагаше държавния апарат преди 90-те и с какво разполага сега.

Може да се направи същото и по обратния начин. Да си зададем въпроса: С какви ресурси вътре в България разполагат не български юридически и неюредически; с комерсиална или некомерсиална цел; ...образувания Преди и Сега. 

____

Държавата няма да страда, ще страда народа.
Държава по западното разбиране е "вид управление върху територия и население".
Държава по нашето си разбиране е "управление върху наследена от предците ни територия и народ, произтичащо от народа и в интерес на народа". Това е НАЦИЯ. 
Познайте какъв тип управление действа сега в България и къде е народа по отношение на това управление. И разбира се, резултатите са показателни.

_____

"Обществена осъзнатост" е недостатъчно за да запази НАЦИЯТА. 
Ако ние не се осъзнаем като наследници на територия на Българите, територия на която живеят и управляват Българи, то нищо няма да се промени.
"обществена осъзнатост" има връзка (корелира) с "политическата воля" - това е държавата в момента. От една страна управление, от друга - народ.

И както навярно забелязвате, никой в управлението НЕ говори за Родина и Отечество. А без самосъзнанието на Родина и Отечество, ние ще се превърнем в нещо от рода на сащ - население тип сбирщайн върху което е приложено управление. Там прилагат "обществената осъзнатост" само като инструмент за управление - медиите раздухват каквото трябва, настройват нагласите, НПО-тата се активират и се прави каквото е нужно на управлението.

А текущото управление постепенно намаля смисъла на понятията Родина и Отечество. За да сведе самосъзнанието до "обществено".
Ето една аналогия. Ние сме наследници на имение (къща с двор) но ни отглеждат хора (управление) които ни говорят като на "обитатели" на имението. И ние ставаме със самосъзнание на обитатели, а не на наследници. Ние вече не се смятаме за наследници на България. За да живеем по наши си правила.

Сега управлението (политическата воля) налага правила, които са ни чужди, но звучат добре, отзад е европейското знаме ... и ние приемаме. Търпим.

Докато всъщност текат съвсем други ГОЛЕМИ процеси, в които ние като народ НЕ участваме. И не може да участваме понеже самосъзнанието, в което Родина има смисъл е ... много малко. Т.е. през тези 27г бе стопено самосъзнанието на Българина. Познайте за чия сметка.

И сега народа е г-н "без пари", скоро и без имот, но пък управляващите викат много убедително "В Европа сме, в Европа сме".

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Че е с-ма, с-ма е спор няма и е замислена именно с такава цел. Овладяване на д-вата от 'наши хора'. Как е станало също е ясно, горния доклад го описва точно. Интересно беше, че във въпросния неподписан памфлет е цитиран този доклад за да илюстрира връзките м/у Луканов/Костов (като посаден от Луканов в дясно) и 'лошите олигарси', но нито дума за ДПС, БСП и даже ГЕРБ. Но както и да е, имаме консенсус ;), че е станало и как е станало. Остават въпросите защо го допуснахме и как да се справим с това! Защо го допуснахме е важно само за анализи и историята, по-важно е как да се справим и може ли изобщо да се справим. Аз не съм голям оптимист. Без помощта на медиите, които или са пленени или действат в унисон с пленените. Пример БТВ, които действаха, като бухалка за сваляне на здравния министър, който можеше (даже не беше започнал) да направи реформи. А гражданско общество ние просто нямаме и не виждам някакъв шанс да го създадем. Протести или няма или са малко и малобройни, 'протестерите' са едни и същи и са набедявани за соросоиди или либерасти или и двете. Истината е, че хората не се интересуват. Ще перифразирам един червен професор, че 80% от хората просто не се интересуват. Поради това, че трябва да свързват двата края или пък работят в добре осигурени сфери, или просто Криско, Гери-Никол и измислените ВИП Брадъри са по-интересни. Също така, лидери няма, т.е. има много малки лидерчета, но нито един  с визия и/или послания. Лошото е, че и бизнеса мълчи, мълчеше и когато Цв.Цв. заграбваше бизнеси. Мълчи и когато се оказа, че едни 150 фамилии и личности, които монтираха преди време фото-волтаици, сега правят частни болници, чиито отделения са пълни по документи, а в същност са заключени с катинар и чистачка на щат даже нямат.

Сириус, не търси причини там дето те не съществуват. Виждам, че за тези 3 години не си се променил много ;). Не ЕС ни е превзел, освен, ако не извадиш някакви док-ва. ЕС е единствената преграда за да не заприлича БГ на путинова Русия. ЕС ни поддържа с техните парични потоци поне 1 месец от годината, още поне половин до един идват от най-големия чуждестранен инвеститор в БГ - живеещите и работещи в ЕС и САЩ българи един от които бях и аз допреди 4 години. Политици от ЕС дръпнаха ухото на ББ, когато посегна и на оръжейния бизнес.

  • Харесва ми! 1
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

2017: Разтурянето на превзетата държава?

Автор: Петър Ганев / 06.01.2017
 
 

Понятието "превзета държава" не е често използвано в България. Тук повече говорим за злоупотреба с власт, корупция, клиентелизъм и други форми на нечисто използване на властта. Терминът "state capture", който на български може да бъде срещнат като "превзета" или "завладяна" държава, се отнася не толкова до единични случаи на облагодетелстване с власт, колкото до опит за цялостно влияние върху държавния процес и завладяване на основните власти. Важна специфика на този тип политическа корупция е не просто разнообразието от превзети власти, но и това, че обикновено завладяващите оперират в монополистична или в олигополистична среда, тоест достъпът до пазара на завладяване е силно ограничен.

В рамките на последните няколко месеца проведохме ред обсъждания с фокус върху това дали демокрацията у нас отстъпва пред статуквото и популизма - в т.ч. дискусии с обществени лидери, въпросници до експерти и студенти и няколко фокус групи с младежи. При всички прави впечатление, че корупцията и злоупотребата с власт все по-често се разглеждат като резултат от взаимно обвързани процеси и зависимости. Това обяснява и добрата почва за разпространението на понятието "задкулисие", което по смисъла на своята употреба е близо до превзетата държава и ограничения достъп до пазара на завладяващите.

Последното е най-видимо от оценката за отделните измерения на демокрацията у нас. И при експертите, и при студентите системата за взаимен контрол и баланс между трите власти масово се определя като отсъстваща. Посочването именно на този баланс между властите като най-проблематичен, заедно с липсата на върховенството на закона, говори за общо схващане за завладяване на държавата - "задкулисие".

stc1.png&w=730

Източник: ИПИ, Въпросник кръгла маса/експерти* (21 респондента)

*Сходни отговори в допитване до студенти и млади хора (61 респондента)

 

Водещите причини за тази оценка за състоянието на демокрацията у нас, както при експерти, така и при студенти, са:

  • От страна на предлагането, тоест политиците - липса на ефективно наказание; клиентелизъм или обвързаност на бизнес и политика; потъпкване на демократичните ценности от страна на водещи политици;
  • От страна на търсенето, тоест хората - масово разочарованието от политиката; икономически популизъм; влияние от зависими медии.

Това в общи линии е средата, която обуславя текущата политическа обстановка. Тази среда предопределя политически разговор, който е по-скоро за корупцията и зависимостите и по-малко за икономическите параметри. Интересно е, че дори и при младежите, евентуалните мерки по отношение на правораздаването и медийната среда се ценят чувствително по-високо спрямо покачването на доходите. Последното не означава, че икономиката следва да се пренебрегва, а по-скоро, че моделът на политическо превземане вече е осъзнато посочен като основна причина за липсата да достатъчно възможности у нас.

Икономистите разглеждат политическата нестабилност предимно като повишение на несигурността и съответно риск пред растежа. Подобен риск безспорно има и той се реализира у нас през последните години под различна форма. Политическата нестабилност обаче може да приеме формата и на разтуряне на олигополния пазар на завладяване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Доклад на ИПИ: Отстъплението на демокрацията в България

24.03.2017
 

В настоящото изследване ИПИ анализира състоянието на демокрацията и свободната инициатива в България, проучвайки отстъплението на демокрацията през последните години и посочвайки основните предизвикателства, пред които са изправени българските граждани по отношение на демократичните и пазарните ценности.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: BG | EN

През 2013 г. България навлезе в период на тежка политическа нестабилност и ерозия на демокрацията, който представлява сериозна заплаха за бъдещето развитие на страната. Докато икономиката се съвзе от кризата и вече расте с изпреварващ темп спрямо средния за ЕС, политическата и медийната среда се влошават чувствително. Сега, в началото на 2017 г., по време на управлението на поредното служебно правителство и непосредствено преди парламентарните избори, разглеждаме подробно най-важните предизвикателства, които подкопават потенциала на страната и водят до възход на национализма и популизма.

Пред демокрацията в България се очертават три основни предизвикателства, ясно видими в проучванията и фокус групите, проведени от ИПИ в последното тримесечие на 2016 г.:

1/ Основното предизвикателство пред демокрацията у нас, изведено в настоящия анализ, обединява проблемите на съдебната система и корупцията в термина "превзета държава". Под „превзета държавата“ имаме предвид определен вид систематична политическа корупция, която покрива широк спектър от държавни институции, в това число не само части от законодателната и изпълнителната власти, но най-вече и от съдебната власт.

Почти всички експерти, които се включиха в кръглите маси на ИПИ по темата [1], са на мнение, че демокрацията в България се проваля по отношение на ефективното разделение на властите и върховенството на закона. Има поне две под-предизвикателства, свързани тясно с превзетата държавата:

  • Съдебна система – в основата на това предизвикателство е огромното недоволство от липсата на наказания в страната (може би най-спешният проблем според проучванията). През последните години фокусът се измести върху проблемите на прокуратурата и ролята на главния прокурор;
  • Корупция – проблемът с корупцията в България е тясно свързан с по-широкото понятие за конроникапитализъм. Тенденцията, отбелязана от част от участниците в кръглите маси е “централизацията на корупцията”, иначе казано по-силното политическо влияние над определени сектори на икономиката, упражнявано от малка група хора.

2/ Тези процеси се подхранват и от влошаването на медийното пространство, което е все повече доминирано от зависими медии, а напоследък – и от пропагандни медии.

Около 2/3 от експертите са на мнение, че е налице сериозен проблем със свободата на медиите в България. Допитването на ИПИ сред студенти и последвалите фокус групи с младежи [2] дори изтъкват влиянието на зависимите медии върху възприятията на хората като водеща причина за влошаването на демокрацията в страната.

3/ Допълнителен фактор за тези негативни тенденции е възходът на националистическите партии (вследствие на бежанската криза) и широкоразпространения икономически популизъм [3]. Тези две явления се подхранват взаимно, тъй като политическите играчи, които експлоатират бежанската криза, са същите, които в най-голяма степен използват икономическия популизъм за да печелят гласове. Нарастването на подкрепата за подобни партии кара и основните партии да навлизат в полето на икономическия популизъм.

 

Какви са възможните решения за повишаване на качеството на демокрацията в страната?

Предложенията в този анализ изхождат от направените проучвания сред експерти и младежи и са в отговор на основните предизвикателства. Тяхната цел е да обърнат тенденцията на отстъпление на демокрацията, който ограничава просперитета и подкопава демократичните и пазарни ценности.

Препоръките по отношение на съдебната система могат да се обобщят по следния начин:

  • Създаване на широка коалиция за съдебна реформа и продължаване на реформата във ВСС – основата цел на реформата, според вижданията на анкетираните, е да се премахне политическият контрол над ВСС и да се ограничи ролята на главния прокурор, който в момента доминира институцията и има решаваща роля. Това най-вероятно ще наложи нови промени в конституцията, в резултат на което широката коалиция е от критично значение;
  • Провеждане на дълбока реформа на прокуратурата с цел по-голяма прозрачност, отчетност и децентрализация на прокуратурата. Основната идея е, че личността на главния прокурор следва да бъде отговорна пред обществото чрез система на проверки и баланси с изпълнителната и законодателната власти;
  • Открит бюджет на съдебната система – много от оперативните проблеми на съдебната система, особено в съдилищата, могат да бъдат проследени до лошото управление на бюджета и порочните практики на бюджетиране в системата. Пълна реформа на бюджета и целесъобразното разходване на ресурсите, по-балансирано разпределение на натовареността между съдиите в страната и програмно бюджетиране би следвало да имат положителен ефект върху цялостната ефективност на системата.

Препоръките по отношение на медийната среда, от своя страна, включват:

  • Ясни правила за разпределение или обозначаване на всички форми на публично финансиране за медиите (особено чрез европейски средства)  – тези практики често се ползват, за да създадат зависимост на определени медии към някаква форма на финансиране от държавата на национално или местно равнище. Тези трансфери следва да бъдат със силно ограничен размер и разпределяни на конкурентно начало и по прозрачен начин;
  • Реформиране на така наречените правила за “предизборни кампании” и медийно планиране – тези правила са проблематични, тъй като насърчават различни схеми за източване на публични средства, отпуснати за политически кампании и ограничават качеството на публична дебат (тъй като последният се пренасочва към съмнителни медии). В момента правилата на практика ограничават свободата на медиите преди изборите и някои медии биват изкуствено изтикани на преден план в хода на предизборната кампания.

Що се отнася до ксенофобията и икономическия популизъм, препоръките са следните:

  • Изграждане на институционален капацитет по въпросите на човешките права и подобрена правна и институционална рамка по отношение на бежанците – голяма част от проблемите с бежанци в България са следствие от неработещи административни процедури и институционални провали. По-ясни правила и отговорности, в т.ч. за процедурите на границата, биха ограничили нарушаването на човешките права;
  • Строги фискални правила и контрол върху разходите – основният резултат от икономическия популизъм е значителното увеличаване на разходите, което би застрашило макроикономическата стабилност. Подобрени фискални правила и механизми за контрол са мерки, който биха ограничили неразумното харчене и влошаването на фискалната позиция;
  • По-добро образование – по отношение както на основните демократични ценности и граждански права, така и на основополагащите икономически принципи. Икономическият популизъм не би намерил толкова ползотворна почва, ако повече граждани имаха основни икономически и финансови познания;
  • По-добра среда за предприемачите – икономическият растеж и създаването на работни места са ключови за заздравяването на средната класа, която е по-малко зависима от политиците и поддържа демократични ценности. В дългосрочен план по-добрата бизнес среда и намалената роля на държавата е в основата на борбата с модела на кроникапитализъм.

Представеното по-горе ясно показва, че предизвикателствата са тясно обвързани. Възходът на популизма и национализма подкрепя модела на кроникапитализъм, който пък се подхранва от зависими и пропагандни медии. Тези предизвикателства излизат извън чисто политическия дебат и следва да се адресират от обществото като цяло. Ролята на неполитическите играчи, в т.ч. на неправителствените организации, гражданските движения, професионалните групи и бизнес общността ще бъде също ключова през идните години.

 

Повече на www.ime.bg

За контакти: 02/952 62 66, 952 35 03

Петър Ганев, ganev@ime.bg

Десислава Николова, dnikolova@ime.bg

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 

Как бихте описали развитието на демокрацията в България през последните 5 години?

 

Допитване до експерти

Допитване до студенти

По-скоро се подобри

25%

18%

Нито се подобри, нито се влоши

30%

21%

По-скоро се влоши

45%

61%

Източник: ИПИ, Въпросник кръгла маса/експерти (21 респонденти) / студенти (61 респонденти) – ноември-декември, 2016 г.

pr121&w=730

Източник: ИПИ, Въпросник кръгла маса/експерти (21 респонденти) – ноември-декември 2016 г.

pril22.png&w=730

Източник: ИПИ, Въпросник кръгла маса/експерти (21 респонденти) - ноември-декември 2016 г.

*Институтът за пазарна икономика е партньор на "Center for International Private Enterprise" в инициативата "Building Unity and Support for Democratic and Market Values".

 

[1] В рамките на изследването бяха проведени две кръгли маси с експерти, като след първата участниците бяха помолени да попълнят кратка анкета за състоянието на демокрацията в България. Тази анкета беше отворена в периода ноември-декември,2016 г.

[2] Като част от изследването бяха проведени и онлайн допитване сред студенти и 4 фокус групи с младежи (студенти, млади предприемачи и общественици).

[3] Икономическият популизъм и говоренето против бежанците вървят ръка за ръка в реториката на така наречените „патриоти“ – коалицията на трите основни националистически партии. Тъй като подкрепата им расте през последните години, позициите на другите големи партии се изменят в същата посока.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 12/1/2017 at 19:30, mitaca said:

Аз не съм голям оптимист. Без помощта на медиите, които или са пленени или действат в унисон с пленените. Пример БТВ, които действаха, като бухалка за сваляне на здравния министър, който можеше (даже не беше започнал) да направи реформи. А гражданско общество ние просто нямаме и не виждам някакъв шанс да го създадем.

Не е вярно че нямаме гражданско общество. Хората в България не са дебили. Ще ви задам един такъв въпрос: имаше ли гражданско общество в България през 1990 година на големия син митинг, запълнил Цариградско шосе от Орлов мост до Младост? Тези хора Граждани ли бяха или тъпи бройки. Идеята за демокрация е жива, но пак с риск да се повторя, и повече млъквам в темата, защото усещам липса на чуваемост - няма свободни и независими медии, а те са проводник, медиатор, за връзка между хората.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 37 минути, Б. Киров said:

Хората в България не са дебили.

Със сигурност не. Но са се примирили.

Една ето такава новина, която и да било от тях,  би взривила всяко западноеврпейско общество:

http://zdrave.net/Новини/Стара Загора без лекарства за различни болести заради реекспорт/m2281

http://bnr.bg/post/100550827/onkologichnite-centrove-s-ogromni-dalgove-za-lekarstva

https://clubz.bg/17604-onkobolni_ostavat_bez_lekarstva_i_ne_samo_te

За този проблем медиите говорят в последните петнадесетина години.

Чак през май тази година става ето това:

http://bnr.bg/post/100835340/kiril-ananiev-proverkite-na-prokuraturata-v-zdravnata-kasa-sa-pritesnitelni

И чак тази седмица излезе ето тази новина:

http://bnr.bg/varna/post/100903967/zloupotreba-s-lekarstva-za-milioni-levove-razkriha-mvr-i-prokuraturata

Никой гражданин сякаш не си задава въпроса обаче къде бяха МВР и прокуратурата в последните 15 години.

В здравната каса през годините също нееднократно имаше установявани нарушения. Но пак нищо.

Това е малко офтопик, но и не. Пиша това, защото подобен тип новини ме изкарват от кожата ми.

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

А аз забелязвам вече формирано здраво ядро на гражданско общество в България. Има не малко НПО-та, които яко работят точно за това общество и ако мога да си позволя да кажа, че лично аз 10 години работих за БГ Наука и създадохме дадохме началото на много проекти и взехме участие в още толкова. Сам по себе си този форум оформя и работи за това гражданското общество да бъде фактор в България и да има все повече чуваемост.

Не може да очакваме нещата да станат от днес за утре, трябват много години и все повече се събуждаме и отваряме очи, все повече пътуваме както на запад така и на изток и виждаме какво се случва там и сравняваме.

Още 30 години трябва да минат, за да можем да се изравним с Европа и това няма да бъде нещо невероятно, а един път, по който вече вървим и няма връщане на зад.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

 

 

Преди 1 час, Р. Теодосиев said:

А аз забелязвам вече формирано здраво ядро на гражданско общество в България. Има не малко НПО-та, които яко работят точно за това общество и ако мога да си позволя да кажа, че лично аз 10 години работих за БГ Наука и създадохме дадохме началото на много проекти и взехме участие в още толкова. Сам по себе си този форум оформя и работи за това гражданското общество да бъде фактор в България и да има все повече чуваемост.

Не може да очакваме нещата да станат от днес за утре, трябват много години и все повече се събуждаме и отваряме очи, все повече пътуваме както на запад така и на изток и виждаме какво се случва там и сравняваме.

Още 30 години трябва да минат, за да можем да се изравним с Европа и това няма да бъде нещо невероятно, а един път, по който вече вървим и няма връщане на зад.

Проблемът може да е и по-голям според мен .

Ние насочваме вниманието си върху независими медии, гражданско общество, но запитваме ли какво искат да чуят гражданите ни, или какво казват?

Независимият ни форум, който е част от това гражданско общество (спор няма!) се толерира и модерира по-скоро от "- фоби" (някои откровени, други прикрити), а и при едно изключение от откровен и краен популист (по скалата на Нолан), господинът от Зелениково

Къде е разликата дали зависимите медии ще насаждат популизъм , или незавимите форуми ще правят същото?

Народът като цяло харесва популизма и популистите, иска да ги чува, не му пука дали ще ги чува от зависимите медии или независите форуми.. 

Запитвам  се в  тази връзка и защо осъждаме фашизма и национал-социализма тогава, те нали са продукт на гражданското общество по онова време?

апропо Комунизмът също е престъпна идеология,и  господинът от Зелениково дълго време го пропагандираше открито и явно (кактои режимът му), а форумът го толерираше, или допускаше, което е едно и също).

Официалните и зависими медии не си позволяват да флиртуват с тази престъпна идеология, имат някакви страндарти и правила, а народно, и независимо модерирания форум, няма проблем с тази престъпна идеология..Форумът ни няма проблем и с "мангалите" и "НПО-та,чието единствено предназначение е едва ли не да крадат и да се облаготелстват", с "всички жени са курви" и какво ли още..

 

 

 

 

 

Редактирано от nik1
  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 56 минути, nik1 said:

Къде е разликата дали зависимите медии ще насаждат популизъм , или незавимите форуми ще правят същото?

Народът като цяло харесва популизма и популистите, иска да ги чува, не му пука дали ще ги чува от зависимите медии или независите форуми.. 

Запитвам  се в  тази връзка и защо осъждаме фашизма и национал-социализма тогава, те нали са продукт на гражданското общество по онова време?

+ Добро сравнение. Доколкото съм чел история на събитията в Германия по онова време, националсоциализмът идва на власт отначало с трудно извоювана парламентарна победа след избори през 1933. Социалдемократите и комунистите са мощна опозиция. Дотогава е имало независими медии. Репресивният апарат на националсоциалистите, отначало щурмови отряди, по-късно заменени с СС /партийна полиция/ смачква независимите медии само за няколко години - първите посетители на концлагерите са свещеници, политически опоненти и журналисти, после започват расовите репресии.

Ще си позволя друг исторически паралел - комунизмът падна като репресивна система след няколко години на гласност. Появиха се относително независими медии тогава в СССР, но дори и у нас /Факел, който препечатваше от руската преса/, "Фашизмът" на Желев заби пирон в ковчега на тоталитаризма. Хората осъзнаха.

Всяка голяма смяна на системата започва с революция в мисленето. А такава в главите на хората може да стане само на база информираност, според мен. И тук прокарвам разграничителна линия между информация и репортерство от една страна и идеологии от друга. Под медии разбирам независими информационни /не идеологизирани/ медии, на които хората имат доверие. Последното е ключово важно и решаващо. При 10 процента доверие в сега съществуващите мейнстрийм медии /които не са най-малкото финансово независими/ е невъзможно каквото и да пишат те, то да има някакъв сериозен ефект. 90 процента от хората не им вярват. Доверието лежи във фундамента на всяко общество, та дори в основата на банковата система. Няма ли доверие, идва девалвация и банкрут.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Р. Теодосиев said:

Има не малко НПО-та, които яко работят точно за това общество

Аз лично съм скептик. Неправителствени организации има, но общественото отношение към тях е лошо, защото те, по същия почин и със същите средства (дори същия речник!!!) като в Русия, са подложени на непрекъснат "черен пиар" - "соросоиди", "контролирани от чужбина", едва ли не  платени диверсанти, които рушат "ценностите" на обществото. "Ценности" като ксенофобията, например. Според мен, оставено само на себе си, тоест на собствените си възгледи и желания, българското общество никога няма да стане гражданско. Защото хората не желаят да участват, не желаят да са граждани. И като цяло предпочитат колективни идеологии (форми на социализъм, национализъм), където отговорността да бъде прехвърлена/централизирана, само и само да никога да не бъде поставяна в техни ръце.

http://www.dw.com/bg/българия-е-такава-защото-ние-сме-такива/a-41203353

Редактирано от dora
  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Когато аз се захванах с всичко това бях едва на 16 години и тогава всички говореха за НПО-тата като нещо много лошо, свързваха ги с пране на пари и големи дарения и прочие, но в един момент аз си направих НПО, след това станах член и част от управилтения съвет на няколко други и така в един момент се обръщам и гледам, че нещата се променят. Както написах - трябва време! Нещата се винаги могат да се погледнат от няколко страни и както и да ги гледам в България хората все повече се обединяват и все повече се търси отговорност и яснота на проблема.

Светът върви напред и никой няма да пита никой дали иска или не иска, той просто трябва да се съобразява с бързото темпо на целия свят, а ние сме част от този свят. Нямаме избор - нещата се оправят! :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ник, какви са тези от ИПИ за да ги цитираш?

Виж този цитат от конституцията:
 

Цитирай

(2) На първото заседание народните представители полагат следната клетва: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."

И виж къде в това дето си го пуснал се изхожда от позиция интересите на народа.

Превзета държава си е превзета държава - със всичките последствия основно за народа.
Държавността е вид управление над територия и хора от най-висок тип, на международно ниво.
Когато тази държавност (държавни структури, закони и пр.) НЕ се ръководи от интересите на народа, то държавата е превзета.

И сега ИПИ се опитва да прикрие истинския завземател като сочи корупция и пр.
Вижте кой изнася златото, кой ни разпределя ток и вода, кои са най-големите вериги магазини, от къде идват парите и не е трудно да се разбере кой всъщност е превзел държавноста на България. Корупцията е инструмент на външното управление, който винаги може да се смени - затова и ИПИ толкова сочи корупцията. Сменят се корумпираните с други корумпирани, а златото тече в същата посока.

Затова и ИПИ никъде не изхожда от интересите на народа. Интересите на народа са последната грижа на тези, които ни управляват. Което по определение е НЕсуверенност.

Това са азбучни, хилядолетни, исторически истини, а ИПИ развява шарени балончета.

А когато населението на една държава се окаже достатъчно етнически еднородно (преимуществено българи, немци, италианци) И държавата се ръководи от интересите на това преимуществено етнически еднородно население (народ) - то такава държава се нарича още и нация. Или "народна".

Живем в края на един исторически опит да се заличат европейските нации и като във всеки исторически край, усилията да се постигне това са най-големи.

Пък ИПИ (от кой се финансираше това нещо?) да пише каквото си иска.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 часа, Р. Теодосиев said:

Когато аз се захванах с всичко това бях едва на 16 години и тогава всички говореха за НПО-тата като нещо много лошо, свързваха ги с пране на пари и големи дарения и прочие, но в един момент аз си направих НПО, след това станах член и част от управилтения съвет на няколко други и така в един момент се обръщам и гледам, че нещата се променят. Както написах - трябва време! Нещата се винаги могат да се погледнат от няколко страни и както и да ги гледам в България хората все повече се обединяват и все повече се търси отговорност и яснота на проблема.

Светът върви напред и никой няма да пита никой дали иска или не иска, той просто трябва да се съобразява с бързото темпо на целия свят, а ние сме част от този свят. Нямаме избор - нещата се оправят! :)

А накъде върви светът, толкова бързо, всъщност?! 
Какво означава "никой няма да пита? - не е ли това пълна зависимост?
Значи педерасите може да се заявяват и то пред народното събрание, а ние като Нация никой няма да ни пита?

В момента нещото "гражданско общество" се играе от протестъри, ИПИ и пр. външно финансирани структури.
Медиите СА в услуга на тези структури.
Дори в интернет има откровени тролове-викачи ЗА текущото статукво и против всяка наченка на национално обединение за отхвърляне на окупатора.

Липсата на поминък и пари поставя въпроса за оцеляването на преден план за огромна част от народа.
И от друга страна имаме щедро финансово и медийно поливане на някои НПО-та. Това е инструмент на окупатора.

Във всяка превзета държава окупатора е длъжен да полива обилно с оптимизъм пътя към светлото бъдеще. Не е никакъв проблем да го прави с местни хора.
А когато в цялата страна е суша, то поливаното има сериозно предимство.

Има гражданско общество, но първо е недостатъчно и второ - завряно е във финансови и медийни гори тилилейски.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 3.12.2017 г. at 15:30, Р. Теодосиев said:

Когато аз се захванах с всичко това бях едва на 16 години и тогава всички говореха за НПО-тата като нещо много лошо, свързваха ги с пране на пари и големи дарения и прочие, но в един момент аз си направих НПО, след това станах член и част от управилтения съвет на няколко други

... затова и толкова ви се радвам :) (простете офтопика, трябваше да го напиша) :). Ще ми се хората в България, които сега сте между 20 и 30-годишни, някой ден да успеете да се преборите. Наистина. И простете на нас, лелите и чичовците тук, които помним отлично как точно се случи това "превземане" на държавата, за "черногледството". Ние просто отлично познаваме чудовищния размер на това, срещу което ще трябва да се преборите - нещо, чийто край по възрастови причини ние вероятно няма да успеем да видим.

Българското общество е огромен длъжник на младите си хора, огромен. Заради ужасния товар, който им оставя. Затова и аз лично ви се извинявам за всичко това, което някои от нас виждахме, но не успяхме да спрем - по причина, че реално бяхме пренебрежимо малцинство. Много от нас напуснаха държавата, обезверени от тежката загуба  (ние го видяхме в реално време това изпадане на държавата в ръцете на организираната престъпност и мафията БЕЗ каквато и да било обществена съпротива), и в голяма степен обидени от последното (липсата на обществена съпротива - това е като да се чувстваш чужденец в собствената си държава, да нямаш никаква подкрепа за възгледите и въжделенията си за държавното развитие сред масата от сънародниците си). С което тежестта на вашите плещи става дори още по-голяма. Защото тези, които можехте да имате като съюзници от нашето поколение, всъщност отдавна ги няма в държавата. А са ви страшно необходими...

И сам войнът е сам, така е. Но въпреки това сте много малко...

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 3.12.2017 г. at 10:17, Б. Киров said:

Не е вярно че нямаме гражданско общество. Хората в България не са дебили. Ще ви задам един такъв въпрос: имаше ли гражданско общество в България през 1990 година на големия син митинг, запълнил Цариградско шосе от Орлов мост до Младост? Тези хора Граждани ли бяха или тъпи бройки. Идеята за демокрация е жива, но пак с риск да се повторя, и повече млъквам в темата, защото усещам липса на чуваемост - няма свободни и независими медии, а те са проводник, медиатор, за връзка между хората.

Никъде не съм писал, че българите сме дебили! Писах, че 80% не се интересуват по различни причини и изброих част от причините. Пред 1990-та имаше граждани, които желаеха промяната, но също така заявиха това на висок глас и участваха в нея. Сега предполагам, че огромна част от обществото желае промяна, но не участва по никакъв начин, освен псувайки в кръчмата или пред телевизията с редки изключения. Друга разлика е, че преди 27 години на много хора не беше ясно, че демокрацията е и отговорност, че дотогава са живели в уютен зоопарк, а им предстои излизане в джунглата. Дали е било гражданско общество? Не, не е било, защото е позволило да се случи това дето се случи. И защото и дори и да се е държало в някои моменти като такова, през огромна част от времето е било заспало.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 3.12.2017 г. at 11:20, Р. Теодосиев said:

А аз забелязвам вече формирано здраво ядро на гражданско общество в България. Има не малко НПО-та, които яко работят точно за това общество и ако мога да си позволя да кажа, че лично аз 10 години работих за БГ Наука и създадохме дадохме началото на много проекти и взехме участие в още толкова. Сам по себе си този форум оформя и работи за това гражданското общество да бъде фактор в България и да има все повече чуваемост.

Не може да очакваме нещата да станат от днес за утре, трябват много години и все повече се събуждаме и отваряме очи, все повече пътуваме както на запад така и на изток и виждаме какво се случва там и сравняваме.

Още 30 години трябва да минат, за да можем да се изравним с Европа и това няма да бъде нещо невероятно, а един път, по който вече вървим и няма връщане на зад.

Ядро може и да има, по точно ядърце, но липсва критична маса. А НПО-тата не могат искат съдебна реформа, мисля, че даже нямат право да се занимават с политика. А НПО-тата са мръсна дума, защото има много такива, които са на хранилка, като например на банскалии (по-точно собствениците разбира се, не обикновенните хора0, които мобилизират 'техните зелени', само като се заговори за подобряване на ски съоръженията на Витоша или пък други, които се възпаляват примерно от магистрала Струма. Също така не знам дали едно НПО може да промени мисленето на българите, че д-вата не е враг, а е тяхна, че те сами са отговорни, че д-вата е такава, каквато са я направили или допуснали други да направят с гласуването си или с негласуването, с действията и по-точно с пълното си бездействие през по-голямата част.. Един приятел в Чехия постоянно се мъчеше да обясни, че обича родината си, но мрази държавата (на чешки тези понятия са еднакви земье). Голяма част от българите не знам дали обичат родината си, но определено мразят държавата си.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, sirius said:

А когато населението на една държава се окаже достатъчно етнически еднородно (преимуществено българи, немци, италианци) И държавата се ръководи от интересите на това преимуществено етнически еднородно население (народ)

а какво правим с малцинствата?

Link to comment
Share on other sites

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...