Отиди на
Форум "Наука"

Брутен вътрешен продукт


makebulgar

Recommended Posts

  • Потребител

Интересни тенденции и развитие на БВП имат силните на деня. Чудно е дали ръста на Китай не определя спада на Япония.
Каква ли ще е графиката след още 20 години!?

rgh1513007706l.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Мнения 89
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители
On 12/11/2017 at 17:58, makebulgar said:

Каква ли ще е графиката след още 20 години!?

Прогнозно изследване на PricewaterhouseCoopers за 2050 година с включени прогнозни резултати за 2030. Кои са PricewaterhouseCoopers?

PricewaterhouseCoopers (doing business as PwC) is a multinational professional services network headquartered in London, United Kingdom. It is the second largest professional services firm in the world,[5] and is one of the Big Four auditors, along with Deloitte, EY and KPMG.[6] Vault Accounting 50 has ranked PwC as the most prestigious accounting firm in the world for seven consecutive years, as well as the top firm to work for in North America for three consecutive years.[7] PwC is a network of firms in 157 countries, 743 locations, with 223,468 people.

https://en.wikipedia.org/wiki/PricewaterhouseCoopers

За кой е предназначено изледването - преди всичко за големите инвеститори.

"В последния ни доклад "Светът през 2050 г." представяме прогнозите за икономически растеж за 32 от най-големите икономики в света, които представляват около 84% от световния БВП. Проектираме световната икономика да расте средно с малко над 3% годишно в периода 2014 - 50 г., като се удвои до 2037 г. и почти се утроява до 2050 г. Но очакваме забавяне на глобалния растеж след 2020 г., тъй като темпът на разширяване на Китай и някои други големи нововъзникващи икономики се забави до по-устойчив дългосрочен процент и като растеж на населението в трудоспособна възраст се забавя в много големи икономики.

Изместването на центъра на глобалната икономическа мощ далеч от установените развити икономики в Северна Америка, Западна Европа и Япония ще продължи и през следващите 35 години. Китай вече изпревари САЩ през 2014 г.,за да се превърне в най-голямата икономика по паритет на покупателната способност (PPP2). При условията на пазарния обменен курс (MER) ние планираме Китай да изпревари САЩ през 2028 г.,въпреки прогнозираното забавяне на растежа.

Индия има потенциала да се превърне във втората по големина икономика в света до 2050 г. по отношение на PPP(трета по отношение на MER), въпреки че това изисква от нея устойчива програма за структурни реформи.

Ние проектираме нововъзникващите икономики като Мексико и Индонезия да бъдат по-големи от Великобритания и Франция до 2030 г. (по отношение на  PPP), докато Турция може да стане по-голяма от Италия. Нигерия и Виетнам могат да бъдат най-бързо разрастващите се големи икономики за периода до 2050 г.

Колумбия, Полша и Малайзия имат голям потенциал за устойчив дългосрочен растеж през следващите десетилетия, според нашите експерти за тези страни.

Същевременно неотдавнашният опит отново подчерта, че сравнително бърз растеж не е гарантиран за нововъзникващите и развиващите се икономики, както показват последните проблеми в Русия и Бразилия например. Това изисква устойчиви и ефективни инвестиции в инфраструктурата и подобряване на политическите, икономическите, правните и социалните институции. Също така изисква да останат отворени за свободен поток от технологии, идеи и талантливи хора, които са ключови двигатели на икономическия растеж.

Смятаме, че прекомерната зависимост от природни ресурси също може да попречи на дългосрочния растеж в някои страни (например Русия, Нигерия и Саудитска Арабия), освен, ако те не успеят да диверсифицират икономиките си.

Този доклад актуализира нашите дългосрочни прогнози за глобалния икономически растеж, публикувани за последен път през януари 2013 г. Той се основава на модел, който отчита прогнозираните тенденции в демографията, капиталовите инвестиции, нивата на образование и технологичния прогрес. Актуализирахме както данните за базовите години (от 2011 до 2014 г.), така и бъдещите предположения за ключовите движещи сили на растежа, както и разширяването на обхвата на модела от 24 на 32 държави (сега съставляващи около 84% от общия световен БВП на PPP обменни курсове).

Проектираме, че разликата между трите най-големи икономики (т.е. Китай, Индия и САЩ) и останалият свят ще се увеличи през следващите няколко десетилетия. През 2014 г. третата по големина икономика по PPP (Индия) е около 50% по-голяма от четвъртата по големина икономика (Япония). През 2050 г. третата по големина икономика в PPP (САЩ) се очаква да бъде приблизително 240% по-голяма от четвъртата по големина икономика (Индонезия).

Издигането на Индонезия и Нигерия в световната класация през периода до 2050 г. е много поразително: Индонезия се качва от 9-то през 2014 г. до 4-то през 2050 г., а Нигерия се издига от 20-то място през 2014 г. до 9-то през 2050 г.

Въпреки това, средният доход на глава от населението (т.е. БВП на глава от населението) ще бъде значително по-висок в развитите икономики от нововъзникващите икономики през 2050 г. Сегашната пропаст в доходите на глава от населението между развиващите се и развитите страни е просто твърде голяма, за да бъде заличена напълно през този период.

Понастоящем моделът ни "Свят" през 2050 г. обхваща общо 32 държави, които сега съставляват около 84% от световния БВП (от около 80% за 24-те икономики в доклада ни за 2013 г.).

Нашият анализ показва, че тази група от 32 страни трябва да има голяма вероятност да включи най-малко 25-те най-големи икономики в света, гледащи напред до средата на този век. Не можем обаче да кажем, че те непременно ще бъдат най-големите 32 икономики, имайки предвид значителните несигурности, които идват с такива дългосрочни прогнози. Възможно е да има и други бързоразвиващи се икономики, които да изпреварят част от тази група от 32 до 2050 г.

Untitled_1.thumb.jpg.1142f57c99a6ea38858da2814b4e18a6.jpg

1. БВП на 32 държави, които дават 84 процента от световния БВП за 2014-2030-2050 по покупателна способност PPP

5a78cfb67c9ae_Untitled2.thumb.jpg.10f4d27001a07e09f83391a6a771add9.jpg

2. БВП на 32-те държави, които дават 84 процента от световния БВП за 2014-2030-2050 по стойност в щ. долари за 2014 MER

5a78d0564d1aa_Untitled3.thumb.jpg.f46601c0cee717967dd06513aed2fae2.jpg

3. Размествания в класирането по БВП по покупателна способност между 32-те държави съответно през 2030 и 2050 г.

5a78d0f7048e0_Untitled4.jpg.afd3d75d24ce3cd03f7669884b070f12.jpg

4. Графика на БВП по покупателна способонст и по реална стойност в щ.д. през 2050

5a78d16378563_Untitled5.jpg.fe4503d813c6555eb4a8d440188d0886.jpg

5. Какъв дял от БВП на световната икономика ще заемат икономиките на Китай, Индия, САЩ и ЕС през годините 2014-2050, според изследването

Целият текст на прогнозното изследване, където е обяснена детайлно и методологията е на този линк:

https://www.pwc.com/gx/en/issues/the-economy/assets/world-in-2050-february-2015.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

. Киров, всички изброени държави не от сега загатват, че ще се борят за първата десетка, ако гледаме на икономическото развитие, като на съревнование.

Също отличаващото ги от останалите е, че те разполагат с огромни природни ресурси, мултимилионен човешки капитал, подкрепен с положителен демогр. прираст. Тоест те де факто първите два фактора вече са ги изпълнили, плюс третия, който е функция на първите два. Останал е последния, трансформацията в капитал.

Редактирано от БатеВаньо
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 20 минути, БатеВаньо said:

Също отличаващото ги от останалите е, че те разполагат с огромни природни ресурси, мултимилионен човешки капитал, подкрепен с положителен демогр. прираст. Тоест те де факто първите два фактора вече са ги изпълнили, плюс третия, който е функция на първите два. Останал е последния, трансформацията в капитал.

В изследването са посочени четири решаващи фактора:

1. Демография

2. Образование

3. Капиталови инвестиции

4. Технологичен напредък

Интересно ми беше едно интервю с с Ребека Хардинг, главен изпълнителен директор, Delta Economics, по повод на този доклад /Delta Economics са специализирана икономическа агенция за прогнози/

https://www.deltaeconomics.com/

Какъв е вашият възглед за перспективите за ключовите региони в световната икономика? Дали прогнозите за растежа в доклада са напълно правдоподобни?

Като цяло да, въпреки че растежът може да бъде по-плосък от очакваното през следващите няколко години. По-конкретно, китайският растеж би могъл да забави малко повече от очакваното, тъй като той се преориентира от растежа, водещ до износ. Но след около 2018 г. растежът би могъл да се върне както в Китай, така и в развиващата се Азия като цяло, отчасти защото Китай ще изнесе производствения си капацитет в други по-евтини места като Виетнам, Индонезия, Филипините и може би и Мианмар.

Американската икономика има прилични перспективи, подкрепени от известно завръщане на производството от Китай и другаде. Това също е от полза за Мексико, въпреки че други латиноамерикански икономики продължават да разочароват поради липсата на инфраструктурни инвестиции и продължаващи проблеми с управлението.

Растежът в еврозоната остава крехък, въпреки че много зависи от това доколко Германия е готова да играе водеща роля. Има фискално пространство за значително увеличаване на инфраструктурните инвестиции, което би било от полза както за германската икономика, така и за нейните търговски партньори по-общо, така че се надявам скоро да видя някои положителни действия там.

Персийския залив е интересна област, тъй като икономики като Саудитска Арабия, Катар и Дубай се стремят да намалят зависимостта си от петрола и да се утвърдят като общ търговски център, като са направили големи инвестиции в пристанищата и другата транспортна инфраструктура през последните години. Но по-широкият Близък изток е все още източник на значителна нестабилност предвид продължаващите конфликти в Сирия и Ирак, които също имат неблагоприятни странични ефекти върху Турция.

Бих се съгласила, че Африка има голям потенциал за растеж, въпреки че е много раздробен континент и неотдавнашни събития като кризата Ебола в Западна Африка и заплахата за растежа на Нигерия от последните спадове на цените на петрола са напомняне за рисковете, които съществуват там.

Какво смятате за ключов риск за растежа в дългосрочен план?

Понастоящем в световната икономика има "крехка стабилност", но очевидно има много рискове от по-рязкото забавяне в Китай до ескалирането на конфликти в Близкия изток и нарастващото напрежение между Русия и САЩ. Ако погледнем след 2020 г., мисля, че ключовите рискове са свързани с тектоничните промени, които се случват в глобалния баланс на икономическата и геополитическата власт. САЩ не са единствената доминираща суперсила и трябва да действат по-активно заедно с Китай и Европа, водена от Германия. Аз съм предпазливо оптимистична тук, но има явна несигурност относно това как ще се развият тези ключови геополитически взаимоотношения.

Смятате ли, че растежът на световната търговия най-общо следва растежа на БВП или се различава от него?

През цялата следвоенна ера от 1945 г. до 2011 г. видяхме широко съгласувана връзка между световната търговия и растежа на БВП, но анализът ни показва доказателства за това, че се различава през последните три години. Растежът на световната търговия изглежда се забави значително спрямо растежа на БВП от 2011 г. насам и според мен това може да се окаже по-дългосрочна тенденция. Една от основните причини за това се отнася до това колко големи мултинационални компании реагират на националните политики. Тези политики често изискват международни компании да създават местни операции и съюзи с местни фирми, а не просто да изнасят в дадена страна. В резултат на това търговските потоци могат да бъдат намалени, въпреки че по този начин потоците от чуждестранни преки инвестиции биха могли да нараснат по-бързо - и това виждаме в данните.

Как трябва да реагират предприятията в развитите икономики на тези световни икономически тенденции?

Растежът на нововъзникващите и развиващите се икономики предлага големи възможности, но също така изисква предприятията да поемат по-големи рискове. Вместо да изнасяте само в определена страна, ще трябва да създадете комплексни операции там, а финансирането за това може да не е толкова лесно достъпно за това от банките, особено за малките и средните предприятия. Така че може да е необходимо по-голяма степен на самофинансиране, а рисковете ще бъдат съответно по-големи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имам една резерва към тази класация , за мен тя не е актуална поне за една страна  , Макар и методът да е изглежда сносен ( за мен не е добър, защото липсват повечето фактори на средата, и разбирането че има такова нещо като "капан на средните доходи" и не могат да се правят прости есктраполации базирани на данни от икономика, която не е преминлата "капана на средните доходи" -  към икономика преминала капана ), екстраполирания/допускан растеж и инвестициите е върху данните от 2013-та, актуализираноис тези за 2014 (както пише).

Случващото се  след 2014 в икономическото развитие и състояние на тази страна периода 2014- 2017, разкрива и потвърждава негативните неща (опасностите) за които се говори въпросната СЕО.

/Тази икономика има растеж до 2015, в момента обаче той е отрицателен, има спад/

https://www.pwc.com/gx/en/world-2050/assets/pwc-world-in-2050-slide-pack-feb-2017.pdf

 

Ето една друга класация, тя е от доклад на HSBC, и БНП не е по PPP, а е в абсолютни стойности, в US долари от 2000 година, и отчита в най-голяма степен факторите на средата (вижте в докладът на стр 56), както и иновациите

Това е докладът HSBC,

https://www.hsbc.ca/1/PA_ES_Content_Mgmt/content/canada4/pdfs/business/hsbc-bwob-theworldin2050-en.pdf

/Апоро, този доклад изполва стари и неактуални дани за растежът на БНП на същата страна, и ако се ползват актуалните данни  за БПН и инвестиции то хипотетично е възможно, тя да не влезне в листа от 15-те в тази класация/

Това е кратка статия от Менаджер Нюз във връзка с докладът на HSBC

 

Цитирай

Как ще изглежда светът през 2050 г.

04.08.2012 г., 13:06
wdw_epcot.jpg?itok=M8fKOK9U

Летящи коли, телепорти и стари хора? Това, което наистина има значение в следващите четиридесет години е демографията на населението на страната ви, според нов доклад, представен от HSBC и цитиран от Business Insider. Много от най-добрите световни икономически сили са в състояние на постоянен спад, поради нарастващия брой на пенсионерите и намаляващите работници. И до 2050 г. те ще бъдат заменени от бързо растящите развиващи се пазари, които са имунизирани от застаряване на населението.

Как ще изглежда светът след 40 години и кои ще са водещите световни сили четете в следващите редове.

# 15. Русия

Размер на икономиката (2000 г. в долари): $ 1,88 трилиона

Доход на глава от населението (2000 г. в долари): $ 16,174

Детайли: Като една от страните от БРИК е малко изненадващо да видим, че Русия е зад други развиващи се пазари. Това място е резултат на дълбок спад на населението в трудоспособна възраст в страната.

# 14. Испания

Размер на икономиката (2000 г. в долари): $ 1,95 трилиона

Доход на глава от населението (2000 г. в долари): $ 38,111

Детайли: Испания също затъва по отношение на размера на нейната икономика. Това се дължи на покачването на броя на пенсионерите, както и спада на трудоспособното население.

# 13. Южна Корея

Размер на икономиката (2000 г. в долари): $ 2,06 трлн.

Доход на глава от населението (2000 г. в долари): $ 46,657

Детайли: Южна Корея също ще изостане до 2050 г. Икономиката ще изгуби голяма част от работното си население до 2050 г.

# 12. Турция

Размер на икономиката (2000 г. в долари): $ 2,15 трилиона

Доход на глава от населението (2000 г. в долари): $ 22.063

Детайли: Турция прави един от най-големите скокове в топ 15, качайки сe с шест места в резултат на нарастващото си работещо население. Малко по-обезпокоителен е спадът на тези, които търсят образование, което може да се отрази на доходите на глава от населението негативно.

# 11. Италия

Размер на икономиката (2000 г. в долари): $ 2,19 трлн.

Доход на глава от населението (2000 г. в долари): $ 38,445

Детайли: Италия разказва познатата история на демографската криза, пред която е изправена Европа. Ниската раждаемост означава намаляване на населението в трудоспособна възраст, а с него и скок на пенсионерите. Италия пада с четири места надолу по отношение на размера на икономиката между сега и 2050 г.

# 10. Канада

Размер на икономиката (2000 г. в долари): $ 2,29 трлн.

Доход на глава от населението (2000 г. в долари): $ 51,485

Детайли: Мястото на Канада няма да се промени в следващите 40 години - работещото население нараства. Пенсионерите също растат, така че Канада остава балансирана през този период от време, със силен доход на глава от населението.

# 9. Франция

Размер на икономиката (2000 г. в долари): $ 2,75 трилиона

Доход на глава от населението (2000 г. в долари): $ 40,643

Детайли: Типичната европейска демографска история - работещото население на Франция е в упадък, а пенсионери се покачват. Това означава, че Франция ще падне 3 места надолу между 2010 и 2050 г.

# 8. Мексико

Размер на икономиката (2000 г. в долари): $ 2,81 трилиона

Доход на глава от населението (2000 г. в долари): $ 21,793

Детайли: Мексико наистина минава на високи обороти около 2030 г., когато ще има бум на хората във работна възраст. В резултат на това Мексико ще се издигне с 5 места по отношение на размера на нейната икономика между 2010 и 2050 г.

# 7. Бразилия

Размер на икономиката (2000 г. в долари): $ 2,96 трилиона

Доход на глава от населението (2000 г. в долари): $ 13,547

Детайли: Бразилия може да се изненада каква малка промяна има - само две места нагоре за 40 години. Това може да се дължи на спада на бразилските работници след 2030 г. и увеличаването на пенсионерите.

# 6. Великобритания

Размер на икономиката (2000 г. в долари): $ 3,58 трилиона

Доход на глава от населението (2000 г. в долари): $ 49.412

Детайли: Обединеното кралство мърда само с едно място надолу по отношение на размера на нейната икономика - продукт на по-високите нива на раждаемост, отколкото много други европейски икономики. Доходът на глава от населението е един от най-високите.

# 5. Германия

Размер на икономиката (2000 г. в долари): $ 3,71 трилиона

Доход на глава от населението (2000 г. в долари): $ 52,683

Детайли: Германия ще претърпи сериозен спад на работната си сила от 2030 година. Докато доходите на глава от населението остават високи тази демографска тенденция трябва да бъде грижа за „великата сила” на еврозоната.

# 4. Япония

Размер на икономиката (2000 г. в долари): $ 6,43 трлн.

Доход на глава от населението (2000 г. в долари): $ 63,244

Детайли: с всички негативни приказки за японската икономика е малко изненадващо, че тя пада само с две места по отношение на икономическия си ранг между 2010 и 2050 г. Резкият спад на студентите и хората в работна възраст означава, че нещата вероятно ще се влошат.

# 3. Индия

Размер на икономиката (2000 г. в долари): $ 8,17 трилиона

Доход на глава от населението (2000 г. в долари): $ 5,060

Детайли: Индия е втората по големина в топ 15. Тя отчита и скок с 5 места по отношение на размера на общата икономика. Тя запазва относително ниско ниво на пенсионираните лица, а населението в трудоспособна възраст също продължава да нараства.

# 2. САЩ

Размер на икономиката (2000 г. в долари): $ 22,27 трилиона

Доход на глава от населението (2000 г. в долари): $ 55,134

Детайли: Силния растеж на населението в трудоспособна възраст е леко помрачен от нарастването на пенсионерите. Доходите на глава от населението обаче са вторите най-добри в топ 15.

# 1 Китай

Размер на икономиката (2000 г. в долари): $ 24,62 трилиона

Доход на глава от населението (2000 г. в долари): $ 17,372

Детайли: Китай става най-голямата икономика в света до 2050 г. Докато подобряването на демографската й тенденция след 2030 г. спира, растежът й до 2050 г. остава силен.

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 43 минути, nik1 said:

Имам една резерва към тази класация , за мен тя не е актуална поне за една страна  , Макар и методът да е изглежда сносен ( за мен не е добър, защото липсват повечето фактори на средата, и разбирането че има такова нещо като "капан на средните доходи" и не могат да се правят прости есктраполации базирани на данни от икономика, която не е преминлата "капана на средните доходи" -  към икономика преминала капана ), екстраполирания/допускан растеж и инвестициите е върху данните от 2013-та, актуализираноис тези за 2014 (както пише).

Случващото се  след 2014 в икономическото развитие и състояние на тази страна периода 2014- 2017, разкрива и потвърждава негативните неща (опасностите) за които се говори въпросната СЕО.

/Тази икономика има растеж до 2015, в момента обаче той е отрицателен, има спад/

Съгласен съм, това е така за тази страна, но все пак в доклада се правят редица уговорки, което го прави релативен. Така например, на стр. 26 в разширената му версия в пдф формат по първия линк, който съм дал /може да се изтегли от сайта/, има специално приложение за "капана на средните доходи", което е вид "вратичка", отворена от авторите на доклада, уговорка:

1.jpg.44ee141248981887bd3fd8a67b2caeaa.jpg

Там по критериите им, авторите са сложили въпросната страна по средата на класацията като покриване на условия за отдалечаване от "капана" - след Румъния, но преди перу и Турция, което също подлежи на дискусия. Но... хората си работят по методология, имат системени критерии. На редица места в доклада им, авторите подчертават опасност за държави като Русия, Саудитска Арабия и Бразилия да изостанат от прогнозите им за развитие, поради грешно структурирана суровинна икономика, нещо, което сега се вижда на практика. Условностите са много.

Основните критерии, които те вземат като потенциални /не реални/ двигатели за растеж са:

Демография

Образование

Инвестиран капитал

Технологичен напредък

По тези критерии моделират прогнози, с много и често направени уговорки, за възможни отклонения.

Във връзка с първите три икономики - Китай, Индия, САЩ /в прогнозата от 2000, която цитираш, местата на САЩ и Индия са разместени в сравения с цитирания от мен доклад/ съществени разминавания няма. В тази връзка ще си позволя да постна една забавна за мен статия, която къде на шега къде на истина, смятам, че заслужава внимание:

Преместване в един нов китайско-индийски свят

Двойната хегемония на Китай и Индия сега изглежда неизбежна, но трябва ли наистина да се страхуваме от нея?

От Мартин Хътчинсън, 18 декември 2015 г.

About Martin Hutchinson

Martin Hutchinson writes a weekly column, The Bear’s Lair, providing economic and market commentary at the Prudent Bear.

He was also Business and Economics Editor at United Press International, in Washington, D.C., from 2000 to 2004.

Previously, he was an international merchant banker for 25 years working in London, New York and Zagreb. In Zagreb, he established the Croatian debt capital markets.

He is the co-author (with Kevin Dowd) of Alchemists of Loss: How modern finance and government intervention crashed the financial system (Wiley, 2010). He also wrote Great Conservatives: A Perspective on British History (Academica Press, 2004), on the great British governments of 1783-1830.

Mr. Hutchinson has a degree from Trinity College, Cambridge, and an MBA from Harvard Business School.

МВФ позволи на китайския юан да стане част от неговия Special Drawing Right от следващия октомври, третата по големина резервна световна валута след долара и еврото. Китай и Индия се развиват много по-бързо от Запада. По-голямото им население означава, че тяхната продукция ще завладее Запада много преди 2100 г.Бруталният им реализъм за международните икономически отношения, подобен на отношението на Великобритания през 1815 г. и Съединените щати през 1915 г., ще гарантира техния успех.Точно както 19-и век принадлежеше на Великобритания и 20-ти век на Съединените щати, така 21-и век ще им принадлежи - без друг очевиден претендент и за 22-и. Китайската и индийската устойчивост, както в икономическата, така и в геополитическата сфера, не приличат на колебливите Великобритания и Съединените щати днес, а на тяхната дейност в периода, в който се издигаха до световна хегемония, съответно около 1815 и 1915 г.

Две Велики сили от миналото

Около 1815 г. Великобритания претендираше за правото да се възползва от неутралните търговски кораби, за да им пречи да търгуват с Франция и да наема британски граждани, които биха могли да ги обслужват. Британската ефективна блокада на търговията със САЩ през 1807 г. беше основната причина за войната от 1812 г.

Около 1915 г. Съединените щати поддържаха огромни защитни тарифи срещу световната търговия, далеч по-високи от тези на другите (и безкрайно по-високи от тези на глупаво свободно търгуващата Великобритания).

САЩ също така построиха Панамския канал и нахлуха в Мексико и Хаити, затвърждавайки правата си в Западното полукълбо, както днес прави Владимир Путин в съседни държави.

Индия следва относително "мекия" имперски модел на Великобритания от 1815 и на САЩ от 1915 сравнително близо. Всъщност, Индия все още не е толкова твърда във външната си политика, колкото бяха предишните издигащи се хегемони.

Китай, от друга страна, в много отношения е по-скоро като Кайзерова Германия, претендирайки за оспорвани райони на океана, като строи изкуствени острови. Също така изгражда флот, който, подобно на флота на Кайзера в открито море, който може да бъде насочен само към една друга сила - към съществуващия хегемон.

Оценка на бъдещия размер

Икономически, случаят с появата на Китай и Индия е непоклатим като скала. Според данните на PriceWaterhouse Coopers по-рано тази година, дори ако има значително забавяне на растежа след 2020 г., до 2050 г. Китай ще има БВП от 61 трлн. долара срещу 41 трилиона щ.д. за САЩ.

Междувременно, Индия с БВП от 42 трилиона долара също ще надмине Съединените щати, за да стане втората по големина икономическа сила в света.

На практика прогнозите на PwC вероятно ще бъдат твърде консервативни. Със сигурност оценката им за ръст за САЩ от сега до 2050 г. е по-висока от тази, постигната при "възстановяването" след катастрофата през 2008-9. Прогнозите за ръста за Индия и Китай изглеждат занижени.

Това не означава, че Китай и Индия ще бъдат толкова богати, колкото САЩ по доход на глава от населението до 2050 г., дори ако те растат по-бързо от оценките на PwC. Въпреки това те ще бъдат значително по-богати отколкото са днес, особено в случая с Индия.

С общ БВП по-голям от този на САЩ, те ще могат да проектират сила по-ефективно от тази на Съединените щати, дори и с помощта на технитесъюзници от НАТО.

Русия, слизайки от шесто място в БВП (на базата на паритета на покупателната способност) през 2014 г. до осмо място през 2050 г., по-малка от една десета част от икономиката на Китай, също ще бъде залязваща сила в международен мащаб, дори ако е успяла да привлече няколко съседни икономически кошници.

Има ли друг претендент за короните?

Ако гледаме отвъд 2050 г., трудно можем да видим какво може да измести Китай и Индия от тяхната хегемония. От отделните страни през 2050 г. в икономическо отношение четвъртото място е за Индонезия с БВП около 30% от този на Съединените щати и два пъти по-голям от БВП на най-голямата европейска държава - Германия.

По отношение на населението, Китай и Индия са няколко пъти с размерите на следващата по големина държава и ще останат така, като съответно увеличават геополитическото си влияние.

Те ще продължат да бъдат много по-бедни от Съединените щати и през 2050 г. и вероятно ще се насладят на по-нататъшно изравняване по отношение на богатството и стандарт на живот (следователно ще увеличат водещата си роля по отношение на брутния БВП).

Индия през 2100 година се очаква да бъде 1.600 милиона (1,6 милиарда) по предвиждания на ООН, а Китай около 1,000 милиона (1 милиард). Това се сравнява с 450 млн. прогнозирани за Съединените щати.

Африканска федерация?

Разбира се, възможно е и други страни да се кооперират по същия начин, по който ЕС се е опитва толкова болезнено да го направи.

Населението на Нигерия се очаква да достигне 752 милиона през 2100 г. Африканското население като цяло се очаква да достигне 4 милиарда, тъй като равнищата на раждаемостт ще останат много по-високи от тези в други региони през 21-ви век.

Общо населението на света през 2100 г. се очаква да бъде 11,2 милиарда. Китай и Индия заедно ще представляват само 23% от общия му брой в сравнение с днешните 31%, като по този начин ще бъдат теоретично уязвими за нов конкурент.

Африканска федерация, ако би могла да се формира, би имала четири пъти населението на Китай и 2½ пъти на Индия през 2100 г.

Тя би могла да достигне общия БВП на тези много по-богати от нея страни, като същевременно остане много по-бедна от тях по отношение на БВП на глава от населението. Това би означавало, че 22-и век би могъл да принадлежи на такава федерация, ако се е появила.

Но вижте трудностите, пред които е изправен Европейският съюз. При това повечето от тези държави в него споделят обща история и култура, ако не и език. Изглежда много малко вероятно 54-те страни в Африка да могат да се формират като федерация, достатъчно тясна, за да действа като една суперсила.

Разбира се, възможно е подгрупа от тези държави да го направи. Въпреки това вероятно ще продължи да изостава от Китай и Индия по отношение на БВП, дори и да не им отстъпва по население.

Да се научиш да живееш като Запад „втора цигулка”

Във всеки случай, ако има друг геополитически преход, който ще се случи след 2100 г., Китай и Индия трябва да се тревожат, а не за ние жителите на това, което дотогава ще бъде второстепенна сила.

Като цяло, можем да приемем  философски подход към прехода към китайско/ индийска хегемония, или поне без съжаление. Основната трудност ще бъдепоявата на два хегемона, чно тя няма да се случи едновременно.

Китай вече възниква като такъв, докато Индия се нуждае от още 20-30 години, преди икономическото й влияние да е достатъчно, за да й донесе геополитическа власт на най-високо ниво.

Това несинхпонизирано изкачване очевидно крие потенциал за конфликт. При днешните технологии това може да навреди много на останалата част от нас, дори и да останем вън от конфликта.

Алтернативни хегемони

Преходът между хегемоните не трябва задължително да води до война. Тази на Великобритания беше предадена мирно на Съединените щати, например. Но преходът по принцип носи рискове по-високи, отколкото в периоди на хегемонна стабилност.

Политически, както Китай, така и Индия в момента са сравнително добра алтернатива, много по-добра от тази на Съветския съюз през 20-ти век.

Също така трябва да помним, че Китай има отдавна история на глобална хегемония - и която не прилича много на европейските хегемони.

Представете си китайски режим, който се е възвърнал, не като този на Мао или на династиите на Мин и Цин, по-скоро като този на Средното царство на мирната, духовна, интелектуално задвижвана, артистично славна и технологично приключенска  Song Dynasty. Това ще бъде един хегемон, на който всички ние можем да се възхищаваме.

Балансирайте с демократична играеща крикет Индия, и имате друг свят, различен - но не много по-лош - от Pax Americana, в който ние си въобразявахме, че бяхме влезли през далечните 90-те години след падането на комунизма.

https://www.theglobalist.com/moving-into-a-chinese-indian-world/

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Само на мен ли ми прави впечатление, че в интересните графики пуснати от Б. Киров, има нещо мътно в Индия? Особено ясно се вижда при прогнозата за нарастването на номиналния БВП. Докато при останалите има постепенно развитие, при Индия то е скокообразно. За първите 16 години над 3 пъти и още 4 пъти за следвъщите 20. Значи се прогнозира, че Индийската икономика ще се увеличи поне 12 пъти само за 36 години. Не е ли това малко смела прогноза за държава с 1.5 милиарда население и много нерешени социални проблеми?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 12 минути, Amazonski said:

Само на мен ли ми прави впечатление, че в интересните графики пуснати от Б. Киров, има нещо мътно в Индия? Особено ясно се вижда при прогнозата за нарастването на номиналния БВП. Докато при останалите има постепенно развитие, при Индия то е скокообразно. За първите 16 години над 3 пъти и още 4 пъти за следвъщите 20. Значи се прогнозира, че Индийската икономика ще се увеличи поне 12 пъти само за 36 години. Не е ли това малко смела прогноза за държава с 1.5 милиарда население и много нерешени социални проблеми?

+ Не бях обърнал внимание, но да, прав си. Според мен не е мътно, обяснявам си го с едновременно  с много бързия ръст на населението и високия ръст на икономиката - ръст на БВП средно около 5 процента успоредно с бързо растящо население /същото важи и за Нигерия примерно/ - съчетанието от двете дава този "бум", който изглеждае като фокус:

2.jpg.98a52ae60e98d782a0475e3d844e03ff.jpg

стр. 2 от доклада, изтеглете си го в оригинал, за да си говорим адекватно по него.:)

https://www.pwc.com/gx/en/issues/the-economy/assets/world-in-2050-february-2015.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, Б. Киров said:

Според мен не е мътно, обяснявам си го с едновременно  с много бързия ръст на населението и високия ръст на икономиката - ръст на БВП средно около 5 процента успоредно с бързо растящо население /същото важи и за Нигерия примерно/ - съчетанието от двете дава този "бум", който изглеждае като фокус:

Да - наистина като фокус. Това ще е икономическо чудо засенчващо Японското, което е резултат от натрупване на много фактори.

- В Япония след ВСВ имаме големи инвестиции от най-голямата свтовна икономика (практически 40-50% от световната по това време) - САЩ. Нещо като японски план Маршал. Има предоставяне на много нох-хау, има и много крадене на такова. Япония има на разположение целият американски и европейски пазари. До степен че в САЩ се появява социално напрежение от това. Сенатори-популисти чупят с чукове японска техника пред камерите. 

Нищо такова, поне не и в такава степен не се наблюдава в Индия. Даже в момента май-се върви оратно към високи мита и протекционизъм.

- Точно по това време в Япония се извършват социални трансформации, станали основа за икономическия бум: Ударна урбанизация и ударно строене на транспортна и друга инфраструктура. Възкресяване в нов прочит на страта ценостна система, поставяща обществото/фирмата над личността и семейството.

Практически обратното имаме в Индия. Смейството е на първо място. Дори в разширеният му вид - кастовата система. Това рязко удря по ценностната система - качествата необходими за обществено развитие, са практически противоположни на тези развивани в семейно-центрична култура. Извън големите градове(и то само донякъде), няма желание за промяна на статуквото - даже напротив.

Та дали индийците ще намерят свой собствен път към икономическо чудо, на база демогравски бум и стабилен висок растеж, няма как да знам, надявам се да видим. Но със сигурност няма да е по японският модел.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В случая PricewaterhouseCoopers екстраполират, пректират на базата на последните 14 години следващите 36:

2018-02-14_002230.jpg.6db066558dc14e3c53d177038380e9a5.jpg

https://tradingeconomics.com/india/gdp

Между 2002-2014 имаме 4 пъти ръст на БВП, 400 процента в реална стойност в долари. Прогнозите за растеж са направени на базата на тези темпове. Успоредно с това прогнозират стабилен растеж на населението - от 1.28 млрд. днес до към 1.7 млрд. до 2050, т.е. около 400 млн., при това в пирамидата на населението това е младо население, повече работна сила. За сравнение прогнозите за САЩ са от 330 до към 400 млн., в Европа имаме спад, съчетан със застаряващо население извън работна възраст.

5a8367c37908b_Untitled1.thumb.jpg.b3dc1458a14548cca1a8bf8b3cc4198f.jpg

Ако погледнеш темповете при Нигерия, филипини, Индонезия имаме същата картина. Разбира се, според мен, това са доста механични изчисления, които не отчитат огромен брой вероятни отклонения. Според тази графика, например, излиза, че всички големи европейски икономики, през 2050 година ще бъдат с по-малък БВП в абсолютни стойности от този на Русия, тоест Русия ще бъде най-голямата европейска икономика.

Я камилата я камиларя...:)

В случая с Япония тя просто не притежава демографски потенциал, изчерпана е, същото може да се каже и за Германия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Ако погледнеш темповете при Нигерия, филипини, Индонезия имаме същата картина. Разбира се, според мен, това са доста механични изчисления, които не отчитат огромен брой вероятни отклонения. Според тази графика, например, излиза, че всички големи европейски икономики, през 2050 година ще бъдат с по-малък БВП в абсолютни стойности от този на Русия, тоест Русия ще бъде най-голямата европейска икономика.

Я камилата я камиларя...:)

В случая с Япония тя просто не притежава демографски потенциал, изчерпана е, същото може да се каже и за Германия.

Да вметна: Има ревизия на доклад на PricewaterhouseCoopers  от 2017 година, В него Русия и Индия са представени малко по-реалистично.

стр 68

https://www.pwc.com/gx/en/world-2050/assets/pwc-the-world-in-2050-full-report-feb-2017.pdf#page=68

2050 г

1.Китай - 49853 милиaрда US dollars (PPP, US Dollars от 2016)

2. САЩ - 34102

3. Индия - 28021 /при 7841 през 2030, което означава усреднен растеж от близо 380 процента (?) в реални пари за 20-те години - от 2030 до 2050/

4. Индонезия - 7275

5. Япония

6. Бразилия

7. Германия

8. Мексико

9. Великобритания

10 .Русия 5127 /при 2111 през 2030 , което значи среден растеж от близо 240 (?) процента за периода от 2030 до 2050/

11.Франция

12. Турция

13. Южна Корея

14.Саудитска Арабия

15.Нигерия

16.Италия

17. Канада

----------------------

 

Ще потърся и дали HSBC нямат по нова ревизия на техния доклад, но разликите са видими: HSBC изполват с най-голяма тежест формулата и методиката на Robert Joseph Barro, където се отчитат и параметрите на средата /върховенство на закона, ефективност на институциите и управлевнието и други/.

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Благодаря за линка, ще прочета ревизираната версия по-внимателно. След като й хвърлих бърз поглед, ревизията в номинален БВП за Русия е съществена, също така за Германия и Великобритания /след излизането й от ЕС и за двете икономики в номинален БВП прогнозите отиват нагоре/:

1.jpg.b80c44af45f290f1ce5a5de3faab3c71.jpg

Русия е "смъкната" на 10-та позиция в номинален БВП /в сравнение с 8-та от прогнозата 2014/ и за това има обективни причини, могат да се видят в реалните графики между 2013 /когато са вземани данни под внимание за първата прогноза/ и 2016 /за втората/ - там поради санкции и спад в цените на нефта и деривати, БВП на Русия в номинал пада надолу, инфлацията изяжда реалната покупателна сила на рублата, ерго на заплатите и доходите, очевидно тази тенденция за вече 4 години дава основание за корекция. как обаче изглеждат нещата с Индия? Ами пак така, както в първата версия:

5a83e6fe4a9f7_Untitled1.thumb.jpg.6d106b0122fcb2c9c9abd95756652e23.jpg

Даже още по-добре, по номинална стойност на БВП тя си е отново 3-та с още по-висока стойност. повтарям, таблицата е за номинална стойност. За ППС нещата изглеждат така в новата версия:

1a.jpg.40eec08eb89835005cf868a2bf471d66.jpg

1. Китай

2. Индия

3. САЩ

Безапелационно. Това е така заради голямата разлика между номинална и покупателна стойност в САЩ и ЕС в сравнение с Индия и Китай /по-малко/

Като дял от световния БВП новият доклад още повече е "разтворил ножицата" между Китай и Индия от една страна и Запада /САЩ и ЕС/ от друга - това се получава първо от излизането на Великобритания от ЕС, което междувременно се случи /британците явно четат докладите:ag:/, от друга от повишените показатели за Индия в ППС /която за авторите на този доклад е основна мярка/

2a.jpg.873260fff5833107afc91c6b44e5e514.jpg

Линията на индийския БВП като дял се пресича с тази на ЕС някъде към 2033, а с този на САЩ към 2038, после рязко отива нагоре: иначе казано към 2050, според доклада разбира се, Индия и китай ще са около 35 % от световния БВП, ЕС /ако остане в този състав/ и САЩ около 20 %.

Как стоят нещата с населението?

2.jpg.815a23e49d533ed7264efdfdb631d8b3.jpg

Нигерия ще се приближи до Китай /който започва да намалява/ със 700 млн. през 2050, Индия ще достигне над 1.6 млрд., китай около 1, вижда се кои отиват надолу, но има много невключени в тази графика.

По отношение на процент на растеж на БВП в новата версия:

3.jpg.78938e722a97781cbb6366ba3a52a732.jpg

Интересно ще ми е да направим засечка с данните на HSBC /ако има осъвременени такива/, както и с други сериозни прогнози, за да фиксираме точките на големи разминавания.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Големите разминавания са в темповете на растеж, и в това кои икономики се проектират като fast gгowth (усреднен растеж  по-голям от 5 процента),  gгowth (растеж между 3 и 5 процента) и stable (по-малко от три процента)

Русия например все още се вижда от PricewaterhouseCoopers за fast gгowth икономика (240 процентен растеж за 20 години, отговаря някъде на усреднен 6-7 процента на годишна база) което за мен лично е нос-сенс, тъй като, според мен, Русия е изчерпала възможностите си такъв растеж - системата се е превърнала в неработеща. Там има огромен системен проблем (множество свързани) а не точно случаен

(вярно е цените на петрола оказват влияние,... но и петролът от 2014 година насам се продава от посредническата офшорка на приятел и храненен човек, т.е в икономиката и БНП на Русия петролът вече не влиза напълно, така както преди влизал и формирал БНП-то на Русия)

Апропо, България (за сведение - и Русия) в доклада на HSBC е в категорията gгowth

http://www.novinite.com/articles/135676/HSBC+Projection+for+Bulgaria+in+2050%3A+Growth

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Б. Киров said:

британците явно четат докладите:ag:

четат... и пишат...

image.png.719cb5f379698ac9a33daa9e1c22e4f8.png

 

Повечето западните нации (северните и севрозападните, т.е англосаксонци, скандинавци и донякъде германци) не робуват на стереотипи и политики, а на икономическа и обща прагматика .. Когато трябва учат англиийски, когато трябва учат... и мандарин...

PS

Ние в България трябва да почнем да учим турски... и индийски (по икономически причини) :ag:

 

И китайски, по политически и културно-исторически причини:ag:

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Sanping_Chen_China_BG_Buloji.pdf

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, nik1 said:

Големите разминавания са в темповете на растеж, и в това кои икономики се проектират като fast gгowth (усреднен растеж  по-голям от 5 процента),  gгowth (растеж между 3 и 5 процента) и stable (по-малко от три процента)

Открих прогнозен доклад на HSBC от 2012:

http://big.assets.huffingtonpost.com/world2050.pdf

Там, на пръв поглед, се виждат много съществени разминавания в номиналния БВП за 2050, но и в този за 2010, който е начална точка за сравнения. Има обаче малък трик, който, ако се вземе предвид, почти заличава разликите с доклада на PricewaterhouseCoopers, поне за първите три икономики. Работата е, че HSBC изчисляват всичко по стойност на щатски долар от 2000 година, а изчисленията на PricewaterhouseCoopers е по номинална стойност на щатски долар от 2014 - разликата е почти 1:2. Ако се намери прецизно точния коефициент цифрите в крайните прогнози поне за първите 3 икономики силно ще се приближат и в двете прогнози.

HSBC са банков конгломерат:

https://en.wikipedia.org/wiki/HSBC

тяхната гледна точка е банкерска, те мислят в твърди стойности на номинална валута, затова и не предлагат конвертирани стойности в ППС

PricewaterhouseCoopers  гледат през другия край на бинокъла, те са консултантска агенция за инвеститори, консултиращи такива за възможно най-големи печалби, затова, според мен, са базирали методиката си върху БВП в ППС, един инвеститор може да извлече печалба от местните цени на суровини и стоки

Така или иначе, разликите започват съществено след 3-тото място в прогнозата, като HSBC очевидно са много по-големи оптимисти за големите европейски икономики, това се вижда в таблицата им по която са наредени страните по номинален БВП и откровени песимисти за развитието на руската икономика, тя отива много по-надолу в техните прогнози.

п.с. По принцип съм скептичен към такива чисто технологични прогнози, защото те не отчитат политическият фактор. Така например, ако подобна прогноза беше направена в началото на 80-те години на 20 век, тя щеше драстично да се разминава с резултатите днес, колкото и прецизен икономически инструментариум да включва, по простата причина, че политическия пейзаж в онзи момент беше коренно различен от днешния, което от своя страна преформатира икономическите резултати из основи. Никой по онова време не е предвиждал скокът на Китай, нито разпад на СССР, светът беше съвършено различен, ерго икономиката се движеше в съвършено различни посоки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 минути, Б. Киров said:

Така или иначе, разликите започват съществено след 3-тото място в прогнозата, като HSBC очевидно са много по-големи оптимисти за големите европейски икономики, това се вижда в табицата им по която са наредени страните по номинален БВП и откровени песимисти за развитието на руската икономика, тя отива много по-надолу в техните прогнози.

Докалдът мисля че е същия като цитирания от мен (те нямат ревизия, това е нещо като вариант)

Както и да е, HSBC използват класическата формула/модел на Барро, стр 35, като банкери, отчитайки политическия фактор.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Освен политическият, не се отчита и научният фактор. 35 години са много дълъг период - дотогава може и ББД да е въведен. Ако например Китай продължи да инвестира в роботизирани заводи и да речем направи 3D принтирането масов процес, може разликата между него и САЩ/Индия да е далеч по-голяма. Или примерно Индия да успее в усилията си да разработи Ториумна ядрена централа - това директно ще се отрази на икономиката и. От друга страна образованието в САЩ, GB и Германия е много по-добро от това на големите азиатски държави - та може и от там да изкочи заек.

Здравеопазването и увеличаването на пенсионната възраст също ще имат ефект въру БВП. Там например Индия с нейното бързо развиващо се здравеопазване, стои по-добре от Китай. Друг фактор, който не се отчита е Климата. Затопляне дори с няколко градуса, може да се отрази много лошо на икономиките на Индия, Китай, Индоннезия, Холандия, Испания, Туррция, Филипините и т.н.. Обаче същото слабо затопляне много сериозно ще облагодетелства Русия и Канада, и няма особено да повлияе на Германия, GB, или САЩ.

Редактирано от Amazonski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 18 минути, Amazonski said:

Освен политическият, не се отчита и научният фактор. 35 години са много дълъг период - дотогава може и ББД да е въведен. Ако например Китай продължи да инвестира в роботизирани заводи и да речем направи 3D принтирането масов процес, може разликата между него и САЩ/Индия да е далеч по-голяма. Или примерно Индия да успее в усилията си да разработи Ториумна ядрена централа - това директно ще се отрази на икономиката и. От друга страна образованието в САЩ, GB и Германия е много по-добро от това на големите азиатски държави - та може и от там да изкочи заек.

Здравеопазването и увеличаването на пенсионната възраст също ще имат ефект въру БВП. Там например Индия с нейното бързо развиващо се здравеопазване, стои по-добре от Китай. Друг фактор, който не се отчита е Климата. Затопляне дори с няколко градуса, може да се отрази много лошо на икономиките на Индия, Китай, Индоннезия, Холандия, Испания, Туррция, Филипините и т.н.. Обаче същото слабо затопляне много сериозно ще облагодетелства Русия и Канада, и няма особено да повлияе на Германия, GB, или САЩ.

+ Напълно съм съгласен. Така например, дигитализирането и интернет в началото на 90-те години на практика откриха нова технологична ера, която според мен, преобрази и политическия пейзаж на планетата, помете концепцията за индустриализация от 20-ти век и с това свали от политическата сцена и държавния капитализъм на Източния блок, който се движеше в парадигмата "индустриализация" - технологията преформатира политическия пейзаж. същото може да се случи в предстоящите 50 години, нов цикъл на съвършено нова технология, която ще размести целия пъзел на сегашното технологично статукво.

Преди 5 часа, nik1 said:

Както и да е, HSBC използват класическата формула/модел на Барро, стр 35, като банкери, отчитайки политическия фактор.

Формулата /модел на Робърт Баро в класическия й изчистен вид:

22.thumb.jpg.5b06146e7e68af7ce3fa444acc86636f.jpg

http://search.oecd.org/education/innovation-education/1825455.pdf

стр. 3

За мен това е някакво допълнение и развитие на кейсианството, Баро включва към разходите направени от правителството и други компоненти. В анализа на HSBC авторите са я приложили със 7 подраздела:

23.jpg.6f1f749aca6c84fa59e9fe1dcb2cb8c1.jpg

означил съм ги с цифри. Самият Баро заявява за държавните разходи, насочени към повишаване производителността на труда:

Barro believes that the Keynesian multiplier is less than one. He believes that for every dollar the government borrows and spends, spending elsewhere in the economy falls by almost the same amount. Finally, Barro has been an outspoken opponent of stimulus spending, calling Obama's stimulus bill "garbage" and "the worst bill since the 1930s."

https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Barro

Той е така да се каже "десен кенсианец" /шега/, десен, защото отрича всякакви разходи "стимулиращи" потреблението, нарича ги "боклук на Обама" и ги сравнява с правителствените програми от 30-те, но в същото времее  "ляв", защото е за дългосрочни правителствени разходи, направени с цел повишаване производителността на труда на индивида, означава ги във формулата си с У-прим и аргументирано доказва, че те влизат в ръста на БВП и то съществено. така например, според него, една година допълнително образование на всеки работещ би вдигнала неговата производителност с 1.2 процента,  HSBC посочват точно този пример като надценен и цитират конкретно случая с Германия, където това на практика не се случва, затова са коригирали надолу методиката по отношение ролята на образованието. Все пак, при прогнозата си, те са използвали неговата формула, като са я разделили в посочените 7 компонента.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Загубих няколко часа да направя тези три таблици, които за мен са много красноречиви и ми дават представа за разликите в двете прогнози /оказва се, че има 90 процента съвпадения при първите 20 държави и известни разлики в класирането вътре в тези 20, но общата картина остава същата и при двете.

По-интересното сравнение беше между номиналния БВП в щатски долари по курс 2016 от преди 50 години, тоест от 60-те на 20 век за същите държави, там ясно се вижда какво се е случило след 90-те години, икономическият скок нагоре наистина е невероятно висок, особено за някои.

5a84b3149f848_NewMicrosoftWord97-2003Document_Page_1.thumb.jpg.c2e938fa2457c43cac83026e5ee459dc.jpg

В скоби е означена разликата с другото изследване, тук съм посочил и цифрите за 2050, тъй като са изчислявани по паритет на щатски долар от 2014, в другата таблица паритетния долар е със стойност от 2000, което доста деформира общата картина, затова в нея не съм го включил:

5a84b3851960a_NewMicrosoftWord97-2003Document_Page_2.thumb.jpg.6d1981a24e527fa1bd28219ee328a71a.jpg

И това за мен е "черешката на тортата" при сравненията, защото нагледно показва какво точно се е случило за изминалите 50 години:

5a84b3bbd4282_NewMicrosoftWord97-2003Document_Page_3.thumb.jpg.4b49474d0ea97deb764da51bed3cea1f.jpg

Всички числа са в млрд долари паритетни по курс 2016, данните са оттук:

https://tradingeconomics.com/india/gdp

линка е конкретно за БВП на Индия, но в сайта са всички останали данни

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чета , гледам , анализирам и доколкото си имам понятие от числа виждам закономерност че май повечето от Големите 5 - 7 световни икономики от 20 - 30 до 50 години на тоя век все са в ... Азия  ! Единственото изключение е САЩ !   Другия център на света е Тихия Океан , който единия му бряг е в същата тази Азия. КНР твърдо първо място, Индия къде второ къде трето място но преди Япония, Индонезия също преди Япония , самата Япония и тя си е в Азия. От първите 5  - Азия 4 , Америка 1, Европа 0. 

Жалко, тъкмо станахме 100 процентови европейци и атлантици и центъра се премести в Азия и на Тихия - Великия Океан.

Ако погледнем първите 20 положението малко се изменя. Големите велики европейски страни някогашни империи  ( Германия , Англия, Франция , Италия , Г А Ф И ) са зад Бразилия и Мексико и се  въртят около Пакистан, Саудитска Арабия, Бангладеш, Нигерия, Египет , Филипините , Ю Корея, Виетнам, Иран. Единственната близка до нас стрна е Трция.

И така някакво условни класиране 

Първтие 5  Азия - 4 , Америка 1 , Европа и Аафрика по 0

Първите 7  Аз - 5 , Ам 3 ( САЩ, Браз, Мексико ) , Европа и Африка по  0 

Първите двадесетина ( по точно 25 ) 

Азия - 5 + Пак, Ю Кор , Филип, Виет , Бангл, Сауд Араб, Иран, Турц. = 13 

Америките - САЩ, Мексико, Бразилия, Канада ( Аржентина ? )  = 4

Европа - Герм, Англ, Фр, Итал = 4 

Африка - Нигерия , Египет ( ЮАР ? ) = 2 

Австралия  и Русия . 

Сумата се получи 25 понеже се сравняват няколко таблици и в разни години - 2020 , 2030 , 2050 година. 

От тия 25 , 13 са в Азия, ако броим и Русия там се получава 14 от 25. 

Ако добавим Аржентина, ЮАР и Испания положението малко ще се подобри , ще стане 14 - 28. 

Разбира се тука говорим за ОБЕМ на страната , а не за производство НА ГЛАВА от населението ! На глава Европа все още е в първите редици. 

Редактирано от Du6ko
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 12 часа, Du6ko said:

Жалко, тъкмо станахме 100 процентови европейци и атлантици и центъра се премести в Азия и на Тихия - Великия Океан.

 

Преди 12 часа, Du6ko said:

Разбира се тука говорим за ОБЕМ на страната , а не за производство НА ГЛАВА от населението ! На глава Европа все още е в първите редици. 

Според мен вече не е съвсем точно да се говори за "център", глобалната икономика е с постоянно променящ се център, така както в интернет няма център, една подвижна мрежа с безкрайно много потенциално възможни централни точки. В такъв многополюсен свят там където се отварят нови технологични и пазарни възможности се локализират нови центрове, но те не са дългосрочно фиксирани, нито, според мен биха могли да бъдат задържани трайно от политически, държавни или военни бариери - времето на идеологическите и военни блокове отминава, движението в тези парадигми е все още инерциално, но затихващо.

Европа ще си остане в първата редица по производителност и доход на човек от населението и през 21-ви век, вероятно и през 22-ри; същото, според мен, важи и за САЩ и другите развити икономики. Нивото на образованието, организацията на обществото /институции, върховенство на закона/, концентрацията на натрупано богатство предопределят по-високия стандарт в много далечна перспектива за тези региони. За наше щастие, ние сме в Европа. За наше нещастие, обаче, сами сме се докарали в много лоша кондиция и продължаваме да го правим. Ето как изглеждаме през прогнозата на HSBC /те са банков конгломерат с над 2 трилиона долара инвестиционни възможности и трябва да се вземат насериозно:)/:

bg1.thumb.jpg.cca83a150a1bdc09a6072eaceb7b6213.jpg

България в тяхната прогноза след 32 години ще бъде с 10 позиции по-надолу по общ обем от БВП в сравнение със сега и ще има около три пъти по-малък доход на човек от население в номинална стойност от другите източноевропейски държави, с които реално бихме могли да се мерим. На пръв поглед това е странно, защото същата прогноза ни поставя в групата на средно развиващите се икономики:

bg-1a.jpg.330dad0ccebdc7acce985def7f4eaed4.jpg

Капанът за нас се нарича "демография" - там е ключът към успеха или провала ни като държава. България е най-бързо намаляващата като население държава в света. Този процес се предвижда да продължи. И това не се дължи на ниска раждаемост или висока смъртност, а на емиграция. Ето данните:

bg3.jpg.7d4c8dea18e473a648a994550a4a371a.jpg

Ние стоим добре в сравнение с другите централно и източноевропейски държави в показатели раждаемост смъртност, но, въпреки това през 2050 година ще бъдем 5 млн., при това структурата на тези 5 млн. е застаряващо население извън работна възраст, така че, един работещ ще трябва да носи на гърба си двама пенсионери и 1 непълнолетен - затова темповете ни растеж на доход на глава от населението стават по-ниски в сравнение с другите в групата. Причината, според мен, направо крещи в таблицата на банкерите: липса на върховенство на закона! Най-ниският показател в тази група е у нас.

Индекс на демокрация висок, върховенство на закона ниско. Убийствено съчетание за икономиката. Обратното е по-работещо - такова има например в Китай, демокрация няма, но върховенството на зокона работи на високо ниво, ерго икономиката върви нагоре. Ние сме изобретили чудото на инженер Ганчев - демократично да се краде безнаказано. И всеки по-млад с глава на раменете си и малко здрав разум, който може да си го позволи, напуска това чудо на демократичното беззаконие и отива да работи някъде другаде.

Нещата графично изглеждат така:

bg4.jpg.49ebafa450b10c23d45bb8b9076059d7.jpg

И пак с риск да се повторя - това не е от висока смъртност или ниска раждаемост.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, Б. Киров said:

Европа ще си остане в първата редица по производителност и доход на човек от населението и през 21-ви век, вероятно и през 22-ри; същото, според мен, важи и за САЩ и другите развити икономики. Нивото на образованието, организацията на обществото /институции, върховенство на закона/, концентрацията на натрупано богатство предопределят по-високия стандарт в много далечна перспектива за тези региони. За наше щастие, ние сме в Европа. За наше нещастие, обаче, сами сме се докарали в много лоша кондиция и продължаваме да го правим. Ето как изглеждаме през прогнозата на HSBC /те са банков конгломерат с над 2 трилиона долара инвестиционни възможности и трябва да се вземат насериозно:)/:

Да , до сега историята не знае случа веднъж  развити (капиталистически, индустриални, постиндустриални) страни да са изпаднали безнадеждно. Някога силно развити страни могат да изостанат по сравнение с други, да бъдат изпреварени и изместени на втори план ,  но все пак си остават развити. Например някогашната работилница на света през началото и средата на 19 век Великобритания , в края на 19 век беше изпреварена отначало от САЩ , по- късно в началото на 20 век от Германия а после през втората половина на 20 век и от Япония . Въпреки това Англия си остана високоразвита страна макар и зад САЩ, Германия и Япония. 

Германия 3 пъти изпреварваше Англия и два пъти беше разгромявана, но икономически се оправи  Първият път изпревари Англия в началото на 20 век преди ПСВ, след разгрма ПСВ пак изпревари Англия преди ВСВ , след това пак за трети път изпревари Англия в края на 60 години на 20 век.  Веднъж развивайки се и достигайки определено ниво на развитите , въпреки разгрома си при жестоки войни Германия и Япония си остават високоразвити. 

Даже ако са зад КНР, САЩ, Индия с икономика колкото Индонезия или Бразилия , Европа в лицето на ЕС ще си остане в обозримо бъдеще високоразвит регион , макар и втори ешелон.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 46 минути, Du6ko said:

Да , до сега историята не знае случа веднъж  развити (капиталистически, индустриални, постиндустриални) страни да са изпаднали безнадеждно. Някога силно развити страни могат да изостанат по сравнение с други, да бъдат изпреварени и изместени на втори план ,  но все пак си остават развити. Например някогашната работилница на света през началото и средата на 19 век Великобритания , в края на 19 век беше изпреварена отначало от САЩ , по- късно в началото на 20 век от Германия а после през втората половина на 20 век и от Япония . Въпреки това Англия си остана високоразвита страна макар и зад САЩ, Германия и Япония. 

Германия 3 пъти изпреварваше Англия и два пъти беше разгромявана, но икономически се оправи  Първият път изпревари Англия в началото на 20 век преди ПСВ, след разгрма ПСВ пак изпревари Англия преди ВСВ , след това пак за трети път изпревари Англия в края на 60 години на 20 век.  Веднъж развивайки се и достигайки определено ниво на развитите , въпреки разгрома си при жестоки войни Германия и Япония си остават високоразвити. 

Безспорно. Когато говорим за съвремения свят, трябва да имаме предвид, че ЕС е уникално икономическо и политическо обединение, което досега не е съществувало в историята. Икономиките на ЕС и САЩ са скачени съдове:

5a88a0161e486_Foreign_direct_investment_EU-28_20122015_YB17.thumb.png.91e70c240673b429bda07dd2be2b9cf3.png

Това е таблица на Евростат за входящи и изходящи инвестиции в ЕС, от която се вижда, че над 50 процента и от двата потока са взаимни - от ЕС към САЩ и от САЩ в ЕС. Говорим за инвестиции от порядъка на 7-8 трлн. долара, досега двете най-големи икономики - тази на ЕС и САЩ - са най-крупните инвеститори в света, въпреки възхода на нововъзникващите икономики. Можем да говорим за икономическата мощ на Запада, която е споделена между САЩ и ЕС, въпреки някои различия в интересите и сферите на влияние. Дори в прогнозите за 2050, когато Китай и Индия изпреварват САЩ и ЕС по БВП, обединената икономическа мощ на Запада остава доминантна.

Преди 46 минути, Du6ko said:

Даже ако са зад КНР, САЩ, Индия с икономика колкото Индонезия или Бразилия , Европа в лицето на ЕС ще си остане в обозримо бъдеще високоразвит регион , макар и втори ешелон.

ЕС и САЩ, въпреки намаляването на относителната им тежест в световната икономика, са в много по-голяма степен интегрирани икономически, военно и политически помежду си и в този смисъл имат пълния шанс да запазят контролния пакет на доминираща сила в света, въпреки възхода на Китай и Индия. ЕС при това е уникална икономическа структура, която реализира половината от вноса и износа си вътре в границите на общността, тоест на "вътрешния външен пазар", ако мога така да се изразя:

1a.jpg.45140fce1bc5c256f15c41ed71ed34d6.jpg

Експорт на ЕС

1b.jpg.cc442bb479034572e23a55201a7a077d.jpg

Импорт на ЕС

това предпазва общността от резки световни кризи и й осигурява един стабилен растеж, стига да не пропилее постигнатото дотук с политическа нестабилност и разпад.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересни таблици за вноса и износа на ЕС ! Лек анализ . Доста ясно е показано положението ! Швейцария и Норвегия са ясни. Те са обградени отвсякъде с ЕС и долу - горе почти само с него търгуват . 

Ако сравним влиянието на САЩ и КНР за ЕС виждаме приблизително 10 - 5 (4,7) и 10 - 7 (7,2) ! Делът на КНР е не само сравним ами чувствувам скоро ще е по глям от този на САЩ в търговията на ЕС ? Вярно е КНР има повече население , но САЩ са доста по близко географски и културно до ЕС ! Китай е географски и културно много по далече а делът му е почти както американският.

Между другото с излизането на Великобритания , страна културно и икономически свързана със САЩ дори повече отколкото ние то делът на САЩ ще падне. Днеска двигателя на глобалната търговия е морският транспорт. Ако китайците успеят с пътя на коприната и превърнат свърхбързият Ж. П. транспорт на стоки и хора в глобален особенно в Евразия и така достигнат до Европа то така ще изтласкат окончателно Америка. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 53 минути, Du6ko said:

Ако сравним влиянието на САЩ и КНР за ЕС виждаме приблизително 10 - 5 (4,7) и 10 - 7 (7,2) ! Делът на КНР е не само сравним ами чувствувам скоро ще е по глям от този на САЩ в търговията на ЕС ? Вярно е КНР има повече население , но САЩ са доста по близко географски и културно до ЕС ! Китай е географски и културно много по далече а делът му е почти както американският.

САЩ имат огромен дефицит във външнотърговския си баланс с Китай, сега нямам под ръка статистика, но е достигал годишно до 400 млрд. през изминалото десетилетие, средно се движи около 300 млрд. годишно. Всъщност резервът на китайската Централна банка, който е най-големият в света и възлиза на около 3 трилиона щатски долара е приблизително равен на положителното салдо от външната търговия на китай със САЩ. Двете икономики търговски са толкова взаимнообвързани, че някои икономисти си правят каламбур, че това е икономиката на Кимерика /Китай + Америка/, но е факт, че китай е най-големият външнотърговски партньор на САЩ. Същевременно повечето от половината американски директни инвестиции са в ЕС /те също се измерват с трилиони/, а същото важи и за инвестициите на ЕС - над 50 % са в САЩ. Между ЕС и САЩ има огромно преливане и срастване на капитали, американците използват офшорни страни като Холандия, Люксембург и Ирландия, за да регистрират на тяхна територия свои европейски клонове и така избягват данъчното облагане, същото правят в САЩ и европейско базирани корпорации.

Според мен, Китай следва своя много дългосрочна икономическа стратегия, разчетена поне 100 години напред, това е постепенно печелене на влияние, чрез вътрешно разрастване, опирайки се на собствена сила. Китайската държава /партия/ контролира пряко около 30 процента от държавните предприятия, но това са стратегически важните предприятия за външноикономическа експанзия. При това тези предприятия са печелещи, те дори са с по-висока производителност от частния сектор. В останалите 70 процента на икономиката оперира частния сектор. Данъчните ставки са високи, 25 процента корпоративен данък печалба, 45 процента личен подоходен данък, 48 процента осигурителен доход /37 за компаниите, 11 за работниците/; оттам идват големите данъчни приходи в държавата при работеща с 6 процента ръст икономика. забележителното е, че ДДС е сравнително нисък - 17 процента, което стимулира вътрешното потребление. Китайците са едни от най-спестовните хора в света, личните им спестявания са около 45 процента от БВП, тоест над 5 трилиона номинални щатски долара. Това вече са национални черти и нагласи, при тях няма такъв консуматорски дух като при западните хора.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...