Отиди на
Форум "Наука"

Нация в тотална война ІІІ (100 г. от битките при Добро поле, Дойран и края на Първата световна война)


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

1918 г.

 

Надеждите за мирно разрешаване на конфликта избледняват с преминаването на зимата и Великата война записва с кървави цифри още една година от своята история. Мир се постига единствено на Източния фронт, но въпреки това ситуацията и там не е никак мирна, в самата Русия бушува ожесточена гражданска война, чиито жертви и последици тепърва ще излизат на яве.

До началото на март германците успяват да договорят мира с Русия и Румъния, с което Източния фронт окончателно пада за тях. Това им дава възможност най-накрая да съсредоточат силите си на запад. Като се стремят да направят това максимално бързо, за да изпреварят пристигането на американците на Западния фронт. Целта им е да нанесат колкото се може по-съкрушителен удар и жертви на съглашенците, с надеждата това да ги склони към искане на мир.

На 21 март Париж е обхванат от паника, въпреки че фронта е на 160 км от там в града започват да падат немски снаряди изстреляни от т.нар. Парижко оръдие, за чието съществуване до тогава във Франция не се знае. Първият 120 кг (211 мм калибър) снаряд изстрелян от това немско оръдие е първият предмет създаден от човека, който напуска атмосферата на планетата и достига стратосферата преди да падне в Париж с огромна парабола.

Използвайки хаоса германците настъпват в Пикардия на фронт от 80 км с 65 пехотни дивизии. Англо-френско-белгийските войски в района са общо 90 дивизии разположени в две отбранителни линии. Предната линия заемана от 29 Британски дивизии (и още 19 в резерв) е пометена от немците. Те заплашват да пробият към Амиен както и да изолират британските войски от френските.

Френския генерал Фош, наскоро назначен за началник на общия Генщаб, обаче успява навреме да овладее положението. 44 френски пехотни и 6 кавалерийски дивизии спешно извозени с коли, камиони, влакове и пеша, в последния момент запушват зейналата пробойна и предотвратяват немския пробив.

Веднага след провала на тази акция през април немците започват нова на северния участък през Фландрия. 6-а германска армия превзема солидните укрепени позиции на британците при планината Кемел, но плащайки за това с прекалено много жертви, което възпрепятства по-нататъшното развиване на успеха. Загубите на англичаните също са доста тежки - ок. 300 000 души, но все пак Амиен е опазен, а съглашенците - твърдо решени да продължат войната. Това налага немците да продължат с нанасянето на мащабни удари по фронта, този път срещу французите в участъка между Реймс и Соасон. След мощни артилерийски подготовки и пехотни щурмове французите са изтласкани силно назад, оставяйки 85 000 пленени и 1200 оръдия. Немците отново излизат на р. Марна при Шато Тиери само на 60 км от Париж.

Целта им е с отвличащ удар между Реймс и Марна да отклонят французите на юг и същевременно да нанесат нов удар по англичаните през Фландрия стремейки се да ги изкарат от войната.

Тази операция започва през юли, а до тогава вече на Западния фронт са пристигнали 20 американски дивизии (като числеността на една американска дивизия е двойно по-голяма от тези на френските). Така че общо войските на Антантата във Франция вече наброяват 3 530 000 войници с 20 000 оръдия, а тези на германците - 3 270 000 с 18 000 оръдия.

Германците успяват да преминат Марна, но са спрени малко след това. На 18 юли френските 6-а и 10-а армии внезапно излизат от окопите в контранастъпление съпроводено от 497 танка и изтласкват германците от някои заети от тях позиции. За повече силите на французите не стигат, но и на немците също, така че и двете страни преминават в отбрана на този участък.

До началото на септември обаче прехвърлените американски войници на Западния фронт вече наброяват над 1 500 000 души. При така постигнатото надмощие главнокомандващият маршал Фош решава, че е време за генерална офанзива в северозападната част на фронта с три групи армии.

 Черни облаци се задават на хоризонта за Централните империи. А същевременно през есента на 1918 съюзниците им България и Турция са изкарани от войната с пробивите на Македонския и Палестинския фронт...

Парижкото оръдие:

cinkv6ebulvx.jpg

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

По протежение на Македонския фронт
 

Положението на този фронт с времето става все по-неблагоприятно за българите. Въпреки, че от Източния фронт се освобождават над 100 австро-немски дивизии, всичките отиват на Западния и на Италианския фронт. Германците не само че не пращат подкрепления към Македонския фронт, но и изтеглят от там почти всичките си войници за да ги прехвърлят на запад.

Това налага постоянно изтеглящите се немски части да бъдат запълвани от прехвърлените български войски от Добруджанския фронт, вместо от тях да бъде сформиран резерв и втори ешелон на отбраната. Още повече и че изтеглянето на австроунгарците от Албания налага българите да разположат цяла дивизия на запад от Охридското езеро. Така че българската армия остава сама да заема един доста дълъг фронт от 570 км през силно пресечен терен от Албанските планини до устието на Марица. Наред с това към този момент липсата на резерви и недостига на боеприпаси и провизии стават крайно изострен проблем. Което неминуемо води до огромно отслабване на бойния дух сред войниците, след 3 безрезултатни, тежки и гладни години в окопите и при тревожните новини долитащи от другите фронтове.

Всички тези неблагоприятни фактори не оставят никаква възможност на българския щаб да организира не само офанзивни операции срещу противника, но и да изгради достатъчно надеждна защита по целия този фронт. Или с други думи - вече при това положение скорошният пробив на фронта и крахът на цялата кампания стават нещо напълно неизбежно.

Непосредствено преди финалната съглашенска офанзива на Македонския фронт са изправени ок. 600 000 български и германски войници срещу ок. 670 000 френски, сръбски, британски, гръцки и италиански войници.
Българските войски включват: 269 батальона пехота (от които само 3 немски), 2060 картечници, 1217 оръдия, 294 минохвъргачки и 80 самолета (всичките немски, но сред пилотите има и няколко български).

Войските на Антантата: 289 батальона, 2680 картечници, 2070 оръдия, 2348 автоматични пушки и 200 самолета.

Трябва да се отбележи и че 4-а армия, охраняваща беломорския бряг между Струма и Марица, реално е разположена встрани от театъра на бойните действия и не взима участие в тях. Така че като извадим нейните сили от българските войски то количествено Антантата ни превъзхожда с 26 батальона пехота, 652 картечници, 897 оръдия и 120 самолета повече от нас.

Преимуществото им в пехота не е съществено, но в техника, снабдяване и боен дух е категорично.

 

Обстановката при Добро поле непосредствено преди съглашенската офанзива

 

Положението в района на Добро поле, където главнокомандващият френски генерал Луи Франше Д'Епре избира да се проведе решителната офанзива (участъка от р. Лешница до в. Петерник), е дори още по-критично отколкото обичайното за целия фронт.

Чисто количествено противника там ни превъзхожда значително. Срещу 33 000 българи със 158 оръдия стоят 57 000 сърби и французи с 566 оръдия. Или превъзходство 1:1.7 в пехота и 1:3.5 в артилерия. Ако трябва пък да се сравнява и съотношението при снарядите, хранителните запаси и състоянието на екипировката то там положението вече е направо плачевно.

Теренът е силно пресечен, което по правило улеснява повече отбраняващите се, но не и в случая. Макар някои от заеманите от българите височини да се спускат стръмно надолу към френските позиции, най-високия връх Каймакчалан (2525 м) се заема от сърбите. От където има отличен обзор над българската позиция и дори над българския тил и откъдето те могат да бъдат обстрелвани директно от далекобойните френски батареи.

Каменистата и твърда почва също е препятствие за отбраняващите се. Поради което българските окопи са плитки и не достатъчно ефективни. А отбранителната линия е от два, само на места от три реда окопи с телени заграждения пред тях и нищо повече назад. Премине ли врага тази тънка преграда нататък вече няма какво да го спира. Заради липсата на резерви и работници крайно необходимата ешелонизирана отбрана в дълбочина така и не е построена, втората отбранителна линия изцяло липсва.

Друг проблем е, че българските 2-а Тракийска и 3-а Балканска дивизия заемат такива позиции през Добро поле и околните височини, че стика между двете се пада точно в участъка (от ок. 10 км) където врага нанася основния удар. Тоест частите, които трябва да противодействат на тази атака, вместо да се ръководят от едно командване се водят от съответните си дивизионни щабове по отделно, координацията между които е затруднена поради слабите съобщителни линии. Въобще слабата инфраструктура в този регион на Македония, затрудняваща и снабдяването, не дава възможност на време да се прехвърлят подкрепления от другите части на фронта за да се предотврати пробива.

Тъй че целият този комплекс от негативни за нас фактори предопределя неизбежния изход от предстоящия сблъсък. Иначе французите и особено сърбите много се гордеят с успеха си и често го изтъкват, като винаги забравят въпросните фактори, които им го донесоха на поднос. Както и че за това им трябваха цели 3 години, един куп съюзници и огромни материални и човешки жертви.

 

Български войници на позиция край Беласица, 1918 г.

беласица.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Warlord said:

Трябва да се отбележи и че 4-а армия, охраняваща беломорския бряг между Струма и Марица, реално е разположена встрани от театъра на бойните действия и не взима участие в тях. Така че като извадим нейните сили от българските войски то количествено Антантата ни превъзхожда с 26 батальона пехота, 652 картечници, 897 оръдия и 120 самолета повече от нас.

Интересно и разбираемо написано, интересни факти , лесно и  се чете. 4 армия охранява беломорското крайбрежие. Предполагам в Добруджа срещу Русия и Румъния е била сформирана 3 аримя ? А преди това срещу Сърбия се включваме с 1 и 2 армия ? Предполагам 1 армия се бие по напрвление Ниш, а 2 армия в сръбска Македония по напрвление Скопие и после 1 и 2 армия свиват към Гърция ? А може би номерацията е обрана ?  

От книгите които съм чел , сайтовете които съм посещавал за ПСВ съм виждал разположението на някъде 12 - те немски армии, АУ има около 8 армии, Турция и има около 5 армии ? За тия армии съм виждал как и къде са разположени, от Месопотамия и Сирия до Италия и Белгия, от Кавказ до Рига. За нашите армии има разни стрелки и линия на фронта . В най - добрия случай пише че там са Български войски. Предполагам в просторите на интернента има къде и коя наша армия е била. Но ако не ви затруднява ще се радвам да вида разположението на нашите армии. Предполагам едната ще е от 4 армия - района на Солун до Вардар, а другата от Вардар до Албания - Охридското езеро?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, след разгрома на Сърбия 1-а и 2-а армия отиват на Южния фронт, в случая части от 3-а армия вече са прехвърлена от Добруджа защото вече са подписани мирни договори с Румъния и Русия, а също има и преструктурирания на армиите. Към тоя момент западно от 4-а армия е разположена 2-а (от Сяр до Беласица), западно от нея 1-а (от Беласица до долината на Вардар), а западно от нея 11-а германска армия, но тя е съставена почти изцяло само от български части. Когато не ме мързи ще направя и някоя карта с разположението на частите. Но да - идеята беше освен отбелязването на годишнината да се хвърли малко повече нагледност върху този ТВД защото същността му в детайли е слабо позната, а дори по съвременните издания е пълно с общи приказки, клишета и митове отпреди и след 10 ноември.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Пробивът на фронта

 

На 14 септ. в 8 часа сутринта могъщата френска артилерия открива концентриран огън по българските позиции при Добро поле. Близо 600 дула от всички калибри яростно бълват огън и стомана по височините и окопите заемани от българските войници. Навсякъде се разхвърчат шрапнели, камъни и клони в страхотен грохот какъвто никога дотогава не се е чувал над Македония. Облаците от прах и пушеци над българските укрития са толкова гъсти, че на французите им се налага към 16:30 да прекратят огъня за половин час и да изчакат да се разсеят защото авиацията им буквално не вижда нищо под тях.

Българските батареи се опитват отчаяно да противодействат на френските, но освен смазващото количествено превъзходство насреща си имат и качествено такова. Френските гърмят от високите си позиции по нашите, включително със 155 мм снаряди чак на 8 км разстояние, практически недостижими особено за по-ниско разположените български.

Привечер един сръбски и един френски батальон поотделно се впускат в атака. Въпреки че разрушителният артилерийски огън е унищожил на места почти напълно телените заграждения и укритията, българите успяват да запушат пробойните с жива сила и да отблъснат нападенията на врага.

Френските картечни отделения водят непрекъснат огън цяла нощ по разрушените телени заграждения за да попречат на българите да ги поправят, а артилерията продължава обстрела си по траншеите и тила.

На сутринта без да губи повече време, за да не могат българите да получат подкрепления, противника веднага се хвърля в масирана атака през Добро поле. Нападащата ударна групировка се състои от 1-а Сръбска армия на ген. Живойн Мишич: Дунавската и Дринската дивизия в авангард и Моравската дивизия в резерв) и в дясно от нея 2-а армия (122-а френска, 17-а колониална и Шумадийската дивизия в авангард, а зад тях - Югославянската и Тимошката дивизия).

Първа атакува 2-а сръбска армия, в чиято първа линия са 2 френски и 1 сръбска дивизия. 1-а сръбска армия трябва да изчака първо тя да овладее в. Сокол и българската позиция до него в дълбочина от 2 км, преди и тя да може да се включи.

В 5 часа сутринта отново всички френски оръдия едновременно откриват огън, но за разлика от вчерашния ден атаката на пехотата започва веднага. Това изненадва българите очакващи артилерийската подготовка да продължи по-дълго, поради което и преградния им огън се забавя с няколко минути давайки ценно време на вражеската пехота да напредне.

Въпреки това французите понасят тежки поражения. Оказва се че артилерията не е успяла да унищожи напълно издълбаните в скалите под върха картечни и минохвъргачни гнезда откъдето българите ги посрещат с мощен ответен огън. Български снаряд убива командира на 148-и френски полк. Малко след това французите губят и свръзката си с останалите части и се налага да се оттеглят. За момента офанзивата е спряна.

На няколко пъти през деня французите се вдигат на нови щурмове срещу в. Сокол, но всичките са отбити. Един батальон от 1-а сръбска армия опитва да щурмува върха от западната му страна, но и тази атака е отразена. Резервите на французите пристигат чак късно вечерта и за нови действия срещу тази позиция повече нямат възможност. Но части от 122-а френска и 17-а колониална дивизия успяват да заемат някои околни височини държани от българите и да се задържат там. В самото поле врага успява да пробие и в дълбочина. В района на Ветреник изненаданият 30-и Шейновски пехотен полк се сблъсква сам с цялата Шумадийска дивизия на позицията си и въпреки че води с часове отчаяни ръкопашни боеве не успява да удържи многобройния противник.

Встрани от Шумадийската дивизия и под силен артилерийски съпровод пробиват напред през полето и два френски полка от 122-а дивизия. Попаднала между тях и сърбите обкръжена група български картечници, заели кръгова отбрана, бясно бълват огън във всички посоки и пречат и на двете колони да продължат напред през пробитите позиции. Картечния обстрел от там е толкова ожесточен, че французите не могат да пристъпят от никъде към тях и се виждат принудени да вкарат в действие огнепръскачките. Макар да съзнават, че фронта е разсипан и положението е вече безнадеждно, обкръжените български войници и офицери отказват да се предадат и се оставят да бъдат изгорени живи върху картечниците си!

Въпреки че и на други позиции някои български части, като 53-и пехотен полк край Кравица, все още се държат отчаяно към 8 часа вечерта вече е постигнат широк пробив през Добро поле. Последни остават отбраняващите се на в. Сокол. Той пада след безспирен 15 часов бой и чак след като французите и сърбите го щурмуват заедно от всички страни и вкарват и резервите си. Пленници и от тук не са взети. При укритията край върха противниците откриват единствено обгорели тела и гилзи от снаряди сред залятите с кръв скали.

За съжаление всичките извършени чудеса от геройство този ден не успяват да предотвратят неизбежното. Фланговете на 2-а и 3-а дивизия се огъват силно назад и се отдалечават един от друг. Въпреки това немското командване счита, че все още има шанс врага да бъде удържан на една по-задна позиция и нарежда на българите да се изтеглят назад по течението на р. Черна. Плацдарма през Добро поле пред сърбите и французите е отворен и вече нищо не ги спира. Те единствено изчакват започналата паралелна британско-гръцка офанзива северно от Солун. Целта им е да настъпят успоредно с тях през фронта и напредвайки към вътрешността да се съединят при Скопие хващайки в чувал 600 000-та българска войска в Македония.

Планът им за пленяването на българската армия обаче внезапно пропада когато от изток долита ненадейната новина, че българите са сразили жестоко британците и гърците при Дойранското езеро...

 

------------------

Българската пехота в атака, Македонският фронт:

Bg_ataka_okolo_monastir.JPG

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Дойран – борба докрай

 

Източния сектор на участъка от Македонския фронт, щурмуван от Антантата през септември, е с дължина 21 км от Вардар до Дойранското езеро и още няколко км източно от езерото до Беласица. Той се отбранява единствено от войниците на 9-а Плевенска пехотна дивизия и части от 11-а пехотна дивизия, с 2 полка в резерв (общо ок. 30 000 души).Срещу тях нападат английските 22-а, 26-а, 28-а и 83-а пехотни дивизии и гръцките Серска и Критска пехотни дивизии (общо ок. 75 000 души).
Но трябва да се отбележи, че изградената под прекия надзор на ген. Вазов и полк. Нейков фортификация е значително по-надеждно устроена отколкото тази при Добро поле. Окопните системи тук са от по 3 реда на повечето места, по-дълбоко вкопани и с повече ходове за съобщения между тях, със силно укрепени галерии за укриване от тежки снаряди и авио бомби, а телените заграждения пред тях са от 2 до 5 реда. На този участък се водят боеве още от 1915 г., но сега предстои най-крупния и най-решителния.

На французите реално им се налага да изразходят колосални количества бомби, снаряди и жертви за да пробият отбраната при Добро поле. Те обаче са нищо в сравнение с апокалиптичния огън, който британците изсипват по българите при Дойран и камарите от трупове, които оставят пред позициите им, без да успеят да ги помръднат от там.

 

Едноврененен залп на всички британски оръдия разцепва сутрешната тишина на 12 септ. 1918 г. Оглушителният им грохот тресе цялата земя от Дойран до Вардар в продължение на шест кошмарни денонощия без заглъхване.
Огъня е най-концентриран по участъка на 33-и Свищовски пехотен полк, заемащ командните височини от двете страни на в. Дуб.

През дните разрушителният артилерийски огън е непрекъснат, като преди атаката, на 17 септ. е съпроводен и от масивни въздушни бомбардировки на британските самолети. През нощите огъня е на ураганни пориви през къси интервали, като се редуват картечни и артилерийски канонади, целящи да пречат на българите да поправят пораженията по траншеите и телените заграждения. А на моменти те се сливат в общ масиран обстрел, имитиращ артилерийска подготовка преди атака, което да държи постоянно артилеристите нащрек пред заплахата от нощна атака и въобще да прави съня на войниците невъзможен.

По свищовци, заемащи участък от едва 900 м фронт и 500 м в дълбочина, през тези 6 дни падат над сто хиляди британски снаряда.
А по време на артилерийската подготовка преди атаката интензитета на залповете започва рязко да нараства в пъти. Само за последното денонощие (17-18 септ.) по тях британската артилерия и авиация изсипват още близо сто хиляди бомби и снаряди. Освен плътната огнена стихия над главите на войниците се разнасят и облаци от бойни отровни газове. Сред черната пушилка на този ад едва се различава дори ярката светлина на сигналните ракети.

За щастие дълбоките и стабилни галерии на отбранителната линия издържат на масирания обстрел. При строежа на линията ген. Вазов подлага войниците на продължителен и тежък, почти каторжен труд, докато издълбаят солидните укрития, но това впоследствие спасява както позицията така и животите им.

Български войник с противогаз пред тунел към укритията на Дойранската позиция

бг войник противогаз.jpg

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е айде дай продължение на разказа за Дойран - каква е ситуацията в нашите позиции преди пехотната атака на англо-гърците и как се развива тя.

Я да питам и още това-онова. При Добро поле кой свършва голямата работа - френските части или сръбските? Говоря за пехотата, не артилерията. И още едно питане - каква част /процент от френските сили са съставени от французи от Франция и каква част от африканските колонии?

П.П. Инак за Дойран преди много години бях чел една статия в един сборник посветен на 34 Троянски пехотен полк, в която (карам по смътни спомени) пишеше, че при Дойран англичаните ни наричали "Джони булгар, който не говори много, но лошо мушка с щика". По едно време, май през 1917 г., няколко английски батальона (или полка, не помня вече) били дотолкова деморализирани от поредицата неуспешни и кървави атаки, че отказват да атакуват българските позиции и са изтеглени и пратени във Фландрия. На тяхно място са докарани шотландски новобранци, които си нямала идея за положението и смело атакували, но понесли големи загуби.

Дали нещата са били точно така или това е някаква наша военна легенда не се наемам да споря.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 1 час, Thorn said:

Със сигурност Фландрия е била далеч по опасно за живота място.

Действително мащабите на Западния и Балканския фронт са несравними. Но кой знае, може войниците да са считали, че позицията е непревземаема и в някакъв момент командването ще се принуди да ги принесе в жертва на нея и са решили да се пробват на друг фронт, може и да не са им казали, че точно във Фландрия ще ги прехвърлят :animatedwink:

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 2 часа, Aspandiat said:

Я да питам и още това-онова. При Добро поле кой свършва голямата работа - френските части или сръбските? Говоря за пехотата, не артилерията. И още едно питане - каква част /процент от френските сили са съставени от французи от Франция и каква част от африканските колонии?

П.П. Инак за Дойран преди много години бях чел една статия в един сборник посветен на 34 Троянски пехотен полк, в която (карам по смътни спомени) пишеше, че при Дойран англичаните ни наричали "Джони булгар, който не говори много, но лошо мушка с щика". По едно време, май през 1917 г., няколко английски батальона (или полка, не помня вече) били дотолкова деморализирани от поредицата неуспешни и кървави атаки, че отказват да атакуват българските позиции и са изтеглени и пратени във Фландрия. На тяхно място са докарани шотландски новобранци, които си нямала идея за положението и смело атакували, но понесли големи загуби.

Дали нещата са били точно така или това е някаква наша военна легенда не се наемам да споря.

Ами описал съм в по-горните постове. Ударната групировка, която прави пробива е съставена от 2 френски дивизии (едната от които е 17-а колониална дивизия - сенегалци, алжирци, индокитайци; демек 50/50 горе долу са метрополийци :) на колониални) и 1 сръбска дивизия. Като се има предвид, че цялата артилерия, снаряди, муниции, самолети, снабдяване и т.н. са френски. Въобще сърбите са екипирани, въоръжени и организирани по френски образец, все едно още 1 колониална дивизия :animatedwink:

Ами вдействителност загубите на англичаните при Дойран през 1917 са доста по-големи отколкото тези през 1918 според собствените им данни. Така че не е невъзможно. А шотландци действително са били докарани там и действително са яли пердах. Междувпрочем през 1915 и 10-а дивизия съставена от ирландци ядат пердах западно от Беласица. А пък при първата атака на Дойран на 18 септ. най-дълбоко чак до последния ред окопи достига британски полк съставен от войници от Южен Уелс, които след мощна контраатака на свищовците са били сринати обратно зад първия ред. Тъй че май няма етнос от Албиона дето да не е ял пердах тука :) 

 

Ето и снимка на няколко пленени шотландци при Дойран с ген. Вазов (втория отдясно наляво):

12033206_1819056921654192_7245546675698534164_n.jpg

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Щурм след щурм

 

Насреща българската артилерия мълчи. Острият дефицит на снаряди налага да се пестят само за краен случай. Такъв настъпва на 18 септ. в 5 часа сутринта, когато англичаните и гърците се впускат в атака. Позициите на 33-и Свищовски полк са щурмувани от 66-а английска бригада и 3-и гръцки полк, друга английска бригада напада 57-и пехотен полк. Североизточно от езерото 1-а бригада от 11-а дивизия е атакувана от цялата Критска дивизия. Няма място по линията на сблъсъците, където врага да не е със смазващо числено превъзходство.

На левия участък от фронта ожесточеният огън на британската артилерия избива всички наблюдатели, преди те да успеят да предупредят навреме българската за прииждащите вражески вълни. Поради закъснялото изстрелване на сигналните ракети, на този пункт артилеристите откриват преграден огън по врага чак когато той се врязва в разрушените телени мрежи, а на участъка пред 4-а рота успява да ги преодолее и се изсипва в окопите от първия ред. Там вече артилерията не може да помогне на оредялата шепа защитници, разполагащи само с една картечница. Те посрещат многохилядния противник с пушечен и картечен огън, гранати и щикове но скоро поддават под напора силно назад, губейки позицията си.

Овладян е и опорния пункт на 17-и п. полк, откъдето също плъзва вражески поток през окопите и така заеманата от 1-а рота позиция се оказва обградена. До тогава ротата от 200 души с 3 картечници и 4 минохвъргачки успява сама да спре и удържи целия 3-и гръцки полк от 2500 души. Но когато пробилите през окопите англичани я удрят и по двата фланга отбраната им рухва и врага напредва още през отбранителните линии.
В 6:00 гърците са вече пред телените мрежи на третия и последен ред окопи. Постепенно близо 4000 вражески войници достигат до там, а зад тях напират още. Преградния огън не успява да ги спре и на местата където защитниците са избити те влизат и по окопите. Струпалите се там  остатъци от Свищовския полк се налага да отбраняват тази последна полоса водейки свирепи ръкопашни боеве с многобройните врагове. Майор Васил Манолов събира и организира група от ок. 50 войници, с която не само успява да удържи масираната атака на гърците, но и започва контранастъпление срещу тях преди на участъка да се струпат прекалено много врагове и да ги пометат с числеността си. Те се добират чак до изоставените минохвъргачни гнезда на предната линия и с бой на нож ги заемат отново изтласквайки врага обратно зад първия ред окопи! Един подвиг на шепа бойци изглеждащ невъзможен и на практика и на теория. Но макар майор Манолов, заедно с повечето от последвалите го войници, да загиват в тази вихрена контраатака, ефектът от нея е поразителен. А освен това и съвсем не е безпрецедентен за този ден.
И на още няколко пункта от поддалата отбранителна позиция български офицери вдигат взводове от по 30-50 души сами срещу цели вражески батальони.  Макар това да са отчаяни атаки на български офицери следвани от по неколцина войници, със своята безумна ярост те объркват и разстройват гъстите гръцки редици. А след като флангът на гърците започва да се оголва те вкупом се вдигат в отстъпление. Виждайки това, малко подир тях и англичаните тръгват да отстъпват под прикритието на мощната си артилерия, предполагайки че шепата нападащи пред тях са само авангард на една мащабна контраофанзива, в която тепърва ще бъдат вкарани и резерви. Зад тях обаче няма никой. В този критичен момент всичко буквално увисва с цялата си тежест на един съвсем тънък конец, който като по чудо издържа докрай благодарение на невероятната воля и саможертва на защитниците.

 

Няколко часа след изтеглянето си британците започват наново да обсипват българските позиции с бомби и тежки снаряди в опит да доразрушат отбранителните съоръжения с укриващите се там, за да могат да настъпят без притеснение от самоотвержените им контраатаки. Укритията и този път издържат и защитниците им остават невредими и твърдо решени да посрещат новите поредици от атаки.

През нощта артилерийският огън от хаотичен преминава в барабанен, често и с бойни отровни газове.

Към 3 часа сутринта барабанният огън стихва и пехотата, с батальон зуави (колониални части от Индия) в авангард, се впуска в атака срещу свищовци. За разлика от предния път сега откъм българските позиции на момента еква унищожителен преграден огън без да се пестят снаряди, който помита зуавите и обръща в бягство и настъпващите зад тях части.

След поредното оттегляне веднага е открит пореден барабанен огън, концентриран по предните опорни пунктове на 33-и полк.

 В 3:15 наново гъсти колони от англичани, гърци и зуави настъпват напред, като преминават линията на преградния огън без да държат сметка за жертвите, които трябва да дадат за това. Там те са посрещнати от свищовци с бомби, щикове и приклади в крайно ожесточени ръкопашни боеве продължили близо 5 часа чак до 8:00 сутринта. По време на които врага на три пъти изтласква българските войници от окопите им и те на три пъти след това си ги връщат наново с безспирни контраудари.

След тази поредна кървава и безрезултатна офанзива противника наново се прегрупира, обсипва позицията с хиляди снаряди и хвърля пехотата си в още една масирана атака в 8:30 часа. Изглежда обаче умората и отчаянието натежават повече над атакуващите. За пореден път защитниците стоически посрещат нападащата ги маса с мощен преграден огън на артилерията, а след това с картечници, пушки, минохвъргачки и огнепръскачки.
Страшния брой жертви които падат пред българските дула и при този налет, разколебават силно противника и след около час отделни групи започват несигурно да заотстъпват.

В този момент, без да чака повече, неуморно и за пореден път поручик Георги Катранов повежда ротата си в контраатака на нож. След него от окопите едни след други изскачат още роти и взводове и с рев се понасят с щиковете напред. Завръзват се още веднъж изтощителни ръкопашни боеве в продължение на още 50 минути преди остатъците от противника да се отчаят тотално и вкупом да се разбягат назад.

Пълното отчаяние обхваща не само войниците, но и командването им. Англичаните се оказват практически разгромени. Загубите им, особено тези на 22-а и 26-а дивизия, са направо катастрофални. Отделните им части са напълно небоеспособни, а и няма повече с какво да бъдат попълнени. При това положение вече единственото, което им остава е да се изтеглят от бойното поле на юг към Солун, оставяйки хиляди безжизнени тела сред димящата разорана от снаряди земя.
При тази атака само англичаните губят 3 155 войници и офицери, според собствените им данни. Като в боевете при Дойран през 1917 г. дават 5 024 жертви, а общо за цялата война на Солунския фронт пред позициите на българите падат убити 9 424 английски войници и офицери, ранените са 16 888 души, а 1194 британци са взети  в плен от българите.

17884482_1647860285241384_1022492716152278600_n.jpg

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 5 часа, Warlord said:

При тази атака само англичаните губят 3 155 войници и офицери, според собствените им данни. Като в боевете при Дойран през 1917 г. дават 5 024 жертви, а общо за цялата война на Солунския фронт пред позициите на българите падат убити 9 424 английски войници и офицери, ранените са 16 888 души, а 1194 британци са взети  в плен от българите.

Хехе, нищо общо с твърденията на Божидар Димитров в книжката му за войните да национално обединение, че в септемврийските боеве при Дойран англо-гърците били загубили 60 000 души спрямо само 500 българи.

Обаче интересно, че в нашата военна история Дойранският фронт е от местата, където се водят едни от най-кръвопролитните битки през ПСВ. Като се има предвид, че нашите общи жертви по фронтовете са близо 88 000 души, можеш ли (имаш ли инфо) да дадеш разбивка на българските загуби в най-големите сражения и/или по различните участъци на фронтовете? Кампанията против Сърбия и настъплението на юг през есента на 1915 г. ли е с най-големи загуби за нас, румънската кампания през 1916-1917 г. ли? Или битките на сърбо-френския участък на Южния фронт през 1916, 1917 г.? Или на Дойранския фронт? Или поражението при Яребична? Или пробивът при Добро поле? Или сраженията при Дойран, за които пишеш по-горе? Или жертвите се трупат от най-вече от проточилите се през годините позиционни сблъсъци подобно на капка по капка, от която става вир?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хрумна ми сега и още нещо, което малко излиза от тясната военна насоченост на темата.

На западния участък на Южния фронт против нас действат съюзените французи и сърби. На източния участък (от 1917 г.) са съюзените англичани и гърци. Интересно е, че изграждането на Версайската система от съюзи и съюзници след ПСВ на Балканите до голяма степен копира това военно групиране - Югославия става протеже на Франция (Румъния също, но там е и заради "общото романско минало/корени"), а Гърция е протеже на Британия. Чудя се дали една от причините за това разпределяне на протежетата не е именно военното сътрудничество на Южния фронт.

Разбира се, не омаловажавам факта, че Гърция като типична морска страна е логично да е зависима и да се съобразява с британското господство по море, което в случай на евентуален конфликт прави уязвимо за удари цялото крайбрежие на Гърция. Докато прясно сглобената по името Кралство на сърби, хървати и словенци реално Сръбска империя е в значителна степен континентална сила, която е и отдалечена от Босфора и Дарданелите, които традиционно са ключова точка на интереси на британците.

Не омаловажам (изключвам) и това, че след ПСВ протежетата на Балканите са разделени по подобие на подмантатните бивши турски арабски територии - Ирак, Йордания и Палестина на британците, Сирия и Ливан на французите. Географски и геополитически разпределението на мандатите и разпределението на балканските протежета се подчинява на една и също логика - британците вземат Йордания и Палестина, които формират буфер към Суец, взимат и Ирак (с мосулския петрол), който доукрепва кувейтския буфер към излаза на Персийския залив и подстъпите към Индия. Британците поемат и Гърция като протеже, а тя заедно с Турция, която при Ататюрк си оправя отношенията с англо-саксите, затваря подстъпите на руснаците към Егея и Средиземноморието. За французите остават територии, които англичаните са склонни да им отстъпят и които са отдалечени от Босфора, Суец и Персийския залив - Сирия, Югославия, Румъния.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мосулския вилает отначало е предназначен за Франция. Югослвия и Румъния са важни за Франция, за да обградят Австрия и Унгария и при евентуално желание за реванш да ги победят. Затова правят максимума, за да ги уголемят и подсилят.Всъщност затова създават и голяма Чехословакия и Полша. Уродливите деца на Версай... нито едно не оцеля във Версайския си вид. А най-уродливото съществува най-дълго Югославия. Накрая цялата стратегия не успя. Поради липсата на индустриално развитие... немците ги попиляха за месеци.

Редактирано от stinka (Rom)
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
On 3/11/2018 at 16:18, Aspandiat said:

Хехе, нищо общо с твърденията на Божидар Димитров в книжката му за войните да национално обединение, че в септемврийските боеве при Дойран англо-гърците били загубили 60 000 души спрямо само 500 българи.

Обаче интересно, че в нашата военна история Дойранският фронт е от местата, където се водят едни от най-кръвопролитните битки през ПСВ. Като се има предвид, че нашите общи жертви по фронтовете са близо 88 000 души, можеш ли (имаш ли инфо) да дадеш разбивка на българските загуби в най-големите сражения и/или по различните участъци на фронтовете?

Божо като цапне 2 ракии и нулите почват да му се виждат двойни и тройни.


За точни данни на загубите по битки - само в архива във Велико Търново. Иначе из мемоарите точността за такива цифри е условна, примерно Недев да кажем споменава ~ "след отбиването на атаката войниците преброиха 2300 трупа пред позицията и ок. 500 души бяха взети в плен."
В по-късното издание на военно-историческата комисия "Българската армия в световната война" има разбивка по дни и даже и по часове за действията на отделните части, само че там са ІХ тома, всеки от по 800-900 стр. суров материал от монотонни очерци. Не че и така не са ми интересни, но в момента физически нямам време да ги изчета. Може все пак да им дръпна един диагонален поглед дали няма някъде цифри за загуби

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Краят на Великата война


Въпреки голямата дефанзивна победа при Дойран, ген. Вазов получава заповед от командването да се изтегли на север. Появилата се идея за контраофанзива към Солун с включването и на 2-а армия на ген. Луков е единодушно отхвърлена и от щаба и от правителството като ненужно и безперспективно усложнение на нещата. Което единствено би могло да доведе до още по-големи жертви и още по-тежки последствия.

Дошлото на власт правителство на А. Малинов, с обещания най-накрая да прекрати бъркотията в страната предизвикана от световната война, има за цел незабавното излизане от нея и стартиране на мирни преговори с Антантата. Поради което е решено Дойран да бъде използван като коз на предстоящите преговори, а българската армия да се оттегли достойно и с победа, изпреварвайки предстоящото пълно разпадане на фронта след Добро поле. А там с пробива и напредването на врага, войските в Източна Албания и Западна Македония (1-а Шопска, 6-а Бдинска и 302-а дивизия) стават все по-изолирани и надвисва опасност скоро пътя им към България да бъде изцяло отрязан.
Макар и българите да се изтеглят организирано на север по долината на Вардар, давайки множество отпорни сражения, в крайна сметка френската конница достига до Скопие на 29 септ. През това време 3-те изолирани на запад дивизии се придвижват към Тетово. На 30 септ. техният авангард от 25-и п. полк и части от 19-и п. полк заедно с няколко тежки батареи се разполагат пред падналия на предния ден г. Скопие приготвяйки се директно да го атакуват и вземат обратно. При тях, преди да са открити огън, бързайки пристигат френски, сръбски и италиански парламентьори с бели знамена за да им съобщят, че в Солун е било сключено примирие. Това показва, че българската армия не само не е разбита, но отстъпва в ред и готовност да води още битки, както и показва нежеланието на противниците да се бият повече срещу нея.

От своя страна германците пък до последно настояват, че трябва по някакъв начин настъплението да бъде спряно преди да пресече връзката им с България и Турция. Българското командване изисква от тях незабавно да му бъдат изпратени поне 6 немски дивизии за да може да бъде постигната подобна цел. Това което германското обаче може да обещае е само една бригада и една австро-унгарска дивизия, която така и не пристига. Безкрайно недостатъчната една немска бригада от 217-а дивизия, прехвърлена от Севастопол, също не сварва да стигне до фронта, но поне взима участие в потушаването на т.нар. Войнишко въстание при Владая. Въпреки че мащабите, ролята и значението на този бунт против властта и войната често са доста преувеличавани, той все пак е израз на отчаянието и недоволството обхванали войниците и обществото. Вече на всеки отдавна му е станало ясно, че Германия няма как да спечели войната на Западния фронт, така че при всички положения накрая и ние неминуемо ще загубим. Единственото което може да се направи оттук нататък е възможно най-скоро да се прекрати огъня и да се сключи примирие преди нещата да се влошат още повече.

Примирието влиза в сила от 30 септ. 1918 г., в момент когато все още всички български войски са отвъд границите на предвоенна България и по трите фронта на които сме водили бойни действия...

След като България пуска съглашенските войски да минат през нейната територия, по този начин се прекъсва връзката на Цетнтралните империи с Турция и отделно се отваря нов фронт против тях и против Турция, което води до скорошния крах и на останалите държави от Централните сили. Турция излиза от войната месец след нас - на 30 окт., а Австрия - на 3 ноем.

След като и подводната война водена от Германия в Северния Атлантик не успява ефективно да прекъсне доставките и комуникациите на съглашенците, умират и последните надежди, че те може по някакъв начин да бъдат заставени да искат мир. Докато САЩ, Япония и англо-френските колонии се превръщат в неизчерпаем източник на суровини и жива сила за Антантата, то Централните сили се оказват един огромен обсаден лагер.
 При войските на ген. Фош вече пристигат средно на месец по 230 000 нови войници само от САЩ. Така че той вече разполага с предостатъчно сили за започване на планираната от него тройна офанзива на Западния фронт. Първото настъпление на 28 септ. е спряно от германците, но въпреки упоритата им съпротива при второто са изтласкани назад и заемат укрепената линия "Херман Хундинг".
Тази позиция, отбранявана от 900 000 германци, е атакувана от 1 400 000 съглашенци и след двуседмични боеве с променлив успех все пак накрая германците са изтласкани и от там.
Междувременно на 8 ноем. кайзер Вилхелм абдикира от престола и заминава за Холандия. Три дни по-късно на 11 ноем. германските дипломати подписват капитулацията в личния вагон на ген. Фош в една гора край Компиен.
На 13 ноем. последни я подписват унгарците, с което се слага край на Първата световна война, ако не броим сраженията на източните съглашенски войски срещу болшевиките приключили чак на 27 май 1919 г. с битката при Бендер.

Предстои сключването на официалните мирни договори с победените и нищо хубаво не ги чака във Версай...

Делегатите пред вагона на Фердинанд Фош след подписването на капитулацията. На 22 юни 1940 г. германците ще заведат французите в същия вагон за да подпишат своята капитулация

Armisticetrain_(slight_crop).jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Излиза, че Унгария последна капитулира ? Предполагам това е просто формално по неразбериите с разпадането на Австро Унгария на съставните си части. Австрийският външен министър, мисля че беше граф Черни , 100 % не мога да помня всеки факт изпраща молба за мир на президента на САЩ. САЩ отговарят доста хладно, че народита на Империята сами ще решават съдбата си. Когато чехите узнават спонтанно ликвидират властта на АУ в Прага и цяла чехия и империята неудържимо се разпада. Някои часто на фронта се държат до последно, други захвърлят всичко и се завръщат по домовете си. 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Един от големите митове за края на ПСВ е че 9 плевенска дивизия само е трябвало да настъпи за да влезе триумфално в Солун защото пред нея нямало противник.Нищо по невярно.Вярно е че при Дойран спираме съглашенците но това става със свръх големи усилия и много сериозни загуби.Дори част от предната българска позиция остава до последно в техни ръце.А могъщата съглашенската артилерия си е там и е абсолютно несериозно да говорим че тя е унищожена.Същата тази неприятелска артилерия безусловно доминира и би спряла всеки български опит за контранастъпление.А и твърдението за  анихилирането на съглашенската пехота е безкрайно пресилено.Макар и с тежки загуби противник си има насреща / и то със сериозни сили/ при това със силно укрепени позиции. Не си правете илюзии че българското командване е от идиоти и не е разглеждало варианта с настъпление към Солун.През септември 1918 година това просто няма как да стане.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Засегнал съм го с 1 изречение в текста. Накратко - имало е подобно предложение в щаба, но целта му по-скоро е била да обърка настъпващите по Вардар сърби и французи с оголен фланг и евентуално да ги принуди да се върнат да помагат на англичаните пред Солун. Само че и българския и немския щаб почти веднага го отхвърлят поради липса на сили и възможност за такава операция. Въобще след настъплението към Лерин и Воден повече няма въобще сили за мащабна офанзива на този фронт. А за влизане в самия Солун никой не си е мислел, поне не и през 1918. Да не говорим и че това не само нямаше с нищо да промени изхода от войната, но такъв опит щеше да доведе до много допълнителни безмислени жертви в края на привършващата война и само щеше да разгневи още повече съглашенците, мотивирайки ги да са по-строги към нас на мирните преговори, а гърците - още по-отмъстителни в егейска Македония и Тракия към българското население.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Дълбоко съм убеден че позицията при Добро поле е можела да бъде удържана.През 1917 година и март 1918 година там вече са спрени две съглашенски офанзиви.Българското командване е било убедено че това е непревзимаема позиция която няма как да бъде преодоляна.Затова и са подценени сведенията за предстоящата офанзива.А такива сведения е имало.Можело е да бъде направено поне нещо елементарно - позицията да бъзе поверена на една дивизия / а не стика между две/  и едно лице да отговаря за отбраната.Както 9 плевенска дивизия и генерал Владимир Вазов.А защо са изтеглени няколко батареи от позициите при Добро поле през месец август 1918 година е въпрос на който не мога да си отговоря.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Има и още едни много важен фактор за нашето крушение през септември 1918 година.По един или друг повод цар Фердинанд разкарва най способните българските генерали.Към този момент не са на служба:

 - Михаил Савов

- Рачо Петров

- Иван Фичев

- Васил Кутинчев

- Вичо Диков

- Стилиян Ковачев

И десетки други забележителни генерали.Главнокомандващ практически се явява генерал Георги Тодоров който е далеч от авторитета и способностите на посочените по горе.При всичките грешки които допуска в Междусъюзническата война и личната му отговорност за поражението на 7 рилска дивизия при Злетово генерал Георги Тодоров получава този най висок пост в Действащата армия.И при първите сведения за съглашенски успехи той вместо да вземе стратегически решения за спиране на пробива  хуква да спира бягащите войници на фронта и не решава нищо.Българския военен елит към септември 1918 година е  далеч от Действащата армия.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Разузнаването определено има информация за подготвяната от французите офанзива, дори са знаели, че ще е в този участък. За съжаление точно преди това да стане главнокомандващия  ген. Никола Жеков се налага да замине на лечение във Виена, Както казва Морис Дрюон: "Когато нещастието разпери криле над някоя страна всичко се съюзява с него".
Току що назначеният и определено не толкова способен Г. Тодоров явно не е успял да отреагира адекватно или навреме. Все пак за около седмица няма възможност да се извършат кой знае какви укрепителни дейности точно в този район, нито пък да се разместят позициите или командването на 2-а и 3-а дивизия. А също не мисля, че една дивизия, макар и с общо командване би успяла да удържи при Добро поле.
Рачо Петров макар да е връзкарче, определено си е кадърен кадър и щеше и той да е добър избор за назначение в тази ситуация, за съжаление съдбата и него го изплъзва като възможност, защото той вече е минал в запас по собствено желание още предната година...

п.п. накъде са изтеглени батареите през август? Имай предвид, че голяма част от тежката артилерия е немска и точно в тоя период германците почват да изтеглят масово части от Македонския към Западния фронт, може да е свързано с това.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Ами Георги Тодоров е помощник главнокомандващ от юни 1918 година така че няма как да се оправдава с непознаване на обстановката.Пак повтарям септемврийската офанзива на съглашенците не е била никаква изненада.За мене оптималната фигура в този момент е генерал Стефан Тошев но той е на второстепенна длъжност - да подготвя 4 армия да отрази десант по беломорското крайбрежие какъвто е очевидно че няма да има.Оптимална при положение че Михаил Савов и Рачо Петров не са на действителна служба.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 4 часа, resavsky said:

Има и още едни много важен фактор за нашето крушение през септември 1918 година.По един или друг повод цар Фердинанд разкарва най способните българските генерали.Към този момент не са на служба:

 - Михаил Савов

- Рачо Петров

- Иван Фичев

- Васил Кутинчев

- Вичо Диков

- Стилиян Ковачев

И десетки други забележителни генерали.Главнокомандващ практически се явява генерал Георги Тодоров който е далеч от авторитета и способностите на посочените по горе.При всичките грешки които допуска в Междусъюзническата война и личната му отговорност за поражението на 7 рилска дивизия при Злетово генерал Георги Тодоров получава този най висок пост в Действащата армия.И при първите сведения за съглашенски успехи той вместо да вземе стратегически решения за спиране на пробива  хуква да спира бягащите войници на фронта и не решава нищо.Българския военен елит към септември 1918 година е  далеч от Действащата армия.

И Георги Вазов.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 6 часа, resavsky said:

Един от големите митове за края на ПСВ е че 9 плевенска дивизия само е трябвало да настъпи за да влезе триумфално в Солун защото пред нея нямало противник.Нищо по невярно.Вярно е че при Дойран спираме съглашенците но това става със свръх големи усилия и много сериозни загуби.Дори част от предната българска позиция остава до последно в техни ръце.А могъщата съглашенската артилерия си е там и е абсолютно несериозно да говорим че тя е унищожена.Същата тази неприятелска артилерия безусловно доминира и би спряла всеки български опит за контранастъпление.А и твърдението за  анихилирането на съглашенската пехота е безкрайно пресилено.Макар и с тежки загуби противник си има насреща / и то със сериозни сили/ при това със силно укрепени позиции. Не си правете илюзии че българското командване е от идиоти и не е разглеждало варианта с настъпление към Солун.През септември 1918 година това просто няма как да стане.

Като стана дума за настъпление, доколко е вярно, че в 1915 гърците са предали Рупелското дефиле без бой по кралска заповед?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От Thraider
      Здравейте, интересувам се дали има писмен носител или дори PDF файл, че Стоян Новакович е изказал това мнение? До колкото съм наясно, той казва това в Цариград през 1883 (?), но е възможно да греша за датата. 
      Благодаря Ви!
    • От Warlord
      Става въпрос за бюрмският гражданин от турски произход Хюсеин Хюсеин от с. Башибос, община Валандово. Който напоследък споделя в две от българските историческите групи във фейсбук поредица от снимки на обекти свързани с българската история от ПСВ.
      Освен, че издирва точните места запечатани на снимки отпреди 100 г. и ги заснема как изглеждат те днес (от същия ъгъл), той открива, почиства, грижи се и заснема редица български паметници в района на Южна ФИРОМакедония, като плочи, чешми, бункери и укрития. Също и открива доста артефакти оттогава. Там е имало съсредоточаване на крупни войнишки маси, оръжия и припаси за период от 3 г. и явно не са обект нито на археологически интерес от страна на Скопие (нито да ги открива или пък затрива, все още), нито на иманярски интерес.

      Въпроса е как да помогнем на този човек да продължи да прави това и как да го възнаградим. Мисля, че заслужава моментално да му бъде дадено българско гражданство и някакъв медал за заслуги, субсидия от министерствотго на културата или нещо подобно.
      Трябва да се постараем да го популяризираме у нас. Да пишем за него, да го свържем с подходящи журналисти и медии за целта. Виж родните журналисти могат да направят топ медийна звезда от ямболския разбойник Динко например, но в същото време - пълна тишина за този човек.

      Давайте идеи и предложения.










    • От Aspandiat
      Българо-византийските отношения при кан Пресиян и император Теофил

       

      Този период от историята на България е сред най-неясните като събитийност и хронология поради голямата оскъдица на изворови данни. Възстановката на събитията, възприета в учебниците, а и в дебелите истории, най-общо е следната.

       

      През 836 г. по неясни причини се стига до нарушаване на добросъседските и дори приятелски отношения между България и Византия. Ромеите атакуват българите в Тракия, но търпят поражение от водените от кавхан Исбул войски. В резултат на това към България е присъединен Пловдив и околните му територии. Във византийските източници сведения за този конфликт отсъстват, за него знаем единствено от каменен надпис, оставен от кан Маламир.

      Смъртта на Маламир през 836 г. оставя българо-византийския конфликт във висящо положение.

       

      По традиция се смята, че избухналото през 837 г. антивизантийско въстание на славянското племе смоляни послужва като повод за настъпление на българите в посока на Западните Родопи и Беломорска Тракия. През същата година войските на кавхан Исбул нанасят при Серес поражение на ромеите, водени от Алексий Муселе (арм. Мушел), застрашавайки имперските комуникации между Константинопол и Солун.

      В отговор на това българско настъпление на следната 838 г. Константинопол организира извозването на ромейските пленници (или на част от тях), преселени още при Крум в „Отвъддунавска България“. Като допълнителна диверсия най-вероятно под византийско подстрекателство във фланга на българите се раздвижват сърбите, с които Пресиян е принуден да воюва в промеждутъка на 839–842 г., когато конфликът е уреден, а българите запазват придобивките си на югозапад. След тази дата ръцете на кан Пресиян са отвързани за нови действия в Македония, но сведения за такива няма. Като и няма сведения за българо-византийски вражески действия чак до времето на Борис I.

       

      С други думи, процесът и ходът на присъединяването на Македония и Западните Родопи към България е крайно неясен като хронология и последователност. Днес се приема, че към 852 г. балканският Югозапад е вече трайно в български ръце на фона на официално непрекратена война с Ромейската империя, която е със статута на един вид „замразен конфликт“.

       

      Има обаче някои сведения, които не са домашни или гръцки, които са смущаващи и същевременно са останали или пренебрегнати или направо неизвестни. И които показват различна картина от тази на перманентен конфликт между българи и ромеи между 836 и 852 г.

       

      Ал-Масуди, един от най-великите мюсюлмански автори, който е историк и географ, съобщава следното в „Златните ливади и рудници на скъпоценни камъни“:

       

      „В тази същата 223 година гръцкият цар Теофил, син на Михаил, като застанал начело на голяма войска, към която се присъединили царят на Борджан, булгарите, славяните и други съседни народи, обсадил града Зибатра на границата с хазарите, превзел го с пристъп, избил населението или го отвел в робство, а след това нападнал града Малатяли“.

       

      Малатяли е град Мелитене (днес Малатия в Турция). Зибатра е град в Североизточна Киликия близо до Северна Сирия и до река Ефрат, известен още с името Запетра или Созопетра. През 837 г. ромеите превземат и опустошават този град заедно с градовете Мелитене и Арсамосата. На следната година арабите предприемат контраудар и на 22 юли 838 г. близо до Дазимон в Кападокия се разразява ожесточено сражение между ромейските войски, водени от император Теофил и арабските войски начело с генерал Афшин. Ромеите понасят тежко поражение, след което арабите плячкосват Анкира и Аморион, родният град на династията на Теофил. Аморион е изравнен със земята, а оцелелите му жители (ок. 30 000) са заробени. Тази жестокост била отговор на опустошаването на Запетра, която била родно място на халифа ал-Мутасим. По този начин ромейско-арабската война от 837-838 г. покрай общата й свирепост добила и оттенъка на лична вендета.
       

       
      Масуди обаче съобщава, че при ромейското настъпление в посока Запетра, Мелитене и Арсамосата през 223 г. по Хиджра (декември 837 – октомври 838 г.) участват и български контингенти. Което е смущаващо, тъй като по същото време, както знаем, България и Византия са в открит военен сблъсък на Балканите. Смущаващо е също така и изброяването на ромейските съюзници „царят на Борджан, булгарите, славяните“. Борджан/Бурджан е традиционното название в ислямските източници на Дунавска България. В откъса обаче фигурират и „булгари“, с които традиционно се означават българите от Северното причерноморие и Волжка България.

       

      Михаил Сирийски също пише за тези събития в том 3 от своята„Хроника“:

       

      „Императорът на ромеите Теофил, като видял, че българите се били подчинили и че курданайе се били отделили от тайайе и дошли да потърсят убежище при него, решил, че с тяхна помощ ще може да смаже арабите. Навлязъл в Страната на тайайе и обсадил Зупатра“.

       

      „Тайайе“ са арабите. Курданайе не са кюрдите, а зороастрийските сектанти хурамитити на Бабек. Тях Масуди нарича с името „кордоки“. През 833 г. хурамитите са разбити от Абасидите и на следната 834 г. 14 000 хурамити водени от Наср намират убежище при ромеите. Наср е покръстен и получава името Теофоб и той участва със своите хора в ромейските кампании на изток през 837 и 838 г.  Обаче сведението за подчинението на българите е съвсем смущаващо на фона на продължаваща война между тях и ромеите. За мен съществуват 2 възможни обяснения:

       

      1. Тези подчинили се българи, които изпратили заедно със славяните помощни контингенти на Теофил, са Куберовите българи от Южна Македония и околностите на Солун. Това обаче не решава проблема със споменатия от ал-Масуди „цар на Борджан“, тоест на Дунавска България северно от Хемус, който също „се присъединил“ към Теофил за офанзивата против Запетра, Мелитене и Арсамосата.

       

      2. Втората възможност е да се допусне, че участието на спомагателни войски от Плиска (и Куберовите българи) е станало не в кампанията от 837 г., а в битката при Дазимон от юли 838 г. И че към началото на 838 г. реално между Дунавска България и Ромейската империя е бил сключен мир, по силата на който Константинопол признавал завоеванията на Пресиян в Македония и Родопите, а в отговор българите са изпратили спомагателни войски на изток. Което Михаил Сирийски разбирал като „подчинение на българите“.

       

       

      В средноарменския превод на „Хроника“ на Михаил Сирийски цитираният по-горе пасаж е предаден по по-различен начин:

       

      „В 1140 година от сирийското летоброене  и в 206 г. по арменското умрял гръцкият цар Михайл и се възцарил Теопилос и булгхарите и курданите дошли да му се подчинят“.

       

      Датата по сирийското летоброене отговаря на 829 г., а 206 г. по арменското е 757 г. Първата година съвпада с възцаряването на Теофил. Втората дата обаче е съвсем сгрешена. Но пък изненадващо почти точно съвпада с голямото византийско нашествие в България, предприето от Константин V през 756 г. , когато ромейски флот от 500 кораба стоварва конен десант в Добруджа. В същата кампания е участвал и видният арменски аристократ Тачат Андзеваци, за когото арменският автор от втората половина на VIII век Левонд пише, че „показал пред царя храброст в страната на сарматите, която се нарича Булгхарк и се завърнал с велики победи“. Тъй като средноарменският превод на „Хроника“ на Михаил Сирийски е дело на Вардан Аревелци, не е изключено тази сбъркана у него дата 757 г. да се е появила у него в резултат на използването на някакви арменски източници (не е задължително да е Левонд), описващи кампанията на Константин V през 756 г. Това обаче още повече усложнява изясняването на въпроса за „подчинението на българите“ на Теофил.

       

      Засега толкова. Да видим темата как ще тръгне.

       

       

    • От tsar
      Вижте на какво попаднах наскоро https://makedonika.wordpress.com/2008/03/14/macedonians-in-the-russian-empire-18th-century/ .
      Беше ми изпратено от един македонец , като аргумент за различната им идентичност .Какво ще кажете за това и достоверно ли е то ? Моля за аргументи ! 
      П.С Извинявам се ако темата не е в правилният раздел ! 
    • От IvanDonev
      http://www.blitz.bg/news/article/268139 Май предстои договор м/у България и Македония.

      Според вас, ако декларацията от 1999г прерасне в договор, дали ще се сложи край на македонизма?

  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...