Отиди на
Форум "Наука"
caress…

За претенциозността в отношенията

Recommended Posts

Наблюдавайки някои свои познати - жени и мъже, започвам да си мисля, че претенциозността, особено при избора на друг човек за партньор, започва да се превръща в защитна поведенческа стратегия. Наистина се замислих - кое може да бъде по-добро спасително средство от завишените критерии, когато човек търси начин да се предпази от отношения?

Търсят се мъже с доход над 100 хлд годишно, със собствено жилище, любящо-нежен-верен-сексуален, бездетен, без минало, но с невероятно бляскаво и сияйно бъдеще! "И да не ми потъпква свободата" - както добави едни приятелка към дългия списък с изискванията.:be:

А когато се търси жена,то мерките следва да са 90-60-90, да е под 55 кг, на 20-25 години, без деца, да не се прави на много умна и прочие вредни навици, а по възможност да е и девствена?! :bm:

Смешното е, че дори и завишените критерии невинаги спасяват, защото е необходимо и да се държиш по съответния начин, да бъдеш такъв/такава, да посещаваш точно определени места, където подобни представители на човешката раса се срещат… А ако такъв рядък мъжки екземпляр попадне на радара ти - жената следва да започне да се държи по подходящия женствен стереотип, както и мъжът по съотвестващия за дохода си и оправдаващ светлото му бъдеще начин. 

А най-прекрасното в тази мила защита от взаимоотношения е това, че винаги се намира повод за самооправдание - не аз съм недостоен/недостойна, а просто липсват подходящи кандидати…достойни за мен! Ама разбира се! Имах си аз да се намерят достойни! Но няма и как да се намерят такива, добавям аз. Защото животът винаги ни показва онова, което ние подсъзнателно отхвърляме - онова, което сме отхвърлили, просто го няма в нашия живот. И то няма да се появи, докато вътре в нас нещо не се промени.

А как ще разберем, че се е променило? Ами, прекомерната взискателност ще си е отишла… В едно с Принцовете, кралете, принцесите, 90-60-90, 100 хилки годишно и прочие ереси. И вместо ерес ще се появят хора. Обикновени, несъвършени, но живи хора. 

А с живите хора ще се появят и самите взаимоотношения. 

А вие как мислите - греша ли в преценката си като казвам, че претенциите ни отдалечават от близостта?

  • Харесва ми! 6

Share this post


Link to post
Share on other sites

А, доколко тези свръх претенции са културно наложени?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 11 минути, stinka (Rom) said:

А, доколко тези свръх претенции са културно наложени?

колкото културно, толкова са и модифицирани инстинктивизми... макар че... трудно е да се каже. От друга страна си прав - за културното налагане. Нещо повече - културното наслагване е с много по-голяма роля, отколкото се предполата - поне според някои изследвания. Друг е въпроса че в тая публикация са предложени твърде тенденциозно - но извода е интересен. Не и за хора, които имат проблеми с културните наслагвания и нямат възможността да си позволят свободно да погледнат на казуса. 

https://www.vesti.bg/lyubopitno/sveji/ucheni-heteroseksualni-hora-ne-syshtestvuvat-6080290

Редактирано от ramus

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 7 часа, caress… said:

А когато се търси жена,то мерките следва да са 90-60-90, да е под 55 кг, 

Трябва да се погледне майката - дали тези пропорции се запазват в по-стара възраст.

Да, човекът не се събира със своя идеал. За справка холивудските красавици и красавци, които живеят заедно ден до пладне и се разделят със скандали. В крайна сметка всеки се събира със свои нежелани и поради това изтласкани черти на характера, за да стане цялостен. Такъв е психическият закон - колкото и да бягаш от своите тъмни страни, те те застигат на най-неочаквани места.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Изборът на партньор в живота не зависи от психологическите особености на човека. Така  казват учени от университета Макс Мастерс в Канада. Те са открили, че за това са отговорни гените. Изследвайки начина как се възприемаме един друг в процес на общуване, психолозите достигнали до извод, че генетичното сходство обяснява способността на хората да възприемат събеседника си като прител или враг.

Доброжелателното отношение удължава живота. За това свидетелстват резултатите на учени от Университет Тексас, получени от проведено проучване на 1558 човека над 60-годишна възраст. Тези, които се ползвали с уважение в своята среда, остарявали по-бавно.

При недружелюбните индивиди се задейства невронен механизъм и, по мнение на специалистите, позитронно-емисионният томограф отчита електрическа активност в момент на отмъщение. Експериментът е проведен от швейцарски учени. Той е описан в сп. Science. Доминик де Кервен с колегите си провели наблюдение върху група студенти, на които им било съобщено, че участват в икономически експеримент. Те били включени в известна икономическа игра, в която победата на двойките зависи от тяхното доверие и честност. Ако двамата играчи решат да споделят парите си, то тяхната сума се увеличава четири пъти, а от тези, които отказват да го направят, печели по-вероломният партньор. В играта е предвидена и възможност глупакът да отмъсти за нанесената му обида. Когато играчите решавали да ползват правото си на отмъщение, скенерът отчитал силно покачване на активността в главния мозък, където е разположен центърът на удоволствието. Именно този психофизиологичен механизъм регулира социалното поведение още от древни времена, когато без съд хората за защитавали честта и достойнството си.

  • Харесва ми! 2
  • Благодаря! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 10 часа, stinka (Rom) said:

А, доколко тези свръх претенции са културно наложени?

И този момент го има, разбира се. Ала колцина се замислят доколко наложените от социума "идеали", всъщност, отговарят на вътрешните ни потребности? Кога разборчивостта при селекцията е продиктувана от моден стереотип, от инстинкт и кога е само удобен начин да скриеш от себе си страха си от обвързване?:look:

Редактирано от caress…

Share this post


Link to post
Share on other sites

.... a накрая хората се женят за партньор, с когото си приличат:

http://www.sciencemag.org/news/2017/01/your-choice-life-partner-no-accident

Всъщност това, което се опитваме да формулираме като свои предпочитания, често не отговаря на това, което наистина имаме като предпочитания - и това става ясно, когато наистина правим избор, а не когато си фантазираме какъв избор бихме направили :)

---

Ето и тук:

https://www.psychologytoday.com/blog/insight-therapy/201412/laws-attraction-how-do-we-select-life-partner

Редактирано от dora

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 7 часа, insighting said:

Изборът на партньор в живота не зависи от психологическите особености на човека. Така  казват учени от университета Макс Мастерс в Канада. Те са открили, че за това са отговорни гените.

Съмнявам се точно така да са казали. За избора на партньор няма как да са отговорни гените, а са отговорни психологическите особености, за които са отговорни гените. Тънка, но съществена разлика. И не само гените, но това е вече друг въпрос. Човекът възприема с психиката, а не с гените, които той не съзнава. 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Преди години с това изследване си взех изпита по психология. Използвах съпоставителен анализ. Именно в основата на този феномен лежат не психологическите особености, а гените. Открихте ли изследването? Трябваше да ме поправите и за McMaster's University :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не ви поправям, а се съгласявам. Просто намирам изречението за нередно.

А в основата на психологическите особености, в този логически ред, какво стои, ако не гените? Искате да кажете, че гените са органи на възприятието?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Копнежът по изключителните отношения

Да се надяваш или копнееш изключителни отношения, означава да имаш идея за такива, точно определен сценарий, претендирайки предимно за финес и деликатност в отношенията с другия. Това е същото, като да се очаква, че от отношенията следва да бъдат напълно изключени чувства като гняв, конфликти, лъжа, нежелателни постъпки, тоест всичко, което се счита за негативно, като останат само позитивните, рационални и балансирани отношения.

Но такива отношения не могат да бъдат живи. Като с това не означава, че казвам, че следва да се приемат агресивни прояви, побоища и унижения, или пък човек да не изпитва неудобство, ако лъже партньора си или ако му изневерява или го предава. А имам предвид следното - дори, ако някой успее да ни подари такива отношения, в тях няма да го има самият човек, понеже човекът в своята необятност, е способен да проявява не само любов и нежност, но и инат, гняв, обида, злоба, отмъстителност... Другият може както да предизвиква в нас възсторг в един момент, така и да бъде непоносим до отвращение, показвайки крайностите на своя диапазон.

Когато не можем да приемем крайностите, се стараем да се придържаме към златната среда, да се придържаме към средните тонове и цветове в отношенията с другите. Ние непрекъснато контролираме себе си мислено и проявяваме само онези свои страни, които са приемливи и одобрени социално, твърдейки, че точно тези стереотипни черти са част от нашата индивидуалност, че са автентични, неповторими. И ние привикваме към тази осреднена проява на себе си и претендираме за отношения, където характерът на другия е длъжен да бъде мек, с нас са длъжни винаги да се съгласяват, никога да не ни се казва "не", винаги да се съобразяват, за да няма конфликт.Една такава непостижима реално идилия.

И търсим тази нереалистична идилия поради една причина - не сме готови да живеем и приемем неизвестното, не сме готови да опознаваме себе си и другия от момент към момент. Другият си остава непонятен и непознат и това ни плаши! Но не познавайки вътрешния си свят с всички нелицеприятности, ние оставаме непознати и за самите себе си, а другият в още по-голяма степен! При това на жената постоянно й е нужно да се отразява в очите на мъжа, да спи с него, да готви, да възпитава децата, в противен случай не е добра жена. А на мъжа не му е нужно винаги да се намира до жената, да изпълнява съпружеските си задължения, в противен случай ще бъде провъзгласен за мъж под чехъл…

Мъжът и жената не се нуждаят непрекъснато един от друг и невинаги са извор на радост един за друг, тъй като никой човек не е в състояние да обича другия по 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Отношенията има динамика, те се охлаждат и затоплят на вълни, на приливи и отливи. Осъзнавайки това можем да бъдем внимателни както към себе си, така и към другия, да имаме по-реалистични очаквания, да умеем да говорим открито за нуждите и желанията си, да търсим взаиморазбиране и отношенията да се развиват и задълбочават. 

Изключителните отношения са фантазъм, който убива живота и живостта в отношенията. Искаме предсказуемост, другият да е неотлъчно до нас, да е винаги мил и ласкав, а какво действително изпитва другият човек в момента към нас, сякаш не е важно, стига той да е външно по образа и сценария, който мислено сме му отредили.

Животът е непрекъснато развитие. Да споделяш живота си с друг, означава безкрайно развитие на самия себе си, развитие и работа по самите отношения, дори когато се налага да настъпим на гърлото на собствената си песен или сценарий, понеже отношенията са важни и ценни и сме готови на компромис, осъзнавайки собственото и чуждото несъвършенство. Подобна нагласа се отдава само на хора, които вътрешно умеят да обичат, които имат трепетно сърце. Такива хора са жизнени, разумни, интуитивни, проникновени, прозорливи и прощаващи. Което не означава, че те са само това - един възвишено положителен образ, без недостатъци, а означава, че адекватно могат да проявяват тези свои страни, независимо от недостатъците си, грешките, които допускат и собствената си ирационалност.

Човек сам избира какви отношения да изгради - предсказуеми - спокоен пристан, който да ни охранява от душевни рани и да не позволи на непознатото и неизестното да навлезе. Но тогава неизменно ще се появи скуката и досадата, понеже живият живот се явява неизвестното, в което трябва да намерим смелост да живеем и да растем.

Горното не е рецепта, нито опит за налагане на модел, а опит да бъде изразено неизразимото. В текста има множество положения, които подлежат на оспорване, тъй като постът няма претенцията да е пресветата истина, а само една от многото възможни гледни точки.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Раздели

Ако човек е емоционално незрял, раздялата с любимия е не просто стрес. Тя е предателство. Възприемайки другия като собственост, ние си го присвояваме. И ако другият внезапно реши да поеме в друга посока, това предизвиква гняв, ненавист, желание за мъст. Съпротивлявайки се на раздялата, човек се бори, а не приема случилото се, унищожавайки всичко, което до неотдавна е ценил и обичал. Ако другият внезапно реши да се завърне при такъв човек, той веднага ще откликне и ще го приеме обратно, но не поради любов. А за да си отмъсти и да се самодокаже  за негова сметка, понеже е имал дързостта да го напусне, отхвърли. Хора, които не умеят да се разделят, не умеят и да изграждат адекватни отношения. 

Но въпреки това, няма човек, който тайничко да не е мечтал онзи, който си е тръгнал пръв, да се завърне на колене и да умолява да бъде приет обратно, признавайки грешката си и валидирайки по този начин малкия нарцис в нас, копнеещ да му бъде доказана на практика собствената изключителност, незаменимост и неповторимост. Понякога този вътрешен глад е толкова силен, че сме в състояние да оставим друг да се завръща и да ни изоставя множество пъти. Докога? Докато не се научим и разберем със себе си защо го допускаме.

Share this post


Link to post
Share on other sites

И нещичко за крехкото благополучие

Ако влизаме в отношения, очаквайки предварително от тях онова, което се проектира несъзнавано, ние очакваме от тези отношения всичко, което би могло да ни удовлетвори. Очакваното удовлетворение е проекция, където един събирателен мъжки или женски образ неизменно говори, постъпва и ни обича по начин, по който никой друг не го прави. Затова с повишено внимание следим за думите, поведението, маниерите на другия. Ние сверяваме неговите външни прояви с вътрешната карта на представите си, отбелязвайки всички съвпадения, които имат за цел да ни убедят, че този път ни е провървяло, нашият избранник е безценен и не сме се излъгали в избора си. А в следващ момент, можем да започнем да се чудим на недостатъците на същия този човек, в когото сме се клели като в самия себе си, недоумявайки до каква степен всичко, което прави или казва, се отличава от собствените ни представи и очаквания.

Всичко, събирано трохичка по трохичка, създаващо повече от благополучна картина на тези отношения, на тази любов, започва да се разпада като пясъчен замък, причинявайки ни стрес от едната мисъл, че цялото преживяно благополучие ни се е сторило, че е измислица и лъжа, игра на въображението. А ако ли пък не ни се е сторило, то каква е причината за този дисонанс от несъответствието между думите и делата на един и същи човек, при това любим човек?

Възприемайки другия като живо въплъщение на собствените ни предпочитания и желания, ние не сме в състояние искрено да се заинтересуваме, нито да прозрем що за човек е другият. За нас точно този човек, не е един от многото, а съвършено единственият, уникалният и неповторимият. 

Когато обаче подходим различно, с искрен интерес към другия, опитвайки се да видим човека, а не собствената си проекция, тогава не се отправят данните за справка и сравнение със спомените ни от предишни отношения и останалите от тях рани и разочарования. Тези предишни рани и разочарования не се смесват повече с настоящето, не изкривяват новите отношения, поради което и често сме стигали разочаровано до един и същи извод - че както и да започнат едни наши отношения, и колкото и благодатни да са те в началото, когато се стигне до момента да бъде поставена точка, винаги се стига до отрицанието и отхвърлянето на другия. При това, всичко, случило се между двама, се зачерква и потъпква с такава злостна лекота, цялостно и непоколебимо. Той или тя са виновните за всичко, понеже те са тези, които не са успяли да проумеят искреността на нашите намерения и да постигнат дълбочината на нашата душа...Ах...

Ако не си в състояние истински да видиш другия и да разбереш механизма на проекцията, всяка твоя връзка ще бъде просто поредното дежа ву. Аз хич не вярвам, че хората сме уникални, напротив. Смятам, че дърветата на улицата пред нас са по-оригинални и уникални, отколкото ние, хората. Затова и сценариите на отношенията ни са винаги досадно стереотипни.

Но има и отношения от друг тип.

 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, caress… said:

Но има и отношения от друг тип.

Дайте да ги видим(ако не Ви затруднява) тези "другите" отношения,за да има база за сравнение.Дотук прочетох различни варианти(ако,ако) на "единия" тип. "Другият" тип (ако няма и "онзи третият" тип) би завършил и оцялостил картинката. Мерси

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 9 часа, caress… said:

А в следващ момент, можем да започнем да се чудим на недостатъците на същия този човек, в когото сме се клели като в самия себе си, недоумявайки до каква степен всичко, което прави или казва, се отличава от собствените ни представи и очаквания.

С времето този ефект се получава не само от проекция, но и от съвсем реално оценяване в разминаването на целите. Тогава колкото и да гледаме другия и да проявим интерес към него, ако целите/намеренията за живота са различни, връзката ще се разпадне. Другият може да е много ценен сам по себе си, но в една обща връзка освен индивидуалните цели има и "общо планиране". Когато такова липсва, връзката не може да се развива. Това изобщо не зависи от ценността на партньорите.  Сами по себе си те може да са много ценни, дори да се оценяват един друг - въпреки това ако те могат да следват едновременно и сътрудничейки си визии, които ги обединяват има следните варианти:

- единият партньор да се откаже от своите цели за сметка на другия (лош вариант когато напредничавият партньор прави компромисите)

- единият партньор да следва предимно целите на другия (лош вариант когато инициативният партньор убедително налага ирационални цели)

- раздяла (може би най-добрият вариант когато разминаването е много голямо)

Връзките се крепят не само на вътрешни усещания и любов, защото първоначалният патос не може да се поддържа когато има практически разминавания. В този смисъл идеалната страст не съществува, защото подлежи на времевите графики. Рано или късно връзките се превръщат в целева програма, защото всички са принудени да се погрижат и за оцеляването си. При неудачно изпълнявана целева програма личностните качества променят стойностите си. Оценявани през нея те вече не са същите каквито сме виждали в началото на връзката.  Вече не е въпрос на претенции, а на рационално мислене. Любовта е повече ирационална, но намеси ли се рациноалното, тогава картината се променя и или партньорът (м/ж) се вписва в нея, или започва отписването.

 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 19 часа, caress… said:

Понякога този вътрешен глад е толкова силен, че сме в състояние да оставим друг да се завръща и да ни изоставя множество пъти. Докога? Докато не се научим и разберем със себе си защо го допускаме.

Това също подлежи на времевата графика. Като цяло е вярно, но има много варианти, които не опират до гняв, жажда за мъст и т.н. Обикновено те са присъщи на все още свободните двойки, които имат време да си хабят емоциите за подобни луксове.

Когато са отделени много време и ресурс за един партньор, то завръщането му може да е рационална необходимост, а не само себедоказване.

- Двойката има деца и те стават приоритет.

- Намесени са странични фактори/лица, които имат предимство пред достойнството. Не е задължително да проявим само и единствено егоизъм.

- Понякога просто е по-разумно да се избере "познатото зло" защото има добра практическа приложимост.

Колкото повече минава времето и се натрупват причини, които могат да налагат едно партньорство да се крепи върху компромиси, толкова по-разнообразни стават мотивите да се приеме "блудното дете" обратно. И те могат да нямат нищо общо с "малък нарцис" или наранена гордост. Замесват се икономически интереси, етични нагласи, съображения с трето/трети лица...Изобщо не е толкова просто да се разделим "културно" когато връзките имат "минало".  И сме пределно наясно защо го допускаме :) обаче в даден момент това е най-правилният избор преди да се вземат окончателните решения.

Има един такъв момент във връзките, когато човек се бори за всичко друго, но не само и единствено за себе си, защото не винаги е приоритетен и други ценности са по-важни. Егоизмът се заменя с алтруизъм (гръмко, но описва мотивацията).

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 10 часа, caress… said:

Всичко, събирано трохичка по трохичка, създаващо повече от благополучна картина на тези отношения, на тази любов, започва да се разпада като пясъчен замък, причинявайки ни стрес от едната мисъл, че цялото преживяно благополучие ни се е сторило, че е измислица и лъжа, игра на въображението. А ако ли пък не ни се е сторило, то каква е причината за този дисонанс от несъответствието между думите и делата на един и същи човек, при това любим човек?

Ще се повторя. Ирационалното се изправя пред рационалното.

И ако рационалното не отговаря на очакванията ни (на целите, намеренията, оценката, приоритетите), вероятността замъкът да се разпадне е много голяма.

"Любовта е любов, но сиренцето е ресурси".

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 16.03.2018 г. at 6:01, Incorrectus said:

Трябва да се погледне майката - дали тези пропорции се запазват в по-стара възраст.

+100!

 

On 16.03.2018 г. at 11:05, dora said:

.... a накрая хората се женят за партньор, с когото си приличат:

😂😂

За справка Меган и Хари!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Целта на темата е да се съберат колкото се може повече и различни гл.т.Мен ме интересува богатството от гл.т. Тук не се разисква правилното и неправителното. То е ясно, че докато пишеш за едно, пропускаш много други възможности, но в това е и красотата на живота, че винаги можем да се допълваме едни други и обогатяваме, споделяйки мисли, опит, знание.

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, *abi* said:

Ще се повторя. Ирационалното се изправя пред рационалното.

И ако рационалното не отговаря на очакванията ни (на целите, намеренията, оценката, приоритетите), вероятността замъкът да се разпадне е много голяма.

"Любовта е любов, но сиренцето е ресурси".

В случая имам предвид проекции, тях описвам. Огромна част от връзките се разпадат и поради неумение да се види и приеме другият такъв, какъвто е. Търси се непостижим идеал.

Сиренце без любов можеш да си набавиш и сам. Та не е и само сиренцето определящ фактор.

Редактирано от caress…

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 43 минути, caress… said:

Огромна част от връзките се разпадат и поради неумение да се види и приеме другият такъв, какъвто е. 

То огромна част от връзките се разпадат и когато най-после видим другия такъв какъвто всъщност е.

 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, *abi* said:

Връзките се крепят не само на вътрешни усещания и любов, защото първоначалният патос не може да се поддържа когато има практически разминавания. В този смисъл идеалната страст не съществува, защото подлежи на времевите графики. Рано или късно връзките се превръщат в целева програма, защото всички са принудени да се погрижат и за оцеляването си. При неудачно изпълнявана целева програма личностните качества променят стойностите си. Оценявани през нея те вече не са същите каквито сме виждали в началото на връзката.  Вече не е въпрос на претенции, а на рационално мислене. Любовта е повече ирационална, но намеси ли се рациноалното, тогава картината се променя и или партньорът (м/ж) се вписва в нея, или започва отписването.

Да отпишеш другия само поради несъвпадение в целевата програма, някак е винаги доста меркантилен акт. Но да, има и такива варианти. Въобще, да строиш взаимоотношения, независимо от всички възможни проблеми, които се появяват не само между хората, но и в самия живот, си е работа и изисква тотално посвещаване с всички възможни ресурси.

Например, винаги изгубването на работа от единия партньор, е стресова ситуация както за човека, така и за самата връзка. Особено, ако това е мъжът, при мъжете социалния натиск да са провайдери е много силен, както и идентификацията им с реализацията, с това, което правят и умеят.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 5 минути, *abi* said:

То огромна част от връзките се разпадат и когато най-после видим другия такъв какъвто всъщност е.

 

Това е идеята - опознай първо добре човека, а не се хвърляй през глава и не си създавай илюзии.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 11 часа, tack said:

Дайте да ги видим(ако не Ви затруднява) тези "другите" отношения,за да има база за сравнение.Дотук прочетох различни варианти(ако,ако) на "единия" тип. "Другият" тип (ако няма и "онзи третият" тип) би завършил и оцялостил картинката. Мерси

 

Ами, всичко започва първо вътре, в самия човек. В каква степен мисли стереотипно. Кои стереотипи са водещи или в каква степен е освободил мисленето си от тях. Стереотипите се формират, защото ни е нужно да обобщаваме информацията за хората, с които влизаме в контакт, опростяваме по този начин картината си за света, правим я по-разбираема. Проблемите започват, когато човек не е в състояние да осъзнае собствения, прекалено обобщен и неверен подход към света.

Едно е да взаимодействаш открито, без предразсъдъци с даден човек, по съвсем друг начин общуването протича, когато е обусловено от стереотипи - мъжете следва да са такива и такива, а пък жените такива и такива. Той или тя следва да се държи по точно определен начин, иначе не е женствена или мъжествен, не е зрял и т.н. За да не се стига до стереотипи, е нужно човек да се опита да стигне до корените на мотивацията на другия. Те са ядрото на личността и винаги кореспондират с действията й.

Пример, ако един човек е изградил точно определена представа каква жена/мъж му е необходим, той със сигурност ще пропусне много други варианти, които биха го обогатили не само като преживяване, но и като начин на мислене, в търсене на точно онзи или онази, която да изпълни точно зададените параметри. И не дай си Боже да даде отклонение по някой от тях.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×