Отиди на
Форум "Наука"

Не, вие нямате право да вярвате в това, което искате


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Не, вие нямате право да вярвате в това, което искате!

Edgar-Mitchell-astronaut.jpg

На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA

14 май 2018 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. Имаме ли право да вярваме в това, което искаме? Професор Даниел ДеНикола от колежа Гетисбърг в Пенсилвания и автор на книгата "Разбиране на невежеството: Изненадващото влияние на това, което не знаем" (2017) притежава на пръв поглед скандално мнение. Но дали? Представям на страниците на КОСМОС БГ превод на неговата статия, поместена на страниците на Aeon. 

"Имаме ли правото да вярваме в това, което искаме? Това предполагаемо право се изказва често като последната крепост на съзнателния неграмотник, на човека, който бива притиснат в ъгъла под тежестта на доказателствата и информираното мнение. "Аз вярвам, че климатичните промени са измама, независимо кой какво казва по темата и аз имам право да го вярвам!". Но дали наистина имаме такова право? 

Ние безспорно приемаме правото да сме наясно с определени неща. Аз имам право да знам условията на моята месторабота, диагнозата на лекаря за моите заболявания, оценките, които съм получил в училище, името на моя обвинител и същността на обвиненията му и т.н. Но вярата не е познание.

Вярванията са фактически: да вярваме, това означава да приемем, че дадено нещо е вярно. Би било абсурдно, както аналитичният философ Г.Е. Муур е наблюдавал през 1940-те години, да кажем: "Вали, но не вярвам, че вали". Вярванията се стремят към истината, но не водят към нея. Вярванията могат да са погрешни, неподкрепени от доказателства или разумно обсъждане. Те могат да бъдат и морално неприятни. След най-вероятните кандидати за това са: вярвания, които са сексистки, расистки или хомофобични, вярвания, че правилното възпитание на дете изисква "пречупване на волята" и сурово телесно наказание, вярвания, че възрастните хора трябва рутинно да се евтаназират, вярата в "етническото прочистване" като политическо решение и т.н. Ако разбираме тези неща като морално грешни, ние осъждаме не само потенциалните деяния, които произлизат от подобни вярвания, но и съдържанието на вярването, самия акт на вярването и поради това - вярващия.

Такива осъждания могат да намекнат, че вярването е съзнателен акт. Но вярванията са по-скоро състояния на ума или отношения, отколкото решителни действия. Някои вярвания, като например личните ценности, не се избират съзнателно: те се "наследяват" от родители и "придобиват" от връстници, понякога се придобиват по невнимание, под вдъхновението на институции или авторитети, или пък се предполагат поради наличието на слухове. Поради тази причина си мисля, че не винаги решението да се придържаш към определени вярвания е проблематично. По-скоро упорстовото да продължаваш да се придържаш към такива вярвания, отказа да изхвърлиш и да премахнеш тези вярвания е това, което е доброволно и етически неправилно.

Ако съдържанието на дадено вярване бива окачествено като морално грешно, то също така се счита за неправилно. Вярата, че представителите на дадена раса не са изцяло човеци, е не само морално противна, расистка доктрина, а също се счита и за погрешно твърдение - макар и не от страна на вярващия. Фалшивостта на дадено вярване е необходимо, но не и достатъчно условие за това то да е грешно. Нито неприятността на дадено съдържание е достатъчно, за да окачествим вярването като морално грешно. Уви, има наистина морално противни истини, но не вярването в тях ги прави противни. Тяхната морална грозота е просмукана в света, а не във вярването на даден човек за света. 

"Кой си ти, че да ми кажеш в какво да вярвам?", отвръща зилотът? Но това е погрешно предизвикателство: то намеква, че потвърждаването на вярванията на даден човек е предмет на нечий авторитет. То игнорира ролята на реалността. Вярването има една характеристика, която философите наричат "посока разум-към-света". Нашите вярвания са предназначени да отразяват истинския свят - и точно в този момент те могат да се провалят. Има безотговорни вярвания или по-точно, има вярвания, които се придобиват и съхраняват по безотговорен начин. Даден човек може да отхвърли доказателствата, да приеме слуховете, клюките, свидетелствата от ненадеждни източници, да пренебрегне непоследователността на други вярвания, да прегърне пожелателното мислене или да прояви склонност към конспиративни теории.

Нямам намерение да се връщам към строгия евидентализъм на 19-ти век. Математическият философ Уилиям Клифорд е твърдял: "Грешно е, винаги, навсякъде, за всеки, да вярваш в каквото и да е на базата на недостатъчни доказателства". Клифорд се е опитал да предотврати безотговорната "свръхвяра", при която пожелателното мислене, сляпата вяра и сантиментът (а не доказателствата) стимулират и определят вярванията. Но това е твърде ограничаващо. Във всяко комплексно общество даден човек трябва да разчита на свидетелствата на надеждни източници, експертна преценка и най-добрите възможни доказателства. Нещо повече, както филисофът Уилиям Джеймс е отговорил през 1896 година, някои от нашите най-важни вярвания за света и човешката перспектива трябва да се формират без възможността да имаме достатъчно доказателства. При такива обстоятелства (които се дефинират понякога по-тясно, понякога по-общо в творбите на Джеймс), "желанието да повярваш" ни дава възможност да изберем алтернативата, която проектира един по-добър живот. 

Като е изследвал разнообразието от религиозни опити, Джеймс би ни напомнил, че "правото да вярваме" може да доведе до установяването на климат от религиозна толерантност. Тези религии, които се дефинират чрез задължителни вярвания (креда), са довеждали до репресии, терор и безброй войни срещу неверниците, и те са могли да спрат само ако сме признавали взаимното "право да вярваме". Но дори и в този контекст тези вярвания, които са екстремно нетолерантни, не могат да бъдат толерирани. Правата имат ограничения и носят отговорности. 

За съжаление днес много хора смятат, че са получили лиценз със своето право да вярват, който им дава възможност да отхвърлят отговорността си. Съзнателното невежество и фалшиво познание често пъти се защитават от твърдението "Имам право да вярвам". Тези неща не се вписват в изискванията на Джеймс. Замислете се за хората, които вярват, че лунните кацания или училищните стрелби в Санди Хуук са били измислени драми, създадени от правителството, че Барак Обама е мюсюлманин, че Земята е плоска, че климатичните промени са измама. В такива случаи правото на вяра се прокламира като отрицателно право: това е намерението да се предреши диалога, да се отклонят всички предизвикателства, да се накарат другите да не се намесват в посветеността на вярата на човек. Разумът е затворен, а не е открит за учене. Тези хора могат да са "истински вярващи", но не са вярващи в истината.

Вярата, също както и желанията, са фундаментални за автономията и основите на човешката свобода. Но, както Клифърд е казал, "нито една вяра на даден човек не е личен предмет, който засяга само него". Вярванията оформят отношенията и мотивите, те насочват изборите и действията. Вярванията и познанията се формират в една епистемична общност, която също така носи и техните ефекти. Има етика на вярванията и на придобиването, на запазването и на изоставянето им. Тази етика както генерира, така и ограничава нашите права да вярваме. Ако някои вярвания са погрешни, морално противни или безотговорни, такива вярвания са също така опасни. По отношение на тези ние нямаме права". 

-Даниел ДеНикола

Източник: Aeon

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2210-2018-you-dont-have-right-believe

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 минути, SAlexandrov said:

...Като е изследвал разнообразието от религиозни опити, Джеймс би ни напомнил, че "правото да вярваме" може да доведе до установяването на климат от религиозна толерантност...

Даже и в науката е така - зачита се "чуждата" вяра. Това го намерих като коментар за АПР-проблем - пасва на вяра в Природата.?

Для набожника выбор, думаю, такой:

"Эйнштейн прав. Бог сразу все решил."

"Бор прав. Бог решает все по ходу дела."

В итоге все равно на все воля божья :)

...

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

по принцип всеки си вярва в това, което му отърва. Разбира се има факти, които няма как да бъдат пренебрегнати. Конспиралниците, дали поради невежество или инат отричат очевидната истина и разбира се мнението им не може да се приравнява с достоверното такова, следователно не трябва да им се дава трибуна и изобщо да им се обръща внимание. За съжаление интернет даде възможност за изява на всякакви хаховци и тарикати. И нещо много важно:

Снимка на �ладими� �авлов.

Редактирано от Last roman
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Хората искат да вярват на лъжи. Но когато и "научни" аргументи се впрегнат в доказване на лъжите, науката не бива да стои настрани, а да обяснява.

Показателно за лъжлива интерпретация за научни достижения, при това почти масово приветствана ... в коментарите:

https://www.youtube.com/watch?v=EgrdJxxAIfc

Смерти нет – аргументы квантовой физики | Биоцентризм Ланца

Явно, не се разбира какво "правят" учените... За кой ли път повтарям: Основна научна задача - установяване на реални граници на приложимост за наблюдаване на Факти! Изисква къртовска рутинна дейност, включваща преглед на известното и на множество тълкувания, хипотези, а и нови тълкувания за достигане до експерименти, доказващи границите на приложимост - еднозначно.

Ето спекулация: Впрочем, прорыв в знаниях так и не дал четкого ответа на один из самых больших вопросов современной науки – происхождение человеческого сознания. До сих пор неизвестно, является ли оно продуктом работы мозга или это самостоятельное явление, способное существовать независимо от физической оболочки.

Уж не го знаели какво е, ама може ли ... Не, не може!- за науката всичко се допуска, но ... границите са известни: Два вида енергия има: кинетична и потенциална. В живото - работят заедно. Превръщат се по законите на физиката (химията ползва сполучливо  всички параметри на физиката: налягане, топлина-температура, плътност и т. н.).

Когато спре кръвният поток (кинетика), докато Т(360 ) спадне до околна и при липса на елмагн.импулси, Еластичността на био-структурите спада, отпускат се обвивките. От там, вълните отговорни за "памет" отпадат (по измислени разкази за :"светлина в тунела") и ... няма временна памет, която да се ползва съзнавано - за мислене с абстрактни образи. Докато се разпаднат и връзките в условно постоянната и постоянната памет - има малко време за възбуждане на физиология, но ... със съмнителен краен резултат. Не могат да отчетат всички параметри, затова вероятността за успешен изход (съживяване) е под съмнение.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 44 минути, Малоум 2 said:

Явно, не се разбира какво "правят" учените... За кой ли път повтарям: Основна научна задача - установяване на реални граници на приложимост за наблюдаване на Факти! Изисква къртовска рутинна дейност, включваща преглед на известното и на множество тълкувания, хипотези, а и нови тълкувания за достигане до експерименти, доказващи границите на приложимост - еднозначно..

Уж не го знаели какво е, ама може ли ... Не, не може!- за науката всичко се допуска, но ... границите са известни: Два вида енергия има: кинетична и потенциална. В живото - работят заедно. Превръщат се по законите на физиката (химията ползва сполучливо  всички параметри на физиката: налягане, топлина-температура, плътност и т. н.).

 

Добре казано. Само ще добавя и математика. Физикохимията сполучливо използва интегралното и диференциалното смятане ( и не само тях) за описването на дадени явления. В аналитичната химията пък доста често се уповаваме на графики при титруване например, статистика при анализ на експерименталните данни и прочие.

ПС: Извинявам се за включването по темата. Раздела е Философя а аз съм далече от тази сфера, но пък темата ми е интересна.

Link to post
Share on other sites
  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

Статията е чудесна, но тя не засяга същността на явлението ВЯРВАНЕ - защото това е дълбок комплексен психологичен казус. Той е израз на психологични особености, явления, процеси и динамиката им.

Вярването НЕ Е ОСЪЗНАТ и волеви акт. Нито е рационален такъв. С процесите на вярването (приемането) ние започваме живота си - всеки един от нас. При началните психични етапи никое човешко същество не е способно да осмисля и критично разглежда цялата иинформация, която се свежда до него, за да я смели, анализира и синтезира. В този смисъл - ВЯРВАНЕТО е акт на придобиване на картина за света, живота, вселената... която идва конструирана наготово и се възприема в степента на подготвеност за това в съответния й "приемник".

Горното е израз на видово-генетична програма и тя се превръща в оцеляваща стратегия за всяко социално животно - защото се формира "шорткът" за усвояване на поведението на новороденото веднага - чрез механизмите на подражанието и имитацията. Например - новороденото гну трябва да започне да ходи до няколко часа след раждането си, да усвои малко след това готови системи от поведение, които то приема от "стадото" и се пренасят до него главно от "майка му". В този смисъл - ВЯРАТА е изначално проявление на "маймунското" в Хомо Сапиенс и да се говори за "право да вярваш"... е малко пресилено и прекалено.

Разбираемо е, че философски няма как да се погледне в дълбочина механизмите на явлението ВЯРА и проявлението му - ВЯРВАНЕ. Но като цяло не е толкова трудно да се схване, че и двете са израз на атавистични механизми в човека... видоизменени заради усложняването и развитието на вида ХОМО, но и решаващи някои от неговите най-сериозни екзистенциални проблеми и конфликти - като по този начин му носят и нужните ползи.

Твърде малко човешки същества са същинско-рационални - като мотивност, като цялостност, като отработеност. Рационалното в човека е твърде "младо" като общо явление, спрямо цялото друго "наследство". В този смисъл - да се говори за "ИЗБОР на вярване" - ми се вижда неадекватен и издава пожелателност, но не и познаване на същината и сложността на проблема...

И... последно - чисто логически, през моите очи - "правото да вярваш" - веднага задава рамка. Но и в колективното битие, твърде малко са човешките достатъчно самостоятелни индивиди, които са достатъчно зрели да осъзнават и в достатъчна степен да са в състояние да синтезират обща картина на битието - - за да са способни наистина да поемат цялостна отговорност за "себе си" - вкл и за ВЯРВАНЕТО си (в едно или друго)...

Разбира се - вярването... има тясна връзка със социализацията. Както вече по-горе посочих - вярванията се попиват сред адекватна на тях социална среда, като дори предложенията от готови системи от набори за вярване и приемане, пак индивидуалния елемент и кон кретни условия, са решаващи за "подбора" на идеология за вярване. И вярването и социалното битие са в изключително тясна взаимовръзка.

Пиша това - защото интернет създава възможност за сформиране на формални социални групи - по резонанс, на принципа "привличане по подобие" - в които социалните инстинктивни механизми допълнително влияят върху недоизграденото и неизраснато несъзнавано и продължаващата висока негова роля за битието на голямата маса "човеци".

Неизбежни са явления като тия и няма смисъл да се драматизират, още повече че и самата "наука" за твърде много хора е по-скоро идеологическа патерица и те я отразяват именно през призмата на религиозния аспект в себе си. Най-голямата роля на появяващите се антинаучни схващания и идеологии - е именно това. То е твърде нелицеприятно за мнозина, но е факт - именно в "защитниците на науката и научното" нивото на религиозност и вяра се оказват масови в проявите си. Това може да се забележи сред което и да е поле за "битка" между защитниците на "плоската земя" и на "сферичната" такава... Има и съвсем ясни признаци за това дори и в този форум - което е естествено и неизбежно, защото той също отразява общата социална картина на "живия социум".

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Ежедневно човек е принуден да вярва, по простата причина, че не му е дадено да знае всичко. Дори елементарни, ежедневни действия са невъзможни без вяра - че няма да те блъсне автомобил на път за работа, че утре също ще си жив и има смисъл да почистиш и подредиш дома си, че приятелството е възможно, понеже вярваш, че съответният човек няма да те подведе или че ти самият не си предател? Най-тривиални неща, като секса и храненето, са също са въпрос на вяра - поредният скок в неизвестното - че няма да се отровиш или няма да бъдеш наранен физически. Въобще, целият ни живот е пронизан от вяра, без която всяко наше действие се обезсмисля. Вярата обагря със смисъл нещата дори в моменти, за които не си даваме реална сметка. Писането по форуми също е и въпрос на вяра, а самото познание започва от вярата, че потъването в тъмното и плашещо неизвестно няма да бъде единствено унищожително.

Смешното е, че човек твърде често неосъзнава това, дотолкова е свикнал и се е срастнал с вярата си, че не я забелязва.😎

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

На човек не му е дадено да 'знае' всичко, но защо това е нужно на някого? Цялата работа е нуждата от сигурност, защото "знаЕнето" ( а не Знанието ) решават някои аспекти на несигурността и нуждата от нея сред голямата маса от човешките същества, за които именно това е етапна потребност.

Всички "неща" от живота - могат да се реализират чрез 'вярване" и "вяра"... Но същите - могат да се реализират и чрез рационално отношение. Това е въпрос на самия индивид и начина по който той е "конструирал" себе си, от натрупвания и изграждане и способности и умения за управляеми намеси във възприятието и отражението, мотивност и действия, ценностна система - които евентуално появилия се рационален осъзнат "поглед" изисква сякаш да се "реконструират самостоятелно, и основно" и това се случва в хода на израстването и развитието...

Рационалното отношение - не е индивида да "знае" всичко. А да има рационален подход към "НЕЗНАЙНОТО и НЕПОЗНАТОТО". Както и вярата и вярването - са израз на религиозния подход към същото НЕИЗВЕСТНО.... Това е разликата и двата подхода са израз на етапност в развитието, а не са взаимноотричащи се. Единия идва наготово и той е инстинктивно предпоставен и сработва именно когато не е налично другото. А "другото" - то идва едва значително по-късно - като израз на сложни натрупвания, зрялост, възможности за осмисляне от знания, критичен подход и развитие на разумните и рационални способности.

И не е смешно - човек да не осъзнава... Религиозното е именно израз на НЕОСЪЗНАВАНЕТО - така че няма как да "забелязва", нито да регистрира - кога се е 'сраснал и свикнал" - че да се идентифицира с това, в което вярва. Смисъла на явлението ВЯРА в психичен план - е именно че то формира личностната идентичност и заради това неговата роля сякаш се "бетонира". И на такава вече реализирана "психична картина' се появяват първите признаци на проявата на "рациум" - в същия субект... (ако се появи, разбира се, :) , защото твърде много от него се имитира и подражава, а не се генерира в "оригинал" ) .

Нищо смешно няма в "природата" на нещата и тяхната естественост. Усмивката идва, когато се забележи ясна разлика - между личните претенции за зрялост, и липсата й - в производните и резултатите от действията и отражението на субекта. Но това също е част от психичното несъзнавано, а пък представянето му за осъзнато - и то настойчиво, последователно, дори маниакално - издава съвсем ясно проблемите и дефицитите на "декларатора". Като дори и това "не е смешно"... а е просто "човешко".

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Смешно е, когато човекът, като хомо сапиенс, претендира за рационалност, а не може да си даде сметка за мащабите на вярата в живота си. И понеже Бог умря, като събирателен символ на тази вяра, тя се насочва или по-скоро разпилява по всякакви други идейни обекти, в които да бъде проектирана - конспирации, заговори, приказки, гурута, идоли, секти, наркотици, разширяващи съзнанието, политика, наука, спорт, взаимоотношения и прочие обекти, върху които е съсредоточено вниманието на модерния човек.

Докато човек се смее на наивната вяра в еднорози или в плоската земя на някой друг, той забравя за собствената си наивност и неосъзната вяра в нещо друго. Ако разумът ни действително имаше тези велики способности, в които за компенсация вярваме, щеше да има разбиране за тези процеси и много по-малко подигравки.

Съвременният човек е изтъкан от противоречия. От една страна му е дадено да живее в сравнително спокоен и сигурен свят, който сам е изградил, за да държи опасното и неизвестното на нужната за оцеляването му дистанция. От друга обаче, някъде на подсъзнателно ниво, му е ясно, че няма контрол над живота си, че дори собственото му тяло може във всеки един момент да му погоди номер и да получи масивен инсулт - т.е. дори онова, което му е най-близко и познато - собственото му тяло, е извън разумния му контрол и управление. От там и всички дълбоко вярващи в здравословния живот и хранене хора - храната, като вяра, достигащи до крайност при някои хранителни диети или при веганизма. Познавам хора, които с религиозна усърдност и благоговение ежедневно поглъщат точно определени билки, понеже дълбоко вярват в техните " здравословни", а по-точно би било да се каже " магични" ефекти. А това са само бегли, единични примери за вяра. Ако се вгледаме по-внимателно, можем да намерим още много. Съществуват цели индустрии, които се крепят на вярата, че кремовете, които произвеждат, са ефективно средство против бръчки, целулолита и прочие ефекти на състаряването... Разбира се, всичките са силно рационализирани, подковани дори с научни изследвания за божествените ефекти на панацеите, които хората не спират да поглъщат в борбата си ентропията.

На фона на всичко това, разумът е като една Бяла лястовица, която съществува, защото дълбоко вярваш в нея.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, caress… said:

На фона на всичко това, разумът е като една Бяла лястовица, която съществува, защото дълбоко вярваш в нея.

Разбира се. Който си няма разум... просто си вярва в него и се бори да го имитира.  Нищо че битката е да рационализира, както и вие самата, защото така изглежда че контролирате с идеята че ви е ясно и разбираемо. А какво се рациионализира, байдъуей - как ХОМО е научил да имитира рационалност, откъде е дочул за разума, как си го е изградил за "спасителна икона"? А може би Религиозната душа на ХОМО просто се хваща за поредния клон с ужаса да не се изпусне.

И между другото -   лично съм виждал бяла лястовица, преди няколко години. Аз много харесвам и наблюдавам птици, това е моя характерна особеност при всичките ми пътешествия. Дори направих и опит да я снимам, но на фона на големия "гирлянд" от хиляди непрекъснато движещи се птици върху кабелите за високо напрежение, на снимката беше просто неясно петно... Могат да се отворят каталози и да се видят снимки от други... Да - тя е "рядка птица" - точно както е и същинския представител на САПИЕНС - в оригиналното си проявление. :) За ХОМО все още САПИЕНСА му е "рядка птица", дори и само да си вярва в нейното съществуване и като нарицателно за проекция за копнежи, спасение и надеждите му да ги реализира...

Вярването си продължава като основно отношение към битието. Тук, в този форум толкова много хора се мъчат да докажат обратното. Възпроизвеждат запомнено и усвоено знание, трупат го с десетилетия, но накрая отново се промъква религиозния им инстинктивен уклон и се проявява в пристрастие, убеждение и защитно отношение...

Примерите в този форум са безброй. Едни и същи пишещи леят присмех и ирония спрямо феновете на "плоската земя" и "конспирациите", обаче в съседни раздели са поели мисията си да са патриоти и защитници на житейските си идеи и убеждения, както и нужди от митове и митологии - нямащи нищо общо с рационалния подход за който толкова настояват. Но при всички случаи се рационализира и така се имитира че всичко е "разумно, рационално, логично и... така истинно". И така - превключва се от тема в тема и може да се обобщи синтезно, макар и с условности, че написаното в темите от едни и същи пишещи става като карта на психичния им профил. А в него вярванията им продължават да ги определят и да служат за идента им.

И не е трудно да се предположи за какво е цялата игра - на "разумност"... Просто - когато "си го нямаш" остава утешението от имитацията и подражанието - поне да се докара усещането и илюзията  че си му "носител" и изразител. И не е изключено пред огледалото на личните си сънища да се огледаш като "бяла лястовица", без да си даваш сметка за 'цената' - че това в днешно време, сред толкова 'черни лястовици' е едно от най-самотните жития на битието. Но на белите лястовици - това въобще не им е проблем. 

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
On 10.09.2018 г. at 11:22, ramus said:

В този смисъл - ВЯРВАНЕТО е акт на придобиване на картина за света, живота, вселената... която идва конструирана наготово и се възприема в степента на подготвеност за това в съответния й "приемник".

Отново грешите! Това,което сте написали не е вярване(рано е още),а преходната начална опознавателна фаза-перцепцията,последвана от гнозиса...и чак тогава се формира вярването.Само лека терминологична корекция!

 

Както бе отбелязано в началото от Last roman:''Всеки си вярва в това,в което иска''.Caress...също хубаво е описала ''вярата'' в различни аспекти от живота със съответните примери.Ще се опитам кратко,с няколко изречения да развия думичката ''вяра'' в дълбочина.Всеки един от нас вярва в ''себе си'',в''нещо'',или в ''някой'' до определена степен(строго индивидуално).Дотук с ''вярата''.Оттук тръгвам да задълбавам:от вярата отивам към ''суетата''(vanitas),с неините характерни производни.Задълбавайки суетата,стигам до ''сугестията''(внушението).И вече крайната фаза ''автосугестията''(самовнушението),което от своя страна е нож с две остриета.При религиозните вярвания-фанатизъм,фундаментализъм.В медицината...влияе по различен начин на психиката(според типа нервна дейност).Това е моята гл.точка по въпроса.Кой в какво и доколко ''ще вярва'' е плод на собствената му индивидуалност.Хубава и емоционална вечер на всички!

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 12 часа, bro said:

Отново грешите!

сигурни ли сте че прочетохте? Или просто видяхте подходящ мегдан да си напишете каква е "вашата истина". Ако искате проверка и пример - можете ли да преразкажете вашият прочит относно това кое, какво и защо рамус извежда като вяра и вярване. Така всичко ще се открие достатъчно ясно :)

Преди 12 часа, bro said:

Кой в какво и доколко ''ще вярва'' е плод на собствената му индивидуалност.

клишетата са нещо чудесно. Но ИНДИВИД-ДУАЛНОСТ има и много други смисли и значения. Самата думичка ИНДИВИД - семантично носи специфичен смисъл и значение, малко далеч от това, което се спряга като готово клише. Както и понятието ВЯРА го разглеждам в съвсем друг план, мащаб и значение. Не че това, разбира се, ви интересува с нещо. Не че е и задължително, а само показателно...

Но важното е че имате "гледна точка". Обаче - сигурни ли сте че това е 'ваша гледна точка" или смятате че "индивидуално" сте си нагласили клишираните положения, колкото да ви изразяват и да "имате гледна точка", която да наречете с етикета "ваша" ?

Преди 12 часа, bro said:

Както бе отбелязано в началото от Last roman:''Всеки си вярва в това,в което иска''

Може всеки да си отбелязва нещо си, но това не е задължително да е вярно, освен за него си. Поставих теза, според която няма как да "вярваме в това, което искаме". По-скоро е обратното - ние искаме, защото предварително вече сме го повярвали.

Няма как вярата да се приеме "щото някой си си искал". Вярата е психично комплексно явление, с което започваме живота си и то е първосигнално предпоставено. Докато се стигне до 'искането' , процесите на ВЯРВАНЕТО вече са формирали идента и по този начин - то задава и "исканията".

В този смисъл - ние не можем да определяме в какво да вярваме - това се задава от дълбоки несъзнателни комплексни процеси, изключително далеч от съзнание и воля. Въпрос е и на етапност във времевата ос на развитието.

Тук могат да се забележат доста примери - в посоката на това че "УБЕЖДЕНИЯТА" задават когнитивната рамка на всеки човешки субект. И огромната борба и непрекъснатото поддържане на убежденията да се представят като логично извеждане и така да се подкрепят като правилни и обективно валидни. И това е зададен от природата процес, докато в него не се появи и намеси активно чрез рациума си. До такъв момент нищо в природата на ВЯРВАНЕТО не е подвласно на вмешателство, освен по несъзнаваните канали на социообмена и именно всичко това задава посоката на битието за който и да е субект. 

А относно конкретиката на казусите от статията - някои са разтревожени от това, че хората намират най-разнообразни предложения да повярват в тях. И след това същите имат социални последствия, които авторите на статията намират за негативни. В конкретиката на вярата "конспирации" - няма как да се пледира като социален проблем че хората вярват в положения според които в огромния информационен сложен поток, те имат потребността да си намерят лесния начин за обяснения, като запазят колкото може повече атавистичните си приказни представи за "добро и лошо", враг и приятел, истина и лъжа...

Хората винаги ще вярват в нещо. Всеки четящ тук е определен от вярванията си, от които малка част се проявяват като "убеждения" и формират "нагласи". За тия нагласи има специална тема - че всяка от тях задава логическа или когнитивна заблуда или изкривяване. Всяка от тях определя и явлението ПРИСТРАСТИЕ, защото всяка нагласа формира и задължителното 'отношение' на субекта спрямо явленията които отразява.  Но все едно че това няма общо с никой пишещ или живеещ, на принципа - не съм от тях как Сийке.

А в този форум са налични цели раздели определени от културологични и социално-приказни казуси и инерциите им сред пишещите в тях. И нуждата да си ги отстояват... Изглежда че това не прави на никого впечатление, но е много важно да се спрегне по "народному" - стига да искаш, всичко се постига - което обаче е напълно невярно... В този смисъл - е и вярването - че ставало чрез "искане". Ама не става.

С лекота мога да предложа на няколко човека на анкета - защо искат едно или друго нещо и защо смятат че не вярват в "поисканото", нищо че си го обясняват рационално...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 часа, bro said:

Отново грешите! Това,което сте написали не е вярване(рано е още),а преходната начална опознавателна фаза-перцепцията,последвана от гнозиса...и чак тогава се формира вярването.Само лека терминологична корекция!

 

Както бе отбелязано в началото от Last roman:''Всеки си вярва в това,в което иска''.Caress...също хубаво е описала ''вярата'' в различни аспекти от живота със съответните примери.Ще се опитам кратко,с няколко изречения да развия думичката ''вяра'' в дълбочина.Всеки един от нас вярва в ''себе си'',в''нещо'',или в ''някой'' до определена степен(строго индивидуално).Дотук с ''вярата''.Оттук тръгвам да задълбавам:от вярата отивам към ''суетата''(vanitas),с неините характерни производни.Задълбавайки суетата,стигам до ''сугестията''(внушението).И вече крайната фаза ''автосугестията''(самовнушението),което от своя страна е нож с две остриета.При религиозните вярвания-фанатизъм,фундаментализъм.В медицината...влияе по различен начин на психиката(според типа нервна дейност).Това е моята гл.точка по въпроса.Кой в какво и доколко ''ще вярва'' е плод на собствената му индивидуалност.Хубава и емоционална вечер на всички!

Не точно суетата, а ценностната система по-скоро. Устойчивостта на системата на ценностната ориентация е свойствена за психологически зрелите личности, повишава нивото на активност, целеустременост, докато неустойчивите системи, онези, които се разпиляват, рискуват поради незрялост да затънат в маргиналност.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 43 минути, caress… said:

Не точно суетата, а ценностната система по-скоро. Устойчивостта на системата на ценностната ориентация е свойствена за психологически зрелите личности, повишава нивото на активност, целеустременост, докато неустойчивите системи, онези, които се разпиляват, рискуват поради незрялост да затънат в маргиналност.

Приемам условно идеята за "устойчива система на ценностна ориентация". Работата е там, че светът е изменчив и всяка ригидна ценностна система става скоро неадекватна. В контекста на разбирането ми за поредица от състояния и процеси на промяна, във всяка система на възгледи, отворена, натрупваща познания, настъпва момент на неустойчивост, разпиляване и възможност за 1. преструктуриране към адекватна "ценностна ориентация" или 2. изпадане в маргиналност. Дори непроменимата система е непременно обречена на затъване в маргиналност... (насекомите линеят, а змиите сменят кожите си в своите моменти на неустойчивост и тогава се скриват от другите в голата си беззащитност, но после минават в ново относително стабилно състояние )

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, Втори след княза said:

идеята за "устойчива система на ценностна ориентация". Работата е там, че светът е изменчив

стремежът към сигурност, поражда търсене на константа и постоянност (а не постоянство). Нуждата всеки миг да си сигурен, а инстинктивно - след като предишния миг е минал и ти си жив - значи ако и следващия е така, пак ще си жив... И следващия и следващия.

Нуждата от сигурност е основния проблем за изменчивостта и промените. Промените създават условие за несигурност. Естествената неопределеност на битието, по принцип става враг на нуждата от сигурност и влизат в дисонанс. Разбира се - какво ще се предпочете и то се вижда навсякъде и сред всеки в неговата инерция...

Това е фундаментален човешки казус - уклона към застиване и повтаряне - от една страна. И естествената изменчивост на средата, която принципно изисква и непрекъсната изменчивост, за да е налице адекватност към нея.

Ако още повече задълбочим тия два определящи поведението принципа - то в основата на единия стои страхът и страхуването. И в същата основа - заради страхът и инстинктите - се поражда и явлението вяра.

В страхът и страхуването няма как да съществува водещ аспект на РАЗУМА. Няма на света човек, който да има страхова криза и да запази високо ниво на когнитивни висши процеси.. Тук, сред форума това силно личи. Тук сред форума достатъчно ясно се вижда че дори моментни пропадания в настроения, дори и позитивни да са, се отразяват негативно и ограничаващо на когнитивните висши процеси.

Това са двата основни принципни "полюса". В практиката и живота всеки субект се намира някъде между тях, при това динамично - с изменение всеки миг. Създаването на устойчиви принципни положения, и тяхното абсолютизиране - е производно на "застопоряването" и зациклянето. А развитието - не е повторение и зацикляне, то е обновяване и разширяване.

Развитие няма там, където е налице сходност. Защото СХОДСТВАТА пораждат еднакви цикли и повторяемост. Но те са нужни на всеки чувстващ субект, защото чрез сходното се повишава личното усещане за правилност и истинност.

В този смисъл - за да се РАЗВИВА дори даден принцип - в него непрекъснато е нужно създаването на негови дисонанси, да се търсят неговите изключения, парадокси, да се прераглеждат неговите опорни казуси и аксиомни допускания, защото те са само помощен инструмент, а толкова много хора напират да ги оставят в себе си сякаш "за вечността" и само да ги надграждат.

Всички уклони свързани със страхът и склонността към застой, са инстинктивно предпоставени. Вярата и вярването - са процеси, които са производни и съпътстващи, защото най-основния фундамент на психичното несъзнателно - това е СТРАХУВАНЕТО.

Няма как човек да се страхува и да се развива - и да е едновременно. Страхуването и всички негови производни задействат мощни механизми на защита, при които се изключват младите висши когнитивни зони и комплексни връзки в тях. Не само се изключват - при силен афективен импулс, или стрес, при криза, няколко дяла, начело със амигдалата, "завземат" цялото невронно поле и го обсебват по силата на атавизми и инстинктивни инерции. По време на пикове от тях - целия психичен свят се свива и е налице нещо като процес на имплозия. Ето защо - за да са налице прояви на висши когнитивни процеси, е нужно да се овладеят несъзнателното и съзнателно изживяване на страхуване, особено да се овладеят и отработят пиковите стойности на емоционалност и чувственост. Не става въпрос да се прекратят, защото това е напълно невъзможно и съвсем излишно и вредно, а само да се овладеят, с цел да се стигне до управление, а при повишаване на рационалното управление - до синтез между чувствения и разумен свят. Синтеза, синергията, мира и съвместното съществуване между тия два свята - е лична отговорност на всеки човешки носител на съзнание и зависи пряко от самия него (макар и да е само в известна степен).

На думи и принципно извеждане - е лесно. Но това е изключително предизвикателство, предвид че огромната маса хора няма дори възможност за вътрешен мониторинг на собствените си психинични процеси чрез които се формира тяхното битие, и то всеки миг. Няма начин това да се получи наготово. Както и няма никакъв начин някой да ни научи на интелигентност и познаване на собствените ни емоционални и чувствени състояния, за да ги вникнем какви са, защо са, кои са, как се изменят, как се появяват, какво е значението им, кога и как се пораждат и изменят едно през друго, защо.... А само това е възможното начало - за да се подложат те на управляемост, с цел - да се получи стабилно психично балансирано състояние, при което чак тогава да има възможност да се разгърне в максимум висшата когниция.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, Втори след княза said:

Приемам условно идеята за "устойчива система на ценностна ориентация". Работата е там, че светът е изменчив и всяка ригидна ценностна система става скоро неадекватна. В контекста на разбирането ми за поредица от състояния и процеси на промяна, във всяка система на възгледи, отворена, натрупваща познания, настъпва момент на неустойчивост, разпиляване и възможност за 1. преструктуриране към адекватна "ценностна ориентация" или 2. изпадане в маргиналност. Дори непроменимата система е непременно обречена на затъване в маргиналност... (насекомите линеят, а змиите сменят кожите си в своите моменти на неустойчивост и тогава се скриват от другите в голата си беззащитност, но после минават в ново относително стабилно състояние )

Отлична вметка и допълнение. Ценностите са интересна и многопластова тема.

Устойчивостта на ценностната система обаче е свързана с осъзнатото предпочитание, а не с ригидността. Ригидността не е устойчивост, защото всяка възможност за промяна е отречена още в зародиш. Ако вие и аз сме устойчиви в предпочитанието си да не ядем човешко месо, дори поставени в среда от канибали, а други хора се поддадат на влиянието на средата и започнат да се хранят с човешко месо - аз и вие не сме ригидни, а хора с напълно осъзнато и устойчиво предпочитание към нечовекоядството. Ако сме поставени обаче в условия, където човекоядството е единствено възможния начин за оцеляване, пример филма "Живи", е напълно възможно да преразгледаме осъзнатите си предпочитания, ако държим да оцелеем. Примерът обаче е подвеждащ, тъй като всеки един от нас може да говори единствено и само за себе си, за това имайте предвид, че е чисто илюстративен.

Устойчивото убеждение, че определен начин на поведение е предпочитано пред противоположното или обратното на него, е различно от фанатичното или ригидното. Трябва да се различават нещата, за да могат да се разграничат крайностите, в противен случай всичко ще започне да ни изглежда крайно, ригидно... Системата от ценности не може да бъде безкрайно отворена поради опасността от хаос така, както не може да бъде и напълно затворена - опасността да се стигне до застой и деградация. 

Човекът се ражда с потребността да търси отговори за смисъла на живота, а това неминуемо води и до установяването, предпочитанието и самоактуализирането на ценностти и стандарти - без непрекъснатото усещане за смисъл и ценност човек не би могъл да живее.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 21 минути, caress… said:

Човекът се ражда с потребността да търси отговори за смисъла на живота, а това неминуемо води и до установяването, предпочитанието и самоактуализирането на ценностти и стандарти - без непрекъснатото усещане за смисъл и ценност човек не би могъл да живее.

ценност и смисъл - са изключително условни понятия. И са твърде абстрактни и относителни, за да са "усещания".

От друга страна - твърденията в това изречение - са проблемни заради обобщаването си и така се компрометират. Примерно:

 - Човекът НЕ се ражда с потребността да търси отговори за смисъла на живота... Има огромен брой хора които никога не стигат да си зададат такъв въпрос и нямат дори представа какво е "смисъл". На каква база, тогава се прави обобщението "човекът" - кой човек, защо едни стигат, други - не, и то не е като да са нищожка статистическа извадка. Друг е въпроса че и сред темите тук има доста хора които понятието "СМИСЪЛ" е взето наготово и се ползва съвсем интуитивно и напосоки...

- Понятието ЦЕННОСТ личностен смисъл - се нарича значимост. Усещането - е за значимост. И двете са тясно производни и зависими на това - С какво и спрямо какво се сравняват, за да се изведат. И доколко самата личност участва в процеса, защото твърде много хора взимат наготово вече конструирани сравнения и модели и така си ги ползват...

- А вече ЦЕННОСТНА с-ма - това е система от йерархично подредени "ценности", която служи за опорна координатна система сред вътрешната психична социална рамка. Служи - и за мотивацията и за поведението.

Именно заради това тя е толкова важна и толкова е важно нейното непрекъснато преразглеждане, а не нейната устойчивост. ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА (ЦС) не е само от кои и какви "ценности" се състои, а и как те са подредени йерархично. Това става по време на целия живот на човека.

Разбира се, че са да получи "усещане за сигурност", на него му трябва устойчивост на схемата. Още повече - че голяма част от ЦС се заема наготово и се спуска от социума в готов вид, после се доадаптира в самия социален живот и личностното формиране и идентификация.

Колко от хората които пишат тук имат ясно анализирана и вникната лична система от ценности и тяхната стойност - спрямо кое, какво, колко, кога и как - от които зависят стойностите. А от стойностите - ценностите. Всички се ръководят несъзнателно от сериозни дисонанси в техните ценности. А овладяването на работа при кризисни и оцеляващи ситуации - в които се говори в предишните думи - адекватна работа с личните ценности и стойностите им - защото чрез последните ценностите се подреждат в йерархична система.

Именно - ригидната ЦС е производна на ригидни личности, които имат проблеми с емоционалния си и чувствен свят. Те се страхуват защото реагират светкавично чрез емоции и чувства, които ги заливат и давят в "реките си". единствения им шанс за закрепване са "създаването на здрави опори и скелет" от създадените за това "опорни положения". Но те винаги трябва да са им "твърди" и така - същите никога не преразглеждат взетото като опора. Колкото повече са емоционалните и чувствени клатушкания и конфликти - толкова повече спасението е под формата на "ригидни котви". Няма как същите да създадат навици за рационално вмешателство - особено в аксиомите си, които им служат като "спасителен пояс", когато емоционалните бури и кризи ги залеят в урагана си.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Усещане е, усещане на удовлетворение, когато смисълът е постигнат. Може да се употреби и друг figure of speach, но няма да носи същия смисъл, който съм вложила в думите си. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, caress… said:

Устойчивото убеждение, че определен начин на поведение е предпочитано пред противоположното или обратното на него, е различно от фанатичното или ригидното. Трябва да се различават нещата, за да могат да се разграничат крайностите, в противен случай всичко ще започне да ни изглежда крайно, ригидно...

За всичко това помага самата терминология. В психологията/психиатрията "ригидността" е симптом на личностово разстройство или психиатрично заболяване. Вкл. шизофрения.

Това няма нищо общо с целенасочения избор, защото ригидността е дисфункция, която прави практически невъзможно извършването на какъвто и да било избор - при ригидността свободна воля няма.

Психически здравите хора по дефиниция не са ригидни. Пояснявам, защото е важно.

Емоционалната зрялост и способността за отложено задоволяване на потребностите (белези за психическо здраве) от друга страна предполагат, че човек е способен да взима целенасочени ценностни или принципни решения и да ги следва, дори когато те не са в негова непосредствена полза. Напр. не е в наша непосредствена полза да не набием първото дете на улицата и да му отнемем телефона,  но поради убеждението си, че това е дълбоко неприемливо,  не го правим - принципът надделява над ползата.

 

---

И по темата за вярата, без вяра, че можем да правим сравнително верни предположения за това как стоят нещата в непосредствената ни действителност не бихме могли да функционираме дори на най-базисно ниво. Напр. да извършим каквото и да било, без да ни фрасне паническа атака.

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 34 минути, dora said:

За всичко това помага самата терминология. В психологията/психиатрията "ригидността" е симптом на личностово разстройство или психиатрично заболяване. Вкл. шизофрения.

 

Възразявам.

Някои учени смятат, че ригидност/гъвкавост е континуум, а не симптом за заболяване, Вж.  "a unidimensional continuum ranging from rigid at one end to flexible at the other" според Чарлз Спирмън Тук. В този смисъл е използвано по- горе.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 12 минути, Втори след княза said:

Възразявам.

Някои учени смятат, че ригидност/гъвкавост е континуум, а не симптом за заболяване, Вж.  "a unidimensional continuum ranging from rigid at one end to flexible at the other" според Чарлз Спирмън Тук. В този смисъл е използвано по- горе.

Става дума за две различни системи и затова не приемам възражението ви. В първия случай ставаше дума за напълно ригидна система, а не за система, при която някои от елементите може да бъдат ригидни, а други гъвкави. Но е хубаво, че уточнихте. 

Защото един човек, страдащ от ригидна психика, може да е напълно убеден, че самият той е Буда, Наполеон или Бяла лястовица и няма аргумент на света, който да подрони в неговите очи истинността на това негово убеждение за себе си. Един здрав психически индивид никога не допуска подобни мисли без сериозно съмнение в собствената обективност и правилност - т.е. съмнението е гъвкавостта, която непременно следва да присъства в системата, която се стреми към адекватност.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, Втори след княза said:

Възразявам.

Някои учени смятат, че ригидност/гъвкавост е континуум, а не симптом за заболяване, Вж.  "a unidimensional continuum ranging from rigid at one end to flexible at the other" според Чарлз Спирмън Тук. В този смисъл е използвано по- горе.

Цитирате схващането на 19 век. Днес, с развитието на психологията/психиатрията, терминът се използва с прецизирано значение, също както днес никой не нарича всяко психическо разстройство "хистерия" (https://en.wikipedia.org/wiki/Hysteria)

В случая ползваме конвенционалната терминология в момента.

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, caress… said:

Един здрав психически индивид никога не допуска подобни мисли без сериозно съмнение в собствената обективност и правилност - т.е. съмнението е гъвкавостта, която непременно следва да присъства в системата, която се стреми към адекватност.

 

Преди 9 часа, caress… said:

Устойчивостта на системата на ценностната ориентация е свойствена за психологически зрелите личности, повишава нивото на активност, целеустременост, докато неустойчивите системи, онези, които се разпиляват, рискуват поради незрялост да затънат в маргиналност.

т.е. смятате, че здравият човек, в някаква мяра, е устойчив на влияния и същевременно гъвкав към влияния? Така ли?

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, dora said:

И по темата за вярата, без вяра, че можем да правим сравнително верни предположения за това как стоят нещата в непосредствената ни действителност не бихме могли да функционираме дори на най-базисно ниво. Напр. да извършим каквото и да било, без да ни фрасне паническа атака.

 Дора, може ли пояснения? Вие в тия си думи извършихте логически скок и така, както са написани, за мен те са неразбираеми. Двете изречения за мен дори не са свързани, а излиза че второто е пример за първото... Въобще - ако е възможно - повече пояснение - какво точно означава всичко това, в подробности, доколкото си позволите.

Имам и предположение че тук пишещите споменават понятието ВЯРА, но дълбочината и смисълът на това понятие играе при всеки пишещ в доста сериозни отклонения. А по този начин се залага комуникативна грешка - все пак тук се настоява и всеки декларира толкова усърдно личната си начетеност и интелигентност - поне да опитаме да представим понятийния пълнеж на основната за тази тема думичка.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
Преди 12 часа, ramus said:

сигурни ли сте че прочетохте?

Пардон,моя грешка в цитата.Имах предвид горното

On 10.09.2018 г. at 11:22, ramus said:

С процесите на вярването (приемането) ние започваме живота си - всеки един от нас. При началните психични етапи никое човешко същество не е способно да осмисля и критично разглежда цялата иинформация, която се свежда до него, за да я смели, анализира и синтезира

Ееее точно с вярване се започва...Може би става въпрос за ''съзнателния живот'',защото началото на живота(биологично) е друго.Но пък и това,което цитирах не е за изхвърляне

On 10.09.2018 г. at 11:22, ramus said:

В този смисъл - ВЯРВАНЕТО е акт на придобиване на картина за света, живота, вселената... която идва конструирана наготово и се възприема в степента на подготвеност за това в съответния й "приемник".

Звучи като: ''На Г'З' на дупката на окото'':ag:

Преди 12 часа, ramus said:

Или просто видяхте подходящ мегдан да си напишете каква е "вашата истина".

Отново греда.Хем вие подскачате по темите и искате да се пишат постинги,които не съдържат цитати и линкове,хем сега ме критикувате,че пиша ''моята гледна точка''.Или и вие не знаете ''май'' какво искате ми се струва.Така за спорта.Изяснете се най-накрая:ap: Надолу какво да ви чета,поредните ''рамусизми'',..пълен ред и безредие.Едно и също навсякъде. Пуснахте тема за ''щастието'',празно,хванала е паяжина.Не мина номера определени потребители да започнат да пишат в нея ...и да се започне,както става и тук,нали? Ех мале.Вечно критичният Рамус.Има нещо сбъркано във вас,нещо не е както трябва(сериозно го казвам като ''вещ в занаята'').Обърнете си внимание( от професионалист),докато не е станало късно,защото последствията са...почти безвъзвратни.Помислете върху това,което ви съветвам.Много слаб играч сте...и предсказуем. Толкова внимание от мен,мисля е достатъчно.Лека вечер!

Преди 10 часа, caress… said:

Не точно суетата, а ценностната система по-скоро.

Е,точно де.Направих дисекция(или поне опитах) на ''вярата'' като термин,оттам следва:суетата(като част от някаква вяра)>вяра(същинска)>лични ценности>културни ценности,като последните две се обединяват в едно общо и завършват картинката-Ценностна с-ма!

Преди 5 часа, dora said:

За всичко това помага самата терминология. В психологията/психиатрията "ригидността" е симптом на личностово разстройство или психиатрично заболяване. Вкл. шизофрения.

Точният превод на ''ригидност'' е...вцепененост или неподвижност(мед).Използва се в неврологията:

Мускулната ригидност представлява състояние на вцепененост, скованост на мускулите и изразено мускулно съпротивление спрямо пасивни движения. Тя се наблюдава при увреждане на екстрапирамидната система(при Палидо-нигралният синдром...или както е известен Паркинсон). Повишаването на мускулния тонус (хипертония) обхваща всички мускулни групи, като по-силно засегнати са флексорните групи(сгъвачи). Мускулната ригидност има следните характеристики:Съпротивата, която се установява при пасивните движения, се наблюдава във всички фази на движението. Създава се усещане за т.нар. восъчна гъвкавост (flexibilitas cerea).При извършване на пасивни движения се усещат задръжки на движението, които създават впечатление, че ставните плоскости не се гладки, а зъбчати – феномен на зъбчато колело на Негро.Тук ще вмъкна...една голяма глупост:

Преди 4 часа, Втори след княза said:

Някои учени смятат, че ригидност/гъвкавост е континуум, а не симптом за заболяване,

И понеже ''синдромът'' представлява съвкупност от ''симптоми''(вижте какво съм написал горе)...при Паркинсоновия синдром един от най-важните симптоми е точно ''ригидно повишеният мускулен тонус-тип Негро''.Този симптом диагнозтицира паркинсонизма като крайна и окончателна  дианноза повече от 50%+още няколко симптома.Така че ......Княгинята,стига сте чели-недочели глупости в нета,разбрали-недоразбрали ги поствате тук.Не правете грешките на Рамус,защото само се излагате.Нещо като не го знаете,по-добре или питайте,или не се занимавайте с него! Нищо лично,просто съвет.

Та да продължа няколко думи и за другият тип увреждане(за да има съпоставка).При увреждане на пирамидната с-ма(напр.мозъчен инсулт) мускулният тонус е спазтично повишен,характерен е като феномена на ''сгъващото се ножче''.Сгъва се  пасивно лакътната става...и щрак,отведнъж се извършва движението,без съпротивление.....и т.н.

В психиатрията е прието в повечето случай(сподед увредите) да се използва ''кататонията''.Причините,които я пораждат за много(може да си ги намерите в нета).Кататонията е състояние, характеризиращо се с промени в мускулния тонус, водещо до голям брой сериозни умствени и физически заболявания. Съществуват две форми на състоянието. При едната форма се наблюдава кататонен ступор - индивидът е вцепенен и неподвижен, а при другата форма - кататонно възбуждане - прекомерно движение, което се свързва с агресивно поведение, насочено към другите и самия себе си. Това е в общи линии и по възможност най-кратко.

В психологията ...не знам,не съм компетентен,кога и как се използва термина ''ригидност'',за да изразя.

Това е от мен.Хубава вечер на всички участници в темата!

 

  •  

     

  •  
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...