Отиди на
Форум "Наука"
Frujin Assen

Психопати и власт

Recommended Posts

Време е да предизвикам форума с едно революционно твърдение.

Във всички случаи с диктатори те са представяни като "лоши хора", а при почти 100% им се приписват психопатии. Те са обсебени, нямат обективен поглед, маняци, страдат от фобии, задължително са жестоки, садистични и безчовечни. Но това не се отнася само до върха на държавата. Често това може да се каже и за ръководители от по дребен ранг. 

Всичко това е добре, но ... задава се въпроса- как тези психопати са заели поста си и как стоят на него. Историята познава два такива начина единия е на парашутист, а другия на достигнал със свои сили. Аристократите/владетелите са особен тип парашутисти, те още от пелените получават съответстващо обучение как да управляват. Тоест още когато дойде на власт той е обучен какво да прави.

Но как става издигането на обикновен човек? Най важното е, че това обикновено става десетилетия наред. Например Хитлер започва да се занимава с политика от 1919 и идва на власт чак през 1933. Занимаването с политика включва ежедневни, ежечасни контакти с хора, попадане под лъчите на прожекторите когато много хора следят не само всяко изказване, но и личния живот. При това човек който желае да постигне нещо в политиката трябва да общува с много и различни хора. Нещо повече! Той трябва не просто да общува, а да ги убеди да направят това което той иска от тях. При това става въпрос и за хора образовани, богати- хора които и без Хитлер имат тегло в обществото. И това трябва да продължи десетилетия! При това не само докато дойде на власт. Но идването на власт не значи нищо. Борбата продължава и след това. Противно на общоприетото мнение това обаче не е само да разкрие и разстреля опозиционера. По важното е диктатора да убеди околните, че е прав и те трябва да правят това което той иска. Доколкото знам в края на войната Хитлер е отдавал заповеди да бъдат взривявани заводи, горени насаждения и въобще да се унищожи всичко. Неговото обкръжение обаче не изпълнява неговите заповеди- тоест той е изгубил реалната власт. 

Да не забравяме за Калигула, когато на власт попада психически болен човек. При това той се разболява по някое време на управлението си. Против него има много покушения и накрая е убит. Но това продължава едва година-две, а Хитлер издържа от 1919 чак до 1945- това са над 20 години. Случая с Калигула показва колко може да се задържи на власт психически нестабилен човек чрез насилие. 

Моята теза е, че отрицателния образ на диктаторите е пропагандна измислица имаща за цел да очерни врагът и да сведе ситуацията до бяло-черно. В реалния живот всеки диктатор успял да вземе властта и да управлява е умен, симпатичен човек с харизма, роден психолог умеещ да намира пътя към сърцата на хората. При това насилието което прилага според него е нужно и неизбежно. Нещо повече! Той е в състояние да убеди най малкото обкръжението си, че няма как да се размине без него. Например когато Хитлер избива евреите това не акт на безумие и жестокост, а осъзнато решение, че така се извършва благородно дело, че евреите са "лошите", които ако не бъдат спрени ще стане най лошото и така се спасява Германия. 

Не случайно се казва, че "Пътят към ада е послан с добри намерения".

 

 

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Абсолютната власт води до абсолютни безобразия. Андроник Комнин започва повече от интересно, Нерон в началото, Кромуел защитник на свободата и парламентаризма, Наполеон реформатора и безброй примери за прекалено много власт водеща до извращения. В България Фердинанд управлява прекрасно до юни 1913г, а после е катастрофален. Защо никой не пише, че Уошингтън е тиран? Предлагат му да е пожизнен президент, но той отказва. Много малко хора са устоявали на изкушението за абсолютна пожизнена власт...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Диктатори и идват на власт и с преврат.

Преди 25 минути, Frujin Assen said:

Моята теза е, че отрицателния образ на диктаторите е пропагандна измислица имаща за цел да очерни врагът и да сведе ситуацията до бяло-черно. В реалния живот всеки диктатор успял да вземе властта и да управлява е умен, симпатичен човек с харизма, роден психолог умеещ да намира пътя към сърцата на хората.

Такива качества притежават мошенниците.Престъпниците също може да са умни, симпатични и дъра -бъра.Убийците може да са харизматични, но това не им пречи да трепят хора.

Каквато и да е диктатура, не ми я хвали.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не хваля диктатура, а говоря за психология. 

Разликата между убиеца, мошенника и властника е, че убиеца и измамника имат за цел за кратко време да заблудят малко хора. А един човек стремящ се към властта трябва десетилетия  да убеждава най различни хора (много от които умни, богати и вече състояли се) да вършат това което той иска. При това тези хора ще останат живи (а повечето и дейни) и той ще е принуден да се съобразява с тях. Тоест няма как да е психопат. Психопатията може да се крие от околните, но няма как да се скрие когато десетилетия наред всеки ден постоянно общува с различни хора. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

... Според мене, ако Кеплеровите и Нютоновите открития вследствие на някакви комбинации в никакъв случай не биха могли да станат достояние на хората, освен да се пожертва животът на едного, на десет, на сто и тъй нататък души, които пречат на това откритие или са застанали като препятствие на пътя му, то Нютон би имал право и дори би бил задължен… да отстрани тези десет или сто души, за да направи своите открития достояние на цялото човечество. От това впрочем съвсем не следва, че Нютон има право да убива, когато му хрумне, или да краде всеки ден на пазара. По-нататък, доколкото си спомням, аз говоря в статията си, че всички… е, например, да речем, законодатели и водачи на човечеството, като се започне от най-древните и се продължи с ликурговци, солоновци, мохамедовци, наполеоновци и тъй нататък, всички до един са били престъпници само с това вече, че установявайки нов закон, са нарушавали древния, свято спазван от обществото и наследен от бащите, и, разбира се, не са се спирали и пред кръв, ако кръвта (понякога съвсем невинно и доблестно пролята за древния закон) е можела да им помогне. За отбелязване е даже, че по-голямата част от тези благодетели и водачи на човечеството са проливали особено много кръв. С една дума, аз правя извода, че и всички не само велики, но поне малко излизащи извън границите на посредственото хора, тоест способни поне малко да кажат нещо ново, по силата на природата си са непременно престъпници — повече или по-малко, разбира се. Иначе им е трудно да излязат от границите, а да останат в тях те, разбира се, не могат да се съгласят пак поради природата си, а според мене дори са длъжни да не се съгласят. А що се отнася до моето делене на хората на обикновени и необикновени, съгласен съм, че то е донякъде произволно, но аз не претендирам за точни цифри. Аз само вярвам в основната си мисъл. Тя се състои именно в това, че хората по закона на природата се разделят въобще на два вида: на низши (обикновени), тоест, така да се каже, на материал, който служи единствено за зараждане на себеподобни, и на хора в истинския смисъл на думата, тоест притежаващи дарбата или таланта да кажат в своята среда нова дума. Подразделенията тук, разбира се, са безкрайни, но отличителните черти на двата вида са доста резки: първият вид, тоест материалът, това са, общо казано, хора по природата си консервативни, почтителни, живеят в послушание и обичат да бъдат послушни. Според мене те са и длъжни да бъдат послушни, защото това е предназначението им и в това безспорно няма нищо унизително за тях. Всички от втория вид престъпват закона, те рушат или са склонни към това в зависимост от способностите си. Престъпленията на тези хора, разбира се, са относителни и най-различни; в повечето случаи те изискват, в най-различни форми, да се разруши настоящето в името на по-доброто. Но ако му е необходимо за своята идея да прекрачи дори и през труп, през кръв, той, вътре в себе си, по съвест, може според мене да си разреши да прекрачи през кръв — впрочем в зависимост от идеята и нейния размах — забележете това. Само в този смисъл говоря в моята статия за тяхното право на престъпление. Впрочем няма за какво много да се тревожим: масата почти никога не им признава това право, убива ги и ги беси (повече или по-малко) и по този начин съвсем естествено изпълнява консервативното си предназначение, като при това обаче при следващите поколения същата тази маса поставя убитите на пиедестал и им се покланя (повече или по-малко). Първият вид винаги е господар на настоящето, вторият вид — господар на бъдещето. Първите запазват човечеството и го увеличават количествено; вторите движат света и го водят към целта. И едните, и другите имат съвсем еднакво право на съществуване. С една дума, според статията ми всички имат еднакво право и — vive la guerre éternelle[1] — до Новия Йерусалим, разбира се!

— Значи, вие все пак вярвате в Новия Йерусалим?

— Вярвам — твърдо отговори Расколников; казвайки това, както и в продължение на цялата си дълга тирада, той гледаше в земята, избрал една точка на килима.

— И-и-и в Бога ли вярвате? Извинете, че така любопитствам.

—    Вярвам — повтори Расколников и вдигна очи към Порфирий.

https://chitanka.info/text/2321/19#textstart

Share this post


Link to post
Share on other sites

Приемам, че темата се отнася до диктаторите в модерната ера, защото няма как да разглеждаме редом Цезар, Сула и Хитлер и Сталин. Даже времето на Наполеон е доста далечно, пък и не смятам Наполеон за диктатор. Самите французи не го смятат. Ако е бил такъв, то това се отнася за покорените народи, като Испания например. 

Ти посочваш Хитлер, но това не е най-точния пример, защото той ....диктаторства в мирно време само 6 години. След това идва войната, а там едноличната власт е задължителна. Как идва на власт е ясно. Финансиран от крупния капитал (част от него), който не приема Ваймарската република и версайския диктат. Не без коствената помощ на Сталин (за да не стане грешка пиша ясно: не подкрепям теорията на Суворов, че Сталин съзнателно е прокарвал Хитлер на власт, а само факта, че не позволява на германските комунисти да се обединят със социалдемократите, съюз, който би възпрепятствал идването на нацистите на власт). Че е бил харизматична лично, да така е. Говорил съм и тук с един бивш пилот (беше се тотално алкохолизирал и деградирал по време на соца, но след '89-та получи немска военна пенсия), който го е слушал, както и с един колега словак, чийто дядо е бил словашки и немски генерал, който също го е виждал и слушал. Много добър оратор и безспорно (народо)психолог. Но това са по-скоро неутрални качества, които могат да бъдат както от полза така и във вреда. А след взимане на властта вече е по-лесно. Суспендира се конституцията и се създават репресивни органи. Недоволните и противниците се натикват в концлагери или се унищожават физически. Вероятните конкуренти най-напред. Как така това се случи в Германия? Ами там демокрация е имало едва от 20-тина години и още нещо, както казва Вонегът - проблема на германците е, че много обичат заповедите и стриктно ги изпълняват.

Значително по-интересен е Сталин. Много е писано и по принцип и от мен тук как и защо. Но препоръчвам да прочетеш (или пак да прегледаш, аз го правя всяка година) Авторханов - "Технология на властта" за да разбереш как и Некрич и Гелер - "Утопията на власт" за да разбереш защо са се задържали. При Сталин и друго е интересно. Той не е оратор, а и харизма няма (не само в сравнение с Троцки, а и с другите ленинови съратници), но е много трудолюбив и паметлив. И се огражда с подобни хора без значение на политическото минало (ако са компроментирани още по-добре), но без политически амбиции (в смисъл да правят собствена политика, а не да следват). Всъщност, Сталин 'придобива' един вид харизма но това е след войната. В Русия е било трудно да вземеш властта, както от болшевиките, така и от Сталин от другите конкуренти (Хитлер е имал само един фактически). След това Сталин не прави нищо друго, освен да възстанови стария строй (Източната Империя). Мужика иска цар и вяра. Сталин дава и двете, като при това заменя мъглявия задгробен живот в Рая (ако си праведен) с такъв след 20 години или за следващото поколение. Като правоверен семинарист заменя светата Троица с нова такава Маркс-Енгелс-Ленин. По късно разбира, че на мужика освен цар и вяра му трябва и родина, но това е когато Хитлер нахлува. В Русия е по-лесно и за друго. Маркс казва, че нито един строй не се заменя, докато стари строй има още възможности. Сталин е една такава възможност, неговия 'строй' е по същество контрареволюция в светлината на марксизма. Троцки неведнъж го е изтъквал и е бил прав!

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 16 часа, Frujin Assen said:

Време е да предизвикам форума с едно революционно твърдение.

........................................

Моята теза е, че отрицателния образ на диктаторите е пропагандна измислица имаща за цел да очерни врагът и да сведе ситуацията до бяло-черно. В реалния живот всеки диктатор успял да вземе властта и да управлява е умен, симпатичен човек с харизма, роден психолог умеещ да намира пътя към сърцата на хората. При това насилието което прилага според него е нужно и неизбежно. Нещо повече! Той е в състояние да убеди най малкото обкръжението си, че няма как да се размине без него. Например когато Хитлер избива евреите това не акт на безумие и жестокост, а осъзнато решение, че така се извършва благородно дело, че евреите са "лошите", които ако не бъдат спрени ще стане най лошото и така се спасява Германия. 

Не случайно се казва, че "Пътят към ада е послан с добри намерения".

 

 

Не, не е пропагандна измислица. Най-големите диктатори са тираните над собствения си народ. А повечето от тях са. Какво значи това - да избиваш собствения си народ. Тогава кой е врага? Разбира се диктатора е умен, както видяхме може да няма харизма, трябва да е психолог определено, но не е нужно да намираш път към сърцата на хората. Не и когато имаш ЧК/ОГПУ/НКГБ или СС/СД. Той може и да не убеждава обкръжението си. Може да го  замени. Относно идеализма Ленин сигурно е бил (и той е бил диктатор, но е действал по малко по-друг начин и за малко). Хитлер безспорно е вярвал във величието на арийската нация, малоценността на другите и безценността на евреите (т.е. ненужността и даже вредата), колкото и извратено да звучи. Сталин обаче ако е бил идеалист, бил е в началото и само за малко. Оттам нататък е искал властта. И то абсолютната. Затова е играл ролята на Пророк или Месия. Те както знаем никога не грешат. И затова безмилостно е унищожавал свидетелите на своите грешки (в началото, когато не е имал такава възможност просто е преписвал своите грешки на другите). 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, mitaca said:

(в началото, когато не е имал такава възможност просто е преписвал своите грешки на другите). 

Май с това се започва още от детска възраст.?

...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Отново обяснявате нещата с "добри" срещу "лоши" и лошите задължително са психопати и насилници.

Защо Хитлер не може да бъде психопат? Защото от 1919 когато започва да се занимава с политика до 1933 когато идва на власт минават над 10 години. Това е десетилетие в което той трябва да убеждава всички (включително умни и богати хора), да вършат това което той иска. А не е в състояние да отстрани насилствено никого.

Другата голяма грешка е, че с безогледно насилие може да се задържи властта. Това е твърдение необходимо на пропагандата за да очерни диктатора. Случая с Калигула управлявал 2 години (разболял се неизвестно кога по време на управлението си) и Комнин ясно показват какво се случва с такива-те биват сваляни от своите и при това почти веднага.

Никой не може да управлява без съратници. Никой не може да ръководи държавата сам- физически е невъзможно. Поради това се налага да има свои хора на които да довери ключови ръководни постове. Но това е реална власт. Благодарение на тази власт те могат да го свалят. Ако той прекали с репресиите то това ще се случи почти незабавно, все пак тези хора са там не за да бъдат убити, а за да упражняват властта. Доноси винаги е имало-без тях не може, и ако диктатора започне за най малко да убива то практически всички около него ще се съюзят. Поради това той трябва да убеди своите привърженици, че са в пълна безопасност и могат спокойно да консумират дадената им власт. 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Заглавието е добро за тема, но заглавния постинг предполага, че темата ще се удави в политика, история, общи приказки и сламени човеци...

Никой не е твърдял че всички диктатори имат психопатични черти и прояви, нека да не измисляме и да правим сламени човеци. (никой не твърди наприем че Путин е психопат,... дори не се твърди за Пиночет). Освен това дали един човек проиява конктрени псохопатчини черти е въпрос на медицината /психиатрия и психология/, а не вестниците и популярнитеярните медии

 Все пак вероятността във един т.н. корпоративен психопат (това са  хората във йераичното управление, хора във властови позиици, които проявят психопатични  черти) да отиде на върха като диктатор, изобщо не е за пренебрегване..

 

Цитирай

Не хваля диктатура, а говоря за психология. 

Сори ама мисля че ти пишеш и говориш за неща, за които си нямаш и рудиментална представа..

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Фружине, явно е въпрос на дефиниция що е това психопат. За мен няма никакъв проблем да си психопат и да си на власт, например Иди Амин, но за теб явно да управляваш е доказателство, че си психически здрав...

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 17 часа, Frujin Assen said:

Не хваля диктатура, а говоря за психология. 

Тогава ще ти се наложи да провериш дефиницията за социопат. Не е като да няма книги по темата. Освен всичко друго, при социопатите често напълно липсва емпатия. Те не могат да разберат чуждата болка. Нормален човек не би могъл да приложи окочателното решение както Хитлер, или да подписва квоти за разсттрели и иземване на храна, като Ленин и Сталин. 

Точно това е и проблема с войниците. Нормалните хора не искат да убиват, дори това да застраши живота им. Социопатите такива грижи нямат, дори чуждото нещастие ги стимулира. Разбира се често е съчетано с други ментални проблеми, които са повече в ресора на професионалните психиатри и психолози. Да речем скъсването с реалността при Хитлер, или ултра-параноята при Сталин, със сигурност си имат клинични категории.

Това че понякоа такива хора се добират до властта изобщо не е случайно. На първо място те са абсолютно безскрупулни. Което им дава огромно предимство пред нормалните хора. Изключително са съсредоточени в това което правят. Те реално нямат живот извън техният си извратен свят и лудостта, която ги движи. Сталин практически няма личен живот, а каквото има е трагедия. Личният живот на Хитлер е гротеска...извратена.

Има и други прилики между Хитлер и Сталин. И при двамата има жени/любовници, които се самоубиват осъзнавайки с какво чудовище са свързали живота си. И при двамата има странен външен вид. И докато при Хитлер е ексцентризъм, продължение на лудостта му, при Сталин вероятно е част от проблема. Той е джудже, с малформации на крайниците и съсипано лице. Явно това го мъчи, защото носи обувки на платформи. 

Никой от двамата не обича народа си извън границите на собственото си его. Сталин убива, за да остане на власт. Хитлер, накрая нарежда унищожението на германската промишленост, все едно иска германският народ от който той е разочарован, да умре със самият него. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 48 минути, Frujin Assen said:

Отново обяснявате нещата с "добри" срещу "лоши" и лошите задължително са психопати и насилници.

Защо Хитлер не може да бъде психопат? Защото от 1919 когато започва да се занимава с политика до 1933 когато идва на власт минават над 10 години. Това е десетилетие в което той трябва да убеждава всички (включително умни и богати хора), да вършат това което той иска. А не е в състояние да отстрани насилствено никого.

Според мен Хитлер е бил напълно завършен и оформен като психопат още в самото начало, когато започва да се занимава с политика. Мисля това, защото съм чел "Моята борба", тя е писана през 1923, но е обмислена от него много по-рано.

Mein Kampf (German: [maɪ̯n kampf], My Struggle) is a 1925 autobiographical book by Nazi Party leader Adolf Hitler. The work describes the process by which Hitler became antisemitic and outlines his political ideology and future plans for Germany. Volume 1 of Mein Kampf was published in 1925 and Volume 2 in 1926.[1] The book was edited by Hitler's deputy Rudolf Hess.[2][3]

Hitler began Mein Kampf while imprisoned for what he considered to be "political crimes" following his failed Putsch in Munich in November 1923. Although Hitler received many visitors initially, he soon devoted himself entirely to the book. As he continued, Hitler realized that it would have to be a two-volume work, with the first volume scheduled for release in early 1925. The governor of Landsberg noted at the time that "he [Hitler] hopes the book will run into many editions, thus enabling him to fulfill his financial obligations and to defray the expenses incurred at the time of his trial."[4][5] The book was a bestseller in Germany during the 1930s.

https://en.wikipedia.org/wiki/Mein_Kampf

В тази книга той съвсем откровено описва какво ще се случи в следващите две десетилетия. Психопатска е идеологията му и тя кореспондира с цитираното от мен от "Престъпление и наказание", синтезирано, че човек има право на престъпление, когато осъзнава, че е нещо повече от другите хора. Оттук нататък разликата между някой селски кмет, който раздава лично правосъдие и Хитлер не е толкова голяма.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не съм нарекъл Хитлер психопат. А че е насилник, насилник е. Че е лош лош е. И е лош именно, защото е насилник (но не само а това). "Добри" и "лоши" ги въведе ти с началното мнение в което споделяш, че 'лошите черти' са пропагандна измислица на 'врага'. Та кои са врага за 'добрите' тирани? И на каква плоскост ще разглеждаме техните деяния? Как ще ги квалифицираме? Също така Хитлер не е на власт до 1933-та. Не е диктатор, а ние нали за диктаторите пишем. Т.е. за това което е, или което е станал по-скоро, когато е взел властта.

Насилието не е безогледно. И именно твоите случаи доказват това. Те са социопати, но не са луди и ненормални (какъвто е случая с Калигула). Може и да има някаква пропаганда, която да ги квалифицира, но това не е сериозно. 

Сталин както се знае от неговите думи няма съратници. И ученици няма. Съратниците избива, ученици (приживе) искат много да се нарекат, но той сам казва, че няма ученици. Неколкократно. Доверие е много силна дума поне за Сталин. Не е имал такова, за това всички са се подслушвали и насъсквали един с/у друг. Не само не е било прието да се събират близките подчинени (щото и сътрудници не е имал) в по-тесен с-в, ами е било опасно. Така могат да се родят заговорите. Службите са контролирали всичко. Това е първото нещо, което прави Хрушчов след падането на Берия. Забранява на службите да контролират партията. По принцип Сталин прекалява малко с репресиите и затова е арестуван и екзекутиран Ежов. Но неговите репресии (трите процеса и после военните) са точни и целенасочени. На обикновенния народ (когото ти толкоз обичаш) не му е пукало, но в апарата точно се е знаело, какво става и защо става. А съпротива е имало, и още как. Когато Сталин замисля репресии с/у Жуков, тогава съветските генерали и маршали недвусмислено заявяват, че 2-ра '37-ма година няма да има. Убити са няколко военни, но Жуков само е 'пенсиониран'. Дори Конев който е непримирим противник на Жуков застава зад него. Също така в края на '52-ра, когато Сталин замисля да разшири Политбюро до 30-ина човека веднага се разбира какво цели. Оставяне в малцинство старите членове, изолация, опозиция и разстрел накрая. Но старите хиени надушват и принуждават Сталин да подаде оставка като ген. сек.

Хитлер не е баш релевантен пример, щото от '39-та до края си е във война. Но и там са правени доста опити за покушения. Вярно най-много от армията. Неговите съратници не могат да го свалят. Те знаят, че са опръскани до шията с кръв и че падне ли Хитлер си отиват и те. А и Хитлер е значително по-, как да кажа търпелив към своите в нациската си партия.

Share this post


Link to post
Share on other sites

20 процента от висшите менаджери в САЩ имат психопатични черти.

В населението процентът е значително по-малък

Логичното обяснение на явлението е че психопатите се развиват добре ( и виреят) в йерархичните структури..

В обикновения живот те биха били престъпници/нарушители и наказани, но в йерахичните структури всичко им се разминава, това е поради спецификите

Илюстрация с един прост пример: Ако тормозиш съученибици, те най- вероятно ще оплачат, и ще си понесеш последствията, В йерархичната структура фактически можеш да торзмозиш всички под теб, и да се разминавава на 100 процента, дори може да се толерира..

/Апропо, аз попадал на корпоративен психопат жена, не беше мой началник , бяхме с равни позиции, и колеги но не мога да опиша гадоста си и отвращението си, Трябваше да бъда и дипломатичен, и твърд, за да избягвам манипулациите и гадостите, и всички опити за правене на такива, а то спиране практически няма/

http://www.banker.bg/sudbi/read/1-ot-5-glavni-izpulnitelni-direktori-sa-psihopati-ustanovi-prouchvane

Само един откъс от статията

Цитирай

В изследвания, публикувани от The Telegraph преди няколко години, психолог е предупредил за нарастващ брой на "троични лица" на работното място - хора, които съчетават в събе си три вида проблемни личности: психопат, Макиавели и нарцисист. Такива хора съчетават „опасна, но ефективна комбинация от липса на емпатия, егоцентризъм, непочтеност и самостоятелно отношение, които ги тласкат към върха на организациите."

 

https://www.manager.bg/управление/психопатите-искат-да-са-началници

 

Цитирай

 

Психопатите искат да са началници

25.04.2010 г., 00:12
509353_crazy_business_man.jpg?itok=vsUa5rx2

Изследване, публикувано в сп. New Scientist, показва, че психопатите могат да достигнат до ръководни позиции в бизнеса. Учените имат термин, с който да ги обозначават – „корпоративни психопати”. Те не прибягват до престъпления в юридическия смисъл на думата, но ако попаднете на такъв човек на работното място, със сигурност ще се почувствате като жертва. Нарцистичните интриганти в офиса показват зашеметяваща липса на съчувстгвие и са склонни да наказват колегите си за щяло и нещяло.

Тъй като „корпоративните психопати” често показват склонност към садизъм и жестокост, могат да се ориентират към работа в медиите, бизнеса, политиката, правото. Те са склонни да бъдат манипулативни, арогантни, закоравели, нетърпеливи, импулсивни, ненадеждни, повърхностни и обвиняват всеки друг, но не и себе си, когато нещата в работата се объркат.

„Тези хора са социални хищници и като всеки вид хищници търсят плячка”, казва проф. Хеър, автор на изследването. Ще ги намерите там, където има пари, власт и престиж, добавя той.

 

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това с насилието, как конкретно хората не са склонни към насилие е една голяма легенда. Всъщност хората с най голямо удоволствие прилагат насилие за да решат проблемите си. Иначе нямаше да има толкова войни. 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 31 минути, Frujin Assen said:

Това с насилието, как конкретно хората не са склонни към насилие е една голяма легенда. Всъщност хората с най голямо удоволствие прилагат насилие за да решат проблемите си. Иначе нямаше да има толкова войни. 

 

...., иначе нямало да има толкоз войни, как пък не.

 Не всички хора са склонни към насилие.Всички ли искат да има война?От целия народ ли зависи започването на война? 

Слава Украине!

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 53 минути, vvarbanov said:

...., иначе нямало да има толкоз войни, как пък не.

 Не всички хора са склонни към насилие.Всички ли искат да има война?От целия народ ли зависи започването на война? 

Слава Украине!

Тези народи от от ВАТО гледат доста сериозно на въпроса..(или поне така им внушава пропагaндата)

 

30729951_2066068686755208_30444033778206

 

===============================

Войните са продукт на политиката, идеологията,. пропагандата и религиите, а като цяло.... видът по-скоро е "пасифистичен".

Последния път видях полиция в квартала си преди 10 години,...въпреки това никой никого не бие по улиците :)

 

Първите конфликти и баталии в човешката история (видът ни е на 200 000 години) са регистирани за първи път преди 13 хиляди години , когато обществата на ЛС /ловци и събирачи/ стават достатъчно и подходявщо статифицирани, усложнени,  и популационния натиск е нарастал следствие развитието на новите технологии/техники на лов и събирачество /хортикултуризмът възниква на база на събичареството/ . В целия  арт  и археoлогия преди това липсват каквито и да е баталии (артът преди новите времена, е само ловен)..

Като наследици на ЛС./ловци и събирачи/ обаче сме способни да опраскаме всички други видове.... и цялата планета- правим го без да се замисляме много-много..

Апропо, според много изследователи, събирането на разни предмети, а и пари  е същото което сме правили и преди.. /събираме пари и тях отиваме в "гората", в супермаркета да си набавим храна/
 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Frujin Assen said:

Това с насилието, как конкретно хората не са склонни към насилие е една голяма легенда. Всъщност хората с най голямо удоволствие прилагат насилие за да решат проблемите си. Иначе нямаше да има толкова войни. 

 

Това много противоречи на изследванията които съм чел. И практически на всичко което съм чел за човешката природа. Христоматиен пример е празнуването на Коледа между немци и англичани ПСВ. Разбира се някой са по-агресивни от други и си има медицински названия за тях. Агресивността и липсата на емпатия не са реципрочни на сила. Просто отклонение от нормата.

Не е толкова известно, че причината на създаването на щурмовите отряди през ПСВ, е страха на командването, че национализма е поизтлеял и хората са спрели да убиват противникови войници, а се разчита само на артилерията и картечарите. Формалната причина е разчупване на позиционната война. Реалната че когато те пратят с чувал гранати, вечер, във вражескито окопи, или ще убиваш, или ще умираш. Или просто ще се върнеш и ще те разстрелят за неизпълнение на заповед.

Разбира се и от насилие до насилие има разлика. Крясъците също са насилие, както и грубо агресивно отношение във форум. Не не са реципрочни на това да насочиш пушката и да взривиш нечии вътрешности. Още от временната на батальонните колони, хората научават че дори тренирани войници, стрелят по един начин когато стрелят по чаршаф и по съвсем друг, когато срелят срещу хора.

Та така. Двама души да си раздадат по два шамара е тъпо, но не е социопатия и се случва. В детска възраст даже калява характера. От друга страна, Сталин да скалъпи процес срещу собствените си лекари и да нареди да ги измъчват, че да изтръгне признание достатъчно за разстрел, е съвсем друга бира. Или да се събуди една сутрин в мирно време и да изсели в Сибир 10 000 от сънародниците си грузинци, щото сънувал, че се готви заговор в грузинската КП. Социопатия и остра параноя със сигурност.

Какъв още букет клинични състояния и морални липси има в главите на диктаторите, трябва да се изкажат професионалистите.

Хитлер със сигурност е патологичен демагог. Спомена се "Моята Борба". Още с първите страници се вижда, че книгата може да се използва за учебник по демагогия, увиване на лъжи, около истински факти и погрешни корелации. 

Садам например, започва война отнела живота на милиони, просто от нямане какво да прави. Да си изпробва играчките. Войната с Кувейт е с икономическа цел - да оправи съсипаните си от първата война финанси. Обаче войната с Иран си е чиста проба "стратегическа игра". Използването на БОВ срещу цивилни също изисква соцопат. Едно е да си приказваш, съвсем друго да наредиш да обгазят цяло градче, щото нещо там протестирали.

Реално според изследвания на военните (за техни си цели, те имат нужда от такива хора), социопатите и хората с липса на емпатия са около 1% от населението. Не изглежда много, ама като вземем колко много са хората, е плашещо. Виждаме такива хора от високи постове, до начина на шофиране. 

На другия полюс, са хората които са напълно готови да жертват живота си, за да спасят друго човешко същество. Те също били около 1% и го знаем, защото също са група от която военните се интересуват. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Признавам, че подходих към Сталин с някакво подозрение и предубеждение. В моето съзнание бе създаден образа на твърде внимателен и съсредоточен в себе си фанатик, деспот, завистливец, подозрителен монополист на властта. Очаквах да срещна безжалостен и жесток доктринер, самодоволен грезинец-планинец, чийто дух не е излязъл от родните долини... Всички смътни слухове, всички подозрения за мен престанаха да съществуват завинаги след като поговорих с него. Аз никога не съм срещал човек по изскрен, порядъчен и честен- в него няма нищо тъмно и зловещо, и именно с тези му качества следва да се обясни огромната му власт в Русия

Хърбърт Уелс

Изворът на всички беди, както тогава считах отиваха към Сталин... Сега, когато видях човека, той изобщо не съответстваше на моите представи за него. Напротив, видях, че това е човек с който може да се говори, който се интересува от твоето мнение, а най главното мисли за същото за което и ти, сам помага на някой като мен да излезе от струващото ми се безизходно положение, сам ти подсказва мисли които търсиш, но не можеш да намериш. Повече от всичко ме поразиха неговите дълбоки знания в авиацията.

Голованов

В това време на много хора им се струваше, че в сравнение с другите болшевишки лидери Сталин обладаваше най голямата търпимост. Той беше най малко злобен в своите атаки над противниците в сравнение с другите от триумвирата. В неговите речи винаги звучаха нотки на добродушие и бодряшки оптимизъм, което отговаряше на неговото винаги благодушно настроение. В Политбюро когато се обсъждаха важни въпроси никога не налагаше своето мнение. Той внимателно следеше за дискусията за да види накъде духа вятъра и да гласува неизменно с болшинството, ако разбира се от по рано не бе уредил болшинството да гласува така както той иска. Затова той винаги беше приемлив. За партийната аудитория той бе човек който няма лична корист и не таи лични обиди, който критикува хора единство по същество. Това впечатление оставаше даже при закритите заседания на Политбюро 

Дойчер

Със стратегическите въпроси Сталин започна да се занимава от самото начало на войната. Неговият ум и талант му позволиха в хода на войната да овладее стратегическото изкуство дотолкова, че викайки при себе си командири на фронтове и разговаряйки с тях на теми свързани с провежданите операции, той се проявяваше като човек знаещ не по малко, а често и повече от тях.

Жуков

За многото години на работа аз се убедих, че формалните съображения или личните амбиции за него не значат нищо. Сталин винаги се съобразяваше с работата и ако беше нужно не се стесняваше да измени вече прието решение, при това без да го интересува какво ще помислят или кажат другите. Много ми провървя, че делото за моето мнимо вредителство попадна под неговия личен контрол. По въпросите касаещи съдбата на обвинените във вредителство хора Сталин в тогавашното политбюро беше истински либерал. Като правило той заставаше на страната на обвиняемите и успяваше да добие тяхното оправдаване, макар разбира се да имаше и изключения.

Бенедиктов

При цялата своя властност, суровост и бих казал твърдост той живо откликваше на проявленията на разумна инициатива, самостоятелност, ценеше независимото мислене и мнения. Той поименно знаеше практически всички ръководители на икономиката и въоражените сили до директор на завод и командир на дивизия, помнеше най съществените данни характеризиращи ги лично или на поверените им участъци.

Устинов

Това е мнението на хората познаващи лично Сталин. Както се вижда при личен контакт той изгражда образа на добродушен, честен и безкористно отдаден на работата човек, който при това се интересува от чуждото мнение и го зачита. 

 

Редактирано от Frujin Assen

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тези лични мнения като какво би трябвало да се приемат? 

Уелс се среща със Сталин през '34-та, чистките (освен няколко, така да се каже подготвителни) не са започнали. Конгреса на 'победителите' (XVII) е приключил преди по-малко от 6 месеца, но работата на Сталин тепърва започва, след като е 'циментирал' алфа мястото си в страната. Завзел е мястото (всъщност от 28-ма година е първи, но все още не е тиранина който ще стане, но вече има ясен план за това), но трябва и да го задържи, като не допусне не никаква опозици, а и мисъл за това. 

Ако става въпрос за Александър Голованов, най-младия маршал на сталиновата РККА, какво чудно има? Особено за Голованов, който има бая стаж в редиците на ГПУ/ОГПУ. А да, бил е изключен през '37-ма, но е върнат и то благодарение на Сталин. Такива хора между другото е имало не малко, просто в периферията се е случвало 'чекистите' да се престараят повечко. Затова не малко хора се връщат през '38-ма и '39-та та чак до '41-ва (военните). Това е перида на бериевото ....'затопляне'. Едва ли човек дължащ живота си на Сталин, а също и кариерата си би казал нещо лошо за него. 

Дойчер е писал това по времето на триумвирата (Зиновиев-Каменев-Сталин), т.е. преди 14-тия конгрес на партията през декември '25-та (и след 12-тия, когато се установява т.нар. тройка - 23'та). И е бил прав. Това всеки (занимал се по-съсредоточено с перида) го знае. Имам предвид, че Сталин е гледал да се ориентира според мнозинството. Всъщност това го прави и преди Ленин, но Ленин за разлика от Сталин е бил ярка фигура и не се е колебаел по важни за него въпроси да се противопоставя на всички, заплашвайки даже да разцепи партията. Сталин не е ярък, не е познат и не може да си позволи такъв лукс, затова трябва да бъде към мнозинството. Още не е овладял партийния апарат, а извън него въобще не е познат. Не може да си позволи конфронтации с познатите на масите Троцки, Зиновиев, Каменев и даже Бухарин. Затова той елиминира Троцки посредством триумвирата, а после се избавя от двамата....триумвири с помощта на Бухарин. Да не забравяме също, че Дойчер е троцкист, а 'огъня' против Троцки е бил много по-силен от Зиновиев и Каменев отколкото Сталин. Просто по това време Сталин не е никакъв теоретик, теоретици са Троцки, Каменев и Зиновиев и Бухарин в дясно. Също така по същество Стали следва именно политиката на Троцки. Освен това Дойчер се дистанцира от 4-тия Интернационал на Троцки, което може би му спасява живота. Заедно с решението да не остава в СССР когато му е предложена катедра през '31-ва.

Жуков въобще няма да го коментирам. Всъщност редно е да се пише кога и по какъв повод са писани тези мнения.

Бенедиктов тоже. Мнението на сталинов министър няма как да е безпристрастно. Всъщност важно е и то от кога е. Дали го е изказал на 20-тия конгрес на КПСС? 

Устинов, ако става въпрос за военния министър пак не може да даде безпристрастно мнение. Освен, че не е бил в обкръжението на вожда, той става министър именно при Брежнев, който реабилитира частично Сталин.

Личните мнения не могат да бъдат док-во за нищо, освен за личното отношене на и към. Защото аз мога да напиша мнения не хора познаващи Сталин много повече от горните и работещи с него, а не за него. Просто прегледай Троцки, Каменев, Зиновиев, Бухарин (каквото е останало от последните трима). Ще си позволя само две мнения:

1. Бухарин: Сталин е Чингиз хан с телефон;

2. Радек: Ние със Сталин имаме разногласия само по един въпрос - аграрния. Той иска аз да легна в черната земя, а аз обратното.

Радек всъщност има много. Един от тях е виц които почва с "веднъж Сталин нашия вожд...". Радек отговаря: Сталин, вожд! Е това не е мой виц.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 31 минути, mitaca said:

Такива хора между другото е имало не малко, просто в периферията се е случвало 'чекистите' да се престараят повечко. Затова не малко хора се връщат през '38-ма и '39-та та чак до '41-ва (военните). Това е перида на бериевото ....'затопляне'. Едва ли човек дължащ живота си на Сталин, а също и кариерата си би казал нещо лошо за него. 

Сравнително наскоро докоснах малко материята та разбирам това което пишеш. Много се пише за чистките в армията и това малко преекспонира реалната ситуация. Обезглавена ли е армията? Да! Близо 90% от командирите на дивизии са разстреляни. А една дивизия е армия, която се изгражда плътно около и от пълководеца си - дивизионният командир. Изтрепани са и командирте на армии. Тук таме остава някой с повече от три живи мозъчни клетки, като Будьони. С този гениален ход, Сталин и инструмента му Ежов гарантират еди 20 милиона повече убити "съветски хора" срещу германците.

Обаче с офицерите на по-ниско ниво нещата са различни. Предмет на чистките са под 7% от офицерският състав, като огромната част не са разстреляни, или пратени в Сибир, а просто са изключени от партията и уволнени. Една трета от тях се връщат в частите си след началото на войната.

Това си личи до самият край на войната. На тактическо ниво, руснаците не са толкова зле. Особено на батальонно. Има чиитавии и професиоални акции. Батальонните командири са мъжаги, но понеже им се нналага да поправят грешките на командването, жертвите сред тях са абсурдни. Понякога батальон сменя командира си месечно. 

Обаче от дивизионно ниво и нагоре, нещата са много тежки до края на войната с някой ярки изключения. Практически до края, погрешните решения са на корем, логистиката е изключително лоша, хаоса не е напълно овладян. Изпълнението на плановете на оперативно ниво е пожелателно, съгласуването между частите - трудно.

Цитирай

Жуков въобще няма да го коментирам. Всъщност редно е да се пише кога и по какъв повод са писани тези мнения.

Жуков има едно култово писмо до Сталин, след като го хващат, че краде от окупираните територии. Краде не просто с г*за си, а с вагони! Писмото е нещо средно между любовно излияние, разкаяние, самосъжаление, ласкателства и приитворство. Явно Сталин го кефят такива работи, защото не само му се разминава разстрела на него и родата му, но и даже приема Парада на Победата от Рокосовски. 

Редактирано от Amazonski

Share this post


Link to post
Share on other sites

Репресиите в армията са ужасни, но не поради своя размах (той не е чак толкова голям, като унищожени физически). А като резултат, че ясно е указано, че Сталин предпочита напълно послушни офицери без свое мнение и ако може мислене. Това просто сковава съветските офицери особено в началния етап на войната. Те са притиснати между заповедите и уставите (да не се отстъпва, да се отбранява до последна капка кръв и т.н.) и логичните решения. И разбира се логиката отстъпва пред решенията да бъдат 'правоверни', за да не бъдат обвинени. Даже обвинени в самостоятелност. Главния герой на Симонов генерал Серпилин е такъв литературен герой, който не се пречупва в лагера. Но истината е друга, повечето се пречупват. В смидъл не да се признаят за виновни или да натопят другарите си, а в това да нямат свое мнение. Разбира се в хода на катастрофата нещата се изменят, дори за Сталин става ясно, че във военното дело на война се изисква инициативност и собствено мнение. И резултатите не закъсняват. Но до края на войната има такива командири на всички нива, дето са типични стаинови командири. Никаква инициативност, максимално подсигуряване, което съответно в сражение губи време и много много кръв.

Но това си е ОТ по темата.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 34 минути, mitaca said:

Главния герой на Симонов генерал Серпилин е такъв литературен герой

Хехехе, точно нея започнах да чета миналата седмица.

Съгласен съм. За това и дадох за пример Будьони. Достатъчно е смел да се изтегли, да си спаси армията и да отбранява Кавказ. Обаче това на цената, че рискува разстрел, нищо че е на високо ниво. Обаче както пишеш такива са единици. Рокосовски, Конев, с много, ама много, уговорки Жуков...ама баш те обръщат войната. 

Прекрасният и незаменим вожд Сталин е бил твърдо срещу плана на Рокосовски за операция Багратион. Отхвърля плана на няколко пъти, обаче Рокосовски всеки път го праща на майната си. Не знам колко трябва да си смел, за да постъпиш като този потомствен офицер и благородник. Сигурно всяка вечер си е лягал с мисълта, че на сутринта чудовището ще го разстреля. Онова пък се осъферясва накрая и оставя Рокосовски на мира. Резултата?

Ами резултата е пълна леш. Рокосовски, Жуков и офицерите около тях почват да воюват по американски. Потрошават огромно количество железария, изстреляват милиони снаряди, изпипани добре планирани операции, авиацията стрива със земята всичко което мърда, динамично планиране.

За пръв път вместо руснаците да умират за родината си, карат германците да умират за тяхната. Напълно аихилират група армии Център - 400 000 човека и най-елитната германска групировка. Вероято най-мръсната част от нацистките армии. Двайсет дивизии, мого от тях от СС, виновни за геноцида над Белорусия с цел откриване на жизнено пространство за немците. Аз ако бях на Жуков, сигурно нямаше да взимам пленници. 

Всичко това платено с 200 000 убити и 500 000 ранени. Нещо нечувано СА. 

Та значи можело? Когато не те командва социопата Сталин, или мозъчно парализирани болшевики от работническо-селската "интелигеция" всичко може! Включая да направиш елитните такови армии на СС сами да си приказват. 

Редактирано от Amazonski

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, Amazonski said:

Хехехе, точно нея започнах да чета миналата седмица.

Съгласен съм. За това и дадох за пример Будьони. Достатъчно е смел да се изтегли, да си спаси армията и да отбранява Кавказ. Обаче това на цената, че рискува разстрел, нищо че е на високо ниво. Обаче както пишеш такива са единици. Рокосовски, Конев, с много, ама много, уговорки Жуков...ама баш те обръщат войната. 

Прекрасният и незаменим вожд Сталин е бил твърдо срещу плана на Рокосовски за операция Багратион. Отхвърля плана на няколко пъти, обаче Рокосовски всеки път го праща на майната си. Не знам колко трябва да си смел, за да постъпиш като този потомствен офицер и благородник. Сигурно всяка вечер си е лягал с мисълта, че на сутринта чудовището ще го разстреля. Онова пък се осъферясва накрая и оставя Рокосовски на мира. Резултата?

Ами резултата е пълна леш. Рокосовски, Жуков и офицерите около тях почват да воюват по американски. Потрошават огромно количество железария, изстреляват милиони снаряди, изпипани добре планирани операции, авиацията стрива със земята всичко което мърда, динамично планиране.

За пръв път вместо руснаците да умират за родината си, карат германците да умират за тяхната. Напълно аихилират група армии Център - 400 000 човека и най-елитната германска групировка. Вероято най-мръсната част от нацистките армии. Двайсет дивизии, мого от тях от СС, виновни за геноцида над Белорусия с цел откриване на жизнено пространство за немците. Аз ако бях на Жуков, сигурно нямаше да взимам пленници. 

Всичко това платено с 200 000 убити и 500 000 ранени. Нещо нечувано СА. 

Та значи можело? Когато не те командва социопата Сталин, или мозъчно парализирани болшевики от работническо-селската "интелигеция" всичко може! Включая да направиш елитните такови армии на СС сами да си приказват. 

За разлика кресливия , темпераментен обичащ изхвърлянията и гръмките слова фюрер на Райха Хитлер който при решенията си първи взема думата и след това полдизурковците, подмазвачите - " JA sager"-и немски генерали и фелдмаршали се подстройва под неговото мнение, то разумния, флегматичен съветски вожд говори бавно, спокойно, тихо, без много много изхвърляния и последен взема думата. Кавказеца в Москва говори последен и си казва ТЕЖКАТА дума, докато алпиеца в Берлин дърдори с часове както дъскореница. 

Разликата между руската , разсъдлива, основана на дългосрочни СТРАТЕГИИ военна школа и между бършзашката западна военна школа  от времето на кръстоносците меченосци , Фридрих и Наполеон Велики и Карл Шведски е очевидна. Плитко късосрочно мислене среду  дългосрочна стратегия. Бавната мечка срещу бързака заека. Цък цък язък.

По американски можеш да воюваш, или ако имаш зад гърбъ си страна с размерите на континент като САЩ със сателити по целия свят от Англия до Хондорас , или ако вече разгромиш врага . Когато победоносниия Хитлер во главе с армиите на Европа от Испания до Финландия, от Албания до Фландрия напада внезапно една държава СССР която току що се индустриализира няма как да се воюва по американски.  200 кораба и 20 000 души срещу 2 кораба и 200 души японеца на островче с размерите на великото Херцогство Люксембург. Няма как сталиновите маршали да воюват с превъзходство , докато не пречупят гръбнака на агресора в три тежки битки - Москва, Сталинград и Курск. Бог любит троицу. 

Примера с Рокосвоски не е единичен. За разлика от Германия и Англия во главе с Чърчил и Хитлер  в СССР всеки висш военен е можел да си каже мнението ПРЕДИ Сталин ! И да си защитава мнението. До момента в който се изкаже самия Върховен Главнокомандващ. 

Даже след Върховния пак можеш да си подържаш мнението и да спориш с него ако разбира се твоето мнение е разумно . Чак след като изслуша всички ЗА и ПРОТИВ, еваш еваш без бързане Върховния разсъдливо взема стратегическото решение което всички са длъжни да изпълняват. След това колективно решение, след като всички карти и мнения са на масата - решенята се изпълняват. И дупе да е яко ако някой започне да се измята, лъже, мами като напрмиер дърдоркото Лев Троцкий и неговите другари интернационалисти Зиновев, Каменев, Бухарин, Радек и така нататък. 

16-300x200.jpg

Ватник дава на арийците да си палнат цигара. 

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...