Отиди на
Форум "Наука"

Юнгианска психология


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 1 час, Втори след княза said:

малък проблем. какво значи трябва?

Когато пациентът/клиент има лично оплакване, то дали

  • трябва да лекуваме диагностицираните съществени затруднения, които ние (или Министерството на истината) сме/са установили
  • трябва да изпълняваме заявката на клиента, както той желае.

Това са принципни положения, които сме обсъждали без финал.

От поставеното по този начин правя два извода:

  • или нямате никакъв опит със сериозно психично заболяване (ваше или в близката среда)
  • или по някаква причина, която само вие си знаете, отричате сериозността на психичните заболявания - депресия, шизофрения и т.н.

Съответно няма как да се стигне до "финал" защото, за да разберете необходимостта от терапия, трябва да сте съпричастен към конкретното страдание, което трябва (дали по наложителност или от правото на желание за промяна) да бъде лекувано/подпомогнато да бъде преодоляно.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 585
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители
Преди 26 минути, *abi* said:

Юнг не е лъжица за всяка уста и повече от възможно да няма адаптация към начина му на изразяване. Това го казвам и като самопризнание. За мен Юнг бе непонятен, не за друго, а защото самата аз не бях готова да се изправя пред демоните си - как да разбереш Юнг, като не си готов да ги припознаеш първо в себе си?

Любопитно е, че по Юнг демонът на човека е неговият nous - ум, разум. Той е отговорен за всички психически проекции, ако не е способен да ги разпознае като такива. Той е могъщо оръжие, но и причина за всички човешки беди, ако е слаб и не може да различава. В „Психология и алхимия“ например пише не малко по този въпрос. Там ги има и съответните исторически препратки по въпроса.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, *abi* said:

Май не можем да отречем, че Психологията е нож с две остриета. Защото едното ѝ острие подпомага развиването на тази култура, чрез използването на слабостите ни. А за да бъдат използвани те са и опознати...

Всяко знание е това :)

Другата ми тревога, ако можем да я наречем така е, че когато поради свръхпазарност психичното здраве изцяло се превърне в услуга - нещо за продан, то достъп до нея ще започнат да имат само тези, които могат да си я платят (и не говоря за "глезотиите", а за сериозните проблеми). До там не бива да се стига.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Втори след княза said:

Споменатите заболявания са обект на психиатрията. Способностите да помага клиничната психология са минимални. Само изследвания. Съществена грешка е да се повери лице с актуално остро психическо заболяване на психолог. След отминаването му- може, но не очаквайте много.

Често пациентите нямат чувство за страдание, особено в мания. Заявката за проблем е от страна на близките им. Тогава психологът трябва да помогне на лицето с проблем, заявителя- в случая, а на действителния пациент биха помогнали психиатри и медикаменти.

Това обаче не са прищявки.

А моето мнение е, че точно в психологията - прищявки няма как да бъдат изпълнявани. В козметичната хирургия става номерът с прищявката за по-късото носле, но с психиката ...не.

Примерно с позитвината терапия човекът колкото и да "ще" няма да стане "щастлив", ако не се подложи на необходимия самоанализ и не се пребори с тривиалности като завистта, суетността и тем подобните им, които изпитва. Може временно да почувства някакво по-голямо удовлетворение, някакъв непукизъм, еуфория, но не се ли изправи пред собствените си демони (и ги победи)...страданието се връща. Психологът не е магьосник раз-праз и проблемите приключват. Няма ли нужното съдействие от страна на клиента "пиши го бегало".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, dora said:

Другата ми тревога, ако можем да я наречем така е, че когато поради свръхпазарност психичното здраве изцяло се превърне в услуга - нещо за продан, то достъп до нея ще започнат да имат само тези, които могат да си я платят (и не говоря за "глезотиите", а за сериозните проблеми). До там не бива да се стига.

В никакъв случай не бива! Това поставя в риск обществото.

Лудостта е и "заразна".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, Втори след княза said:

Настоявам, че има методи, които не измъчват лицето, не му внушават колко е неначетен, изпълнен с демони. Културата на католиците е навикнала да обвинява човека, че е грешен, но аз харесвам повече елинската култура, в която човек не е виновен по рождение, а е активна фигура, живееща във ведър свят.

Елинистичната култура не внушава подобно нещо, а по-скоро се старае да направи светът да изглежда по-ведър. Като е критична и иронична към човешките слабости, а ценностите и добродетелите се издигат почти в култ. Само, че за да бъде нарицана една човешка слабост тя първо трябва да бъде призната и назована. Така, че няма как да не се мине през "ада" на съществуването наличните слабости, през съществуването им към замяната  с по-висши ценности и добродетел.

Това е точно в сферата на позитивната психология.

Струва ми се, че не разбирате, че неспоменаването на нещо съществуващо не го прави да изчезне. Всеки метод предлагащ самозаблудата, че слабостите ни могат да си стоят там някъде непокътнати не е терапевтичен. Терапевтична е само замяната на едно с друго, по-полезно и по-приятно за психическото състояние на човека. А безболезнен метод за това няма и надали ще бъде измислен скоро такъв.

Няма как да изтриете от паметта на пълничкото момиче подигравките от ранните му години. Но при успешна терапия може да замените клъстерите в "матрицата". Няма да влизам в подробности как може да стане това, но може да достигнете състояние не само на прошка, а и на едно ново самочувствие, което да бъде почти "чудотворно". Обаче "прошката", това най-дълбоко средство за вътрешен катарзис няма как да стане без да се мине отново през обидата, през гнева и страданието.

***

Преди 24 минути, Втори след княза said:

Прищявка ли е желанието на човек да не бъде нещастен, въпреки парите, които има?

Не, не е прищявка. 

Един човек с много пари действително може да бъде дълбоко нещастен в ролята си на "зарче-касичка". Причината е лесна за откриване - предимно е в социалната му среда, чрез която оглежда себе си. Мислите ли, че среща редовно честност, благородство и безкористна подкрепа или те са минимализирани от средата му?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 47 минути, Втори след княза said:

Именно замяната е възможна. Когато искате някой да не върши нещо, което го уврежда, тъпо е да му натяквате "Спри да си такъв", а по- добре е да го накарате ДА ВЪРШИ НЕЩО друго- Прави А или Б. Разравянето е само един метод.

Опасявам се, че не разбирате добре какво означава "терапия". Не можеш да кажеш на един човек "Спри да завиждаш, бъди добродетелен" (нарочно използвам общопознати думички). Първо, болезнената завист има своите дълбоки причини на чувство за непълноценност, което трябва да бъде анализирано, за да се знае какво го причинява и да бъде туширано. Второ, човек не може да стане ей така...добродетелен, че това да го прави и щастлив. За да се случи подобно нещо е необходим и "нов смисъл". Звучи лесно да се замени А с Б, но пътят от А до замяната с Б е дълъг и често болезнен. Не можете да кажете на този човек "Ей, я се радвай на чуждото щастие" и той веднага да го направи, да се хлопне по челото "бе как не се сетих още вчера, я какъв съм щастлив". Елементарен пример, но много показателен за трудността на преминаването на психиката от едната страна към другата.

Как предлагате Великият Гетсби (почти архетипен литературен образ на нещастния богаташ) да спре да обича Дейзи? Ще му покажете съседката ѝ?

Преди 47 минути, Втори след княза said:

 В съвремието се ползва "Ако искаш да станеш такъв, дръж са като такъв" и никакво разравяне.

Пробвана максима - работи само за много малко проблеми. За безсъние става.

Но почти не работи при замяната на социалните роли или ценностите, ако не се проведе по-задълбочена, аналитична терапия.

 

Преди 47 минути, Втори след княза said:

Това как до прошка се достига през гнева не го разбирам, аз смятам, че сърдечната доброта прощава по- искрено от гнева. Но това си е ваше построение и сигурно имате основание.

Имате ли на кого да прощавате?

Ако да, то ще ви кажа как да го направите.

Така най-лесно ще разберете какво имам предвид за болезнените спомени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, *abi* said:

Знаете ли колко хора отричат, че са например ... суетни? Ще пиша с обикновени думички, за обикновени хора.

Ако ги питате то на първо четене преценката им за суетност може да граничи с дори нулата. Даже самото понятие "суетност" предизвиква отказ от разбирането му в дълбочина. А суетността в различните ѝ аспекти може е предпоставка за много комплекси. От там за дълбоко, необяснимо "нещастие". Позитивната психология разполага с техники за лесно справяне с нея, като можем да намалим пораженията от проявите ѝ в напълно поносима степен. Намаляването на болезнените прояви на суетност е добро начало за преход от "нещастие" към "щастие" - без това да прави културата инфантилна. 

Дълбокото лично "нещастие" (неудовлетвореност) може да доведе до тежки психически поражения като body dismorphic disorder в някои от случаите, но нека не засягам заболявания предизвикане от комплексни причини, а само за рутинните ежедневни страдания -  неудовлетвореността, която много хора не могат да си обяснят. Именно тези страдания могат да превърнат живота на някои хора в "ад", в непълноценен и с погрешна целенасоченост.

Суетата не причинява дисморфно разстройство, то има общи неща с обсесивно-компулсивното разстройство и хрантелните разстройства, които не се случват, защото човек е суетен.

Всички те имат невробиологична основа (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4237698/), защото не всеки човек, който се поглежда три пъти в огледалото, преди да излезе от вкъщи, страда от дълбоко, инвалидизиращо го разстройство, с делюзии, компулсии и поведение, което не може да контролира. И може и да си е суетен колкото си пожелае, без изобщо да му се налага да прибягва до услугите на психиатър или психотерапевт.

Точно както не всяко пълничко момиченцв, на което са се присмивали в детството, развива анорексия. На всички деца все някой някога им се е присмивал за нещо. На едни -  за ушите, на други - за очилата, на трети.... И какво? Ами нищо, опо-голямата част от хората нямат разстройства.

За да не се превръща психотерапията в стока, тя трябва да се прилага само върху тези, които наистина имат нужда.

И сега един условен пример, давам го за калибриране - защото сякаш липсва разбиране на това какво е разстройство и какво не, не у вас конкретно, а като цяло.

Човек с два опита за самоубийство, защото не може да понася пръстите на краката си (примерно), без на тях да им има нищо необичайно, поради което преди години е престанал да излиза от дома си (с всички последствия от това - загуба на работа, загуба на социален живот, загуба на важни взаимоотношения, като например с гадже/съпруга, защото неизлизайки, не може да изпълнява никоя от функциите си), за да не предполагат другите хора през обувките и чорапите му какви ужасни пръсти на краката има,  има много по-голяма нужда от терапия, отколкото човекът, който преди да излезе от вкъщи, проверява дали му е добре изгладена ризата или дали не му стърчи някой косъм от носа. Или дори от клявката, която иска нови цици за рождения си ден. Тя ги иска не защото е болна, а защото е тъпа.

Разбирате ли какво имам предвид?

Когато говорим за психическо страдание в клиничния контекст, не говорим за неудобства, а за смазващи, инвалидизиращи състояния, от които човекът по никакъв начин не може да изплува сам. Срещу дребните неудобства е добре сами да развием имунитет. И дори да пострадаме малко, за да се научим какво е и как да направим така, че да ни мине. Ако проявят малко търпение, на повечето хора им минава.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Втори след княза said:

Разбира се, че съм имал, имам и ще имам. Това е човешкия живот, в който сме и се справяме що- годе успешно. При това Сирница е всяка година :) Посещават ли ви на Прошки? А вие ходите ли при по- възрастните? Много е пречистващо.

При хората, при които се получава така лесно да простят, особено да чакат някава дата, за да го направят (и не формално) няма нужда от терапия.

От терапия имат нужда тези, които не могат да се "примирят" така лесно с обидата и травмата. И не е въпрос на добродушие, а за наистина травмиращи дълготрайно личността обиди. Всеки път когато си спомнят за това те минават през гнева, страданието и болката. И тя трябва да бъде "премахната" чрез "замяна".

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Ако завистта го мъчи, това би било наистина проблем, но по- скоро преди това някой Магистер по етика, родител или друг авторитет му е наложил, че това е грях. 

Завистта е "грях" само в рел. Не, не е грях. Негативна емоция е. Много удобна за онагледяване на емоции, които затормозяват много хора, дори по-често отколкото признават, че изобщо изпитват тази емоция.

 

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Да не би наистина да вярвате, че терапията се занимава с добродетелта? 

Вие засегнахте елинистичната култура и за това използвах общ знаменател: "добродетел".

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Ако обаче наистина искате да помогнете тук и сега, хванете кофата и изливайте водата

Да, ако сте чели внимателно какво съм написала днес -  казах, че има бай-пас техники. Но и обясних, че ако не се стигне до задълбочен анализ страданието ще се върне.

Тоест, вие добре ще се справите с кофата и водата до следващия дъжд. Но ако не отстраните причите за теча, всеки път ще се налага да ползвате кофа и вода. Целта на терапията е да се отстрани теча. Без ремонт обаче - не става.

Вие може да смените къщата си и да отидете където искате, но ще си останете същия стопанин на домове какъвто сте бил и в миналото. За това и новата ви къща ще протече. А ако строите нова къща със стари средства, устойчовостта ѝ на циклон ще е като на предишната. Разбирате ли проблема сега?

Колкото и да се преструвате на тези, "на които това не се случва", то рано или късно отоново ще ви се случи. Пак ще използвам удобната "завист" - не се ли научите да не завиждате, пак ще завидите. Толкова е просто на теория. Трудно е на практика.

Веднага ще ви дам лесен пример с консуматорския синдром - не замените ли матрицата примерно с любов към минимализъм (изживявате се като минималист), ще продължите да купувате вещи до поредния минус на кредитни карти. И града да смените и на пуст остров да отидете...пак ще намерите начин да се затрупате с "материални постижения", които ще вярвате, че са и нужни и че ви изразяват. Само когато се впишете в образа на минималиста и създадете друго свое амплоа, ще можете да преодолеете импулсите за покупки. Но за да влезете в този нов образ, в тази нова Ваша визия, ще минете през себе си и някои неща, които ще разберете за Вас самия, а трябва да ги разберете, за да можете да се отречете от тях - ще болят.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, dora said:

Суетата не причинява дисморфно разстройство, то има общи неща с обсесивно-компулсивното разстройство и хрантелните разстройства, които не се случват, защото човек е суетен.

за това писах там някъде, че няма да засягам  тези разстройства във връзка със "суетата". извинявам се ако не съм се изразила по-ясно

Засегнах само рутинни случаи на хора от ежедневието, чиято прекалена суетност повече им вреди, а не им помага "просто да изглеждат добре". Някои хем са нещастни, хем правят нещастни/предизвикват негативни реакции и в околните - има верижна реакция. Свързах го с  позитивистките методи, които заради комерсиалното си представяне сякаш "ей сега ще се видим с психолога или ще прочетем две книги, три семинара и ...хоп...всичко ще стане розово". А не става така...

(Взех "завист" и "суета" като удобни за мен примери, защото нарочно правих три годишни наблюдения за една хипотеза за соц. мрежа, която ме заинтересува. Наблюденията ми показаха, че нездравословно-суетните развиват доста неприятна симптоматика с времето и реакцията в търсене на одобрение е верижна - предимно негативна.)

 

Преди 3 минути, dora said:

За да не се превръща психотерапията в стока, тя трябва да се прилага само върху тези, които наистина имат нужда.  Човек с два опита за самоубийство, защото не може да понася пръстите на краката си (примерно), поради което преди години е престанал да излиза от дома си, за да не предполагат другите хора през обувките и чорапите му какви ужасни пръсти на краката има,  има много по-голяма нужда от нея, отколкото човекът, който преди да излезе от вкъщи, проверява дали му е добре изгладена ризата или дали не му стърчи някой косъм от носа. Или дори от клявката, която иска нови цици за рождения си ден.

Разбирате ли какво имам предвид?

Напълно.

И все пак терапията отдавна е стока под една или друга форма.

И тенденцията е все повече и повече да се обръща на търгашество.
 


 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, dora said:

Или дори от клявката, която иска нови цици за рождения си ден.

Честно казано за мен и клявката има нужда от терапия. Заради верижната реакция, която ще предизвиква.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

.... и за да прибавя малко смях към така сериозната тема, животът ни, на всеки един от нас, на мен много ми прилича на ей това видео по-долу. Все се опитваме да го подредим, и все уж успяваме, но никога съвсем. Ако не куца нещо, ще куца нещо друго. А понякога не само едно куца, а сякаш нищо, нищичко не върви, в степен, в която искаме да се свием в един ъгъл и да изчезнем, пък то не може. Ако подредим едно, ще разбъркаме друго. Ако ни върви в едно, няма да ни върви в друго. И в това, доколкото все рано или късно успяваме да се адаптираме, няма нищо нередно :)

В

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 11 часа, Втори след княза said:

Настоявам, че има методи, които не измъчват лицето, не му внушават колко е неначетен, изпълнен с демони. Културата на католиците е навикнала да обвинява човека, че е грешен, но аз харесвам повече елинската култура, в която човек не е виновен по рождение, а е активна фигура, живееща във ведър свят.

 

Преди 9 часа, Втори след княза said:

Защо да ходи на психолог някой, който иска да е добродетелен? Що за психологически проблем му е това и как психолог определя мерките на добродетелта?

А как ще обясните факта, че при започване на терапията на В. Паули, който заради етични съображения не е назован по име, Юнг в продължение на 8 месеца не се среща с него. Вижда го само в началото за кратко, а периодът на записаните сънища и видения продължава около 10 месеца. Сънищата на Паули (355 на брой) са събирани от сътрудничка на Юнг, която се е срещала с него и просто е записвала, без Юнг да знае нищо за тях. И това е с цел да не би Юнг при срещите с Паули несъзнавано да му повлияе. Явно един от бащите на психологията не е имал намерение да учи пациентите на добро и зло. Явно е имал предвид нещо съвсем друго, с две думи, пациентът сам да опита да се измъкне от кризата чрез сътрудничество с несъзнаваното. Такъв е бил подходът на Юнг към всички пациенти, а не само  към Паули, който е бил свръхинтелигентен и не е имал нужда от кой знае какви съвети.

Неначетеността на форума не е грях, а нарушение на правилото за минимум фактологични знания по тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Втори след княза said:

Когато референтната социална група, при вас- колективното несъзнавано, определя завистта като грях, а човек я изпитва, то у него се пораждат негативните емоции, че греши. Емоция, породена  от това, че бегачът е изпреварен, че съседът си е купил мазерати стимулират развитието и изкореняването им или минимализъм би променило както интересите на човека, така и неговата успешност, гледана отстрани в посока робия.

Вижте, няма как да избягате от негативната емоция "завист" както и да я наречете. В рел. е наричана "грях", заради последствията от нея. И само "завист" да я наричате - това не я прави автоматично приятна емоция.

 "Изкореняването" на такива емоции е като вадене на развален зъб без упойка - боли. Не може да изкорените негативните емоции безболезнено, защото за да бъдат изкоренени те първо трябва да се преживеят отново, за да се назоват, признаят и т.н. Докато се отричат и подтискат те са в "Сянката", за която говори Ювг.

Следващият етап е промяната на вътшната нагласа, но това става чрез осъзнаване на негативните емоции и причините за тях.

А осъзнаването боли. Това не разбирате - не може без осъзнаване и признаване, и това "боли", защото повечето хора си мислят, че "Аз не съм такъв човек". Не е вярно - всички сме такива. Едни по-малко (и нямат нужда от терапия), други в повече (и не е зле да потърсят помощ).

Самият Вие няма да си признаете степените на негативните емоции във Вас. Не Ви предизвиквам да го направите публично - в никакъв случай! Само Ви казвам, че ако бъдете анализиран ще се учудите "Какъв човек сте всъщност" и със сигурност ще намерите някои отговори, които Ви убягват. Като например защо правите дадени избори, а не други, защо не ви харесва едно, а другото и т.н.

Преди 2 часа, Втори след княза said:

По метафоричния диалог за наводнената къща: обърнете внимание на написаното от мен, че можеш да не знаеш причините, сиреч хидрология, климатология, строителство в рискови зони, стига ДА ПРАВИШ КАТО ТЕЗИ, НА КОИТО ТОВА НЕ СЕ СЛУЧВА.

В сферата на "Силата на мисълта ли навлизаме"? Ако да, то знаете, че според хипотезата страховете Ви ще се реализират под една или друга форма (впрочем в "Психология и Дао", която дочетох тези дни това е елегантно намекнато). Никой не може да се "прави" за абсолютно всичко, че "няма да му се случи". За това е най-добре да избере "Какво иска да му се случи". Само, че за да се отърве от страховете си, знаете ли какво трябва да направи?

Познахте - да ги осъзнае, назове, признае, а това както казахме: боли.

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Един анекдот: На известен физик додеяло, че жена му иска да монтират двуслоен прозорец и изчислил с колко ще се промени процентът на топлоотдаване. Резултатът бил, че температурата ще се повиши с около 0.2 градуса. Жената продължила да додява и накрая надвила. Сменили прозорците. Температуата се покачила с 2 градуса. Физикът проверил изчисленията си и се защитил "Сбъркал съм една десетична запетая".Какво се получило всъщност? Този, който ровил причините се оказал неправ, а тази, която правила като тези, които са успешни- права. Андъ-стууд?

Определено навлизате в територията на "Силата на мисълта".

Пропускате обаче, че тази територия важи само за "това, в което вярваме". И не действа за това, в което не "вярваме", колкото и да се маскираме на него. Демек има лиги притесненията, страховете и негативните емоции в даден аспект - преструвките не вършат никаква работа.

Освен това си говорим за леки случаи да дискомфорт. В тежките случаи на дискомфорт, сериозните психически заболявания сентенции като "Прави се на тези, дето не им се случват такива неща" изобщо не помагат.

Какво точно предлагате да прави, в случая? "Човек с два опита за самоубийство, защото не може да понася пръстите на краката си (примерно), поради което преди години е престанал да излиза от дома си, за да не предполагат другите хора през обувките и чорапите му какви ужасни пръсти на краката има." Ще му предложите да прави като тези дето това не им се случва?

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, *abi* said:

Вижте, няма как да избягате от негативната емоция "завист" както и да я наречете. В рел. е наричана "грях", заради последствията от нея. И само "завист" да я наричате - това не я прави автоматично приятна емоция.

 "Изкореняването" на такива емоции е като вадене на развален зъб без упойка - боли. Не може да изкорените негативните емоции безболезнено, защото за да бъдат изкоренени те първо трябва да се преживеят отново, за да се назоват, признаят и т.н. Докато се отричат и подтискат те са в "Сянката", за която говори Ювг.

Работа с емоциите, е в сферата на емоционалната интелигентност. Нужна е преди всичко работа по опознаването на емоциите, тяхната динамика, смисъл, задача и предназначение. емоциите имат сравнително проста схема, но огромните им наслагвания подават много сложна резултатна картина всеки миг. От друга страна - наблюденията на тяхното проявление - може да даде една основна опорна схема, достатъчна за начална работа. 

Дори елементарните наблюдения подават ясно заключението че изтласкването на емоциите е част от защитната реакция към тях, но никога това не решава какъвто и да е проблем. не е нужно да се научи това от ЮНГ. Въпроса въобще за изтласкването, както и за сянката, маската - не са понятия, които ЮНГ или Фройд са измислили. Те са налични с други термини далеч преди тях, в едни или други концептуални описателни системи за динамиката на психичните процеси.

Емоциите по своята си роля и значение - не са призвани да носят проблеми - по-скоро обратното. Но усложняването на реагирането от сложните атавистични наслагвания подават възможност емоционалните реакции да имат противоречив, дори конфликтен характер едни спрямо други. Пораждането на конфликт между сигнали в психичните процеси - атавистичните дялове "разпознават" като аналогия за "заплаха от нарушаване на цялостта" (на организма, примерно). Оттам - твърде много описват вътрешните си конфликти като "болка", дори "СТРАДАНИЕ", при положение че това се поражда само и единствено вътре в самите тях.

защо пиша това - като подложка - защото ЗАВИСТТА не е негативна емоция. Дали, какво и защо била "грях" - е доста спорен въпрос и не ми се навлиза в него.

ЗАВИЖДАНЕТО е цялостен сложен процес. той включва и компенсации на дефицити, привидени като "налични в другите". "защо той има, а аз не..." бележи само проявата на комплекса от процеси.  Емоциите с които той е придружен - не са задължително негативни. Негативни могат да станат при абнормено раздуване, фиксиране или дори мания, но вече като част от други Е-комплекси... Именно тогава завиждането се превръща в проблем.

Като продължение на това - нуждата да се търсят терапии главно в Е-сферите на битието - не ги прави значими. Също така - за съжаление именно в същата Е-сфера са и симптоматиките, и по тях се мерят и "резултатите" от терапията... А това е твърде далеч от същинското "вникване", което за мен бележи същината на "погледа към психичното"... Особено - МОЕТО ПСИХИЧНО, което за мен е основната територия сред която реализирам нещото, наречено от самия мен БИТИЕ.

Чрез рационални подходи не е никакъв проблем да се започне извеждане на емоционалните механизми сред всяка психична система, от първо лице ед. число. Ползването на страничен поглед, на съпоставки, литература, изследвания - е част от рационалния подход и отношение, които не залагат само на една линия на "движение", поради съвсем прости ограничения, които да служат за фрагментарни и подвеждащи изводи и заключения.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, ramus said:

Въпроса въобще за изтласкването, както и за сянката, маската - не са понятия, които ЮНГ или Фройд са измислили. Те са налични с други термини далеч преди тях, в едни или други концептуални описателни системи за динамиката на психичните процеси.

Особено - МОЕТО ПСИХИЧНО, което за мен е основната територия сред която реализирам нещото, наречено от самия мен БИТИЕ.

Например?

Твое е съзнанието, донякъде. Психичното изобщо не е твое, защото не подлежи на контрол и пълно съзнаване. Психичното е обективен компонент на природата. Или природата е обективен компонент на психичното, според друга гледна точка. Но сред привържениците и на двете споменати гледни точки няма нито един сериозен изследовател на психичното, който да твърди че то е негово.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Отговарям Ви, но ще прекратя диалог защото за мен темата се изчерпва.

Или не се изразявам добре или нещо не се доразбираме -  не терапевтът/терапията причинява болката, а наличието на психическия проблем - тя така или иначе е спътник на нуждаещия се от този вид помощ.

Осъзнаването, признаването на някои истини за тази болка може да е като "вадене на зъб без упойка". Колкото и хиперболизирана да Ви изглежда тази метафора. Намирането на източника на вътрешния дискомфорт понякога може да е наистина неприятно. За справка - 12 стъпки на анонимните алкохолици - групите за взаимопомощ и т.н. Направете си труда да прочетете как протича терапията от зависимостите (има достатъчно за АА в Интернет и то на български) - болезнено е ( и физически - абстиненцията и психически - признаването на сериозността на зависимостта). В правилника на АА 1-ва точка е "Признахме, че сме безпомощни пред алкохола - че животът ни е станал неуправляем." Това е доста неприятно признание, защото хората по-често мислят, че държат контрол над живота си, а не някой или нещо ги управлява. Колко от хората, които позовавате и пият, признават че проблемът им с алкохола отдавна е минал границите на приетото? Ето една типична история:

https://www.24chasa.bg/Article/1865118

Стъпка 10 е "Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме."

Щом Ви разтресе така силно метафората ми за "упойката" - забравете я. Хиперболизирана е и не следва да ѝ се отдава голямо значение.

Това, което мисля, че не харесвате и в Юнг е опитът да се достигне по-близо до нещо по-истинно. Може би сте прав за себе се, защото и аз от няколко дни си задавам някои въпроси с дози скептицизъм.

Успех!

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 5 часа, *abi* said:

Това, което мисля, че не харесвате и в Юнг

Там е работата, че той не харесва не Юнг, а свои неверни представи за Юнг. Юнг не може да бъде държан отговорен, че някой, който не го е чел, е тръгнал да обяснява във всяко свое мнение какъв душманин е бил той, например последното:

Преди 11 часа, Втори след княза said:

Вярно, че Юнг е живял по времето на Хитлер и Менгеле, но от тогава психотерапията има известен напредък.

Постоянен проблем на форума е, че хората бъркат своя ищах за публична литературна изява с целта на науката, която не е литературното творчество. Целта е да се разисква съответният проблем по същество, а не както аз мисля.

Преди 5 часа, *abi* said:

опитът да се достигне по-близо до нещо по-истинно. Може би сте прав за себе се, защото и аз от няколко дни си задавам някои въпроси с дози скептицизъм.

Може ли да кажете повече по този въпрос? Какво наричате „по-истинско“?

Давам цитат от източника, който показва някои от целите и дълбинните аспекти на юнгианската терапия. И е важно да се подчертае, че тя не е ориентирана единствено към хора с психически проблеми, а и към здрави, които искат да опитват да разбират дълбинни аспекти на психиката. По Юнг личността на човека е фрагментирана поради разни причини и в психиката върви един постоянен процес на централизация, чиято цел е да събере разпиляното в една цялост (Self, наречена от него). Това е символиката на мандалата, която се среща непрекъснато в продуктите на несъзнаваното. Този цитат съдържа букет от юнгианство, така да се каже - сътрудничество и нуминозност на несъзнаваното, индивидуация и др.

Цитирай

Когато  при  лечението на  една невроза терапията  се опитва  да допълни незадоволителната нагласа (или адаптация) на съзнанието със съдържания от несъзнаваното, тя всъщност работи за създаването на една по-богата личност, чийто център не съвпада непременно с Аза, а която дори, със  задълбочаването  на познанието,  може да  се  противопостави  на  Азовите  тенденции.  Новият център привлича „като магнит" принадлежащото към него, така наречените „бащини знаци", т. е. всичко,  което  спада  към  неизменните  и  изначални  свойства  на  основния  план  на  индивидуалността.  Всичко това  е  по-старо от  Аза  и  се отнася  към  него  така,  както „блаженият,  несъществуващ бог"  на  василидите  към  архонта  на  Осмицата, демиурга и,  колкото  и  да е парадоксално, както  синът  на  демиурга  към  своя  баща (Юнг. „Еон“)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, Втори след княза said:

Ето какво предлагам:

  1. Ако заявителят/клиент и страдащият са едно лице, то прогнозата е оптимистична. Лице, което от години не излиза е дошло в кабинета ви! Захващайте се.
  2. Ако заявителят/клиент е различен от пациента
  • ако пациентът е богат и интелигентен, започнете Юнгианска терапия. 90 сесии по 50 са си 4500 лв. Може и с домашни посещения, платени отделно, разбира се.
  • ако не е , предложете семейна терапия. Възможно е заявителят да е част от проблема и да е оказал влияние както за неизлизането, така и за ужаса от пръстите. Тогава опитайте с примери от поведение на тези, "дето това не им се случва" :)
  • ако ви откаже семейна терапия или не ви се правят домашни посещения, укажете, че случаят е затлачен "от години" и предложете на заявителя да работите с него как може да съжителства и да помогне на пациента, а пациентът да бъде подложен на психиатрична помощ. Тогава дайте на клиента примери "как правят тези, на които това се е случило, но са решили проблема".  :) .

Признавам, най-хубаво е да е богат и интелигентен.

Ако това беше сериозен въпрос, очаквам мнения и на други в консилиума. Поне така е редно.

Tова е цинизъм.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Втори след княза said:

Вашето предложение?

Намирам за напълно безпредметно да го споделям с вас.

По простата причина, че вие не сте тук, за да научите нещо. Вие сте тук, за да тролите.

Да пишете без абсолютно никаква подготовка (което е нарушение на правилата на форума), и като цяло да не преставате да преследвате целта си да внушавате, че психологията е някаква глупост и че психолозите са някакви шарлатани. Без изобщо и бегло да сте се запознали с естеството както на специалността, така и с проблематиката, за която се говори.

Със същата сила бихте могли да отидете в някой медицински форум, за да обясните на лекарите, че са шарлатани и че медицината за нищо не става.

Същото правехте и във философския форум.

Но докато там все пак щетите от подобно поведение са пренебрежими, тук не са, защото тук могат да четат и хора, опитващи се да намерят важен отговор за собственото си психическо здраве. А проблемите на психичното здраве нито са тривиални, нито са безобидни, за да си позволяваме да пишем за тях някакви глупости.

Дори да оставим това настрана, правите и нещо още по-лошо, с горния и постинг се гаврите и с човешкото страдание, нещо, което аз лично считам за дълбоко морално неприемливо.

Това, че го правите от незнание, не ви оправдава.

Просто така не може.

Защо ви пиша това? Защото считам, че сте напълно в състояние да помислите малко и да ревизирате поведението си.

За да не се стига до това (в незнанието си) да омаловажавате труда на хора, които с нелеката си работа спасяват човешки животи, както и страданието на хора, за които всеки миг от живота им е кошмар, какъвто здравият човек дори не може да си представи. И би трябвало вместо да се подиграва и да хули специалистите, да се моли на съдбата си никога да не научи.

И за си дадете сметка за какво говорим, ще ви напиша още един пример, за който примерно в момента се търси общинско финансиране на мястото, където живея.

Шестгодишно момиченце. Майката има шизофрения и не може да се грижи за него, защото е в психиатрично заведение. Бащата има проблем с алкохола и не само не се грижи за него, но и го е насилвал сексуално нееднократно. Това дете се разпада. Вкъщи живее в постоянния ужас, че ще бъде изнасилено, поради което се спасява в свой собствен, фантасмагоричен свят. Не може да спи, защото непрекъснато сънува кошмари. Страхува се от хората. В училище се държи агресивно с другите деца. Многократно бива спасявано от пожарната, когато се качва на покрива на училището и започва да се разхожда по ръба. С детето работят психолози и социални работници, но и те изнемогват, защото няма финансиране то да бъде достатъчно обжригено. Правени са опити да бъде изведено от домашната среда, но когато бъде изведено от вкъщи, то се крие под леглото си и престава да яде. От приемните семейства бяга. Баби и дядовци няма, починали са.

Преди да напишете поредната простотия, предтавете си какво му е на това дете. И престанете да омаловажавате както човешкото страдание, така труда на хората, които се опитват, дори пряко сили, да помогнат в такива случаи.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Първо, стана отдавна обществено достояние, че Юнг е работил в пълна конфиденциалност за американските секретни служби, на които е изпращал регулярно психологични доклади за Хитлер.

Второ, не съществува психичен феномен, който да няма положителна и отрицателна страна. Включително завистта. Ако някой не може да се досети за нейните положителни аспекти, нека прочете следната статия тук.

Добротата също има негативен аспект, колкото и да е трудно човек да си представи подобно състояние на нещата. Но!. Дори Луната има обратна страна. А пътят към Ада е послан с добри намерения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бих искала да направя сериозна вметка по повод Сянката и Персоната.

Сянката е и хранилище на сила и душевен потенциал, а обикновено въплъщение на злото в човека. Сянката е неразделна част от душата, с която следва да се запознаем и сприятелим, за да можем да я разберем, приемем и да се научим да я използваме съзнателно.

Персоната, от друга страна, е продукт на страха ни от наказание, а не въплъщение на всичко добро. Психологично, в Персоната има много повече зло и опасност за душевното здраве, отколкото в Сянката, тъй като Персоната е винаги лъжа, нещо излишно и изкуствено, а в Сянката се съдържа онова, което ни е дадено от природата, но не е намерило нужната проява. Това са напълно автентични съдържания.

За да отделим себе си от своята маска е нужна сила и смелост - именно онези атрибути, които често се намират в Сянката. Затова и запознаването със Сянката, в която и да било духовна традиция, се счита за първата крачка на пътя към душевното развитие. Приемането на тъмната страна е онова, с което следва да се започва, а не което следва да се отлага и подминава. Само силата, трезвостта и откъснатостта, които съдържа Сянката, могат да дадат нужното безстрашие, за да се откъсне човек от социалните догми и да намери силата бъде автентичният себе си. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 3 часа, Втори след княза said:

Съгласен съм, че противопоставяме интерпретациите си на това, що е Юнг, но не съм съгласен, че вашите са по- верни. Може да грешат или да не грешат и епигоните, и критиците.

Най- гадното е, че взаимната критика не размеква, а втвърдява позициите ни. Сорри. За да има здрави основи спорът ни, вероятно е най- добре да се изкажат ясни мнения ЗА и ПРОТИВ. Това си мисля е сериозното. Най- вероятно ще се опра на статията, цитирана от caress…

Ще заспорите едва тогава, когато заговорите от името на научна псих. система. От юнгианство определено нищо не разбирате, следователно спорите със свои предубеждения, за да не кажа по-остра дума. И как не ви е срам да продължавате да пустословите за автор, чиито текстове не познавате?!

Преди 48 минути, caress… said:

Второ, не съществува психичен феномен, който да няма положителна и отрицателна страна. 

Демонът в психиката също е положителен. Неприятното започва, когато някъде пропадне и бива изгубен от поглед. Което означава, че се е маскирал, но неизвестно под каква форма...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, Втори след княза said:

Както психологията, така и психотерапията още са еклектични

 Ето пак. На основата на какво правите подобно твърдение?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 29 минути, Втори след княза said:

Трагедията си е трагедия.

Както става ясно, с детето работят психолози, социални, но без съществен напредък... Работят, защото това им е службата, но искат финансиране. Хуманността им бе до тук. Не е ли тяхното цинизъм?
Ако на мен ми дадат парите на Стефка Костадинова, аз не мога да скоча колкото нея. И психолозите не могат да се справят, но искат парички. Зън-н. Не, че като им ги дадат ще се справят, но да си имат оправдание. Машала.
Първата стъпка към подобряване състоянието на психологията е като се признаят нейните ограничения. Нали видяхме как Ани Владимирова на живо не можа да промени и на йота Кулагин от ВИПБрадър? Давам този пример, защото бе обществено достояние, достъпно и за мен, и за вас. Аз съм извървял своя път и съм приел, че психологията и психотерапията са още в сферата на изкуството, зависят от личността на психолога, няма повтаряемост на методите, различни системи, често противоречащи си постигат ограничени или еднакво ограничени резултати. И т.н. Бързам да прочета новия ви коментар.

Aко продължавате без никаква подготовка в областта на психологията, психиатрията или социалните, без никаква представа какво представляват тези специалности, какво изучават, какво е психично здраве и т.н. (напр. какво предтавлява терапията, как да трябва да отделиш половин час на ден на дете с подобни проблеми е същото, като да го оставиш на съдбата му, защото поради правителсствени съкращения за тези хора просто няма пари и на теб не ти позволяват да работиш с него по-дълго, защото бюджет няма, а ти се чудиш вече какво да направиш, защото знаеш, че следващият път то ще скочи от този покрив, затова излизаш на протест пред парламента срещу скъращенията, защото това дете не е едно, в собствения ти списък със случаи имаш още четиридесет, на които можеш да отделиш само половин час на ден, и даже и това им е много - излиза, че можеш да отделиш на всеки само по няколко минути),  ,да намеквате за цял сектор хора с научни степени, отдадени на професията си и спасяващи човешки животи са лъжци и шарлатани, ще ви поискам бан. Вече наистина.

Защото прехалихте отвсякъде.

Идете обяснете примерно на окнолозите, че са шарлатани и не са хора, и че медицината нищо не струва, защото някои от пациентите им не могат да бъдат излекувани, и ще видите какво ще последва.

За подобни постинги дължите извинение на всички, които четат тук.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...