Българите между Дон и Кавказ по изворови данни

[Aspandiat]

Понеже напоследък с установявам, че нееднократно във форума се подхвърлят твърдения, че нямало или почти нямало данни за присъствие на българи в земите между река Дон и Кавказ, ето една кратка справка със сведения, което недвусмислено показват, че в този район българи е имало столетия наред. Списъкът не е окончателен, а илюстративен.

Правя го с идеята да не трябва на всеки новорегистрирал се или активизирал се потребител да бъдат привеждани данни за българи между Дони  Кавказ всеки път, когато на него му хрумне, че нямало такива. Окачвам темата като важна в раздела.

 

Мовсес Хоренаци. „История на арменците“, ок. 482 г.

Цитирай

„След като извършил [това, Валаршак] уредил областите на Мажак, [както и тези] на понтийците и егерите и се обърнал на север към подножието на планината Пархар в Тайк, към покритите с гъсти гори, непристъпни, мъгливи и мъхести места. Прекрасно устроил тази страна, изравнил и направил умерени нейните планински душни местности. За своя царска наслада издигнал там летни постройки за времето, което щял да прекарва на север... Тук той извикал дошлия див народ, който живеел в северното поле в подножията на великата планина Ковкас и в долините и дългите дълбоко врязани проломи, които от южната страна на планината се спускат чак до широкото устие на полето. Наредил им да изоставят разбойничеството и нападенията срещу хората, да се подчинят на царските заповеди и данъци, щото следващия път, когато ги види, да им утвърди началници и князе и добър ред. Той ги освободил, като от своя страна им назначил мъдри мъже и надзиратели. Разпускайки западните множества, самият той (цар Валаршак) слязъл в богатите на трева места, близо до границата на Шарай, наричан от древните Безлесен и Горен Басеан и [който] по-късно вследствие на преселението на Влъндур на булкара Вунд,  които се установили по тези места, бил наречен по неговото име Вананд. И имената на селата, които били дадени според имената на братята и потомците му, са останали и до днес.“ (II, 6)

Цитирай

„В неговите [на Аршак] дни имало голямо безредие във веригата на великата планина Каукас, в страната на булгхарите и много от тях, като се отделили, дошли в страната наша и заживели за дълги времена под Кол, на плодородно и изобилно на хляб място.

От синовете на Багарат, принудени да почитат идоли, двамина загинали храбро от меч заради бащината си вяра. Не ще се поколебая да ги нарека последователи на Ананиевците и Елеазаровците. Останалите се съгласили само на това в съботните дни да излизат на лов или на война и да оставят синовете си необрязани ако имат [такива], защото били неженени. И Аршак издал заповед до всички нахарарства да не им дават жени, ако не удържат на условието да се откажат от обрязването. Те се съгласили само тези две [неща], но не и да се покланят на идоли. Тук свършват думите на стареца Мар Абас Катина.“ (II, 9)

 

Захарий Митиленски (Захарий Ретор). „Сирийска хроника“ (частично съхранена в преработена версия от 569 г. на сирийския монах Псевдо-Захарий).

Цитирай

„Страната Базгун, със свой език, стига и се простира до Каспийските порти  и до морето, до Портите [които са] в земята на хуните. И отвъд портите са бургарите със свой език, народ езически и варварски, и те имат градове; и аланите, и те имат пет града; и хората от племето Даду, които живеят в планините, имат крепости. Унногур, народ живеещ в шатри, Огор, Сабир, Бургар, Хортригор, Авар, Хасар, Дирмар, Сарургур, Багарсик, Хулас, Абдел, Ефталит – тези тринадесет народа живеят в шатри и се прехранват от месото на добитък, риба, дивеч и от война...“

 

Йорданес. „История на готите“, средата на VI век.

Цитирай

„37. На юг от тях (от естите) се намира извънредно храбрият народ на акацирите, който не познава земеделието, а живее от скотовъдство и лов. Отвъд тях, над Понтийското море, се простират местата, обитавани от българите, които са станали твърде известни поради лошите последици от нашите грехове. Оттук вече следват хуните, които като някакво буйно коренище от най-храбри племена са създали двойна напаст за народите: едни от тях са наречени алциагири, а другите – савири. Те обаче живеят отделно. Близо до Херсон, гдето алчният търговец внася азиатски стоки, са алциагирите. Лете те бродят по полята и се пръскат нашироко, за да търсят паша за добитъка си, а зиме се завръщат при Понтийското море. Хунугурите пък са известни с това, че търгуват с хермелинови кожи.“

 

Теофан Изповедник. „Хронография“,  началото на IX век.

Цитирай

„31. През същата тази година  народът на българите нападнал Тракия. Необходимо е да се каже и за миналото на уногондурите–българи и котраги.  В северните отвъдни части на Евксинското море, в т.нар. Меотидско езеро  се влива огромна река, наречена Ател,  спускаща се от Океана през земята на сарматите... От същото езеро до реката, наречена Куфис, гдето се лови българската риба ксистон се намира стара Велика България  и т.нар. котраги, които са също техни едноплеменници. През годините на Константин,  който управлявал на Запад, Кробат, господарят на казаната България и на котрагите, завършил живота си. Той оставил петима сина и им завещал по никакъв начин да не се отделят един от друг и да живеят заедно, за да владеят те навсякъде и да не робуват на друг народ. Малко време след неговата смърт петте му сина се разделили и се отдалечили един от друг с тази част от народа, която всеки един от тях имал под своя власт. И първият син, наречен Батбаян, спазил нареждането на баща си и останал в земята на прадедите си досега, а вторият, неговият брат, наречен Котраг, преминал река Танаис и се заселил срещу първия брат. Четвъртият пък и петият, като прехвърлили река Истър, наречена още Дунав, единият останал там в аварска Панония, подвластен на хагана на аварите заедно с войската си, а другият стигнал до Пентапол  в Равена и се подчинил на царството на християните.  Най-сетне третият от тях, наречен Аспарух,  като преминал Днепър и Днестър, по-северни от Дунав реки, и като завзел Оглос,  заселил се между него и онези реки...“

 

Патриарх Никифор. „Кратка история“, началото на IX век.

Цитирай

„4. Трябва вече да се каже за произхода на така наречените хуни и българи и за тяхното устройство. Около Меотидското езеро, по река Куфис, се намира старата така наречена Велика България и така наречените котраги, които са също техни едноплеменници. Във времето на Константин, който умрял на Запад, някой си, на име Кубрат, господар на тези племена, когато умрял, оставил петима сина, на които завещал да не изоставят съвместното живеене, за да могат да запазят чрез взаимната си привързаност това, което е под тяхна власт. Те пренебрегнали бащиното си напътствие и след кратко време се разделили един от друг, като всеки един от тях откъснал част от народа. От тях първият син, наречен Баян, останал съгласно поръчението на баща си в земята на прадедите си чак до сега, а вторият, наречен Котраг, преминал река Танаис и се заселил срещу тях. Четвъртият пък преминал реката Истър и се настанил в Панония, която се намира сега под аварите, като станал подвластен на местния народ. Петият се установил при Равенския Пентапол и станал данъкоплатец на ромеите. Най-после третият брат, на име Аспарух, преминал реките Днепър и Днестър и се заселил при Истър.  Той завзел удобно за заселване място, наречено на техен език Оглос, което било недостъпно и непревзимаемо за неприятелите“.

 

Йовханнес Драсханакертци (Йоан Католикос). „История на арменците“, първа четвърт на Х век.

Цитирай

„След него (след Валаршак) се възцарил синът му Аршак, бидейки следовник на бащината вечно блага доблест. Той веднага започнал война против понтийците и ги прогонил. Разказват, че острието на копието си, за което разправят, че било потопено в змийска отрова, той забил дълбоко в каменна колона, оставяйки го като видим знак за своята храброст. В неговите дни някои от евреите, като напуснали обиталищата си в [страната на] булкарите, населяващи клисурите на Ковкас, дошли и се заселили в подножията на Кол. Двамина от тях, измъчвани поради това, че не почитали езическите богове, били посечени заради бащината си вяра, както светият Йелиазар и синовете на Шамовон.  А Аршак, след като царувал 13 години, предал царството си на Арташес, негов син“.

 

Арменска география „Ашхарацуйц“. Разширена редакция, втората половина на Х век.

Цитирай

„18. От Каукас извират 2 реки – Валданис  – чак до планината Кракс,  като започва в Каукас и се проточва в северозападна посока, докато не се влее в Меовтис [и] в морето Понтос. [Втората] река се нарича Псеукрос, която отделя Поспорон от същинската граница, при която е градчето Никопс. На север от него са народите на турките и булгхарите, наречени по имената на реките: Купи-булгхар,  Дучи-булкар,  Олхонтор-блкар, пришълци,  Чдар-болкар.  Сега са чужди на Птломеос тези имена. И от планината Дзиакан избягал синът на Худбадр.  И между булгхарите и морето Понтос живеят народите гарши, кути и алани чак до [града] Писинун в крайбрежната страна на авазите, където са апшилите и апхазите, чак до техния крайбрежен град Севаступолик  и отвъд него, чак до реката, която се нарича Дракон, тоест Змей, която извира от алуаните и тече между апхазите и страната Йегр.“

Цитирай

„10. Родината на тракийците е на изток от Далматия и редом със Сарматия, като се започне от река Тарос чак до Даноб. Има 5 малки области и една друга област, която се нарича Верюмус  и Дардания с 4 града, а на юг – самата Тракия. А в северна посока е великата страна Дакия, където живеят слави – 25 племена, чиито места с битка завзели гудите,  дошли от остров Сканиа, който се нарича Германски Йемиос. А склавите преминали през реката Данай  и се установили в друга [една] област – в Тракия и Македония и преминали в Ак[ай]я и в Далматия.  Обаче по-рано тракийските воеводства били следните: Тандиликийското, Сардикийското, Сикилитийското и други. И [има в Тракия] две планини и реки – едната е Даноб, която се дели на 6 ръкава и образува езеро и остров, който се нарича Пюки. На този остров живее Аспар-хрук,  синът на Хубраат, който избягал от хазирите от Планината на булхарите и отишъл и прогонил на запад народа на аварите, и се заселил там.  [В Тракия] е щастливият Константинопол при устието на протока Понтос, който се нарича Тракийски Боспорон. От Константинопол до град Йераклея са 20 мили. В него има театър, който е едно от Седемте чудеса [на света]. На север до Рим са 200 мили.

11. Областта Македония се намира на изток от Йонийско море, редом с Далматия и с Трак. Има 6 планини, от които едната е Китарион, а другата Олимбос, 6 велики реки и 30 гавара; [там е] и великата Тесалия, откъдето [са] арменците“.

 

Вардан Аревелци. „Всеобща история с тълкувание на вардапета Вардан“, 1267 г.

Цитирай

„Той (арменският цар Тигран) умрял по пътя за Йекелик, когато го застигнала снежна буря; престолът поел неговият брат Тигран Последни за 22 години. Мястото [след това] заел синът му Валарш (арменският цар Валарш II, 185–198 г.) в 32-та година [от управлението] на съименника му, персийския цар.  Той построил Валаршаван в гавара Басен, където го родила майка му и обградил със стена авана Вардгес на река Касах, който бил издигнат от Вардгес, зет на Йеруанд Краткотрайни от рода на Хайк. Него той оградил със стени и го нарекъл Валаршапат, който е [известен и като] Нор-калак.

В неговите дни, като се обединили, народите на булгхарите  и хазирите начело с царя си Внасеп Сурхап, стигнали до реката Кура с безбройна войска, която, като я сразил в бой, Валарш преследвал отвъд вратата Чорай,  обаче внезапно умрял, ударен от стрела, след като царувал 20 години.  Престолът поел неговият син Хосров през втората година  [от управлението] на персийския цар Артeван  и веднага преминал отвъд планината Ковкас, за да отмъсти за баща си. Смазал с меча си двата народа и като взел отбрани заложници по един на всеки сто, се върнал, издигайки като знак за властта си колона с елински надпис. По негово време Арташир Стахрски убил Артаван и като чул това, Хосров уведомил император Пилиппос  и като взел египетските войски, превзел пустошта чак до брега на Понтос, опустошавал персийската страна [цели] 10 години и прогонил Арташир до Индия, чак до идването на Анак, който убил подло храбреца, както и самият той загинал“.

 

[Aspandiat]

Айдее, и тая тема набързо я напълнихте със спекулации и глупости. Затова гума и ключ. Оставям я като изворово помагало.

Който иска да си чеше езика, да си пусне отделна тема, като копира от тук сведението/сведенията, които иска да обсъжда.