Отиди на
Форум "Наука"

Как разширяването на вселената влияе на познатата ни физика?


laplandetza

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 8 минути, Станислав Янков said:

Вакуумът в камерата не е еднакъв навсякъде - има я и сачмата, - но това не му пречи да се засилва и да изстива, заедно с това. Не само имаме по-силен вакуум с разшряването, освен на местата с материални и гравитационни концентрации (галактиките, които са аналогът на сачмата във вакуумната камера), но също имаме и промяна на температурата, изстиване.

Дори твоят господар Скенер скоро ще трябва ти каже, че това са пълни глупости.
Вакуум под налягане. :smeh::ck::rofl:

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 158
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 12 минути, gmladenov said:

Дори твоят господар Скенер скоро ще трябва ти каже, че това са пълни глупости.
Вакуум под налягане. :smeh::ck::rofl:

:devil:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, scaner said:

Не, ти установяваш директно само светлината, и само по нея - демек индиректно - съдиш за някакви характеристики на слънцето. Нещо не си наясно с нещата.

 

Какво значи "преки наблюдение" в случая? Светлината която регистрираш не е слънцето. Тоест ти го наблюдаваш индиректно, чрез посреднник. Чрез измененията които то оказва на посредника, светлината.  Същото е и при тъмната материя и енергия :)

Откритието им по нищо принципно не се различава от слънцето. Просто въпросът със слънцето вече ти е ежедневие, свикнал си с него и си забравил за индиректността в наблюдението му. Но хората на науката не могат да си позволят такова отпускане и объркване в понятията.

Тъпанар ти като видиш кон, не вярваш че това е кон и си поставяш мутрата под опашката така че като пръдне индиректно да установиш че това е кон понеже като го виждаш не вярваш че това е кон. 😀💨

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, gooogle≪soft≫ said:

Тъпанар ти като видиш кон, не вярваш че това е кон и си поставяш мутрата под опашката така че като пръдне индиректно да установиш че това е кон понеже като го виждаш не вярваш че това е кон.

Хехе, това да не ти е религия че да вярваш в нещо?

Не се напъвай, че ще изригне неконтролируемо това дето го напъваш...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Когато можеш да пипнеш Слънцето, да поплуваш в него (ако не се изпариш много преди да го достигнеш) - тогава можеш да твърдиш, че регистрираш Слънцето директно. Да, минаваш през въздуха и го вдишваш, затова него регистрираш директно, но Слънцето, Луната, колата на другата страна на улицата и безброй-безброй други неща регистрираш индиректно - чрез излъчените в случая със Слънцето и отразените в случая с Луната и колата фотони (освен ако не искаш да ми кажеш, че фотоните, които се улавят в очите ти са едновременно и Слънцето, и Луната, и колата и какво ли не друго, което виждаш, но не докосваш по някакъв начин!!!). Освен това и усещанията ти са индиректни, защото не протичат директно в мозъка ти, а се предават към него чрез нервни връзки от цялото ти тяло и чак тогава мозъка ти ги регистрира. Затова и когато някои хора имат нервни нарушения - те губят чувствителност на едни или други части от тялото си, възбудата от тях не достига до мозъка, той не може да я регистрира и затова не усещат нищо, прекъснала им се е индиректната връзка с мозъка.

Чудя се, хора, не ви ли е някак срамно, да се излагате толкова елементарно, само заради единия спор?! Та, тия неща и децата ги знаят!!!

Ти набарай тестисите на коча за да се увериш че е коч, като почне да те вози на рогата си😁

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, scaner said:

Хехе, това да не ти е религия че да вярваш в нещо?

Не се напъвай, че ще изригне неконтролируемо това дето го напъваш...

Я се скрий тъпанар😀

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 47 минути, gooogle≪soft≫ said:

Ти набарай тестисите на коча за да се увериш че е коч, като почне да те вози на рогата си😁

Гледам - от всичките ти телесни отвори прелива мозък (затова сигурно ти е останал толкова малко за ползване). Задача с невъзможна трудност за празноглави простаци: Как антигравитационното поле в началото (инфлатонното поле с отблъскващата му гравитация - повтарям го, за да могат и тези с изтекъл мозък все нещо да позапомнят) достига в крайна сметка до типичното гравитационно поле с общопознатата, привличаща гравитация? Как точно, през какви стъпки отблъскваща кривина на пространството в крайна сметка се преобръща точно наопаки - в привличащата кривина на пространството? На всичкото отгоре има няколко важни момента:

1) И в двата случая става дума за едно и също нещо - изкривявания в диаметрално противоположни една на друга посоки на пространство-вемето, на самия фундамент на всичко!

2) Антигравитационният ефект се отнася за много по-голяма част от Вселената - условно по-"празните" пространства, а пък гравитационният ефект се отнася към много по-малки части от Вселената - галактиките. Гравитационната кривината на Вселената като цяло не успява да устои на антигравитационното въздействие (тъмната енергия).

3) Има диспропорция и по отношение на самите галактики. При стриктно балансирано разширение на всичко с разширението на пространството, освен че галактиките щяха да се разбягват, със същата пропорция те щяха и да увеличеват размерите си и наблюдателите в тях нямаше да регистрират никакъв ефект на разбягване (търсената от Айнщайн в началото статична Вселена, с галактики на еднакво разстояние една от друга през цялото време). Обаче галактиките не увеличават размерите си пропорционално на разбягването на центровете им една от друга и така наблюдателите в тях регистрират разбягването. Тоест - в района на самите галактики привличащата гравитация действа с по-голяма сила, отолкото действа силата на антигравитацията, която кара самите галактики да се разбягват една от друга. (Може би антигравитацията действа на по-големи площи и затова изглежда по-слаба, а гравитацията действа на по-малки, по-концентрирани площи и затова е по-мощна в рамките на тези по-концентрирани площи. Обаче пък антигравитацията продължава да се пълни с нова енергия и така разширението да се ускорява - тъмната енергия. Към привличащата гравитация такъв приток на нова енергия няма - образуването на нова материя е спряло и няма нова материя, която да увеличава гравитацията във Вселената като цяло.)

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето: ТГВ е въпрос на вяра в Бог. Дискусията е : религията се обосновава със Свидетелства, науката се обосновава на Доказателства. Нищо, че доказателствата са Косвени.

...

Бедата идва от това, че наистина не е известен произходът на физическите закони в статуквото.

(Не случайно показвах (в хипотезата за етер*), че физическите Свойства се създават с раждането на масовите частици - полева форма на материя се "подрежда" във вещева със собствени свойства, заради подреденост - а химическите свойства са следствие слоист модел при групирания на частиците. Следват Закономерности за проявления на Свойства, съответно появяват се Явления. Човек това открива и изучава: явления, свойства, закономерности. Така наречената "тънка" настройка (не "алфа", а обобщено) е защото развитието на материята следва Ентропия - причина-следствие - и по принцип "проба-грешка" остава Правилното! - финото му е гарантирано и се проявява при научни изследвания)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, Ниkи said:

Защо, мослиш че няма да усетят. Разбягването е усетено на база загуба на енергия на светлината а не на база конвенционално мерене на разстояние. Ако галактиките се разширяваха пропорционално на Вселената пак щеше да се установи разширението на Вселената.

Това сигурно ли е? Питам те не заради "...да увеличава гравитацията във Вселената като цяло" а принципно. Примерно, тези водородни атоми шляещи се "безцелно" из открития космос, защо не са привлечени от гравитацията (на времето още). При разширението на Вселената, дали ще се разрежда тяхната концентрация или при концентриране на Тъмна Енергия се образуват нови атоми

Разширението на Вселената би искало да отмести светлината към червения спектър, но равно-пропорционално разширяване на самите галактики би върнало синия дял, който иначе щеше за се загуби и да се запази червеното отместване. Заради разминаването между пропорциите на разширяването на пространството и на свиването на галактиките се получава червено отместване на светлината им.

Гравитацията на цялата материя във Вселената, като цяло, се отразява на разширението на Вселената, като цяло (формулата, която по-горе Скенер постави). Очевидно гравитацията не насмогва, което води до тъмната енергия (наличие на разширение на пространството, при това с леко ускорение).

Разпределението на материята във Вселената, включително като галактики и звезди, зависи освен от гравитацията, също и от някакви нееднородности на реликтовото лъчение още в самото му начало, но този момент все още не ми е достатъчно ясен, за да го описвам по-подробно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, Ниkи said:

Нещо, не съм съгласен с теб. Какво значение има за мен, като наблюдател приемащ червено отместена светлина от далечна галактика, дали моята галактиката се разширява или не.

Значението е, че ако галактиките се разширяваха, самите, със същия темп, с който се разширява и пространството на Вселената - ти нямаше да отчетеш червено отместване, а щеше да отчетеш светлина, като от статични, неподвижни една спрямо друга галактики.

Нееднородности на реликтовото лъчение означават, че материята е била нееднородно разпределена във Вселената още в онзи най-ранен момент, когато е излъчила реликтовото лъчение и ако не греша - тази нееднородност се дължеше на някакви квантовомеханични особености.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И още нещо интересно! В самите атоми има големи празни пространства, в които също би трябвало да протича постоянно разширение, както навсякъде другаде във Вселената, което би разцепило атомите в някой момент. Очевидно силното и електромагнитното взаимодействие са достатъчно преобладаващи, за да не може това да се случи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, Ниkи said:

Нещо, не съм съгласен с теб. Какво значение има за мен, като наблюдател приемащ червено отместена светлина от далечна галактика, дали моята галактика се разширява или не.

Съвсем малко влияние би имало, но - Доплер се дължи на относителната скорост на наблюдател спрямо източник. Темпът-разлики в  случая, би бил несравним.

Интересно е, че от отдалечени галактики (източници) до наблюдател "пристигат" само отделни фотони, а не лъчи във вид "вълни".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, Ниkи said:

Чакай сега. Ти обърна  условието. Говорим за пропорционално разширение а не за разширение с един и същ темп. Под пропорционално разбирай мащабно, по-далечни обекти се отдалечават по-бързо от по-близки така, че отношенията м/у разстоянията да се запазват.

Как би влияло?

Може ли подробности.

Представи си две сфери със съответните им два диаметъра и с дадено разстояние между техните центрове. Ако разстоянието между центровете на двете сфери нарастне 5 пъти и едновременно с това и диаметрите на двете сфери нарастнат 5 пъти - според двете сфери, те ще си стоят на едно и също разстояние една от друга през цялото време. Обаче, ако разстоянието между центровете на двете сфери нарастне 5 пъти, а диаметрите на двете сфери нарастнат по-малко от 5 пъти - на двете сфери ще им изглежда, че се отдалечават една от друга и ще има червено отместване на светлината им.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, Ниkи said:

Как би влияло?

С малка-нищожна промяна в относителните скорости на наблюдател и източник.

 

Преди 13 минути, Ниkи said:
Преди 36 минути, Малоум 2 said:

Интересно е, че от отдалечени галактики (източници) до наблюдател "пристигат" само отделни фотони, а не лъчи във вид "вълни".

Може ли подробности.

Ако се сещаш - темата в която се обсъждаше аберация - още там стана въпрос, че поради почти сферично-симетрично излъчване на източника, може да се каже, че от него се излъчват сферични вълни. Но - за огромното разстояние ( равно на радиуса на тия сфери), вълна във вид на "вълнов фронт" вече не се регистрира при наблюдател, а само отделни фотони - интензитет- в "насипно" състояние.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 28 минути, Ниkи said:

И в двата случая на светлината и се налага да изминава увеличаващ се път. И в двата случая имаш червено отметстване. Забележи, за да имаш разширение (движение) трябва да имаш репер. Къде са ти реперите в двата случая.

Увеличението на диаметрите на двете галактики означава увеличение на всичко в тях, което значи, че един метър от преди увеличението също ще се увеличи 5 пъти, като пак ще си се нарича 1 метър и така разстоянието между двете галактики ще си остане същото. Освен това червеното (или пък синьо) отместване зависи не от разстоянието, а дали това, което излъчва светлината е неподвижно спрямо регистратора, дали се отдалечава или се приближава в момента на излъчването.

За момента ми се струва, че за всичко се ползва енергията от разширението на Вселената (инфлатонното поле), като при вълните и елементарните частици тази енергия се “компресира” (“огъва” и “наслагва”) в самите частици, със силното, електромагнитното и слабото взаимодействие, в които те участват и в резултат на тази “компресия” около намачканата материя се образова “разреждане” на пространството. Това накрая води до преобръщането на отблъскващата гравитация на привличаща такава при масивните обекти - енергията на отблъскването там се ползва за компресията на масивните форми.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, Станислав Янков said:

За момента ми се струва, че за всичко се ползва енергията от разширението на Вселената (инфлатонното поле), като при вълните и елементарните частици тази енергия се “компресира” (“огъва” и “наслагва”) в самите частици, със силното, електромагнитното и слабото взаимодействие, в които те участват и в резултат на тази “компресия” около намачканата материя се образова “разреждане” на пространството. Това накрая води до преобръщането на отблъскващата гравитация на привличаща такава при масивните обекти - енергията на отблъскването там се ползва за компресията на масивните форми

Виж сега, според общата теория на относителността за нормалното разширяване на вселената енергия не е нужна. Енергия е нужна за ускореното разширяване, и това е тъмната енергия (затова е кръстена на "енергия"). Нормалното разширяване е просто решение на познатите ни уравнения без излишна енергия - просто това е устойчива динамична геометрия, нещо като движението по инерция, което не изисква също енергия. Така както в класическата физика статичното евклидово пространство се поддържа такова без енергия.

Колкото до инфлатонното поле, това все още е хипотеза (даже е клас от хипотези, защото включва много варианти). Тя също не разчита на енергията на инфлатонното поле, само на нарушаване на стационарното му състояние от флуктуациите. След това ролята на това поле изчезва, плътността му се размива в огромният обем. Неговата роля е съществена само в началото, когато вселената за нищожна част от секундата търпи инфлационно разширение. Това е интервалът, в който придобиващата сегашното си състояние материя изпитва квантови флуктуации, но разширението довежда до "шарките" на реликтовото лъчение - тези квантови флуктуации се разтягат пространствено и правят неравномерността на разпределението на материята това което сега наблюдаваме по неравномерността на реликтовото лъчение.

Така че нормалното разширение не изисква енергия. А енергията от тъмната материя на малки мащаби е пренебрежима по въздействие. Нещо повече - тази енергия не действа на материалните обекти, а по характера си основно на пространството - и вече индиректно на материята, защото геометрията на пространството вече определя движението на материята. Така че видимите ефекти в сравнително близки разстояния (милиони парсеци) се определят само от нормалното разширение, което още Хъбъл е намерил.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Виж сега, според общата теория на относителността за нормалното разширяване на вселената енергия не е нужна. Енергия е нужна за ускореното разширяване, и това е тъмната енергия (затова е кръстена на "енергия"). Нормалното разширяване е просто решение на познатите ни уравнения без излишна енергия - просто това е устойчива динамична геометрия, нещо като движението по инерция, което не изисква също енергия. Така както в класическата физика статичното евклидово пространство се поддържа такова без енергия.

...

Така че нормалното разширение не изисква енергия.

Предполагам, че това произхожда от усвояването на подхода на класическата механика, според който при равномерно, праволинейно движение не се изисква разход на никаква енергия и същото е и при отблъскващото и привличащото гравитационно въздействие, при което също не се изисква разход на енергия от телата, за да се държат те по съответстващия на дадената гравитация начин.

Ако правилно съм разбрал от досегашните ти обяснения, именно тук, в начина на третиране на пространството е и голямото разминаване между ОТО и КМ. ОТО разглежда гравитационното въздействие като изкривяване на пространство-времето, без участието на енергия, а КМ го разглежда като гравитационно поле с енергия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, Станислав Янков said:

Предполагам, че това произхожда от усвояването на подхода на класическата механика, според който при равномерно, праволинейно движение не се изисква разход на никаква енергия и същото е и при отблъскващото и привличащото гравитационно въздействие, при което също не се изисква разход на енергия от телата, за да се държат те по съответстващия на дадената гравитация начин.

Причината е по-дълбока. Всички тези уравнения, с които работим, почиват на основата на симетриите, които наблюдаваме. Така че независиммо от усложненията които настъпват в една или друга област, логично е да има сходни принцципи които те следват. Нещо такова е движението по инерция и разширяването (с постоянна скорост) на вселената. И  СТО, и ОТО ги обединява принципът за относителност, общото е в тая посока.

Преди 21 минути, Станислав Янков said:

Ако правилно съм разбрал от досегашните ти обяснения, именно тук, в начина на третиране на пространството е и голямото разминаване между ОТО и КМ. ОТО разглежда гравитационното въздействие като изкривяване на пространство-времето, без участието на енергия, а КМ го разглежда като гравитационно поле с енергия.

Да, разминаването е в начина на третиране.

ОТО третира пространството не като контейнер, а и като участник във взаимодействията - разпределението на енергията и материята го променя, а то променя поведението на материята. Енергията е основен играч, чрез материята.

Докато КМ разчита основно, че то е контейнер, на фона на който се развиват взаимодействията. Тогава КМ разглежда гравитацията като поле, а тогава по нейните закони такова поле трябва да се квантува, да има кванти гравитони със съответните свойства. Но какво значи кванти на геометрията от гледна точка на ОТО? Непонятно е. А и е само приближена картинка, само за условията при които гравитацията се държи като поле. При силна гравитация (точно където е интересна думата на КМ) този подход не работи.

От друга страна, ако се напишат уравненията на КМ за пространство, което е участник, както изисква ОТО, тогава те стават нелинейни. И при тази нелинейност се чупят базови принципи на КМ, например принципа на суперпозиция на състоянията. Сега, може би това чупене да показва наличие на по-базови принципи, може да има начин да се избегне, но никой още не знае. От много време безрезултатно се работи по тоя въпрос. Затова и се разработват обходни методи, като примковата квантова гравитация. Там има едни варианти, описание на нещата без пространство и време, само със състояния и токове - подход, който може да хвърли светлина и преди Големият взрив. Но там също е сложно, и има много работа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, scaner said:

Да, разминаването е в начина на третиране.

ОТО третира пространството не като контейнер, а и като участник във взаимодействията - разпределението на енергията и материята го променя, а то променя поведението на материята. Енергията е основен играч, чрез материята.

Докато КМ разчита основно, че то е контейнер, на фона на който се развиват взаимодействията. Тогава КМ разглежда гравитацията като поле, а тогава по нейните закони такова поле трябва да се квантува, да има кванти гравитони със съответните свойства. Но какво значи кванти на геометрията от гледна точка на ОТО? Непонятно е. А и е само приближена картинка, само за условията при които гравитацията се държи като поле. При силна гравитация (точно където е интересна думата на КМ) този подход не работи.

От друга страна, ако се напишат уравненията на КМ за пространство, което е участник, както изисква ОТО, тогава те стават нелинейни. И при тази нелинейност се чупят базови принципи на КМ, например принципа на суперпозиция на състоянията.

Контейнерната представа за пространството на КМ не пасва - при такава разширението на пространството ще дава само повече свобода на движение на всичко “по периферията му”, но няма да увлича със своето разширение и галактиките. Могат да се съставят варианти с контейнерно пространство, в които да работят всякакви полета и същността да е в поведението на полетата, но това е излишно усложняване с условни, несъществуващи неща (контейнерното пространство). От друга страна, сложните кривини от всякакво естество на пространство-времето, специално това на ОТО (вече е коментирано, че няма проблеми със съвместяването на СТО и КМ), сякаш се опитват да съвместяват няколко различни процеса на едно място (включително коренно противоположни, като отблъскващата и привличащата гравитация, всичко това - в една-единствена кривина). Може би това съвместяване на различни неща в едно нещо (опростеният характер на изкривяванията на пространство-времето, който не включва важни за КМ параметри) не позволява на ОТО да стигне до квантово-механичните детайли. Известни ли са ти разработки, които да опитват да разглеждат изкривеното по всякакви сложни начини пространство-време на ОТО, като съвкупност от две или повече полета (минимум - едно антигравитационо и едно гравитационно поле или пък едно и също гравитационно поле, но с различни знаци отпред)? Нещо като морски океан/пространство с риби/галактики в него, които се носят от теченията на водата на този океан, но самият той да е пространството. Без пространство-контейнер, в което въпросният океан/пространство/поле (или няколко полета) излишно да се помещава.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, Станислав Янков said:

Контейнерната представа за пространството на КМ не пасва - при такава разширението на пространството ще дава само повече свобода на движение на всичко “по периферията му”, но няма да увлича със своето разширение и галактиките. Могат да се съставят варианти с контейнерно пространство, в които да работят всякакви полета и същността да е в поведението на полетата, но това е излишно усложняване с условни, несъществуващи неща (контейнерното пространство). От друга страна, сложните кривини от всякакво естество на пространство-времето, специално това на ОТО (вече е коментирано, че няма проблеми със съвместяването на СТО и КМ), сякаш се опитват да съвместяват няколко различни процеса на едно място (включително коренно противоположни, като отблъскващата и привличащата гравитация, всичко това - в една-единствена кривина). Може би това съвместяване на различни неща в едно нещо (опростеният характер на изкривяванията на пространство-времето, който не включва важни за КМ параметри) не позволява на ОТО да стигне до квантово-механичните детайли. Известни ли са ти разработки, които да опитват да разглеждат изкривеното по всякакви сложни начини пространство-време на ОТО, като съвкупност от две или повече полета (минимум - едно антигравитационо и едно гравитационно поле или пък едно и също гравитационно поле, но с различни знаци отпред)? Нещо като морски океан/пространство с риби/галактики в него, които се носят от теченията на водата на този океан, но самият той да е пространството. Без пространство-контейнер, в което въпросният океан/пространство/поле излишно да се помещава.

Разширена черепна кухина обаче без мозък, имаш. 😁

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, Станислав Янков said:

Контейнерната представа за пространството на КМ не пасва - при такава разширението на пространството ще дава само повече свобода на движение на всичко, но няма да увлича със своето разширение и галактиките. Могат да се съставят варианти с контейнерно пространство, в които да работят всякакви полета и същността да е в поведението на полетата, но това е излишно усложняване с условни, несъществуващи неща (контейнерното пространство). От друга страна, сложните кривини от всякакво естество на пространство-времето, специално това на ОТО (вече е коментирано, че няма проблеми със съвместяването на СТО и КМ), сякаш се опитват да съвместяват няколко различни процеса на едно място (включително коренно противоположни, като отблъскващата и привличащата гравитация). Може би това съвместяване на различни неща в едно нещо (сложният характер на изкривяванията на пространство-времето) не позволява на ОТО да стигне до квантово-механичните детайли. Известни ли са ти разработки, които да опитват да разглеждат изкривеното по всякакви сложни начини пространство-време на ОТО, като съвкупност от две или повече полета (минимум - едно антигравитационо и едно гравитационно поле или пък едно и също гравитационно поле, но с различни знаци отпред)? Нещо като морски океан/пространство с риби/галактики в него, които се носят от теченията на водата на този океан, но самият той да е пространството. Без пространство-контейнер, в което въпросният океан/пространство/поле излишно да се помещава.

Виж сега, временно забрави антигравитацията. Тя като проява на тъмната енергия действа само на вселенски мащаби (в настоящият космологичен момент), в рамките на галактиката и дори в рамките на галактическият свръхкуп Ланиакея, в който се намираме, на практика може да се пренебрегне. Тя не е нито пречка, нито бонус за квантовата механика. Нейните проблеми са много по-тежки, основно свързани с нелинейността на уравненията на ОТО.

Антигравитацията причинена от тъмната енергия има значение само за глобалното поведение на вселената, така да се каже слабото отклонение от правата линия в миналото (някъде към 5-7 милиарда години назад) и евентуално нелинейното развитие в бъдеще (в близките 20-200 милиарда години), когато може да се случи Голямото Пукване. А то ще се случи, защото малко ускорение но действащо дълго време ще натрупа видими ефекти. Някъде около 1 наносекунда преди "пукването" да се случи, антигравитацията ще почне да разпада атомите, така че някъде в този период тя ще стане съществена за квантовата механика. До тогава не я мисли :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 44 минути, Станислав Янков said:

Контейнерната представа за пространството на КМ не пасва ...

Много се дразня когато хора като теб почнат да пишат наред каквото им дойде на акъла,
без никаква мисъл. Абсолютна словесна полюция.

Използваш форума като платформа да публикуваш само глупости.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

Преди 32 минути, scaner said:

Виж сега, временно забрави антигравитацията. Тя като проява на тъмната енергия действа само на вселенски мащаби...

Аз имах предвид възможност, според която една обща енергия (която не се отчита от ОТО, от съображения за простота и за симетричност) първо да е служила почти само за инфлационното разширение на Вселената, след това голяма част от нея (но не всичката, защото разширението си е продължило с по-бавни темпове) да е послужила за образуването на материята, с което рязкото разширение значително се е забавило.

Такава обща енергия сега не се разглежда - разширението на Вселената с една статична скорост се разглежда като даденост, точно както и половината характеристики на елементарните частици, които успяват да получат конкретни стойности при замерване (благодарение на това, че другата половина характеристики остават неопределени), получават тези конкретни стойности като даденост (по презумпция, по подразбиране, като специална привилегия - неопределеността важи за част от характеристиките, те даже се считат за несъществуващи, обаче без обсъждане не важи за друга част от характеристиките на частиците и тази част характеристики си дава съвсем конкретни и определими стойности).

Този подход на игнориране на една подобна цялостна енергия обаче се дължи на избрания математически подход. Друг математически подход би могъл да я третира в цялост.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, Ниkи said:

Георги, груб си. Виж колко твои теми/парадокси имаш за СТО и тогава обвинявай за използване безцелно на форума

Да, но всичките ми теми са силно аргументирани ... а не просто излияния на душата.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...