Отиди на
Форум "Наука"

Икономически хистерезис


Recommended Posts

  • Потребител

Да се насладим на свободата да обсъждаме неангажирано множество неща от живота.

 

Идеята, че съществува хстерезисна крива за всички процеси, които имат насищане при някакви стойности и остатъчни явления, които се противопоставят на незабавните последствия от промяната на определящата величина поражда идеи, отнасящи се и до икономиката. Използваната графика се отнася за ЕМГ явления в магнитен материал, повлиян от протичащ през бобина ток. За икономическите явления ще използваме същите означения, но в друг смисъл.

hysteresis-loop.png

 

Стойността Н е на инвестициите, вложените средства, пари.

Стойността В се отнася до материалните активи (Суровини и материали, стоки, продукция, незавършено производство, земи, сгради, транспортни средства, машини, производствено оборудване, компютри, стопански инвентар).

 

Стъпка 1:

При отсъствие на каквото и да е производство, ясно, че няма нито инвестиции, нито активи, съответно В=0 и Н=0. Точка е „O“ в графиката.

Стъпка 2:

Когато вложенията се увеличават от нулева стойност до определена стойност, (Н) и закупените средства за производство и произведени стоки (В) се увеличават, следвайки пътя o - a.

Стъпка 3:

За определена стойност на инвестициите, количеството стоки и капиталовложения (В) стават максимална (Вмакс). Точката а. показва насищането на пазара със съответното производство. Производственият процес е постигнал максимум, задоволил е потребителското търсене . Следователно H макс е маркирана на H-ос. Така че никаква промяна на стойността на В с по-нататъшно нарастване на Н не се появява след точка „а”. Каквито и инвестиции да се правят, не може да се продава повече.

Стъпка 4:

Когато стойността на инвестициите се намалява заради наситеността на пазара от стоки, (Н намалява), намалението на производството (В), не следва предишния път, а следва кривата а - b. Остава някакво производство и налична готова продукция, дълготрайните активи.

Стъпка 5:

Точката „b“ означава фалит. Липсват инвестиции, вкл. заплати H = 0, но съществува някаква стойност на B. Това изоставане на B зад H е именно разглеждания хистерезис. Точката "b" обяснява, че след отстраняване на вложенията (Н), има остатък от производство, машини и активи, да ги наречем остатъчно производство (В)R). Тук o - b е стойността на остатъчните активи.

Стъпка 6:

Сега се постъпва обратно, разпродават се повече активи и инцидентно стоки. Посоката на Н също се обръща. Нарастването на H в обратна посока по кривата b – c, намалява стойността на остатъчните активи (ВR), която получава нула в точка "с" с определена отрицателна стойност на Н. Прилагат се отрицателни инвестиции за утилизация, унищожаване или преработка на стоките, рекламира се разпродажба и се удовлетворяват кредиторите, пръскат се останалите складови наличности и активи.

Стъпка 7:

H се увеличава още повече в посока изкупуване и разграбване от кредитори; Разграбват се специалисти, машини, активи. Никой не се интересува от инвестиции, защото това производство е загубено. Спечелилите от досегашния бизнес стават апетитни ВИПерсони за да си харчат парите. В точка d, B и H получават максимални стойности в обратна посока, т.е. (-Bm и -Нm).

Стъпка 8:

Ако намалим стойността на Н, В нараства по пътя de. Прахосването намалява. изчерпва се, в точка "е", Н получава нулева стойност, няма интерес към нищо останало, но В е с някаква стойност- задълженията след фалита, . Точката "е" означава остатъчни задължения (-В)R).

Стъпка 9:

Ако посоката на Н отново се обърне и започнат инвестиции, тогава остатъчните задължения  (-BR) биват погасени и стигат до 0 в. т. "f"следвайки пътя e - f. Отново по-нататъшно увеличаване на Н, стойността на В нараства от нула до нейната максимална стойност или ниво на насищане в точка, следваща пътя f - a.

 

Значение на хистерезисната характеристика. Основното е оценка на икономическото поведение на коя да е икономическа структура

 

По-малката площ на хистерезисния лист означава по-малко загуби в деловата активност.

Изминаване не целия цикълът на хистерезиса означава високи ръководни умения и динамичност на управлението.Това може да послужи при оценка и избор на ръководител.

От графиката B-H може да се определят остатъчни средства и да се оцени състоянието на разглеждания икономически субект.

Хистерезисната крива представя разликата между тежката, леката индустрия и услугите. При последните хистерезисният лист е по- тънък.

 

Тъй като, дори при насищане на пазара със стоки, никой не желае фалит, то интересът е дейността да се върти в крива с положителни стойности. Примерно като реле за температура, което включва/изключва отоплително тяло около желаната стойност. Не се стига до насищане, не се стига и до фалит.

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 1
  • ХаХа 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Възползвам се да цитирам коментар от друга тема във форума. Благодаря на автора.

Преди 1 час, scaner said:

Според мен и в икономиката има подобни процеси, свързващи кризата и спестяванията, ролята на хистерезиса тук трябва да играе доверието, което е инертно и дълго време може да не генерира реакция при бавна девалвация, и после да се доведе в лавинен процес (на купуване на валута например) за кратко време. После бавно икономиката се възстановява и пак така при следващата криза. Това също би трябвало да прави хистерезис само в положителната област.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Машинен превод на статията от Уики.англ. https://en.wikipedia.org/wiki/Hysteresis_(economics)

Цитирай

 

В икономиката , хистерезис (от гръцки ὑστέρησις хистерезис , от ύστερέω hystereō "(I) изостава, дойде по-късно от") [1] [2] се състои от ефекти, които продължават и след първоначалните причини пораждащи ефектите са отстранени. [3] Две от основните области в икономиката, при които ефектите на хистерезис се използват за обяснение на икономическите явления, са безработицата и международната търговия. [3]

Например, в икономическата трудова хистереза се говори за възможността периодите на висока безработица да увеличават процента на безработица, под който инфлацията започва да се ускорява, обикновено наричан естествения процент на безработица или ускоряване на инфлацията на безработицата ( NAIRU ). [4]

 

Последици за статистическа характеристика на безработицата [ редактиране ]

Ако равнището на безработица проявява хистерезис, то следва статистически нестационарен процес , защото очакваната стойност на нивото на безработица сега и в бъдеще трайно се измества, когато самият процент се промени. Процесът с хистерезис е единичен коренен процес, който в най-простата си форма може да се характеризира като

където  е равнището на безработица в момент t и е стационарен термин за грешка, представляващ външни шокове към скоростта. Според тази характеристика,  за всички  , където  се отнася до очакване, обусловено от стойности, наблюдавани не по-късно от време t –1; всеки временен шок за безработицата, представен от една единствена ненулева стойност на , води до трайна промяна към очакваната безработица (дори и за  неограничено голям, така че очакванията са за неопределено далеч в бъдещето). По-сложен модел би позволил  да се изкачи положително, но по-малко от един за един с  , За разлика от тях би имал нехистерезисен модел на безработица  след стационарен процес, така че   за произволно големи   винаги би равен на постоянно фиксиран естествен процент на безработица..

Причини [ редактиране ]

Когато някой негативен шок намалява заетостта във фирма или отрасъл, остават по-малко заети работници. Тъй като заетите работници обикновено имат силата да влияят или да определят заплатите, намаленият им брой ги стимулира да се пазарят за още по-високи заплати, когато икономиката отново се подобри, вместо да позволяват на работната заплата да остане на равновесно ниво на заплата , където търсенето и предлагането на работниците ще съвпадат. Това причинява хистерезис, т.е. безработицата става трайно по-висока след негативни сътресения. [4]

Също така се спори, че безработните хора губят уменията си по време на безработица, което ги прави по-малко вероятни отново да получат работа. [5]

Последици за политиката [ редактиране ]

Ако няма хистерезис при безработицата, например, ако централната банка желае да понижи инфлацията, тя може да премине към ограничителна парична политика, което ако не се очаква напълно и се смята, че временно ще повиши безработицата; ако ограничителната политика продължи, покачването на безработицата в крайна сметка ще изчезне, когато равнището на безработица се върне към естествения. Тогава цената на антиинфлационната политика ще бъде временна безработица. Но ако има хистерезис, увеличаването на безработицата, инициирано от контракционната политика, никога няма да изчезне напълно и в този случай цената на антиинфлационната политика ще бъде трайно по-висока безработица, което прави по-малко вероятно политиката да има по-големи ползи от разходите ,

Доказателства [ редактиране ]

Опитът на Обединеното кралство от началото на 80-те години се счита, че хистерезисът е определящ за естествения процент на безработицата, тъй като безработицата спада много по-бързо при възстановяването от рецесията в началото на 90-те години, отколкото след рецесията в началото на 80-те години. [6]

Иконометрично проучване на четиринадесет държави от ОИСР отхвърли хипотезата за хистерезиса [7], както и проучване на държавно ниво в САЩ. 

 

 

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А ето и статията от Уики.де

 

Цитирай

 

Хистерезис на пазара на труда [ Редактиране | Редактиране на източника ]

За пазара на труда хистерезисът означава, че високата безработица днес, възникнала в резултат на екзогенни шокове, не намалява, дори след като тези шокове са изчезнали. По-скоро ще има увеличение на бъдещата естествена безработица . [2]

Една от причините за тази форма на хистерезис на пазара на труда е дългосрочната безработица. Продължителната безработица означава, че се губи квалификация и мотивация за работа и че хората са по-малко склонни активно да търсят нова работа. Много компании избягват да наемат дългосрочно безработни. Това означава, че те вече нямат никакво влияние върху процеса на формиране на заплатите. Дългосрочно безработните вече не са натиск за работодателите в преговорите за заплати и заплати . Произтичащите от това прекомерни плащания на заплати водят до изместване на естествената безработица. [3]

Пример: хистерезис на пазара на труда

Шокът на цените на петрола през 70-те години доведе до рязко покачване на равнището на безработица в Европа. За разлика от тях, цената на петрола рязко спадна през 80-те години, но равнището на безработица продължи да нараства и през тези години. [4]

Причината (шок с цената на петрола) вече не съществува, но въздействието (увеличената безработица) продължава.

Хистерезис в гъвкав валутен курс [ Редактиране | Редактиране на източника ]

Хистерезиса на валутния курс възниква, когато валутният курс е гъвкав, когато компаниите имат високи разходи за влизане и излизане на експортните пазари и следователно чакат сравнително дълго време за промени в валутните курсове, докато влязат или напуснат пазара. Компаниите винаги виждат риск от грешно решение, тъй като обменните курсове могат да се променят отново в следващия момент. Коригирането на решението е свързано с високи разходи. [5]

Пример: хистерезис с гъвкав обменен курс

Чуждестранните компании навлизат на пазара поради поскъпване на местната валута. Междувременно има девалвация до първоначалното ниво. Компаниите обаче все още не напускат пазара заради разходите за излизане. В този случай възниква хистерезис на валутен курс. Тъй като първоначалното поскъпване вече не е там, ефектът от по-високия внос остава. [6]

 

А тук е полската: https://pl.wikipedia.org/wiki/Histereza_(zjawisko_społeczne)

Интересно е, че не разглеждат зона на насищане, която е характерна за хистерезиса.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 7.06.2020 г. at 7:39, Втори след княза said:

Да се насладим на свободата да обсъждаме неангажирано множество неща от живота.

2020-06-07_213204.jpg.988231e8e303d0551a947bd0803ecd72.jpg

Описаното явление би могло да се опише и като Криза на свръхпроизводство:

- В точка а стоката В достига ниво на нулева стойност, тя не може да се продава, защото за нея няма пазарно търсене

- От точка С до точка 0 имаме дълг на предприемача /производител/ на стоката вложил повече пари в стоката, отколкото може да получи за нея – неговия дълг се занулява теоретично в точка С – разстоянието от С до 0 е размерът на дълга му

- b е точката на неговия фалит, но с тази точка на фалит дългът му /от С до 0/ не е ликвидиран, той се прехвърля на неговите кредитори, става техен дълг

- Следователно от гледна точка на парите, които също са стока, еквивалентна на всички останали стоки, в случая на стоката В имаме С-0 равно на Дълг /отрицателни пари/, при натрупване на голямо количество дълг върху много кредитори и производители говорим за дългова криза

- За да бъдат удовлетворени кредиторите, трябва отнякъде да бъдат произведени нови пари, които да върнат този дълг

- Тук се появяват централните банкери, производителите на стоката пари, които запълват този дълг /от 0 до С/ с пари от въздуха, те печатат количествени улеснения, пари без стоково покритие, запълващи дълга на кредиторите, които започват да дават нов дълг на други производители на друга стока с пазар, способна да възстанови равновесието на отрицателна стойност на парите /инфлация/ и стоки с пазарна стойност,

- Цикълът започва отново от равновесната точка 0, когато дългът е занулен с нови стоки с обща пазарна стойност, съответстваща на всички пари

- Тогава се излиза от дълговата криза;

- В противен случай неравновесието между всички стоки с пазарна стойност и всички пари, които надвишават пазарната стойност на стоките, резултира в инфлация, парите стават стока с по-малка стойност от тази на другите стоки

- Хиперинфлацията е такова свръх количество от пари, които свежда тяхната стойност до 0;

- Липсата на достатъчно количество пари пък води до стагнация и колапс на целия пазар.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Б. Киров said:

b е точката на неговия фалит, но с тази точка на фалит дългът му /от С до 0/ не е ликвидиран, той се прехвърля на неговите кредитори, става техен дълг

- Следователно от гледна точка на парите, които също са стока, еквивалентна на всички останали стоки, в случая на стоката В имаме С-0 равно на Дълг /отрицателни пари/, при натрупване на голямо количество дълг върху много кредитори и производители говорим за дългова криза

Знаете ли, какво ми разказваше един бизнесконсултант? Казва, че в бизнеса, който консултира- производство на алкохолни напитки и вино, много фирми фалират, но винаги има нови, които желаят да го започнат и не може да си отговори защо. С идеята за хистерезиса става ясно, че първоначалният ход от 0 до т. а, на насищане се започва много оптимистично, има нарастване още в началото, дори е много кратичък. Тези, които са преживели криза са много по- натоварени финансово- имат да вадят още от т. е- до f, че чак тогава т.а. Явно най- добре е да се продава целия бизнес още в т. Б, а след т.а да не се влагат допълнителни инвестиции, а да се намаляват целенасочено до т. Б.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

 

Преди 8 часа, Втори след княза said:

Знаете ли, какво ми разказваше един бизнесконсултант? Казва, че в бизнеса, който консултира- производство на алкохолни напитки и вино, много фирми фалират, но винаги има нови, които желаят да го започнат и не може да си отговори защо. С идеята за хистерезиса става ясно, че първоначалният ход от 0 до т. а, на насищане се започва много оптимистично, има нарастване още в началото, дори е много кратичък. Тези, които са преживели криза са много по- натоварени финансово- имат да вадят още от т. е- до f, че чак тогава т.а. Явно най- добре е да се продава целия бизнес още в т. Б, а след т.а да не се влагат допълнителни инвестиции, а да се намаляват целенасочено до т. Б.

2020-06-07_213204.jpg.ee40cfa8ebf443dcde65a6b12352500f.jpg

Тази схема по-горе е идеалния случай, в реалния бизнес нещата са много по-разнообразни и с големи отклонения.

Например при фалит на ООД фалиралият изгаря с определен размер и не може да му се търси дълг извън определения от закона. Тоест един такъв фалит може да бъде идеалното средство за физическото лице.

Друг случай - появява се купувач, който купува за жълти стотинки фирма в неплатежоспособност, заедно с дълга й,влага малко пари да я вдигне на крака, тя започва да работи на печалба и има големи активи, той прави пари. Или пък разпродава активите й, които реално са подценени на ен-пъти по голяма стойност от дълга.

Така се извърши тарикатската приватизация на бившите соц.предприятия, умишлено доведени до фалити, които реално имаха много по-големи активи, отколкото задължения.

Схемите и възможностите са безкрайни, но в индивидуален план - сумата от всички фалити в крайна сметка, като се приспаднат и изкуствените, води до общо количество на дълг в цялата икономика, независимо че един се обогатил, а друг станал по-беден, крайният резултат е общ дълг на икономиката. И това е моментът на точката С - пари минус равно на дълг.

По повод на вечния оптимизъм на предприемача, това е човешката природа по принцип - рибарят до последната секунда се надява, че ей сега точно на него ще му клъвне голямата риба, покерджията стои докато не му свалят и ризата от гърба, защото се надява, че на това раздаване ще му дойде фул макс, точно на него и точно сега.

В друга тема, където се описват експерименти правени с маймуни, се случва същото - те са хазартни и са склонни да залагат /при експериментите с тях, тяхната "валута" е била храната/, надценявайки залозите си до определено ниво, експериментът е правен с цел да се проучи поведението на хората в икономиката и предотвратяването на дълговите кризи.

По принцип от дълговите кризи единствено печелят производителите на пари, централните банки /те играят ролята на крупието в казиното/, всички останали играчи в икономиката влизат в зоната на хистерезис, дълг, който се дължи на поведение /"бикове", когато купуват, "мечки", когато продават/ и се ликвидира с допълнителни усилия, преди новото завъртане на рулетката.

В идеалния случай на планиране никога не би се стигнало до това, защото вземането на дълг, който не може да бъде върнат, не би се случило, ако има правилно изчисляване на момента, в който стоката и парите достигнат равновесие.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Обмислих като най- просто икономическо явление затворено стопанство на земеделец/скотовъдец. Първоначалната хипотеза е следната: Бягайки от османската система, семейство се заселва сред балкана и произвежда само за собствени нужди. Покупки като „сол, газ” са по- късен белег на развити отношения. Срещнах следната трудност- при предишното обяснение предположих отрицателна област на инвестициите, което е свързано с дългове, кредити. При елементарния случай, който разглеждам пари не присъстват, съществува единствено трудът, който се влага и вместо печалба, има реколта от земята и приплод от животните.При тези уговорки, имаме основание да очакваме хистерезисна крива- има зона на насищане- колкото и труд да бъде вложен, реколтата зависи от площта на земята и броя на стадото. Има и остатък, не само заделеното за семе, но и естествен запас, „докато се хванем за зелено”. Ще се опитам хипотетично и без задълбочено познаване на селскостопанското производство да представя идеята си.

В пролетната работа се влага труд и не се получава реколта. Семейството се изхранва от бране на диворастящи злакове и мляко. Потвърждава се полегатата характеристика на хистерезисната крива. С настъпването на лятото идва жътвата и усилният труд „Ден година храни. Реколтата достига максимум, който не расте, дори да се влага повече труд. т. а от кривата. След прибиране на основната реколта трудът намалява. Същевременно има още продукти, които съзряват последователно и трябва да бъдат обрани. В началото на зимата се стига до т. б. Трудът е много ограничен, идва време за селски веселби и прекарване на времето. Трудът по животните и делничният труд са постоянни, не носят печалба, бива изразходвано натрупаното. Запасите намаляват, трудът расте. За да се представи тази дейност, приемаме нарастваща положителна скала както надясно от нулевата стойност, така и наляво от нея. Не може да се изрази отрицателен труд. Аналогично няма и отрицателна реколта. При затворено стопанство няма кредити, заеми, помощ. Със свършването на храната, свършва и животът.

„Прегряване” на затворената икономика

Производството на нашия беглец в Балкана е в „прегряване”, когато е лято. Всички са заети със земята и стоката (ниска безработица), радват се на реколтата и я ценят (високи цени и инфлация)

 

 „Охлаждане” на затворената икономика

Охлаждането е зиме. Няма какво да се прави (висока безработица); хамбарите и зимниците- пълни (слаб инвестиционен интерес).

 

А сега да разгледаме затворената икономика, подложена на външни влияния.

 

Да речем, появи се джелепин и пита за агнета за Байрама, който не е скоро, но ще дойде и носи меджидиите на агите. Нашият ще предложи своите агънца, срещу което би искал да купи „газ и сол”, накити за момите и оръжие за момците. Прочее, цената на агнешкото за него ще  е оценена като висока, защото е била нулева, всеки ще иска да работи за да получи някакви дарове, което си е ръст на заетостта, така че икономиката изкуствено ще се загрее, дори и сред зиме. Същият джелепин, който се е оказал хитрец, ще изчака нашият да построи обори, да развъди стока, да произведе в излишък и ще го „охлади” с това, че няма пари за стоката (липсва кеш ), което ще породи обида за излъганите очаквания сред фамилията и отказ от работа (рязък ръст на безработицата). В този момент нашият има свръх производство и същевременно негодувание сред хората. Ще продава на ниски цени, само и само да задоволи някои очаквания. Първоначалната радост от отворената икономика е заменена от усещането за измама. Сори, байо. Ти попадна в реалността, без да познаваш законите на икономиката и идеята за хистерезис.

Това с „охлаждане” и „загряване” в определени моменти много напомня за парния двигател. Важно е да знаеш кога!

Някои от явленията в газовата икономика на Русия имат сходство с разказаното по- горе:

  1. затваряне на икономиката чрез санкции и контрасанкции
  2. загряване на икономиката чрез обещания за покупки през Северен поток 2 и Южен поток
  3. охлаждане на икономиката чрез отказ от плащане.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, Втори след княза said:

Обмислих като най- просто икономическо явление затворено стопанство на земеделец/скотовъдец. Първоначалната хипотеза е следната: Бягайки от османската система, семейство се заселва сред балкана и произвежда само за собствени нужди. Покупки като „сол, газ” са по- късен белег на развити отношения. Срещнах следната трудност- при предишното обяснение предположих отрицателна област на инвестициите, което е свързано с дългове, кредити. При елементарния случай, който разглеждам пари не присъстват, съществува единствено трудът, който се влага и вместо печалба, има реколта от земята и приплод от животните.При тези уговорки, имаме основание да очакваме хистерезисна крива- има зона на насищане- колкото и труд да бъде вложен, реколтата зависи от площта на земята и броя на стадото. Има и остатък, не само заделеното за семе, но и естествен запас, „докато се хванем за зелено”. Ще се опитам хипотетично и без задълбочено познаване на селскостопанското производство да представя идеята си.

В пролетната работа се влага труд и не се получава реколта. Семейството се изхранва от бране на диворастящи злакове и мляко. Потвърждава се полегатата характеристика на хистерезисната крива. С настъпването на лятото идва жътвата и усилният труд „Ден година храни. Реколтата достига максимум, който не расте, дори да се влага повече труд. т. а от кривата. След прибиране на основната реколта трудът намалява. Същевременно има още продукти, които съзряват последователно и трябва да бъдат обрани. В началото на зимата се стига до т. б. Трудът е много ограничен, идва време за селски веселби и прекарване на времето. Трудът по животните и делничният труд са постоянни, не носят печалба, бива изразходвано натрупаното. Запасите намаляват, трудът расте. За да се представи тази дейност, приемаме нарастваща положителна скала както надясно от нулевата стойност, така и наляво от нея. Не може да се изрази отрицателен труд. Аналогично няма и отрицателна реколта. При затворено стопанство няма кредити, заеми, помощ. Със свършването на храната, свършва и животът.

„Прегряване” на затворената икономика

Производството на нашия беглец в Балкана е в „прегряване”, когато е лято. Всички са заети със земята и стоката (ниска безработица), радват се на реколтата и я ценят (високи цени и инфлация)

 

 „Охлаждане” на затворената икономика

Охлаждането е зиме. Няма какво да се прави (висока безработица); хамбарите и зимниците- пълни (слаб инвестиционен интерес).

Примерът, според мен, може да се опрости още повече, ако допуснем, че въпросният скотовъдец-земеделец се казва да речем Робинзон Крузо и е запокитен на едно островче с ограничена площ и първоначален капитал от малко стадо и няколко крини зърно за посев. Първата година господин Робинзон може да инвестира единствено труд, семе за посев и грижи по стадото, като внимава да не му умре добитъка и да се плоди. Той пак минава през циклите на времето по описания начин, като инвестира свой труд пролетта, лятото и есента /земята е ограничена, също и средствата за производство/, хранейки се с мляко и диви растения. Чак през зимата господин Робинзон получава реколта над посева, която той и добитъка могат да консумират. През зимата пак трябва да инвестира труд по животните.

Може ли въпросният скотовъдец-земеделец да изпадне в неплатим дълг? Според мен теоретично би могло, макар и не първата година. Ако той стигне до точка а с продукцията, тоест свръхпроизводство, в което вече не може да консумира реколтата и животинските продукти /свръхпроизводство/, които произвежда, а продължава да инвестира труд в дейността си, той изпада в позиция на "безмислен труд", разстоянието от 0 до С, задлъжнява сам на себе си с труд, защото има излишна стока, която нито може да потреби, нито да продаде или размени. Човекът вече е в хистерезис, преминал е ГМТ на полезно действие и има дълг от труд, който няма връщане - това може да доведе до фалит и банкрут, да почине от преумора или да получи психическо изтощение, все някой трябва да плати неплатения му дълг, а в случая това е той самият, но последствията ще дойдат чак когато се изясни, че дългът е неплатим, тоест инвестицията му в труд безполезна, а не докато я прави, защото той вероятно си мисли, че влага необходимото, което ще му се изплати.

Ерго явлението неплатим дълг е резултат от погрешна субективна преценка, в конкретния опростен пример на Робинзон Крузо.

Преди 1 час, Втори след княза said:

А сега да разгледаме затворената икономика, подложена на външни влияния.

 

Да речем, появи се джелепин и пита за агнета за Байрама, който не е скоро, но ще дойде и носи меджидиите на агите. Нашият ще предложи своите агънца, срещу което би искал да купи „газ и сол”, накити за момите и оръжие за момците. Прочее, цената на агнешкото за него ще  е оценена като висока, защото е била нулева, всеки ще иска да работи за да получи някакви дарове, което си е ръст на заетостта, така че икономиката изкуствено ще се загрее, дори и сред зиме. Същият джелепин, който се е оказал хитрец, ще изчака нашият да построи обори, да развъди стока, да произведе в излишък и ще го „охлади” с това, че няма пари за стоката (липсва кеш ), което ще породи обида за излъганите очаквания сред фамилията и отказ от работа (рязък ръст на безработицата). В този момент нашият има свръх производство и същевременно негодувание сред хората. Ще продава на ниски цени, само и само да задоволи някои очаквания. Първоначалната радост от отворената икономика е заменена от усещането за измама. Сори, байо. Ти попадна в реалността, без да познаваш законите на икономиката и идеята за хистерезис.

Това с „охлаждане” и „загряване” в определени моменти много напомня за парния двигател. Важно е да знаеш кога!

Някои от явленията в газовата икономика на Русия имат сходство с разказаното по- горе:

  1. затваряне на икономиката чрез санкции и контрасанкции
  2. загряване на икономиката чрез обещания за покупки през Северен поток 2 и Южен поток
  3. охлаждане на икономиката чрез отказ от плащане.

Да. Защото тук се появяват други производители /отворена икономика/ и посредничество на универсална стока за размяна - пари.

И пак решаващият фактор за постигане на неплатим дълг си остава субективния фактор - в първият случай наивността /погрешна оценка, големи очаквания/ на земеделеца-скотовъдец да се довери на думите на хитрия търговец, който спекулира с неговите очаквания.

Сори, байо - получаваш неплатен дълг, който си взел под формата на труд на хората от твоята задруга. Сега ще трябва да мислиш как да им го връщаш, иначе синовете на Герака ще се разбунтуват към системата на патриархата :)

Вторият случай е аналогичен - някой се е договорил за два потока, обаче не с когото трябва и може да остане излъган в очакванията си за долари и евра. Може инвестицията му да се превърне в неплатим дълг.

  • Харесва ми! 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Б. Киров said:

Може ли въпросният скотовъдец-земеделец да изпадне в неплатим дълг? Според мен теоретично би могло, макар и не първата година. Ако той стигне до точка а с продукцията, тоест свръхпроизводство, в което вече не може да консумира реколтата и животинските продукти /свръхпроизводство/, които произвежда, а продължава да инвестира труд в дейността си, той изпада в позиция на "безмислен труд", разстоянието от 0 до С, задлъжнява сам на себе си с труд, защото има излишна стока, която нито може да потреби, нито да продаде или размени. Човекът вече е в хистерезис

Благодаря. Наистина, Робинзон е по- точна аналогия. 

Съдейки от контекста, приемате "хистерезис" за негативно състояние или промяна "Човекът вече е в хистерезис". Имал съм предвид, просто графика на естествена промяна. Без отношение добро/лошо. 

"Безмисления труд", уви е при всяко свръхпроизводство, обаче Робинзон го прави за да увеличи запаса си, а с това и сигурността срещу бедствия. За него няма проблем, според мен, в изхвърлянето на продукцията от свръхпроизводство. Хора, дето това им са пари изхвърлят, та той ли?! Запасите са за това. Хамбарите се разчистват за новата реколта, другото на козичките... ако зобат, де. 

Излишъкът при Робинзон, както и излишъкът на работна ръка (безработни) е хубаво да е в някакви разумни граници, но докато продукцията може да бъде унищожена, трудно е да се планира производство и ангажирана работна ръка, особено при автоматизирано производство и либерална икономика. Дори и не съм си помислял да помисля по този труден проблем. :) 

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 23 часа, Втори след княза said:

Съдейки от контекста, приемате "хистерезис" за негативно състояние или промяна "Човекът вече е в хистерезис". Имал съм предвид, просто графика на естествена промяна. Без отношение добро/лошо. 

Не, имал съм предвид това, което и Вие имате - обективна промяна без "добро" и "лошо". Нека вземем пак същата графика:

2020-06-12_085021.thumb.jpg.e064a2fdb22ed42fe90484dc1c5660ba.jpg

Въвеждам допълнително две нови точки на стойност на стоката а1 и а2

При а1, имаме стойност на стоката с най-голяма принадена стойност, тоест производителят на тази стока може да я продаде на пазара за пари Н, колкото му струва производството му и които той е изразходвал и да генерира максимално пари h1 - пари прим над стойността на неговия дълг, той е в обратния процес на хистерезис и пари прим му дават импулс да продължава да произвежда стоката си

Така той достига до точка а2, където вече стойността на стоката му се изравнява със стойността на вложените в нея пари, тази стойност не е 0, както в точка а, но е равна на стойността на парите; това е точката на банкрута b, в която този производител може да фалира без никакъв дълг - всичките му активи са равни на всичките му пасиви в парично отношение, но при условие, че той прекрати производството на стоката си и да влага пари в нея

Нашият производител обаче не схваща този момент да излезе от играта и продължава да влага нови пари /дълг/ в производството на стоката си, докато нейната стойност не стане 0, а междувременно дългът му нараства до точка а

Сега вече започва обратната треактория на дълга - кривата минава през точката на фалита, където всички активи в пари на злощастния производител не са достатъчни да занулят неговия дълг и преминава в отрицателни пари - дълг, който някой друг ще трябва да изплаща, това в графиката е отбелязано с С-0

В идеалния случай производителят би трябвало да спре производството на своята стока във върховата точка а1, когато принадената стойност е най-голяма, тоест той получава парите си плюс пари прим /печалба/; до този момент производството на стоката генерира енергия с положителен знак

Следващия момент е а2, който би запазил статично равновесие между двата вектора на пари и стока - тоест това е моментът на идеалния банкрут, когато производителят връща целия си дълг без да генерира неплатим дълг; ако върнем от точка а2 кривата, тя ще слезе точно до точка 0, нямаме остатъчно явление неплатен дълг

Алчност, лакомия или други природни сили обаче тласкат процеса до точка а, където стойността на стоката в случая става нула, а изразходваната енергия по оста Н /пари в случая/ преминава в полето зад 0, отрицателната стойност като вторичен ефект, в случая неплатен дълг

Същият процес, според мен, е валиден например при популацията на хищници и тяхна плячка - популацията на хищника ще расте като намалява популацията на жертвите им до определен момент, след което намаления брой на жертвите /храна за хищника/ започва да намалява и популацията на хищниците

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Производителят не може да се откаже от производството, защото разчита, че хистерезисната крива ще се развива само в положителната област. Това си е обичайният случай, всеобщата практика, но трябва да се вземат кризисни мерки при достигане точката на насищане и да се задържи нивото преди точката на отрицателните инвестиции- да плащаш за да продадеш (както стана с фючърсите за нефта при пандемията) или да се плаща за синдик, или др. кризисни мерки. 

В коментара ви се сблъсквам с малка неяснота. Разполагате т.т. а1 и а2 върху първоначалната промяна на стойностите преди достигането на т. а- насищане. От идеята за магнитен хистерезис това е начално движение, после се движи само по външния контур на листа. Предполагам, че имате предвид разполагане на т.т. а1 и а2 върху кривата а-b. 

Обсъждането по- горе ме доведе до това, да приема, че хистерезисната крива се проявява основно в положителната област- графиката с невестулките и полските мишки. Така се развива и биха искали да се развива което и да е предприятие. Кризата да го връща малко назад, но след това да си тръгва нагоре. Минаването в отрицателните стойности обсъждах по подобие на магнитния хистерезис с променлив ток и ми допадна с възможността да обясни и фалита, и разпродажбите на имущество, и дори възможността за преднамерено фалиране на други фирми за печелене от това.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, Втори след княза said:

В коментара ви се сблъсквам с малка неяснота. Разполагате т.т. а1 и а2 върху първоначалната промяна на стойностите преди достигането на т. а- насищане. От идеята за магнитен хистерезис това е начално движение, после се движи само по външния контур на листа. Предполагам, че имате предвид разполагане на т.т. а1 и а2 върху кривата а-b. 

2020-06-12_085021.thumb.jpg.1a333b0b6d518420f0846e8b0f211690.jpg

Точката на насищане, в случая на пазара, където стойността на стоката става 0, за самият производител идва много по-рано в точката а2, защото тогава неговите производствени разходи и пазарната стойност се изравняват. След а2 за самия производител всеки разход е със знак минус, като в точката а тази отрицателна стойност става за него най-голяма. И този процес с отрицателен знак си тече през цялото време в дясната половина на графиката, но чак след точката на банкрут се прехвърля вляво с отрицателен знак.

а1 а2 и а са единствено обозначения на пазарна стойност; пазарната стойност е съотношението от вложени пари в дадена стока В и получени пари от нейната пазарна реализация

В точка а1 имаме произведена стока b1 за някакви пари Нх, които имат пазарна стойност Нх плюс h1 /добавена стойност, печалба/ която производителят е извлякъл от пазара

В точка а2 на пазарната стойност имаме изравняване на пазарната стойност с реалната стойност на стоката – вложените пари съответстват на произведената стока без никаква добавена стойност; производителят произвежда и продава стоката си без печалба и без загуба, това е пълно равновесие на пазарна стойност и производствена цена; произвеждаш един стол за 10 лева твои разходи в него и го продаваш на пазара пак за 10 лева, пазарът не ти дава повече пари за този стол. Ерго производството на този стол за мен като производител вече няма никаква пазарна стойност, чиста загуба на време и енергия е.

Но аз съм тъп и упорит, надявам се че моя стол е най-красивия и удобен стол в света на всички столове, и продължавам да влагам пари и труд в него, разчитайки, че утре пазарът ще го купи за 20 лева. Да но утре пазарът ми връща от същия стол не моите 10 вложени в него лева, защото аз продължавам да тегля заеми за производство, а 5 лева. Вдругиден не ми връща и 5 лева, никой не ще да купува моя върховен стол, той ми струва пак 10 лева, но си стои в магазина вечно и аз мога да взема от него 0 лева, зеро, следователно за мен като пари нулевата му стойност, точката на насищане на пазара, вече е отрицателна стойност минус десет, защото толкова пари ми струва на мен. Това е точката а на неговата пазарна стойност 0. Точката на насищане на пазара, както пишете Вие. Може и да е точка на насищане с невестулки, които нямат никаква пазарна стойност за природата, защото няма полски мишки, които да ядат, пазарът на природата не дава пукната полска мишка за всички тези невестулки, и те неминуемо трябва да умират от глад, натрупали са неплатим дълг като са се размножили прекалено много и са изяли всичките полски мишки в региона, и това ще продължава така, докато не се появи полска мишка.

И тогава от точка а, точката на насищане, тръгва обратното движение към точка b – между  b и Вm аз като производител съм си произвеждал стоката В с отрицателна стойност на пари – в случая от 0 до минус 10 лева за въпросния стол -  в точка b той ми е струвал 0 лева, но в точка Вm аз производителят съм плащал за него 10 лева, които съм взел от банката да речем, произвел съм 100 000 стола по 10 лева и съм задлъжнял на банката 1 млн. лева, защото никой не ще да купува моите столове. И в точка а със 100 000 излишни стола със стойност 0, на мене ми идва гениалната идея да обява банкрут. Е, фалирам, но съм гол като пушка – банката не може да ми вземе нищо, прецакал съм я да ми даде кредит, защото до точка а1 от моята продукция банкерът е бил убеден че съм страхотен производител, за всеки 10 лева отпуснат от банката за един мой стол съм получавал от пазар по 15, а банката е получавала своята лихва отгоре върху заема ми, ерго банката е печелила от мен до тази точка; сега обаче банката е прецакана, заедно с мен, защото при моя фалит, целият дълг остава за нея, това са парите от моите непродадени стоки с нулева пазарна стойност, но платени от заема/дълга на банката. Банката си го пише като пасив, несъбираем кредит и той влиза в отрицателния й баланс С-0. Този отрицателен баланс се изразява от външната страна, но процесът е започнал и протекъл от вътрешната, дясната страна на графиката, веднага след точка а2 от пазарната стойност 10 – всичко след тази стойност е с отрицателен знак като пари до точка а равна на 0 пазарна стойност и възможно с най-голям отрицателен знак за длъжника, това е неплатим дълг от пари.  Кривата аb описва отрицателна стойност, която продължава до точка С отляво; ако предположим че теоретично би могло да няма отрицателна стойност, тогава това е възможно единствено по кривата а2 – 0, дотам ще имаме пълно покриване между разход на производител и пазарна цена на стоката. В участък а2 – а /точката на насищане/ разходите за производителя са отрицателно число от 0 до 10 в конкретния пример, но тъй като банката го кредитира, тази отрицателна стойност или част от нея се прехвърля в лявата страна на графиката, макар че процесът си тече вече и вдясно след а2. Кривата а b описва само отрицателни стойности, макар и от дясната страна, тя преминава от b до С като инерционен процес.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Абе върху кривият бастун на дядо ми могат подобни обяснения да се точат, до безкрай.....СМСМ

Редактирано от Skubi
  • Харесва ми! 1
  • ХаХа 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Б. Киров said:

Точката на насищане, в случая на пазара, където стойността на стоката става 0, за самият производител идва много по-рано в точката а2, защото тогава неговите производствени разходи и пазарната стойност се изравняват.

Имал съм предвид друго 

On 7.06.2020 г. at 7:39, Втори след княза said:

Стойността Н е на инвестициите, вложените средства, пари.

Стойността В се отнася до материалните активи (Суровини и материали, стоки, продукция, незавършено производство, земи, сгради, транспортни средства, машини, производствено оборудване, компютри, стопански инвентар).

В т.а, имаме изнесена на пазара стока, която не можем да продадем повече, поради насищане. Да, пазарната стойност пада, но това не е отразено. Отразен е факта, че 1. и да правим инвестиции, не можем да увеличим продажбите, 2. ако намалим инвестициите, пак остават стоки и производство, които намаляват бавно от т.а към т. б.

(усещам няк. несъответствия, които ми се изясняват в дискусията, за което благодаря)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Skubi said:

Абе върху кривият бастун на дядо ми могат подобни обяснения да се точат, до безкрай.....СМСМ

Съгласен съм, но толкова мога да дам. Покажи своето добро!!! Развий по- добра тема, бе "джанъм"! 

  • Благодаря! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 4 часа, Втори след княза said:

Стойността В се отнася до материалните активи (Суровини и материали, стоки, продукция, незавършено производство, земи, сгради, транспортни средства, машини, производствено оборудване, компютри, стопански инвентар).

Всичко това е капитал, то влиза в цената на стоката; в точка б на фалит, банкрут, цената на тези активи се оценява като пари, за да покрие дълг направен в пари при производството; в случай на по-малка стойност от дълга, той се прехвърля към кредиторите

Затова има амортизационни оценки на машини, компютри, сгради и т.н.

Link to comment
Share on other sites

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...