Виртуалния зар

[amigdal 114]

Нека си представим една проста система която ни показва произволно число от 1 до 6. Нека бъде виртуално зарче, ако в реалния свят, зарчето ни покаже някое от числата, тва ще е в резултат на физиката, може да се предвиди резултата, ако е виртуалното, ние не можем да познаем резултата защото е напълно произволен, но как все пак някое число ще се покаже, а другите не? Кое е нещото което го избира? Може би в този момент имаме 6 паралелни реалности а ние някакси сме в тази в която виртуалния зар е показал да кажем 5цата. Защо нея? Всичко трябва да има причина? Квантова, паралелна? 

[amigdal 114]

[deaf 747]

On 4.12.2020 г. at 18:13, amigdal said:

Кое е нещото което го избира?

Да добавя още един въпрос. Вчера в сайта на Дневник пишеше:

"Съвременната наука стигна до извода,че човешката същност е само една холограма."

Ако това е вярно,въпросът е кое управлява човешката холограма?

[makebulgar 3324]

On 4.12.2020 г. at 18:13, amigdal said:

Кое е нещото което го избира? Може би в този момент имаме 6 паралелни реалности а ние някакси сме в тази в която виртуалния зар е показал да кажем 5цата. Защо нея? Всичко трябва да има причина? Квантова, паралелна?

Нищо никой не избира. Хвърлянето на зарчето се подчинява на някакви условия, и те са, че то е хвърлено, то пада и че то трябва да застане в крайна сметка в едно устойчиво състояние след паденото. От тук на сетне след хвърлянето му е сигурно че движението му ще стигне до устойчивото състояние. А това какъв номер пише на горната страна на зарчето в устойчивото му състояние е без значение и е плод на случайността при идеално или виртуално зарче. Вероятно има някаква минимална разлика при влизането в устойчиво състояние в зависимост от това зали цифрите са издълбани в зарчето и така променят центъра на тежестта му, но едва ли тази промяна е толкова голяма, че да води до стабилно установени повтарящи се устойчиви състояния с една и съща цифра отгоре. 

Всички останали расъждения по темата за паралелни и квантови реалности, и че някой бил избирал кое да се падне са чисти глупости. 

 

 

[deaf 747]

Преди 4 минути, makebulgar said:

плод на случайността

Знаеш ли,че има хора на които е забранено да играят на рулетка в казината защото познават на кое число или цвят ще падне топчето? Без да ползват разни шмекерии и измами. Просто им стига да постоят и наблюдават час-два играта на рулетката за да схванат и почнат да познават къде ще падне топчето.

[makebulgar 3324]

Преди 6 часа, deaf said:

Знаеш ли,че има хора на които е забранено да играят на рулетка в казината защото познават на кое число или цвят ще падне топчето? Без да ползват разни шмекерии и измами. Просто им стига да постоят и наблюдават час-два играта на рулетката за да схванат и почнат да познават къде ще падне топчето.

Глупости са това, но звучат интригуващо за неразбиращият, обикновенният, впечатляващият се от интригуващо звучащи истории...

[Orbit 155]

Преди 7 часа, deaf said:

Знаеш ли,че има хора на които е забранено да играят на рулетка в казината защото познават на кое число или цвят ще падне топчето? Без да ползват разни шмекерии и измами. Просто им стига да постоят и наблюдават час-два играта на рулетката за да схванат и почнат да познават къде ще падне топчето.

До колкото знам , това е вярно.

Но вероятно отговорът на този въпрос не е в паралелните реалност и др . подобни бутафории.

По скоро трябва да се проучи въпроса който засяга това как работи човешкия мозък. Каква е разлика м/у решенията на самосъзнание и решенията на мозъка. Това как човекът вижда реалността, а по скоро това как той си я наглася . И т.н. 
 На мен ми направи впечатление тази книга:

Red pill - Andrey Kurpatov, Червеното  хапче ( като от матрицата) на Андрей Курпатов. Но не мисля че я има на Бг. Оригинала е на руски .

Мога да дам линк към аудио-книгата ( на руски)

Редактирано Декември 15, 2020 от Orbit

[deaf 747]

Преди 1 час, makebulgar said:

Глупости са това, но звучат интригуващо за неразбиращият, обикновенният, впечатляващият се от интригуващо звучащи истории...

Беше в една статия в стар брой на списание "Егоист" за един известен - и през соца и днес - софийски баровец,който така между другото казва,че казината в София учтиво,но твърдо са му забранили да влиза в тях,именно защото притежава талант да познава попаденията на рулетка. Статията мисля,че беше от Миролюба Бенатова. В нета не мога да намеря архива на "Егоист",а сега не ми се рови в камарата стари списания "Егоист".

[makebulgar 3324]

Преди 20 часа, deaf said:

Беше в една статия в стар брой на списание "Егоист" за един известен - и през соца и днес - софийски баровец,който така между другото казва,че казината в София учтиво,но твърдо са му забранили да влиза в тях,именно защото притежава талант да познава попаденията на рулетка. Статията мисля,че беше от Миролюба Бенатова. В нета не мога да намеря архива на "Егоист",а сега не ми се рови в камарата стари списания "Егоист".

Е то аз мога да ти намеря още стотици такива статии, в които се афишират свръхестествените способности на някакви люде. Дали ще е за познаване на зарчета или за свръхестествено лекуване, прездсказване или други подобни, все си е шашмалогия. Това че нещо, някога, било написано в някакво списание и съответно виден журналист стои зад него, но пък сега нещо ни е трудно да го цитираме и да удостоверим научната му стойност е част от тази игра. И примерите са твърде много и са част от псевдонауката. 

При тези примери се манипулира с фактът, че има хора които реално могат да броят карти в казината и ги гонят за това. И покрай този факт се измисля другият "факт", че хората могат да познават заровете, и че ги гонят за това от казината. Тоест смесват се двете неща, фактът за картите и измислицата за заровете, и се получава интересна и забавна история, в която някои хора вярват и дори пишат статии по нея. 

При рулетката тъй като има доста субективни фактори е възможно някой да направи статистически анализ на това къде попада топчето и така да печели. Но това си е наука и зависи от уменията на анализиращият. Той може да преценява съответното крупие по какъв начин хвърля топчето, с една и съща сила ли, и дали го хвърля в определен момент и т.н. тоест нещата са изчислими и наблюдаеми. Тоест това не са някакви паралелни реалности и квантови въпроси.  

Редактирано Декември 16, 2020 от makebulgar

[amigdal 114]

On 15.12.2020 г. at 10:19, makebulgar said:

Нищо никой не избира. Хвърлянето на зарчето се подчинява на някакви условия, и те са, че то е хвърлено, то пада и че то трябва да застане в крайна сметка в едно устойчиво състояние след паденото. От тук на сетне след хвърлянето му е сигурно че движението му ще стигне до устойчивото състояние. А това какъв номер пише на горната страна на зарчето в устойчивото му състояние е без значение и е плод на случайността при идеално или виртуално зарче. Вероятно има някаква минимална разлика при влизането в устойчиво състояние в зависимост от това зали цифрите са издълбани в зарчето и така променят центъра на тежестта му, но едва ли тази промяна е толкова голяма, че да води до стабилно установени повтарящи се устойчиви състояния с една и съща цифра отгоре. 

Всички останали расъждения по темата за паралелни и квантови реалности, и че някой бил избирал кое да се падне са чисти глупости. 

 

 

е да де, ама тук нямаме физика... енерция, триене... тук е дигитално, никаде в кода не е написано кое число да е, ами да е някакво, от 1 до 6 и тва е. тоест няма нещо което да наклони нещата към дадено число повече от друго. тогава от каде се ражда резултата? как от нищо имаме 5 да кажем? кое е нещото каде е накарало да е 5?

[Шпага 2009]

Преди 5 часа, amigdal said:

е да де, ама тук нямаме физика... енерция, триене... тук е дигитално...

Това, че е дигитално, съвсем не означава, че не е свързано с физиката

[Шпага 2009]

Айнщайн е казвал "Господ не играе на зарове", но според Квантовата физика може да се добави:

"Господ не играе на зарове, защото за него всеки зар винаги се пада и от шестте страни едновременно."

[Малоум 2 1897]

Преди 3 часа, Шпага said:

Айнщайн е казвал "Господ не играе на зарове", но според Квантовата физика може да се добави:

"Господ не играе на зарове, защото за него всеки зар винаги се пада и от шестте страни едновременно."

Да, за Гурото и още - не само тези събития, ами и всички други събития "Вижда" едновременно, та ако рече да ги "обработи" за тримерното - ще прегрее?!! И ... следва голям взрив, а последиците, ... ги виждаме не само мислено.

...

пп Не знам дали не е решил за тримерното да играе на карти, а има лаф: "Карти сме седнали да играем, няма да вземем да се лъжем, я!". Но, наистина там е голямата лъженица с намеса на "разумното" от живота. Та, де не е много голяма лъжата-живот, ГВ и ЧД, да има и забавление...

...

[amigdal 114]

On 28.12.2020 г. at 7:24, Шпага said:

Това, че е дигитално, съвсем не означава, че не е свързано с физиката

Да, така е! Но, гравитацията да кажем, не влияе на дигитален зар. 

[Шпага 2009]

Преди 6 часа, amigdal said:

Да, така е! Но, гравитацията да кажем, не влияе на дигитален зар. 

Според мен и гравитацията ще влияе. Предполагам, че ще има значение дали "хвърляме" виртуалния зар тук или на Луната, или когато сме в безтегловност.

Физическите условия диктуват тъй наречените "случайности". И въобще, поне аз не мога да си представя случването на нещо - каквото и да е то - без да е имало причини да се случи. А случайността е именно това - да се прояви нещо безпричинно.

Но разбира се, може и да греша. Според Квантовата механика например случайностите са напълно допустими.

П.П. Дано се включат и други в темата ти! Много е интересна

 

[Малоум 2 1897]

Преди 2 часа, Шпага said:

А случайността е именно това - да се прояви нещо безпричинно.

Но разбира се, може и да греша. Според Квантовата механика например случайностите са напълно допустими.

Не, някак си, не може без причина. Въпросът е, че Изследовател не я знае - не може да я измери, отчете и т. н. Но - мислено - може да я допусне като възможна причина. От там нататък - измисляне на експеримент за потвърждаване и/или отхвърляне.

В КМ спекулират - незнанието е природно зададено - неопределеност- ограничението е по Хайзенберг: не може да се построи прибор или устройство, който да избегне ограниченията в произведението от измененията на координата и скорост (импулс), по-малко от h. Неопределеност, но за кого съм писал по-горе. За частиците - няма неопределеност - те "знаят" какво им се случва в рамките на своята устойчивост - в Тези полета! (Физическото време е "забита" в тях - имат си точно определена честота на образуване, личен  "бърз" часовник, докато падащите фотони от др. полета - са с незначителни честоти, демек, бавни и не могат да влияят на целостта им, но са информация за структурата на вакуума около тях. Бързият часовник я отчита и "знае" накъде ще му е цялостно, комфортно)

Но, непознаването на Всички възможни причини прави разделяне на вероятностите на независими и зависими, в смисъл: хвърлянето на два зара и каква е вероятността за сумата от точките им. При табладжиите е известно  - 7 е по-вероятната сума (3+4), (6+1) и (5+2). Значи - вероятността може да  зависи от това, какво питаме! И в КМ е точно така. (знаеш по хипотезата ми - каквото "питаме" частицата, това и отговаря )

...

Редактирано Декември 31, 2020 от Малоум 2

[scaner 3791]

On 5.12.2020 г. at 0:13, amigdal said:

Нека си представим една проста система която ни показва произволно число от 1 до 6. Нека бъде виртуално зарче, ако в реалния свят, зарчето ни покаже някое от числата, тва ще е в резултат на физиката, може да се предвиди резултата, ако е виртуалното, ние не можем да познаем резултата защото е напълно произволен, но как все пак някое число ще се покаже, а другите не? Кое е нещото което го избира? Може би в този момент имаме 6 паралелни реалности а ние някакси сме в тази в която виртуалния зар е показал да кажем 5цата. Защо нея? Всичко трябва да има причина? Квантова, паралелна? 

Щом имаме система, която нещо ни показва, то значи имаме процес, чийто резултат се показва.

Процесът може да е изчислителен или физически. При изчислителният процес резултатът се получава от някакви даннии при някакви операции върху тях. Тъй като и данните, и операциите са строго детерминирани, в резултат случайно число не може да се получи. Тоест чистият виртуален зар не е случаен, а е детерминиран. На хората обаче  в повечето случаи не им трябва напълно случайни числа. Затова, измисляйки достатъчно сложни операции, могат да се получат поредици много приличащи на случайни, по разпределение и по други свойства. Наричат се псевдослучайни, и всички масови компютърни генератори на случайни числа генерират такива псевдослучайни поредици. За много цели, свързани с моделирането на процеси (например по метода Монте-Карло) те са напълно задоволителни. Дори на база борсовите процеси единственото което може да се получи е поредица псевдослучайни числа - независимо от огромното число участници и влияещи параметри, процесът е на практика детерминиран.

При физическите процеси резултатът се получава в резултат на измерване на определени величини. Най-перспективната величина в това отношение е радиоактивният разпад. Счита се, че това е истински случайна величина, случването на разпад в някакъв строго ограничен интервал може да се тълкува като бинарна величина - има/няма, и на нейна база да се изгради случайна поредица, която да се превърне в число за ползване.  Съществуват подобни платки за компютри, които генерират истински случайни поредици на базата на радиоактивният разпад, ползваха се във военната криптография (в интерес на истината, ползват се и генератори на база топлинен шум, радио шум, фотоелектричесн ефект и др. Проблемът на всички е скоростта с която генерират числата, но това е друг въпрос). Тук може да се добави, че квантовите компютри, базирани на подобни физически процеси, ще могат да създадат изчислителен процес генериращ истински случайни поредици. Но това е само едно много бледо тяхно приложение

Въпросът е до колко такива физически поредици са наистина случайни, или и в тях има някакви скрити, но непознати закономерности. От гледна точка на практическото приложение това няма значение - такава поредица е уникална, за разлика от псевдослучайните поредици генерирани от изчислителен процес. Но от гледна точка на физиката това е важен въпрос.

Лапласовият детерминизъм твърди, че ако познаваме началните условия на една система, ние можем да предвидим нейното бъдеще на база известните физически закони, т.е. че няма чисти случайности, има само неизвестни условия и параметри. Това е концепцията на класическата физика. Айнщайн се придържа до сходна теза в своят локален реализъм, с който атакува квантовата механика. Малоум2 по-горе без да се замисля твърди, че това трябвало да е така...

Само че квантовата мейханика показва, че това не е така. Няма да задълбочавам, но има експериментални резултати, които показват, че квантовата механика, разчитаща на принципно случайни промени, предсказва по-добре резултатите от експеримента отколкото класическата физика, разчитаща на детерминизъм и неизветни параметри. Показва ни, чрез квантовите флуктуации, че движението наистна е безпричинно и вечно. Че "изглаждането" му създава една захаросана и илюзорна представа за прогресираща промяна, наречена "време", на база която ние сме прегърнали детерминизма.

Ако се върна на базовият въпрос - "защо", според всичко което написах той е безсмислен - няма причина към която той може да се отнесе.

Преди 4 часа, Шпага said:

П.П. Дано се включат и други в темата ти! Много е интересна

Ей на

[Шпага 2009]

Преди 29 минути, scaner said:

Ей на

 

[Шпага 2009]

Преди 1 час, scaner said:

... има експериментални резултати, които показват, че квантовата механика, разчитаща на принципно случайни промени, предсказва по-добре резултатите от експеримента отколкото класическата физика, разчитаща на детерминизъм и неизвестни параметри.

Звучи доста странно това, че предсказването на резултатите е значително по-точно, когато се базира на принципно случайни промени. Обикновено свързваме предсказванията или с някоя ясновидка  или с набор от вече известни данни, върху които правим съответните предположения.

Но, да, неоспорим факт е, че Квантовата механика -- въпреки всичките й загадъчни проявления -- поне засега си остава най-точната физична теория.

Преди 1 час, scaner said:

 

Показва ни, чрез квантовите флуктуации, че движението наистина е безпричинно и вечно.

В такъв случай би трябвало да считаме Теорията за големия взрив за детерминистична. Защото първопричината за движението е именно Големия взрив

[Малоум 2 1897]

Преди 16 минути, Шпага said:

В такъв случай би трябвало да считаме Теорията за големия взрив за детерминистична. Защото първопричината за движението е именно Големия взрив

Да... изначален детерминизъм... и после случайности?!

Но веднага следва въпрос - а какво е задвижило ГВ? Без някакво външно за "яйцето" смущение - няма да гръмне. (подобно на ядрения разпад, а вече е известно, че там също не е случайно излъчването и разпада, а зависи от наситеност на околното с полета. Затова има и "критична маса" (насищане) например, за взривен разпад.)

(А за вечното движение на телата по инерция - обяснил съм как става.

Квантовите флуктуации само са измислени за случайни, защото са недосегаеми, но си има вътрешна за "зрънцата" причина за движение - самите те са сдвоени (ток-поле, пак ток и т. н., трептене между потенциални граници). Даже подреждането по направление на момента на импулс си има причина (е причина) за формиране на структури във вакуума и частиците се раждат, движейки се с  относителна скорост една спрямо друга. Затварянето на полетата около център прави слоист модел на частиците и съответно - са носители на свойствата - форма, размер, маса, заряд, спин и т. н. Всеки от слоевете е и обвивка, която е граница за промяна на някои от параметрите. И посредством обратните връзки има циклични процеси - времева повторяемост на ситуации, която е "заложена" още във вакуума - честота на повтаряне на себе си. Това е и причина, да е възможно да се отдели бавното време от бързите процеси и в човешкия мозък. Отчет на Отделно време, Отделно пространство.

В КМ - основно се спекулира, като се елиминира, че е измислена човешка интерпретация, методика. А, като си признаем, че е човешка, значи е измислен метод за възможно опознаване на света. И, има експериментални успехи, но често се достига до неправилни интерпретации по "причина-следствие" на фактите.)

...

[scaner 3791]

Преди 1 час, Шпага said:

Звучи доста странно това, че предсказването на резултатите е значително по-точно, когато се базира на принципно случайни промени. Обикновено свързваме предсказванията или с някоя ясновидка  или с набор от вече известни данни, върху които правим съответните предположения.

Ами корелационните експерименти със сплетени двойки, които неколкократно обсъждахме. За тях класическата и квантовата физика предсказват различни стойности, и експерименттът посочва като печеливша квантовата физика. А в основата на различните предсказания стои именно това - класическата физика твърди, детерминизъм + неизвестни параметри, квантовата твърди - чиста случайност, вероятностно поведение по принцип. Чрез тези експерименти имаме доказателство, че нещата са принципни, а не поради някакво непознаване на някакви детайли.

Преди 12 минути, Малоум 2 said:

Но веднага следва въпрос - а какво е задвижило ГВ? Без някакво външно за "яйцето" смущение - няма да гръмне. (подобно на ядрения разпад, а вече е известно, че там също не е случайно излъчването и разпада, а зависи от наситеност на околното с полета. Затова има и "критична маса" (насищане) например, за взривен разпад.)

А дали нещо го е задвижило? Самата идея за "задвижване" почива на причинно-следственият принцип, а той почива на понятието за време - причината и следствието са подредени по определен начин във времето. Да, ама времето "цъфва" в картинката едва след Големият взрив, т.е. не може да става дума за причина на ГВ - неговото случване е извън времето

Но ако много настояваш - ГВ е задвижен от случайна флуктуация в някакво поле.

Преди 12 минути, Малоум 2 said:

Квантовите флуктуации само са измислени за случайни, защото са недосегаеми, но си има вътрешна за "зрънцата" причина за движение - самите те са сдвоени (ток-поле, пак ток и т. н., трептене между потенциални граници).

Доказани са, че са случайни. Именно експериментите със сплетени двойки, при които концепцията че не са случайни се проваля.

Цитирай

В КМ - основно се спекулира, като се елиминира, че е измислена човешка интерпретация, методика. А, като си признаем, че е човешка, значи е измислен метод за възможно опознаване на света. И, има експериментални успехи, но често се достига до неправилни интерпретации по "причина-следствие" на фактите.)

Глупости. Измислици на търкалета...

Редактирано Декември 31, 2020 от scaner

[Малоум 2 1897]

Ето го известното популярно изложение:

...

(И тук правят, спекулират за интересност?!, неправилно предположение: Квантовост като ВЕРОЯТНОСТНО поведение, значело, едва ли не,  случайност. Моето мнение е, че не са синоними. Даже напротив - има ТОЧНОСТ- повторяемост на резултати от изследванията. Следва, че има "механизъм" в частиците (неизвестни параметри, както казва Айнщайн), който механизъм, при достатъчно на брой изследвания - се проявява точно по един и същ начин. Това е квантова детерминираност, а не случайни съвпадения при взаимодействия. Заради огромната си честота на образуване, частиците "имат време" да реагират на външните за тях полета, зададени от експеримента - това означава, че "реакцията" им като поведение ще е една и съща, а ще се избира най-изгодната по енергия за средата на опита, като цяло.)

...

[scaner 3791]

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

И тук правят, спекулират за интересност?!, неправилно предположение: Квантовост като ВЕРОЯТНОСТНО поведение, значело, едва ли не,  случайност. Моето мнение е, че не са синоними.

Какво значение има твоето мнение, пред общоприетата терминология?

И какъв е критерият за неправино предположение? Някаква марксистско-ленинска философия? Някаква изсмукана от пръстите конструкция, не следваща от никъде, или експериментът? Не е ли експериментът този, който ни казва, че вероятностната интерпретация на поведението на частиците е по-вярната интерпретация, от детерминистичната, със неизвестни параметри? Ти така и не схвана този прост факт...

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Даже напротив - има ТОЧНОСТ- повторяемост на резултати от изследванията.

Каква точност има? Ей на, измерваш времето на живот на едно ядро. Може да е всякакво, не напразно се използват статистическите методи и понятието "период на полуразпад". Мериш времето на живот на възбудено атомно ниво - все същият хаос. Кое е точното и повторяемото тук?

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Следва, че има "механизъм" в частиците (неизвестни параметри, както казва Айнщайн), който механизъм, при достатъчно на брой изследвания - се проявява точно по един и същ начин.

Достатъчният брой изследвания означава намеса на статистика. Статистиката може да работи и при чисто случайни явления, и следователно, не показва наличието на някакви механизми.  Експериментът е този, който трябва да покаже има или няма механиззъм - и в случая показва, че явленията са случайни, именно опровергава Айнщайн.

Преди 5 часа, Малоум 2 said:

Заради огромната си честота на образуване, частиците "имат време" да реагират на външните за тях полета, зададени от експеримента - това означава, че "реакцията" им като поведение ще е една и съща, а ще се избира най-изгодната по енергия за средата на опита, като цяло.)

И точно това не е вярно. Дори стандартният спин не може да се обясни от тая баламурщина. Реакцията ще е една и съща, но при анализ на спина по дадено направление, коя посока ще избере частицата? Защото се пита за направление, но се мери посоката. И двете посоки са с еднаква енергия, какво - всяка частица ще даде някакъв произволен спин, + или - ? Какво стана със закона за съхранение на пълния спин тогава? Знам, нямаш отговор, спести си потока думи с които ще се опиташ да удавиш въпроса...

Експериментите със сплетени частици точно това показват -  предсказанието базирано на наличие на неизвестен механизъм бива прецакано от експеримента - той потвърждава квантовият механизъм, наличието на чисти случайности.

Толкова пъти го повтаряме... Едва ли ще го разбереш, но поне го наизусти - това са фактите, погреби прилично недоносчето си и се хвани с нещо други... Измисли си друго недоносче, с нелокални параметри , то има повече шансове

[Шпага 2009]

Преди 36 минути, scaner said:

Дори стандартният спин не може да се обясни от тая баламурщина.

ЧНГ!

Сканер, а как се обяснява "стандартният спин" от НЕбаламурщината"?

И щом става дума за стандартен спин, съществува ли и НЕстандартен?

[scaner 3791]

Преди 2 часа, Шпага said:

ЧНГ!

Сканер, а как се обяснява "стандартният спин" от НЕбаламурщината"?

ЧНГ и на тебе, и на всички в този форум! Нека новата година да донесе здраве и успехи, а за нашият форум - най-вече разбиране. Разбиране например, че телата не могат да притежават инерция, защото тя е качество не на телата, а на обкръжаващата ги среда (inertia, iners - от латински, бездействие)

Колкото до спина, квантовата физика не се опитва да го "обясни", тя го приема като даденост с неговите свойства, както и масата, заряда. Теориите които се опитват да го обяснят, те да му мислят, и недоносчето за което говорим е на топа на устата - Малоум с хипотезата си се опитва да обяснява нещо, и аз само подсказвам как не се получава тая работа И няма как да се получи, защото спинът не е класическа величина, а и с такива ясновидски похвати няма как да се получи.. Но това е съвсем друг разговор.