Време? Какво е времето?

**Мълчаливец** · Понеделник в 19:14

Преди 18 часа, Станислав Янков said:

Не да не съществува пространството (след като го регистрираме - значи съществува!),

Моля, подсети ме с какви средства регистрираме пространство.

**Мълчаливец** · Понеделник в 19:26

Струва ми се близко и разбираемо в контектста на релативизма, че Пространство и Време са едни по- стари понятия. Сега се мерят разстояния или позиция,или моменти, скорост и продължителност на промяната. При това изглежда не е необходима официална нулева точка, защото всяко тяло може да е такава за другото или за себе си и в това да е относителността. Примерно защо ни е за сателит на Юпитер да мерим време в земни мерки, като там има друга гравитация и въртене и пр. Дори съгласуван тук часовник, там бо`знай какво мери. По- добре в Юпитериански дни.

Може би не се изразявам ясно и дори невярно, но така ми е интуитивно достъпно, а това ми дава интелектуалния комфорт.

**Станислав Янков** · Вторник в 05:19

Преди 10 часа, Мълчаливец said:

Моля, подсети ме с какви средства регистрираме пространство.

Чрез отстоянието между два материални обекта (две точки). Не съм го разбрал достатъчно добре, но предполагам не е грешно да се каже, че празно пространство (когато игнорираме квантовата механика) може да има, само когато има и гравитационни концентрации на материя/енергия. Ако не съществуват гравитационни концентрации до масивни обекти, не може да се дефинира и отстояние или празно пространство в макроскопичен смисъл между тях (няма да има точки, между които да се регистрира отстояние). Това не значи, че не могат да се изследват области на празно пространство или пък геометрията на пространството на Вселената (евклидова, елиптична, хиперболична), а че не може да се дефинира съществуване на отстояние/пространство без наличие на точки/материални обекти, между които да се простира това отстояние/пространство.

Редактирано Вторник в 06:07 от Станислав Янков

**Мълчаливец** · Вторник в 05:53

В случая мерим разстояние, най- вероятно между някакви външни или равновесни, вътрешни избрани точки. Може би и някакъв ъгъл, положение на особени части. Обаче идеята за пространство като вместилище на нещата си стои като различна от разстоянията. Може би като идея, тя не подлежи на пряко удостоверяване, а само по косвени признаци- казаните разстояния и положение в три измерения. С други думи, пространството е идеята за трите Декартови координати, като нулевата точка е свободно избрана, а с идеята за Големия взрив е позиционирана в една точка.

**Станислав Янков** · Вторник в 06:20

Преди 16 минути, Мълчаливец said:

В случая мерим разстояние, най- вероятно между някакви външни или равновесни, вътрешни избрани точки. Може би и някакъв ъгъл, положение на особени части. Обаче идеята за пространство като вместилище на нещата си стои като различна от разстоянията. Може би като идея, тя не подлежи на пряко удостоверяване, а само по косвени признаци- казаните разстояния и положение в три измерения. С други думи, пространството е идеята за трите Декартови координати, като нулевата точка е свободно избрана, а с идеята за Големия взрив е позиционирана в една точка.

След Минковски и Айнщайн във физиката се използва съчетанието пространство-време (извеждането на времето от параметър към статута на измерение, което позволява употребата на диференциалната геометрия - преди това теорията на Айнщайн е била просто електродинамична теория с базиране върху Лоренцовите трансформации и с допускане за наличието на етер) и не става дума просто за пространство, а за многообразие (множество пространства, които се представят чрез вид картографиране). Принципно има едно пространство, в което е и се случва всичко, но също така могат да се разглеждат и множество негови подпространство, под формата на многообразие. Нещата са достатъчно сложни (потвърдено и доказано), за да не могат да се обяснят чрез по-елементарни и интуитивни концепции като Галилеевите трансформации Нютоновите пространство и време (абсолютни). След Айнщайн тези стари концепции (галилеевата и нютоновата за трансформации, пространство и време) са си изпели песента потвърдено, а новите неща са неприятно-сложни и неинтуитивни (затова и някои толкова много ги мразят и отричат!).

**Мълчаливец** · Вторник в 07:01

Преди 33 минути, Станислав Янков said:

След Минковски и Айнщайн във физиката се използва съчетанието пространство-време

Смятам, че за тия 110-тина години при тая динамика на науката има и по- нови идеи. Виждам в Уики, която е все пак от 21 в., че пространство и време са отделно, Пространство на Минковски си е отделно, изобщо динамика на вижданията.

Ще прекъсна за съвсем кратко участие, защото сега си припомням една стара тема, после ще питам ИИ за съвременните идеи... и тогава. Зная, че се обяснявам без смисъл, но вежливост...

**kipen2** · Вторник в 08:41

On 15.10.2025 г. at 22:18, scaner said:

On 15.10.2025 г. at 22:02, gmladenov said:

Ти как ще обясняш забавянето на (неразвалени) часовници? Нали часовниците отмерват време. Значи щом един (изправен) часовник отмерва време и се забавя спреямо друг, какво друго обяснение може да има, освен че забавеният (изправен) часоник отчита забавено време.

Другото обяснение идва от геометрията на Минковски Това нагледно, щото явно не схващаш как се стига до относителността на едновременността, от която всичко произтича кристално ясно.

Ти разсъждаваш много ограничено, представяйки си графично двете системи нарисувани като координати една до друга, но очакваш да имат различен мащаб по времевите оси (щото времето се забавя). Както казах, това не работи, защото е в противоречие с относителността на едновременността.

Хванах тези два цитата, защото от тях може да се изведе кратко резюме на 9страници писане без разбирателство....

Най-точната дефиниция за време, както и най-лесно разпознаваемата интуитивно е : Времето е отстоянието между събития.

От тази дефиниция се "изчистват" доста недоразумения(особено в последните 9страници от темата), както и отпада като несъстоятелен аргумента на Младенов с часовниците, защото каквото се случва в едната Ос се случва и в другата.

Отделно пък, при предпоставянето на събитията като отправна точка за формирането на дефиниция за "време" се избягва субективизма на измерването на времето... нещото, на което залага всеки път Младенов в опитите си да съшива псевдоконтрааргументи за състоятелността на ТО, предпоставяйки липсата на връзка между събитията в едната и другата ОС...

В тази връзка пък, Скенере, има трето (по хронологията, която си дал) обяснение за това, защо се забавят отчетите на часовниците в подвижната отправна система. Просто в нея събитията се случват по-бавно, съпоставено с неподвижната отправна система, т.е. тази която не изпитва ускорения. И това се дължи на инвариантността на пространствено-времевия интервал между събитията в комбинация с ускорителното движение на подвижната отправна система. Или накратко - движиш се с ускорение - отчетът на часовниците за изтекло време между събития е по-кратък СПРЯМО този, ако не се движиш с ускорение.

Доста по-просто обяснение се получава!

Редактирано Вторник в 08:57 от kipen2

**deaf** · Вторник в 08:55

Преди 12 минути, kipen2 said:

Времето е отстоянието между събития.

Какво има между двете събития? Нищо ли? Как може да съществува нищо? Реалността е един постоянен поток,а не отделни събития/предмети...

**kipen2** · Вторник в 09:02

Преди 1 минута, deaf said:

Какво има между двете събития? Нищо ли? Как може да съществува нищо? Реалността е един постоянен поток,а не отделни събития/предмети...

Между две събития има други събития! И лимитът иде с възможността за разделяне на две събития. Но това му се казва прецизност на измерването на време. А иначе има и друг лимит за диференциране на събития - Планково време! Като това е теоретично установен интервал между събития, който е недостижим за измерване с часовник.

**Gravity** · Вторник в 10:25

Проблемът при Малденов е, че той иска определение от самото начало. При това положение то ще е твърде общо, такова каквото е във философията, или ще е натоварено с твърде много свойства, които може да не съответстват на реалността, например предразсъдъци от класическата физика. При всеки случай няма да е полезно. За това се започва от това какво може да се мери и наблюдава (например показанията на часовиниците). Теорията трябва да може да предвижда количествено тези измерения/наблюдения и опита трябва да я потвърждават. След като имаме такава теория можем да видим какво та казва за пространството и времето. Философията на науката трябва да идва след самата наука.

**kipen2** · Вторник в 11:20

Ами, леко не съм съгласен с аргументите ти!

Интуитивно по-лесно разпознаваемото определение за време като "Отстоянието между събития" е такова, защото и малко дете, без грам натрупана опитност в понятията може да разбере какво е "време", защото събитията са непосредствено установими, както и това, че бъдещите следват настоящите.

Точно поради този наивизъм, съответно простота, това си е класическото определение за време. И най-важното е, че в това философско понятие за време се предпоставя обективната реалност като сбор от събития за съществуваща преди и независимо от индивида. Съответно има общоприет контекст и консенсус за понататъшно развитие на същността и начините на измерване на времето.

А пък как, какви и по какъв начин сме изобретили начини и инструменти за измерването на времето не отменя предхождащото съществуване на събития в този континуитет на измерване и обобщаване на резултатите. ...та и формирането на теории, които да се потвърждават с експерименти като правилни. В смисъл, че "отстоянието между събтия" задава понятието за "време", а пък на това стъпва вече физиката при меренето с часовници. Чисто епистемологично това е правилната подредба, ако се следва дисциплината на мислене.

Но пък вече, от практична гледна точка, за физиката е важна конкретиката, съответно съм съгласен, че се започва с това, което може да се измери. Само че това е за хора, които използват вече наличния консенсус за понятието "време" като "отстояние между събития". Дори няма как да мериш време, ако по презумпция не си приел, че съществува отстояние между събития.

А когато предпоставим събитията, та и съвкупността от събития, тази среда, в която са разположени последователно събитията, я определим като "пространство-време", то вече имаме идеална предства за реалността, изразена чрез 4мерно математическо пространство, и с определено отстояние между събитията - пространствено-времеви интервал(spacetime interval). Ето това е едно от новите неща в понятията, което идва в периода на публикуването на ТО и разработките за квантовата механика. Точно в този контекст произлиза и връзката между време и пространство, базирана на принципа за постоянство на скоростта на светлината. Защото когато се движиш инерциално, т.е не изпитваш ускорения, това което мериш като отстояния между събития във времето и в пространството е едно. Но когато се движиш ускорително, тези отчети са с по-ниска стойност, точно поради по-дългото разстояние в пространство времето, което е нужно на физическата информация за събитията да достигне до наблюдателя(измерващото у-во).

И разбирането и приемането на това последното е проблемът на Младенов. Даже е само в приемането, поради което се хваща като удавник за сламка, удобно забравяйки определението за време....

Редактирано Вторник в 11:30 от kipen2

**Gravity** · Вторник в 11:27

Проблемът тук е, че не е ясно какво е отстояние между събитията и то предполага, че отстоянието между събитията е единствено. В противен случай кое отстояние? Прилича на опит за дефиниране на разстояние между две точки като дължината на пътят между тях. Кой път?

**kipen2** · Вторник в 11:38

Ами точно от равноправието на различните отправни системи, в които се мери, произтича и отстоянието между събитията в пространство-времето.

Предполагам, че прехвърляш отговорността да уточня значението на пространствено-времевия интервал на мен, след като косвено задаваш въпроса какво е отстояние между събития и защо то е единствено(инвариант)?!?

Аз само ще добавя това $(\Delta s)^{2}=(\Delta ct)^{2}-(\Delta x)^{2}-(\Delta y)^{2}-(\Delta z)^{2}.$

**Gravity** · Вторник в 11:43

Преди 3 минути, kipen2 said:

Ами точно от равноправието на различните отправни системи, в които се мери, произтича и отстоянието между събитията в пространство-времето.

Предполагам, че прехвърляш отговорността да уточня значението на пространствено-времевия интервал на мен, след като косвено задаваш въпроса какво е отстояние между събития и защо то е единствено(инвариант)?!?

Аз само ще добавя това $(\Delta s)^{2}=(\Delta ct)^{2}-(\Delta x)^{2}-(\Delta y)^{2}-(\Delta z)^{2}.$

Пак не е ясно! Пространствено времевият интервал ли наричаш отстояние между събития? Нали това беше определението за време, или не?

**kipen2** · Вторник в 11:55

Защо не изкажеш конкретно какво те притеснява, ами твърдиш, че нешо не е ясно, защото смесваш експериментално две понятия, каквото аз поне не съм правил?!?

Как може да не е ясно, че отстоянието между събития е в тяхната последователност на случване?!? Различното местоположение в пространството на случването на събития се нарича разстояние. Това, че на английски ползват distance и за двете понятие си е проблем на английския ... и за това ползват уточнения къде е този дистанс - във времето или в пространството.....

А, че пространствено-времевия интервал е разстоянието между събития в 4мерния модел на реалността, наречен "пространство-време" е друг въпрос и е хубаво, че напомняш да се уточни разликата....

**gmladenov** · Вторник в 12:07

Преди 3 часа, kipen2 said:

Времето е отстоянието между събития.

Отстоянието между събития се нарича "времеви интервал", колега. Ако случайно не знаеш, "времеви интервал" не е същото като "време".

Формулата, която си дал, също е за интервал: пространство-времеви интервал (spacetime interval на английкски).

**Gravity** · Вторник в 12:13

Преди 13 минути, kipen2 said:

Защо не изкажеш конкретно какво те притеснява, ами твърдиш, че нешо не е ясно, защото смесваш експериментално две понятия, каквото аз поне не съм правил?!?

Как може да не е ясно, че отстоянието между събития е в тяхната последователност на случване?!? Различното местоположение в пространството на случването на събития се нарича разстояние. Това, че на английски ползват distance и за двете понятие си е проблем на английския ... и за това ползват уточнения къде е този дистанс - във времето или в пространството.....

А, че пространствено-времевия интервал е разстоянието между събития в 4мерния модел на реалността, наречен "пространство-време" е друг въпрос и е хубаво, че напомняш да се уточни разликата....

Хубаво, но виж подчертаното от мен. То предполага, че събитията могат да се подредят по последователност на случване. Това е така в класическата физика. Две събитя или са едно временни, или едното се е случило преди другото, или другото преди едното. В ТО няма такава подредба. Там нещата са по-сложни и интересни. Защо да започваме с определение на време, което съдържа такаво свойство на времето, което то може и да няма?

Да не говорим, че последователност на случване вече изисква някакво понятие за време, и определението е донякъде кръгово.

**kipen2** · Вторник в 12:13

Младенов и ти ли си скаран с българския?! ... или така ти изнася?

Стойността на измерването на отстоянието между две събития е времеви интервал! Това между двете събития е време!

А формулата за пространство-времеви интервал (spacetime interval), която съм дал е във връзка със същността и значението на това понятие. Ти хубаво отбелязваш, че и в двете поннятия има думичката "интервал", ама стъва въпрос за различни неща и не е необходимо да ги смесваш. Така както и аз не съм го направил, а съм уточнил, че са ралични понятия.

**kipen2** · Вторник в 12:29

Преди 1 минута, Gravity said:

Хубаво, но виж подчертаното от мен. То предполага, че събитията могат да се подредят по последователност на случване. Това е така в класическата физика. Две събитя или са едно временни, или едното се е случило преди другото, или другото преди едното. В ТО няма такава подредба. Там нещата са по-сложни и интересни. Защо да започваме с определение на време, което съдържа такаво свойство на времето, което то може и да няма?

Да не говорим, че последователност на случване вече изисква някакво понятие за време, и определението е донякъде кръгово.

Не виждам рекурсия в определянето на понятието за време в последователността на случване на събитията. Просто от обективното съществуване на събития се извежда и времето. Ако има някаква илюзия за кръговост в логическата последователност на извеждането на дефиницията за време, то тя се дължи на задължителното себепозоваване. Т.е. наблюдателя установява разлика в случването на събития, защото може да установи тази разлика като така се позовава на способността си да може да различи две събития - себепозовава се.

А пък вече, че две събития може да са едновременни в една инерциална ОС, но да не са такива в неинерциална ОС е вече друг въпрос. Разбирам, че даваш уклон към относителността на едновременността, но определението за време като отстояние между събития си е универсално. Просто специфичната разлика при измерването на отстоянията и разстоянията между събитията в различни повижни една спрямо друга ОС е връзка, която е надграждане. И не пречи. Защото в равноправието на отправните системи си е заложено, че във всяка се мери време като отстояние между събития, но пък поради това няма абсолютна ОС...

**kipen2** · Вторник в 12:50

Преди 27 минути, gmladenov said:

За твое сведение, Айнщайн дефинира "времето на една отправна система" като "съвкупността от показанията на синхронизираните часовници на тази система".

Значи Айнщайн дава дефиниция на време - която се явява оперативна дефиниция, както наш Станислав тук изнамери.

Виж сега, Младенов, коментирали сме и друг път и сме установявали, че интерпретациите ти на написаното от Айнщайн не са правилни. Независимо, че ти винаги отричаш това....

По същия начин интерпретираш "времето на една отправна система" неправилно, защото спестяваш доста подробности.

Та точно представата за разположени на равномерно разстояние в пространството и на равномерно отстояние във времето синхронизирани часовници дава координати на събитията във пространство-времето. И това Айнщайн го прави още в началото на статията си, за да може да дефинира контекста на теорията си, съобразно параметрите, с които описваме реалността. И от тази му дефиниция, ако вземеш да си припомниш, въвежда вече и двете стойности за време, измерени в подвижната и неподвижната ОС - те и тау. Ама те тия стойности за изминало време се случват в процеса на растене на показанията за изминало време, т.е. са положителни. ...(Защо стрелата на времето е еднопосочна вече се опитват да го обясняват с ентропията, но това е извън контекста на ТО. А това, че при определени решения на уравненията на Айнщайн се получава, че спрямо една отправна система в друга може времето, отстоянието между събития може да има отрицателни стойности е друг въпрос....теоретичен, защото изисква условия, които са ни недостъпни за създаване, но може евентуално да съществуват отвъд хоризонта на събитията на черна дупка. Но така или иначе да ползваш подобни теоретични решения като аргумент за вървене назад на чосовници е прекалено инфантилно обвързване на твърдения)

Преди 27 минути, gmladenov said:

Проблемът е, че от тази оперативна дефиниция по никакъв начин не следва, че неразвалени часивници могат да се забавят. Последното се приема автоматично, без да е обяснено защо.

Ами явно нищо не си разбрал от статията на Айнщайн, след като от цялата аргументация си останал с впечатлението, че time diletion-а се приема автоматично, а не се доказва, че това е неизбежно следствие при инвариантност на скоростта на светлината......

Редактирано Вторник в 13:01 от kipen2

**gmladenov** · Вторник в 12:55

Преди 5 минути, kipen2 said:

Ами явно нищо не си разбрал от статията на Айнщайн, след като от цялата аргументация си останал с впечатлението, че time diletion-а се приема автоматично, а не се доказва, че това е неизбежно следствие при инвариантност на скоростта на светлината......

Неизбежно следствие ... от постулат и математически сметки ... не е доказтелство, че нещо в природата е възможно.

Както и да е. Скенер почна да ми трие постингите, така че няма какво да пиша повече.

Редактирано Вторник в 12:55 от gmladenov

**kipen2** · Вторник в 13:08

Преди 6 минути, gmladenov said:

Неизбежно следствие ... от постулат и математически сметки ... не е доказтелство, че нещо в природата е възможно.

Както и да е. Скенер почна да ми трие постингите, така че няма какво да пиша повече.

Еее, айде стига! Сега да почнем отново да спорим за експериментите, с които се доказват предвижданията за "времевото забавяне" и "скъсяването на дължините" ли?

А и не съм видял Скенера да ти е изтрил пост, но ако има такъв определено и бил защото те е предупредил за спаменето преди 7-8 старници. Разбирам, че ти носи наслада да участваш в дискусии, но все пак не трябва да си циклиш едностранно и да игнорираш чуждите аргумменти.... това е разрешено на Станислав, дето се е оплел като пиле в калчища и се опитва чрез творчески разкази в темите да си подреди нещата ...

**Кибик** · Вторник в 13:25

Преди 17 часа, Мълчаливец said:

Струва ми се близко и разбираемо в контектста на релативизма, че Пространство и Време са едни по- стари понятия. Сега се мерят разстояния или позиция,или моменти, скорост и продължителност на промяната. При това изглежда не е необходима официална нулева точка, защото всяко тяло може да е такава за другото или за себе си и в това да е относителността. Примерно защо ни е за сателит на Юпитер да мерим време в земни мерки, като там има друга гравитация и въртене и пр. Дори съгласуван тук часовник, там бо`знай какво мери. По- добре в Юпитериански дни.

Може би не се изразявам ясно и дори невярно, но така ми е интуитивно достъпно, а това ми дава интелектуалния комфорт.

Разстояния в космически мащаб често се мерят с радари. Праща се мощен радио сигнал и се мери за колко време ще дойде обратно ехото. Оттам нататък е лесно.

Така се мери разстоянието до планетите в слънчевата система. Тва за информация.

При звездите е по-различно.

**scaner** · Вторник в 13:30

Младенов, предупредих те за спама.

Хайде малко повечко четене преди писане, а? Та какво е времето (че и пространството)?

Има много философски натрупвания по въпроса. Тя физиката не си е измислила времето и пространството, човешката мисъл много активно е работила по въпросът от векове.

Има много философски концепции за времето и пространството, но две от тях да основните и най-важните. Едната, по-архаичната, даже се преподава в училище (Нютон), а по-перспективната и съвременната (Лайбниц) - кучета я яли

Като начало, едно добро историческо разглеждане на руски, ТУК.

Накратко: релационният подход, представен от философи като Готфрид Лайбниц, се противопоставя на абсолютната субстанция на пространството и времето, представена от Исак Нютон.

Лайбниц застъпва тезата, че пространството е изцяло относително - то е просто редът на съществуване на обекти, които се наблюдават заедно. За него не съществува независимо от обектите, които го съдържат. Според релационната гледна точка, ако всички обекти изчезнат, ще изчезне и самото пространство, тъй като то е само съвкупност от техните взаимни разстояния. Времето според Лайбниц не е обективен поток, а ментална конструкция, която организира поредицата от събития въз основа на техните отношения на последователност. То е идеален продукт, който се формира от синхронизираните промени в състоянията на монадите, управлявани от предустановената хармония.
Нютон, от друга страна, твърди, че пространството е абсолютна същност, съществуваща вечно и независимо от материята в него.

Подходът на Нютон сме го учили, малко повече информация за подходът на Лайбниц (съкращавам част от метафизичните обяснения):

Пространство:

Идеална същност. Лайбниц счита пространството за идеално, т.е. то е умствена конструкция, а не материална реалност. Когато събираме всички пространствени отношения на обектите, умът ни конструира идеята за "пространство".
Ред на съвместното съществуване. Пространството е дефинирано като "ред на съвместно съществуващите неща". Това означава, че разстоянията и позициите на обектите взаимно се определят едни спрямо други. Без обекти, които да имат отношения помежду си, не може да има пространство.
Неразличимост. Един от основните аргументи на Лайбниц срещу абсолютизма е принципът за тъждеството на неразличимите (Principium identitatis indiscernibilium) и принципът за достатъчното основание (Principium rationis sufficientis). Ако пространството беше абсолютно, Бог можеше да постави вселената на едно място или на друго, без да има причина за това, което би нарушило тези принципи. За Лайбниц това, че цялата вселена може да бъде преместена в едно абсолютно пространство, без да се променят вътрешните отношения, е безсмислено, защото не може да има разлика между две такива вселени.
Връзката с времето. Лайбниц сравнява пространството с времето. Както времето е "ред на последователностите", така пространството е "ред на съвместно съществуващите неща".

Време:

Ред на последователности. Времето е дефинирано като "редът на последователните неща". То е абстрактна концепция, която нашият ум формира, за да подреди последователността от събития. Без събития, които да се случват едно след друго, не може да има време.
Връзки между състоянията на субстанциите. Състояния, които си противоречат, са последователни. Едно състояние, което предхожда и дава основание за друго състояние, се счита за времево предхождащо.
Не е същност, а отношение. Лайбниц твърди, че времето не е физическа същност, а е отношение или подреждане на съществуващи несъвместни обекти. Едно събитие се случва преди, след или по едно и също време с друго, не заради някакво независимо трето нещо (времето), а заради отношенията между самите събития.
Идеално и абстрактно. Тъй като времето е отношение, което не съществува извън нещата, които то свързва, Лайбниц го определя като идеално или абстрактно понятие. То е продукт на нашия ум, а не обективна реалност.
Аргумент за достатъчното основание. Подобно на пространството, Лайбниц използва принципа за достатъчното основание, за да обори абсолютната концепция за времето. Ако времето беше абсолютно, Бог би могъл да създаде света по-рано, без да има причина за това. Такова действие би нарушило принципа, че нищо не се случва без достатъчна причина, което за Лайбниц е абсурдно.

Концепцията на Нютон нарушава принципът на Окам - постулира нови същности за обяснение на понятия, които Лайбниц обяснява на база ежедневните наблюдения на поведението на материалните тела. Затова концепцията на Лайбниц е много по-съвършена и по-близо до съвременната физика, отколкото архаичната концепция на Нютон.

Малко по-подробно сравнение на концепциите на Нютон и Лайбниц:

Принцип:

Нютон. Абсолютизъм: Пространството и времето са независими, обективни същности, съществуващи независимо от обектите и събитията в тях.
Лайбниц. Релационизъм: Пространството и времето са идеални понятия, представляващи системи от отношения между обектите и събитията.

Същност:

Нютон. Реални същности (субстанции): Абсолютното пространство е "вместилище", а абсолютното време е непрекъснат поток, които съществуват вечно и навсякъде.
Лайбниц: Абстрактни понятия: Пространството е "редът на съвместно съществуващите неща", а времето е "редът на последователните неща".

Зависимост:

Нютон: Не зависят от обектите и събитията.
Лайбниц: Зависят напълно от обектите и събитията. Без тях не съществуват.

Символика:

Нютон: Фон, сцена или празен "контейнер".
Лайбниц: Набор от връзки, които умът ни конструира.

Или в съвсем сдъвкан вид по философията на Лайбниц:

"Пространство и време се определят в общ вид като фундаментални структури за координация на материални обекти и тяхното състояние: система от отношения, отразяваща координацията на съсъществуващи обекти (разстояние, ориентация и т.н.), образува пространство, а система от отношения, отразяваща координацията на последователни състояния или явления (последователност, продължителност и т.н.), образува време."

От тук физиката взема и разглежда само нужните за нея качества.

Редактирано Вторник в 13:37 от scaner

**gmladenov** · Вторник в 13:36

Преди 4 минути, scaner said:

Младенов, предупредих те за спама.

Нищо невярно или тенденциозно не бях написал в постинга, който ти явно смяташ за спам.

С разширените правомощия идва и орговорността да не се злоупотребява с тях.

Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Вход

Време? Какво е времето?

Препръчано мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

scaner

scaner

scaner

Posted Images

Напиши мнение

Последна активност

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!