Време? Какво е времето?

[kipen2]

Скенер, дай да го видим този му пост?! Пък да видим дали ще поеме отговорност Младенов, ако се окаже, че е писал неверни или тенденциозни неща....

Препоръчвам ти да се запасиш с пипер или сол, Младенов! Като знам как изтрещяваш в интерпретациите ти доста триене ще падне 

[gmladenov]

Преди 2 минути, kipen2 said:

Скенер, дай да го видим този му пост?! 

Това е постинга, на който ти отговори. Така че ти си го прочел. 

Редактирано Преди 3 часа от gmladenov

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Нищо невярно или тенденциозно не бях написал в постинга, който ти явно смяташ за спам.

Онази глупост за "неразвалените часовници" забрави ли? Повтаряш я сто пъти, докато едно прочитане на статията на Айнщайн ще доведе до отговор на въпросите ти.

В случая използваш незнанието си като аргумент. Трябва да почнеш и да вникваш в аргументите, освен да пишеш. 

[Gravity]

Преди 24 минути, scaner said:

Младенов, предупредих те за спама.

 

Хайде малко повечко четене преди писане, а? Та какво е времето (че и пространството)?  

Има много философски натрупвания по въпроса. Тя физиката не си е измислила времето и пространството, човешката мисъл много активно е работила по въпросът от векове. 

Има много философски концепции за времето и пространството, но две от тях да основните и най-важните. Едната, по-архаичната, даже се преподава в училище (Нютон), а по-перспективната и съвременната (Лайбниц) - кучета я яли  

Като начало, едно добро историческо разглеждане на руски, ТУК.

 

Накратко: релационният подход, представен от философи като Готфрид Лайбниц, се противопоставя на абсолютната субстанция на пространството и времето, представена от Исак Нютон.

• Лайбниц застъпва тезата, че пространството е изцяло относително - то е просто редът на съществуване на обекти, които се наблюдават заедно. За него не съществува независимо от обектите, които го съдържат. Според релационната гледна точка, ако всички обекти изчезнат, ще изчезне и самото пространство, тъй като то е само съвкупност от техните взаимни разстояния. Времето според Лайбниц не е обективен поток, а ментална конструкция, която организира поредицата от събития въз основа на техните отношения на последователност. То е идеален продукт, който се формира от синхронизираните промени в състоянията на монадите, управлявани от предустановената хармония. 
• Нютон, от друга страна, твърди, че пространството е абсолютна същност, съществуваща вечно и независимо от материята в него.

Подходът на Нютон сме го учили, малко повече информация за подходът на Лайбниц (съкращавам част от метафизичните обяснения):

Пространство:

• Идеална същност. Лайбниц счита пространството за идеално, т.е. то е умствена конструкция, а не материална реалност. Когато събираме всички пространствени отношения на обектите, умът ни конструира идеята за "пространство".
• Ред на съвместното съществуване. Пространството е дефинирано като "ред на съвместно съществуващите неща". Това означава, че разстоянията и позициите на обектите взаимно се определят едни спрямо други. Без обекти, които да имат отношения помежду си, не може да има пространство.
• Неразличимост. Един от основните аргументи на Лайбниц срещу абсолютизма е принципът за тъждеството на неразличимите (Principium identitatis indiscernibilium) и принципът за достатъчното основание (Principium rationis sufficientis). Ако пространството беше абсолютно, Бог можеше да постави вселената на едно място или на друго, без да има причина за това, което би нарушило тези принципи. За Лайбниц това, че цялата вселена може да бъде преместена в едно абсолютно пространство, без да се променят вътрешните отношения, е безсмислено, защото не може да има разлика между две такива вселени.
• Връзката с времето. Лайбниц сравнява пространството с времето. Както времето е "ред на последователностите", така пространството е "ред на съвместно съществуващите неща". 

Време:

• Ред на последователности. Времето е дефинирано като "редът на последователните неща". То е абстрактна концепция, която нашият ум формира, за да подреди последователността от събития. Без събития, които да се случват едно след друго, не може да има време.
• Връзки между състоянията на субстанциите. Състояния, които си противоречат, са последователни. Едно състояние, което предхожда и дава основание за друго състояние, се счита за времево предхождащо.
• Не е същност, а отношение. Лайбниц твърди, че времето не е физическа същност, а е отношение или подреждане на съществуващи несъвместни обекти. Едно събитие се случва преди, след или по едно и също време с друго, не заради някакво независимо трето нещо (времето), а заради отношенията между самите събития.
• Идеално и абстрактно. Тъй като времето е отношение, което не съществува извън нещата, които то свързва, Лайбниц го определя като идеално или абстрактно понятие. То е продукт на нашия ум, а не обективна реалност.
• Аргумент за достатъчното основание. Подобно на пространството, Лайбниц използва принципа за достатъчното основание, за да обори абсолютната концепция за времето. Ако времето беше абсолютно, Бог би могъл да създаде света по-рано, без да има причина за това. Такова действие би нарушило принципа, че нищо не се случва без достатъчна причина, което за Лайбниц е абсурдно. 

Концепцията на Нютон нарушава принципът на Окам - постулира нови същности за обяснение на понятия, които Лайбниц обяснява на база ежедневните наблюдения на поведението на материалните тела. Затова концепцията на Лайбниц е много по-съвършена и по-близо до съвременната физика, отколкото архаичната концепция на Нютон.

 

Малко по-подробно сравнение на концепциите на Нютон и Лайбниц:

Принцип:

• Нютон. Абсолютизъм: Пространството и времето са независими, обективни същности, съществуващи независимо от обектите и събитията в тях.
• Лайбниц. Релационизъм: Пространството и времето са идеални понятия, представляващи системи от отношения между обектите и събитията.                    

Същност:

• Нютон. Реални същности (субстанции): Абсолютното пространство е "вместилище", а абсолютното време е непрекъснат поток, които съществуват вечно и навсякъде.
• Лайбниц: Абстрактни понятия: Пространството е "редът на съвместно съществуващите неща", а времето е "редът на последователните неща".

Зависимост:

• Нютон: Не зависят от обектите и събитията.
• Лайбниц: Зависят напълно от обектите и събитията. Без тях не съществуват.

Символика:

• Нютон: Фон, сцена или празен "контейнер".
• Лайбниц: Набор от връзки, които умът ни конструира.

 

Или в съвсем сдъвкан вид по философията на Лайбниц:

"Пространство и време се определят в общ вид като фундаментални структури за координация на материални обекти и тяхното състояние: система от отношения, отразяваща координацията на съсъществуващи обекти (разстояние, ориентация и т.н.), образува пространство, а система от отношения, отразяваща координацията на последователни състояния или явления (последователност, продължителност и т.н.), образува време."

 

От тук физиката взема и разглежда само нужните за нея качества.

 

Интересно е че Лайбниц има виждане, което е съвмистимо с ТО, и изглежда доста съвремено.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Кибик said:

Разстояния в космически мащаб често се мерят с радари. Праща се мощен радио сигнал и се мери за колко време ще дойде обратно ехото. Оттам нататък е лесно.

То, като че ли самото дефиниране на някакъв обект по принцип става чрез светлината (която се улавя от очите ни и се обработва до визуално изображение от мозъка ни), че и тактилната чувственост (допир, топлина, студ) също е електромагнетизъм! Човекът възприема околния свят най-вече чрез светлината/електромагнетизма!