Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на влакът и релсите


Ниkи

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 8 минути, Шпага said:

Сканер, в системата, в която едното колело е неподвижно и съответно е кръгло, другото колело се движи и съответно е елипса. Това не е ли мааалко... притеснително с оглед на зацепването?

Притеснително е, и не малко, а доста.

Но ти как си го представяш, само едното да стане на елипса? Тоест как може само то да се движи (очевидно в посока лежаща в плоскостта на горния чертеж), и двете да останат зацепени? :)

Преди 5 минути, gmladenov said:

Имаш съвсем конкретен въпрос: как е физически възможно рамената на пресата да се
затворят неедновременно?

А как е възможно в другата система да се затварят едновременно? :D

Двете състояния са вързани, според физическите закони. Ти все едно питаш - ама що физическите закони са такива? Ми такива ги е направил Господ, питай него.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, Шпага said:

Сканер, в системата, в която едното колело е неподвижно и съответно е кръгло, другото колело се движи и съответно е елипса. Това не е ли мааалко... притеснително с оглед на зацепването?🤔

gears.gif.544d48d9ea68e62aee0ceef2789f7b56.gif

Шпага, колелото се върти. Системата, в която е неподвижно, не е инерциална. Доволно много неинтуитивни неща стават в неинерциални системи, дори и в класическата физика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, scaner said:

Притеснително е, и не малко, а доста.

Но ти как си го представяш, само едното да стане на елипса?

Не си го представям - кофти ще изглежда, даже много кофти:annoyed: Но така или иначе всяко от колелата е неподвижно в своята система и се движи в системата на другото колело.

Преди 1 минута, scaner said:

Тоест как може само то да се движи (очевидно в посока лежаща в плоскостта на горния чертеж), и двете да останат зацепени? :)

Това, което си написал, означава ли - според теб, - че двете колела са в една и съща система? Все пак не е ли очевидно, че са в различни системи и следователно бихме могли да приемем, че едното колело е неподвижно, а другото се движи спрямо него?:bk:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 минути, gmladenov said:

Гравити, ти не си единствения богоизбран, който разбира конкепцията за относителност
на едновремеността. Слез от белия кон, ако обичаш.

Не, не съм единственият, много я разбират. Ти обаче не си един от тях.

Преди 17 минути, gmladenov said:

Имаш съвсем конкретен въпрос: как е физически възможно рамената на пресата да се
затворят неедновременно?

Демонстрирай знания и отговори на конкртения въпрос. 🙄

Какво означава как е възможно физически? Защо да не могат да се затварят неедновремнно! 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Шпага said:

Това, което си написал, означава ли - според теб, - че двете колела са в една и съща система? Все пак не е ли очевидно, че са в различни системи и следователно бихме могли да приемем, че едното колело е неподвижно, а другото се движи спрямо него?:bk:

Шпага, в системата, в която едното е неподвижно, дугото не се върти само около оста си, то се върти и около неподвижното. Но замисли се, каква ще формата на неподвижното? В системата от картинката то е обикновен полсък кръг. В системата, в която е неподвижно, какво е? Имай предвид, че тя не е инерциална!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Gravity said:

Шпага, в системата, в която едното е неподвижно, дугото не се върти само около оста си, то се върти и около неподвижното. Но замисли се, каква ще формата на неподвижното? В системата от картинката то е обикновен полсък кръг. В системата, в която е неподвижно, какво е? Имай предвид, че тя не е инерциална!

Какво значение има дали системата е инерциална, или неинерциална, след като в тази система колелото е неподвижно? На какво основание това колело би променило/променяло формата си - така, както е неподвижно?!

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, Gravity said:

Какво означава как е възможно физически? Защо да не могат да се затварят неедновремнно! 

Помисли малко, Гравити.

Имаш две успоредни рамена, които в стационарната система се затварят едновременно.
Това означава, че левият и десният край на раменете се докосват едновременно.

В примовата система, обаче, левият и десният край се докосват неедновременно.

Аз лично не мога да си го представя. Как така в дясната си част рамената се докосват преди
лявата част? Това как е възможно, след като рамената са успоредни??

Ти като разбирач по относителност на едновременността можеш ли да ни го обясниш как става?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, Gravity said:

Шпага, колелото се върти. Системата, в която е неподвижно, не е инерциална. Доволно много неинтуитивни неща стават в неинерциални системи, дори и в класическата физика.

Гравити, колелата са кръгли в стационарна система. След това изчисляваме как същите
тезо колелал изглеждат в системата на повдижен наблюдател.

Значи имаш два наблюдателя: стационарен и подвжижен. Въпросът е защо повдижният
наблюдател вижда тези колела като елипси?

Ако те наистина са елипси, как въобще се въртят ... вместо да се блокират едно друго.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Шпага said:

Какво значение има дали системата е инерциална, или неинерциална, след като в тази система колелото е неподвижно? На какво основание това колело би променило/променяло формата си - така, както е неподвижно?!

Шпага, в едната система колелото е неподвижно, в другата се върти. Защо  смяташ, че формата му ще е еднаква в двете системи? Дори и в по-простият случай на постъпателно движение формата не е кръг и в двете системи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, gmladenov said:

Помисли малко, Гравити.

Имаш две успоредни рамена, които в стационарната система се затварят едновременно.
Това означава, че левият и десният край на раменете се докосват едновременно.

В примовата система, обаче, левият и десният край се докосват неедновременно.

Аз лично не мога да си го представя. Как така в дясната си част рамената се докосват преди
лявата част? Това как е възможно, след като рамената са успоредни??

Ти като разбирач по относителност на едновременността можеш ли да ни го обясниш как става?

Не мога да ти помогна. Трябва да започнеш отначалото. Чети СТО и мисли. След като разбереш каквое е относителността на едноверменността, ще ти стане ясно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, Gravity said:

Не мога да ти помогна. Трябва да започнеш отначалото. Чети СТО и мисли. След като разбереш каквое е относителността на едноверменността, ще ти стане ясно.

Гравити, задават ти елементарен въпрос ... а ти вместо да отговориш, почваш като
двойкар на дъската да раздуваш локуми. Егаси научника. 🤣

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, Gravity said:

Шпага, в едната система колелото е неподвижно, в другата се върти. Защо  смяташ, че формата му ще е еднаква в двете системи? Дори и в по-простият случай на постъпателно движение формата не е кръг и в двете системи.

Точно обратното смятам! Смятам, че в системата, в която колелото е неподвижно, а значи и кръгло, другото колело ще е елипсовидно, защото се движи в същата тази система.

Т.е. във всяка от системите имаме неподвижно/кръгло колело и подвижно/елипсовидно колело. Та как се стиковат кръглото и елипсовидното колел? Ако и двете са кръгли или и двете са елипсовидни положението е различно.

Тук става дума за система, в която трябва да е налице зацепване между кръгло и елипсовидно колело. Това имах предвид. Това ми изглежда странно... да не кажа абсурдно🙄

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 51 минути, Шпага said:

Точно обратното смятам! Смятам, че в системата, в която колелото е неподвижно, а значи и кръгло, другото колело ще е елипсовидно, защото се движи в същата тази система.

Т.е. във всяка от системите имаме неподвижно/кръгло колело и подвижно/елипсовидно колело. Та как се стиковат кръглото и елипсовидното колел? Ако и двете са кръгли или и двете са елипсовидни положението е различно.

Тук става дума за система, в която трябва да е налице зацепване между кръгло и елипсовидно колело. Това имах предвид. Това ми изглежда странно... да не кажа абсурдно🙄

Не, това червеното е проблемът. По условие колелото е крълго в системата, в която се движат. Така е дадена анимацията. Системата, в която то е неподвижно, е друга система. Защо ще е къргло там? Тъй като тези две системи се движат една спрямо друга, няма причина да очакваш, че ще е кръгло и в двете, нали?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Гравити, задават ти елементарен въпрос ... а ти вместо да отговориш, почваш като
двойкар на дъската да раздуваш локуми. Егаси научника. 🤣

Въпросът ти е "Защо на теб ти се струва, че има парадокс?". Единственият отговор, който мога да ти дам е защото не ти е ясно. Какъв отговор очакваш?!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Gravity said:

Тъй като тези две системи се движат една спрямо друга, няма причина да очакваш, че ще е кръгло и в двете, нали?

По коя логика единият наблюдател вижда кръгли зъбни колела, а другият вижда елипсоидни?

Прекрасно сме информирани, че това е логиката на СТО. Според СТО разтоянията/размерите
са относителни ... а от там и формата на телата.

Въпросът тук е защо според СТО телата си сменят формата? На каква логика като се движиш,
кръглото зъбно колело става елипсоидно?

Съвсем очевидно ако е елипсоидно, има проблем с механиката на това колело - а според СТО
законите на механиката са валидни във всички отправни системи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, Gravity said:

Какъв отговор очакваш?!

Очаквам да ни обясниш как така две успоредни едно на друго рамена се допират
неедновревменно едно с друго.

Според Лоренцовата трансформация, в примовата система те първо се допират в дясната
си част, след което в лявата.

Проблемът е, че двете рамена са успоредни. Значи как така те се допират първо отдясно,
а после отлявао ... вместо да се допрат едновеременно по цялото си протежение.

Можеш ли да го обясниш това  ... или ще продължаваш да шикалкавиш и да мънкаш
като двойкаджия, който не разбира какво ги питат?

press.gif.c2dd39d3fbe8ab8dba803719a15cdf9f.gif

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, gmladenov said:

Очаквам да ни обясниш как така две успоредни едно на друго рамена се допират
неедновревменно едно с друго.

Според Лоренцовата трансформация, в примовата система те първо се допират в дясната
си част, след което в лявата.

Проблемът е, че двете рамена са успоредни. Значи как така те се допират първо отдясно,
а после отлявао ... вместо да се допрат едновеременно по цялото си протежение.

Можеш ли да го обясниш това  ... или ще продължаваш да шикалкавиш и да мънкаш
като двойкаджия, който не разбира какво ги питат?

press.gif.c2dd39d3fbe8ab8dba803719a15cdf9f.gif

Тея двамата мишока, сканиращия смачканяк и гравитиращия сополанко шетат в тоя форум с мисията да убиват развитието на мисли , идеи концепции  противоречащи на техните програмирани жалки животи. Тъй като са некадърници и скопелдаци  са приели тази подлост за Мисия.

Пригласят  им ,нефелници с несъстояло се съзнание.......................

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, Gravity said:

Тъй като тези две системи се движат една спрямо друга, няма причина да очакваш, че ще е кръгло и в двете, нали?

Именно! Точно това казвам вече няколко пъти. Ето го пак с по-други думи:

Според СТО няма причина двете колела да са с една и съща форма в системата, в която едното колело е неподвижно, а другото се движи. Което означава, че в такава система едното колело е кръгло, а другото елипсовидно. И въпросът е:

Как се стиковат - в тази система - кръглото и елипсовидното колело? На мен ми изглежда, че такова стиковане - между кръгло и елипсовидно колело - е невъзможно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, Шпага said:

Именно! Точно това казвам вече няколко пъти. Ето го пак с по-други думи:

Според СТО няма причина двете колела да са с една и съща форма в системата, в която едното колело е неподвижно, а другото се движи. Което означава, че в такава система едното колело е кръгло, а другото елипсовидно. И въпросът е:

Как се стиковат - в тази система - кръглото и елипсовидното колело? На мен ми изглежда, че такова стиковане - между кръгло и елипсовидно колело - е невъзможно.

Да, ще са с различни форми, но няма да са къргло и елипсовидно. Това, което казваш вече няколко пъти е, че неподвижното ще е кръгло. Е няма да е кръгло.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Gravity said:

Да, ще са с различни форми, но няма да са къргло и елипсовидно. Това, което казваш вече няколко пъти е, че неподвижното ще е кръгло. Е няма да е кръгло.

Ще е кръгло за неподвижен спрямо центъра на масата на това колело. От къв зор да е друго, освен по Божията воля на 100фанатиколия, написано в 100библията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имам проблем, не ми се рови назад в тая тема и предишните парадокси на Младенов, на Ники , а и на Лапландеца, но как се движат колелата едно спрямо друго, това е основен въпрос.

Представям си го така, едно зъбно колело със  странични зъбци, то е пиодвижното. Неподвижно, т.е. неподвижна е оста му, масовия център, Оста на масата и геометр. ос , това колело е много дълго и се върти равномерно, наблюдателя е неподвижен спрямо оста, центъра. Малкото колело със странични зъбци лети и се приплъзва по дългото , като движението е по равнината на малкото колело, вектор скорост лежи в тази равнина. Тогава за Наблюдател имаме скъсяване и промяна в разстоянието между зъбците, то не е константа, съответно няма да се зацепват. Така виждам изчистено Задачата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, DonKihote said:

Имам проблем, не ми се рови назад в тая тема и предишните парадокси на Младенов, на Ники , а и на Лапландеца, но как се движат колелата едно спрямо друго, това е основен въпрос.

Представям си го така, едно зъбно колело със  странични зъбци, то е пиодвижното. Неподвижно, т.е. неподвижна е оста му, масовия център, Оста на масата и геометр. ос , това колело е много дълго и се върти равномерно, наблюдателя е неподвижен спрямо оста, центъра. Малкото колело със странични зъбци лети и се приплъзва по дългото , като движението е по равнината на малкото колело, вектор скорост лежи в тази равнина. Тогава за Наблюдател имаме скъсяване и промяна в разстоянието между зъбците, то не е константа, съответно няма да се зацепват. Така виждам изчистено Задачата.

Поправка, за да е изобщо възможно , вектора скорост не може да лежи в равнината на малкото подвижно колело, то трябва да е под малък ъгъл и да зацепва примерно само в предната си част, зъбците съответно и те под ъгъл. Това нищо не променя, пак имаме скъсяване, сплескване, <елипса> промяна в разстоянието между зъбците, неконст, разстояние, незацепване, невъзможно механично напасване.

Link to comment
Share on other sites

Преди 51 минути, gmladenov said:

Очаквам да ни обясниш как така две успоредни едно на друго рамена се допират
неедновревменно едно с друго.

Според Лоренцовата трансформация, в примовата система те първо се допират в дясната
си част, след което в лявата.

Проблемът е, че двете рамена са успоредни. Значи как така те се допират първо отдясно,
а после отлявао ... вместо да се допрат едновеременно по цялото си протежение.

Можеш ли да го обясниш това  ... или ще продължаваш да шикалкавиш и да мънкаш
като двойкаджия, който не разбира какво ги питат?

press.gif.c2dd39d3fbe8ab8dba803719a15cdf9f.gif

В теорията на относителността, както едновременноста на събитията така и неедновременността на събитията, не са задължителни условия. Тази теория се наглася според ситуацията, така че винаги да обясни C= konstanta. за да се обори, това няма как да стане с парадокси и картинки, а само с експериментални данни. За сега такива не са открити.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, Sekynda_69 said:

В теорията на относителността, както едновременноста на събитията така и неедновременността на събитията, не са задължителни условия. Тази теория се наглася според ситуацията, така че винаги да обясни C= konstanta. за да се обори, това няма как да стане с парадокси и картинки, а само с експериментални данни. За сега такива не са открити.

Доволно се оборва само с теоретични постановки, мисловни експерименти. Противоречат ли на базата на теорията, значи тя си заминавам такива са правилата.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...