Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на влакът и релсите


Ниkи

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 2 минути, gmladenov said:

Детска логика. След като няма абсолютно никакви улики за скъсяване на дължините,
какво ни дава основание да приемем, че това е така?

Никой не те кара да приемаш нищо. Но какви са директните доказателства, че дължините са еднакви в различните системи? Ако нямаш защо го приемаш?

Преди 2 минути, gmladenov said:

По твоята логика защо да не приемем, че твоята глава е куха. Някой да не би да доказал
обратното??

Имам fMRI снимки и се вижда какво има.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Gravity said:

Относно настояването за директни потвърждения за ЛТ, скъсяването на дължините, забавянето на времето и т.н. Нали ви е ясно, че за всяко нещо в СТО за което посочвате, че няма директно потвърждение, то и за сътветното нещо в КлФ няма директно потвърждение! Например за скъсяването на дължините нямало дирктно доказателство. А има ли експеримент, който да доказва запазването на дължините? Няма. Тогава защо не критикувате и КлФ?! 

Вие май наистина сте като уж религиозните теолози от църквата, същите безмислици избълвани от логорейното оръдие, ма с изпушил <чип>:D

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Sekynda_69 said:

Проблем е, защото в науката се тръгва от някакви аксиоми ...

Точно това е проблемът със СТО. Много благодаря.

СТО тръгва от само-постулирана аксиома: скоростта на светлината е еднаква във всички
отправни системеи. След това сметките показват, че това може да е вярно само ако
дължините се скъсяват и времето се забаявя ... и щом сметките така показват, нЕма начин
да не е така.

Значи първо само-постулираме ... след като безусловно приемаме следствията на този
само-измислен постулат. Егаси науката.

И никой не се намира да каже "чакай бе, откъде-накъде приемаме за вярни някакви глупости
... вмето да подложим на съмнение първоначалния само-измислен постулат".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Gravity said:

Имам fMRI снимки и се вижда какво има.

А така. Значи е доказано, че главата ти не е куха. А кой е доказал, че дължините
се скъсяват ... но ти с некухата си глава го приемаш за вярно. 🙄

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Sekynda_69 said:

Ами нали затова ти пея постоянно, че една птичка пролет не прави, и едно твърдение трябва да се изпита многократно преди да се приема за истина.

Именно. Това, което прави измерванията "факти" са не самите измервания, а тяхната
възпроизводимост.

Скоростта на светлината е факт не защото филанкишията един път я измерил така, а защото
в продължение на 300+ години всякакви изнервания показват едно и също (с приближение).
Тоест, имаме пълна възпроизведимост на измерванията.

Ако приложим същия стандарт към двете основни следствия на СТО, какво излиза:

  • скъсяването на дължините никога не е измерено
  • разширението на времето (time dilation) е измерено с някакъв нещастен опит
    с мюони, който може да показва и нещо друго, а не разширение на времето

И сега благоверните приемат, че СТО е опитна потвърдена. 🙄

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, scaner said:

Колко директни потвърждения се съдържат в познанието ти за слънчевата система?

Да, нямаме директни потвърждения за масата на слънцето ... и съответно няма как да сме
напълно сигурни, че тя е точно толкова, на колкото я оценяваме.

Така че ти си прав: в науката се приемат недиректни потвърждение ... но това си има и
обратна страна: без такива потвържденеия няма как да сме напълно сигурни в оценките си.

Само директното (и възпроизводимо) измерване може да ни даде такава сигурност.

Така че като се каже, че масата на слънцето е еди-колко си, това трябва да се възприема
като приблизителна оценка ... а не като абсолютен факт.

Съвсем различно от това да направиш многократни директни измервания на скоростта на
светлината. Получената стойност е много по-близка до реалността отколкото приблизителната
оценка
на масата на слънцето.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Sekynda_69 said:

Може, аз съм чел че ЛТ са ползвани първо от Лоренц в неговата етърна теория. Но там те не трансформират пространство и време, а процеси и дължини на обекти, които се движат спрямо етера.

Всичката класика е с аксиома за съществуване на етер - неподвижна субстанция, пренасяща ЕМвълни. И ММ-опит е правен, за да се уточни-измери "етерен вятър". Демек, етерът е нещо извън телата и ако е неподвижен, то върху движещо се тяло ще се измерва налягане като от вятър. И се е знаело, че светлината оказва налягане върху облъчените тела. Още - знаело се, че скоростта на светлината в "среда" (примерно оптична) е по-малка от скоростта на светлината във вакуум. Затова - вторият постулат е: Скоростта на светлината не зависи от скоростта на излъчвателя, а не, че е постоянна във всички ИС. Това е неправилен извод като следствие от опит ММ, независимо, че по съотношение обем-частица и обем-тяло, обектите са предимно  вакуум.

(И Лоренц-Фитцджералд решават изхода от опит ММ, като предлагат скъсяване на дължините по посока скорост. Не се възприело, щото ... щяло да трябва "сила", която етерът оказвал на обектите. Обаче - тук е интересното - при свободно падане в хомогенно грави-поле: Ако обектите са направени от етер* (масата е коефициент на съпротива, с/у промяна на инерцията) и съществува сила на привличане, например гравитация, то, ако силите на привличане са равни - сумата от тях е нула - при "асансьор"-свободно падане в хомогенно грави-поле - когато погледнем "извън асансьора" - ще виждаме, че всички обекти се движат с ускорение - вярно наблюдение!.. Тоест - телата се движат посредством ускорение върху етер - затова - има уравнение за сила от Нютон - масата и ускорението са в единно проявление. Ако съпротивата "маса" не се проявява в локално взаимодействие, остава наблюдение-проявление на движение с ускорение.)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 50 минути, Малоум 2 said:

Затова - вторият постулат е: Скоростта на светлината не зависи от скоростта на излъчвателя, а не, че е постоянна във всички ИС.

Колега Малоум, бъркаш се значинтелно какво е Вторият постулат на СТО.

Това е едно от масовите неразбирания на СТО - а оттам и на нейната некоректност.
Вторият постулат в същност е декрет, а не физическа/природна аксиома:

  • ПОСТАНОВЯВАМ, че скоростта на светлината е еднаква във всички
    инерциални отправни системи.

Когато във физиката нещо се приеме за аксиома, то обикновено се базира на очевидно
физическо наблюдение - като например, че гравитация и ускорение са еквивалентни.
Така постулатът дефакто представлява констатация на въпросното наблюдение.

При Втория постулат на СТО, обаче, е различно. Той не представлява констатация на
физическо наблюдение ... а просто постановява каква трябва да бъде скоростта на
светлината в различните отправни системи.

Отправните системи не са оптически среди, а са "абстракции за оразмеряване".

Значи като постановим каква трябва да е скоростта на светлината в една отправна
система, това е просто някаква условност. Ние се съгласяваме ... с декрет ... че
скоростта на светлината в тази система има определена стойност. Уж е базирано
на физическата реалност ... но всъщност няма връзка. Там е уловката.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Gravity said:

@gmladenov , пак да питам, имаш ли поне едно директно доказателство, че дължините са еднакви във всички системи? Да ли не?

Нямам, естествено ... но нямам и причина да смятам, че те се променят.

Значи не наблюдаваме промяна на дължините ... и нямаме причина да смятаме,
че те се променят ... защо тогава трябва да приемем, че те се променят?
Откъде-накъде.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 36 минути, gmladenov said:

Нямам, естествено ... но нямам и причина да смятам, че те се променят.

Значи не наблюдаваме промяна на дължините ... и нямаме причина да смятаме,
че те се променят ... защо тогава трябва да приемем, че те се променят?
Откъде-накъде.

След като нямаш, не е ли по-правилно да се търсят директни/индиректни наблюдения, които да покажат коя от двете възможности отговаря на реалността? Ти обаче заявяваш, че едната е грешна!  

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, Gravity said:

Ти обаче заявяваш, че едната е грешна!  

Така е. Грешна е - като се има предвид откъде идва идеята за промяната на дължините.

Скъсяването на дължините е следствие от Втория постулат на СТО. Значи за да приемем, че
скъсяването на дължините е реално, ние трябва безусловно да приемем Втория постулат за
верен.

Проблемът е, че Вторият постулат не е физически наблюдение, което може да се провери
емпирично, а е декрет. Виж горния ми постинг.

Значи порочната логика на СТО е следната: първо се съгласяваме, че декретът на Айнщайн
е верен ... след което приемеме за физически реални следствията на този декрет.

Не става така. Декретът на Айнщайн не се приема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 17.12.2021 г. at 15:50, Gravity said:

Е, хайде стегни се малко. Ето ти конкретен пример. Нека в системата на земята събитието предния край на пръчката минава над маркираната точка от релста има координати (1,2,3,4). Което означава, че се е случило в точка с координати (x,y,z)=(1,2,3) и моменто от време t=4, по координатите и часовниците в тази система. Това означава, че краят на пръчката в момент t=4 се намира на място с координати (1,2,3). Същото и за маркираната точка. За това те и съвпадат. Правим Лоренцови трансформации за да видим как е в другата система. (ако искаш избери си някой конкретни и смятай но не е нужно). Координатите (1,2,3,4) се преобразуват в някаква друга четрворка (x',y',z't'), първите три дават мястото в новата система, а четъртата момента от време по часовниците в тази система. Това означава, че край на пръчката в момент t' се намира в точка (x',y',z'). Същото е и за маркираната точка от реласта. Ти твърдиш, че като сложиш числата в лоренцовите транформации някак си ще получиш раличен резултат. Това бие по тъпост дори и младеновите изцепки!!!!!!!!! Едни цисла като ги сложиш въ формулите получаваш само един резултат.

Гравити, когато те поканих (предполагайки, че си навътре в нещата) да коментираме парадокса, можеше спокойно да ми кажеш, че СТО не ти е силата и няма да участваш, а не да ми губиш 5 стр време. Не е срамно, щях да те разбера. И аз в моята професия не съм факир по всички теми.

Питай Сканер за парадокса му със стрелата. Той ще ти обясни, защо пръчката (стрелата) ще се наклони в другата система. 

Сега се замислих: защо Сканер не те "сръчкА в ребрата" ами те остави да спориш с мен. Да му се не начудиш и на него🤔😉

Редактирано от Ниkи
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, Ниkи said:

Гравити, когато те поканих (предполагайки, че си навътре в нещата) да коментираме парадокса, можеше спокойно да ми кажеш, че СТО не ти е силата и няма да участваш, а не да ми губиш 5 стр време. Не е срамно, щях да те разбера. И аз в моята професия не съм факир по всички теми.

Ами следващият път питай. Ако беше питал щях да ти кажа. За да ти спестя време в бъдеще и защото си останал с погрешно впечетление, уточнявам, че не съм физик, нито съм учил специалност физика. Единствените ми познания по физика са тези от училище и каквото сам съм прочел.

Преди 21 минути, Ниkи said:

Питай Сканер за парадокса му със стрелата. Той ще ти обясни, защо пръчката (стрелата) ще се наклони в другата система. 

Сега се замислих: защо Сканер не те "сръчкА в ребрата" ами те остави да спориш с мен. Да му се не начудиш и на него🤔😉

Има разлика. Стрелата се движи както по дължината на стената, така и към нея. Има относително движение перпендикулярно на дължините им. При пръчката и релсата такова няма. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Боже, тея бъркани яйца в главата като почнат да се вмирисват с времето... :)

Преди 3 часа, gmladenov said:

СТО тръгва от само-постулирана аксиома: скоростта на светлината е еднаква във всички
отправни системеи. След това сметките показват, че това може да е вярно само ако
дължините се скъсяват и времето се забаявя ... и щом сметките така показват, нЕма начин
да не е така.

Значи първо само-постулираме ... след като безусловно приемаме следствията на този
само-измислен постулат. Егаси науката.

И никой не се намира да каже "чакай бе, откъде-накъде приемаме за вярни някакви глупости
... вмето да подложим на съмнение първоначалния само-измислен постулат".

А пък класическата физика тръгнала от самопостулираната аксиома за абсолютността на врвмето. И после сметките показали, че това може да е верно ако скоростите на телата нямат ограничение, ако дължините на телата се запазват във всички отправни системи... И немало начин да е така след като сметките го показвали :)

И никой не се намерил да каже на Нютон: чакай бе, човек, от къдет приемаш за верни някакви глупости, вместо да подложим на съмнения тоя самоизмислен постулат..?

Значи ти може да вярваш сляпо с класическата физика, ама теорията на относителността имала измислени постулати, а? Е що чак сега си се събудил да протестираш?

Преди 3 часа, gmladenov said:

Така че ти си прав: в науката се приемат недиректни потвърждение ... но това си има и
обратна страна: без такива потвържденеия няма как да сме напълно сигурни в оценките си.

Само директното (и възпроизводимо) измерване може да ни даде такава сигурност.

Сега кажи, колко директни измервания, свързани с космологията, знаеш. И изобщо знаеш ли за такива. Преброй, преди пак да се дупиш и тръшкаш за разширението на вселената.

Преди 3 часа, gmladenov said:

Съвсем различно от това да направиш многократни директни измервания на скоростта на
светлината. Получената стойност е много по-близка до реалността отколкото приблизителната
оценка
на масата на слънцето.

Какво си получил за скоростта на светлината, на базата многократните и директни измервания? Колко е тази скорост при условията на кварк-глуонна плазма? Дали е същата или не? Дали изобщо получената величина е константа, или има присъща вътрешна неопределеност? С какво директните ти измервания са ти помогнали в споменаатите въпроси? С нищо. Разполагаш с приблизителна оценка при някакви ограничени условия. Също както с масата на слънцето.

Там където нямаш директни измервания, ще работиш с индиректните. И ще сърбаш скъсяването на дължините, нема друг начин :D

Преди 1 час, gmladenov said:
Преди 2 часа, Gravity said:

@gmladenov , пак да питам, имаш ли поне едно директно доказателство, че дължините са еднакви във всички системи? Да ли не?

Нямам, естествено ... но нямам и причина да смятам, че те се променят.

Значи не наблюдаваме промяна на дължините ... и нямаме причина да смятаме,
че те се променят ... защо тогава трябва да приемем, че те се променят?
Откъде-накъде.

Ми и в СТО е същото - няма причина да смятаме, че не се променят. Сега какво те прихвана да се тръшкаш за СТО, че не било проверено?

Ми хайде де, потърси такова доказателство. Хем ще докажеш класическата физика, хем пътем ще опровергаеш СТО. Но да твърдиш нещо без дори да си се напънал да намериш доказателство, е вяра. Ей на, СТО поне индиректни доказателства има, а ти в това отношение си само гола вяра.

Пък после ще ми се тръшкаш тука кое било правилното. Ай сиктир.

Преди 1 час, gmladenov said:

Скъсяването на дължините е следствие от Втория постулат на СТО. Значи за да приемем, че
скъсяването на дължините е реално, ние трябва безусловно да приемем Втория постулат за
верен.

Проблемът е, че Вторият постулат не е физически наблюдение, което може да се провери
емпирично, а е декрет. Виж горния ми постинг.

Нескъсяването на дължините е следствие от вторият постулат на Нютон, за абсолютността на времето.

Но проблемът е, че този му постулат не е физическо наблюдение, математическото време на Нютон е само абстракция, декрет...

Но пък Айнщайн е сбъркал :)


Една идея във физиката се експлоатира докато не бъде отхвърлена, опровергана. Отхвърляне само на база малоумно несъгласие като твоето не е опция. И както виждаш, Нютоновите постулати се отхвърлят, защото следствията им противоречат на проверките. Айнщайновите идеи не са отхвърлени, защото за тях липсват опровержения на техните следствия. Просто е, и това е единственият начин да се върви напред. По тази причина трябва да се замислиш от къде ти се е насъбрало толкова неоправдано недоволство от реалността, след като няма никакво оправдание за него. Добре е да се консултираш с психиатър, може да ти предпише някакъв благотворен успокояващ чай или друго решение. Но да се тръшкаш безпричинно по форумите, никому не носиш ползи :)

Виждаш ли, нищичко не си научил от историята на физиката и как се правят нещата. Идваш тука като един нещастник, и почваш да се тръшкаш като за последно.  При това напълно неграмотно, без никаква фактологическа подготовка, на принципа "щом като аз не знам, значи няма", "щом аз не разбирам, значи не е така".

Това сочи към доста дълбоки комплекси и психиатрически проблеми. И като гледам, това се задълбочава с времето, преди време не изпушваше чак толкова, вече видимо ескалира.

Младенов, приеми: не ставаш за физик, противопоказно ти е. Физиката изисква гъвкаво мислене и спосбност да възприемаш новви идеи. А ти нямаш нито едно от тези основни качества - вкостил ти се е мозъка, и не възприема нищо от времето преди това вкостяване. Тъжна картинка си...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Така е. Грешна е - като се има предвид откъде идва идеята за промяната на дължините.

Скъсяването на дължините е следствие от Втория постулат на СТО. Значи за да приемем, че
скъсяването на дължините е реално, ние трябва безусловно да приемем Втория постулат за
верен.

Проблемът е, че Вторият постулат не е физически наблюдение, което може да се провери
емпирично, а е декрет. Виж горния ми постинг.

Значи порочната логика на СТО е следната: първо се съгласяваме, че декретът на Айнщайн
е верен ... след което приемеме за физически реални следствията на този декрет.

Не става така. Декретът на Айнщайн не се приема.

Това само отмества въпроса. Можеш ли да посочиш директо доказателство, че скоростта на светлината не е еднкава във всички системи? Да или не? Ако не защо смяташ една от двете възможности за грешна, а не търсиш директни/индиректни потвърждения?

Между другото скоростта на светлината е и максимално възможната. Ако това не беше вярно щеше да е възможно да се засили нещо до по-голяма скорост. Как обесняваш факта, че това не е направено? Колкото и енергия да се изпозва при ускоряването на частици, те никога не превишват скоростта на светлината, въпреки че според калсичаската физика това триябва да е възможно дори и с енергии много по-малки от тези с които ускорителите работят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Сега се замислих: защо Сканер не те "сръчкА в ребрата" ами те остави да спориш с мен. Да му се не начудиш и на него

Не съм срещнал  досега Гравити да каже нещо некоректно по въпроса.

Това че не му се влиза в подробности на занаятчийски проблем е съвсем разбираемо. И на мене не ми се влиза.Защото усилието  трябва да се прави от мене.

 

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Проблемът е, че Вторият постулат не е физически наблюдение, което може да се провери
емпирично, а е декрет. Виж горния ми постинг.

А отдавна е проверено. Но капаците са те затапили напълно :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, Ниkи said:

Гравити, когато те поканих (предполагайки, че си навътре в нещата) да коментираме парадокса, можеше спокойно да ми кажеш, че СТО не ти е силата и няма да участваш, а не да ми губиш 5 стр време. Не е срамно, щях да те разбера. И аз в моята професия не съм факир по всички теми.

Питай Сканер за парадокса му със стрелата. Той ще ти обясни, защо пръчката (стрелата) ще се наклони в другата система. 

Сега се замислих: защо Сканер не те "сръчкА в ребрата" ами те остави да спориш с мен. Да му се не начудиш и на него🤔😉

Ники, аз пробвах на няколко пъти да поясня че няма никакъв парадокс с тоя влак , но не се получи. Изписаха се 10 страници с предимно философски възгледи и много малко, почти нищо откъм физиката.

Най-простото нещо е да вземеш 2 координатни системи - едната статична и другата движеща се в посоката на движение.

И тогава ТЛ са безпроблемни.

 

Да, обаче при твоята постановка имаш 3- до 4 КС.

Много елементарно би било да очакваш че ТЛ ще се проектират перпендикулярно по отношение на 3-та и 4-та КС.

Може би всяка една от релсите също ще трябва да се разглеждат като отделни КС. 

А ако наблюдателя се движи не по релсите, а се отдалечава сферично? 

Най-лесно казано - парадокс няма, а има проектиране от едни координатни системи в други. Тези относителни скъсвания на дължини ще доведат до привидни усуквания в други КС.

И не е верно че нямаме подобни експерименти или наблюдения. Земята се движи с огромна скорост - 2000 км/час.  Влакове имаме със скорости до 300 км в час. Имаме предостатъчно експерименти потвърждаващи и наблюдаващи СТО.

Това с влака не е парадокс, а е недоглеждане в детайлите. 

При големите скорости едновременност в отделните точки на влака се нарушава.

Времето също се изкривява, това го знаете. Ако се приложи строго СТО - то най-вероятно ще се получат доста по-изкривени фигури и за влака и за релсите. Но зависи от това къде е наблюдателя .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Gravity said:

Ами следващият път питай. Ако беше питал щях да ти кажа. За да ти спестя време в бъдеще и защото си останал с погрешно впечетление, уточнявам, че не съм физик, нито съм учил специалност физика. Единствените ми познания по физика са тези от училище и каквото сам съм прочел.

Заблудил съм се.

Преди 1 час, Gravity said:

Има разлика. Стрелата се движи както по дължината на стената, така и към нея. Има относително движение перпендикулярно на дължините им. При пръчката и релсата такова няма. 

При пръчката и Наблюдателя е абсолютно същото

Преди 1 час, scaner said:

Не съм срещнал  досега Гравити да каже нещо некоректно по въпроса.

Това че не му се влиза в подробности на занаятчийски проблем е съвсем разбираемо. И на мене не ми се влиза.Защото усилието  трябва да се прави от мене.

 

"Биеш задна". Разочароващо. Значи, парадокса си виси със страшна сила

Преди 1 час, tantin said:

Най-простото нещо е... 

Направи го де! 

Преди 1 час, tantin said:

Това с влака не е парадокс, а е недоглеждане в детайлите. 

Възможно е. За това го коментирам. 

Тантине! Имаш още много хляб да изядеш със СТО. Много неща знаеш от физиката, но СТО ти куца

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Ниkи said:

При пръчката и Наблюдателя е абсолютно същото

Въпросът беше за пръчката и релсата! Или нарочно се преструваш, или наистина не го разбираш. Ако първото наяма какво поваче да ти кажа. Ако е второто, ще трябва да се замислиш малко повече.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 32 минути, Ниkи said:

 

Може да опростим ситуацията, за да се изчистят недоразуменията, и да разгледаме само една точка, която се движи по дадена права. Например един от върховете на правоъгълника в първоначанлия парадокс. Имаме точка, която се движи по дадена права. Разглаждаме нова система на наблюдател, който се движи педпедикулярно към правата. Смяташ ли, че в тази система, точката няма да е върху правата?! Това е твоето необосновано твърдение. Защо? Ако обаче схванеш, че точаката ще е върху правата и в тази ситема, и тъй като това важи за четерите върха на правоъгълника, то влака няма да напусне релсите, няма парадокс.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Gravity said:

Може да опростим ситуацията, за да се изчистят недоразуменията, и да разгледаме само една точка, която се движи по дадена права. Например един от върховете на правоъгълника в първоначанлия парадокс. Имаме точка, която се движи по дадена права. Разглаждаме нова система на наблюдател, който се движи педпедикулярно към правата. Смяташ ли, че в тази система, точката няма да е върху правата?! Това е твоето необосновано твърдение. Защо? Ако обаче схванеш, че точаката ще е върху правата и в тази ситема, и тъй като това важи за четерите върха на правоъгълника, то влака няма да напусне релсите, няма парадокс.

Има парадокс и ти нищо не си разбрал. Моля да бъдете по - сериозни. 

Правата и точката нямт размерност, точка е Нула, права е  единица. Ние имаме Тройка, тримерен обект.

Ето го опростено :

 

 

Ето го изчистен Парадокса

1.

Имаме 2 успоредни прави <линии> релси свързани напряко в Една конструкция подобно на ЖП. трасе, път. По самите релси имаме начертани прави, тънки линии.

Има Правоъгълна, <твърда> рамка в 4 ъгъла на която има по един маркер ,върховете на маркерите лежат Точно върху тънките линии.

Неподвижен Наблюдател-Ники.

Ускоряваме еднакво, едновременно релсите и Правоъгълната рамка, така че маркерите Винаги са по линиите .След ускорението за Ники  имаме релси с намалено, скъсено разстояние по между им и скъсен правоъгълник и да речем е станал Квадрат.Ускорението и движението са по ос У.  Ъглите са си 90 градуса, тъй като релсите и успоредн. с тях страни на правоъгълника са били перпендикул. на ос У.

Следва Ново ускорение, при което се ускоряват Еднакво и Едновременно( ако едноврем изобщо има смисъл при ускорение по такава постановка), еднакво, едновременно и релсите и квадрата, при което отново има скъсяване и получаваме Успоредник и Ъглите са Различни от 90 градуса, имадруг вид скъсяване, при което за да се запази непротиворечива СТО, онези вече скъсени страни се скъсяват още, но има скъсение на диагоналите и срещуположни страни. Самите <траверси> на релсите изглеждат под наклон и са още по скъсени в сравнение на предишното скъсяване, а пък релсите са скъсени.Маркерите са си по линиите, имаме успоредници.

 

2.

Пак абсолютно съюите релси с линии и Правоъгълник, същия Ники.

Този път има първично същото ускорение по ос У.Всичко е както преди, знаете си го.

Второ ускорение по Ос Х, абсолютно същата стойност и направление НО засяга само получения вече Квадрат. 

Какво открива Ники, <траверсите> не са под наклон, а абсолютно перпендик. на релсите. Квадрата обаче е станал Същия Успоредник и е така скъсен , като в първия опит, преди това скъсените страни са скъсени допълнително, скъсени са и  по дългите, скъсил е диагонала и маркерите излизат от линиите, Няма съвпадение.

От тук следва Парадокс. Надявам се сте способни да си развиете подробно <схемата> и разберете резултатите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Gravity said:

Можеш ли да посочиш директо доказателство, че скоростта на светлината не е еднкава във всички системи? Да или не?

Колега, отправната система не е физическа единица. Тя е абстракция, създадена от нас, хората.
Нали разбираме, че няма измервателни инструменти, с които да наблюдаваме абстракции?

След като не можем да наблюдаваме абстракции, как знаем с каква скорост се движи светлината
вътре в една такава абстракция?

Разбираме ли, че подобно нещо е неизмеримо?

Ако го разбираме, значи също така разбираме, че Вторият постулат на СТО не може да бъде
проверен емпирично. Няма измерване, с което ние да потвърдим, че скоростта на светлината
наистина е еднаква във всички отправни системи.

Вторият постулат е декрет/постановление/декларация, че скоростта на светлината е еднаква
във всички отправни системи ... а не физически факт, който може да бъде проверен.

Това е просто условност и като такава тя няма физически последствия ... като скъсяване на
дължините и забавяне на времето.

Условностите имат за последствия други условности ... а не физически последствия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Gravity said:

.. Можеш ли да посочиш директо доказателство, че скоростта на светлината не е еднкава във всички системи? Да или не?..

Ето ти конкретно Доказателство в следната тема:

 

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...