Да разнищим Индо-Европейския ... Ролята на славяните.

[tantin]

Поканвам ви в много специална тема, в един много интересен разговор.  Вече намекнахме за предполагаемата връзка на славяните с древните индо-европейци. Генетически нещата го потвърждават.  Сега остава да видим и да си разясним разни дребни нещица, дето са ни убягвали от погледа.  Където и да погледнете все ще откриете интересните съвпадения.  

 

С какво да започнем?  Да речем с  нещо от най-безобидните неща.. Или не точно - с пчелите?

1. *bʰei- («пчела»): ст.‑слав. бъчела, рус. пчела, укр. бджола, польск. pszczoła, лит. bitė, латыш. bite, осет. мыды'бындз', ирл. bech, англ. bēo>bee, нем. bīa>biene, алб. bletë, прусск. bitte, валл. begegyr, гэльск. bekos, др.-норв. bý, лат. fūcus

https://ru.wikipedia.org/wiki/Список_праиндоевропейских_корней

 

Сега директно ще ви докажа етимолгията, от къде произлиза името на пчелите.

Да погледнем литовски и латвийски:  bitė, bite  . Това на какво ни прилича ? Английското байт, което значи хапя, боде.  Само че при пчелите - това е жили, ужили.

Което идва да ни подскаже, че наименованието тръгва от способността на пчелите да хапят, да жилят.   С това си обясняваме половината от етимологиите на: bee, bite, bia, blete bitte...  и т.н.

По-интересната част за нас са обаче славянските наименования. Игнорираме за момента "*bʰei"  като реконструкция и ще направим наша си реконструкция.

укр. бджола - това ни напомня на "жили", "жиля".. Знаем че пчелата жили, хапе.

польск. pszczoła  - много се доближава до нашето "пчела".

Обаче изненадата и отговора намираме от старобългарския вариант:  ст.‑слав. бъчела .

И търсим връзка с друго нещо което така боде и хапе.. Не точно хапе, но все пак ни наранява: бодил.   Бджола-БъДжол-а Бъчела.. Бодил..

Виждате как и откъде се е появило наименованието на "пчела".   Няма нищо общо с байт, понеже Бодил и байт са разни думи.. Но дали е така ?  Бодил, боде,  байте?   Боде и bite - са също прекалено сходни за да кажем че не си приличат.. Значи все пак имат доста общо помежду си.. В едните езици пчелите са бодящи, а в другата група езици - пчелите са наречени "бодливи". 

Веднъж след като  разгадахме откъде идва "жиля",  това може да ни помогне и с разтълкуването на "жила".. Но това ще го разглеждаме по-нататък . 

[tantin]

Цитирай

*bʰer- («нести»): рус. беру, брать, бремя, ст.‑слав. бьрати (берѫ), укр. брати (беру), болг. бера, словен. bráti (bérem), чеш. brát (beru), польск. brać (biorę), в.-луж. brać (bjeru), н.-луж. braś (bjeru), лит. berti, латыш. bērt, санскр. bharati, авест. baraiti, ирл. berim>beirim, валл. cymmeryd, арм. բերել (bɛɹɛl > pʰɛrɛl), алб. bie, греч. pherō, лат. fero, умбр. fertu, англ. beran>bear, нем. burde, тохар. А pär, гамб. bor, фриг. ber, готск. bairan, др.-норв. bera, перс. baratuv>bār

фригийски:  

ΑΒΒΕΡΕΤ

abberet

will bring

Редактирано Януари 30, 2022 от tantin

[tantin]

11. 

Цитирай

1. *bʰer- («кипеть»): рус. бурлить, алб. burmë, гэльск. voberā, ирл. bréo, валл. beru, англ. brǣþ>breath, нем. brādam>brodem, др.-норв. bráðr, греч. phurdēn-migdēn, санскр. bhurati

бълг.:  вря, варя

[tantin]

20. 

Цитирай

1. *bʰred- («бродить»): церк.-слав. бродити, рус. бреду, брод, укр. броди́ти, болг. бро́дя, сербохорв. бро̀дити, словен. bróditi, чеш. broditi, польск. brodzić, в.-луж. brodzić, н.-луж. broźiś, лит. bradýti, латышск. bradit (переходить вброд), алб. bredh, фракийск. bredai

бродяга - за тоя дето ходи, скита

брод - за път, място за минаване, проход

[tantin]

21.

Цитирай

1. *bʰruH- («перекладина, мост»): рус. бревно, др.-рус. бьрьвьно, бервь (плот), ст.‑слав. брьвъно, бръвъно, укр. бервено́ (бревно), бе́ревна (свая), берв (пень), белор. бервено, берно, болг. бръв (перекладина, мостик; брод), сербохорв. брвно, брев (бревно, мостик, перекладина), словен. brvno, bȓv (мостик; скамья; банка (в лодке)), диал. brȗno, чеш. břevno, břev (р.падеж — břvi (перекладина, мостик), словацк. brvno, польск. bierwiono, bierzwiono, др.-польск. birzwno, bierzwno, гэльск. brīva, др.-норв. brú, нем. brugga>brücke, англ. brycg>bridge

- прилича ми тази дума да е свързана с дърво - дървен мост. Но може и да има общо с въже, връв, въжен мост.  Интересно че я свързват с английското bridge.

[tantin]

22.

Цитирай

1. *bʰruH- («бровь»): ст.‑слав. обрва, праслав. *bry, род. падеж — *brъve, словен. obrv, словацк. obrv, чеш. brva, польск. brew, лит. bruvis, санскр. bhrus, авест. brvat, ирл. bru>bruach, др.-исл. brun, англ. brū>brow, др.-макед. abroutes, греч. ophrus, нем. braue, тохар. А pärwāṃ>pärwāne, прусск. wubri, древненем. brawa, польск. brew, др.-норв. brún, нов.-перс. abru‎, baru, осет. ӕрфыг

Това пък е за "брава", заключалката за вратата.  Един вид заключено място, място с ограничен достъп.  Вероятно е от същото като предната дума за "мост".  Понеже достъпа на такива места е ограничен, вероятно някой го контролира, вероятно нещо се е плащало за да се ползва моста и за да се премине . 

[tantin]

Д. 6

Цитирай

 

1. *deḱs- («правый»): рус. десница, одесную («правая рука», «справа»), ст.‑слав. деснъ, лит. dešinė, тохар. А täk, санскр. dakṣina, авест. dašina, греч. δεξιάς, кашм. dạchūn, алб. djathtë, лат. dexter, умбр. destrame, оск. destrst, валл. deheu, др.-ирл. dech, гэльск. dexsiva, готск. taíhswa, др.-нем. zeso

 

[tantin]

Цитирай

1. *laiwó- («левый»): рус. левый, старосл. лѣвъ, укр. лівий, лат. laevus, греч. laios, иллир. Levo, англ. lǣw > left, лит. išlaivoti, польск. lewy, др.-норв. lǽn, нем. lēwes > , осет. (ga)lew

испански: izquierda

Ирландски: chlé

шотландски: clì

люксенбург: lénks

 

 

[tantin]

Цитирай

Степени родства

Праиндоевропейский язык обладал сложной и развитой системой наименований степеней родства. В частности, в нём были слова: дед (*h₂euh₂os), бабушка (*Han-), отец (*ph₂tḗr), папа (*átta), мать (*méh₂tēr), родитель, сын (*suHnús), дочь (*dʰugh₂tḗr), брат (*bʰréh₂tēr), сестра (*swésōr), внук (*népōt), племянник, стрый (дядя по отцу; *ptruᵘ̯io-^[208]), вуй или уй (дядя по матери; *h₂ewh₂yos), а также названия некровных родственников со стороны мужа: невестка, сноха (*snusós), свёкор (*sweḱuros), свекровь (*sweḱruH-), деверь (брат мужа; *deh₂iwēr), зять (*ǵ(e)mHōr), золовка (сестра мужа; *ǵelh₂-ou), ятровь (жена брата мужа; *i(e)nh₂ter- или *h₁ɪ̯enhₐter). Из того, что неизвестны названия некровных родственников со стороны жены, учёные делают вывод, что жена уходила жить в дом мужа, а также о наличии практики похищения невест^[209][210].

Славянски (български) термини за родство:

баба, дядо. прадядо, прабаба

патер, татко, тати ; майка

син, дъщеря

брат, сестра

внук, унук

патриарх, патер

вуйчо, вуйна,  свако , свакя,  свекър, свекърва,  чичо, чинка,  стрина, стринка, стринко , леля, лелинчо

зет, девер, зълва, етърва 

[tantin]

По времето на експанзията на ИЕ на север, имаме някакво наслагване на езици. Балтийските езици някак си успяват да останат изолирани от останалите ИЕ езици за дълго време . В литовски и латвийски намираме множество думи със запазено архаично значение.  Ще погледнем няколко такива примера:

зелен:  (списък от думи със значение близко до "зелен")  Латвийски:

Translation	Reverse translations
		žalias	green,
raw,
crude,
unripe,
unbaked,
verdant
jaunas	young,
	juvenile,
	youthful,
	fledgling,
	green,
	vernal
augalinis	vegetable,
	vegetative,
	vegetal,
	green
ekologiškai švarus	green,
	eco-friendly
nesunokęs	unripe,
	green
nesubrendęs	immature,
	unripe,
	verdant,
	green,
	unbaked,
	half-baked
neprityręs	artless,
	fresh,
	unexperienced,
	unpractised,
	verdant,
	green
naivus	naive,
	ingenuous,
	puerile,
	innocent,
	rustic,
	green
išblyškęs	pale,
	pallid,
	wan,
	white,
	ashy,
	green
liguistas	morbid,
	unhealthy,
	sick,
	sickly,
	wan,
	green
žalia spalva	green
žalumas	verdure,
	green,
	verdancy,
	greenness

[tantin]

Не по-малко интересно е и в Литовски: 

maurs	green,  greensward,  sward,  lawn,  Moor

zaļš	green,  verdant

 

zaļa krāsa	green,  verdancy

 

augu valsts	vegetation,  greenery,  green

Какво забелязваме?  Имаме няколко основни думи за цвета "зелен".  Такива са "залс" / зелено/.   Такава е "маурс" - свързано с морава, с ливада.  Подобно значение има и "jaunas" - която дума обаче вече се явява и с другите значения като млад, свеж, неопитен, жълт, блед и подобни.

Лавтийската "морава" -  "маурс" можем да я свържем лесно с moor - навлязла в английски и някой келтски езици.  При славяните обаче думата за Морава е много ползвана,  дори стигаме до момента в който имаме държава с такова наименование - ВеликоМоравия. 

Като цвят обаче 'мораво' се видоизменя и днешното значение на "морав"  е много далеч от зеленото.  Предполагаемо това се свързва с цвета на теменужките, които съставят доста от тревите в някои ливади.

[tantin]

Цитирай

moor (English)

Meanings and origins[edit]

• From Middle English mor meaning "open land" or "bog" and given to persons dwelling near a moor or heath.

Moorland or moor is a type of habitat found in upland areas in temperate grasslands, savannas, and shrublands and montane grasslands and shrublands biomes, characterised by low-growing vegetation on acidic soils. Moorland, nowadays, generally means uncultivated hill land (such as Dartmoor in South West England), but also includes low-lying wetlands (such as Sedgemoor, also South West England).

Това , което ние наричаме в славянските езици "морава",  в английския се е закрепило като moor.

Исторически в онези древни времена германзи, келти и балто-славяни са съжителствали в близки територии, така че тази прилика не е случайна.  Може да спорим дали първоначално тази дума не е от славянския.   Ние имаме също мочурище, мочурливо място, мокро. Но пък и в латински, германски келтнси има думи с подобно значение и звучене.  Да не пропускаме думи като море, marrecage,  mare  etc...

 

[tantin]

Л.7

Цитирай

1. *legʰ- («лежать»): рус. лежать, старосл. лежати, укр. лежати, лат. lectus, греч. lekhethai > , нем. liggan > liegen, ирл. lige > luighe, валл. gwely, англ. lecgen > lie, польск. leżeć, гэльск. legasit, др.-норв. liggja, готск. ligan, тохар. А lake > leke, лит. lagaminas, латыш. lagača

лежа, лежи .

На протоИЕ/ Ямненски/ го реконструират като ЛЕГх  , ковто съответства на нашето "лягам. "

Латински: 

Im 'iens ad lectum = лягам си  ..  Същото това на латвийски:  Aš einu miegoti . 
lectum = легло

lectum  - леговище - miegoti  (лиеготи,  видоизмененто в миеготи).

Интересна е също промяната в глагола:  Im 'iens  = Aš einu .  Frisian:  gean, german: gehen . Това съответства на нашето "ида"  или в старовренската му форма: "шъдший"

шьдъ  = ИТИ

Латинското "Im 'iens ad lectum "  = Латв. Aš einu miegoti .  = бълг: Аз (ще) ида да лягам. 

[tantin]

Л.8

Цитирай

1. *leH₂w- («лить, мыть»): греч. lousis, лат. lavare, гэльск. lautro, арм. loganam > lokanam, хетт. lahhu- 'лить', нем. louga > Lauge, англ. lēðran > lather, др.-норв. laug, ирл. lóathar > , валл. luddw

Лея, поливам  - свързано с мия. ПИЕ възтановка звучи нещо като "леху" .  За сравнение ние имаме също  "леха"  - което е място за поливане,  където се садят растения.

 

 

 

[tantin]

Л.13

Цитирай

1. *leiǵʰ- («лизать»): рус. лизать, укр. лизати, лат. lingere, санскр. leḍhi, ирл. ligim > , греч. leikhein, арм. luzel, нем. leckôn > lecken, англ. liccian > lick, гамб. liza, польск. lizać, алб. lëpij, др.-норв. sleikja, перс. > lēsēdan‎, авест. raēzate, лит. laižyti, латыш. laizīt, валл. llywu, готск. bilaigon, курдск. lésínewe

Лижа, лизвам, близвам.  langue, language.   Няма спор че тая дума е свързана с "езика" като анатомичен орган.  При нас обаче близвам и език са доста разминаващи се.  "лизать" - 'язик, език ".  .

Това което виждаме при славяните:  древното "lingere" или по-точно *leinǵʰ  се е изменило в йянгх, йяндз и е останало само като йанзик, йанзъйкомъ.

Поне аз така го виждам тоя преход:  лингере -> ленгх лангх, лангaж (language) . Но тука става доста сложно.. Да видим какво казват класиците.. 

[tantin]

Класиците ни, създали БЕР казват следното:

Нека поясним няколко момента: при келтските езици, както и в съвременен френски се ползва "tongue"  - което пък е предшествано от "DINGUA".

Нямаме особени възражения по този въпрос.

Канту - при тохарските езици се получава много интересно и неизвестно откъде.  Но и на това можем да се опитаме да отговорим:  cantare,  canta,  chanter  chant  - това е обозначението за звуци, за песен.  Подобно на германското "

 

пея, песен, звук  - dainuoti, dainuoti, skambėti ( на латвийски)

zingen, zingen, klinken - датски

singen, singen, klingen

Sprache - говоря.

--

Значи игнорираме множеството разнообразни форми,  търсим тези които са близки до анатомичния език.  Старопруска дума с подобно значение: Инсувис (Insuwis) както и литовска подобна:  Liezuvis  -> ето окъде можем да търсим произхода на славянското "език ". 

https://en.wiktionary.org/wiki/liežuvis#Lithuanian

Etymology[edit]

From Proto-Balto-Slavic *inźūˀ, from Proto-Indo-European *dn̥ǵʰwéh₂s. Cognate with Old Prussian insuwis, Proto-Slavic *(j)ęzykъ, Armenian լեզու (lezu).

The initial l- in the Lithuanian form was likely influenced by liẽžti (“to lick”). The same pattern can be observed in Old Armenian լեզու (lezu, “tongue”), լիզեմ (lizem, “lick”). According to Hilmarsson,^[1] there are also Russian dialects where "l'azyk" is used, from лиза́ть (lizátʹ) + язы́к (jazýk).

Hilmarsson goes on to propose a development from *inźū → *inźuwis (as seen in Prussian) > Proto-Lithuanian *įžuwis → liežuvis.

 

Оказва се че нещата съвсем си се наместват на мястото им.

Самото наименование на Литовци и Латвийци идва от "словници", говорящи словото.  Само че на техния език или диалект (балто-славянски) това слово се казва като liežuviai - тоест владеещите езика,  словесните, говорещите.

Съответно от тази форма: insuwis - се появява славянското език,  като прехода е доста по-дълъг:  

liežuvis  -įžuwis   insuwis  -  .

Това обаче донякъде ни опровергава , а именно в частта че славянския е по-древен от другите европейски ИЕ езици.

Защото имаме Dinghua - Lingua . *dn̥ǵʰwéh₂s.  От там докато минем през другите трансформации, преминем през литовски/латвийски  и едва тогава стигаме до старославянската форма.  Което показва че старославянски се формира окончателно като отделно крило в Европейските ИЕ езици едва към началото на новата ера.. До преди това прото-славяните най-вероятно са били част от Балто-славянската езикова общност. 

[tantin]

S. 51

Цитирай

1. *swonos- («звучать»): ст.‑слав. звонъ > рус. звон (по мнению М. Фасмера *swonъ> звонъ под влиянием зовъ), санскр. svanati, лат. sonāre, англ. swan > swan, нем. swan>schwan, др.-норв. svanr, авест. xvanatčaxra, ирл. senim > seinm

 

[tantin]

54.

Цитирай

*séH₂w-l > n- («солнце»): рус. солнце, старосл. слъньце, укр. сонце, лат. sōl, лит. saulė, латыш. saule, валл. haul, греч. hēlios, алб. (h)yll, англ. sunne > sun, санскр. sūras, авест. hvarə, нем. sunna > Sonne, др.-норв. sól; sunna, готск. sauil; sunno, валл. haul, ирл. súil > súil, тохар. А swāñce > swāñco, гамб. su, польск. słońce, прусск. saule, осет. xur > xor, перс. -farnah- > 

latin: solis

gr. ήλιος

rom: soare

it: sole

welsh: haul

Irish: ghrian

Scots Gaelic: ghrian

Келтските наименования за Слънцето се извеждат от друг корен:  gʷʰer-  - което пък е свързано с грея, горя , жар.

https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-European/gʷʰer-

[bulgaroid]

Тантине нямаше ме известно време и гледам продължаваш да спамиш с повод и без!

[Кухулин]

Според мен пише тия глупости напук, нещо е засегнат от скорошните теми

[tantin]

Т.4

Цитирай

1. *temó- («тёмный»): рус. тёмный, старосл. тьмьнъ, укр. темний, санскр. tamas, лит. temti, латыш. timt, авест. təmah, ирл. temel > , нем. themar > Dämmerung, польск. ciemny, алб. terr, ирл. temel > , перс. > tār‎, осет. tar, talyng, тохар. А > tamāsse, иллир. Tomaros, греч. Temmikes >

тъмен, тъмнина, тъмнота, тъма

Уелс: tywyll  - (twilight )

Irland:  dorcha  ( от здрач, здрачаване )

Шотл. dorcha

From dorcha (“dark, dusky, enigmatic”), from Old Irish dorchae.

===>  Което пък още веднъж идва да подскаже че има връзка между "здрач",  келтското "dorchae." и късното английско "dark" .

Мрак:

Цитирай

Reconstruction:Proto-Slavic/morkъ

Etymology[edit]

From Proto-Balto-Slavic *markas, from Proto-Indo-European *mergʷ- (“to flicker; to darken; to be dark”), cognate to Proto-Germanic *merkuz (“dark”) and Albanian murg (“dark”).

Derived terms[edit]

• *sǫmorkъ

- сумрак

- мрачен

-мръква

-мрачина

 

[tantin]

Преди 14 минути, bulgaroid said:

Тантине нямаше ме известно време и гледам продължаваш да спамиш с повод и без!

 

Преди 8 минути, Кухулин said:

Според мен пише тия глупости напук, нещо е засегнат от скорошните теми

 

Не бе хора . Не съм засегнат, и  не  са глупости. Сложих малко ИЕ терминология в насипно състояние, дори не съм коментирал много по тия неща.   Ще ми се да видя къде стои славянския спрямо другите ИЕ:  германски, келтски, латински, италийски. 

Доколкото виждам ( а аз и преди бях стигнал до същия извод)  - е че славянския е по-късно формиран.   Ще гледам да нарисувам една схемичка. 

[bulgaroid]

Just now, tantin said:

 

 

Не бе хора . Не съм засегнат, и  не  са глупости. Сложих малко ИЕ терминология в насипно състояние, дори не съм коментирал много по тия неща.   Ще ми се да видя къде стои славянския спрямо другите ИЕ:  германски, келтски, латински, италийски. 

Доколкото виждам ( а аз и преди бях стигнал до същия извод)  - е че славянския е по-късно формиран.   Ще гледам да нарисувам една схемичка. 

Никъде не стой. Славянския е млад език и усилено заимства от горепосочените. Като чета руските лингвисти в новите им тенденций и още по крайните украйнски се оказва,че славянския възникава около 5-6 век.

[tantin]

[bulgaroid]

Преди 2 минути, tantin said:

И ? Това какво общо има с  славяните?