Кой не иска евро?

[miroki]

Боташ беше скоро и всички бе следвало да помним за какво беше. Тогава беше истерия, че няма къде да разтоварим танкерите и щяхме да захранваме страните от бившия соц лагер. Това, че стопираха действията по него и спряха да вкарват не руското гориво от там, е друго. Въпрос на предоговаряне е, въпреки, че ще е сложно, но възможно. След като решим какво искаме.

Но темата не е за Боташ.

[miroki]

Хърватия какво ли я коментираме увеличават си заплатите. Сега имат средна нетна заплата (обърнато в левове) 3000 лева. Което е около 4000лв брутна. При нас средната брутна е 2500 лв.

А знаете, че при увеличение на заплатите се генерира инфлация. И при нас беше така.

[Tomata]

Преди 30 минути, miroki said:

 

Преди 13 минути, miroki said:

Хърватия какво ли я коментираме увеличават си заплатите. Сега имат средна нетна заплата (обърнато в левове) 3000 лева. Което е около 4000лв брутна. При нас средната брутна е 2500 лв.

А знаете, че при увеличение на заплатите се генерира инфлация. И при нас беше така.

Е, да но това не стана ударно, а постепенно в годините. Те си го изгладуваха това увеличение, което вървеше успоредно с ръст на цените. Освен това задлъжняха за да запазят социалното спокойствие. Нашите хубавци вчера се „застраховаха“

БТА :: Депутатите одобриха създаването на държавна верига магазини за хранителни стоки

дано помогне..иначе

 

 

 

 

Редактирано Май 16, 2025 от Tomata

[gmladenov]

Преди 14 минути, Tomata said:

Освен това задлъжняха за да запазят социалното спокойствие.

На агент Дураков не може да му се угоди. 

Когато хърватите задлъжняват, това е за да се запази социалното спокойствие. Виж ако нашите
решат ние да задлъжнеем, това са некадърни политици, които ни тласкат към пропастта. Нъл тъй.

[insighting]

Преди 48 минути, Янков said:

Работата на журналистите в случая е да направят едно журналистическо разследване и да поканят независими експерти за коментари. Нашите журналисти обаче отразяват само гледните точки на политиците и спуснатите "отгоре" нареждания. И в зависимост кой има плаща заплатите, отразяват неговата гледна точка.

Какво разследване искате да има, след като министър отговаря на журналистически въпрос? Интервюто е отразено в няколко сайта. Забелязах, че по медиите статията вече е коригирана, но аз си пазя първата версия. 

[Tomata]

Преди 8 минути, gmladenov said:

На агент Дураков не може да му се угоди. 

Когато хърватите задлъжняват, това е за да се запази социалното спокойствие. Виж ако нашите
решат ние да задлъжнеем, това са некадърни политици, които ни тласкат към пропастта. Нъл тъй.

Пак ли ти бе, Саше? Ако пушиш помисли за здравето на първо място

The price of 1 package of Marlboro cigarettes in Zagreb is €5.47

 

[Янков]

Преди 15 минути, insighting said:

Какво разследване искате да има, след като министър отговаря на журналистически въпрос? Интервюто е отразено в няколко сайта. Забелязах, че по медиите статията вече е коригирана, но аз си пазя първата версия. 

 Ами дайте да видим този некоригиран материал. И не смятате ли че коригирането на материали с оглед политицески интереси е вредно за обществото?

 

[insighting]

Преди 9 минути, Янков said:

 Ами дайте да видим този некоригиран материал. И не смятате ли че коригирането на материали с оглед политицески интереси е вредно за обществото?

 

Този въпрос го задайте на журналистите. Тук не мога да кача скрийншот, изчерпала съм си лимита. А и не ми се прави регистрация по разни файлови хранилища.

[Р. Теодосиев]

България в еврозоната

Отговори на въпроси и проверка на факти относно членството на България в паричния съюз на Европа

Как да говорим обективно, с уважение и яснота по най-спорната икономическа тема в България, пише икономистът Георги Стоев, който през последните месеци поддържа лична инициатива, в която отговаря на въпроси, свързани с еврото. 

https://www.linkedin.com/newsletters/

Как да говорим обективно, с уважение и яснота по най-спорната икономическа тема в България

Тази предпоследна публикация е предназначена специално към онези, които защитават присъединяването на България към еврозоната, и искат да го правят честно, обективно и с уважение към хората, които все още се колебаят. Ако вярваме, че общественият дебат има смисъл, той трябва да се води не с лозунги, а с аргументи, които издържат на съмнение. И точно затова следва да търсим устойчивите основания за защита на еврото не в обещанията за бъдеща изгода, а в ограниченията, които ни предпазват от системни грешки.

Най-важното: изградете аргумента си върху едно послание, няма нужда от списък причини за еврото. Аз лично използвам като аргумент “за” само едно нещо: еврото носи повече сигурност - по-малко риск, вкл. от друг валутен курс.

1. Не влизайте в капана „какво стана в Хърватия и Естония“ — избягвайте индукцията и аналогията.

Много от аргументите „за“ и „против“ еврото, включително сред колеги икономисти и публични говорители, са основани на индукция – наблюдение на миналото и извеждане на обобщения: какво се е случило в други страни, какво не се е случило в България досега и т.н. Това включва и мисленето по аналогия (например: „как стана в Хърватия“). Такива подходи могат да бъдат полезни илюстрации, но не са здрава основа за вземане на решения.

Индуктивните аргументи рядко са достатъчно силни, когато става дума за системни рискове.

Бъдещето се оформя от структурата на стимулите и ограниченията днес. Именно затова следва да говорим за граници и механизми, а не за обещания и надежди.

2. Не твърдете, че еврото ще донесе преки промени – почти всички идват по други линии.

След въвеждането на еврото ще настъпят много промени – но огромната част от тях няма да са резултат от самата валута. Инфлация, доверие, лихвени условия – всички те вече се преливат към нас, защото левът е вързан към еврото.

Не забравяйте, че всеки аргумент-обещание ще бъде лесно атакуван от евро-скептиците - те имат нужда само от едно наблюдение да ви оборят, докато вие никога няма да може да докажете със сигурност, че сте прави.

3. Не замитайте под килима рисковете на еврозоната. Но припомняйте, че ние вече живеем с тях.

Не поемаме нови рискове с въвеждането на еврото. По-големите рискове вече са тук. Плюс вътрешните рискове да променим режима на валутен борд.

Еврозоната не гарантира успех – но изключва някои от най-лошите сценарии за България.

4. Разяснявайте качествената разлика между рискове във и извън еврозоната.

Рисковете в еврозоната са сериозни – но предимно „знайни“: фискална криза във Франция, банков проблем в Испания, „нова Гърция“.

Рисковете в България са по-малко осъзнати, сякаш невидими, но съвсем реални. Достатъчно е обикновено мнозинство в НС за отмяна на борда. Няма нужда от криза – само от желание за харчене. Няма нужда от зла умисъл – достатъчна е глупост или инерция.

В еврозоната рисковете са по-малко персонализирани. В България – те носят човешко лице, на депутати в народното събрание.

5. Пояснете, че стабилността идва не от волята на управляващите, а от правилата.

Както припомня Krassen Stanchev :

“През 2020 г. са отменени правила за стабилност на публичните финанси, прилагани от 2012 г. – 2% дефицит, 40% разходи и дълг, изискване дефицитите да са изключения. Става дума за цялостна смяна на философията на управление.”

Фискална или дългова криза не е изключена и при лева. Но в еврозоната такава криза няма да разруши самите пари. При криза с лев – валутата ще бъде унищожена. Това вече се е случвало. Последно – през 1996–1997 г.

6. Защитавайте гражданите, не държавата.

Да, еврото ограничава фискалната свобода на правителствата. Но в условия на съмнителна бюджетна дисциплина това не е загуба – а защита. Не за политиците, а за гражданите.

Загубата на „фискален суверенитет“ от едно правителство със съмнителни стандарти всъщност е получаване на допълнителен суверенитет за гражданите – свободата да планират живота и бизнеса си без страх от разруха на парите.

7. Via Negativa: показвайте, че стабилността идва от ограниченията, не от идеологии.

Стабилните съюзи между нации се изграждат не толкова върху общи утопии, колкото върху споделени граници на това, което не трябва да се допуска — агресия, икономическа дестабилизация, потискане на човешки права.

Това важи за:

• НАТО – по дефиниция отбранителен съюз;
• Европейския съюз – който дава свобода на движение, но поставя върховенството на правото като входно условие;
• Валутния борд – който лимитира местната самоволност, за да предпази хората от повторение на катастрофа;
• Еврозоната – която отнема правото на безконтролно печатане и харчене на националните правителства, за да върне сигурността на гражданите.

Демокрацията не се гради върху утопии. А върху ясни граници за това, което не бива да се допуска – дори от добри хора с добри намерения.

https://www.linkedin.com/pulse/как-да-говорим-обективно-с-уважение-и-яснота-по-тема-в-georgi-stoeff-xez4f/?trackingId=tTAW19kmRUef9B%2FHbW07yQ%3D%3D

[Tomata]

Преди 2 часа, Р. Теодосиев said:

Демокрацията не се гради върху утопии

 

Вие сериозно ли? Това е обида за човешкия интелект..

Doublethink - Wikipedia

 

(PDF) Democracy as an Open-ended Utopia: Reviving a Sense of Uncoerced Political Possibility

„Както казва един антиутопист: „... структурна характеристика на утопиите изглежда е [тяхната] еднообразност... или, за да използваме по-технически език, съществуването на универсален консенсус относно преобладаващите ценности и институционални договорености... Универсалният консенсус означава, по подразбиране, липса на структурно генериран конфликт. Всъщност много строители на утопии полагат значителни усилия, за да убедят аудиторията си, че в техните общества конфликтът относно ценности или институционални договорености е или невъзможен, или просто ненужен.“ Утопиите са съвършени... и следователно няма за какво да се спори. (Dahrendorf 1958: 116) От това следва, че след като достигнат властта, утопистите ще премахнат политиката както на практика, така и в мисълта, като се установят като единствени арбитри на изискванията за спасение. Идеите, които обещават пълно и вечно социално изкупление, се превръщат в мощни оръжия за потисничество, защото позволяват на онези, които държат властта, да настояват, че дисидентите не са просто хора, които поддържат различно мнение, а пречки по пътя към постигане на човешкото съвършенство: наистина, обещанието за съвършено общество е едно от най-мощните авторитарни изобретения, предлагани някога, защото то обещава, в замяна на подчинение, нищо друго освен края на всички социални злини, които са измъчвали човечеството. Няма значение дали тези, които се позовават на тези идеи, са искрени вярващи в безкласовото общество или властолюбци, използващи обещанието за съвършенство, за да укрепят властта си: ефектът от тези утопии е неизбежно да отричат свободата в името на нейното вечно укрепване.“

 

“Един от начините да започнете да мислите за стимулите е да зададете четири въпроса за конкретна архитектура на избор: Кой използва? Кой избира? Кой плаща? Кой печели?“
Ричард Тейлър

[insighting]

Прочетох друг интересен цитат от Ричард Тейлър: "Познаването на нещо за когнитивната система позволи на другите да открият систематични пристрастия по начина, по който мислим."

 

Много е трудно да се опише механизмът на мисленето. Всичко се случва в неврона, но за да започне този процес е нужно да се побутне с един електрон. Хората, които не могат да мислят и да вземат решения, по-добре да се поучат от животните, на които всеки ден им се налага да правят избори. 

Молекулярната изчислителна машина управлява записаната информация. Един от най-малките белтъци - инсулинът - съдържа само 50 аминокиселини, но се записва в паметта със 150 нуклеотиди. При животните този белтък се взема от две места. Затова част от записа се изхвърля, ако има излишни интрони.

Но генът не е текстов белтък. Той е програма, която може да определи фамилната форма на носа, например. Затова трябва да се разшифрова смисълът на тази програма.

Всеки нервен импулс праща към клетката калций. Без него няма предаване на информация в синаптичната мрежа, тъй като йоните на калция взаимодействат със специални белтъци в самите клетки. 

Можем ли от това да заключим, че който приема допълнително калций, мисли по-правилно?

 

Така че аз съм за еврото, но с опция за запазване на лева.

Защото цената на действието е: ∆E∆T=h

 

 

 

[Tomata]

Преди 35 минути, insighting said:

Можем ли от това да заключим, че който приема допълнително калций, мисли по-правилно?

Не мисля, защото отклоненията от нормите нарушават дефиницията за нормалност. Човек разполага с инструмент (амигдалата), който контролира социалните емоции у хората. Всеки знае, че ние често грешим повлияни от изблик на спонтанни емоции, но това не е причина да пием антидепрасанти всеки ден за да избегнем потенциални грешни решения.

Обикновенно е достатъчно е да броим до десет и да изчакаме  наличните „калциеви йони“ да сработят в наша полза

[Кибик]

 

Гледам аз дебатиту  по теле-визията и разни мастити и не чак толкова експерти размахват данни как европейските централни банки били на загуба, включая най-главната, никой не изпълнявал критериите, дефицити, дългове, мрак, разруха и упадък, пълен с акули които се точат на балканската швейцария да им плати бакиите че няма кой друг.

Едно нещо не ми стана ясно кога се очаква да се срине еврото, че имам сто долара заделени и чакам удобен момент да ги сменя за повече евро.

 

Редактирано Май 19, 2025 от Кибик

[makebulgar]

Преди 1 час, Кибик said:

 

Гледам аз дебатиту  по теле-визията и разни мастити и не чак толкова експерти размахват данни как европейските централни банки били на загуба, включая най-главната, никой не изпълнявал критериите, дефицити, дългове, мрак, разруха и упадък, пълен с акули които се точат на балканската швейцария да им плати бакиите че няма кой друг.

Едно нещо не ми стана ясно кога се очаква да се срине еврото, че имам сто долара заделени и чакам удобен момент да ги сменя за повече евро.

Загубите на ЕЦБ са следствие от механизмите на ЕЦБ за стабилизиране на инфлацията и еврото след ковид епидемията, а не са началото на сриването на еврото. И тези загуби ще се компенсират от печалбите през следващите години, както е описано във Финансовият отчет на ЕЦБ за 2024 г, а няма да се покрият от резервите на БНБ след приемането на еврото, каквито партенки се развяват от маститите експерти и някои политически лидери. Интересното е, че когато ЕЦБ е на печалба, тази печалба се разпределя на националните централни банки като дивиденти. Местните експерти си кротуват и не изтъкват това, че БНБ ще получава тлъсти пачки дивиденти, когато ЕЦБ печели!

 

Редактирано Май 19, 2025 от makebulgar

[insighting]

On 19.05.2025 г. at 11:03, Tomata said:

Човек разполага с инструмент (амигдалата), който контролира социалните емоции у хората. Всеки знае, че ние често грешим повлияни от изблик на спонтанни емоции

Има толкова много академии: за емоционална интелигентност, увереност, лайфстайл... където младите могат да се учат как да се държат и да не грешат. :)

 

Преди 23 часа, makebulgar said:

Загубите на ЕЦБ са следствие от механизмите на ЕЦБ за стабилизиране на инфлацията и еврото след ковид епидемията, а не са началото на сриването на еврото. И тези загуби ще се компенсират от печалбите през следващите години, както е описано във Финансовият отчет на ЕЦБ за 2024 г.

Всеки разход трябва да се покрива с два пъти стойността му приход. Обстоятелственият ковид форсмажор приключва с имагинерна печалба.

[Tomata]

Според статистиката на всеки един българин се падат по около 4500лв кеш в обръщение. При превалутирането се очаква голямата част от тези средства да се осветлят и банките ще могат да ги използват за вторични инвестиции и кредитиране.

Тези 15 млд. евро вероятно ще предизвикат допълнителна инфлация. Кога ще чуем най-накрая смислен финансов анализ на ситуацията или пак ще чакаме някой чужд „експерт“ да решава вместо нас?

[scaner]

Преди 2 часа, Tomata said:

Според статистиката на всеки един българин се падат по около 4500лв кеш в обръщение. При превалутирането се очаква голямата част от тези средства да се осветлят и банките ще могат да ги използват за вторични инвестиции и кредитиране.

Какво значи "да се осветлят? След като те са в обръщение, значи те са "осветени". От къде ще се вземат допълнителни пари за вторични инвестиции и кредитиране?

Преди 2 часа, Tomata said:

Тези 15 млд. евро вероятно ще предизвикат допълнителна инфлация. Кога ще чуем най-накрая смислен финансов анализ на ситуацията или пак ще чакаме някой чужд „експерт“ да решава вместо нас?

Тези 15 млрд лева ги има в оборота в една или друга форма - под левове, и преводно под евро, тугрици...

Инфлацията зависи от няколко фактора: паричната маса, скоростта на обръщение на парите, ценовото равнище и обема на реалното производство. В една нормална ситуация скоростта на обръщение на парите и ценовото равнище са на практика константи, и важните фактори са паричната маса и обема на производството (и услугите влизат тук). Паричната маса е сума от парите в обръщение (отпечатаните пари, тук влизат и скритите пари в буркан-банк, закопаните в двоора и т.н. ) и депозитите по сметки. При прехода към евро стойността на отпечатаните пари ще се запази, обемът на производството също няма да се промени. Нови пари в оборот няма от къде да се вземат. Като резултат - няма в тази посока никакви инфлационни фактори.

Какви други "смислени" анализи очакваш?

 

[gmladenov]

Преди 5 часа, Tomata said:

Тези 15 млд. евро вероятно ще предизвикат допълнителна инфлация.

Проф. Атанас Семов, БАН:

Еврото по никакъв начин не предполага промяна в цените освен начина на оповестяването им.
Въвеждането му може да бъде повод за спекула, но такъв повод имаше многократно в последните
години. Еврото предполага ниска инфлация и задържане на цените – то е "инфлационна котва".

Димитър Радев, уптавител на БНБ:

"Напълно сме готови за еврото. Говоря от името на БНБ." Той подчерта, че въвеждането на еврото
няма отношение към инфлацията, а тя се влияе от други фактори. Ние сме отворена икономика, ако
енергийните цени тръгнат нагоре, това няма как да не се отрази вътрешно на страната и няма връзка
с въвеждането на еврото, коментира Димитър Радев.

[Tomata]

Преди 3 часа, scaner said:

От къде ще се вземат допълнителни пари за вторични инвестиции и кредитиране?

БНБ трябва да потдържа паралелно левове и евро по време на преходния период. Това увеличава книжната маса и оттам инфлацията нараства. Представи си пазар,- даваш банкнота от 50лв и имаш ресто пр. 40. Търговецът може да ти даде 20 евро, но по-скоро ще ти върне 2х20левчета, защото иначе сам трябва да ги отчита в банка и да им плати данък печалба. Левовете в сивата икономика ще продължават да са в оборот възможно най-дълго.

 

Редактирано Май 20, 2025 от Tomata

[Tomata]

Преди 3 часа, scaner said:

Тези 15 млрд лева ги има в оборота в една или друга форма - под левове, и преводно под евро, тугрици...

Не точно, Статистиката води отчет само по формулата емитирани лв -- налични лв в банките. Другите валути никой не може точно да ги определи като обем, защото никъде не са декларирани.

[makebulgar]

"Дългът в чужда валута обаче поражда съвсем различен вид проблеми. Това е основната причина за дългови кризи и хиперинфлация през изминалия век, включително и в България.

Какъв е механизмът на подобни събития? Плащанията по дълга в чужда валута принуждават държавата да изтегли необходимите средства или набирайки нов дълг, или от икономиката. Тя не може просто да емитира още пари. Само че компаниите вносителки, частните длъжници, износителите и обикновено енергетиката, също се нуждаят от чужда валута. Така държавата се оказва в ситуация да избира между дългова спирала с все по-лоши условия и по-големи плащания или създаване на дефицит на чуждата валута в икономиката, който води до срив на стойността на националната валута и хиперинфлация. Това се случи в България през 90-те години на миналия век.

Не е задължително набирането на външен дълг да доведе до такава криза. Това зависи както от размера на външния дълг, така и от платежния баланс – външната търговия и инвестициите, т.е. дали има приток или изтичане на капитали от страната. Държава, чиято икономика се радва на приток на чуждестранни капитали, може да си позволи и по-голям външен дълг.

Къде се намира България в момента на този фон? Финансовото министерство планира държавният дълг да достигне 59,7 млрд. лв. в края на тази година. Това са 9 275 лв. на човек от населението. Така задълженията на държавата ще са 27,7% от БВП, нараствайки с 12,3 млрд. лв., което е рекордно увеличение като парична стойност в новата история на страната. За целта на 28 април държавата пласира на международните пазари облигации за общо 4 млрд. евро (7,8 млрд. лв.)

Към края на миналата година външният държавен дълг възлизаше на 35,5 млрд. лв. От него 33 млрд. лв. бяха деноминирани в евро, 2,8 млрд. лв. – в щатски долари, а 33,7 млн. лв. в други валути.

Дори с рекордното нарастване на дълга през тази година България остава сред най-слабо задлъжнелите държави в света, сочат данните на Евростат. В Европейския съюз средната държавна задлъжнялост е близо 81% от БВП. Само Естония бе по-слабо задлъжняла от България със съотношение дълг към БВП към края на 2024 г. от 23,6%. Вече и Люксембург е по-малко задлъжнял, с държавен дълг от 26,3% от БВП. Но всички останали европейски страни остават по-задлъжнели от България, като държавните дългове на Белгия, Италия, Испания, Гърция и Франция надхвърлят 100% от БВП.

Значителна роля играе и очакваното влизане на България в еврозоната. Тогава на практика целият държавен дълг, деноминиран в евро, ще бъде в националната валута на страната. Това значително ще намали риска от евентуална дългова криза." 

https://www.vesti.bg/bulgaria/bylgariia-dylzhi-miliardi-sasht-trilioni-problem-li-e-6228938

[scaner]

Just now, Tomata said:

БНБ трябва да потдържа паралелно левове и евро по време на преходния период. Това увеличава книжната маса и оттам инфлацията нараства.

Количеството въведени евра съответства по стойност на количеството изведени левове. Стойността на паричната маса не се променя, това е идеята. Няма как инфлацията да нараства. Освен ако в банката са пълни некадърници, но това не е проблем на еврото...

Първо, основната икономическа закономерност:

"паричната маса" умножена по "скоростта на обръщение"
количествено трябва да съответства на
"равнището на цените" умножено по "обема производство".

Нарушението на тази закономерност в една или друга посока води до инфлация или дефлация.

Възможните проинфлационни ефекти са следните:

- Спекулата води до промяна в равнището на цените, от там нарушение. Нивото на цените на ресурсите влияе по същият начин.

- Повишаването на скоростта на обръщение е свързано с повишени инфлационни очаквания на населението: като очакваш, че парите ти могат да се обезценят, бързаш да ги изхарчиш за да купиш нещо стойностно.

Ако балансираш тези параметри, няма как да имаш инфлация.

Един риск, който се забелязва в тази схема, може да се прояви при много сенчеста икономика. Ако населението има незаконни доходи, и ги крие под дюшека, това са пари, които излизат от обръщение, и не са в депозити. В една нормална ситуация това се компенсира с естествено увеличаване на скоростта на обръщение на парите. При обмяна в евро, тези скрити пари ще излязат наяве. При установилата се по-висока скорост на паричен оборот това би вдигнало инфлацията за кратко време, защото системата е инертна. Но системата работи така, че бързо ще се нормализира скоростта на паричният оборот, и инфлацията ще се върне в нормата. И оценките показват, както и наблюденията над други страни, че този ефект (заедно със съпровождащата спекула) води до кратковременно повишаване на инфлацията с десети от процента. Тоест това също не е проинфлационен фактор.

Преди 6 минути, Tomata said:

Не точно, Статистиката води отчет само по формулата емитирани лв -- налични лв в банките. Другите валути никой не може точно да ги определи като обем, защото никъде не са декларирани.

Другите валути нямат значение, защото паричната маса е в лева. Ако ти извадиш куфар с 1000 евра (недекларирани, паднали от небето), то за да влезе в  системата, ти трябва с тях да купиш левове. Тоест от наличната парична маса ще ти се заделят 2000 лева, и общата парична маса няма да се промени. Съответно нямаш проинфлационни фактори тук.

Да, ако извадиш на пазара толкова евра, колкото са запасите поддържащи лева във валутният борд, може да счупиш борда, с всички инфлационни и други последици. Но това е явно провокационна ситуация  

[Tomata]

Сега, за да сме на ясно. България никога не е теглила кредити в левове. Дългът се емитира в левове след като е постъпил в долари или евро според зависи. Валутният борд осигурява ликвидност на дълга пак в долари или евро, злато и др. първокласни активи. Никой не отпуска кредит на честна дума на държава, която ще „обещае да ги върне“. Трябват гаранции. Т.е. емитираните левове имат стабилно покритие в БНБ, във вид на валутни и др. резерви, които гарантират ликвидност на дълговете. Ниската ни задлъжнялост от около 27% не значи, че сме по-платежоспособни от развитите европейски икономики с 100 и повече% задлъжнялост, защото БВП на България е много нисък и не може да гарантира по-голяма задлъжнялост. 

[Tomata]

Преди 8 минути, scaner said:

Другите валути нямат значение, защото паричната маса е в лева. Ако ти извадиш куфар с 1000 евра (недекларирани, паднали от небето), то за да влезе в  системата, ти трябва с тях да купиш левове. Тоест от наличната парична маса ще ти се заделят 2000 лева, и общата парична маса няма да се промени. Съответно нямаш проинфлационни фактори тук.

Много обширни обяснения, но не отговорят на деиствителноста.

Сега, сивата икономика държи в обръщение 1000лв. В Банките имаш минус хиляда и се появява дифицит. Бнб емитира компенсационен дълг за да гарантира плащанията по бюджета. Част от тези емисии отново се отклоняват към сивата икономика и цикълът се повтаря.

Дано сега да е станало ясно естеството на проблема.

[Кибик]

Сивата икономика спасява народеца от инфлация и затова да живей сивата икономика? 

А за да спасим сивата икономика требе да си кътаме левчето. Те ти тебе и железен аргумент.