Естетиката като наука за правилата на изразяване в изкуството

[Мълчаливец]

Естетическите категории като ос между ред и неговото разрушаване

Най-напред бих искал да отбележа, че естетичното преживяване е твърде субективно, за да бъде търсено в самите неща или в техните изображения. Човек изпитва емоции при възприемането им и ги свързва със своя предходен личен и културно придобит опит.

Определящи стават способността за съпреживяване и наличието на натрупана символна културна памет.

В опит да подредя естетическите преживявания в някаква скала, се обърнах към традиционните естетически категории, които исторически ги изразяват. Предложената тук подредба се основава на една ос:

отношението към реда — към утвърждаването му или към неговото разрушаване и преструктуриране.

Под „ред“ разбирам не толкова социален или морален ред, а нещо по-общо — признат, одобряван, легитимиран порядък на света.

Естетическото преживяване възниква от позицията на наблюдателя, който съпреживява, но и оценява. Той неизбежно заема позиция: дали одобрява реда, дали съчувства на неговото разрушаване, или остава в колебание между двете.

Пример: изображение на св. Георги, побеждаващ змея, се възприема като утвърждаване на реда — героят спасява света от алегорията на злото. Обратно, сцената на жертвоприношението на Исаак представя тревожен образ — възрастен мъж, замахнал с нож към дете. Естетическото възприятие се напряга между непосредствената човешка реакция и културно наложения разказ за покорство пред божествения ред.

---

 Полюсите на скалата

Предлагам две крайни, идеални стойности:

 Идеалният ред

 Пълното разрушаване на реда и неговото преструктуриране

Това са трансцендентални граници. Те не са напълно изобразими, но структурират естетическото поле.

Между тях се разполагат традиционните категории.

---

 Положителната страна: утвърждаване на реда

- Весело-комично

Неловкости, конфузни ситуации без зла умисъл — временно нарушение на реда, което не го разрушава.

-Красиво

Хармонична, жизнена, устойчива форма, която изглежда предсказуема и съгласувана със света. Пример е „Земната и небесната любов“ на Тициан.

-Трагично

Усилие или изтърпяване на страдание в стремеж към утвърждаване на реда, което надскача човешките ограничения и често завършва с неуспех. Типичен пример е Антигона или мъченическите изображения на св. Себастиан.

-Героично

Свръхусилие или понасяне на непосилно страдание, което се увенчава с успех и реализира определен идеал за ред — от Херкулес до рицарските романи.

-Възвишено

Досег до трансцендентен идеал, който надхвърля човешката мярка. „Каеща се Магдалена“ и „Ассунта“ на Тициан се стремят към подобно преживяване, макар че самият идеал остава неизобразим.

---

 Отрицателната страна: разрушаване или подмяна на реда

-Иронично-комично

Редът е подложен на критика и присмех. Иронията разклаща легитимността му.

-Неприлично / грозно

Поведение или образ, които не могат да се превърнат в универсален закон. Уродливост, разпад, скандалност. Пример: „Вакханалия“ на Питер Паул Рубенс.

-Трагедия на антагониста

Страдание на герой, стремящ се да разруши реда. Макбет е показателен пример: неговото падение е едновременно морално и екзистенциално.

-Домогване на свръхантагонист

Фигура, която успява да наложи нов ред чрез разрушение — исторически примери са Адолф Хитлер и Джим Джоунс.

---

 Нулевата точка

В средата на скалата стои нулевата точка — безструктурният хаос, абсурдът, врящото състояние, от което могат да кристализират различни идеи за ред. Това е зона на неопределеност, където оценъчната позиция на наблюдателя става решаваща за последваща тенденция.

---

 Заключение

Предложената скала не оценява героите морално, а описва посоката на тяхната естетическа енергия спрямо идеята за ред.

Естетическото преживяване възниква в напрежението между съпреживяване и оценка, между утвърждаване и разрушаване, между хаос и форма.

Тази ос не претендира за окончателност, но може да служи като инструмент за позициониране на художествени образи и идеи в едно динамично естетическо поле.

[Мълчаливец]

За какво може да се използва тази скала? 

• За определяне мястото на персонаж или произведение по отношение съгласие със съществуващия ред или идеи за алтернативен.
• За добавяне на характеристики, които са присъщи на това гнездо, на тази естетическа категория.
• За сравняване на персонажи и произведения по отношение естетическата категория.

Скалата дава възможност да погледнем на отрицателните герои не само като рушители, но и като носители на някакви идеи за ред, което може да бъде обсъждано и оценявано. Поставянето на абсурда, хаоса в средата, нулата, дава възможност да погледнем на това безвремие като на среда от която израстват идеи за нов ред. От абсурда на Първата световна се роди "Моята борба", но и идеята за свобода на колониите, разпространи се социалната идея."Огънят". Чрез скалата можем да обясним трагичността на Хамлет и Антигона, като привърженици на конкретни правила и ред. 

Пример: Данте поставя Брут и Касий наравно с Юда Искариот по крайни мъки в Ада. Да определим какви персонажи са двамата в краткия ми разказ? "Двамата имат републикански идеи в името на които искат да убият диктатора. Не са достатъчно решителни и бягат. Убити са при сетнешните действия на Август." На практика те са в гнездо където в името на идеи са положили усилия, но не са реализирали идеите си, значи са трагични персонажи. Обаче дали са герои или антигерои? В Рим тенденцията е към имперски ред, заменящ републиканския. Те са привърженици на републиката, т.е. възвръщане на предишен ред. Значи са антигерои, трагични антигерои. Цезар и Август са персонажи- герои, защото са наложили своя ред. Вината на републиканците не само не е като на Юда, но е и дори с добри цели, но Данте преценява, че те са предатели на благодетеля си. Те пречат на единовластието, определящо за царската и папска власт и последващото величие на Рим... заради това Луцифер вечно ще ги гази с крака.

Юда пък изпълнява предвещаното- с него или без него, Исус следва да бъде жертван за да изкупи греховете на хората. Защо е така сурово наказан? Е, скалата не може да реши това. Според нея Юда е трагичен персонаж- антигерой. Ставайки предател, той противостои на утвърждаване реда на Христос. 

[Мълчаливец]

Мястото на героите на "Коса" на М. Форман.

Тук не може да мине без разграничението на субективното възприятие на "Доброто общество" и на М. Форман. 

От страна на Доброто общество, тези герои са с негативна оценка- рушители на реда, но без голяма опасност. Виждаме реакцията им на семейното парти на Шийла- досада и търпение. Нахлулите са дрипави и неподстригани наркомани, юноши,които ще се върнат в традиционните роли и от хипита ще станат юпита. 

От страна на режисьора, те са предадени в положителна светлина. Комични, не достигат до героично, едва засягат трагичното, но определено градят ред, а не го рушат. Симпатични и със съчувствие изразени.

Така филмът е Комедийно- драматичен. Протестът е формален, без сила и енергия за продължителни действия и решителни резултати. Музикална мелодрама.

[deaf]

Преди 33 минути, Мълчаливец said:

градят ред, а не го рушат.

Хипарите не градят ред. Те са полезни за обществото дотолкова,доколкото са полезни несмъртоносните вируси в човешкото тяло,които поддържат имунната му система здрава.

[Мълчаливец]

Преди 4 часа, deaf said:

Хипарите не градят ред. Те са полезни за обществото дотолкова,доколкото са полезни несмъртоносните вируси в човешкото тяло,които поддържат имунната му система здрава.

Не бих казал, че те не вярват в реда на ерата на Водолея, Flower Power и пр. Съществуващите и днес хипарски комуни в Калифорния и Дания са някакви социални общежития с някакъв ред. Хипитата организират множество акции, за които се иска организация= ред. Не твърдя, че той е по- добър, дори мисля, че е по- примитивен.

Не коментирам и полезността- безполезни има на всяко равнище. Понякога се чудя и на "полезността" на малкия Аякс- "герой" в Троянската война.

Интересно ми е, защо не харесваш образа на хипарите от този прекрасен филм?