Отиди на
Форум "Наука"

На лов за време


ISTORIK

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Как премина последната ви работна седмица? Чувствахте ли се по-уморени, изнервени или сънени от обикновено? Излизахте ли повече вечер? Лягахте ли си по-рано?

Психолози, биолози и социолози все още не могат да постигнат съгласие за ефектите на лятното часово време върху хората. Икономистите също спорят дали и доколко общият финансов ефект от разместването на часовници е положителен. Въпреки това вече почти три десетилетия България започва да живее с час напред през пролетта и се връща с час назад наесен.

Основната причина за въвеждането на лятното часово време е идеята за спестяване на енергия. С приближаването на пролетта дните започват да нарастват и изгревът да става все по-ранен. Един час слънчева светлина, който си остава неупотребяван в ранната сутрин, се "премества" към края на деня. С това субективно вечерите са светли до по-късно.

Бенджамин Франклин, голфът и Първата световна война са три от основните фактори, които се крият зад идеята за смяна на времето. През 1784 г. Франклин на шега предлага на французите да стават час по-рано сутрин, за да пестят от свещите, с които си светят вечер. Повече от сто и двадесет години никой не се трогва от подобна перспектива. В началото на ХХ век англичанинът Уилям Уилет започва искрено да се ядосва, че вечерните му игри на голф са прекъсвани от залеза на слънцето. Уилет е възмутен и от навика на съгражданите си да спят до късно сутрин. Вдъхновен от възможността да направи нещо по тези два въпроса, той предлага законодателна промяна, която да въведе ежегодно превъртане на часовниците с час напред през пролетта и назад през есента. Макар да получава широка подкрепа (например от младия тогава политик Уинстън Чърчил), Уилет не успява да прокара закона си през британския парламент. За промяна на установените навици на хората е необходима много по-сериозна мотивация.

Първата световна война се оказва достатъчна за целта. С идеята, че това ще им даде някакво стратегическо предимство и ще пести енергийните им ресурси, през 1916 г. Германия и Австрия преминават към лятно часово време. Британия и много други европейски страни бързо последват примера им. За една година до подобна мярка прибягват и САЩ. Решението за това навсякъде се взема доста импулсивно, без да се правят много изчисления за ефекта и да се дават обяснения на хората.

След десетилетия на прекъсвания и колебания, днес лятното часово време се спазва в около 70 страни по света. От него има смисъл предимно на места, където дните през лятото са забележимо по-дълги, отколкото през зимата. Около екватора, където денят и нощта са приблизително равни - по около 12 часа - смяната на времето не е популярна. Точните дати, на които се преместват часовниците, варират от държава на държава, а често и от година на година. От 1996 г. насам европейските страни променят времето си в едни и същи дни - последните недели на март и октомври. Изключение прави Исландия, която е на лятно часово време през цялата година.

Наистина ли се налага?

Днес мнозина поставят под съмнение полезността на лятното часово време. Смята се, че то намалява с до 1% използваното електричество в домовете на хората. Няма обаче сигурни данни, които да потвърждават това. Спестеният ток би идвал предимно от осветлението, което човек пуска по-късно вечер. За множеството други използвани електрически уреди обаче смяната няма особено значение. На местата, където температурите са по-високи, допълнителният час слънце вечер даже означава по-дълго включен климатик за охлаждане на дома. Според някои социолози по-светлите вечери са добър повод за по-активен социален живот. Това често означава излизане с автомобил и съответно допълнителен разход на бензин. Друг довод за използване на лятно часово време е намаляването на транспортните произшествия, които често се случват привечер. Понастоящем обаче няма как да се провери точно доколко катастрофите намаляват заради допълнителния светъл час и доколко заради като цяло по-добрите пътни условия през летния сезон. Известно е обаче, че в първата седмица след преместване на часовника напред броят инциденти на пътя се увеличава. Причината са разсеяните, сънени шофьори. През въпросната първа седмица много хора са и по-малко продуктивни, защото заспиват, когато са свикнали (късно), а трябва стават, когато звънне будилникът (прекалено рано).

Смяната на времето е особено неприятна за работещите, чийто труд е свързан с изгрева на слънцето. Земеделските занимания например не могат да бъдат отместени с час назад само защото часовникът показва, че е рано. Ако хората, наети за подобен тип задачи, идват на работа по новото време, продуктивността им ще е забележимо по-малка. За някои видове бизнес (авиокомпании, борси) пък точният час на различни места по света е много важен. За тях смяната на времето е досадно усложнение.

Макар и сверяването на часовника на видеото (или DVD плеъра) да изглежда невъзможно тежко упражнение, настройката на биологичния часовник е дори по-трудна. Процесите в човешкото тяло имат определена цикличност. Химикалите, които се движат из организма, следват собствено разписание по определен дневен ритъм. Едва ли е изненада, че това разписание е свързано повече със слънчевата светлина и по-малко с това какво съобщават на кръгъл час по радиото. Метаболитните процеси, сънят и температурата на тялото много зависят от слънцето. Макар че организмът се напасва спрямо социални фактори (в колко го будите сутрин, на какво осветление го излагате и т.н.), свикването с един разместен час не става веднага. Според някои изследвания то може да отслаби имунната система за една-две седмици.

Всичко това, разбира се, е много условно - зависи от навиците на човек, дали и доколко живее по часовник, дали и доколко се показва на слънце. Това, което лятното време най-често ни отнема, обаче е онзи един час сутрешен сън, на който повечето хора много държат. Известно успокоение е, че в това отношение има и по-онеправдани народи от нашия. От тази година правителството на САЩ удължи лятното часово време с цял месец. Реакциите на населението са разбираеми. Според много американци "това се превръща от странна практика в необичайно и жестоко наказание за цяла нация". Ето защо хората изпращат до щатското правителство контрапредложение: "Ако трябва да намалим разхода на енергия, сигурно можем да го направим по по-добър начин. Бихме могли например да обявяваме война на по-малко страни - това ще ни спести няколко хиляди барела петрол дневно."

Вестник "Капитал"

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • 8 years later...
  • Глобален Модератор

Смяната на часовото време е най-ненужната измислица на човека

В момента играта със стрелките става основно в Европа и в Северна Америка. Все повече енергийни експерти обаче са против. Според тях потребителите на ел. енергия използват количество, което зависи от качеството им на живот, а не - от системата на лятното часово време, като изключение прави само осветлението. Изчисления сочат, че пестенето на ток през периода март – октомври е едва 55 стотинки на човек у нас.

Според учените намалената стойност на осветлението през следобеда по време на лятното часово време се компенсира от по-високите разходи за климатици в горещите следобеди и увеличените разходи за отопление в студените сутрини.

Изследването "Смяната на лятно и зимно часово време и инфарктът на миокарда", публикувано в New England Journal of Medicine през 2008 г., установява, че случаите на инфаркти нарастват силно в първите три дни след прехода към лятно часово време през пролетта. Обратно, имало е по-малко случаи на сърдечни удари при прехода от лятно към зимно време наесен. Изследователите твърдят, че най-разумното обяснение за това е негативният ефект от недоспиването върху сърдечно-съдовата система.

Друго изследване, публикувано в Current Biology през 2007 г., твърди, че системата за смяна на ден и нощ в човешкия организъм не се пренастройва към завъртането на часовника и сезонната адаптация към смяната на времетраенето на светлото време се нарушава от лятното часово време. Друго изследване от 2008 г. анализира връзката между лятното часово време и общото човешко здраве, особено психичното такова, като свързва завъртането на часовника напред през лятото с ръст на самоубийствата.

Много хора смятат, че за регулирането на биологичния им часовник е нужна не повече от седмица. Това е така, но в най-общия осреднен случай, казват експертите по хронобиология. Защото голяма част от хората разстройват съня си за много по-дълго – за месец, дори за два и повече. А пълноценният сън е изключително важен за релакса на сърцето, което нощем работи на „щадяща програма“. Тези, които го преживяват по-силно, са отпаднали, трудно се концентрират, лесно се изморяват, стават раздразнителни, неща, които са вършили с лекота, почват да им струват усилия, правят много грешки и в работата си. Най-опасно въртенето на стрелките е за хората, които и без това са в стрес, и за страдащите от хронични заболявания. Особено чувствителни са тези със сърдечносъдови заболявания и с диабет. По-чувствителни към смяната на времето са децата и старите хора.

Докато спим, епифизата отделя ценния хормон мелатонин, необходим за правилното функциониране на ендокринната система. Мелатонинът, известен още като хормона на младостта, циркулира нощем в кръвта, обновява клетките. И така с превъртането започват проблемите – тревога, безпокойство, напрежение, панически кризи, депресия и безсъние. Това отчитат психиатрите и психолозите при смяната на часово време върху организма на човека.

Специалистите сочат, че в понеделника след смяната на часовото време сърдечносъдовите проблеми скачат с 60%. Потърсилите спешна помощ за сърдечна аритмия, хипертония или инфаркт се увеличават повече от двойно. С около 10% се увеличават само инфарктите в опасния понеделник. Медиците свързват изместването на стрелките с факта, че именно през април-юни са най-много случаите на инфаркти и инсулти.

По данни на СЗО смяната с лятното часово време предизвиква безсъние при 45% от хората в Европа, включително и в България. Увеличава се с 15% и броят на пътнотранспортните произшествия непосредствено след смяната.

Всяко преместване на стрелките на ритъмния биологичен часовник на човешкия организъм напред или назад неминуемо води до сериозни трудности в неговата адаптация, категорични са огромната част от медиците по света. А някои дори смеят да твърдя, че именно смяната на времето е една от основните причини за рязкото нарастване на „психичните, коронарните, канцерогенните и опорно-ставните заболявания, за податливостта на все повече и повече хора към остро заразните епидемични болести, включително - и към СПИН.

Адаптацията към смяната на часа може да се сравни с адаптацията, нужна при отиване в държава с голяма часова разлика от България - +/- 7- 8 часа. Такива държави са например САЩ, Канада, Австралия и Япония. Това води до неприятния феномен, при който към 20.00 часа на човек му се доспива, а към 4.00 часа се събужда. Някои се адаптират бързо, за други са нужни около 2 месеца. Най-лошата часова разлика е между +/- 8 и 12 часа. Теоретично за организма е по-добре денят да е по-дълъг, но все пак трябва да има достатъчно тъмно време, за да се спи.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Добър материал. Аз съм съгласен с тезата ти (твоя ли е бай дъ уей) както и ссъ становищата на енергийните експерти (които са против тази практика).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Важно е, че за "наши хора" се откриват работни места ...

 

 

пп Измислиха и виц:

"Преместихме часовника с един час напред.
- Преди ми ставаше в леглото, сега ми става в автобуса."

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Нещата са измислени от други хора в други времена. 

Сега има промяна в начина на работа, наична на мслене, технологиите... Проблемът е, че тази система работи в по-голямата аст от цивилизованите страни. Които може да са отворени към иновациите (за инженерните говоря), но не са склонни да сменят нормативи (закони, правила, методики), особено когато консерватизмът  им не предизвиква някаква голяма криза.

Ние в БГ сме обратния случай - система от мерки, закон и правило сменяме бързо, но по отошение на иновациите (и материално-техническата база изобщо) сме консервативни. :)

В този случай е "+", че мигновено можем да го въведем, а "-" е, че чакаме групата от цивилизовани държави да ни го вмени / наложи / препоръча, а за тях такова решение изобщо не стои на дневен ред

 

Или другите се гордеят със закон на 100 г, а ние с техника оттгава

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 Дето казал стария индианец: "Белия човек си мисли че като отреже одеялото от горния край и го зашие в долния, то ще стане по дълго." :) Да не забравите, че днеска се сменя зимното питие с лятно!:beer:

Редактирано от vvarbanov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност и зимното и лятното часово време са една абстракция. От двете страни на българо-сръбската граница слънцето изгрява и залязва по едно и също време, но часовниците сочат различен час. Ако при нас слънцето залязва през зимата в 17 часа, при сърбите в 16 часа. Но източна Сърбия и западна Франция са в един часови пояс и часовниците сочат еднакво и в Ниш, и в Нант, но когато в Ниш е изгрев, в Нант ще чакат от един час, за да видят слънцето.

Смисълът на промяната е да се вземе един час от сутрешните часове и да се даде на вечерните. Сутрин повечето хора още спя и им е все едно да денят почва в пет или шест часа. Докато не е все едно дали се мръква в 20 или 21 часа.

От тая гледна точна всички приказки за рискове за здравето при смяна на часовото време са празни приказки. Който е свикнал да ляга в десет и да става в шест, при новото време ще ляга в девет и ще става в пет, ако иска. Други пък ще се настроят по лятното време.

На мен лично ми е много по-удобно вечер да имам още един светъл час

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Пуснах анкета по темата.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По какъв начин анкетата може да допринесе за промяна на мнението на „началниците” от Брюксел? От там казват, че били необходими нови данни и някакъв "по-систематичен подход".

 

29 октомври 2015 г.

 

Европа няма да отмени лятното часово време, въпреки че повечето евродепутати настояват за преразглеждане на директивата заради негативните последици върху здравето на хората, транспорта и туризма. Това стана ясно след дебат в ЕП в Страсбург днес. Еврокомисарят по транспорта Виолета Булц е категорична, че за момента няма достатъчно основания ЕК да отмени лятното часово време.

 

Евродепутати от различни политически сили обявиха отношението на комисията към проблема за скандално, абсурдно и дори - иронично. Според тях Европейската комисия пренебрегва здравето на хората, което е недопустимо. От името на парламентарната комисия по правни въпроси, председателят й Павел Свобода попита защо Европейската комисия умишлено пренебрегва множество научни изследвания от ЕС и други страни, в които се посочва отрицателното въздействие на лятното часово време.

 

„Проучвания на 9 европейски университета показват, че промяната към лятно часово време води до здравни проблеми. Много европейци са на мнение, че въздействието е лошо - те не могат да спят, имат храносмилателни проблеми, страдат от депресия. Всичко това може да доведе до диабет и затлъстяване. Лятното часово време освен това се отразява много зле на хората, които страдат от аутизъм. Освен това 131 милиарда евро се изразходват за медикаменти и други средства за справяне с промяната. Комисията заявява, че държавите - членки досега не са се оплаквали, следователно няма защо да се обръща внимание на такъв незначителен проблем. Очевидно, за комисията здравните проблеми на 20% от гражданите нямат никакво значение. Комисията също така не обръща внимание на огромните разходи, които се правят. Това е скандално", добави той.

 

За преосмисляне на директивата призова и германският евродепутат Михаел Крамер.

 

„Експертите са единодушни. Доводите в полза на смяната на времето са поставени под въпрос от учените. Няма никакви научни факти, които да доказват ползите от преминаването към лятно часово време. Първоначалните доводи бяха свързани с пестенето на енергия. Проучванията обаче сочат, че този ефект вече не е налице. Вместо да получим положителен ефект, ние по скоро я пилеем. Трябва да се сложи край и да се запитаме тази система на промяна на времето има ли още смисъл", обясни Крамер.

 

В хода на дебата бяха представени и други аргументи за отмяна на лятното часово време.

 

Проучвания сочат, че при смяната на часовото време броят на катастрофите се увеличава с 48%. Смяна на часовото време се отразява негативно върху децата, образователния процес в училище, на туризма и икономиката като цяло. Всички евродепутати в изказванията си призоваха комисията да преосмисли директивата, която по думите им е остаряла и да се прояви загриженост към здравето на хората и икономиката.

 

В отговор еврокомисарят по транспорта Виолета Булц отговори, че е разговаряла поотделно с държавите - членки, за да разбере какво е тяхното мнение и има аргументи „за" и „против" лятното часово време.

 

„Наистина доста от проучванията се съсредоточават върху потенциалните отрицателни последици за здравето, но все още няма нищо убедително. Аз се вслушвам в думите ви, уверявам ви в това, но основната ми цел е да се запази единният пазар, което означава решението по този въпрос да бъде единодушно и да се вземе на европейско ниво от всички, затова на този етап комисията не обмисля промени по действащата директива", добави тя.

 

Еврокомисарят допълни, че ако се получат нови данни като част от един по - систематичен подход, ЕК е готова да преразгледа позицията си. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1523785

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...