Езикът Волапюк (Volapük)

[Flavius]

Glidis, o flens! (Здравейте, приятели!)
 

Има ли сред вас ентусиасти, които са проучвали първия изкуствен език, който добива световно разпространение (достигайки около 1 милион изучаващи го в рамките на 5 години след създаването си)? 
Какво мислите за този език? Бихте ли имали интерес да го разчепкаме заедно и да си направим един своеобразен кът за изучаването му тук в тази тема, а при евентуален интерес, може да се организираме и като първия Волапюк клуб в България. 

Волапюк в момента се говори от около 20 човека в света, съответно всеки, който пристъпи към неговото изучаване трябва да е поне малко луд... 

[mnogoznaiko]

Интересно, може ли да дадеш повече информация?

[Flavius]

Езикът Волапюк е създаден от немския католически свещеник Мартин Шлейер през 1879г. Историята по създаването на езика е обвита в легенди и мистерия, но като в кратце звучи така: един съсед на Шлейер бил закъсал за пари и писал до свой роднина в Америка с молба за финансова помощ. Писмото, което изпратил било върнато от пощата, понеже не ставало ясно до кой адрес да бъде изпратено, поради различните спелувания на имената в английския език. Съседът на Шлейер бил съкрушен, че поради своите затруднения да спелува правилно адресът, не може да получи необходимата му финансова помощ. Шлейер бил докоснат от съседските неволи и се захванал да реформира писменните системи като подготвил нова унифицирана писмена система. Докато работил върху унифицирана писмена система, имал видение от Бог, в което Бог му казал да направи нов език, който да служи за помощен в общуването между хората. Така Шлейер изготвил Волапюк за много кратко време. През 1880г Шлейер издава първия учебник по волапюк и езикът бързо се разпространява по целия свят. Създават се над 200 клуба по Волапюк в редица държави по целия свят. През 1884 се състои първата волапюк конференция във Фридрисхафен, а през 1887 се провежда втората конференция в Мюнхен. Тези първи две конференции ползуват за работен език немския, но на третата Волапюк конференция в Париж през 1889г се използва именно Волапюк за работен език. Стига се дотам, че дори една от дъщерите на виден за времето си волапюкист е отгледана с майчин език Волапюк. 

Постепенно Волапюк запада, поради трудността, с която Шлейер възприема предложенията за промени в езика, а и поради появата на Есперанто. Реално редица волапюк клубове се преименуват на клубове по есперанто и това слага край на световната популярност на езика. 

Самият език е аглутинативен като думите се променят с помощта на префикси и суфикси. Има 5 падежа и като речников фонд наподобява английски. 

[Flavius]

УРОК 1 => ПРОИЗНОШЕНИЕ НА ВОЛАПЮК

Волапюк първоначално се е стремял да премахне звука 'Р' поради това, че е труден за редица народи. Затова първоначалната версия на езика замества 'Р' с меко 'Ль'. През 1929г холандецът Ари де Йонг прави реформа в езика, която се изучава в момента и връща в употреба звука 'Р'.
Във Волапюк са запазени три по-специфични звука по подобие на немския, така наречените умлаути (ä, ö, ü).

Ето буквите във волапюк: 
a, ä, b, c, d, e, f, g, h, i, j, k, l, m, n, o, ö, p, r, s, t, u, ü, v, x, y, z

Като цяло повечето от тези букви имат еднакво произношение с българските им еквиваленти.
Ето и буквите с различно произношение спрямо българския или имащи нужда от допълнително разясняване:
ä => средно между А и Е като английското æ (звучи по-скоро като Е)
c => като българско Ч
g => като българско Г
h => като българско Х
i => като българско И
j => тук е интересно като решение... звучи като българско Ш
l => като българско Ль (произнася се винаги меко като в думата 'леля', а не като в думата 'лост')
ö => като българско ЙО
u => като българско У
ü => като българско Ю
x => като КС, както X в английската дума flex
y => като българско Й
z => като българско Ц или ДЗ

Редактирано Неделя в 10:20 от Flavius

[Flavius]

УРОК 2 => ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ И ГЛАГОЛЪТ СЪМ

 

Вижте колко елегантно е решен въпроса с личните местоимения във волапюк: 
Ед. число
Ob => Аз
Ol => Ти
Om => Той
Of => Тя
On => To

Множествено число се образува винаги с добавяне на S накрая. Това правило важи и за местоименията:
Obs => Ние
Ols => Вие
Oms => Те (само мъже)
Ofs => Те (само жени)
Ons => Те (неутрално, когато се обръщаме към мъже и жени заедно или неодушевени предмети)

Ето и глаголът съм:

Binön => инфинитив 'да бъда/ да съм'

Ob binob => Аз съм
Ol binol => Ти си
Om binom => Той е
Of binof => Тя е
On binon => То е

Obs binobs => Ние сме
Ols binols => Вие сме
Oms binoms => Те са (само за мъже)
Ofs binofs => Те са (само за жени)
Ons binons => Те са (общо за мъже и жени или за неодушевени предмети)

Реално, за да спрегнем един глагол от инфинитивната му форма, трябва да премахнем инфинитивното окончание ön и да добавим съответното окончание за съответното лично местоимение. Можем също да изпуснем личното местоимение и да използваме глагола директно като в следния пример: 

Binob gudik => Добър съм

Но може и да подчертаем значението като използваме лично местоимение:
Ob binob gudik => Аз съм добър

Ето и спрягането на още един глагол: 
Vilön => да искам

Ob vilob => Аз искам
Ol vilol => Ти искаш
Om vilom => Той иска
Of vilof => Тя иска
On vilon => То иска

Obs vilobs => Ние искаме
Ols vilols => Вие искате
Oms viloms => Те искат (само за мъже)
Ofs vilofs => Те искат (само за жени)
Ons vilons => Те искат (общо за мъже и жени или за неодушевени предмети)

*** ЗАДАЧА ***
Спрегнете следните глаголи: 
tidön => да преподавам
studön => да уча
vobön => да работя

Редактирано Неделя в 10:54 от Flavius

[Exhemus]

Погледнах във Викито и двата. Есперантото го схващам с повече или по-малко замисляне, докато Волапюк - никак. Не знам един китаец какво ще каже?

Що се отнася до изкуствени езици (в различна степен) - в момента са в оботот доста такива:   Мандарин (путунхуа), Иврит, Украински, Румънски, Македонски  ...    Понеже са станали основни за дадена страна, значи освен налагането със закони и наредби има и стихийно развитие и жаргонизация.  При създаването им със сигурност са спазвани условията за простота, леснина, разбираемост (е може би с изключение на езиците, създадени изключително за антипод). Та, интересно е след по-продължителна употреба, дали тези езици са се обоклучавили, т.е. дали се е развалил първоначалният замисъл?

Наистина, има нужда от един световен неутрален език!

Той ще е по-добър, защото ще се възползва от постиженията на информационната ера. Ще употребява граматични конструкти, които не са известни в старите езици - чисто нови или взаимствани от езиците за програмиране. Нови цели ще бъдат - намаляване на информационният излишък (компресия), а колкото остава - да служи за "контролен код" за изправяне на грешки. Това в естествените езици става стихийно и неравномерно.  Избягване на повторенията също е метод на компресия ( в естествените езици затова са местоименията, членовете..) но когато в контекста присъстват  няколко термина от един и същи вид, местоименията издъхват (всяко се свързва само с един терм) и възникват двусмислици.

    Тъй като при езиците за програмиране граматиката е до крайна степен изчистена в служба на смисъла,  те може да послужат като база за сравнение и усъвършенстване. Маркъп езиците са още по-интересни като междинно звено. Техните тагове и атрибути са един вид "местоименията" на езика, но с много по-широки възможности от естествените.

Няма да е зле да се пробва един нов език с "маркъп" структура за говоримост? 

Тъй като английският е завоювал най-широк периметър - неговият речников фонд трябва да е основен със фонетични корекции и избягване на синонимия и омонимия.  Словообразуването трябва да се подчинява на строги правила и трябва да има точни префикси/суфикси за общите видове нюансиране при образуване на нов терм. (не както с Ъп/Даун - ако не си англичанин ще има да се чудиш, че смисълът е оправяне/разваляне, но може и да е друг)

 

[scaner]

Преди 1 час, Exhemus said:

Тъй като английският е завоювал най-широк периметър - неговият речников фонд трябва да е основен със фонетични корекции и избягване на синонимия и омонимия.  Словообразуването трябва да се подчинява на строги правила и трябва да има точни префикси/суфикси за общите видове нюансиране при образуване на нов терм. (не както с Ъп/Даун - ако не си англичанин ще има да се чудиш, че смисълът е оправяне/разваляне, но може и да е друг)

Като си говорим за английски, малка демонстрация на особеностите му  

https://t.me/Crimeanwind/67284

 

[Flavius]

УРОК 3 => ВАЖНИ НАСТАВКИ
 

Няколко важни уточнения, които пропуснах до момента. Във волапюк ударението на думите пада винаги върху последната сричка, независимо дали тя е част от корена на думата или е наставка. 

Волапюк се характеризира с аглутинативност като отделните думи се образуват и видоизменят с помощта на долепяне на представки и наставки към корена им. Съществуват десетки наставки и представки, с чиято помощ се променя значението на дадена дума. Един от пионерите на волапюк е изчислил, че възможните вариации, които може да се извлекат от един глагол са 505 440...  (разбира се, повечето от тях не биха имали практическо значение в нормална реч).

Друго характерно за произношението на волапюк е, че всяка една буква отговаря само на един звук и при произнасяне, тенденцията е да се изговаря всеки звук отчетливо, без особено потъмняване на гласните.

Специфично за волапюк е, че всяко едно съществително винаги започва и завършва със съгласен звук. Изключение правят имената на хора, населени места, фирми и прочие. 

Друг интересен факт е, че волапюк няма пълен или кратък член на съществителните.

Наставка -S => Множествено число

Както видяхме в предния урок, в помощта на добавяне на 'S' накрая на думата се образува множествено число.
Ето няколко примера за трансформация на съществителни от единствено към множествено число:

dom (къща/дом) => doms (къщи/домове)
jul (произнася се 'шуль' и означава училище) => juls (училища)
pük (език, в лингвистичен смисъл) => püks езици)
bür (офис) => bürs (офиси)
zif (град) => zifs (градове)

 

Наставка -AN => Указва професия или основно занимание, характеризиращо даден човек

tidan => учител
dokan => доктор
julan => ученик
voban => работник
büsidan => бизнесмен

 

Наставка -IK => Образува прилагателно име

Във волапюк винаги думи, завършващи на -IK са прилагателни. Думи, завършващи на -ÖN са глаголи в инфинитив. Думи, завършващи на -O са наречия.

jönik => красив
nejönik => грозен
smalik => малък
gretik => голям, велик, висок
gudik => добър
badik => лош

 

*** УПРАЖНЕНИЕ ***

Да преведем на волапюк следните изрази:

а) Аз съм учител.
б) Той е добър ученик. 
в) Ти работиш като доктор. (Това е с повишена трудност)

 

[makebulgar]

При наличие на толкова много езици, създаването на нов изкуствен, не изглежда логично. Затова и двата с есперанто намат никакъв успех. Говорят ги и ги използват само група ентусиасти. Същото е и с измислените азбуки, които бидейки непознати и трудни за четене не намират широко приложение и замират. Глаголицата е добър пример. 

[Skubi]

Преди 5 часа, makebulgar said:

При наличие на толкова много езици, създаването на нов изкуствен, не изглежда логично. Затова и двата с есперанто намат никакъв успех. Говорят ги и ги използват само група ентусиасти. Същото е и с измислените азбуки, които бидейки непознати и трудни за четене не намират широко приложение и замират. Глаголицата е добър пример. 

Всички азбуки са изкуственни. Това кое и как приема широко приложение, пък зависи и от политиката, интересите и т нтн. Виж само кои азбуки имат различни големи и малки букви....Каролингите са имали нужда от голямо количество /повечето фалшиви/ документи за присвояването на чинове, брагородство, земи, имоти, права. Затова в манастирите се е работело денонощно. Затова от пестеливост/пергаментите са били скъпа стока/ са направили малките букви. И за по-лесно, бързо изписване.... Докато другите азбуки това не е било нужно. А да. От символите /количеството/ може да се догажда човек за кой говорим език са били основно съставени.... Стига само да разгледаме така наречената латинска азбука...Каква разнообразна гама от символи са измислени и добавени за да може да се ползва на даденият език. Има когато и това не стига и ползват някои букви от кирилицата. Или обратно. Пишат на кирилица и ползват и латински букви...

Гръцките монаси имат голям "принос" в това, че почти са успели да заличат спомена за българските царства и богата книжненост съществуваща с ровашко, гръцко, глаголическо изписване, с това, че изтъркват оригиналните надписи и ги надписват на гръцки език...Или което не са могли заради носителя, бива изгаряно....Бих попитал колко от съществуващите гръцки манастирски библиотеки са проверени от тази гледна точка? 

Редактирано Вторник в 04:27 от Skubi