Защо човечеството ражда все по-малко деца

[mnogoznaiko]

Демографската криза на съвременното общество

Всеки час, докато четете тази статия, населението на Европа се намалява с около 20 души. Това звучи като малка цифра, но в мащаба на годината означава минус 175 хиляди души - и това не заради смъртност, а заради разликата между родени и умрели. Съвременната демографската криза е може би най-подценяваното предизвикателство на 21-ви век, което ще преформатира цивилизацията по начини, които едва започваме да осъзнаваме.

Тази тиха катастрофа се разгръща пред очите ни, но получава значително по-малко внимание от климатичните промени или геополитическите конфликти. Въпреки това математиката е безпощадна - при сегашните тенденции цели нации ще изчезнат от световната карта в рамките на един човешки живот. Проблемът е толкова сериозен, че демографите вече говорят не за криза, а за истински колапс на човешкото възпроизводство.

В южнокорейския град Пусан има район, наречен Чунгу, който постави световен рекорд. Не за най-високо здание или най-вкусна храна, а за най-ниска раждаемост в света. При население от 45 хиляди души, жителите на Чунгу раждат по-малко от 100 деца годишно. Коефициентът на раждаемост там е едва 0,31 при необходими минимум 2,3 за поддържане на населението.

Представете си град като Пазарджик, където в цялото училище има само един клас с няколко деца. Това не е научна фантастика - това е реалността в много части от света днес. Ако се разходите по централните улици на Чунгу, ще видите пълно с неон търговски райони, натоварени пристанища и бързащи бизнесмени в костюми, но почти никакви деца. Няма колички с бебета, няма училищни дворове, пълни със смях, няма детски площадки. Целият район прилича на огромен офис комплекс, населен единствено от възрастни хора.

Този феномен не е ограничен само до деловия център. По цялата южнокорейска територия се наблюдава подобен модел - хора описват редица градове като "големи домове за възрастни хора", където появата на дете е толкова рядка, че местните хора се взират в малките посетители като в нещо необикновено и екзотично.

Общият коефициент на раждаемост (ОКР) е може би най-важният показател в демографията. Той показва колко деца би родила една жена през целия си живот при текущите условия. Това не означава, че всяка жена ражда точно толкова деца, а е статистическа прогноза, която отразява средните тенденции в обществото. Представете си, че наблюдаваме дом с 10 жени. Ако ОКР е 2, това не означава, че всяка от тях ще роди по 2 деца тази година. Означава, че ако сегашните условия се запазят през целия им детороден период, общо те ще родят 20 деца.

Нивото на възпроизводство е минималният ОКР, необходим за поддържане на населението - средно 2,3 деца на жена в световен мащаб. Защо точно 2,3, а не 2? Логиката е проста: двете деца заместват родителите, а допълнителните 0,3 компенсират онези хора, които няма да имат потомство поради различни причини - здравословни проблеми, личен избор или други обстоятелства. Това е своеобразна демографска застраховка.

Когато ОКР падне под тази граница и се задържи там дълго време, започва необратим демографски колапс. Първоначално ефектът не е видим - населението може дори да расте заради по-дългия живот на хората. Но рано или късно математиката си казва думата, и броят на смъртните случаи започва да превишава броя на ражданията.

Азия: Епицентърът на кризата

Южна Корея води в отрицателната класация с ОКР от 0,72-0,75 - най-ниският в света. Това означава, че при сегашните темпове страната ще намали населението си наполовина за едва 50 години, а след още 50 години ще го намали отново наполовина. Следват я Тайван с 0,87 и Пуерто Рико. Практически цялата Източна и Югоизточна Азия е в червената зона.

Особено тревожно е, че дори традиционно многодетните мюсюлмански страни преживяват драматичен спад. В Иран, въпреки дълбоко вкорените религиозни традиции, раждаемостта е само 1,5 - по-ниска от тази в САЩ и Франция. В Турция коефициентът е на нивото на Португалия, а богатите страни от Персийския залив като ОАЕ и Бахрейн са с още по-ниски показатели. За половин век коефициентът на раждаемост в мюсюлманските страни е паднал двойно по-бързо, отколкото на Запад.

Европа: Стабилно влошаване

Европейските страни са в диапазона 1,5-2 пъти по-ниско от необходимото за оцеляване. Въпреки че в Исландия и Дания има леко подобрение, във Франция и Германия спадът е постоянен, а в Италия и Гърция - драматичен. ЕС достигна исторически минимум от 1,38 раждания на жена в 2023 година.

Изключение прави България, която изненадващо заема първо място в ЕС с коефициент от 1,81 раждания на жена в 2023 година - рекордно ниво за страната от 1990 година насам. Този относителен успех се дължи на най-ниската средна възраст за първо раждане в ЕС - едва 26,9 години в сравнение с общоевропейската средна от 29,8 години. Въпреки това България продължава да изпитва сериозни демографски проблеми заради високата емиграция и отрицателния естествен прираст от -0,6% годишно.

Италия е особено показателен случай за противоположната крайност. При раждаемост от 1,26 и най-висока средна възраст за първо раждане в Европа - 31,8 години, страната се превърна в символ на стареещата Европа. Медианната възраст на италианците е 48,1 години в сравнение с 42,8 за цяла Европа. Правителството не предлага достатъчно помощ за отглеждане на деца, което принуждава жените да отлагат майчинството до момента, когато са финансово стабилни - а този момент идва все по-късно или изобщо не идва.

Америка: Неочаквани промени

САЩ все още поддържат относително приличен ОКР от 1,62, но и там тенденцията е ясно низходяща. От върха от 2,1 през 2007 година, раждаемостта неумолимо спада. Латинска Америка преживява истинска катастрофа - в Чили раждаемостта падна с 22%, а на Куба - с 21% само за една година. Подобни драматични спадове се наблюдават и в други части на света - във Филипините (Азия) падането е с 25%.

Дори в исторически многодетни страни като Бразилия се наблюдават тревожни тенденции. Интересно проучване показва, че семействата, които печелят квартира в държавната лотария, раждат с 33% по-рано и имат повече деца - ясно доказателство за връзката между жилищните условия и демографските решения.

Въпреки глобалния упадък, съществуват групи, които запазват високи нива на раждаемост, и анализът на техните характеристики разкрива важни закономерности.

Не всички религиозни групи следват глобалния тренд. Ултраортодоксалните евреи в Израел раждат средно по 6 деца - повече от африканските страни. Това е най-високата раждаемост сред религиозните групи в света. Докато светските евреи имат ОКР от около 2, умерено религиозните раждат в 1,5-2 пъти повече, а при ултраортодоксалните показателят достига нива, характерни за доиндустриалните общества.

В САЩ разликата между религиозните и нерелигиозните жени е почти двукратна. Този феномен се наблюдава в различни религии и култури, което сочи към по-дълбоки социално-психологически механизми, свързани с религиозната принадлежност.

Мигрантите

Хората, които се преместват от по-бедни в по-богати страни, често запазват по-високата раждаемост от родината си, поне в първото поколение. Този ефект се наблюдава дори при мигранти от не особено религиозни страни. Например, в ЕС по-активно раждат преселниците от Румъния и България в Дания и Нидерландия.

Логиката зад този феномен е ясна - много семейства мигрират именно заради възможността да дадат по-добро бъдеще на децата си. Те виждат новата държава като място, където техните деца ще имат по-добри възможности за образование, здравеопазване и кариерно развитие.

Традиционните общности

Най-впечатляващи са данните за традиционните общности, които водят начин на живот, радикално различен от модерното урбанизирано общество. Амишите в САЩ раждат средно по 6 деца, а в най-консервативните им селища, където няма телефони и електричество, раждаемостта достига до 9 деца на жена.

Менонитите представляват уникален случай - религиозни мигранти от европейски произход, които се заселват в Латинска Америка. Те съчетават всички три характеристики: религиозност, миграция и традиционен начин на живот. Резултатът е изключителен - от 6 до 8 деца на жена в зависимост от общината. В Боливия за последните 10 години броят им се е удвоил до 150 хиляди души, и те започват активно да се конкурират с местното население за земя и ресурси.

Подобни показатели имат традиционните общности в северна Финландия и Ирландия, където консервативните селски структури все още доминират демографските модели.

Когато работещите млади хора стават по-малко, а неработещите възрастни - повече, икономиката започва да се срива по няколко взаимосвързани механизма. Първо, пенсионните системи се оказват неустойчиви, защото данъкоплатците не могат да издържат нарастващия брой пенсионери. В развитите страни само 10% от населението внасят в бюджета повече, отколкото получават, 20% са приблизително в равновесие, а цели 70% представляват нетна загуба за обществените финанси.

Второ, продуктивността на труда не може да расте безкрайно, за да компенсира намаляващата работна сила. Дори в Япония и Южна Корея, световни лидери в областта на робототехниката, ефектът от автоматизацията едва достига 2-3% годишно подобрение на продуктивността - недостатъчно за компенсиране на демографския спад.

Трето, пазарите за потребителски стоки се свиват. Защо да произвеждаш повече стоки, ако няма кой да ги купува? Експортните възможности също се ограничават, защото населението намалява почти навсякъде в развитите страни.

В Великобритания хората над 65 години са 19% от населението, но притежават 36% от недвижимостта. В САЩ всеки трети дом принадлежи на възрастни хора. Този дисбаланс прави жилищата недостъпни за младите семейства и създава порочен кръг - без достъпно жилище младите хора отлагат създаването на семейство, което води до още по-ниска раждаемост.

Изследванията показват пряка връзка: когато жилищата поскъпват с 10%, раждаемостта сред наемателите пада с 1%. В Китай семействата отказват да имат второ дете заради високите цени на жилищата. В Нидерландия се наблюдава същата тенденция - регионите с по-скъпо жилище имат по-ниска раждаемост.

Създава се остър поколенчески конфликт. Докато бабите и дядовците от поколението на бейби бума са успели да купят по няколко имота с една заводска заплата, днешните млади хора - дори висококвалифицирани могат да си позволят собствено жилище.

Стареещото население гласува за партии, които обещават повече социални разходи - пенсии, здравеопазване, грижи за възрастните. Те могат да кажат: "Работихме цял живот, заслужаваме достойна старост", и е трудно да се възрази на този аргумент. Това води до доминация на лево-популистки партии в много европейски страни.

От друга страна, младежта се обръща към дясно-популистки движения. Младото поколение, ясно осъзнава драматичното влошаване на икономическите възможности в сравнение с предишните поколения. Докато техните родители и дядовци са успявали да постигнат висок жизнен стандарт с относително ограничени усилия, днешните млади хора се сблъскват с изключително високи бариери за достъп до основни блага като собствено жилище, стабилна заетост и възможност за създаване на семейство. Цените на жилищата растат, заплатите стагнират, а за създаване на семейство средствата са недостатъчни. В същото време виждат как мигрантите, които раждат активно, получават социална подкрепа. Тази комбинация от фактори подхранва подкрепата за радикални партии.

Правителствата по света опитват различни подходи за стимулиране на раждаемостта. Южна Корея е инвестирала над 200 милиарда долара в програми за подкрепа на новите майки за последните 16 години, но раждаемостта е паднала с повече от 25% за същия период. Страната увеличи месечната помощ за деца до 1 година от 230 до 765 долара, удължи отпуската по майчинство до половин година и развива едни от най-добрите в света политики за детско здравеопазване.

Унгария предлага значителни данъчни облекчения на работещите жени, особено младите, които имат деца. Сингапур увеличи паричните стимули до над 2000 долара за новородено. Швеция премахна правилата, които наказваха финансово семействата за раждане на деца на кратки интервали, и стимулира бащините отпуски.

Въпреки всички тези мерки, дори страни като Швеция и Франция, известни с щедрите си семейни политики, не успяват да постигнат нивото на възпроизводство. Проблемът е, че повечето хора не са "на ръба" между решението да имат дете или не. За да променят поведението на онези, които иначе няма да имат деца, са нужни изключително големи стимули.

Африка и Централна Азия

Единствените региони с високи показатели остават Субсахарска Африка и части от Централна Азия. В топ 20 на страните с най-висока раждаемост 18 са африкански. Чад води с ОКР от 6,73, следван от Ангола (5,7), Демократична република Конго (5,49), Мали (5,35) и Бенин (5,34).

В азиатския епицентър на раждаемостта Афганистан има между 4 и 5,5 деца на жена, Таджикистан - 3,8, Узбекистан - 3,3, Киргизстан - 3,2. Централна Азия "спасява" цялата постсъветска демография със своите високи по съвременни стандарти нива на раждаемост.

Високата раждаемост в тези региони се обяснява с множество фактори: ниско използване на контрацепция, ранни бракове и общото разбирането и задължението за брак от всеки, значението на децата като работна ръка и грижа за родителите, силни социални норми в полза на многодетността, както и традициите на разширените семейства, в които няколко поколения живеят заедно.

Но дори тези региони започват да показват признаци на спад. В Египет показателите паднаха наполовина за 10 години и скоро ще достигнат критичната граница от 2,3. Нигерия, най-многолюдната африканска държава, се наблюдава намаление от 6,35 през 1960 година до 5,3 през 2019.

Кой ще наследи Земята

При сегашните тенденции групите с висока раждаемост - религиозни общности, традиционни селища и някои африкански народи - ще станат доминиращи просто защото ще бъдат единствените, които се възпроизвеждат успешно. Според прогнозите на институтите за здравни метрики, до 2100 година само 6 от 204 страни и територии ще имат раждаемост над нивото на възпроизводство: Самоа, Сомали, Тонга, Нигер, Чад и Таджикистан.

Субсахарска Африка ще се превърне в демографския център на света. Ако в момента регионът осъществява 29% от световните раждания, до 2050 година тази цифра ще достигне 41%, а до 2100 - над 54%. Това означава, че всяко второ дете, родено на планетата, ще бъде африканец.

Това не е въпрос на раса или култура, а на чиста демографска математика. Групите, които не раждат достатъчно деца, постепенно изчезват от световната сцена, независимо от текущото си икономическо или военно влияние. Демографията е дългосрочна игра, но резултатите й са окончателни.

В Европа само Монако запазва раждаемост от 2,1, но това се дължи най-вероятно на малкия размер и спецификата на княжеството. Всички останали европейски страни са значително под нивото на възпроизводство. Френският лидер Еманюел Макрон обобщи ситуацията с думите: "Европа умира, но не заради война или болест, а защото просто спира да ражда деца."

Демографската криза е може би най-важното предизвикателство на човечеството, но получава несравнимо по-малко внимание от климатичните промени или геополитическите конфликти. Въпреки това тя ще преобрази света през следващите десетилетия по начини, които едва започваме да осъзнаваме.

Решението изисква не само политическа воля, но и фундаментална промяна в начина, по който организираме обществата си - от жилищната политика до трудовите отношения и семейните ценности. Необходими са мерки, които да направят създаването на семейство не само възможно, но и привлекателно за младите хора. Това включва достъпни жилища, гъвкави работни условия, качествено и безплатно детско здравеопазване, подкрепа за работещите родители и промяна в обществените нагласи към семейството и децата.

Времето обаче изтича, а математиката не прощава. Всяка изгубена година прави решението по-трудно и по-скъпо. Демографските промени се случват бавно, но ефектите им са дълготрайни и трудно обратими. Страните, които действат сега, ще имат по-добър шанс да се справят с предизвикателствата на стареещото общество. Онези, които игнорират проблема, рискуват да се окажат в демографска спирала без възможност за излизане.

Въпросът не е дали демографската криза ще промени света - тя вече го прави. Въпросът е дали ще се подготвим за тази промяна или ще я оставим да ни заварва неподготвени.

---

Критично ниска раждаемост (0,8-1,2): Южна Корея, Тайван, Япония, Сингапур, Хонг Конг

Ниска раждаемост (1,2-1,5): Италия, Гърция, Испания, Португалия, Полша, Литва, Латвия, Естония, България, Румъния, Украйна, Русия, Беларус, Китай, Тайланд

 Под нивото на възпроизводство (1,5-1,8): Германия, Австрия, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Хърватия, Сърбия, Финландия, Норвегия, Швеция, Нидерландия, Белгия, Швейцария

 Близо до нивото на възпроизводство (1,8-2,1): Франция, Великобритания, Дания, Исландия, Австралия, Нова Зеландия, Канада, САЩ

Над нивото на възпроизводство (2,1-3,0): Турция, Иран, Индия, Бразилия, Аржентина, Мексико, Казахстан, Узбекистан

Висока раждаемост (3,0-4,5): Египет, Мароко, Алжир, Пакистан, Афганистан, Ирак, Сирия, Кения, Етиопия, Гана

Много висока раждаемост (4,5-7,0): Нигерия, Чад, Сомалия, Демократична република Конго, Мали, Нигер, Буркина Фасо, Централноафриканска република, Ангола