„Канасубиги” е „княз”, а не - „хан ” или - „кан”

**Зитко** · Март 2, 2011

Ами попаднала е в езика им преди да се пренесат на Балканите.

В пост #189 Глишеш дава линк към един англосаксонски текст от 680г.,там е употребена титлата kynning.Ако приемем, че тази титла влиза в славянския езиков фонд преди идването им на Балканите, то веднага изникват много сериозни проблеми, например през кой век става това - преди Христа ли, след Христа ли, също и как е звучала тогава тази германска титла - нима можем да бъдем сигурни, че е била именно kynning? Но дори да приемем, че тази титла влиза в славянския език примерно в 7в., на базата на какви лингвистични закони тя се трансформира от kynning в КЪNѦSЬ, след като ние нямаме никаква идея за особеностите на славянския език от 7в., просто защото първите славянски текстове се появявят два века по-късно, след създаването на глаголицата.Именно тук е фундаменталната грешка на славистиката - постулирането, че славянският език от 9в. е напълно идентичен на този от 7в.

Ка40 е прав - има нещо много гнило в славистиката :unsure:

Редактирано Март 2, 2011 от Зитко

**crimson** · Март 2, 2011

ПРИПИСКА НА ТОДОР ДОКСОВ

Тия благочестиви книги, наречени Атанасий, преведе по поръка на нашия български княз Симеон на славянски език от гръцки епископ Константин, ученик на Методий, архиепископ на Моравия, в годината от сътворението на света 6414 (906), индикт 10. По поръка на същия княз ги преписа черноризец Тодор Доксов на устието на Тича в годината 6415 (907), индикт 14, гдето е съградена от същия княз светата златна нова черква. В същата година почина на 2 май в събота вечерта божият раб, бащата на този княз, живеещ с чиста вяра и правоверното изповедание на нашия Господ Иисус Христос. Това бе великият, честният и благоверният наш господар български княз на име Борис, чието християнско име бе Михаил. Този Борис покръсти българите в годината етх бехти. В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.

Каква титла е била написана в оригиналния български текст? Някои би спорил, че руският преписвач е заменил оригиналната българска титла с руската "княз". Друг би казал, че Тодор Докс е написал славянското "кненз" заради конюнктурата след покръстването. Но защо пък е останало това "етх бехти"?

Редактирано Март 2, 2011 от crimson

**Ka40** · Март 2, 2011

Каква титла е била написана в оригиналния български текст? Някои би спорил, че руският преписвач е заменил оригиналната българска титла с руската "княз". Друг би казал, че Тодор Докс е написал славянското "кненз" заради конюнктурата след покръстването. Но защо пък е останало това "етх бехти"?

Каква е била титлата в оригиналния текст - никой не може да ти каже.

Защо да не е станало в година "етх бехти"? Въпреки че това изписване противоречи на изписването на календарните термини известно ни от другите извори, явно преписвачът, като не е знаел какво точно преписва е пообъркал.

Обаче изворът е много добър - категорично показва, че по това време в България се правило разлика между "славяни" и "българи". Езикът е "славянски", обаче народът който е покръстил Борис е "български" :117:

**crimson** · Март 2, 2011

Следователно, щом руският преводач не е превел "етх бехти" поради непознаване на прабългарския, ако в оригиналния текст е била написана някаква прабългарска титла, той и нея би предал дословно. Фактът, че не го е направил, показва, че в оригиналния текст е стояла позната нему титла.

**rasate** · Март 2, 2011

"Княз", както и "пеняз" (монета, на нем. pfennig) е германизъм в славянските езици. Същото се отнася до "витяз" (храбрец, на староисл. viking).

Германските форми, с които се родее "княз", са известни: koenig на немски (тук с дифтонг), cyning на староанглийски, konung на староисландски и пр. Горе беше даден добър пример за близост между "koeningin" и "княгиня" (окончанието за ж. р. "-in/-иня" си е продуктивно и в германските, и в славянските езици. Това не е учудващо).

Поне от 886 насам в България официалният език си е славянски. Тогава до България стигат учениците на Кирил и Методий, които донасят със себе си моравския Кирило-Методиев превод на Евангелието и глаголическата писменост.

На славянския "старобългарски", записан първоначално за моравските славяни и приет за официален у нас след 886 формата е "кънѧsъ", което се чете "к'нендз". Руската редакция на същия славянски "старобългарски" и до днес е богослужебен език на повечето православни храмове у нас.

Този славянски език, изпъстрен с пряко заети германизми и с преведени от гръцки калки не е езикът на самите древни българи, които просто не са славяноезични поне до времената на Борис-Михаил. Наричаме го "старобългарски" по навик, защото е станал официален за българската Църква. Хубаво е да правим разлика между този "старобългарски" и езика на древните българи, от който има много малко писмени следи.

Така че "KANACYBHГH" от най-старите български (неславянски) каменни надписи няма нищо общо с "кънѧsъ", което се появява записано в края на IX в. в славяноезични "старобългарски" текстове. Не знаем дали титлата е "KANA" или "KANAC". Всъщност като се сетим, че има "кана боила колобър", можем да допуснем, че всъщност българският владетел се е титулувал "KANA CYBHГH", а не "KANAC YBHГH".

Аспандиат е прав. В IX-X в. новите славяноезични извори от България ползват "българи" и "славяни" безредно. Създава се впечатлението, че българите са едва ли не поредният славяноезичен народ като моравците например. Това особено добре си личи в "За буквите" на Черноризец Храбър и в "Азбучна молитва" на Константин Преславски.

В този смисъл руните, които определено не са били непознати на българите, може спокойно да са приписани от изворите и на славяните. Руните наистина приличат на "черти и резки" и се ползват далеч не само за надписи, а и за "чтение и гатание", поне в германска среда. Особено т. нар. "младши руни".

За мен всичко това доказва, че в този момент славяноезичните са били мнозинство от жителите на България и че всички поданици на Борис-Михаил вече са наричани "българи" извън границите на държавата, а понякога и вътре в нея. Горе-долу както романоезичните са мнозинство в кралството на франките, но са наричани и "франки", и "гали". Самият факт, че именно Кирило-Методиевият славянски език на моравците се е наложил в нашата Църква, говори, че поне в IX в. вече е бил достатъчно разпространен в България.

Това не са неизвестни неща.

Глишев няма пряко доказателство за езикът на българите-има надписи по които се гадае-така беше вкаран и Тангризмът уж като тяхна религия.

Има много средновековни хроники от средата на 13 век,които ни казват,че езикът на дунавските българи е същият като на волжките-а много добре знаем какъв е езикът на българите на Дунав по време на Второто българско царство.

**T.Jonchev** · Март 2, 2011

Каква титла е била написана в оригиналния български текст? Някои би спорил, че руският преписвач е заменил оригиналната българска титла с руската "княз". Друг би казал, че Тодор Докс е написал славянското "кненз" заради конюнктурата след покръстването. Но защо пък е останало това "етх бехти"?

И трети вариант: ако българската титла, изписана в оригинала, е била подобна на "княз", преписвачът е решил, че е имало грешка и я е "поправил".

**rasate** · Март 2, 2011

С извинение, че отново отклонявам темата, ама ще израза своето несъгласие. Както казах, да не гледаме на изворите като на казан, от който вадим каквото си харесаме. Всеки извор трябва да се гледа сам за себе си - кога е създаден и защо, а също и какво описва. Както и кой е неговият автор. Като например Константин Преславски, което със сигурност не е бил българин, а славянин, при това великоморавски.

Славянският се е наложил, поради простата причина че бил готов софтуер, от който българската държава се възползвала. Готов продукт за който имало отлични условия - нужда за администрацията и новоизградената църква, както и носители на езика (дали са били мнозинство в този момент е друг въпрос).

Българската администрация е била добре изградена по времето на Борис-и не се е нуждаела от готов софтуер-да беше взела гръцкият-по достоверен е.

Това,че българите са взели един чужд за тях език в края на 9 и началото на 10 век е абсурд и пълна глупост на нашите "руски" възпитаници.При това,че именно българите са управляващата каста.

Примера на Франките-не е достоверен-Карл Велики все пак е говорил на латински-поради срамът от не богопомазаният немски-три езичната догма.Латинският е бил административен език в неговата империя,докато при нас е бил гръцкият.

Да не говорим,че има съмнение -кой всъщност е създал глаголицата(Константин-Кирил,Методии, Урфила или Св. Йероним)

Например въвеждането на глаголицата в Хърватско се свързва с Методий. Причината, поради

която на Сплитския църковен събор, проведен през 1060 година, св. Методий е

провъзгласен за еретик, е, че е измислил новата азбука. В един документ, който говори

за решенията на Сплитския събор, четем: “Dicebant enim gothicas litaeras a quodam

Methodio haeretico fuisse repertas, qui multa contra catholicae fidei normam in eadem

sclavonica lingva.”

В превод:

“Защото се казваше, че били изнамерени готски писмена от някой си еретик

Методий, който много лъжовни работи е написал на този славянски език против

нормата на католическата църква.”

Ето че тук, изненадващо за апологетите на традиционната историография, са

приравнени Методий и Улфила, готската азбука с българската, и готския език с българският! Ако приемем, че става дума за глаголицата, което е много

вероятно, тогава като територия, където се е състояла тази “еретическа” дейност на

Методий (с прозвище “Улфила”) се очертава Хърватско. Куриозното е, че

именно на територията на Хърватско се е запазила употребата на глаголицата до края

на XIX в.,и не само това,но се е запазил и споменът за елегични народни песни, наричани “бугарщици”.

Редактирано Март 2, 2011 от rasate

**crimson** · Март 2, 2011

И трети вариант: ако българската титла, изписана в оригинала, е била подобна на "княз", преписвачът е решил, че е имало грешка и я е "поправил".

Ами не знам...

Факт е, че в писмените източници на старобългарски (църковнославянски) език българските владетели през 9в. са наричани князе.

Факт е, че през същия век голяма част от поданиците на България говорят славянски и вероятно е налице смесване на прабългарската и славянската аристокрация или поне проникване на славянски родове в управлението.

А в надпис на гръцки от същия век титлата е предадена като Канасюбиги. Имаме ли основание да търсим връзка? Определено да. Не смятам, че трябва да отхвърляме една или друга хипотеза толкова леко.

Лошото е, че цялата дискусия, включително и тук, е доста разхвърляна. Няма екип от непредубедени археолози, историци, лингвисти - колектив, който да се наеме да обобщи всички хипотези по спорните въпроси относно ранната история на България, да ги свърже една с друга, да се съберат накуп всички известни извори, да се направят преводи, да се започне анализ и т.н.

Редактирано Март 2, 2011 от crimson

**crimson** · Март 2, 2011

Един подобен екип би трябвало да включва: археолози, историци, специалисти по китайски, тюркски, индоирански, арменски, славянски, гръцки, латински и германски езици, етнографи (вкл. музиколози) и т.н. :unsure: Всички поотделно май ги имаме във форума...

**Хърс Златния** · Март 2, 2011

Така е. Славистика все още е твърде романтична като наука, без много много критичност. Сумати думи се дават като германски заемки, без да се отчитат реалностите. Широко наложена теза е че княз е заемка от готския. Обаче в готския няма дума кунинг. Дават се други германски паралели, обаче как една титла регистрирана сред германски племена живеещи на другия край на Европа е попаднала сред балканските славяни?

Като германска заемка се сочи и думата кладенец, обаче такова животно - славянски кладенец просто няма. Въобще лингвистиката една много старнна за мен наука, която нетрябва да се взема на сериозно.

Лингвистиката е точно толкова сериозна наука, колкото са сериозни съответните учени. Това важи за всяка наука.

Отделно, обстоятелството, че след 100!!! години все още се цитира речника на един полуграмотен човек (Фасмер) за мен е потресаващо.

**resavsky** · Март 2, 2011

Расате били казал кои са тези хроники?

**Хърс Златния** · Март 2, 2011

Именно тук е фундаменталната грешка на славистиката - постулирането, че славянският език от 9в. е напълно идентичен на този от 7в.

Ка40 е прав - има нещо много гнило в славистиката

Не става дума за грешка на славистиката, а за "грешка" на германци, които се занимават със славистика.

Ако с проблема се занимаваха естонци, вероятно щяхме да дискутираме естонския произход на славянската дума "княз". Това са несериозни работи.

**glishev** · Март 2, 2011

Разбира се, проблемът не е в лингвистиката. Сравнителното езикознание не пренебрегва историческите факти, а ги използва. Друг е въпросът кой какво разбира под и от лингвистика.

Германизми в славянските езици, проявени със записването още в IX-X в. очевидно има и никакви словесни еквилибристики или съмнения в езиковедската работа не отменят факта.

Факт е също, че българската администрация сменя гръцкия език със славянски в 886 г. И че този славянски си носи германизмите. Това не са някакви "романтични" твърдения, а прости факти.

Няма нужда от опростенчество. Никой не твърди, че "княз" произлиза от англосаксонска форма. Просто дадох пример с близка и рано записана форма в германски език.

**Хърс Златния** · Март 2, 2011

Разбира се, проблемът не е в лингвистиката. Сравнителното езикознание не пренебрегва историческите факти, а ги използва. Друг е въпросът кой какво разбира под и от лингвистика.

Германизми в славянските езици, проявени със записването още в IX-X в. очевидно има и никакви словесни еквилибристики или съмнения в езиковедската работа не отменят факта.

Факт е също, че българската администрация сменя гръцкия език със славянски в 886 г. И че този славянски си носи германизмите. Това не са някакви "романтични" твърдения, а прости факти.

Няма нужда от опростенчество. Никой не твърди, че "княз" произлиза от англосаксонска форма. Просто дадох пример с близка и рано записана форма в германски език.

Никой тук не оспорва, че има германизми в славянските езици. Спорът е за една конкретна дума, много важна за всички нас славянска дума.

Германският произход на тази дума до ден днешен си остава единствено и само хипотеза. Много лошо обоснована хипотеза. Нищо повече.

**glishev** · Март 2, 2011

Лошо обоснована е само за лошо информирани.

**decapitator** · Март 2, 2011

Разбира се по това време, както казах, българи и славяни все още не били смесени в хомогенна група, като наличието на големи славянски групи,поданици на българската държава, които се идентифицират като "славяни", а не като "българи" се доказва и от писмените извори.

Кое е това време? Аз старобългарски извор, който да намеква за разлика м/у словени и българи не познавам.

**rasate** · Март 2, 2011

Расате били казал кои са тези хроники?

Роджър Бекон,а Ибн Русте,Ибн Фадлан-и др.,които направо бъркат българи и славяни,не за Дунавска,а за Волжка България.

Редактирано Март 2, 2011 от rasate

**Ka40** · Март 2, 2011

Кое е това време? Аз старобългарски извор, който да намеква за разлика м/у словени и българи не познавам.

В цитираната приписка се казва "славянски език" и "българи". Не "български език" и "българи" или "славянски език" и "славяни". Очевидно за Тудор Доксов е имало разлика.

Иначе от края на 9 и нач. на 10в. има два извора, в които се прави разлика между "българи" и "славяни", сред поданиците на България. Единият е унгарски, другият е византийски.

**glishev** · Март 2, 2011

Тоест Роджър Бейкън, а не "Бекон", нито шунка. Та в кое свое произведение говори Бейкън за тези неща? Доколкото знам, човекът е бил богослов и малко нещо пионер на емпиричния подход в природните науки, а не автор на хроники.

**Ka40** · Март 2, 2011

Няма нужда от опростенчество. Никой не твърди, че "княз" произлиза от англосаксонска форма. Просто дадох пример с близка и рано записана форма в германски език.

А кого са е заели?

**glishev** · Март 2, 2011

Според мен и англосаксонската, и славянската, и скандинавската форма идват от форми от самата континентална Германия. Мога да допусна, че е от старогорногерманска форма: kuning. Ст. англ. kynning е записано в харта от 680 г.

Редактирано Март 2, 2011 от glishev

**rasate** · Март 2, 2011

Разбира се, проблемът не е в лингвистиката. Сравнителното езикознание не пренебрегва историческите факти, а ги използва. Друг е въпросът кой какво разбира под и от лингвистика.

Германизми в славянските езици, проявени със записването още в IX-X в. очевидно има и никакви словесни еквилибристики или съмнения в езиковедската работа не отменят факта.

Факт е също, че българската администрация сменя гръцкия език със славянски в 886 г. И че този славянски си носи германизмите. Това не са някакви "романтични" твърдения, а прости факти.

Няма нужда от опростенчество. Никой не твърди, че "княз" произлиза от англосаксонска форма. Просто дадох пример с близка и рано записана форма в германски език.

Аз отричам да има германизми в "славянските" езици поради факта ,че произлизат от един общ корен-все едно да кажеш,че в немският има иранизми или славянизми :tooth:

Старобългарският език е единственият познат славянски език от онова време-като за германски не може и да се говори.

Сигурно ще ми дадеш примери за Codex argenteus от 6 век.-това е пълен фалшификат-сребърният нитрат с който е изписан е открит столетия по късно.

Поздрав. :punk:

**Хърс Златния** · Март 2, 2011

Лошо обоснована е само за лошо информирани.

Тогава смятай, че изобщо не съм информиран.

Бих приел "княз" по-скоро за изконно славянска дума, отколкото за заета от някакъв друг език дума, чието съществуване до този момент е спорно.

Въобще при доказване на подобни заемки в лингвистиката се върви по следния път:

1. Посочва се изходната дума (А): извори, източници, споменавания. В този план хипотезата за германския произход е слаба. Няма синхронен извор, няма категорично засвидетелствана форма. Вместо това имаме "реконструкция" на хипотетична дума в един слабо познат и отмрял език - готски?!?!?! :doh:

2. Посочва се заетата дума (В). Източници, брой споменавания. Тук, поне на пръв поглед, няма проблеми.

3. Посочва се механизмът, по който е станало заемането - тип контакти (писмени, устни, съвместни територии на обитаване и др). В случая с думата "княз", хипотезата за германския произход не ни предлага нищо конкретно.

4. Посочва се предполагаемият период, през който е станало заемането. Той може да бъде определен и по фонетичните промени, които е претърпяла думата. Тук хипотезата за германския произход странно................ мълчи?!

5. Посочват се промените (фонетични и морфологични), които е претърпяла думата (А) след като е била заета и се е превърнала в думата (В). Без това няма как да стане.

Тук авторите и привържениците на хипотезата за германския произход са се постарали да измислят нещо. За съжаление, твърде неубедително (да не употребя една друга дума).

Това е схемата. И това е нейното изпълнение. Просто и ясно.

**rasate** · Март 2, 2011

Том XIII

1968 г.

Ръководител :

TH Й ODORE F . DOMARADZKI

Професор в Университета в Монреал

Публикуван за:

Източно-канадския Център на славистите и специалистите по Източна Европа

в сътрудничество с Канадската асоциация на славистите

от LES PRESSES DE L ' UNIVERSIT Й LAVAL

(Университетско издателство “Лавал”)

МОНРЕАЛ, КВЕБЕК

СЛАВИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРОУЧВАНИЯ НА ИЗТОЧНА ЕВРОПА XIII (1968 г.), 53-62

ОНОМАСТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ ОСОБЕНОСТИ В РАННИЯ ГОТСКИ ЕЗИК

от ГЕОРГИ СОТИРОВ

( Превод от английски език Ради Панайотов )

I . ВЪВЕДЕНИЕ.

1. — Според една теория, която е станала общоприета, готският е бил германски език. Но изучаването на ранни готски имена разкрива странности, които не се съгласуват лесно с това виждане. По същия начин някои готски думи, срещащи се в документи от V, VІ и Х век, проявяват определено не-готски черти. Целта на тази студия е да насочи вниманието към някои от тези особености, с оглед да улесни бъдещото изследване на този интригуващ проблем.

II . ИЗТОЧНИЦИТЕ.

2. — Основният източник за готските имена е (излишно е да се казва) “Готската история” на Йорданес (“ Gothic His ¬ tory ” , Jordanes ), английският превод на която е публикуван в 1915 г. от Чарлз Кристофър Миероу ( Charles Christopher Mierow ). 1 Йорданес е писал около средата на VІ век, когато Прокопий ( Procopius ) също е писал своята “История на войните” (“ History of the Wars ” ) – друга книга, в която намираме няколко готски имена. И третият източник на такива имена е “Историята на франките” (“ History of the Franks ” ) на Григорий от Тур ( Gregory of Tours ), също от VІ век.

3. — Освен тези книги, имаме и латинско-готски ръкопис от 551 г., съставен в Равена – готска твърдина в Италия в продължение на доста години. Този ръкопис е бил проучаван и е публикуван през 1805 г. от Гаетано Марини ( Gaetano Marini ) в “ Papiri Diplomatici ” . За съжаление, във версията на Марини 17-те реда на готски език, срещащи се в ръкописа, не са възпроизведени. Затова този, който иска да изследва готския текст, трябва да си осигури фотокопие на ръкописа. 2

4. — Един по-късен източник на готски имена е налице в “Песен за албигойския кръстоносен поход” (“ Chanson de la Croisade Albigeoise ” ) от ХІІІ век. 3 Този кръстоносен поход, ще припомним, се е състоял в Южна Франция и част от него е основала кралство Готия, просъществувало до края на Х век, когато Готия е била присъединена към държавата Тулуза ( Toulouse ).

5. — И накрая, имаме като източник “Книгата на церемониите” (“ Book of Ceremonies ” ) писана през Х век от император Константин Порфирогенет ( Constantine Porphyrogenitus ) , в която намираме речник с думи, пети от изпълнителите на така наречения готски танц пред византийския двор. Някои от тези думи съвсем очевидно са латински, някои са гръцки; никои не изглежда да са германски.

III . ГОТСКИ ИМЕНА ОТ ІV, V и VІ ВЕК.

6.— Много готски имена от ІV, V и VІ век окончават типично на –ИЛА/- ILA . Това е един интересен ономастичен факт по три причини:

( i ) Някои хунски имена от същия период също завършват на –ИЛА/- ILA ;

( ii ) някои имена, съществуващи днес в Тракия и Македония, където готите са живели преди да се придвижат към Италия, окончават на -ИЛ;

( iii ) ако има германски имена с подобна конфигурация, то те трябва да са много редки.

ТАБЛИЦА I

Готски

Agila

Albila

Costila

Merila

Totila

Ulfila

Хунски

Attila

Bigila

Blivila

Froila

Optila

Thraustila

Трако-македонски

Bo ћ il

Boril

Mom c il

Lyudmil

Stoil

Strahil

Германски

?

7. — Агила ( Agila ) е бил готски крал на Испания . 4 Албила ( Albila ) е бил готски генерал . 5 Костила ( Costila ) и Мерила ( Merila ) са били готски духовници в Равена . 6 Тотила ( Totila ) е бил готски крал в Италия. Името на епископ Улфила ( Ulfila ) е добре познато, както и името на хунския вожд Атила ( Attila ). Бигила ( Bigila ) е бил хунски благородник в двора на Атила, 7 а също и Оптила ( Optila ) 8 и Траустила/Тростила ( Thraustila ). 9 Според Йорданес Бливила ( Blivila ) и Фроила ( Froila ) са били сармати, народ, за който се смята, че е бил родствен с хуните. 10

8. — Може да се спори, че окончанията –ИЛА/- ILA и –ИЛ/- IL не са идентични и че това няма смисъл; затова в по-горната таблица представяме сравнение на готските имена с трако-македонските. По-обстойното им изучаване показва, че съществуват добри основания за такова сравнение.

9. — Преди всичко за отбелязване е, че окончанието –ИЛ/- IL е типично трако-македонско. Това може да се заключи от факта, че в Тракия имена като Achilles и Vergilius получават съответно формите Акил ( Akhil ) и Вергил ( Vergil ). Следователно, окончанието –ИЛ/- IL вероятно е било обичайно правило. Намираме подкрепа на тази теория във факта, че името Агила ( Agila ) също се среща като Агил ( Agil ). 11 Прокопий ( Procopius ) споменава хунски вожд на име Sandil 12 , докато в латинската част на Равенския ръкопис откриваме името Sinthila .

10.— Има известно основание да смятаме, че по-дългото окончание (-ИЛА/- ILA ) е било предпочитано от византийските историци поради изискванията на гръцката фонетика и защото авторите, които са пишели на латински, в повечето случаи просто са пренасяли формите, които са намирали в гръцки източници. Класическият гръцки език не е допускал съгласна в края на думата, освен ако това не е била “ r ”, “ s ” или “ n ”. Това е било така докато християнството не се е утвърдило и имената, завършващи на - B , - D , - L , - M и - CH , са започнали да се явяват често в гръцките източници; вероятно под влияние на библейските имена. В по-раншни времена чужди имена, които са завършвали на – L , изглежда са били променени така, че да ги направят приемливи за ушните тъпанчета на гръкоговорящата публика. Така в гръцките източници Ханибал ( Hannibal ) се появява като Annibas , Хасдурбал ( Hasdrubal ) – като Asdrubas , а Махарбал ( Maharbal ) – като Маарбас ( Maarbas ), понякога и Маарбал ( Maarbal ).

11. — Но имената Ханибал ( Hannibal ), Хасдурбал ( Hasdrubal ) и Маарбал ( Maharbal ) са финикийски, който език не е бил флективен. Някои имена в езици без склонения, както изглежда, са били приспособени към гръцкия език по някакъв различен път, а именно чрез натурализиране на винителния падеж. Трако-македонските имена, окончаващи на –ИЛ, сменят това окончание на –ИЛА, когато се поставят във винителен падеж. Така Божил ( Bo ћ il ) става Божила ( Bo ћ ila ), Борил – Борила ( Borila ) и т.н. Трако-македонското име Борил ( Boril ) също се явява във византийските източници като Борила ( Bourila и Borilas ). 13 Възможно е, следователно, в именителен падеж всички гореспоменати готски и хунски имена да са завършвали на –ИЛ/- IL , както е при някои трако-македонски имена и до ден-днешен, а от пишещите на гръцки историци обикновено да ни е бил предаван винителният падеж. Изглежда там, където това се е случвало, не е имало много германски имена.

12. — Друга една поредица от готски имена от V и VІ век представят недвусмислено славянска структура, както може да се види от Таблица ІІ.

ТАБЛИЦА II

Готски

Eurich

Mir

Teudomir

Theodorich

Vallia/Wallia

Valamir 14

Athanaric

Славянски

Yurik

Mir ( ko )

Tchoudomir

Fedorik

Valya

Vladimir

Athanasik

Германски

?

Всички тези имена принадлежат на хора, за които е известно, че са живели и воювали в Тракия, в Македония, в Италия или Готия.

IV . ГОТСКИ ИМЕНА ОТ ХV ВЕК.

13.— Името Мир ( Mir ) се явява също и в “Песен за албигойския кръстоносен поход” (“ Chanson de la Croisade Albigeoise ” ). В този източник намираме също и следните имена:

ТАБЛИЦА III

Готски (?)

Berzi

Cerni

Gordo

Dorde

Drago љ

Milon 15

Nagor

Liuva

Slavonic

B ъ rzi

C erni

Gordi

Djordje

Drago

Milan

Nagor(ni)

Liuba

Germanic

?

“Песента” (“ Chanson ” ) не определя тези имена като готски. Нашето основание да ги смятаме за такива е, че повечето от тях принадлежат на хора, които са се били на страната на южняците срещу кръстоносците от север. Също така главният град на южните е бил столицата на това, което по-рано е било наричано Готия. Кръстоносците от север в по-голямата си част са били германи.

14. — Предполагайки, че първата колонка имена са наистина готски, а втората – славянски, как бихме могли да знаем кое от кое е изведено? Ние не знаем отговора на този въпрос, но знаем, че в редовете на южняците е имало много мъже, чиито предци са дошли от Балканския полуостров. Това ясно е показано чрез присъствието в “Песента” на такива презимена и прозвища, като Босна ( Bosna , т.е. босненец), Далмац ( Dalmats , т.е. далматинец), Арнауд ( Arnaud , т.е. албанец) или Роси ( Roci , т.е. руснак). 16

15. — Друг важен детайл ни дава фактът, че имената, показани в таблици ІІ и ІІІ, нямат специално значение в германския, латинския или гръцкия език, докато те имат съвсем определени значения в славянския. Така Мир ( Mir ) означава “мир(ен), миролюбив”, Владимир ( Vladimir ) означава “владетел, властелин на света”, Теудомир ( Teudomir ) означава “чудо на света”, Бързи ( B ъ rzi ) означава “бърз, внезапен”, Черни (C erni ) означава “черен”, Горди ( Gordi ) значи “горд” и т.н.

16.— Топонимията на Южна Франция също подсказва за такова влияние. В “Песента” името Тулуза ( Toulouse ) понякога се буквува Toloza , понякога дори Tolza . По долното течение на р. Дунав има град, където готите са пребивавали през ІV век, името на който е Тулча ( Tul c a ); една интересна аналогия. В южната част на Франция един приток на р. Гарона ( Garonne ) се е наричал Save , повтаряйки името на приток на Дунава. Друга река в южната част на Франция е наречена La Dordogne , което звучи като Dardania , старото име на Сърбия. Имаме и град на име Cauzac (т.е. Cossack ) и друг, наречен Belcaire . Второто име само малко се отклонява от Bolgaire , което е твърде показателно, след като еретиците, срещу които е бил насочен кръстоносният поход, са обозначени изрично като “ cels de Bolgaria ” , т.е. българи. 17 (“ cels ” вероятно е старофренска дума за “монаси”, “духовници”; Бел. прев.)

V . ЛЕКСИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ РАВЕНСКИЯ РЪКОПИС.

17. — Равенският ръкопис позволява дешифрирането най-малко на три лични имена и седем други готски думи. Имената са Мерила ( Merila ), Райманд ( Raimand ) и Уилярич ( Uiljari c ). Другите думи са diakon , papa , bokareis , kautsjon , killiggans , mi c и vair c .

18. — Името Мерила ( Merila ) има познатата готска конфигурация и не подтиква към коментари. Уилярич ( Uiljari c ) е интересно с това, че напомня един от патронимите, преобладаващи по Адриатическото крайбрежие и вътрешността, като Караджич, Николич, Попович и др. Ясно е, че Райманд ( Raimand ) е готската форма на Раймонд ( Raymond ). Това е било обичайно име сред готската аристокрация на Южна Франция и специално сред графовете на Тулуза. Същото име се явава тук и там в Германия като Раймунд ( Raimund ), а в Испания като Рамон ( Ramon ). Нито една от тези форми обаче не ни напомня за произхода на това име толкова живо, както славянският му вариант: Роман ( Roman ). В тази връзка интересно е да се отбележи, че Rome на славянски става Рим ( Rym ) ( Pbimb ).

19. — Що се отнася до седемте други готски думи, могат да се направят следните констатации:

( i ) Diakon очевидно означава “дякон”. Това не е нито гръцката форма на думата ( diakonos ), нито латинската или германската ( diaconus / Diakon ), а съвсем ясно е нейната славянска форма;

( ii ) Papa през онова време е била използвана в смисъл на “епископ”. 18 Тя е оцеляла непроменена в италианския и в славянските езици със значението “поп”. В немския също се е запазила, но с различно значение;

( iii ) Kautsjon може би е оформена по образец на латинската дума cautio , със значението “гарант”, “поръчител” или “настойник”, “попечител”;

( iv ) Bokareis е била преведена от Гаетано Марини ( Gaetano Marini ) като “секретар”. Същата дума (“ boukar ” ) се среща през ІХ век в един славянски документ със значението “млад студент”. 19

Bochartz се среща като лично име в “ Chanson de la Croisade Albigeoise ” . 20

( v ) Според Марини Killiggans означава малка монета, римския solidus . В народния говор в Тракия и Македония днес “ galagan ” означава малка монета със стойност първоначално около два солида.

( vi ) Mi c значи “малък” или като префикс е sub - (под-). Така mi c diakon означава “под-дякон”;

( vii ) Uair c изглежда съответства на славянската дума “ v ъ rh ”, означаваща “връх”, “било”, “сбор” или “цял”, “пълен”.

VI . РЕЧНИКЪТ НА ГОТСКИЯ ТАНЦ.

20.— В своята “Книга на церемониите” (“ Book of Ceremonies ” ) Константин Порфирогенет ( Constantine Porphyrogenitus ) описва готския танц, представян, както изглежда, веднъж в годината пред императорския двор в Константинопол. 21 По време на представлението танцьорите, облечени в готски облекла, изричали определени думи, 14 от които се оказват латински, 5 – гръцки, а 9 съвсем очевидно са славянски. Други 14 думи са посочени и от Порфирогенет, а и от няколко коментатори на древни автори като еврейски, но не са обяснени задоволително. Ще бъде съвсем справедливо да се добави, че в книгата за славянските думи се казва също, че били староеврейски, което показва, че който и да е съставил речника, не е бил толкова добър лингвист, колкото си е мислел, че е.

ТАБЛИЦА IV

Речник на готския танц

Allegedly

Латински *

amor

anti

bonus

circa

gaudens

deus

dies

incertus

ora

salvator

tu

tutubans

vadens

vicinus

14 Гръцки

episcuantes

hagia

diamon(os)

nikato

episco(pos?)

5 Староеврейски

ailares

belous

gegdema

gergerethro

des

El

elkivonides

idesavatous

kiva

nikoni

oua

seva

sevakiva

sikadiase

14 Славянски

gubilar °

Igor §

ide

Sibir "

nana

ogun

peretouri

vele

toul **

9 Германски ?

0

Общо = 42 думи

* Склонените латински форми са съкратени до именителния им падеж, единствено число.

° Една очевидна вариация на думата “губител” ( gubitel ).

" Гръцкият напис е “ Igger ” , произнасяно “ Inger ” . Това е начинът, по който Луитпранд е наричал руския принц Игор (Виж S . Lesnoi , “ Istoriia Russov v neizvrachtchennom vide ” , Париж, 1953/54 г., № 1, стр. 37 и № 2, стр. 163. Съжалявам, че в момента на писането докладът от пратеничеството на Луитпранд не ми беше на разположение.)

§ Гръцкият напис е Iber .

** Думата “ toul ” не е изписана в самия речник, но се явява в диалога на танца.

21. — Значението на славянските думи е както следва:

( i ) gubilar (= gubitel ) означава “сатана”;

( ii ) Igor е лично име;

( iii ) ide означава “(той) идва”;

( iv ) Sibir (= sever ) означава “северна страна” – вероятно Сибир. При гръцкия начин на изписване началното “ s ” е било заменено с дрезгаво придихателното, какъвто е случаят с много други чужди думи, абсорбирани от гръцкия език;

( v ) nana (= nyanya ) означава “бавачка”, “дойка”. В бебешкия език “ nani ” означава “спя”;

( vi ) ogun е “огън”;

( vii ) peretouri означава “преобръщам”, “прекатурвам”;

( viii ) vele означава “говоря”, “заповядвам”;

( ix ) toul е “колчан”.

Всички тези думи изглежда съответстват на събитието с готския танц – една полу-религиозна–полу-военна церемония.

VII . ДВЕ ОСОБЕНИ ДУМИ ОТ “ GETICA ” НА ЙОРДАНЕС.

22. — Йорданес казва, че готите са имали летописи и писмени документи, които били наричани “ belagines ”. 22 Славянската дума “белег” означава “знак”, “отпечатък”. Може да се предположи, че тя води произхода си от времето, когато в помощ на паметта си хората изрязвали белези по кората на дърветата, при което се е откривала бялата част на дървото под кората. От по-нататъшен интерес в тази връзка е фактът, че славянската дума за “бял” е “бел”. Глаголът “беля” означава “свалям”, “лющя” (кожа, кора на дърво). Следователно, “ Belagines ” може да се тълкува като “белези”. В съвременния български език думата “бележник” означава “тефтерче за записки”.

23. — Пак според Йорданес при смъртта на Атила неговите хора провели погребални игри, които те наричали “ strava ”. 2 S Не е възможно това да е била монголска (хунска) дума. Ако това беше така, началното “ s ” щеше да бъде аспирирано (придихателно) и думата щеше да звучи “ istrava ” , както би било в съвременния турски или в унгарския език, където, например, името Стефан става съответно Истефан и Ищван. Но има и друго обяснение за тази особена дума. В Югославия честването на църковен светец се нарича “слава”. Съвсем възможно е погребалните игри за Атила да са били наречени така. Тъй като за гърците се е оказало трудно да произнасят звуковата група “ sl ”, те обикновено вместо това произнасяли и пишели “ sthl ”. Така е възможно в оригиналния гръцки текст, писан от Приск ( Priscus ), славянската дума “слава” да се е появила като “ sthlava ” . Йорданес, който, както знаем, е писал на латински, широко е ползвал книгата на Приск. Правейки това, той трябва да е бил изкушен да латинизира “ sthlava ” на “ strava ”. Съществуват множество двойки думи, при които може да се наблюдава такъв славяно–латински паралелизъм: “слама” – “ stramen ” , “слаб” – “ strabo ” , “служа” – “ struo ” .

VIII . ЗАКЛЮЧЕНИЯ.

24. — Изводът от това изследване очевидно е, че езикът на готите до ХІІІ век проявява някои хунски и славянски характерни черти, но едва ли някакви германски такива. Болшинството готски лични имена, завършващи на –ИЛА имат като паралелни някои хунски и са подобни на някои съвременни трако-македонски имена, окончаващи на –ИЛ. Други готски имена от V и VІ век, като Athanaric , Eurich , Teudomir и Theodorich , непосредствено наподобяват някои типични славянски имена. Същото се отнася и за някои готски имена, записани в “Песен за албигойския кръстоносен поход” (“ Chanson de la Croisade Albigeoise ” ).

25.— Равенският ръкопис съдържа най-малко 3 лични имена и 7 други думи, които проявяват подобни характеристики. В този документ изглежда липсва германски компонент.

26. — Речникът на готския танц в “Книгата на церемониите” съдържа не по-малко от 42 думи, 14 от които са латински, други 14 са староеврейски (или с несигурен произход), 5 са гръцки, 9 – славянски, но нито една германска.

27. — И накрая, две готски думи от “Гетика” (“ Getica ” ) на Йорданес, а именно “ belagines ” и “ strava ” , могат да бъдат обяснени задоволително, приемайки, че те не са нито хунски, нито германски, а от славянски произход.

Източник: http://tscelof.hit.bg/1.htm

**rasate** · Март 2, 2011