Отиди на
Форум "Наука"

Теория за еволюцията


Съгласни ли сте с теорията за еволюцията?  

126 потребители са гласували

  1. 1. Съгласни ли сте с теорията за еволюцията?

    • да
      93
    • не
      45
    • не мога да преценя
      5


Recommended Posts

  • Потребител

Еволюцията независимо дали я е измислил някой или не , е логично обяснение на развитието (но не и на произхода) на живота.Ако не беше Дарвин щеше да е някой друг.Нормално е един организъм да се променя.Нормално е силният да оцелява.По този начин се формира една интересна зависимост.Нещо като "нашият свят е това което е защото в такъв свят ние бихме могли да живеем".Може да изглежда смешно но е истина.Процесите понякога са много интересно свързани ,почти като нагласени.Незнам дали ДНК остава непроменена-не съм генетик.Мога да кажа моето виждане по въпроса за еволюцията.промяната е пред нас.Как може някой да твърди че няма такава .Вземете например различните раси.Черни ,бели,жълти...Различните особености във формите на тялото в отделните раси.Различното развитие на организми от един и същи вид поставени в различни географски условия.Закърняването на органи които не се използват.Какво стана с бубите? Човек ги отглежда и крилата и те не могат да летят.Какво ще стане с крилата им? Ще закърнеят.Защо? Нали ДНК не се променя? Защо питомният заек не може да се кръстосва с дивия? Защо са различни видове?

Какъв е механизмът на мимикрия? Не е ли точно причинен от еволюцията?

При еволюцията няма "искам да летя затова ми пораснаха крила" .Има "тези които не се сдобиха с крила умряха".

Еволюцията не учи-тя наказва.

Човек например няма сетива за радиоактивност.Какво ще прави ако в бъдеще радиоактивността стане важен фактор в живота му.Ще мери с уреди и няма да се приближава .Какво обаче ще направи едно животно.Дали ще "разбере" че му трябва такова сетиво?Естествено че не.Просто някое случайно ще придобие някакъв начин за усещане и след като останалите лека полека измират ,неговото поколение ще започне да доминира,това усещане ще се "затвърди" и след хиляди години у даден биологичен вид ще се оформи едно сетиво за радиоактивност .Естествено ако няма късмет околната среда да се промени прекалено бързо-тогава просто този вид ще загине.Също и всеки вид който има нещастието да не успее да се приспособи бързо.

А хората? Хората залагат на ума си.Измислят лекарства с които поддържат хора които иначе биха умрели и по такъв начин отслабват физическата сила на човешката раса за сметка на умствената.

А някой беше казал че човек се месил в еволюцията.Със своите действия променял хода на еволюцията.А след като човек е вътре в самата еволюция ,не е ли нормална тази намеса.Мисленето е еволюционно развито и съответно е инструмент на еволюцията.Все едно да се каже ,че понеже крокодилите са много силни не оставят шанс на животните и им се бъркат в еволюцията.Смешно е.Еволюция е всичко около нас.А ако човек не съумее да се впише в картинката просто ще бъде наказан от еволюцията и ще слезе от сцената.

Интересното е дали умът като инструмент ще бъде възпроизведен отново някога.Все пак сме свидетели на един единствен вид който го притежава в такава величина.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 847
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Еволюцията независимо дали я е измислил някой или не , е логично обяснение на развитието (но не и на произхода) на живота.

Теорията за еволюцията на видовете е позната в науката още от времето на Древна Гърция. Стремежа й за тотално обособяване като водеща в развитието на живота настъпва с публикуването през 1859 г. на „Произход на видовете”. В своята книга Дарвин развива тезата за общ прародител на всичкиорганизми, които с времето претърпяват промени и по този начин се диференцират.

В своите „умозаключения” Дарвин не прилага абсолютно никакво научно доказателство. Самият той, нямащ биологическо образование заявява, че „това е само предположение”. Не напразно, за да се защити срещу евентуални нападки, той обособява и самостояталена част в своя труд със заглавие „Трудностите на Теорията”.

В своята „Теория” Дарвин хипотетично доказва кое от кое е произлязло, но никъде не обяснява как животът се е зародил на Земята.

Според „Теорията” всички живи организми се развиват от една единствена жива клетка. Първият въпрос, който веднага възниква е – а как се е появила тази клетка ?! Ако приемем това за истина, че от едната клетка са произлезли милиони животински видове (видове, а не клетки), защо до настоящия момент не е открита неин фосил.

По-късни еволюционисти развиват тезата, че тази жива клетка се появява абсолютно случайно от неорганични вещества, което веднага влиза в противоречие с основния билогочески закон, че животът винаги се поражда от живот.

През 30-те години на миналия век Александър Опарин „доказва” произхода на живота. Еволюционистите „прегръщат” теорията му, превръщат я в господстваща догма, без да се вслушат в признанието, което самият Опарин прави: „Произходът на клетката остава въпрос, който е най-тъмната страна от цялата еволюционна теория”.

Редица учени се земат да докажат, че живата клетка е произлязла от нежива материя. По-късно се доказва, че нито един експеримент не е бил успешен, а авторите на „успешните” експерименти признават, че са използвали не най-почтените начини в защита на тази незащитуема теза. (така например, Стенли Милър синтезира през 1953 г. няколко аминокиселини, откритието му се обявява като „революционно”, докато самият той признава през 1986 г., че средата, за която е декларирал, че използва за да получи аминокиселините е била недействителна – не тази, която той обявява първоначално).

Стига се до момента, в който самите еволюционисти заявяват, че все още са изправени пред най-големия проблем на еволюцията – как се е зародил животът на Земята.

Вариациите на генетично ниво не могат да се използват като подкрепа на Теорията за еволюцията. Генетичната вариация, или видоизменението, е причината представителите на един животински вид да са носители на характерни, различаващи ги особности. Човекът (Homo) е представител на един единствен вид, но хората по земята имат фенотипни белези, различаващи ги един от друг. Това са расовите белези, които ни правят различни в общото. Аналогични примери могат да се посочат всред животинските видове. Ако вземем за пример кучето, ще видим как в рамките на вида Canis familiaris има обособени над 800 (а според някои специалисти и повече от 1200) различни породи. Тези видови вариации не са доказателство за еволюцията на видовете, защото те са резултат на комбинации в рамките на съществуваща вече генетична информация, без да добавят нови характеристики към нея.

От гледна точка на Теорията за еволюцията е важно как се появява абсолютно нова информация, която да обособи абсолютно нов животински вид. Тази поредна слабост на теорията, която не може да бъде обяснена, става причина еволюционистите да въведат два нови термина – „микроеволюция” и „макроеволюция”. Под микроеволюция те разбират промените, които настъпват в рамките на даден вид. Но тези промени не са еволюционни – от дадения вид не се получава нов.

За еволюционистите водеща остава т.н. „макроеволюция”. Те „мотивират” теорията си с обяснението, че щом като в рамките на вида за кратък период от време могат да настъпят генетични изменения, това е доказателство, че за милиарди години също може да се извърши изменение, така че еволюционната теория е смислово издържана. Да, но тук отново се спекулира, тъй като на „микро” ниво, както отбелязах по-горе, няма изменение на вида, а изменения единствено вътре в рамките на вида. Така че нито рибата може да се превърне във влечуго, нито влечугото в бозайник.

Често като аргумент на своите твърдения еволюционистите прибягват до твърдението, че гените на шимпанзето и на човека имат около 98% прилика, което е „доказателство” за наличие на общ прародител. Тази констатация се базира на сходството на около 40 аминокиселинни пермутации, налични както в шимпанзето, така и в човека. Да, но ако вземем под внимание факта, че в човека има около 35 000 (тридесет и пет хиляди) гена с над повече от 10 000 (десет хиляди) протеина, кодирани в тези гени, абсурдността да се уповаваме само на 40 протеина е пародийна.

Като куриозна добавка към горните „еволюционни” твърдения ще добавя, че според някои генни анализи приликата между ДНК на човека и тази на цилиндричния червей Нематода е 75% или казано по-друг начин – разликата между човека и червея е едва 25% ! Дали е абурдно или достоверно, всеки сам може да направи своя извод. В 103 т. на списание New Scientist се посочва, че на горния принцип за близост в ДНК структурите, човекът е в най-тясна връзка с птиците и с крокодила.

Тези примери показват само за едно – а именно, че общата представа за генична прилика не може да бъде доказателство за Еволюционната теория, защото генетичните прилики не съответстват на еволюционните схеми.

Един от извествите еволюционисти, Кристиян Швабе (Christian Schwabe) пише през 1986 г. в том 11 на Trends in Biochemical Sciences: „Молекулярната еволюция започна да се смята едва ли не за по-висш метод за откриване на еволюционното роднинство, отколкото палеонтологията. Бидейки молекулярен еволюционист, аз би трябвало да се гордея с това. Напротив, докато молекулярните прилики трябваше да показват постигането на едно равномерно развитие на видовете, наличието на множество изключения изглежда твърде обезпокоително. Тези изключения са толкова много, че си мисля, че в действителност изключенията и необичайностите са носители на едно много по-съществено послание”.

Абсолютно логично е тялото на човек да има молекулярна прилика с останалите живи същества, защото както човека, така и животните са изградени от едни и същи молекули в една и съща среда (слънце, въздух, вода). Както човека, така и животните приемат хранителни вещества, които също са изградени от еднакви молекули, така че е абсолютно логично генетичната структура и метаболизма им да си приличат, но това съвсем не е доказателство, че всички те произлизат от един общ прародител, а да не говорим за факта, че Дарвин и последователите му посочват за това една единствена клетка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
защо до настоящия момент не е открита неин фосил.
Аха, и аз искам да видя такъв фосил, както и фосил на краставица и на гол охлюв.

Редица учени се земат да докажат, че живата клетка е произлязла от нежива материя. По-късно се доказва, че нито един експеримент не е бил успешен, а авторите на „успешните” експерименти признават, че са използвали не най-почтените начини в защита на тази незащитуема теза.
Разбира се, че са се провалили, нито клетката, нито бактериите, които първоначално са я изградили не са възникнали от не жива материя. Преходът от бульон до клетка е също толкова дълъг, колкото и еволюцията на многоклетъчните.

От гледна точка на Теорията за еволюцията е важно как се появява абсолютно нова информация, която да обособи абсолютно нов животински вид. Тази поредна слабост на теорията, която не може да бъде обяснена, става причина еволюционистите да въведат два нови термина – „микроеволюция” и „макроеволюция”. Под микроеволюция те разбират промените, които настъпват в рамките на даден вид. Но тези промени не са еволюционни – от дадения вид не се получава нов.
Защо?

Дарвин и последователите му посочват за това една единствена клетка.
Като еволюционист, мога да кажа, че това твърдение е толкова абсурдно, колкото и тези на креационистите. Редактирано от Иво Катрафилов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Аха, и аз искам да видя такъв фосил, както и фосил на краставица и на гол охлюв.

Разбира се, че са се провалили, нито клетката, нито бактериите, които първоначално са я изградили не са възникнали от не жива материя. Преходът от бульон до клетка е също толкова дълъг, колкото и еволюцията на многоклетъчните.

Защо?

Като еволюционист, мога да кажа, че това твърдение е толкова абсурдно, колкото и тези на креационистите.

Здравейте,

Темата за еволюцията и въобще за произхода на видовете не е „моята тема”. Това са неща, които са ме вълнували на някакъв етап от моето обучение и стремеж да открия истини за себе си, но интересите ми са в много малък спектър на биологията и то, по-точно само в част от зоологическата наука.

Включването ми в тази тема стана много случайно. Просто попаднах на нея, след като се регистрирах, попрочетох някои мнения – къде по-издържани, къде по-повърхностни и реших като първо участие да се включа именно тук.

Така или иначе, както казах, това не е моята тема и не ми се дебатира по нея.

Не ми стана ясно за какво точно се отнася въпроса Ви „Защо?” Може би е във връзка с това което съм написал, че „от дадения вид не се получава нов”. Отговора може да се изчерпи с едно изречение – ами просто, защото не се получава. Може би Вие можете да посочите доказателство за вид, преминал (еволюирал) в друг вид ?!

Колкото до последното Ви изречение „Като еволюционист, мога да кажа, че това твърдение е толкова абсурдно, колкото и тези на креационистите”, не ми стана ясно кое е абсурдното – че теорията на Дарвин се уповава на произхода на видовете от една единствена клетка (което е същността на теорията му), или че също не приемате това твърдения. Ако е второто, тогава не ми е ясно защо се определяте като еволюционист, но в крайна сметка това е Ваше право и ако не желаете, може да не отговаряте.

Поздрави !

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Превръщане от един вид в друг?

Нека да разгледаме един пример.

Взимаме думата "ракета"

Започваме да променяме буквите и една по една

1 какета

2 какута

3 карута

4 каруца

Олле. "ракета" се превърна в "каруца"

Имаме ли превръщане на едната дума в друга? Имаме.

Нека сега да си представим ,че в българсия език не съществува думата "каруца".

Тогава при достигането на етап 4 от трансформацията ние не бихме извикали "олле" и бихме продължили с трансформацията.

Какво ни говори това? Че имаме предубеденост при приемане на дадени резултати.

Всъщност всеки етап на промяна е нещо различно от оригинала.Как тогава ще познаем дали промяната е частична или коренна.Точни правила няма.

Абе...колкото по се замислям толкова по стигам до глобални изводи.

Засега в главата ми стана голяма каша и смятам да оставя нещата да се уталожат.

Само ще кажа нещо за религиозните схващания.

Имах една позната на която като споменах нещо във връзка със това че човека е едно от животните, тя направо се обиди .

За днес край-изтрих 3 пъти това което бях писал-сигурен признак че умът ми тотално заби нанякъде.

Чао за днес

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Не ми стана ясно за какво точно се отнася въпроса Ви „Защо?” Може би е във връзка с това което съм написал, че „от дадения вид не се получава нов”. Отговора може да се изчерпи с едно изречение – ами просто, защото не се получава. Може би Вие можете да посочите доказателство за вид, преминал (еволюирал) в друг вид ?!
Примери в темата колкото искаш, но ще повторя един, хем е във вашата специалност Canis lupus ---> Canis familiaris

Колкото до последното Ви изречение „Като еволюционист, мога да кажа, че това твърдение е толкова абсурдно, колкото и тези на креационистите”, не ми стана ясно кое е абсурдното – че теорията на Дарвин се уповава на произхода на видовете от една единствена клетка (което е същността на теорията му), или че също не приемате това твърдения. Ако е второто, тогава не ми е ясно защо се определяте като еволюционист, но в крайна сметка това е Ваше право и ако не желаете, може да не отговаряте.
Това, че съм еволюционист, не означава, че сляпо се придържам към една очевидно остаряла теория. Дарвин е основоположникът, но теорията му е претърпяла много трансформации, в процеса на доказване и/или отричане на нейни детайли.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Примери в темата колкото искаш, но ще повторя един, хем е във вашата специалност Canis lupus ---> Canis familiaris

Това, че съм еволюционист, не означава, че сляпо се придържам към една очевидно остаряла теория. Дарвин е основоположникът, но теорията му е претърпяла много трансформации, в процеса на доказване и/или отричане на нейни детайли.

Здравейте,

Аз имам резерви към тезата Canis lupus ---> Canis familiaris. Това съм го изложил официално на семинар към Асоциацията по антрозоология (английския филиал) преди около десеттина години и разсъжденията ми бяха приети.

Първоначалната теза за произхода на кучето е, че неговият прародител е вълка. По същото време се налага и монофилетичната тиеория за произход от няколко междинни вида между които освен вълка са койота и чакала. Ако се върнем към учените от древността, ще видим, че те са включвали и доста по-екзотични животни (т.н. дори и тигъра). Естествено в тези древни врмена за някаква особена научност по темата въобще не може да се говори, така че за този исторически период от развитие на човечеството може би е било допустимо дори и това абсурдно твърдение.

По-късно, особено малко сред средата на миналия век с абсолютно господство отново се налага монофилетичната теория, че вълкът и само вълкът е прародител на домашното куче. Да не забравяме, че и латинското название на домашното куче се явява като производно от вълка - Canis lupus familiaris. Някъде от около 1986 г. lupus е изключено от латинското название на вида и домашното куче отново става само Canis familiaris. В подкрепа на това идват и ДНК анализите, изготвянето на пълната геномна карта на кучето и т.н. Учените установяват много малка разлика в ДНК характеристиката между вълка и кучето. Да, но все пак има разлика и по-същественото е, че по отношение на някои физиологически характеристики (например звуковата комуникация) и поведенчески реакции (например живота в глутница с всичките си психо-неврологични особености, социалност и поредица от действия и реакции, които са уникални за вълка, но не и за кучето), между кучето и вълка остава нещо непреодолимо.

На напразно още през 1937 г. официално в научния свят се появява тезата, че домашното куче произлиза от "някакво диво куче, наречено Canis ferus". Естествено, това твърдение на се вмества в разбиранията на еволюционистите и не успява да се наложи като теория за произхода на домашното куче. Макакар че дори самият Дарвин през 1875 г. в своя труд “The variation of animals and plants under domestication” изразява своята ревностна защита за полифилитичния произход на домашното куче. Само този факт е достатъчен да се отчете поредна слабост на теорията и взаимоизключващи се твърдения: всеки вид произлиза от предшестващ такъв, а същевременно кучето произлиза едновременно от няколко вида.

Една от причините за постояннаата обърканост в твърденията, което поражда, ако не друго поне съмнение в еволюционната теория е, че се смесват понятия от междувитовите различия и генните модификации в рамките на един вид.

Поне на този етап няма окончателни както палеонтологични, така и геномни доказателства за произхода на кучето от вълка. Лично аз съм готов да приема всяка една теория, ако тя за момента е необорима. Което съвсем не означава, че като "магаре на лед" аз не бих променил собствените си схващания, ако някой представи други, нови доказателства, оборващи моментните такива.

Поздрави !

П.П. Имам лично питане: Защо не получавам в електронната си поща съобщения, че някой е поместил мнение във форума по тема, по която и аз съм писал. Може би по време на регистирането си не съм направил нещо (аз съм доста голям лаик по отношение на компютърната техника) ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Позволявам си до поместя моя публикация отпреди 9 години.

ПРОИЗХОД НА КУЧЕТАТАТА

Връщайки се назад във времето, сме свидетели на незатихваща до днес полемичност за произхода на домашното куче - Canis Familiaris.

Изхождайки от външните му прилики с някои други представители на сем. Canidae (вълци, койоти, чакали, лисици) учените предполагат, че всички са негови прадеди. В своите съчинения Аристотел (384-332 г. пр. Хр.) пише за циренски кучета с произход от вълка, за лаконски кучета, които са възникнали при хибридизация с лисици и за индийски кучета, в чийто създаване са участвали тигрите. По-късно думата “тигър” е заменена с израза “някакви едри зверове, приличащи на тигри”.

През 1785 г. Хънтер (Hunter) изнася доклад пред Лондонското кралско дружество на тема: “Свидетелства за принадлежността на кучето, вълка и чакала към един вид”.

Първият природоизпитател, който прави опит научно да обясни произхода на кучето от няколко различни биологически вида е Сент Илер (Isidore Geoffroy St. Hilaire) (1805 - 1861) в своята публикация от 1861 г.

“Acclimatation et domestication des animaux utiles”.

През 1901 г. Щудер (Studer) изказва хипотезата за произхода на съвременните кучета от някаква междинна форма между вълка и чакала, която нарича Canis ferus.

Морфологичните особености на неолитните кучета са проучвани от Дар (Dar, 1937). По негови данни те толкова много се различават от вълците, че за сходство въобще не може да се говори. За родоначалник на домашното куче трябва да се приеме “някакво диво куче”.

Според Хаг (Haag, 1948) на територията на Северна Америка домашните кучета се появяват около 1500 г. пр. Хр. През 1920 г. Алън (Allen) посочва в своите проучвания, че те са мигрирали от Азия, произлезли са от вълка и нямат нищо общо с койотите.

Привърженик и ревностен защитник на полифилитичната теория за произхода на кучето е и Чарлз Дарвин (1875), който развива своите възгледи в труда си “The variation of animals and plants under domestication”.

При цитологични проучвания на 15 вида хищници Матю (Mathey, 1954) установява, че хромозомният набор на кучетата съвпада само с този на вълците. Ученият утвърждава, че единствено вълкът е взел участие в произхода на домашното куче. Твърдението се подема от десетки генетици, анатоми, палеонтолози и бързо се превръща в доминираща научна хипотеза. Дори бащата на етологията, забележителният Конрад Лоренц - дългогодишен привърженик на полифилитичната теория, в класическото произведение за произхода на кучетата “The Wild Canids” (1975), се отказва от собствените си убеждения.

Своевременно в научния свят се появяват данни, които предизвикват колебание в това господствуващо твърдение. В публикации на Солдатович (Soldatovich, 1970), и Чиарели (Chiarelli, 1975) се изнася информация, според която кучетата, вълците, чакалите и койотите имат еднакъв кариотип:

36089_104.JPG

Още по-голям смут внасят публикациите на Кенели (Kennelly, 1969), Менгел (Mengel, 1971), Грей (Gray, 1972), Зенглауб (Senglaub, 1978) и Клътон-Брок (Clutton-Brock, 1984). Авторите съобщават за успешно кръстосване на кучета с вълци, койоти и чакали. При трите вида се е получило плодовито потомство. Въз основа на костни съпоставяния от времето на късния палеолит Kurten (1974) допуска косвена връзка между кучето и койота.

През 1988 г. за най-добра научна книга на САЩ бе обявена монографията на Райдл (Riddle) “Кучетата в историята”. В този изключително ценен труд авторът развива следната теза: “В процеса на еволюцията вълците и кучетата са имали общ прародител. В резултат на дивергенция се обособяват самостоятелни биологически видове с множество сходни признаци. Най-важните от тях са еднаквият хромозомен набор, възможността за кръстосване и получаване на плодовито потомство. Напълно възможно е впоследствие да се е извършвало естествено вливане на кръв от вълци, но в никакъв случай не трябва да се допуска, че вълкът пряко е участвал в обособяването на домашното куче”.

Макар че съвременните кучета могат свободно да се кръстосват с някои от представителите на сем. Canidae, неправилно е да се допуска, че познатите днес породи са произлезли директно от дивите си сродници. Доказателства за това дава палеонтологията, която се включва в помощ на кинологията много по-рано от генетиката.

През 1860 г. Рютимайер (Riutimeyer) описва типа Canis f. Palustris (“торфено” куче), открит в Швейцария. Черепът му е сравнително малък (не по-дълъг от 140 mm). Мозъчната част е по-дълга от лицевата, а преходът между тях е силно изразен. Тилният гребен е слабо развит. Муцуната е къса и тясна. Черепът като цяло наподобява този на чакала. В последствие находки от този тип са намерени в Швеция, Дания, Англия. Според Келлер това е единственият тип куче от неолита в Западна Европа. В Русия са открити находки от сходно на този тип куче - Canis f. Palustris ladogensis.

От съвременните породи най-близо до Canis f. Palustris стоят кучетата от групата на шпицовете. Предполага се, че той дава началото и на териерите, пинчерите и шнауцерите.

През 1884 г. Неринг (Nehring) описва примитивния тип Canis f. Decumanus. Авторът предполага, че той е родоначалник на кучетата “пария”, срещащи се и днес в Цейлон, Суматра, Ява, Индия, Сирия, Турция. В Африка са разпространени по цялото поречие на Нил, в Судан, Северна Сомалия, Занзибар, Конго.

През 1886 г. Анучин описва типа Canis f. Inostranzewi, открит в района на Ладожкото езеро и по поречието на р. Ока. Наподобява вълка - със сравнително голям череп, добре развити скулни дъги и тилен гребен. В мозъчната част черепа е по-нисък от този на Canis f. Palustris. Муцуната е къса, широка, със силни челюсти и широки, закръглени носни отвори. Преходът от челото към муцуната е по-слабо изразен от този на вълка. Предполага се, че от този тип са произлезли впрегатните породи и накои ловни северни кучета. Според други литературни източници Canis f. Inostranzewi стои в основата на мастифоподобните породи на Тибет и Асирия. За някои от гончеподобните породи се предполага, че произхождат от т. нар. “пепелно куче” - Canis f. Intermedius. Живяло е през бронзовата ера. По строеж на черепа заема междинна позиция между неолитните “торфени” кучета - Canis f. Palustris и “бронзовите” кучета - Canis f. Matris Optimae.

През 1905 г. Щудер (Studer) описва примитивния тип Canis f. Putiatini, открит в района на Бологое. По някои измерения е подобен на Canis f. Inostranzewi. Различава се от него по по-късата и тясна мозъчна част на черепа и по-дълга лицева част. Според Studer типът е по-близък до Canis f. Matris Optimаe. Според редица автори Canis f. Putiatini, заедно с Canis f. Inostranzewi взема участие в създаването на впрегатните и накои ловни северни кучета.

Според Боголюбски (1959) кучето е одомашнено през мезолита - преди 12-15 хиляди години. Тезата на Брейдууд (Braidwood, 1975) е, че първото одомашняване на кучета е в Месопотамия и Палестина. Направените разкопки в Джармо, Гел Халаф, Тепе Гавра и други асирийски градове доказват, че по тези земи кучетата били познати като домашни животни преди 6-7 хиляди години. През 1984 г. Барлик (Barlik) изнася данни, че кучетата се появяват като вече одомашнени животни още през плейстоцена.

Аналогична е информацията и от Шнирелман (1985), който посочва, че между 33-22 хиляди години преди Хр. първобитните хора са живели в компанията на домашни кучета.

Най-ранното одомашняване на кучета в Западна Европа според Дагерболд (Dagerbol, 1927) е било в Дания.

В Централна Америка кучетата се появяват около 8900-6500 г. пр. Хр. Около 5500 - 4200 г. пр. Хр. те вече се срещат в Южна Америка на територията на Перу.

В Австралия и околните острови най-ранната информация за домашни кучета е от 1670-1000 г. пр. Хр.

По нашите земи първите следи от домашни кучета са от времето на средния неолит. По данни на Иванов (1949) около 2000 г. пр. Хр. на територията на днешна България се срещали кучета от типа “палустрис” и “интермедиус”. В своя публикация от 1932 г. Попов пише, че през 5-ти век пр. Хр. по нашите земи са съществували кучета, които по размери надминават типа Canis f. Intermedius. Авторът нарича тази порода “делиорманска”. Според него е получена от кръстосването между вълци и овчарски кучета. При проучване на Петров (1977) в древния Преслав е установено, че преди около 1000 години са били разпространени предимно ловните кучета и по-рядко овчарските.

Колкото по-назад се връщаме в историята на кучето, толкова повече въпросителни се изправят пред нас. Но едно е неоспоримо. Вярно и всеотдайно, кучето е първото и единственото животно, отдало се доброволно в служба на човека. Безкористно в чувствата си, безрезервно в любовта си, то е пример, който, ако следваме, безсъмнено ще ни направи по-човечни и по-добри.

36109_046.JPG

Забележка: Този материал е предмет на авторско право ! Той не трябва да бъде копиран, презаписван или поставян под каквато и да е форма като публикация без изричното съгласие на автора.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

cynology, нещо съвсем се обърках - описваш като познавач еволюцията на кучето, след като си защитил тезата, че еволюция няма :crazy_pilot:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
cynology, нещо съвсем се обърках - описваш като познавач еволюцията на кучето, след като си защитил тезата, че еволюция няма :crazy_pilot:

Къде съм описал еволюцията на кучето като междувидов преход ?!

В кой мой пасаж видяхте категорично потвърждение или отричане на която и да било теория ?!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Т.е. - ти твърдиш, че видовете еволюират, но не преминават в нови? - значи - изменят се, изменят се , изменят се... но в нови не преминават! Значи, имало е преди 4 млрд. години всички видове, дето ги имаме днес, ама са изглеждали по друг начин? Дай, ако обичаш по-точно обяснение за възгледа си за еволюцията, за да не превръщаме темата в чат. Просто, отнасяйки се с уважение към стремежа човек да оборва, в това което пишеш и ти, и другите, оборващи еволюцията, аз не виждам никаква свързваща нишка - нахвърляни отделни изречения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Т.е. - ти твърдиш, че ...

Прав сте, че форума не трябва да се превръща в чат.

Попитах по-горе, питам пак (с малко по-други думи) - и това е за последно: Къде твърдя ?!

Къде прочетохте окончателно, завършено и абсолютно непоколебимо твърдение ?

Не бързайте с констатациите, а ако се върнете малко по-нагоре, ще прочетете и това:"Аз имам резерви към тезата Canis lupus ---> Canis familiaris."

Темата за еволюцията на видовете не е "моя" тема. Тя ме е вълнувала до толкова, до колкото да си отговоря на някои, будещи недоумение въпроси. А ако прочетете още веднаж малко по-внимателно писаното преди, ще видите и за това какво съм казал.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Добре де, хайде тогава по-кротко с квалификациите - връщам се към първия ти постинг

Теорията за еволюцията на видовете е позната в науката още от времето на Древна Гърция...
Абсолютно несериозно е да се говори за теория за еволюцията в Древна Гърция.
...В своите „умозаключения” Дарвин не прилага абсолютно никакво научно доказателство...
Тези кавички и изобщо цялото това твърдение показват едно изключително високо самочувствие по обсъжданата тема. Всъщност, Дарвин си остава най-голямото име в биологията и умозаключенията му са умозаключения без кавички, а доказателствата му са в пълно съответствие с нивото на науката тогава.

...В своята „Теория” Дарвин хипотетично доказва кое от кое е произлязло, но никъде не обяснява как животът се е зародил на Земята...
, което е съвсем естествено - по това време органичната химия прави само първите си стъпки.

...През 30-те години на миналия век Александър Опарин „доказва” произхода на живота. Еволюционистите „прегръщат” теорията му, превръщат я в господстваща догма,...
В това изречение и половина има три грешки - нито е вярно, че Опарин е доказал произхода на живота (изградил е хипотеза), нито че еволюционистите са прегърнали теорията му (тя никога не е била на първо място като обяснение в нашите представи за произхода на живота), нито че е била господстваша догма (дори и в СССР не е била такава).
...Тези видови вариации не са доказателство за еволюцията на видовете, защото те са резултат на комбинации в рамките на съществуваща вече генетична информация, без да добавят нови характеристики към нея...
И тук ще прекъсна, защото навлизайки на териоторията на генетиката, започваш да говориш наистина пълни безсмислици - помисли малко, от това твое изречение следва, че генетичната информация за абсолютно всички белези на абсолютно всички породи кучета се е съдржала в гените на предполагаемия им прадед; това едно, освен това ти с един замах зачеркваш цялото учение за мутациите.

Ако ти изглежда невероятно как така видовете се променят - вземи и прочети Дарвин - той е изключително убедителен автор и аз самият ще призная, че станах действително еволюционист чак след като попрочетох някоя и друга негова книжка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
хайде тогава по-кротко с квалификациите

къде са тези квалификации ?!

Господине,

Не зная от къде да я подхвана, затова няма и да я подхващам. Може би от края, защото трудовете на Дарвин стоят на лавица в библиотеката ми заедно с поредица такива на други еволюционисти. И заедно с трудовете на доста хора, които поне до момента доказват несъстоятелността на много от дарвиновите твърдения.

Не говорете за мутации, защото явно малко знаете за това как се пораждат, какъв е ефекта им и колко от тях можем да наречем „полезни”. Ако знаете такива, ще Ви бъда благодарен да ми посочите поне няколко.

За еволюция в съвременния смисъл на думата и в границите на определението такова, каквото го знаем, естествено не се е говорило от времето на древна Гърция. Прочетете материалистическите схващания на редица философи, вникнете в това което е заложено в разбирането им са света, за човека, за Бога и т.н. пък после може и да поговорим, макар че мой принцип е да не споря.

Вие отново игнорирате съществен момент от това, което съм написал. Кое от написаното е МОЕ твърдение. Аз нямам проучвания в областта на еволюцията, аз не съм достигнал до собствени, научно доказани констатации, че да ТВЪРДЯ.

Не демонстрирам „самочувствие” по обсъжданата тема, защото казах – това не е тема на моите интереси, тя просто ме е провокирала и накарала да търся.

За Опарин и за Съветския съюз няма да коментирам. Само за това, че Еволюционната теория е базата на която стъпва т.н. диалектически материализъм начело с основателите и апологетите си. А тук трябва да започнем да коментираме за неодарвинизма, за социалния дарвинизъм и т.н. Все неща, които не се препокриват нито с интересите ми, нито с моралните ми ценности.

За теория на генетиката също няма какво да коментираме. Просто надскочете това, което се основава единствено на менделизма, поразровете се малко повече... За мутациите вече написах малко по-горе. Питането ми за популярните сред еволюционистите полезни мутации. А ако ми посочите със съответния доказателствен материал един вид, който е произлязъл от друг заедно с междинната му междувидова форма просто ще замлъкна и моментално ще „прегърна” отново Еволюционната теория.

Link to comment
Share on other sites

Само за това, че Еволюционната теория е базата на която стъпва т.н. диалектически материализъм начело с основателите и апологетите си.

Диалектическият материализъм стъпва на базата най-вече на Хегеловата диалектика. Освен нея, на осмислянето на тогавашните научни открития, които говорят за еволюция, в политическата икономия, биологията и физиката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Диалектическият материализъм стъпва на базата най-вече на Хегеловата диалектика. Освен нея, на осмислянето на тогавашните научни открития, които говорят за еволюция, в политическата икономия, биологията и физиката.

Абсолютно съм съгласен, без да претендирам за компетентност по темата.

Можете ли да напишете нещо по отношение на социалния дарвинизъм или преливането му в теориите на авторитарните системи.

Поздрави !

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Темата е за друго и би било неуместно да намесваме социалния дарвинизъм и авторитарните системи.

Да, съгласен съм с Вас. Това е нещо, което ми е интересно и понеже не подходихте на първично ниво спрямо това, което съм написал, Ви направих предложението. Социалният дарвинизъм ми е доста интересен като тема, и ще се радвам ако споделите разбиранията си под формата на лично съобщение, на електронната ми поща или пък в отделна тема тук, във форумите.

Поздрави !

П.П. Между другото, според мене всички "изми" си приличат и малко или много имат аналогии по между си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Две думи по повод на "положителните" мутации - изразът е условен, мутациите стават абсолютно случайно; когато в учебниците пишат, че положителните мутации са голяма рядкост, се изхожда от наблюденията при изключително подробно проучени обекти от света на прокариотите (напр. - мутацията им дава възможност да усвояват нов хранителен източник - но, при дадени условия, изведнъж може да се окаже, че въпреки това тя води до отрицателни последици за бактерията - защото, да речем, ангажира ензимния й апарат в обменни процеси, от които тя има по-малко полза) и само се предполага, че ситуацията е същата и при еукариотите. И тук има една малка подробност - огромната част от ДНК при еукариотите е "спяща" (някои автори я наричат даже "паразитна") - точни проценти не мога да кажа, още повече, че съм срещал различни цифри за едни и същи обекти, но, при всички случаи, само по-малко от една трета от хромозомната ДНК при бозайниците носи "смислена" (според днешните представи на молекулярните генетици!) информация. Т.е., терминологията "положителни" и "отрицателни" мутации е в "битовия" смисъл на тези думи приложима единствено при хаплоидните организми, при които имаме пълно припокриване между генотип и фенотип. При нас, обаче, има един огромен "резерв" мутации, който, така да се каже, само чака да "бъде нужен" на организма, за да започне да се проявява (тези кавички в последното изречение са защото това е само едно предположение, а този факт има и едно друго, много интересно обяснение, което дължим на Доукинс). При всички случаи, несериозно е да се говори, че положителни мутации няма. Гените за 20 тона млечност на лактация у кравите-рекордьорки присъствали ли са в дивия тур? Но, добре, да допуснем, че няма положителни мутации. Аз пак не разбрах - има ли еволюция в организмовия свят, или няма? Или грешката е само у Дарвин, а Тит Лукреций Кар е бил прав? (А между тях двамата, според мен, противоречие няма - всеки е работил и е изградил някакви еволюционни представи според времето, в което е живял; впрочем, пак ще припомня, че генетиката възниква като антидарвинистка наука - и това е съвсем естествено според тогавашното ниво на развитие на обществото - много лесно е да кажем - Дарвин никакви доказателства не дава за положителни мутации - ами че Хуго де Фриз разработва мутационната теория десет години след смъртта му (и то - също като антидарвинистко учение за еволюцията :bigwink: - минало е, обаче, време - и - какво - оказало се, че дарвинизъм, мутационна теория, генетика, всъщност са едно цяло!)).

За домашно (да навлезнем малко на твоя територия :whistling: ) - обратната захапка при болонките положителна мутация ли е, или отрицателна?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
За домашно (да навлезнем малко на твоя територия :whistling: ) - обратната захапка при болонките положителна мутация ли е, или отрицателна?

Господине,

Вие ме провокирате да участвам в тази тема, въпреки неколкократните ми заявявания, че тя не е предмет на моите интереси.

Забелязвам в това, което Вие изнасяте като мнение нещо, което вършат по-голямата част от адвокатите на еволюционизма – преплитане на междувидови изменения (елемент на еволюционната теория) и генетича изменчивост в рамките на вида.

Вие казвате, че е несериозно да се говори, че положителни мутации няма. Да, може и да е несериозно. Но сериозността изисква факти и аз Ви поломих за такива – дайте ми поне един пример на животински вид, произлязъл от друг такъв чрез мутация (наблягам – дайте пример за вид, произлязъл от вид). И още по-важното – дайте пример за междинния вид – или етапа на еволюиране от едната видова форма към другата.

Случайно да Ви е попадала информация как водоплаващите бозайници са произлезли от сухоземните? Една от теориите (естествено - евелюционистка) е, че северните мечки като влизали във водата да ловят риба постепенно си разтягали устите все повече и повече, тялото им ставало все по-овално, космената им покривка започнала да опадва и накрая се получили... китовете ! (вметване от мене: хайде няма да им търсим кусур на сегашните северни мечки, че продължават да влизат във водата, пък нито една не тръгва да става кит)

А да сте чели как са се формирали жирафите – ами някакви по-примитивни същества, като си изпъвали шиите да достигат до по-високи клончета и листа ги удължавали, удължавали и взели, че се превърнали в жирафи.

Как Ви звучат тези твърдения. А в трудовете на еволюционистите от Дарвин до наши дни, те са без брой.

Можете ли въобще да ги приемете като нещо сериозно или по-скоро това са налудничави брътвежи на човек с богата фантазия или с определени отклонения.

Но да се върна към вашия пример за 20-те тона лактация. Това господине не е мутация. Това са генетични изменения, настъпили под влияние на поредица от селекционни действия като отбор, подбор, преди това различни форми на кръстосване, постепенно преминаване към чистопородно развъждане, прилагане на степени на инбридинг и т.н. и т.н. И съвсем не на последно място взаимодействието генотип-среда, в която се развива, отглежда и развъжда съответната порода.

Подобни примери като този, който Вие давате, са достатъчно много в животновъдството по отношение на млекодайност, вълнодайност, плодовитост, яйценосливост и т.н. Но това са промени в рамките на вида. Това не са междувидови изменения.

И накрая да се спра на домашното, което сте ми дал. За да бъда сигурен, че ще си изпълня домашното както трябва, Вие трябва първо де ме убедите (доказателствено), че прогнатията е резултат именно на мутация, а не на нещо друго (не всяко изменение е плод на мутационни изменчивости).

Добре, да приемем, че вината е моя, че не зная това, защото на мене не ми е попадала научна литература за появата на прогнатия при някои породи кучета (а и не само при тях). Да допуснем, че прогнатията, предната долна захапка при кучето е плод на мутация и то, на полезна мутация. Мисля, че това искате да кажете. Започнете да размножавате единствено болонки с предна захапка. Чрез отбор и подбор на приплодите, изчиствайте всички, които се родят с нормални захапки и продължавайте тази селекция само с предно захапващи. Предполагате ли вече до къде ще стигнете. Ако не, аз ще ви кажа. До изчезване на породата.

Да, Вие може да ме опонирате защо тогава продължава да има болонки с предна захапка (което стандарта отчита като порок и не допуска такива животни до разплод), защо има булдоци или да кажем други представители на мастифовия тип кучета, които са не само с предни захапки, но дори и нещо повече – ако не са, значи че чистопородността им е съмнителна и също се изключват от разплод. Така... Това разсъждение има известна логика, но само до толкова, че цялата тази селекция се извършва под контрола на човека. Вземете това под внимание. Вземете под внимание и факта колко е средната продължителност на живот на куче от мастифовия тип и колко на едно западноевропейско куче от типа matris optimae (например Немско Овчарско Куче).

Формирайте достатъчно големи популации чистопородни Булдоци и чистопородни Немски Овчарски Кучета. Естествено тези популации да бъдат изолирани една от друга – всяка за себе си. Създайте им благоприятна среда за живот и за размножаване. Не се намесвайте по никакъв начин в тяхната бъдеща биология. Отчетете средна продължителност на живот за Булдоците около 9-11 години и за Немските Овчарски Кучета от 13 до 17 години. Ха сега Вие за домашно ми кажете: колко дълго ще просъществува породата Булдог, която е с обратна захапка и колко ще просъществува породата немско Овчарско Куче, която е с нормална захапка.

А всъщност, може и да не ми отговаряте. Стана банално да казвам, че това не е моята тема и ако не ми дадете готови отговори на предишни мои разсъждения (конкретни, доказателствени), ще приема нашата комуникация за преливане от пусто в празно и ще я прекратя.

Поздрави !

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не само че пак не разбрах - имало ли е еволюция или не, но и не разбрах - положителна или отрицателна мутация е обратната захапка.

Този последният въпрос е съвсем сериозен и е към всички - аз наистина не мога да кажа тази мутация каква е и примерът ми хрумна просто като илюстрация, колко относителни са тези определения за положително и отрицателно.

(За понятието "вид" - вж. неща дето вече съм писал тук, вклч. цитата от Дарвин, че вид - това е само едно удобно приспособление...)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Не само че пак не разбрах - имало ли е еволюция или не, но и не разбрах - положителна или отрицателна мутация е обратната захапка.

Този последният въпрос е съвсем сериозен и е към всички - аз наистина не мога да кажа тази мутация каква е и примерът ми хрумна просто като илюстрация, колко относителни са тези определения за положително и отрицателно.

(За понятието "вид" - вж. неща дето вече съм писал тук, вклч. цитата от Дарвин, че вид - това е само едно удобно приспособление...)

Господине,

Аз, от човек, очакващ отговори, се превърнах в човек, който трябва да дава отговори.

Та нали Вие писахте някъде назад, че сте Еволюционист? Убедете ме в това, че междувидова еволюция има. Умишлено пиша "има" в сегашно време, защото като един непрекъснат процес тя трябва да продължава.

Като еволюционист, посочете поне един междувидов индивид. Приемаме, че кучето е произлязло от вълка. Покажете ми вида "вълкокуче". Приемаме, че човека е произлязал от маймуната. Покажете ми вида "маймуночовек". Може да не се спирате точно на тези примери, макар че от еволюционна гледна точка, няма значение с какви животни ще е даден пример. Посочете по Ваш избор поне един междинен вид.

Като еволюционист, защетете тезите, в които аз се съмнявам и ми "отворете очите".

Аз писах и това: Готов съм да приема всяка една теория, която представи според настоящото ниво на развитие на науката абсолютно непоклатими доказателства в защита на своите твърдения. И тогава аз ще бъда първия, който ще се откаже от догматичното си до момента мислене и ще приеме новото, непоклатимото.

А колкото до захапките - и там Ви предложих хипотетично да създадете съответни популации, да ги оставите на самостоятелен живот (без намеса от страна на човека, който ще контролира развъдните процеси) и ще видите колко време ще бъде продължителността на живот на едната порода и колко - на другата. Според разумната наука (а на това специално Еволюцията също абсолютно силно набляга), в природата нищо не се създава, за да загине - то трябва да съществува, да се развива (според еволюционистите - да еволюира).

Приемаме безусловно, че кучето е произлязло от вълка. Веднага възниква въпроса защо например еволюцията не е направила вълка да е с обратна захапка, а именно с такава, при която има най-добро припокриване на долни от горни зъби, допир на дъвкателните повърхности на зъбите, нормално поставени мандибули, които съотнесени към шията обусляват достатъчно (оптимално) дълъг дихателен път. Защо лицевата част на черепа (муцуната) не е скъсена и от там да се намали обонятелната повърхност в носната кухина. И така, само около тая обратна захапка може да се продължи с още поне десеттина „защо?” Хайде, отговорете си на тези въпроси и по този начин ще стигнете и до отговора на въпроса полезна ли е обратната захапка за животни от вида Канис или е вредна.

Относно това, което вече сте писал, че според Дарвин понятието „вид” е „само едно удобно приспособление”. Това е проблема не само на Дарвин, а и на всички след него – когато не могат да отговорят на възникващ въпрос или да обяснят „еволюцията” на нещо, да кажат, че това е нещо, което за момента е „удобно”.

Вие бяхте писал някъде, че след като сте прочел увликателно разказващия Дарвин сте станал еволюционист. Увликателното разказване на е аргумент за сериозен подход дали да вярваме на някого или да не вярваме.

Едно малко отклонение: Известният бихевиорист Скинър има една от най-увликателните изразености на мисълта. В същото време основоположникът на хуманистичната психология Маслоу се е отличавал с изключителна скованост на изразните средства. Това обаче не е попречило той да бъде на пиедестала на световните психолози.

Наука с увлекателност не се прави. Науката иска факти.

И понеже пак се връщаме на фактите, знаете ли какво е казвал „бащата” на еволюцията: (перифразирам: „когато ме запитат как е еволюирало окото, направо изтръпвам”). И знаете ли защо е изтръпвал – ами защото не е можел да го обясни.

Но стига толкова, че се улових отново да се увличам. Писах Ви преди, посочете конкретни примери (Вие защитавате еволюционната теория) иначе преливаме от пусто в празно, защото ако няма еволюция, не сте Вие човекът, който ще я създаде. Така както, ако има Еволюция, не съм аз човека, който ще я спре.

Поздрави !

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Като еволюционист, посочете поне един междувидов индивид. Приемаме, че кучето е произлязло от вълка. Покажете ми вида "вълкокуче". Приемаме, че човека е произлязал от маймуната. Покажете ми вида "маймуночовек". Може да не се спирате точно на тези примери, макар че от еволюционна гледна точка, няма значение с какви животни ще е даден пример. Посочете по Ваш избор поне един междинен вид.
Прочетете назад в темата, където сме обсъждали понятието "междинен вид" и колко е безсмислено.

Как очаквате да ви се покаже така наречения "междинен вид"? Ако "междинните видове" оставаха непроменени, нямаше да са междинни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Според мен живото доказателство, че двата вида - домашното куче и вълка са особено близки генетично и видово е възможността да имат поколение и да се кръстосват. Обратната захапка е ЧОВЕШКО творение, както и всички белези на породите селекционирани от човека. Подобни мутации в природата не са положителни - нито изпъкналите очи на пекинеза, нито обратната му захапка биха помогнали на една мутирала малка група животни да оцелее без човека- някои породи кучета са. Те биха измряли. Те са със слаби челюсти и прочие съпътстващи тези белези генетични заболявания, които се отразяват отрицателно на способността им изобщо да оцеляват в естествено състояние. Не знам колко си кинолог но смятам че ще се съгласиш, че подивелите кучета малко по малко заприличват на глутница вълци по поведение и начин на оцеляване, но пък никога не сме виждали група подивели булдози, пекинези или други подобни - без човешки контрол селективния им ген се губи и се проявяват наистина необходими белези, обратната захапка не е един от тях.. Техния слаб ген се загубва в поколението за сметка на другия, по - силния и налеч по-оцеляващ тип телесно устройство. Това е все едно да задаваш въпроси относно семейство джуджета..дали са от вида хомо сапиенс или не...и дали са ъ нов вид. Естествено, че не са. Кучето се счита за нов вид само поради факта, че човекът дотолкова е бърникал селективно в генома му, че много породи не приличат на вълка.. Обаче като си гледам своето куче, което е приблизително немска овчарка с голяма обаче сива като на вълк грива на врата и няколко ката зимна козина под дебелия косъм не мога да не призная, че с вълка от гората са доста близки братовчеди-първи, най-близките от родата, особено като вземе да вие привечер като чуе приятелите си от улицата.. - истински неподправен вълчи вой ако ме питаш. По същия начин както едно диво говедо и говедото в краварника викат МУУУУУУУУ и като ги кръстосаш се ражда едно малко по-неселекционирано както го искаш теленце..Да аз съм убедена понеже дълго време се занимавам с кучета, не само големи но и дребни и пухкави, че вълка е прародител на домашното куче, за това има безброй сериозни и очевидни доказателства, не е нужен междинен вид вълкокуче, защото самият вид куче не е все още толкова далече от вълка, колкото и различия да откриваме в телесното устройство.. Във всяко куче дори и най-дребничкото и рошаво мъниче дреме генома на вълка. Той винаги ще избие в поколението ако човекът не насочваше селекцията. За да не се мисли за вълк например и да не тръгне с вълците овчарското куче (говоря за това което трябва да пази овце) се слага при овцете още от 3 месечна възраст ако не и по-рано. Отделя се от майката и се оставя с овчаря и стадото за да свикне със социалното устройство на "овчата глутница" и да я защитава от нашественици пък било то и негови далеч по-близки роднини.

Кучетата от различните породи са полезни не за себе а са човека. Такова нещо като гаврата със живота каквото е пекинеза или булдога може да се сравни само със селекционираните генетично пилета без перушина... Те са също толкова пилета, макар да приличат повече на влечуги както и пекинеза е гавра на човека с вида canis lupus familiaris - ако наистина ти се ще да видиш истински представител на вида домашно куче огледай се навън - след 10тина поколения претенциозните селектирани от човека белези се размиват и уличните кучета приобиват горе долу сходен вид, размер и поведение. Ако се изолират в популация и се оставят на естествения отбор ще се образува нов див вид подобно на дивото куче Динго - повярвай в началото едва ли заселниците са довели кучета само от една порода. Така че ето ти доказателства за видообразуване.

Иначе вълкокуче лесно може да видиш...поинтересувай се - в България дори има кучета, които са наполовина вълк. Ще установиш че вълкокучето си е съвсем обикновено куче..баш като вълците в зоопарка, които също бидейки опитомени са пооооооочти обикновени кучета с тази разлика че не са унаследили поведението "лаене" за което е доказано, че кучетата губят за най-много 6-7 поколения ако живеят извън човешка среда.

За мен този спор е безпредметен. Дискусията около произхода на кучето е приключена за мен. Изобщо щом започнах да чета началото и ми стана ясно за края.. В същината пак няма нещо особено ново и интересно.

Иначе това "посочете" "посочете" вече почва да ме дразни. Като толкова сте по посочването ми посочете нещо вие тогава - като например теория от какъв див вид евентуално се е развило кучето и проследете произхода му, дайте данни за родословието му и прочие. Освен това смехотворното наричане на прародителя на човека и маймуната

маймуна
ме стимулира да затворя прозореца на форума! Още по-страшно е за вашето самочувствие, скъпи креационисти., прародителят на човека и съвременните примати е насекомояден бозайник малко по-едър от катеричка с остри зъбки и ноктенца. Между съвременните маймуни и човека няма каузална връзка - т.е. колко пъти трябва да ви бъде повторено че горилите, шимпанзетата, гибоните, орангутаните и прочие не са ни прародители - те са няколко клона на родословието на онова същественце, чието меню наистина е било най-вече бубулечки - различни популации тръгнали по различни пътища. Аналогията с вълка е безсмислена. Първо защото вида куче не еволюира сам - той бива селектиран от вида хомо сапиенс и през хилядолетията си съжителство в негова услуга не е бил оставян на мира нито за година (една година все пак са поне две поколения)
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Прочетете назад в темата, където сме обсъждали понятието "междинен вид" и колко е безсмислено.

Как очаквате да ви се покаже така наречения "междинен вид"? Ако "междинните видове" оставаха непроменени, нямаше да са междинни.

Лишено от логика разсъждение. Значи имаме примерно, вид Вълк, имаме вид Куче, а фосилна находка на преминаването от вълк в куче - нямаме. Значи ли това, че прехода от вълк в куче става мигновено, за толкова кратко време, че нито една междинна форма не е останала в иторическите пластове на Земята.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...