Отиди на
Форум "Наука"

Имала ли е източен прототип(и) Кирилицата?


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Във връзка с възможните древни прототипи на част от буквите в Кирилицата ето едно любопитно сведение от писмо-грамота на цар Иван Александър до венецианския дож Андреа Дандоло от 4 октомври 1352 г., запазено в 4 късни преписа заедно с договора на царя с Венеция. В края на вътрешната част на грамотата е отбелязано:

“Горенаписаните букви са от минимум [киновар] и означават Иван Александър, по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски.”

От външната страна на грамотата се чете:

“Съдържанието на малките български или персийски букви, отчасти гръцки, отчасти смесени с български, мисля че означава: До прескъпия г[осподин] Андреа Дандоло, дож на Венеция”.

(Христоматия по история на България, Том 2. С., 1978, с. 255-256).

Скъпи съфорумци, имате думата.

Поздрави :)

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 53
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Във връзка с възможните древни прототипи на част от буквите в Кирилицата ето едно любопитно сведение от писмо-грамота на цар Иван Александър до венецианския дож Андреа Дандоло от 4 октомври 1352 г., запазено в 4 късни преписа заедно с договора на царя с Венеция. В края на вътрешната част на грамотата е отбелязано:

“Горенаписаните букви са от минимум [киновар] и означават Иван Александър, по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски.”

От външната страна на грамотата се чете:

“Съдържанието на малките български или персийски букви, отчасти гръцки, отчасти смесени с български, мисля че означава: До прескъпия г[осподин] Андреа Дандоло, дож на Венеция”.

(Христоматия по история на България, Том 2. С., 1978, с. 255-256).

Скъпи съфорумци, имате думата.

Поздрави :)

В кирилицата се срещат 14 букви, които са рунни знаци; има ги и в древното китайско писмо с йероглифи; има ги и в древни знаци открити на територията на България! Разликата е, че като йероглифи и руни те имат разширено търкуване, а като букви вече в кирилицата стават абстрактни знаци насители на специфичен звук! Това е закодирано в т.нар. "Азбучна молитва" (Аз буки веде глаголи......) :lightbulb: .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да ,сега някои ще кажат ,че българите произлизат и от черните етиопи , ако не знаете господа .

ЕТИОП - означава ЧЕРЕН .

В светоотеческата литература от 5-6 век. в Египет и Палестина , името ''етиоп '' е било използвано за синоним и на дявола .Светите отци в пустинята били изкушавани не от българите , а от етиопите .

“ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ГЛАГОЛИЦАТА ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСЯТ В

ТРАКО-ФРИГИЙСКОТО ПИСМО.”

(д-р Клемент Грубишич, ректор на университета в Падова, в статията: Disquisitio in

originem et historiam alpfabeti Slavonici Glagolitici (“Изследване на произхода и историята на славянската глаголска азбука”), 1766. Падова)

други възможности са -

• директно от финикийското писмо (Шафарик);

• от германските руни (Годзко);

• ОТ АВЕСТИЙСКАТА ПИСМЕНОСТ;

• АВТОХТОННО СЛОВЕНСКО ПИСМО

• ТРАКО-ФРИГИЙСКОТО ПИСМО, модифицирано в първата половина на 4 век ОТ

КОСМОГРАФА ЕТИК (родом от Истра, Хърватия, според друга версия Етик Истер е

роден в Добруджа);

• че е измислено от св. Йероним (331-420), който е превеждал Етик Истер;

• от арменското писмо;

• от грузинското писмо;

• от еврейското писмо (Вондрак);

• от латинското писмо;

• от гръцката курсивна минускула (Фран Миклошич);

• от арбанашкото писмо;

• от етиопското писмо;

• от коптското писмо;

• от самаритското писмо;

• от някое кавказко писмо.

Въвеждането на глаголицата в Хърватия се свързва с Методий. Причината, поради

която на Сплитския църковен събор, проведен през 1060 година, св. Методий е

провъзгласен за еретик, е, че е измислил новата азбука. В един документ, който говори

за решенията на Сплитския събор, четем: “Dicebant enim gothicas litaeras a quodam

Methodio haeretico fuisse repertas, qui multa contra catholicae fidei normam in eadem

sclavonica lingva.”

В превод:

“Защото се казваше, че били изнамерени готски писмена от някой си еретик

Методий, който много лъжовни работи е написал на този славянски език против

нормата на католическата църква.”

Следователно глаголицата произлиза от готската тракийска писменост на Урфила .

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Да ,сега някои ще кажат ,че българите произлизат и от черните етиопи , ако не знаете господа .

ЕТИОП - означава ЧЕРЕН .

В светоотеческата литература от 5-6 век. в Египет и Палестина , името ''етиоп '' е било използвано за синоним и на дявола .Светите отци в пустинята били изкушавани не от българите , а от етиопите .

“ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ГЛАГОЛИЦАТА ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСЯТ В

ТРАКО-ФРИГИЙСКОТО ПИСМО.”

(д-р Клемент Грубишич, ректор на университета в Падова, в статията: Disquisitio in

originem et historiam alpfabeti Slavonici Glagolitici (“Изследване на произхода и историята на славянската глаголска азбука”), 1766. Падова)

други възможности са -

• директно от финикийското писмо (Шафарик);

• от германските руни (Годзко);

• ОТ АВЕСТИЙСКАТА ПИСМЕНОСТ;

• АВТОХТОННО СЛОВЕНСКО ПИСМО

• ТРАКО-ФРИГИЙСКОТО ПИСМО, модифицирано в първата половина на 4 век ОТ

КОСМОГРАФА ЕТИК (родом от Истра, Хърватия, според друга версия Етик Истер е

роден в Добруджа);

• че е измислено от св. Йероним (331-420), който е превеждал Етик Истер;

• от арменското писмо;

• от грузинското писмо;

• от еврейското писмо (Вондрак);

• от латинското писмо;

• от гръцката курсивна минускула (Фран Миклошич);

• от арбанашкото писмо;

• от етиопското писмо;

• от коптското писмо;

• от самаритското писмо;

• от някое кавказко писмо.

Въвеждането на глаголицата в Хърватия се свързва с Методий. Причината, поради

която на Сплитския църковен събор, проведен през 1060 година, св. Методий е

провъзгласен за еретик, е, че е измислил новата азбука. В един документ, който говори

за решенията на Сплитския събор, четем: “Dicebant enim gothicas litaeras a quodam

Methodio haeretico fuisse repertas, qui multa contra catholicae fidei normam in eadem

sclavonica lingva.”

В превод:

“Защото се казваше, че били изнамерени готски писмена от някой си еретик

Методий, който много лъжовни работи е написал на този славянски език против

нормата на католическата църква.”

Следователно глаголицата произлиза от готската тракийска писменост на Урфила .

Обаче в доста средновековни извори, в т.ч. и сръбски, българите са наречени готи.

А някой има ли обяснение зашо в цитирания документ българските букви са наречени персийски?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А някой има ли обяснение зашо в цитирания документ българските букви са наречени персийски?

Още Аеций Последния Мохикан ми опонира , когато казах ,че Овидий споменава за '' персийските гащи'' на гетите и аланите на Дунава с това ,че просто ''персийски'' е образец .

Според мен под персийски букви се разбира неопределено източни /персийски / букви .

Големия проблем който възниква и с който иранистите сме изправени , а това се ползва с голяма широта и от ханотюрките е това ,че най-общо казано иранските народи /било то парти ,бактри , източни сармати ,саки и масагети / са били зороастрийци ,манихе или мандеи ,това са и предтечите на богомилството ,което е синтез между иранския дуализъм и гностицизъм ,тракийския орфизъм и христиняството .

Големия проблем е ,че всички се хващат на уловката ,че виждате ли Българите не са имали книги !!!!!!!!!!!!

Това е железния дървен аргумент , на който висят всички псевдонаучни произвдения от Шльоцер насам !!!!!!!!

Трябва за Бога да се излезе от този проблем и това е много лесно и просто !!!!!!!!!

Аргумента ,че славяните нямали писмо и четмо е от траката на св. Йоан Екзарх - какво следва -

той е в преписен вариант и се намира в Московска библиотека ,като никой няма право на достъп до него .

Не знам някой работил ли е книгохранилища и сериозни библиотека ,но макар ,че аз не съм са ми разказвали мастити учени от първа ръка , колко ужасно- ама ужасно трудно е да го направиш .

Св. Йоан Екзарх е манипулиран ,фалшифициран и унищожен , като на местото на първите няколко листа е поставен интерполирания

първи
лист в който пише простотитиите с черти и резки .

Това е доказано от Асен ЧИлингиров във 2 -та му тома -

Цар Симеоновият Съборникъ

Автор: д-р Асен Чилингиров

Представяне: През 1817 година е открит един забележителен ръкопис върху пергамент, съдържащ различни, предимно богословски съчинения от гръцки автори в превод на „църковнославянски език“ – поне така твърдят руските му изследователи. В него те виждат „втората по време на нейното преписване руска книга“. Това свое твърдение те обосновават с текста на посвещението „в чест на великия между князете Святослав“, когото идентифицират с княз Святослав Ярославевич (1073-1076) и по неговото име наричат този ръкопис «Изборник князя Святослава 1073 года».

Последвалите проучвания на ръкописа обаче показват, че името на киевския княз е било написано върху заличеното име на българския цар Симеон, запазено върху друг по-късен препис на същия сборник. След махането на подвързията при реставрацията на ръкописа може да се установи вече със сигурност и че листът с посвещението, заедно с други 7 листа с високохудожествени илюстрации, са били допълнително прикачени към руския препис от 1073 година и първоначално са украсявали неговия български протограф от Х век – Цар Симеоновият Съборникъ.

Тази книга е предварителна публикация на изследванията на Асен Чилингиров върху текста и украсата на българския протограф, от който е преписан руският ръкопис и от чиито останали части са запазени следи в стотици руски ръкописи, преписвани чак до ХІХ век и съставящи основното ядро на руската средновековна книжнина. В това число влизат сборници с историческо, поучително, богословско, но и забавно съдържание. Тези изследвания разкриват увлекателната история на проучванията върху българския протограф и неговите преписи, извършени от някои бележити руски изследователи, сред които княз Михаил Оболенски, архимандрит Леонид и А. А. Шахматов, противоречащи на официалната линия на руската историография и поради това силно оспорвани от нея. Основният труд на първия от изброените автори е унищожен от руската цензура.

Тези изследвания показват и някои малко известни досега страни от старата българска история и тогавашните българо-руски културни и политически отношения.

* * *

Цар Симеоновият Съборникъ - изследвания II

На 6.IX.1821 г., в Главния архив на Министерството на външните работи в Москва, постъпва голям ръкописен сборник, известен под названието Архивен сборник. През следващите 180 години той ще изиграе важна роля в историографията на руската средновековна литература. Екатерина Велика е предала този сборник за съхранение на своя канцлер граф Безбородко, а след неговата смърт се зачислява в най-тайния от руските архиви, като през следващото столетие само неколцина учени имат достъп до него.

Княз Михаил Оболенски, който от 1831 г. до смъртта си в 1872-ра завежда архива, посвещава повечето от времето на своето управление за изследване на този ръкопис и установява, че е препис от друг ръкопис от XIII век. А също и че негов протограф е огромен сборник, съставен от известния презвитер Григорий от X век, книжовник на Преславската школа, който е занесъл своя сборник в Киев. Според княз Оболенски първоначалният сборник-протограф - “Цар Симеонов Съборникъ” - е съдържал три раздела: исторически, включващ части от Библията; 4 исторически съчинения; и един летопис, нравствено-образователен и практично-поучителен.

След като през 1073 г. Цариградската патриаршия поема върховенството над руската църква, българският оригинал бива унищожен, но повечето от съдържащите се в него отделни части се запазват в хиляди преписи и под различни названия. А един от тези преписи, съдържащ почти целия втори раздел, е известният като втора руска книга “Изборник Святослава 1073 году”. По-късно ще се установи, че посвещението “на княз Светослав” е написано върху изстърганото посвещение на българския цар Симеон I. По-късно ще се окаже още и че 4 листа от българския оригинал с посвещението, 4 илюстрации и две начални заставки в тази книга са заети от българския оригинал.

Изследването на княз Оболенски е било иззето и унищожено от руската цензура след неговата смърт през 1875 година. През последвалите десетилетия руските и съветските учени правят всичко възможно да отрекат съществуването на сборника от България. На тази дейност на руските учени, намерила силно противодействие у редица чужди изследователи, е посветена втората част от изследванията на българския историк и изкуствовед Асен Чилингиров. Към нея са приложени факсимилета от книгата на княз Оболенски, изготвени от единствения запазен екземпляр от оригинала, съхраняван в Държавната библиотека в Берлин.

Сведението на ханотюрките ,че нямат писмо противоречи на фактите пред които и боговете мълчат

1. Библиографът Ибн - ан Надим от X век. съобщава ,че българите и тубатите използват писмеността на китайците и манихеите .

Поредния емпири -куку Р. Сефтерски предпопложи ,че това е било в Алтай ,пр ханотюрките през 2-ри век . когато забележете , МАНИХЕЙСТВОТО е създадено в средата - края на 3-ти век .

2. Каквито и да са славяните , ако ще марсианци да са ,на Балканския п-в преди тях съществуват 3 азбуки

-на скита Етикос Истрос - философ гностико-софист ,чиито трактати напомнят "Метаморфози" -те на Овидий

-на готите

-на бесите

-ако се приемат съобщенията на св. Йоан Златоуст , Григорий Нисийски и много данни от жития - скитски и савроматски

3. Българите са имали 7 епископии на Крим и все трябва на някой език да се е служело , нали ???Обаче забравете това да е перпето мобиле гръчкия ,защото още от времето на Йоан залтоуст се е служело на готски и на кавказките езици / ар,емски,грузински , фулски и др . езици

4. Известитето на Ал-Масуди за това ,че нямат свещенна книга не може да се приеме за истина ,защото знаем ,че Азовските и Черноморските българи са отдван християни- минимум от 7век ,ако ще и на безбинистански гръцки да служат ,хорат са си имали свещенни книги .

5 . не на последно място искам да поставя и факта ,че манихейството почита "слънцето като обиталище а /бога/ ,а 12 -девици на светлината - ,които символизират зодиака са негови дъщери /

Забравете интерполираното житие на св. Кирил ,че славяните нямали пиусмо , това са гръцки удурми .

От по-горните аргуметни си вадя извод ,че българите са имали доста книги , под САРАЦИНСКИ трябва да се разбират манихейски и голяма част от българите са били манихеи, ариани ,монотелити ,абсолютно е възможно ,голяма част да са били и огнепоклонници или направо казано езичници и затова са ПОКРЪСТЕНИ , наново по Православен образец .

Да не забравяме накрая ,че готската писмена е обявена за еретическа и изгорена . Но не сампо тя - арменска ,коптска ,етиопска и всякаква , която не е в Триезичната ерес .

Много изследователи са обръщали вниманеи на факта ,че извън тези писмени ,, изключая грузинската всички останали са били заразени с ереси и е настанала голяма чистка . В момента в който се пръква нашата писменост е бил близък до точката на кипене- това ства около края на иконоборския период , начало на сблъсъка Изток -Запад и в момент в който се решава съдбата за вярата на 3 -тата политическа сила в Европа - България .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Във връзка с възможните древни прототипи на част от буквите в Кирилицата ето едно любопитно сведение от писмо-грамота на цар Иван Александър до венецианския дож Андреа Дандоло от 4 октомври 1352 г., запазено в 4 късни преписа заедно с договора на царя с Венеция. В края на вътрешната част на грамотата е отбелязано:

“Горенаписаните букви са от минимум [киновар] и означават Иван Александър, по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски.”

От външната страна на грамотата се чете:

“Съдържанието на малките български или персийски букви, отчасти гръцки, отчасти смесени с български, мисля че означава: До прескъпия г[осподин] Андреа Дандоло, дож на Венеция”.

(Христоматия по история на България, Том 2. С., 1978, с. 255-256).

Скъпи съфорумци, имате думата.

Поздрави :)

То всичко си казва, няма смисъл от коментар :)

Апропо, има ли надписа в оригинал или още по-хубаво копие от страницата с този надпис /на латински е, нали?/: “Горенаписаните букви са от минимум [киновар] и означават Иван Александър, по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски” ?

Ще ти бъда благодарен, ако откриеш нещо! /Все си мисля, че тесен кръг от наши историци знаят много работи, ама ще изкарат документите, когато ги разкрием сами нещата и няма накъде. Май наближава времето... :smokeing: /

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

То всичко си казва, няма смисъл от коментар :)

Апропо, има ли надписа в оригинал или още по-хубаво копие от страницата с този надпис /на латински е, нали?/: “Горенаписаните букви са от минимум [киновар] и означават Иван Александър, по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски” ?

Ще ти бъда благодарен, ако откриеш нещо! /Все си мисля, че тесен кръг от наши историци знаят много работи, ама ще изкарат документите, когато ги разкрием сами нещата и няма накъде. Май наближава времето... :smokeing: /

А, това сведение поне не е скрито. От 30 години си се мъдри в христоматията. А за това дали има латински текст и къде се съхранява, най-добре да питаш един от съставителите на христоматията - акад. Васил Гюзелев :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не е ли миниум?

Хм, интересно съвпадение - "прочее преди бяха етиопи" и очевадната прилика с коптската азбука.

"Сиреч персийски.." - текстът представлява обяснение на азбуката, на която е изписано името на царя. Отчасти гръцки, отчасти български, сиреч персийски. Т.е български = персийски.

Какво може да значи?!

Може да значи връзка на българите с Персия, но това би значело да имаме някакви следи от подобни на кирилицата (т.е. на глаголицата) и то български букви, поня някои, до приемането на кирило-методиевата азбука. Къде са?? Има надписи на гръцки, с гръцки букви, но с такива няма...

Пък и какво персийско има в българската азбука? Т.е някакви аналогии с това не което са писали персите да има?

Другият вариант е изобщо да не става дума за азбука, подобна на персийския, а за народ, свързан с Персия. Т.е. текстът да значи не: "това е нашата азбука, която е като персийската" а "това е нашата азбука, българи, т.е. перси".

Но след 700 години съществуване на България на Балканите, българският късносредновековен автор да обяснява на папата в писмо кои са българите, чрез персите!?!?

Значи все пак са буквите - част от азбуката ни е от персийски букви...

Аз съм дотука:):):)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Не е ли миниум?

Хм, интересно съвпадение - "прочее преди бяха етиопи" и очевадната прилика с коптската азбука.

"Сиреч персийски.." - текстът представлява обяснение на азбуката, на която е изписано името на царя. Отчасти гръцки, отчасти български, сиреч персийски. Т.е български = персийски.

Какво може да значи?!

Може да значи връзка на българите с Персия, но това би значело да имаме някакви следи от подобни на кирилицата (т.е. на глаголицата) и то български букви, поня някои, до приемането на кирило-методиевата азбука. Къде са?? Има надписи на гръцки, с гръцки букви, но с такива няма...

Пък и какво персийско има в българската азбука? Т.е някакви аналогии с това не което са писали персите да има?

Другият вариант е изобщо да не става дума за азбука, подобна на персийския, а за народ, свързан с Персия. Т.е. текстът да значи не: "това е нашата азбука, която е като персийската" а "това е нашата азбука, българи, т.е. перси".

Но след 700 години съществуване на България на Балканите, българският късносредновековен автор да обяснява на папата в писмо кои са българите, чрез персите!?!?

Значи все пак са буквите - част от азбуката ни е от персийски букви...

Аз съм дотука:):):)

Обясненията дава дожът Андреа Дандоло. Отделен е въпросът дали наистина става дума да персийски букви или просто за непознати на венецианеца знаци, които той се е опитал да съпостави с нещо по-познато - персийски букви. Всъщност зад персийски букви могат да се крият кирилските букви, които нямат гръцки прототип или някакви лигатури от прабългарски рунически произход, които да са били ползвани във владетелската канцелария. Като например ЦР = цар.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Как го обяснява Енрико Дандоло?

Опс, моя грешка. Обяснението е към самия документ, а не на Андреа Дандоло. Съжале :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

да, де, но какво ли е имал предвид Иван Александър или този, който му е писал писмото?? Този текст е доста загадъчен, наистина. Както и този с етиопите. Ако беше само той, бих допуснал, че има грешка. Но като гледам коптската азбука...????

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
да, де, но какво ли е имал предвид Иван Александър или този, който му е писал писмото?? Този текст е доста загадъчен, наистина. Както и този с етиопите. Ако беше само той, бих допуснал, че има грешка. Но като гледам коптската азбука...????

КГ, приятелю, чети по-внимателно първия пост - това е бележка към документа. В христоматията не пише кой я е оставил.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Вярно, мой пропуск. В този случай не е ясно дали авторът на писмото е обяснил това, или някой друг. Ако е така, допустим е и трети, и то много верояте вариант.

Авторът на бележката не е обяснявал, че български = персийски, а е сочел два варианта - "тези непознати за нас букви са отчасти гръцки" - това е известно "отчасти ИЛИ, български, или персийски".

Един по-точен превод на текста би дал повече яснота.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Вярно, мой пропуск. В този случай не е ясно дали авторът на писмото е обяснил това, или някой друг. Ако е така, допустим е и трети, и то много верояте вариант.

Авторът на бележката не е обяснявал, че български = персийски, а е сочел два варианта - "тези непознати за нас букви са отчасти гръцки" - това е известно "отчасти ИЛИ, български, или персийски".

Един по-точен превод на текста би дал повече яснота.

За рекламации - към съставителите на христоматията :) Но текстът мисля е съвсем ясен - авторът не се чуди дали негръцките букви са български или персийски, а уточнява, че са български, тоест персийски. Представи си венецианците, които от едно 150 години търгуват редовно с българите, да не са виждали текстове, написани на български и с кирилица.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

А направихте ли консултация по въпроса с тоя гений който единствен в света владее писмено и говоримо тракийски език, откри библия бесика и .... абе къде изчезна наистана тоя?

photo_verybig_272694.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Във връзка с възможните древни прототипи на част от буквите в Кирилицата ето едно любопитно сведение от писмо-грамота на цар Иван Александър до венецианския дож Андреа Дандоло от 4 октомври 1352 г., запазено в 4 късни преписа заедно с договора на царя с Венеция. В края на вътрешната част на грамотата е отбелязано:

“Горенаписаните букви са от минимум [киновар] и означават Иван Александър, по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски.”

От външната страна на грамотата се чете:

“Съдържанието на малките български или персийски букви, отчасти гръцки, отчасти смесени с български, мисля че означава: До прескъпия г[осподин] Андреа Дандоло, дож на Венеция”.

(Христоматия по история на България, Том 2. С., 1978, с. 255-256).

Скъпи съфорумци, имате думата.

Поздрави :)

"Интригуващо" сведение...

Средноперсийски скрипт:

http://www.iranchamber.com/scripts/pahlavi_script.php

http://www.omniglot.com/writing/mpersian.htm

Ето и арамейски скрипт, от които се предполага че произлиза средноперсийския:

http://www.omniglot.com/writing/aramaic.htm

Новоперсийски скрипт?:

http://www.omniglot.com/writing/persian.htm

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Във връзка с възможните древни прототипи на част от буквите в Кирилицата ето едно любопитно сведение от писмо-грамота на цар Иван Александър до венецианския дож Андреа Дандоло от 4 октомври 1352 г., запазено в 4 късни преписа заедно с договора на царя с Венеция. В края на вътрешната част на грамотата е отбелязано:

“Горенаписаните букви са от минимум [киновар] и означават Иван Александър, по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски.”

От външната страна на грамотата се чете:

“Съдържанието на малките български или персийски букви, отчасти гръцки, отчасти смесени с български, мисля че означава: До прескъпия г[осподин] Андреа Дандоло, дож на Венеция”.

(Христоматия по история на България, Том 2. С., 1978, с. 255-256).

Скъпи съфорумци, имате думата.

Поздрави :)

Не можах да разбера дали всички догадки са на база тълкованието на преписвача на този текст. Оригинала явно не съществува. Доколко така наречените преписвачи са били наясно с произхода на буквите които виждат.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Не можах да разбера дали всички догадки са на база тълкованието на преписвача на този текст. Оригинала явно не съществува. Доколко така наречените преписвачи са били наясно с произхода на буквите които виждат.

Точно това е въпросът - какво толкова е озадачило автора на бележката, че е отъждествил негръцките букви от Кирилицата и изобщо българската азбука с персийската. И не по-малко важният момент - какво авторът на бележката е разбирал под "персийски букви". Защото например византийските автори от ХІV век са наричали турците с името "перси", а татарите - "тохари". Правели са го, за да означат посоката, от която идват и за да се направят на много учени. Така че, ако във венецианската бележка се разбира нещо различно под "персийски", тоест указание за посока или произход, а не като обозначение на истинските перси, едно от местата, където един венецианец е могъл да види подобни "персийски" букви-прототип е генуезката колония Кафа в Крим.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Апропо, има ли надписа в оригинал или още по-хубаво копие от страницата с този надпис /на латински е, нали?/: “Горенаписаните букви са от минимум [киновар] и означават Иван Александър, по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски” ?

Ще ти бъда благодарен, ако откриеш нещо! /Все си мисля, че тесен кръг от наши историци знаят много работи, ама ще изкарат документите, когато ги разкрием сами нещата и няма накъде. Май наближава времето... :smokeing: /

..........................

А, това сведение поне не е скрито. От 30 години си се мъдри в христоматията. А за това дали има латински текст и къде се съхранява, най-добре да питаш един от съставителите на христоматията - акад. Васил Гюзелев :)

Aspandiat, открих един от преписите /с лошо качество обаче/

http://balder.prohosting.com/asen/c_ivchihman.htm - Един от венецианските преписи на писмото на цар Иван Александър от 1352 година /долу-дясно/ - с латински букви е, но е много лошо качеството на снимката и не мога да разбера дали е на латински или просто на италиански. Тъй като е официален документ от Венецианската канцелария съм сигурен, че би трябвало да е на латински език. Пише: "Bulgari, ... Persiano". Очевидно имаме буквален превод на българския текст от Цар Йоан Александър. Това не е добавка на венецианската канцелария, а на БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА КАНЦЕЛАРИЯ преди изпращането на грамотата. Тази добавка под текста в съвременното международно право е т.нар. Apostille - заверка на документ за чужбина. Очевидно е, че надписа /удостоверението, уточнението/ е правен в българската канцелария преди изпращането му и затова фигурира вътрешния термин на езика и буквите Bulgari /или персийски, според както навярно ги знае контрагента - Венеция, "Рим"/. Ако добавката е била правена във Венеция, бъдете сигурно за този език или букви, щеше да се използва външното /латинско/ наименование.

ето един примерен съвременен апостил: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/ru/c...w_apostille.jpg

Много интересен документ е грамотата от 1352 г. за българското международно средновековно право и история.

В този т.нар. апостил се виждат ясно двете използвани терминологии - вътрешна и външна. Българската канцелария указва: "...по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски.”

Вътрешна терминология: Търново ------------------------------- Външна терминология: Венеция

България -------------------------------- за вас е ------------------ Загора

букви български ----------------------- за вас е ------------------ персийски

За да няма грешки и несъгласуване.

Да не питам, защо в 1978 г. не се е обърнало внимание на "...български или персийски...", нали? Всъщност със сигурност е било обърнато внимание тогава и по-рано, но в тесен кръг. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Обаче уви пак не става ясно какво следва да се разбира под "персийски букви". Разчитах във форума с общи усилия поне някаква работна хипотеза да изградим. :(

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Обаче уви пак не става ясно какво следва да се разбира под "персийски букви". Разчитах във форума с общи усилия поне някаква работна хипотеза да изградим. :(

Следва да се разбира, че представата на средиземноморското общество за Изтока и неговата култура се свежда до... Персия. :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...