Съществува ли прераждането? Кога определена душа достига Нирваната? По какво се определя Кармата?

[B0081]

Хрумна ми интересен въпрос - ако бъде създаден изкуствен интелект, човекоподобно съзнание демек. Ако му строшим апаратурката...??? то би ли се преродило и ако би то как? Разсъждавайки по този проблеми бихме могли да вземем и решение относно всички останали форми на съзнание

И да речем как би се вместило това съзнание в една библейска доктрина? Т.е. (да оставим критериите на Тюринг и прочие) такова същество-машина би ли имало безсмъртна душа?

Понякога ми става много тъжно,когато гледам например,изхвърлен чисто нов стол,със счупен крак.Аз си го обеснявам с това че този счупен стол не е успял да извърши предназначението си.Т.е всяко нещо което е създадено от човека или от природата "иска" да изпълни задачата си.И когато аз вижадм една пречупена съдба (счупения стол),може да звучи смешно,но наистина ми е тъжно.

Може би наистина когато човек твори нещо,той влага душата си във своите деяния.И след смърта на даден човек,душата живее чрез тези негови деяния.

Ако съм разбрал правилно от по горните постове на Лъвица-Кралица,относно Будиското представяне за прераждане.Ако не съм, извенявам се.

Но ако това е верно,то забелязах противоречие със един друг пост:

Не мога да разбера как всяка търсеща в миналите животи личност все се оказва я принц, я принцеса, я крал ...я друга велика личност и то все от някой "екзотична чужбина". Как никой не каза "аз съм бил овчар в Родопите през 13 век"...или нещо подобно. Явно е въпрос на чест да си заплюеш някоя велика личност като свое превъплъщение и тя да стане част от самоидентификацията ти...

Опитвам се да следя логиката.

Щтом душата на исторически значими хора живее чрез делата им и до сега,тогава е много логично хората да твърдят че са принциве и принцеси.

А на един овчар "душата" му "умира" не след дълго,след самата смърт на този овчар.И няма как някой да твърди че е бил овчар през 16 век да кажем,защото я няма и душата вече.

[Lion Queen]

В0081, от една страна твърдението ти, че делата на овчаря се губят защото са "по-малки" е логично от гледна точка на нашето широко - разпространено мнение, че "малките събития" имат само малки следствия. Но я си представи сега всъщност колко важни са малките събътия (те са важни и във физиката, важни са и в живота на хората). Един овчар от Родопите може да произведе една много качествена овча кожа, която да топли много. той я продава на пътуващ търговец срещу някакво зърно примерно. Тя тръгва по света и се оказва на седлото на оръженосеца на някой крал. Попадат в битка в тежка зима. От качеството на обработката на тази кожа зависи следното - кралят да не премръзне и да не умре от плевмония после. И в двата случая (ако овчарят я бе направил некачествена, с дупки и протърквания или я бе ощавил както си му е редът) ще има големи последствия за света от едно малко дело. Делата на всички са важни. Те винаги имат своите плодове в бъдещето независимо колко е малък човека. Това се нарича, според мен, "карма" - ако кралят умре от плевмония за овчаря може уж да няма никакво значение, но може да се окаже, че наследникът на този крал ще развали отношенията си с Българското царство, ще му откаже войски...и да речем в сюблимен момент семейството или наследниците на овчаря да се окажат в кофти ситуация ... Никой не знае връзката преминала през милиони и милиони малки събития. Нея обаче винаги я има. За това човек трябва винаги да внимава какво прави.

В будизма няма душа, т.е. преражда се не душата а формата - тя е празна и може да приеме всякакво съдържание и да го изкриви по себе си. формата на овчаря който прави лоши кожи, формата на овчаря който прави добри кожи...на овчаря който бие жена си и на овчаря, който я уважава и прочие и прочие... Това е нещо повече от модели на поведение, които следваме... Това са непроменливи форми, които хората приемат в живота си и не осъзнават че те не са постоянни. Та това се преражда - името и формата. Ако едно същество е достатъчно просветлено (а защо да не е овчар, според будизма един човек може да се роди просветлен и никога да не се прероди) и живее така, че делата му са подбрани според обстоятелствата, то неговата форма ще е достатъчно гъвкава и променлива още приживе. Той е освободен от тях още докато е жив. Има много такива опростени (не прости) от предразсъдъци хора - овчари, шивачи, готвачи...няма значение професията... Никой не си "спомня" че се бил такъв в предишния си живот, защото никой не е освободен от егото си...не осъзнава, че всички форми са значими спрямо другите - и формата на принц, и формата на овчар и формата на убиеца и формата на убития...един вид... Защото само заедно и в отношение правят реалността такава каквато е.

Аз не знам дали все пак споменах, че според мен прераждане на някаква постоянна същност - т-е- душа не може да има. Така е и според будизма. Примерът за това се дава в будистките текстове с огъня на горяща свещ - във всеки един момент огънят е различен, гори ново вещество, нова част от восъка и нова част от фитила - други атоми и молекули се окисляват един вид...запазва се формата на пламъка, но не и неговото съдържание. Той гори, докато свещта свърши и угасва или прави пожар - и ние оставаме само със спомена за името и формата на пламъка на свещта, а неговото съдържание се е променяло нон стоп. И ако свещта направи пожар пламъкът същия, който е бил в свещта ли е или друг? Пожарът (новото състояние на нещата, да кажем след смъртта) същия огън ли е, или е друг - свещта се е обърнала и е запалила пожар, нея вече я няма...тя е причина за пожара... но не е горяща свещ... Не е много ясно и то защото ни е трудно да си представим, че като се събуждаме все същите всяка сутрин това е илюзия... Т.е. най-важно е да се прекрати прераждането още приживе (поне в будизма), за да се постигне освобождение от страданието.

[B0081]

Логично.Съгласен съм с теб.

Сигурно ги пречупвам нещата по свой начин,но нали за това всички сме различни

Но ако дадения Крал се интересуваше от това,кой е този майстор който му е изработил толкова хубава и топла овча кожа,то нещата щяха да предобият точно този смисъл на прераждането,както ти го описваш.Понеже човекът коъто изработил по добра кожа,вложил в нея повече умения и старания,демек душата си.Следователно неговата "душа" заслужава да я оценят по скъпо от човека който прави кофти качество кожи.Нещо което не се наблюдава във историята на света,за съжеление.

Което ме навежда на мисълта: Каква е разликата между добрия и лошия производител на кожата?Понеже не мисля че е правилно да се каже че имат добра или лоша душа.Ти как мислиш?

Връзката между наи малкото и най голямото,и как си взаимодействат,това е безпорен факт.Само че това малкото,което може да промени съдбата на голямото,а в последствие и своята съдба чрез предното, някак си не се забелязва.Не съм съвсем сигурен дали нещата стоят точно както си ги описала и дали големите неща не засенчват малките.Малките който всъщност са и носители на добрата душа.

Много хубав пример със свеща.И изводите:

"Не е много ясно и то защото ни е трудно да си представим, че като се събуждаме все същите всяка сутрин това е илюзия... Т.е. най-важно е да се прекрати прераждането още приживе (поне в будизма), за да се постигне освобождение от страданието"

Но как може да се прекрати това прераждане още преживе,след като за да стигнеш до тези изводи и убеждения,трябва да минат години живот на даден човек.И момента във който си кажеш "аз спирам да се прераждам", това е моментът в който си казваш аз знам всичко за света,както и миналото,така и бъдещето на света.Не знам дали такива възможности са пресъщи на жив човек,а пак особено на един мъдър човек,който да каже че знае всичко за света.Трябва да е Бог.

Не знам.

[Overcome]

Замисляли ли сте се, че във всяка една единица време живеем в напълно раличен свят на ниво микро и макро космос, а привидната стабилност се дължи на мащаба, в който наблюдаваме и съзнанието? И в същото време, в един и същ на най-елементарно ниво.

Телата ни се порменят, животните, растенията ... планетите, галактиките, атомите, молекулите, техните съставни, енергията, светлината и т.н. Всичко се движи, всичко се променя. В която и посока да тръгнем - на интегриране или диференциране, получаваме нови и нови множества съвсем различни една от друга вселени и единствената връзка между всичките тях е съзнанието. Поне аз само за него се сещам. Вселената тази секунда е мъртва, вече не съществуваща в следващата!

Според мен в този контекст може да се твърди, че съзнанието ни се преражда безброй пъти в собствените ни тела тук и сега. Още по-интересното е, че от тази гледна точка то излиза независимо от времепространството и материята.

Като времето е мислена величина, която е израз на наблюдаваната последователност от промени и нейната интензивност. Ако си променим мащаба, например като увеличим скоростта, тогава нещата около нас застиват... Това е като чашата, която гледам в момента, ако мога да я погледна на субатмно ниво, ще видя, че нейната структура е в постоянна промяна. Ако мога да я гледам едновременно на субатомно ниво и от орбита, тогава не само нейната структура, но и тя самата постоянно се движи, постоянно се променя. Ако първоначално се концентрирам на още "по-ниско", тогава пред мен ще се разкрие един клъстер енергийни частици в постоянно движение. Ако продължим така, дали е възможно в един момент да видя тази чаша като пъзел, като съзвездие, което обаче не се движи в пространството. Тука вече няма материя, няма пространство. А по-скоро "прескача", т.е. "носителите" на харектеристиките на чашата ги предават на други, а те самите също приемат други. Както и да е.

Това е много странно.

[Overcome]

Нещо като лист хартия на който изображението се движи. А защо не направо монитор? Само че при монитира е ясно какво създава образа...Нашето съзнание, чрез (дали мога да ги нареча "елементарните") сечива, които сме си изработили за да впрегнем света. Според мен е напълно възможно и във онзи случай, съзнанието да е онова, което поражда характеристиките на "носителите".

[B0081]

Ми, аз мисля че съм се замислял.

Това наистина е странно.

По скоро аз се замислях за същото,само че от гледната точка на местополжението на човека във вселената.

Т.е каде се намира човека във вселената.Понеже ние не познаваме нито края на вселената,т.е крайните размери,нито познаваме началото на материята,т.е. фундаментална еденица на материята.Ние се опитваме да разберем,но все още не знам.

Може да се окаже че нашета вселена е само малка част от един по голям механизъм.Или да се окаже че частиците които сега откриваме е само началото на пътя към откриването на фундаментална еденица.

А каде сме ние? със нашите секунди,метри и т.н.? Това ще стане ясно чак когато се докопаем до едната от двете граници.Или до най голямото или до най малкото.И това ще ни даде отправна точка.За да кажем каде сме ние.

[Lion Queen]

Нещо като лист хартия на който изображението се движи. А защо не направо монитор? Само че при монитира е ясно какво създава образа...Нашето съзнание, чрез (дали мога да ги нареча "елементарните") сечива, които сме си изработили за да впрегнем света. Според мен е напълно възможно и във онзи случай, съзнанието да е онова, което поражда характеристиките на "носителите".

Или пък просто едно нещо не би могло да има характеристика ако не е съотнесено с нешо друго..така съзнанието е отнесено до много неща и придобива условни, временни характиристики спрямо тях...Само по себе си (според будизма) трябва да е празно, инак как би могло да добива толкова многообразни характеристики, колкото са всички възможни ситуации, в които би трябвало да се окаже едно съзнание... И не стигаме ли дотам, че просто не бива да разглеждаме съзнанието отделно от съзнаваните неща?

[B0081]

Нещо като лист хартия на който изображението се движи. А защо не направо монитор? Само че при монитира е ясно какво създава образа...Нашето съзнание, чрез (дали мога да ги нареча "елементарните") сечива, които сме си изработили за да впрегнем света. Според мен е напълно възможно и във онзи случай, съзнанието да е онова, което поражда характеристиките на "носителите".

Относно това аз имам друг поглед на нещата.

[Overcome]

Относно това аз имам друг поглед на нещата.

Слушам те. Няма само аз да се показвам колко съм шантав

Със сигурност можеш да забележиш, че в размишленията си стъпвам върху виждания от Библията, супер-мега-дупа бестселъра "Подсъзнанието може всичко" и естествено Матрицата. Но ще препратя към Християнството, не че и там съм голям специалист. Но Христос много пъти намеква неща от сорта на който търси ще намери, който иска ще му се даде, ако имате вяра ще можете да местите планини, да местите флората в океана ... Да не говорим за чудесата и излекуваните. Според мен често се пропуска, а дори и Иисус го казва - Не аз, вярата ти те излекува. Т.е. Новия Завет е пълен с послания, че надеждите ни, които са желанията и мечтите ни, могат да бъдат въплътени чрез вярата. И затова не е нужно нищо друго. Демек остава ни единствено да си живеем живота и да се обичаме, ако всички имаха вяра. В крайна сметка той вече е изкупил грехопадението и няма нужда да страдаме, камо ли по този ужасен начин, според Будизма.

Което за мен е ясна препратка към това, че съзнанието е и съзидателна сила.

[B0081]

Слушам те. Няма само аз да се показвам колко съм шантав

Аз не ги виждам нещата така че да ми изглеждат щантави.Напротив много ми харесва когато хората разсъждават.Както и аз се опитвам да го правя.И в последствие си променям и мнения,и си намирам и грешки.И след това пак това се повтаря.Но все пак знам че всеки път съм по близо към...

Така че ако се отнася до мен,ше прочета твоите размишления и ще помисля върху тях,защото са уникални по своята същност.

По късно ще напиша гледната ми точка.

[B0081]

Със сигурност можеш да забележиш, че в размишленията си стъпвам върху виждания от Библията, супер-мега-дупа бестселъра "Подсъзнанието може всичко" и естествено Матрицата. Но ще препратя към Християнството, не че и там съм голям специалист. Но Христос много пъти намеква неща от сорта на който търси ще намери, който иска ще му се даде, ако имате вяра ще можете да местите планини, да местите флората в океана ... Да не говорим за чудесата и излекуваните. Според мен често се пропуска, а дори и Иисус го казва - Не аз, вярата ти те излекува. Т.е. Новия Завет е пълен с послания, че надеждите ни, които са желанията и мечтите ни, могат да бъдат въплътени чрез вярата. И затова не е нужно нищо друго. Демек остава ни единствено да си живеем живота и да се обичаме, ако всички имаха вяра.

[Overcome]

Като включим нещата от по-предишния ми пост, а именно, че живеем всяка една секуда във различен свят. Това означава, че няма абсолютно никакво значение за какъв се имам като физика и битие, тези неща са изчезнали като такива в момента, в който съм се наблюдавал. Т.е. възможни са извън каузални събития, но само ако изключим вярата. Може например да съм оздравял, въпреки че не съществува лечение. Но причината се търси на грешно място и затова изглежда хаос. Ако се включи вярата, тогава причинно-следствената връзка не е нарушена. Вярата е причината да привлека харектеристиките, които притежавам. В съзнанието се корени каузалността.

Просто давам хляб за по-широка дискусия.

[B0081]

Нещо като лист хартия на който изображението се движи. А защо не направо монитор? Само че при монитира е ясно какво създава образа...Нашето съзнание, чрез (дали мога да ги нареча "елементарните") сечива, които сме си изработили за да впрегнем света. Според мен е напълно възможно и във онзи случай, съзнанието да е онова, което поражда характеристиките на "носителите".

Ако не се заблуждавам ти говориш за съзнание.И това как то се влияе от света,и какво влияние има върху света.Дано да съм разбрал правилно.

Първо според мен трябва да стане ясно как функзионира съзнание.Т.е както ти викаш то се променя всяка секунда.

Един човек живее средно да речем 80 години.Следователно и негово съзнание живее толкова.Само че дали си чувал израза :

Живота е един миг? Аз го разбирам по следин начин:

Ако се змаислиш каде започва границата на твоето минало и каде започва границата на твоето бъдеще,ще разбереш че животът ти представлява точно тази секунда в която се замисляш над това.Миг е непределено количество време,което е по малко от секунда.Но за различни хора това време е различно.Това и представлява съзнание.Така че живота на един човек представлява низ от множество мигове.

Съзнанието наистина всяка секунда се променя,защото и всичко около човека се променя.Но според мен движението на тази промяна е еднопосочна.Т.е средата в която се намира човекът променя съзнанието му.Но самия човек пряко със съзнанието си не може да промени средата. Може да я промени с действията си,което не е пряк а косвен резултат от съзнание.

Интересен е и факта че ако човек можеше да контролира някакво определено количество мигове,да кажем в рамките на 1 минута.То този човек би виждал бъдещето и миналото в рамките на една минута едновремено.И би могъл да корегира проблемите които го претесняват.

Относно Вярата,сложен въпрос.Да вярваш в нешо, и Вярата са много различни неща.Но поста ще стане дълъг,пак и се отклонихме от темата.

А и още нещо, ние не сме в състояние да впрегнем света,поне за сега.

Това е моето мнение.

[Малоум 2]

наистина избързваш. Ако забелязваш - не се отричаме един друг с писанията си- дискутираме за възможности.

Тук нали е клуб философия. Що те смущава употребата на философски термини. Е, малко по - по друг начин са тълкувани, ама това не пречи. (не би трябвало да пречи само защото се основава на другомислие)

Темата за прераждането, не е чисто философска, макар да е застъпена като философия на източните. Няма научно покритие - не се разглежда основния философски въпрос (кое е първичното: материята или съзнанието - материалното или идеалното).

В отговор на този въпрос се изгражда философия: те (източните) тотално са възприели идеалното за първично и в този смисъл са идеалисти (ако ги питаш - считат се за материалисти - не им вярвам, щото нямат знанията, а работят с "усещания" - от 30 г и повече се занимавам с йога); аз пък съм доказал (поне за себе си) първичността на материята и затова съм материалист.

В този смисъл, съзнанието е "идеален обект" (дървено желязо) - не е обект, а субективна интерпретация на възможното отразено от обективната действителност, от "идващото" от обекти - отношение, спомни ли си.

И, понеже не е обект - няма как да се манипулира по желан (от надстройката) образ и подобие - винаги си има "Едно на ум", субектът. Някои казват, подсъзнанието е таково. А самото подсъзнание си е индивидуалната форма и запис на пристигащото инфо върху ген-изградената подложка от връзки - индивидуална е! Не е възможен клонинг, нито ИИ (изкуствен интелект), който да наподобява характера (начин на поведение в отношението разум-съзнание) на оригинала.

Всяка коза за свой крак - както е казал народът!

...

[Overcome]

Или пък просто едно нещо не би могло да има характеристика ако не е съотнесено с нешо друго..така съзнанието е отнесено до много неща и придобива условни, временни характиристики спрямо тях...Само по себе си (според будизма) трябва да е празно, инак как би могло да добива толкова многообразни характеристики, колкото са всички възможни ситуации, в които би трябвало да се окаже едно съзнание... И не стигаме ли дотам, че просто не бива да разглеждаме съзнанието отделно от съзнаваните неща?

От твойте постове разбрах, че Будизма гледа на личността, като на нестабилен продукт от случайни събития. Декарт заключва, че единственото обективно доказателство за неговото съществуване е това, че мисли. А мисълта е резултат на съзнанието, личността - на осъзнаването на себе си и това самоосъзнаване само от части включва телата ни. Следователно не от натрупванията впоследствие на знание и опит се ражда личността, нея си я има и в началото и в края. Нещо като контейнер, който може да се пълни случайно, а поради свободната си воля може дори и сама да решава с какво да се напълни.

Ако личността е случайна предопределеност, според мен тогава не е във властта и избора на нито един будист да достигне Нирвана, нито да трупа карма и т.н. Понеже живота му е точно определен от хода на събитията и единствено от този ход зависи крайния резултат, ако има такъв.

Идеята ми е, че личността е определена от съзнанието и така да се каже и е писано да осъзнава, че е част от едно огромно цяло, но въпреки това да се възприема за нещо отделно. Т.е. на абстрактно ниво тя си е отделно нещо. Както разделението на властите на съдебна, изпълнителна, законодателна ... това разделение е единствено в главите ни, според правилата, които сме измислили, защото сме счели за добре.

[Overcome]

Ако не се заблуждавам ти говориш за съзнание.И това как то се влияе от света,и какво влияние има върху света.Дано да съм разбрал правилно.

Първо според мен трябва да стане ясно как функзионира съзнание.Т.е както ти викаш то се променя всяка секунда.

Един човек живее средно да речем 80 години.Следователно и негово съзнание живее толкова.Само че дали си чувал израза :

Живота е един миг? Аз го разбирам по следин начин:

Ако се змаислиш каде започва границата на твоето минало и каде започва границата на твоето бъдеще,ще разбереш че животът ти представлява точно тази секунда в която се замисляш над това.Миг е непределено количество време,което е по малко от секунда.Но за различни хора това време е различно.Това и представлява съзнание.Така че живота на един човек представлява низ от множество мигове.

Съзнанието наистина всяка секунда се променя,защото и всичко около човека се променя.Но според мен движението на тази промяна е еднопосочна.Т.е средата в която се намира човекът променя съзнанието му.Но самия човек пряко със съзнанието си не може да промени средата. Може да я промени с действията си,което не е пряк а косвен резултат от съзнание.

Интересен е и факта че ако човек можеше да контролира някакво определено количество мигове,да кажем в рамките на 1 минута.То този човек би виждал бъдещето и миналото в рамките на една минута едновремено.И би могъл да корегира проблемите които го претесняват.

Относно Вярата,сложен въпрос.Да вярваш в нешо, и Вярата са много различни неща.Но поста ще стане дълъг,пак и се отклонихме от темата.

А и още нещо, ние не сме в състояние да впрегнем света,поне за сега.

Това е моето мнение.

Не сме се разбрали. Писах, че съзнанието не се променя, то е едно и също. Променя се света, вселената. Следователно "виждаме" различни неща, обработваме различна информация... Но ти си ти и сега и утре, това което се променя у теб не е АЗ-ати, а разбиранията вследствие на натрупаните знание и опит. Т.е. ти си си нещо неизменно, което е способно да мисли по различен начин, както смята за добре.

[Overcome]

наистина избързваш. Ако забелязваш - не се отричаме един друг с писанията си- дискутираме за възможности.

Тук нали е клуб философия. Що те смущава употребата на философски термини. Е, малко по - по друг начин са тълкувани, ама това не пречи. (не би трябвало да пречи само защото се основава на другомислие)

Темата за прераждането, не е чисто философска, макар да е застъпена като философия на източните. Няма научно покритие - не се разглежда основния философски въпрос (кое е първичното: материята или съзнанието - материалното или идеалното).

В отговор на този въпрос се изгражда философия: те (източните) тотално са възприели идеалното за първично и в този смисъл са идеалисти (ако ги питаш - считат се за материалисти - не им вярвам, щото нямат знанията, а работят с "усещания" - от 30 г и повече се занимавам с йога); аз пък съм доказал (поне за себе си) първичността на материята и затова съм материалист.

В този смисъл, съзнанието е "идеален обект" (дървено желязо) - не е обект, а субективна интерпретация на възможното отразено от обективната действителност, от "идващото" от обекти - отношение, спомни ли си.

И, понеже не е обект - няма как да се манипулира по желан (от надстройката) образ и подобие - винаги си има "Едно на ум", субектът. Някои казват, подсъзнанието е таково. А самото подсъзнание си е индивидуалната форма и запис на пристигащото инфо върху ген-изградената подложка от връзки - индивидуална е! Не е възможен клонинг, нито ИИ (изкуствен интелект), който да наподобява характера (начин на поведение в отношението разум-съзнание) на оригинала.

Всяка коза за свой крак - както е казал народът!

...

Само че какво е "материя"? Материалнте обекти ли са материя, молекулите ли, атомите ли, субатомните частици ли, кварките ли? Струва ми се под материя отдавна се има предвид някакво съдържание, което може да приема най-различни форми... Но това съдържание материя ли е в тесния смисъл на думата? Говорим за полиморфизъм и потенциал... На изпаренията не казваме вода, нито на водата лед.

Въпроса за потенциала ми се струва много по съществен. Как материята достига до съзнание, когато идеята за съзнание не е залегнала в самата нея? И още повече - за чий, пък било то и опирайки се на случайността - в хаоса се формира съзнание, което вижда и регистрира във всичко замисъл, функции, ред и на всичкото отгоре се възползва от тях. Т.е. наистина няма хаос и регистрираните принципи са в сила. Ако преди материята да достигне до съзнание, няма замисъл, няма и хаос... тогава какво има?

[Overcome]

Ако се опрем на материализма, случайности няма, няма и свободна воля... тогава как може да има определен, неизменен хаос, който следва точно детерминирано развитие?

Защо при падане на температурите водата замръзва, защо студа въздейства точно така върху структурата й... ако всичко беше случайно - един път щеше водата да замръзва, друг път да се изпарява, трети път нищо да не се случва. Откъде тази последователност и какво и е случайното? Това че някога изведнъж някак си се е получило и от тогава до сега това е закон? Това не е хаос... това си е ред.

Странно ми се струва.

[Lion Queen]

наистина избързваш. Ако забелязваш - не се отричаме един друг с писанията си- дискутираме за възможности.

Тук нали е клуб философия. Що те смущава употребата на философски термини. Е, малко по - по друг начин са тълкувани, ама това не пречи. (не би трябвало да пречи само защото се основава на другомислие)

Темата за прераждането, не е чисто философска, макар да е застъпена като философия на източните. Няма научно покритие - не се разглежда основния философски въпрос (кое е първичното: материята или съзнанието - материалното или идеалното).

Особено много ме смущава употребата на ненужни философски термини, които имат дума проста с която да бъдат заместени особено, когато се употребяват на трибуна, която споделят всички, а не само ъъъ разни там философи.Предполагам, че ме разбираш - предпочитам отчуждение, пред алиенация..примерно Темата за прераждането е част от философията на мистичните учения, в нея няма нищо научно естествено. Не знаех, че това за първичното е основния философски въпрос??? Мислех, че "основния философски въпрос" се формира от контекста на конкретното философско питане... Мислех че кардиналния и основен философски въпрос е "защо съществува нещо"....а не какво е това нещо.

В отговор на този въпрос се изгражда философия: те (източните) тотално са възприели идеалното за първично и в този смисъл са идеалисти (ако ги питаш - считат се за материалисти - не им вярвам, щото нямат знанията, а работят с "усещания" - от 30 г и повече се занимавам с йога); аз пък съм доказал (поне за себе си) първичността на материята и затова съм материалист.

Източната философия по принцип избягва "тоталните неща", за това избягвай да я определяш в някаква тоталност. Идеалистичната философия по принцип е "родена" в Гърция. Тя поражда и онзи основен философски въпрос, за който говориш. за източните хора този проблем не съществува - кое е първичното хич не ги е еня. Идеалното не им помага да оцелеят в света и за това не го търсят изобщо. Нито пък някакви абсолютни "същности" - примери за тази тенденция се откриват не само в будизма, но и в даоизма, и много други секти и школи ... и учения. Неправилно е да бъдат определяни този тип учения като "идеалистични" или "материалистични", освен ако те не се самоопределят като такива. А аз никъде не съм забелязала някой будист да се самоопредели като идеалист или материалист (и не бъркай йога-практиките, плъзнали из европейския свят с будистката практика, камо ли философия)- тъй щото нали будисткия път върви по средата... Да не говорим за философията на Дао и далекоизточните секти на будизма - Дзен и Чан. Просто ми се иска да дадеш пример (да речем от будистки текст), в който да се твърди, че идеалното е първично. Едва ли ще откриеш такъв. Но няма да намериш такъв, в който и материалното се счита за първично. Трудно ще ти е да откриеш в будизма например първичното... В даоизма ще ти е още по трудно да разбереш дали Дао е съзнание, или Дао е материя... За това казвам, че въпросът кое е първичното не стои пред всяка философия. Пред източната този въпрос изобщо не стои. Източната философия е по-скоро практическа мъдрост и начин на живот. А не разбрах какво е това "не разполагат със знанията, а работят с усещания"? Нищо не ми говори...

В този смисъл, съзнанието е "идеален обект" (дървено желязо) - не е обект, а субективна интерпретация на възможното отразено от обективната действителност, от "идващото" от обекти - отношение, спомни ли си.

абе аз не споменах ли, че не ми се работи със обект и субект. Има конкретно живо същество и свят, други същества, реална, истинска ситуация. Дай направо да умъртвим още повече света и наместо обект и субект да сложим x и y?!!? Субект в логиката е онова, което прави действието, обектът е онова към което е насочено действието. Следва, че субект може да бъде и камъкът, който пада. За това именно субект и обект не са подходящи термини в случая. Защото едно същество действа, но и търпи действие.

И, понеже не е обект - няма как да се манипулира по желан (от надстройката) образ и подобие - винаги си има "Едно на ум", субектът. Някои казват, подсъзнанието е таково. А самото подсъзнание си е индивидуалната форма и запис на пристигащото инфо върху ген-изградената подложка от връзки - индивидуална е! Не е възможен клонинг, нито ИИ (изкуствен интелект), който да наподобява характера (начин на поведение в отношението разум-съзнание) на оригинала.

Всяка коза за свой крак - както е казал народът!

...

Е как да няма как да се манипулира... Деветдесет процента от хората на света живеят неосъзнато, биват манипулирани от медии, политически и религиозни организации, родители, учители, гаджета, майки. И действат по подразбиране по-овчо и от последната овца в едно стадо овце. А това, че всеки е уникален е характерно не само за съзнанието, но и за цялото същество - това обаче не означава, че то е отграничено от останалите неща. Напълно еднакви копия в природата изобщо не са възможни, няма такива. И сега - не разбра ли защо не са подходящи субект и обект? Човекът не е просто субект, съзнанието също не е субект...- освен условно ако извършва действие. Използвай по-конкретни е по-малко абстрактни думи и ще се разбираме по-ясно и по-добре

Иначе по принцип и аз съм на мнение, че материалното е...(не първично)а единствено съществуващо, тъй като съзнанието и информацията са негова да речем природа...(уу че философски звучи)

Идеалните неща съществуват само за хората, които са ги измислили - те винаги имат в основата си веществения опит на тези хора със света. Мисля, че източните философски учения са доказателство за това, че веществения опит има различни пътища - не само онези, които западната наука и философия познават.

[B0081]

Мда, май говорим на различни езици.

Ще изчакам някоя друга годинка докато ва настигна.

[марушка]

Не мога да разбера как всяка търсеща в миналите животи личност все се оказва я принц, я принцеса, я крал ...я друга велика личност и то все от някой "екзотична чужбина". Как никой не каза "аз съм бил овчар в Родопите през 13 век"...или нещо подобно. Явно е въпрос на чест да си заплюеш някоя велика личност като свое превъплъщение и тя да стане част от самоидентификацията ти...

Айде всеки от нас да си заплюе тогава по една или няколко личности, че после да не стават обърквания..

Например аз искам да съм била първо любовница на Крали Марко, второ конят на Аспарух, трето запазвам си да съм преродения Жълт Император ахахха! Може да си направим една "сериозна" тема и там да си записваме всички "спомени", които идват в главата ни...

Аз например като бях коня на Аспарух си спомням, че много рядко ядяхме ечемик, повече овес и най-много тревуляци и сено, а шефа много ме обичаше, обаче като беше нервен все ме риташе в хълбоците силно и това ме вбесяваше... Имах 7 кончета от различни кобили... Много ми хареса в новата България, защото имаше много ядене ...и така де.. От битките нямам много спомени, защото там шефа мисли аз само действам...

О,аз ще пиша,че съм била и бедна туркиня,и бедна индийка,и бедна норвежка,и в средно ниво италианска еврейка - още съм в цикъл на откриване на миналите си животи. Обяснява ми,че имам интерес голям интерес и към тези страни затова съм била в тези страни за които ми ги казва. А и бедна арменка също така. Казвам за кралиците,защото повече неща ми обяснява за тях и затова първо за тях все информирам.

[FreiGeist]

О,аз ще пиша,че съм била и бедна туркиня,и бедна индийка,и бедна норвежка,и в средно ниво италианска еврейка - още съм в цикъл на откриване на миналите си животи. Обяснява ми,че имам интерес голям интерес и към тези страни затова съм била в тези страни за които ми ги казва. А и бедна арменка също така. Казвам за кралиците,защото повече неща ми обяснява за тях и затова първо за тях все информирам.

От чисто любопитство: колко пъти може да се прероди човек? А животът, в който се ражда наново, предначертан ли е като план, за изпълнение на нещо, което не е изпълнено в миналите животи?

[марушка]

От чисто любопитство: колко пъти може да се прероди човек? А животът, в който се ражда наново, предначертан ли е като план, за изпълнение на нещо, което не е изпълнено в миналите животи?

Може да се преродим много хиляди пъти,защото моят духовен учител Иеова ми каза,че се прераждаме на всеки 100 години един път. Това което го пише в древноиндийската митология,че на всеки 100 години се прераждаме по един път било вярно,така ми каза моят духовен учител Иеова. Да това,което не е изпълнено в миналите ни животи,затова се прераждаме много пъти,докато не го изпълним с нашите мисии. Всеки има мисия в живота си. Примерно на мен когато ми каза,че съм била Елена Блаватска - основателката на теософията - аз се шашнах,защото не очаквах,че съм била нея,такава велика

личност и тогава ми каза да пишем по нейните книги,защото съм била нея Елена Блаватска и тогава ми каза и да разговаряме и по Библията и другите древни митологии от цял свят.

[glishev]

Ей, на много глупости се начетох...

Има много добро обяснение защо жените по-често вярват в прераждането: защото им се иска да вярват, че пак ще бъдат млади и хубави.

[Incorrectus]

Ей, на много глупости се начетох...

Има много лесен начин всичко да се провери. Започваме с разговор за Библията и спекулациите на Блаватска, които поназнайваме. Прерожденците ще трябва да познават перфектно, да говорят от първо лице...