Отиди на
Форум "Наука"

Колко години и какво учи Симеон в Магнаурската школа?


Recommended Posts

  • Потребител

Какви учебни предмети изучава и колко време се обучава бъдещият цар Симеон I в Магнаурската книжовна школа?

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Първо да кажем за Константин и Методий. Единият от тях е по-ранен възпитаник на школата...

- Рожденна дата:

Раждането на Методий се ситуира в годините между 810 и 820 г. Най-често се споменава, че е роден през 815 или 816 г. Починал е през 885 г.

Константин Философ - Кирил е роден през 826 или 827 г. Починал е през 869 г.

- Етнически произход:

Той е обект на оживени научни дискусии. Има три хипотези за него - славянска, византийска и смесена (славяно-византийска). Днес най-много привърженици има последната. Основен аргумент в нейна подкрепа е високото словесно майсторство на превода на Библията. Такова детайлно познаване на славянския език е невъзможно, ако той не е матерен/майчин. Прави се изводът, че вероятно двамата братя имат славянка за майка. Според данните от житиетата на братята, смесените семейства във Византия са били елинизирани. Двамата са имали ромейско култуирно-политическо съзнание. Те не криели византийския си патриотизъм и съзнанието, че разпространяват византийската православна култура и вяра.

- Социален произход:

Константин и Методий са принадлежали към висшите съсловия в ромейското общество. Баща им - Лъв - бил друнгарий. Методий бил назначен за управител на заселена със славяни архонтия (военно-административна област, по-малка от темата) - по течението на реките Струма и Брегалница. По-късно, след убийството на един негов покровител - логотета Теоктист - той напуснал тази длъжност и се замонашил. (към 855 г.)

- Образование в Солун:

Нямаме данни за ранното образование на двамата братя. Знае се само, че Константин е усещал духовна близост с разбиранията на Григорий Богослов, който бил едновременно ревностен християнин и искрен почитател на античното културно наследство, което, според него, трябва да намери важно място в духовния живот на християнина. Това трябва да се тълкува като знак за голямата духовна широта и интелектуално превъзходство на Константин над тогавашните предразсъдъци.

- Образование в Магнаурската книжовна школа (в двореца Магнавра):

Около 841 г. Константин станал студент в школата. Изучавал усилено чужди езици (езици на "варварски" народи!), факт, който щял да му помогне в дипломатическите мисии по-късно. Той вярвал, че и варварите са културно пълноцени. След завършването на образованието си в този университет, Константин станал секретар (хартофилакс) на Цариградската Патриаршия. Шест месеца по-късно, по неизвестни днес причини, той я напуска и се замонашава. По-късно, вероятно по препоръка на някой от своите преподаватели или по препоръка на самия патриарх Фотий, той сам става преподавател в Магнаурската школа.

---

В една друга тема възникна въпросът, какво са изучавали възпитаниците на Магнавърската (Магнаурската) книжовна школа в Константинопол. Ето отговорът на въпроса - и тук...

Езикознание, различни езици (гръцки, латински, езици на "варварски" народи - сирийски, еврейски...), философия, медицина, лесовъдство (горско стопанство?), граматика (езикознание и езици), алгебра, геометрия, астрономия, поезия (литература), музика, право, богословие (теология), реторика/риторика, история...

Надявам се да не съм пропуснал някой важен учебен предмет...

Известни преподаватели: Лъв Математик (математика и философия), патр. Фотий (философия), Константин Философ - Кирил (философия), Теодорос (геометрия), Кометас (гръцки език), Теодогиус (астрономия) и други...

Видни ученици: цар Симеон I, Константин Философ - Кирил, Анастасий Библиотекар, членовете на императорските семейства...

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Военното си образовение е получил, когато е бил още пъпчив пубертет в юнкерското училище в Дръстър. В Маганаурската школа е изкарал бакалаварска програма в катедрата по Стара и Съвременна ромейска история, а магистърската - в катедрата по Политология, като магистърската му теза е "Теория на владетелската доктрина в Pax Romana". В момента, в който се дипломира, той разбира, че няма вакантни постове за владетели - нито в Константинопол, нито в Плиска. Има само едно място на половин щат в Раса, но сърбите отказали да му поемат пътни и квартирни разходи.

С оглед бъдещето изграждане на независима Българска патриаршия и обещанията на татко му, че ще го уреди за патриарх, решил да стане духовник. Затова записал задочна доктурантура в Църкавния институт към Константинополската патриаршия, като докторската му теза била "Ползата от библейските цитати в споровете с езичници", като основно се позовавал на непубликуван до момента материал, в това число - и на лични спомени от ранните му години в Плиска.

Тъй като по това време баща му Борис І изхарчил огромната част от държавния бюджет за планово строителство на църкви във връзка с присъединяването на България към Европейския християнски съюз, то Симеон трябвало сам да се издържа. Затова в свободното си време продавал български лен и коноп на тържището в Константинопол.

Това обяснява и защо, когато вече станал княз, толкова остро реагирал на преместването на българското тържище от Константинопол в Солун. И обявил война на Империята. :)

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Мислех, че тук ще намеря приятели - не, грешал съм. Този път се оттеглям завинаги. Моля, модераторите да изтрият всички мои теми. Сбогом!

Приятелю, ако аз съм те обидил - извинявай. Вярвай ми, последното нещо, което съм искал в случая да е да се бъзикам за твоя сметка. :( Просто си мисля, че понякога на историята трябва да се гледа и откъм веселата страна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Мислех, че тук ще намеря приятели - не, грешал съм. Този път се оттеглям завинаги. Моля, модераторите да изтрият всички мои теми. Сбогом!

Това с триенето май се превръща в практика (изкането де). Пламене, "завинаги" е доста дълго време ;). А приятели имаш ;), аз мога ли да кандидатствам :)?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Момчета, тука вкъщи се ядосах много още веднъж и затова реагирах така. Моля да ме извините. Няма да се повтори. Просто съм много сприхав. Извините за този случай.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Момчета, тука вкъщи се ядосах много още веднъж и затова реагирах така. Моля да ме извините. Няма да се повтори. Просто съм много сприхав. Извините за този случай.

Нищо. Всеки "изпушва" понякога. :drinks_cheers:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Момчета, тука вкъщи се ядосах много още веднъж и затова реагирах така. Моля да ме извините. Няма да се повтори. Просто съм много сприхав. Извините за този случай.

Пламене стегни се.Тук нямаш врагове.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Сведенията за това как е протекло образованието на Симеон във Византия са доста оскъдни. Понятието "Магнаурска школа" създава впечатлението че се касае за някакъв университет-конкурент на Охридската книжовна школа. По онова време не е имало ВУЗ в днешния смисъл на думата - студенти, общежития, лекции, изпити. В случая владетелят финансира група учени. Те пък обучават децата на владетели и висши аристократи. Имало е известна институционализация, титли като напр. "ипат на философите", но метода на обучение е друг. Тогава на преподавателя се гледало по-скоро като на гувернантка на ученика. Тъй че "студента" завършвал дори и да не усвоял нищо. Най-близо до тогавашното преподаване са придобилите популярност у нас "частни уроци" в положителния смисъл на това понятие. Ще рече, че е напълно възможно Симеон да е имал само един учител и просто да е ползал богатите библиотеки на Цариград. Казвам това, защото от кореспонденцията на Симеон се долавя известно идейно различие в научните възгледи с това, което знаем за виз. императори. Напр. в преписката си с пратеника Лъв цар Симеон иронизира астрологическите занимания на виз. император. Докато виз. императори за имали слабост към по-тайствените науки - кой към астрология, кой към имитативна магия. А възгледите на Симеон са по-рационални. За съжаление повечето от писматана Симеон І не са запазени и за съдържанието им може да съдим само косвено по отговорите на Николай Мистик и Роман Лакапин. Пак от писмата може да съдим, че Симеон е имал добра подготовка по риторика, но за разлика от ромейските си кореспонденти си служи с ясен, стегнат и кратък изказ.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Доста спорен е въпроса дали Симеон получава и военно образование в Константинопол.По скоро не.Въобще винаги ми е правело впачетление че византофила Симеон който се стреми да подражава във всичко на Византия не извършва реформи в българската армия / в смисъл да я направи подобна на византийската/.Тактиката при Ахелой си е изконно българска.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Доста спорен е въпроса дали Симеон получава и военно образование в Константинопол.По скоро не.Въобще винаги ми е правело впачетление че византофила Симеон който се стреми да подражава във всичко на Византия не извършва реформи в българската армия / в смисъл да я направи подобна на византийската/.Тактиката при Ахелой си е изконно българска.

Ами неговият съвременник и колега император Лъв Мъдри за всеки случай предвидливо е пропуснал в своята "Тактика" да дава съвети как да се воюва с българите, а казва, че трябвало да се прави аналогия с писаното за унгарците. Това подсказва, че може да се е опасявал да не би съчинението му да предизвика проблеми с България.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Военното си образовение е получил, когато е бил още пъпчив пубертет в юнкерското училище в Дръстър. В Маганаурската школа е изкарал бакалаварска програма в катедрата по Стара и Съвременна ромейска история, а магистърската - в катедрата по Политология, като магистърската му теза е "Теория на владетелската доктрина в Pax Romana". В момента, в който се дипломира, той разбира, че няма вакантни постове за владетели - нито в Константинопол, нито в Плиска. Има само едно място на половин щат в Раса, но сърбите отказали да му поемат пътни и квартирни разходи.

С оглед бъдещето изграждане на независима Българска патриаршия и обещанията на татко му, че ще го уреди за патриарх, решил да стане духовник. Затова записал задочна доктурантура в Църкавния институт към Константинополската патриаршия, като докторската му теза била "Ползата от библейските цитати в споровете с езичници", като основно се позовавал на непубликуван до момента материал, в това число - и на лични спомени от ранните му години в Плиска.

Тъй като по това време баща му Борис І изхарчил огромната част от държавния бюджет за планово строителство на църкви във връзка с присъединяването на България към Европейския християнски съюз, то Симеон трябвало сам да се издържа. Затова в свободното си време продавал български лен и коноп на тържището в Константинопол.

Това обяснява и защо, когато вече станал княз, толкова остро реагирал на преместването на българското тържище от Константинопол в Солун. И обявил война на Империята. :)

:good:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Първо и най-вече е учил закони и философия,следва медицина,аритметика,геометрия,астрономия,музика,риторика,богословие,езици,латинс

и,гръцки и др.След като е наречен философ,а за Кирил се насират да пишат,че го нарекли философ,щото бил най-умния на земята

.Учил е като продължителност достатъчно да получи званието философ,което този университет е давал вероятно като степен,с което би се опровергава твърдението,че това пръв прави Болонския.

Лонгобардският епископ Лиутпранд Кремонски,четиридесет години по-късно,го нарича"почти равен на древните елински мъдреци",като така го поставя на едно място с откривателя на кръглостта на земята повече известен като домашен учител на Александър Аристотел и др. разни домашни учители,считани от тъпите средновековняци за мъдреци, към които научаваме той е имал слабост и от чиито книги несъмнено е черпил превъзходните си военни познания,помогнали му да получи титлата римски император.Факти които във форума се посрещат с поредното хихикане,използвано за неоспоримо доказателсатво.

Link to comment
Share on other sites

ИСТОРИК-ът в предишната тема за св. Кирил и св. Методий наистина даде сведения за по-важните и значими характеристики на Магнаура и за личностите, които са преподавали в нея, макар че изпуска от внимание неколцина автортети като например Йоан Итал. Последният и учениците му - привърженици на класическия неоплатонизъм, са обявени за еретици и Магнаурата е закрита от имп. Алексий Комнин. Един от по-известните и значими ученици на Йоан Итал с група сподвижници идва в Бачково и продължава неговото дело. Това е Йоан Философ, наричан още Йоан Петрици или още - Божи Философ. Същият е преподавал тук около 20 г. и е имал активна кореспонденция с архиеп. Теофилакт Охридски (запазени са около 50 писма), а впоследствие заминава за Грузия, където основава прочутата книжовна школа Гелати. Както в Магнаура, така и в Бачково са били изучавани такива автори на светска книжнина като Аристотел, Платон, Прокъл и Порфирий. Обученето било по такива "дисциплини" като богословие, богослужение, философия, диалектика, граматика, риторика, история, астрономия, естествознание, музика, пеене, рисуване и някои приложни изкуства-занаяти. В скрипториума и на двете школи несъмнено е имало обучение още и по калиграфия, преводаческо майсторство и др. под. Посочваните от някои автори "чужди езици" като отделни дисциплини практически не са изучавани отделно и всъщност владеенето им е било задължително условие за новоприетите ученици, съобразно нуждите от тяхното индивидуално обучение - например за библиотекар, секретар, преводач и др.!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами бързал съм да пусна отговора и съм пропуснал няколко от видните преподаватели, а после съм забравил да ги добавя. Случва се. Идеята ми е била да очертая някаква по-обща картина, та интересуващият се (не помня на кого обяснявах това - на Пламен ли, на друг ли?!) да добие представа за школата/университета.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В Магнаурската школа, създадена в противовес на дотогавашното предимно богословско образование, има четири "факултета" - по философия, геометрия, астрономия и гръцка "граматика" (т. е. език и литература; по-късно го преименуват на "реторика"). Нямаме пълен списък на преподаваните дисциплини, но знаем например, че изучаваните там от Константин Философ предмети са включвали "граматика", Омир, геометрия, диалектика и "всички философски дисциплини", реторика, аритметика, астрономия, музика.

Ако имаме предвид единственото сведение за образованието на Симеон: "за този Симеон казвали, че бил "емиаргос", т. е. полугрък, понеже още като малък бил изучил във Византион ораторското изкуство на Демостен и силогизмите на Аристотел", то изглежда той е залягал най-вече над дисциплините в реторическия факултет - нещо, което се потвърждава и от сетнешната му книжовна дейност в България.

И едно необходимо уточнение - това, че Симеон е учил тъкмо в Магнаура, е само хипотеза; по това време в Константинопол има и други школи, които може да е посещавал.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Изброяването на преподаваните дисциплини в Цариград (не само в двореца Магнаура), което имаме като сведения не е изчерпателно, а само примерно.

Така напр. в житието на Кирил от св. Климент Охридски е посочено:

Като дойде в Цариград, дадоха го на учители да се учи. В три месеца той усвои граматиката и се зае с другите науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъва и при Фотия – диалектиката и всички философски науки, а освен тях и риторика, и аритметика, и астрономия, и музика, и всички други елински изкуства. И той бързо изучи всички тези науки, като да би изучавал само една от тях. Защото бързината се съчетаваше с прилежанието, като се надпреварваха взаимно, чрез което се постигат науки и изкуства.

Но да речем Византия все още е съхранявала много познания напр. свързани с механика - пример за това е атрактивния трон на императора, който де издигал, фигурите на животни се движели и птиците пеели. Имаме и интерес към историаграфията - Генезий, а от съвремениците на Симеон от царския му период са и продължанието на Теофановата хроника, "семейството хроники на Симеон Метафраст".

Тъй че възможностите обучение на Симеон в Цариград са били доста широки. Но тъй като се е готвел за архиерей, най-вероятно освен на елинските познания е наблегнал също доста на богословските науки.

Link to comment
Share on other sites

В Магнаурската школа, създадена в противовес на дотогавашното предимно богословско образование, има четири "факултета" - по философия, геометрия, астрономия и гръцка "граматика" (т. е. език и литература; по-късно го преименуват на "реторика"). Нямаме пълен списък на преподаваните дисциплини, но знаем например, че изучаваните там от Константин Философ предмети са включвали "граматика", Омир, геометрия, диалектика и "всички философски дисциплини", реторика, аритметика, астрономия, музика.

Ако имаме предвид единственото сведение за образованието на Симеон: "за този Симеон казвали, че бил "емиаргос", т. е. полугрък, понеже още като малък бил изучил във Византион ораторското изкуство на Демостен и силогизмите на Аристотел", то изглежда той е залягал най-вече над дисциплините в реторическия факултет - нещо, което се потвърждава и от сетнешната му книжовна дейност в България.

И едно необходимо уточнение - това, че Симеон е учил тъкмо в Магнаура, е само хипотеза; по това време в Константинопол има и други школи, които може да е посещавал.

Преди Магнаура Симеон трябва да е преминал през Славянската Школа на патриарх Фотий.

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

Другият център на интензивно-широкомащабна културно-просветна дейност е столицата Велики Преслав, където под непосредственото ръководство на самия цар Симеон Велики се създава Преславската Книжовна Школа и тук монаси книжовници превеждат от други езици, главно от гръцкия език на български език научно-художествени съчинения; пишат оригинални природно-философски и художествени творби на славянобългарски език, които като цяло и по принцип са началото и основата не само и единствено на старобългарската научно-художествена литература, но и на писмеността и книжнината, а следователно и на ядрото на духовната култура на повечето от славянските племена и народи, които са основното население на земите от Среден Дунав до Волга, и особено мощно, дълбоко и в големи мащаби най-вече на Русия, която общославянска писменост и книжнина дори чак до ХVІІ в. се гради и развива на основата на създадения в Преславския книжовен център ”литературно-типологически модел” (Цв. Чолова).

Според стар български ръкопис, ”Симеон цар български написа много книги и като цар Давид свиреше на златни струни и повече от всичко обичаше книгите”, тъкмо което в непрогледната тъма на Ранното Средновековие не може да се нарече дори и рядкост, а единствено и само ослепително-уникална звезда, изгряла за много малко на Небосклона, хвърлила обаче ярка светлина векове напред, каквато звезда цялото антично-ранносредновековно човечество е имало възможността да види и да познае само за миг, но много столетия преди това.

Високата си култура и образованост Царят не дължи само на обучението си в Константинополския университет, а безспорно много повече на своя баща, чистия и все още неподправен прабългарин княз Борис, той пък на своя баща прабългарин и т.н.

Ето защо никакъв комплимент не е за нас българите това, че гърците величаят и смятат цар Симеон за полугрък, от който ”комплимент”, необяснимо защо продължават да се прехласват не само нашите историци (История на България), но и чужденците (Ср. Пириватрић), защото Българският цар, благодарение най-напред на наследената си природна интелигентност, върху която той съумява да надстрои допълнително не само във въпросния университет една по-нова и висша култура и образованост, единствен в целия тогавашен свят е на нивото и е в състояние, размишлявайки и разсъждавайки върху най-абстрактните, сложни и заплетени проблеми на Битието и Отвъдното, да ги обсъжда и дори да опонира на най-образования и начетен мъж сред ромеите, патриарх Фотий.

На фона на тълпата от полуграмотни, без всякакъв морал, грубо-недодялани и дори с животински изглед императори, крале и султани от това време, че дори чак до ХVІ-ХVІІ в., където особено силно-осезаемо е присъствието на английските крале, любимото занимание на които, освен да се тъпчат или да бият глигани, е да екзекутират кралиците си, чисто и просто, за да освежат леглото си, след което си отиват от този свят, покосени от подагра или венерически болести, но и на турските султани, първата работа на които при получаването на короната е да удушат братята си, Той, Царят Български, след кърваво-жестоки битки по границите на царството си или отегчително-досадни преговори с натрапчиво-мазни хитреци и долнопробни мошеници с княжеско-посланически сан, които дори и родния си гръцки език не умеят да говорят като хората, докато той е вещ, чете, пише и води най-учени и други разговори на прабългарски, славянобългарски, гръцки, латински, еврейски, печенежски и никак не е изключено, дори и на персийски и сирийски език; внимателно потапя пачето перо в мастилницата, благоговейно изписва всяка една буква върху жълтеникавия пергамент, дума подир дума, часове, дни и нощи, самият Той пише книги: ”Това е То, Словото Божие!”; свири на позлатена арфа: ”Това е Той, Гласът на Господа-Бога!”; тревожно-неспокоен не заспива от мисъл по всичко що-е около Него и отвъд Него: ”Не е ли Господ-Бог в мисълта и душата на Човека?!” – кой, кой друг народ е имал, познал и расъл под крилото на такива царе?!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...