Отиди на
Форум "Наука"

Имат ли животните права?


Recommended Posts

  • Потребител

КГ, животното не е вещ. То си е животно. Като не е живо, тогава става вещ. Само за хора и животни може да се отнася "особено жестоко". Не съм съвсем наясно с правото, но май се отнася само за хора.

Как ще упражни животното "правата" си. И как ще го "овъзмездят".

Мишката ще може ли да съди котката? А защо да може човек? Големи бози стават като се пришият права на животните. Оправили сме хората, сега остава и гадинките да оправим...

Вижте фундамента на правото - цел и задачи.

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 144
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

За сега, за животните единственото право е Законът на джунглата. Когато "поумнеят" могат да си изработят тяхни си Конституции, Кодекси и закони.

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това за кой се отнася?

За теб относно това ти революционно изказване: "КГ, животното не е вещ. То си е животно. Като не е живо, тогава става вещ". :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И кое му е революционното?

Ами категоричните ти виждания в правото, че там вещи са само неживите неща.

Я ми кажи по твоята правна логика какво са енергиите - вещи или не? Че те са неживи май.

Или след смъртта ти, твоето тяло вещ ли става?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И кое му е революционното?

Ми това, че в правото най-общо има две категории - човек и вещи. Всичко, което не е човек, е вещ. А, по твоята логика се появява още една категория, към която следва да причислим и растенията, не само животните, защото и те са живи

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами аз споменах, че не съм наясно с правото. И съм съгласен с такова разделение на вещи и хора в правото. Но се обърках щото това е раздел биология, който пък се отнася и към животните като такива.

Моята логика е, че има значение нашето отношение към животните. Като към живи същества. Понятието жестокост е твърде разтегливо, и според мен, не може да се отнася за неживи неща.

А точно това понятие някои се опитват да вкарат в правни рамки и стават абсурди.

Исках да изложа и логиката на тези дето искат права за животните. Разбирам ги, някои се отнасят жестоко, но съм твърдо против тези разбирания да влязат в правото. Щото се получават бозите дето споменах.

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тези дето искат права на животните и понятие си нямат какво искат. Хуманното отношение, както се споменава и в първия пост, е следствие на развитие на човешкото общество. То не е право на животното, а задължение на човека и обслужва обществото. И съм сигурен, че никой не призовава за ненужно жестокото отношение към гадинките. Но от друга страна няма сила, която да ме спре всяка седмица да тегля ножа на един от зайците си, въпреки че нарушавам нам си колко наредби и директно попадам в хипотезата на чл. 325б НК.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Именно. Разбира се, че ще си заколиш заека. Няма да го дереш жив. За мен това е жестоко, но е пълна безмислица да се вкарва в закон.

Тук се влиза в една неписана територия. На хуманното. Аз мога за сложа и духовното и моралното и етичното.

Ако тези неща бяха налице във всеки човек, правото нямаше да съществува. Но пък с правото тези неща не могат да се наложат. Както сме казали, насила хубост не става.

Сега в развития свят текат едни странни процеси. Първо почваме да губим мяра. После се въвежда мярата със закон. Така хората знаят за закона, но изобщо забравят за мярата (причината да се въведе закона). И така става, че все повече закони и все помалко разбиране (мяра). И все повече ресурси отделяме за налагане на права (и задължения). Екзюпери го е видял това, но е написал "приказка", а не закон. Да бе, приказките май понамаляват последно време.

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Сириус, като не си наясно с правото, не пиши малоумни мнения. Спамът ти вече стана пословичен. Айде да спреш участието си тук!

Link to comment
Share on other sites

В отлика от всички вас, аз съм по-тъпичък, та ме вълнува по-скоро практическата част на нещата. Как тълкуват правниците понятията „самоотбрана“ и „нападение“? Трябва ли да ме захапе/изгризе/обезобрази пръдливият пес, че да проима „нападение“ и съответно — основание за самоотбрана? А защо никой не е споменал непрестанните лаеве? Пожизнено: да ме ухапят веднъж, че дваж, па триж, а може и четириж; повече — надали… Ежедневно: 9/10 от денонощието слушам скотски общения между градски вълци и миниатюрни тигри; ама, колчем поусилиш музиката след 22 ч., идват сюрия изкуфели бабички (които тъй или инак недочуват собствения си телевизор, громолящ като картечни откоси и минометни залпове; хеле пък през три-четири етажа твоята уредба) да те хокат, загдето обществения ред си го смущавал, видиш ли… Най-забавни са балконските детектори — естествоизпитател някакъв нашенски решил да си закотви връз блоковата палуба своето лично четирикрако индикаторно устройство, улавящо присъствието на разнообразни обекти от живата природа (с филтър за растения). Права за животните лиии?!? Де гиди дряновица нечегарена!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Спрямо животно можеш да бъдеш само в крайна необходимост. Не е нужно да се стига до хапане, достатъчно ще е само да те нападне и с това да съзаде реална спрямо здравия разум опасност за тебе или за друг. .

Link to comment
Share on other sites

А какво означава „да те нападне“? Да те залае? Да те доближи? Да изръмжи? Да си таковне опашката? Егати сигнализациите, егаси чудесата. Въпросът е самото хапане да предотвратиш, но песът като ти се хвърли (обявявайки така своето „нападение“), надали ще е, за да те разцелува (което пак крие опасности — тении, др. боклуци), а някои от четириногите любимци на хора, живеещи все още в праисторическата епоха, са подли и ръфат без предупреждение и без предварителна звукова сигнализация (дефектни модели).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В зависимост от това дали съм гладен или вече съм вечерял ,имам две противоположни мнения за правата на животните.Понеже животните не могат да вземат отношение по въпроса за техните права то те са оставили ние да решим това.Става въпрос за питомните животни ,дивите ни нямат доверие и се стараят да ни избягват и не искат да имат нищо общо с нас.Какви права обаче да им дадем и дали те ще бъдат щастливи с тях?Според нашите представи една чиста кочина,висококалорични смески и класическа музика са достатъчни на всяко прасе за да загрухти доволно.Но ако пуснем прасето да избира само то ще се отъркаля в локвата с тиня и веднага ще отиде при кофите с разпилян боклук пред заведението от където най силно се чува чалга.Не знам европейските кокошки колко са умни ,но и най простата и оскубана от нашите няма да се завре доброволно в телен кафез и да снася яйца без петел.Смятам че българските представи за права и щастие са по добри от европейските и по предпочитани от животните.Убеден съм че китайците не само не ни упрекват ,но и са във възторг от решението ни да не ядем кучета и котки.

Салатата май била готова ,а щях да казвам нещо важно ,но забравих какво...А сетих се,-В Китай кучешкия живот е по кучешки и от нашия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А какво означава „да те нападне“? Да те залае? Да те доближи? Да изръмжи? Да си таковне опашката? Егати сигнализациите, егаси чудесата. Въпросът е самото хапане да предотвратиш, но песът като ти се хвърли (обявявайки така своето „нападение“), надали ще е, за да те разцелува (което пак крие опасности — тении, др. боклуци), а някои от четириногите любимци на хора, живеещи все още в праисторическата епоха, са подли и ръфат без предупреждение и без предварителна звукова сигнализация (дефектни модели).

За всички тия въпроси си има здрав разум. Но ако си търси някой повод да уврежда животно - това е забранено.

Общо взето ясно е какво значи, но ето ти пример - мен ме е гонило куче с видимо агресивни намерения, лай, ръмжене и т.н.

И аз кво да правя - стоя като пън да не правя резки движения и му говоря. То налита, ама се спира, налита ама се спира... Нямах нищо под ръка, ни камък ни нищо, но ако имах патлак, можех ли да го гръмна?

Ако не съм могъл да го предотвратя по друг начин - да. Ама то след 5-тото налитане взе, та си отиде. Значи е можело да стоя и да чакам да спре, без да го гърмя.

Всеки въпрос е конкретен - ако например тръгне да скъсява дистанцията - вече няма на къде, ще пътува за вечните ловни полета.

В зависимост от това дали съм гладен или вече съм вечерял ,имам две противоположни мнения за правата на животните.Понеже животните не могат да вземат отношение по въпроса за техните права то те са оставили ние да решим това.Става въпрос за питомните животни ,дивите ни нямат доверие и се стараят да ни избягват и не искат да имат нищо общо с нас.Какви права обаче да им дадем и дали те ще бъдат щастливи с тях?Според нашите представи една чиста кочина,висококалорични смески и класическа музика са достатъчни на всяко прасе за да загрухти доволно.Но ако пуснем прасето да избира само то ще се отъркаля в локвата с тиня и веднага ще отиде при кофите с разпилян боклук пред заведението от където най силно се чува чалга.Не знам европейските кокошки колко са умни ,но и най простата и оскубана от нашите няма да се завре доброволно в телен кафез и да снася яйца без петел.Смятам че българските представи за права и щастие са по добри от европейските и по предпочитани от животните.Убеден съм че китайците не само не ни упрекват ,но и са във възторг от решението ни да не ядем кучета и котки.

Салатата май била готова ,а щях да казвам нещо важно ,но забравих какво...А сетих се,-В Китай кучешкия живот е по кучешки и от нашия.

Това черното е абсолютно емпирично доказано. Най-интересното е, че индивиди, доста близки анатомично и психологически до прасето, имат сходно поведение!!

:grin:

Link to comment
Share on other sites

За всички тия въпроси си има здрав разум. Но ако си търси някой повод да уврежда животно - това е забранено.

Общо взето ясно е какво значи, но ето ти пример - мен ме е гонило куче с видимо агресивни намерения, лай, ръмжене и т.н.

И аз кво да правя - стоя като пън да не правя резки движения и му говоря. То налита, ама се спира, налита ама се спира... Нямах нищо под ръка, ни камък ни нищо, но ако имах патлак, можех ли да го гръмна?

Ако не съм могъл да го предотвратя по друг начин - да. Ама то след 5-тото налитане взе, та си отиде. Значи е можело да стоя и да чакам да спре, без да го гърмя.

Всеки въпрос е конкретен - ако например тръгне да скъсява дистанцията - вече няма на къде, ще пътува за вечните ловни полета.

Страшен пример, няма що. Само ей тия забележчици имам досежно него:

1) То те е гонело, докато ти си стоел като пън. И аз съм имал подобни преживявания: Лежа безсилен върху пода, докато всъщност летя.

2) Какво да му говоря — „Бау-бау!“ или „Джаф-джаф?“? На английски ще се оправим ли по твоему?

3) ЛАЙ + РЪМЖЕНЕ = ВРАЖДЕБНО ПОВЕДЕНИЕ. Ами аз не знам кучетата да се държат другояче. Ако така ставаше, досега да съм поизбил стотина градски вълка.

4) Ако у мен е какъв-годе предмет, окачествим като оръжие, то следва да си помисля дали да не свитна развъдника на тения.

5) 6 (словом: шест) налитания = смъртна присъда.

6) Как така ти е налитало, без „да скъсява дистанцията“?

7) Но как да е. Приближи ли се, имам законно, нравствено и въобще всякакво право да му разпробия главата. (А какво е точното разстояние, щото да разясни, не се наема никой?)

Трябва да измислите указания, изготвени по подобие на Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България или Правилника за прилагането на Закона за движението по пътищата, щото баш натам бият вашите предписания.

Редактирано от FairOaks
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

На т. 7 ще ти кажа така - от такива схващания за права такива като мене си изкарват кинтите ;)

Иначе по въпросите.

Вървях, то се затича по мен отзад и то без шум. Обърнах се и то се приближи с ръмжене и лай но се спря близо до мене, после се дръпна, после пак налетя и така няколко пъти но остана на около 5 крачки.

Говорех му на български думата "мирен, мирен, мирен", щото само това ми дойде на акъла, докато живо си представях че може пък само да ми скъса дънките и докато разумът се бореше с импулса или да хукна или да отида да го утрепам на място с голи ръце.

Кучетата освен да лаят и да ръмжат, въртят опашки, гледат предано, изпълняват команди и също така са изумително весели. Правят и глупости.

Една абсолютно непозната ми немска овчарка довлече в краката ми един клон с все листата и клонките, така около 1.5 м. с идеята да й го хвърлям.

Такива работи.

Link to comment
Share on other sites

Е, представи си, че други хора са ги нападали къде-къде по-озверени псета. Нападали! Не да забием в Тутракан остатъците от българската войска и да обявим, че сме нападнали Румъния.

Точка седем (пък и останалите) я изведох от твоето тъй конкретно изявление, че ако кучето „тръгне да скъсява дистанцията - вече няма на къде, ще пътува за вечните ловни полета“. Така че, вместо да се мъчиш да ми вмениш във вина разни схващания, които всъщност съм ги извлякъл от твоето изказване, ходи се себеосъди. Кинтите ще си ги изкараш, пък сетне пак ще си ги туриш в джеба.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

КГ, разбира се, говори от позицията си на юрист и го разбирам. Да, за традиционното правно схващане права може да има или да няма само човек. Всичко друго е вещ.

Правото, естествено, е само част от човешкия опит и то със съвсем конкретно приложение. Извън съда реалността е много разнообразна и човек ще направи най-добре просто да разширява личния си опит.

Имат ли животните права? Много традиционни култури гледат на животните като на тотеми, тоест като на духове, богове, покровители и изобщо - свещени същества, свръхестествени. Изобщо там, където има примитивно, магическо съзнание (отчасти дори в западната цивилизация в нейните по-ранни периоди), животните и хората не са ясно разделени. Тоест - да, в определен културен контекст животните имат права. Конкретни права. Та даже и задължения.Съвсем като съграждани и членове на общността. Ето примери: ритуалният съд за убийство на жертвения бик в Атина и ритуалният съд срещу червеите-дървояди в една от френските епархии от шестнайсети век, когато червеите прояли трона на епископа. Щом някой може да бъде защитаван в съд или пък съден, той има права и задължения.

Но я да помислим по-детайлно За какви култури говорим? Човешки. За какъв съд говорим? За човешки съд. Кой изобщо е измислил концепциите за права и задължения? Човеци. Хора. Ясно е - хората са тези, които създават права и задължения. хората ги дават и отнемат по силата на механизмите на собственото си, човешко мислене.

В литературата това отдавна е известно, то произлиза отново от митологичното, примитивното, магическото мислене - нарича се антропоморфикация. По същество това е процесът на приписване на чисто човешки черти на нечовешки явления. Приписването на права на животните е именно част от антропоморфикацията. Ние, хората, сме създали концепцията за това, което е право, и я приписваме първо на себе си, а постепенно (с магическото чувство) я пренасяме и върху животните. Та дори и върху неодушевени предмети.

Следователно, ако сме последователно светски настроени, би трябвало да не приписваме на животно никакви права. Светското право изхожда от хората и има само тях за свой субект. Животните при един светски режим са вещи. Което именно твърдеше и КГ.

Разбира се, в свой собствен етически и практически интерес бихме могли да забраним определени форми на експлоатация и насилие спрямо животни. Родителят с възпитателна цел би бдял, щото детето му да не проявява жестокост спрямо домашното куче. Това е естествена част от нашия обществен и семеен живот.

Но от всичко това не следва отказ от употребата на природния ресурс, какъвто се явяват животните. Въпросът е тази употреба да бъде едновременно ефективна, но и човечна. Да се отнасяме милостиво към онези животни, които не ни вредят; да действаме бързо и без нарочни мъчения към онези, които ни вредят или пък които сме предназначили за клане и консумация; за неизбежно мъчителни, но нужни изследвания да употребяваме минималния възможен брой екземпляри; да отглеждаме животни в поносими за самите тях условия, без самите ние да се превръщаме в изроди - това е естествената и разумна граница на нашите задължения. И това са по същество задължения между човеци, а не между човек и животно. Помежду си ние дължим умереност в отношенията с животинския свят. Животните, така да се каже, нямат думата.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е аз писах същото по-горе с доста по-малко думи , но не съобразих, че не всеки може да чете между редовете :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ти добре си си го написал, просто снощи на пияна глава съм се поупражнил в полза на тия, дето нищо не отбират, ама имат мнение.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...