Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Чалгата

Знам, че имаше вече няколко подобни теми, но искам да кажа по тази проблематика нещо ново и различно. Винаги съм търсим теория и обяснение, което не само да е логично, но и да не бъде изцяло теоретично, а да има връзка с действителността. Т.е към теоретичният модел да бъде приложен конкретен случай, явление, феномен и това насочи моите търсения в една малко различна посока. Това е първият критерий, които придава валидност на тезата. Вторият критерии е обективността. Това ще рече, че нашите аргументи не може да са емоционални, субективни, лични, патетични и базирани на съждения. А вече имаше много такива опити, в изказвания от типа на “чалгата е пошла, долна, няма естетика, няма вкус и тн.”. Това е субективно. Освен това, ако тези съждения са верни, как да обясним тогава, че нещо, което е пошло, се радва на по-голяма популярност от онова, което не е. В резултат на моите търсения и горните два критерия се роди следната хипотеза или вероятност.

Можем да разглеждаме чалгизацията като отговор от страна на най-долните слоеве от населението на западните влияния. Някой може да опонира, че чалгата се зароди още през социализма. Това навярно е така. Само че основна грешка на всички спорове на тази тема е концентрацията върху корените на явлението. Акцентът трябва да е върху мащабите му. Защото един феномен може да се зароди в определен момент под влияние на определени фактори, но да придобие чудовищни мащаби в друг момент под влияние на други фактори. Затова акцентирам върху втората хипотеза.

Ако излезем от постановката, че главен виновник за огромните мащаби на чалгизацията след 1990 г. е западното влияние, трябва да тръгнем в търсенето си оттук. В най ама най-общи линии от 17-18 век насетне западът оказва огромно влияние или по-точно има интензивни контакти със всички съвременни нему цивилизации, както и с примитивните народи. Има контакти с цивилизациите на далечния изток, с хиндуската, арабската, инкската, ацтекската и православната цивилизация, и с безброй примитивни народи из африка, океяния, южна америка и тн. Тези контакти са икономически, политически, военни, културни и какви ли още не. За първи път в човешката история една цивилизация влиза в контакт с всички други нейни съвременни общества, без те да са в контакт по между си.

В резултат на този контакт между модерната западна и всички други живи общества на планетата, се зараждат определени отношения между конактуващите, и ние бихме могли да анализираме характера на тези отношения въз основа на минали срещи между две или повече цивилизации. Няма да се впускам в подробности, затова искам само да отбележа характера на срещите между цивилизации.

1. Срещите между две цивилизации винаги имат характер на сблъсък, антагонизъм в началния си етап. За това си има обективни причини, две от които са а) всеки е убеден в превъзходсвото на своята цивилизация и б) в миналото интензивни срещи между цивилизации има, когато поне една от двете е в състояние на териториална експанзия, която има винаги характер на разюздан милитаризъм. В резултат отношенията между цивилизации в контакт имат характер на предизвикателство и отклик, като нападнатият е предизвикан да се съпротивлява, ако отблъсне успешно нападението може на свой ред на влезе в настъпление и да развие милитаризъм и териториална експанзия, което да доведе до колас на обществото му. Ако не успее да отблъсне нападението, бива превзет, отчасти в по-голяма или по-малка степен, асимилиран и така се стига до

2. Две, когато човешките маси на абсорбираното общество се влеят във вътрешния пролетариат на цивилизацията, падделява при срещата. На този етап може да се наблюдават няколко сценария

2.1. Хармонична дългосрочна и естествена симбиоза като резултат от панмиксията на различни култури, етноси, общества, религии.

2.2. Открита съпротива срещу цивилизацията-победител или държавата, която я представя

И двата сценария могат да се наблюдават едновременно и на едно и също място.

Като резултат от описания по-горе характер на срещите в всеки един от случаите се наблюдават една обща тенденция. Абсорбираната цивилизация не загива, а на свой ред оказва контравлияние върху победителя. Това контравлияние също има своите особености. Можем да го разделим на две групи

А) Фанатизъм. Общо взето фанатиците, или зелотите, което е същото, са членове на по-слабата технологично или военно цивилизация, които се вкопчват налудничаво в традиция, характерни особености, минало, и действат емоционално, не рационално. Такива са камикадзетата на Япония, терористите от Близкия изток, зелотите в Юдея и тн. Това са фосили от една изчезваща цивилизация, строй, култура, които няма какво друго да губят, освен живота си, действат хаотично и са винаги малцинство.

Б) Иродианство. Друга част от цивилизацията, изложена на чужди влияния обаче решава, вместо да се опълчи фанатично срещу непознатото, да го изучи, приеме, приложи, и използва по-късно срещу нашественика. Общо взето това са проводници на нравите, обичаите, културата на чуждата цивилизация и са познати под името “интелигенция”. Много е вероятно от третото си поколение интелигенцията, вече добре изучила западните порядки, нрави и ценности, да ги използва срещу същия този Запад. Да се сетим за Ганди, Кваме Н`крума, Кастро, Ататюрки и тн.

Две думи настрана. Кое налага иродианството? Главно фактът, че при първия контакт със запада всички останали цивилизации са напълно и категорично технологично примитивни в сравнение с противника си. Става ясно, че за да го победят, трябва да използват неговите оръжия, техника, знания, опит, технологии. А привнасяйки един елемент от чужда цивилизация, той неминуемо влачи след себе си и много други. Така че, в контакта си със Запада, повечето общества се озападняват, като винаги озападняването започва от военната сфера – Япония, Турция, арабските страни, и постепенно това се прехвърля и в социалната, културната и тн. Резултатът е, че всички общества, с които западът е имал контакт, се превърнаха в модерни национални държави, превъоръжиха се със западни оръжия, и евентуално се индустриализират или индустриализираха. А главна роля в този процес на озападняване имат иродианците, местните политически лидери, учили преди това на запад.

В крайна сметка обаче, и едните, и другите, са губещи. Защото ако фанатиците са обречени да скитат из планини и пещери, разединени и без дом, то иродианците, дори и най-радикалните от тях, настроени срещу запада, допринесоха за озападняване на държавите си по-бързо, отколкото ако Западът беше ги превзел със сила.

Тогава остава въпросът какво следва след озападняването на повечето общества? Ами следва третата и най-важна реакция на покореното общество срещу запада, не тази на фанатика, не тази на иродианеца-имитатор и реформист, а на масите, огромните безлични маси на абсорбираната цивилизация, които се вливат във космополитния вътрешен пролетариат на западната цивилизация.

Именно тези огромни чужди маси, вляти в западната цивилизация започват да излъчват към запада контравлияния, които са отговор на западните върху тях. Влиянието на тези огромни безлични маси, които не са нито политиците-иродианци или интелигенция, нито фанатици и терористи, а средностатистически безлични хора, е най-главното, важно, водещо, определящо и решаващо.

Нека само видим до какви ефекти доведе контраофанзивата на вътрешния пролетариат на сириакската цивилизация след абсорбирането на последната от елинската от Александър Макенодски и римските пълчища по-късно. В резултат вътрешният пролетариат на завзетата със сила близкоизточна и индична цивилизация даде като отговор християнството, ислямът, будизмът и махаяна. Всички тези дне световни религии са резултат от елинското нахлуване в Близкия изток, Персия и до поречието на Инд. Само в рамките на близкия изток, местната цивилизация отговори на включването си в гръко-римския свят с пет последователни религии - зороастризъм, юдеизъм, несторианство, монофизизъм, ислям. Докато първите две са отговор с вече съществуващи религии срещу римляните от страна на фанатици, несторианството и монофизизмът са отговори на римляните със самото християнство от страна на иродианци в опит да се деелинизира християнството, а ислямът бе единственият, който успя успешно да изрита гръко-римската цивилизация и да възстанови империята на Ахеменидите.

Нека сега се съсредоточим на характера на срещите между Западната модерна цивилизация и нашата православна, и в частност България. Ние имаме стълкновения със Запада в началото на 13 век и интензивни търговски контакти през същия период, но и в двата случая Западът или губи, или не застрашава. От 15 век насетне България е част от Пакс Отоманика, универсалната държава на православната цивилизация, и е далеч от всякакви контакти със Запада, с изключения на един два похода, които могат да се интерпретират като част от предходния период. По-интензивни контакти със Запада започват през 19 век, по време на Възраждането, когато у нас интензивно се разви иродианството – стремежът да се модернизираме, подражаваме на Запада, и което е по-същественото – нашите контакти и подражание на Запада почти винаги минават през Русия, която през 19 век е лидер в същата дейсност – а именно на подражава на Запада. Затова ние успешно подражаваме на онзи, който най-успешно подражава на Запада. Изобщо балканските православни държави симпатизират и се насочват към Русия особено активно от 18-19 век не само по верски или културни причини, а най-вече поради факта, че в Русия те виждат успешно реализиран модела, към който те така отчаяно се стремят – да се европеизират. А Рус е лидер в това начинание от епохата и модел за подражание. Отлъскването на Русия като основен партньор след Освобождението се държи главно на факта, че лъсва истината – русите са се европеизирали само привидно, фасадно и външно, но не дълбочинно и сериозно, и затова е по-целесъобразно да се ориентираме към оригинала, Запада, а не към неуспялото копие на Изток.

Но при всички положения западното влияние струи у нас както чрез Русия, и не само, преди Освобождението, така и предимно от Запада след Освобождението, и се изразява не само в развитето на модерна наука, култура, образование, интелигенция и тн., но и в тоталното приемане на западния политически модел – националната светска държава, конституционна парламентарна монархия и тн. С две думи от 19 век насам ние имаме особено интензивни контакти със Запада, и тези контакти се изразяват с обосено интензивно озападняване на страната ни, прокарвано чрез образовани на запад интелектуалци и политици, нашите родни иродианци.

В резултат народът ни успешно е вкаран във вътрешния космополитен пролетариат на западната модерна цивилизация, в който успешно се лакатушят латиноамериканци, индуси, японция, северноафриканци, и какви ли още не. Естествено е всеки да разбира тази цивилизация по свое му (да се сетим за Криворазбраната цивилизация), но това е съвсем естествено.

Та този вътрешен за запада незападен пролетариат отговаря вече и ще отговоря още по-интензивно в бъдеще на западните влияния така, както сириакският отговаряше успешно с 5-6 религии след елинското нахлуване на влиянието, което то донесе над него. Разбира се, много е рано да предвидим какъв характер ще има този отговор на Западните влияния, нека имаме предвид, че сириакският пролетариат формира контравлиянията си 400-500 години след фактическото си включване в чуждата цивилизация. Та ние все още сме само в началната фаза на тези реакции, и виждаме само първите им прояви – джайнизмът например е навярно първата реакция на арабският пролетариат на включването му в западната цивилизация. Комунизмът на СССР беше също такава една реакция, доста по-успешна обаче, предвид факта, че Русия бе изложена на западни влияние по-дълго време – от времето на Петър Велики. Очевидно колкото повече време минава от вкюлчването на един народ в западната цивилизация, толкова по-ефективни стават реакциите му на същата.

Но нека се спрем на нашите, българските реакции на западните влияния. Те почти напълно липсваха в 19 и дори 20 век, когато всъщност страната ни се включи в западната модерна цивилизация. Логично е, в първите десетилетия след включването реакции да няма (би могло, както се случи в други държави, с фанатизъм например). Но какво се случи в средата на миналия век.

Страната ни беше извадена насила от естествено поетия курс на подражание на оригинала, и бе насила долепена до братушките, които 45 години неестествено, насилствено и брутално ни затвориха за запада, прекъснаха комуникациите с него, и ни накараха да подражаваме на СССР, а не на Англия, Германия преди всичко, както беше преди това. Тази ситуация естествено не е излизането ни от западната цивилизация, тъй като комунизмът, бъдейки западна идеология, както и националната държава, привнесен в Русия всъщност се явява озападняване на самата Русия. Русия естествено се озападняваше векове преди Октомврийската революция, но това озападняване беше позитивно, докато озападняването й чрез западната идеология на марксизма стана изведнъж негативно, антагонистично спрямо Запада (което е резултат от реакцията на вътрешния пролетариат на руската православна цивилизация на озападняването й, но това е друга тема).

Та след 1944 г. ние се върнахме на ситуацията отпреди Освобождението, а именно да сме изложени на западните влияния още веднъж чрез Русия. Този път естествено, влиянията бяха различни, но за нашата дискусия това няма голямо значение. Само че предвид опита с русите отпреди това на народа му беше пределно ясно що за стока са те, и просто търпеше.

Нещата ескалираха обаче след 1989 г., когато строят рухна. Също както и след Освобождението, родните политици радикално се преориентираха на запад, преориентирайки и обществото натам, и страната ни беше залята от западна култура, влияние, радиация, и тн. изключително интензивно. Интензивността на тези западни влияния във всички сфери на живота, политиката, културата, науката, беше като отприщен бент, предвид изкуственото им сдържане почти половин век преди това.

Затова можем да считаме, че докато западните влияния навлизаха в страната ни по един съвсем естествен, премерен, балансиран и конструктивен начин от 19 век до средата на 20 век, и това е начин, който не породи сериозни реакции срещу него, било поради естествения и балансиран характер, който имаше, било поради факта, че беше в начална фаза, то нещата след 1989 бяха различни.

Западното блияние нахлу като скъсан бент, като разбита дига, като прииждаща река и очевидно се яви достатъчно силно предизвикателство, което да породи реакция. Било поради интензивния си характер, било поради факта, че беше минало доста време от включването ни във вътрешния западен пролетариат, или поне достатъчно време, та да се даде първата реакция. Така или иначе, реакция имаше, и тя дойде не от фанатици, не от иродианци политици и интелектуалци, а от третия тип, който описах по-горе. Реакцията дойде от огромните безлични маси, тълпи, редови граждани, селяни и тн. от най-долните слоеве на обществото. Пояснение. Най-долни не като неграмотни, глупави, необразовани, диви, селяци, а в смисъл на хора, които не са част от управляващото малцинство в западната цивилизация. Та към тези най-долни слоеве можем да включим както политици, учени, ученици, студенти, така и работници, селяни, граждани, мъже и жени, деца, българи.

Само така ние може да си обясним повсеместното разпространение на чалгата и то сред образовани и овластени хора.

Значи има два фундаментални момента. Първо, чалгата е реакция на масите, на редовите хора. Затова е много важно какво е средното ниво на тези маси. А то беше много занижено, едно, в сравнение със западноевропейското по принцип, и второ, поради контакта със съветското средно ниво. Ако ние бяхме продължили тенденцията да подражаваме на запада, подражавайки на Запада, а не чрез Русия, както правихме 45 години, средното ниво щеше да е завидно по-високо от сегашното, макар и по-ниско от европейското. Главно поради факта, че подражавайки на имитатори води до деградация, а русите взеха съмнителна идеология на запада и я извратиха още повече. Тобкоз по средното ниво.

И второ. Изглежда реакцията от страна на масите спрямо западните влияния има връзка като интензивност и качество със степента, в която тези влияния навлизат и се възприемат като предизвикателство или опасност. Ако навлизането е изключително бързо и интензивно, неестествено и неочаквано, реакцията е вкопчаване в местното, и също е интензивна. В началото на демокрацията се появиха именно най-бруталните парчета на чалга културата. С преминаване на първоначалния период на интензивност и неочакваност, западните влияния се канализират, усядат, улягват, успокояват, и поемат един естествен и хармоничен курс. Нормално е да очакваме и реакциите на масите да отслабнат, или поне да се рафинират под влияние на самите западни влияния.

И всъщност, това са двете най-важни особености, които мисля си струва да се изтъкнат. Характера на навлизане на западните влияния и нивото на средната маса. Затова чалгата стана масово явление. Средната маса естествено можеше да отговори и по-друг начин, но тя очевидно бе достатъчно дистанцирана от народната музика и фолклор, та на преден план излезе плебейското, всекидневното, делничното, пошлото, което е обеснимо предвид обстоятелствата. Освен това и не е никак маловажно, реакцията няма как да бъде религиозна, предвид светския характер на обществото, в което се случи. Така реакцията може да бъде или военна, или политическа, или и предимно културна, бъдейки неин субект масата, не елитът. Напълно е възможно реакцията да има връзка и с предходните влияния на запада, които нахлуваха чрез СССР, но това е отделна тема и няма да се концентрирам върху нея точно сега.

Да синтезирам. Чалгата като реакция на средната маса на интензивните западния влияния след 1989 г. Тези влияния не са за първи път, но ситуацията на навлизането им беше уникална. Докато през 19 век те навлизат естествено, бавно и позитивно както директно от Запада, така и през Русия и в двата случая са западни или имитация на западни, то след 1989 нахлуването настъпи след продължително и мъчително изолиране, затваряне, странене и имитация на западни, но негативни и изменени концепции от СССР.

Мисля, че концептуално и най-общо описах характера на феномена.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 123
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Както винаги, твърдение във въздуха, срещу сериозни неща тука. Християнството например също няма нищо общо с римо-елинизма, освен че бе реакция срещу него.

Едно явление може да съществува, да бъде породено и да го има наплъно независимо от друго, векове преди него, но по стечение на обстоятелстава да се яви на определен момент реакция срещу него.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Говоря не за християнството, а за чалгата. Тя няма нищо общо със запада, а със западането. Иначе е ориенталска до дъното си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А аз ти давам пример как между две явления, между които няма абсолютно нищо общо, в един момент се осъществява връзка. Ясно, точно и сериозно.

Бъди така добър да прочетеш статията ми, преди да коментираш. Именно за християнството става дума. Не екоректно да се изказват твърдения, без аргументи.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, така е, но пък и с теоритични аргументи да се твърдят абсурдни тези пак не е.

Ей тука седя на един хълм срещу една от най-големите цигански махали в окръга. Цяло щастие е, че всички къщи са тихи, защото като почне да ехти оттам чалгата, повярвай ми, точно 30 сек. ти трябват да разбереш колко малко общо има запада с това....

Ккавото и да казва теорията :)

Иначе си прав, ама как след 1 кило червено вино да коментирам сложни теории, бе брате!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Значи, аз съм решил два фундаментални въпроса в случая. Оставям на страна обяснения, теоретични постановки, схеми, концепции, с които изобилства изложението ми и тн.

Първо, защо чалгата беше масово явление. Отговор - защото е реакция на масите срещу определено предизвикателство и нежговата природа и характер. Не реакция от страна на твърчески елит, елитарни малцинства, а на широките безлични ниски маси.

Второ, повече ме затрудни въпросът защо реакцията беше толкова вулгарна, пошла и елементарна. Отговор - ако реакцията идва от средните маси, много важно е какво е тяхното ниво. А нивото беше много ниско, в резултат от ориентанцията към друго, не по-малко ниско ниво, а именно съветското. Реакцията няма как да е религиозна, както в други случаи, защото обществото, в което се извърши, беше светско (но имаше опити за религиозна реакция, да не забравяме сектите през 90те); реакцията нямаше как да бъде икономическа или политическа, защото политическият елит се зае с тази задача. А в предходната епоха масите бяха сведени предимно до битовото, до материалното. Духовното, което им беше давано на проции беше западно - западна естрада, театър, кино, телевизия, на нелошо ниво. Но западно.

когато ти реагираш срещу западното, няма как да вземеш неговите конкретни влияния, срещу които ти реагираш. Няма как това да е музиката, театъра, киното. Какво остава - махаме значи религията, махаме политика и икономика, махаме забавна музика, театър, кино, ами какво остава - битовизмът, едниственото, което по онова време беше възприемано все още като собствено, противостоящо на чуждото, и респективно оварваряването като реакция срещу западното.

Да, така е, но пък и с теоритични аргументи да се твърдят абсурдни тези пак не е.

Ей тука седя на един хълм срещу една от най-големите цигански махали в окръга. Цяло щастие е, че всички къщи са тихи, защото като почне да ехти оттам чалгата, повярвай ми, точно 30 сек. ти трябват да разбереш колко малко общо има запада с това....

Нищо общо няма чалгата със запада и никой не твърди подобно нещо. Тя е реакция срещу него.Тука има логика на нещата и трябва да се мисли.

При един контакт с Изтока, е логично да се изтъкнат западните модерни елементи на културата. Това се е случвало. Обратно, при контакт със запада реакцията е обратната - да се изтъкне източното.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А, ако не твърдиш, че чалгата има общо със запада, тогава ОК.

За това дали е реакция на запада или не е реакция на запада ще взема отношение утре, поради гореуказаната причина, свързана с тракийските традиции на виночерпието в корените на българската народност.

:tooth:

Чалгата е чисто и просто продукт на късния комунизъм и главно на посткомунизма и не е реакция на нищо.

Кръговете, които се ползвт от нея нямат втора сигнална система - те реагират на болка, звук, светлина и гъдел, но не и на запад.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нещата не се случват без причина, особено масовите, и особено в голям мащаб. Всяко нещо е реакция на друго нещо.

И не, чалгата няма нищо общо в характера си, произхода си със Запада. С какво има общо съм описал пре подробно.

Освен това, в тоя форум трябва по-малко да се пие, и повече да се работи. Работа трябва да се върши тука, да се пише. Стига с това пиене.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е как бе, тепърва предстои Октоберфест! :biggrin:

Иначе съм съгласен в известна степен, че има реакция срещу Запада и че тя е част от причините за разпространяването на чалгата. Но аз я разглеждам като субкултурен фактор, който е даденост в момента и по същество представлява ориенталски ритъм с пошъл текст. и не мнението ми в случая не е ни най-малко субективно, на всеки му е ясно какво значи пошлост и в какви измерения присъства в "лириките" на чалгата, няма да цитирам конкретни текстове като доказателство именно защото са просташки и нецензурни и са в разрез с правилата на форума, това мисля че говори достатъчно.

За ниското ниво на широката общественост като наследство от 45-те години + слободията която настъпи след това - също съм съгласен, това е може би основният фактор благоприятстващ развитието на чалгата в такива мащаби.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Прав си и не виждам противоречие. А за пошлостта, така е, пошлост е, но исках да неутрализирам обвиненията в субективизъм, участвал съм в подобни спорове на естестическа основа и това до нищо сериозно не води.

Слобовията след 1989 г. беше закъсняла реакция на желязната хватка на тоталитаризма преди това. Всичко в този свят произлиза от нещо друго.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Освен това, в тоя форум трябва по-малко да се пие, и повече да се работи. Работа трябва да се върши тука, да се пише. Стига с това пиене.

[/quote]

:punk: :punk: :punk:

Иначе се съгласявам на 200% с Уорлорда. Алвич, твоите тези са по-сложно формулирани, с тях ще се съглася утре.

Иначе чисто емпирично мога да кажа, че колкото и да пие човек, не му се слуша чалга. ...

Да, с това ще се съглася също :):)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

КГ, конкретно към тебе апелирам, така като отношение към мене, а аз се занимавам само със сериозни анализи, хипотези, концепти и постановки, ако може участниците в моите дискусии най-малкото да бъдат трезви и да не пияндурстват, докато имат възможността да ме четат.

това тука не е селската кръчма, нито аз съм кръчмарят. Тука сериозни неща се говорят, сериозна наука се върти та дрънка страшна работа. Ей не така. Тука се взима науката за мезе, абе какви са тия работа тука.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е нали се съгласих сега, ти още искаш. Еми на упойващи субстанции от грозде, какво да правя сега. Утре ще съм сериозен като нАучен сътрудник.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Господа, сериозно. в стремежа си да установим един общ уместен концептуален модел на разбиране на проблема, следва да уточним, че акцентът няма да е върху природата, корените, характера на чалгата. Това е спор, достатъчно дискутиран, и струва ми се, изкривяващ вниманието. Приемаме, че чалгата я има, без значение защо, откога, откъде, и преминаваме към по-важния въпрос – защо стана масова?

Това е основният принос на статията ми.

ПС. Благодаря на Warlord за серизоното отношение към проблема.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А ако трябва да е малко по-сериознно, мисля, че си надценил твърде много разглежданото явление. То изобщо няма тази културна и социологическа база, която му търсиш.

Това е просто нещо, което дойде в 20 век в БГ от съседните страни, а в тях от ориента, като ниска култура, която плисна във вакуума, отворен от комунистическия диктат и се задълбочи от ужасяващото падение на ценносттите от началото на посткомунизма.

Това е всичко и явлението не си струва повече задълбаване. Назад и надълбоко няма да му намериш основания. Иродианство, месианство..... това са неща за една по-дълбока културна ситуация.

Тука говорим за формена простотия и то твърде плоска за да й прилагаш каквито и да е дълбоки и широки подходи.

Не, не е реакция на запада. Местна идиотщина си е. Илюстрация на падението. Тия, дето са му социална база от запада очакват само бял мерцедес и качествен анцунг.

А, защо стана масова?

"Относително масова е", това първо. Второ - заради тоталната криза на българските културни институции.

Много простотии станаха масови, в днешния свят. Това е свързано с културния вакуум и може би с дълбоката криза, комерсиализация и деформация на западната култура в последните, хм, да речем, 20 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Едно явление като масовото опростачване не бива да бъде подценявано. Много по-добре е да го надценим.

А социланата база не е от запада. От тука е.

Комерсиализацията и деформацията на западната култура не е от последните 20 години. От много преди това е. А кризата, слабите институции и тн. са само резултати от проблема, какъвто е и чалгата. Не причини.

А ти КГ биеш рекорда по бързо изтрезняване.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Господа, сериозно. в стремежа си да установим един общ уместен концептуален модел на разбиране на проблема, следва да уточним, че акцентът няма да е върху природата, корените, характера на чалгата. Това е спор, достатъчно дискутиран, и струва ми се, изкривяващ вниманието. Приемаме, че чалгата я има, без значение защо, откога, откъде, и преминаваме към по-важния въпрос – защо стана масова?

Това е основният принос на статията ми.

ПС. Благодаря на Warlord за серизоното отношение към проблема.

Ами по по-важния въпрос изглежда сме на едно мнение и не е трудно да се стигне до него. Но иначе статията е добра, не оставай с впечатлението че тук се подхожда несериозно към теб, просто сега така се е получило, но няма нарушения на правилата на форума, а и дискусията ще върви в насоката в която ти желаеш след като си титуляр на темата ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Едно явление като масовото опростачване не бива да бъде подценявано. Много по-добре е да го надценим.

А социланата база не е от запада. От тука е.

Комерсиализацията и деформацията на западната култура не е от последните 20 години. От много преди това е. А кризата, слабите институции и тн. са само резултати от проблема, какъвто е и чалгата. Не причини.

А ти КГ биеш рекорда по бързо изтрезняване.

Чист въдух, ко да праиш. Значи комерсиализация какво значи - ниско ниво, насочено към нисък, но масов вкус. Защото всеки културен продукт се продава, т.е. е обект на търговия, но това не пречи да е на високо ниво. Има примери...

През последните 20 г.обаче стана нещо, което е смущаващо - нивото падна. Ефектите се увеличиха, но нивото падна, и го няма вече дълбокия психологизъм например, на киното от 20 век.И не е само това бедата.

Е,у нас пък тези процеси бяха допълнително катализирани от посткомунистическата "идеологическа диверсия..." Какво представлява тя според мен - вече наистина утре.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чалга, чалга.....

Всеки народ си има чалга.

Само на нас ни се струва, че е избухнала чалга цунами.

До дадена степен да. Лошокачествена имитация на народни ритми или на бърже по-поръчка правени модерни песни.

Всеки тъпак който има малко пари може да си запише диск, да продава на всеки мегдан. Демокрация е. По-лошо е когато големи фирми като Сони мюзик вземат измислят нещо хип-хоп спонзорират го с милиони и впечатляват младите, че от всеки може да стане Рики Мартин стига да изка.

http://www.indavideo.hu/video/BODI_GUSZTI_es_a_nagyecsedi_FEKETE_SZEMEK__-_Kemeny_Kosziklanak

http://www.indavideo.hu/video/Mulatos_zene_Lakodalmas_zene_Eskuvoi_zenekar/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нека анализираме характера на реакцията на широките маси срещу западните влияния. Пролетариатът на една цивилизация, влял се вече в друга, имат няколко алтернативи да реагират.

- могат хипотетично да се противопоставят на запада с типични и характерни черти на своята култура, в нашия случай чист фолклор, народно творчество, чисто православие и тн. Подобни реакции са характерни предимно за първите контакти между цивилизациите, когато културните различия са все още ясно различими, и основни субекти на тази "чиста"реакция са фанатиците.

- могат да отговорят на запада със западни средства. Това се наблюдава най-вече в политиката и военното дело. Традиционно технологично примитивни народи на един по-късен етап воюват срещу запада с чисто западни оръжия и техники. Иран и Северна Корея разработват ядрена бомба, Ирак правеше химическо оръжие, муджехидините бяха снабдявани с американски ракетни остановки и тн. В политическата сфера реакцията срещу запада е появата на държави от чисто западен тип - модерни нации - които често се милитаризират и индустриализират и обръщат тези сили срещу същия този запад, откъдето са ги привнесли. Индия на Ганди се опълчи на Империята с доктрината за модерна национална държава, Япония до средата на века воюваше със запада чрез интензивна технологична модернизация, индустриализация и милитаризация, които бяха основите на японския национализъм. Все западни феномени.

Остава въпросът как реагират широките маси. Онези, които не са нито фанатици, нито генерали и политици. В началото на контактите си със Запада обикновено реакция няма. Приемат западните моди, вкусове, нрави във възможно най-чист имитаторски вид. С течение на времето обаче нещата се променят. Колкото повече време изминава от първия контакт, толкова повече границите между чистото западно и местното се размиват, изчезват, западното се смесва все повече с местни мотиви, маята ферментира и резултатът е културно деозападняване. Именно със средството на деозападняването широките народни маси откликват на предизвикателството на нахлуващите западни влияния с времето, след като вече са ги приели в самото начало. Несторианците и монофизитите например, веднъж приели християнството, няколко стотин години след това му откликнаха, като го дееленизираха, т.е смесиха го с местни източни елементи. Така и ние откликнахме около 200 години след първите западни прониквания с деозападняване, т.е смесихме чистото западно с ориенталско, и резултатът е дива чалга, подсилена от характера на влиянията преди 1989 и интензивността им след 1989 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всеки народ си има чалга.

И един чеченски вариант

От имперския център,като че ли най-лесно се копира външното - поведение,мода.С музиката е по-трудно - все пак е свързано с корените...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...