Отиди на
Форум "Наука"

Инвариант на сферата на влияние


st_jordan

Recommended Posts

  • Потребител

ИНВАРИАНТ НА СФЕРАТА НА ВЛИЯНИЕ

Уводна част

Веднъж попитах Ръдърфорд (това беше през 1923 г., световната слава на Айнщайн беше в зенита) какво мисли той за теорията на относителността. „А, щуротия! – отговори той. – За нашата работа това не е нужно!"

Стефан Ликок (из книгата „The World of Mathematics", New York, 1956 .)

Редица изтъкнати съвременници на Айнщайн, между които и Ръдърфорд, не признаха теорията на относителността до края на живота си. Сред най-знаменитите критици на теорията на относителността са имената на А. Пуанкаре, Е. Мах, К. Циолковски, Н. Жуковски, Н. Тесла, Дж. Лармор, А. Абрахам; Нобеловите лауреати Дж. Дж. Томсън, Х. Лоренц, Ф. Ленард, А. Майкелсън, В. Вин, В. Освалд, А. Гулстранд, Ф. Соди, И. Щарк, Е. Макмилън, Х. Юкава и много други физици-теоретици и експериментатори, математици и философи.

Също тъй известни учени, интерпретатори, преподаващи, учащи се и пр., огромната маса от привърженици на теорията на относителността я приемат като най-грандиозното творение на човешкия разум. Решаващите аргументи за извънредната слава и популярност на теорията и нейния автор са преди всичко свързаните с постулатите на относителността необичайни представи и парадоксални следствия, наречени релативистки ефекти. Но въпреки „блестящите" потвърждения на релативистките зависимости, дискусионните проблеми около принципите и същността на теорията на относителността не са разрешени, което поражда основателни съмнения в достоверността на теорията, защото в една коректно изградена формална система логически противоречия и недоразумения са недопустими.

С оглед на всичко събрано за и против теорията на относителността може да се каже, че това е най-жестоката шега на физиците, която все още никой не е разбрал напълно. Причините за всички недоразумения се обобщават в едно изречение:

а) формалната система (логическата и математическата част) на теорията на относителността не е коректно изградена.

Този извод се потвърждава от следващата работа, гдето се извеждат всички приписвани на относителността зависимости, отпадат единствено парадоксите и необикновените представи.

Обект на изследването са слънчевата и земната гравитационна сфера на влияние (СВ). Темата е извеждането инварианта на СВ, който всъщност е закон за разпространение на светлината и математически модел на същата област.

Земята (и всяко друго материално тяло) въздейства по особен начин на заобикалящото я физично пространство и създава гравитационно поле около центъра на своята маса. Но както показва графиката на ефективните потенциали на Слънцето и Земята, затворените еквипотенциални линии около Земята не се простират до безкрайност а са ограничени в една крайна област.

Лаплас именува тази крайна област (КО) сфера на активност, която в настоящата работа се нарича сфера на влияние (СВ). Радиусът на СВ се определя в зависимост от интензивностите на земното гравитационно поле и обграждащото го поле на Слънцето.

По-точно казано, на границата на областта, интензивностите на слънчевото и земното поле се изравняват по големина, откъдето следва равенството:

(1) GM/R2 = Gm/r2,

където G е гравитационната константа, M и R са масата на Слънцето и радиус на земната орбита, m е масата на Земята, r е неизвестният за сега радиус на земната СВ.

От горното равенство се получава следващата зависимост за радиуса на крайната област

(2) r = R (m/M)1/2 ;

след заместване с числените стойности на известните величини и пресмятане, за радиуса ® на земната сфера на влияние се получава около 240 000 км (около четиридесет земни радиуса).

За обективното съдържание на така формулираното понятие е достатъчно да се каже, че в СВ на земното поле материалните обекти са по-здраво свързани със Земята, отколкото със Слънцето, и всички механични и оптични процеси в тази област зависят пряко от градиента на земния гравитационен потенциал, например:

– падането на всички тела към земния масов център;

– поведението на физичното махало, чиято равнина на люлеене винаги пресича центъра на Земята и запазва ориентацията си в пространството;

– отместванията в енергията и честотата, посоката и големината на локалната скорост на светлината и пр.

Извън границите на сравнително малката земна сфера на влияние се навлиза в сферата на слънчевото гравитационно поле, където същите изброени по-горе процеси протичат в пряка зависимост от интензитета и потенциала на гравитационното поле, което се създава от масата на Слънцето.

Както се вижда на дадената преди това графика, Луната, чиято орбита (оцветена в червено) има радиус около 380 000 км, се намира извън земната СВ.

В тази връзка е любопитен следният пример. Изчисленията показват, че Луната е (повече от два пъти) по-здраво свързана със Слънцето, отколкото със Земята. Следователно, ако един достатъчно мощен гигант задържи Земята и прекрати нейното орбитално движение около Слънцето, то Луната ще се откъсне от Земята и би продължила своето движение около центъра на Слънчевата система (примерът е от теоретичната астрономия). От своя страна Земята би задържала всички материални обекти в собствената си активна област, включително (изкуствен) спътник, движещ се в границите на крайната област. От примера излиза, че Луната и Земята са по-скоро двойна планетна система.

Крайната пространствена област (сфера на влияние около центъра на Земята) се възпроизвежда непрестанно, има строго определена физическа характеристика и може да се каже, че същата конфигурация е все едно неразривно свързана и следва, съпътства Земята при нейното движение около центъра на слънчевата система.

От друга страна, опитът показва, че гравитационното поле оказва закономерно влияние на лъченията. Така например отместванията в енергията и честотата, посоката и големината на локалната скорост на светлината, откъдето е съвсем логично и целесъобразно да се приеме идеята на класиците за контактното взаимодействие:

Полевата среда има способността да предава от точка в точка (контактно) енергията на лъченията с определена крайна скорост, зависеща от силовите свойства на полето в същата област.

Координатната система, спрямо която се отчита тази скорост е с начална точка в центъра на земното поле и неизменно ориентирани в пространството координатни оси, която може да се нарича централна система (0xyz) и съвпада с абсолютната система на Нютон.

Но както Нютон, така и Айнщайн (в общата ТО) не са казали докъде се простират крайните области (сферите на влияние) на отделните гравитационни полета (кривината в ОТО), което е основен проблем на двата модела.

Ето защо, от изнесения до тук фактически материал, но най-вече в следващите части, се разкрива обективната същност и значение на понятието СФЕРА НА ВЛИЯНИЕ, което допълва модела на гравитационното поле от теорията на Нютон.

Едновременно с това се открива законът за светлината в СВ, който ще внесе корекции почти във всички физични зависимости от класическата физика.

Жребият е хвърлен и ние пишем нашата книга. Дали тя ще бъде четена от сегашното поколение, или от потомството – това малко важи. Тя ще може да чака своя четец"

Johannes Kepler

http://www.cybershad...riant_na_CB.doc

http://www.cybershad..._na_Lorentz.doc

Моля за отзиви относно отварянето на файловете и най-вече нормалното излизане на чертежи и формули, за отстраняване причините за евентуалните проблеми.

Invariant_na_CB.doc

Specialen_sluchai_na_Lorentz.doc

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 110
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Здравейте st_jordan!

Независимо че преповтаряте вече казани от вас неща, вие така и не сте оправили очевидните грешки в тях! Затова ще ви подскажа някои.

а) формалната система (логическата и математическата част) на теорията на относителността не е коректно изградена.

Такива заключения трябва да се обосновават, което вие не правите (а дали можете?). И никой от споменатата от вас плеяда несъгласни с ТО не е направил. Е, предполагам еуфорията след мачовете малко ви е попритъпила силата на аргументацията и точността на изказването, да се надяваме че е само временно.

От това което преповтаряте и не е вярно, ще отбележа само следното:

По-точно казано, на границата на областта, интензивностите на слънчевото и земното поле се изравняват по големина, откъдето следва равенството:

(1) GM/R2 = Gm/r2,

където G е гравитационната константа, M и R са масата на Слънцето и радиус на земната орбита, m е масата на Земята, r е неизвестният за сега радиус на земната СВ.

От горното равенство се получава следващата зависимост за радиуса на крайната област

(2) r = R (m/M)1/2 ;

след заместване с числените стойности на известните величини и пресмятане, за радиуса ® на земната сфера на влияние се получава около 240 000 км (около четиридесет земни радиуса).

За обективното съдържание на така формулираното понятие е достатъчно да се каже, че в СВ на земното поле материалните обекти са по-здраво свързани със Земята, отколкото със Слънцето, и всички механични и оптични процеси в тази област зависят пряко от градиента на земния гравитационен потенциал, например:

– падането на всички тела към земния масов център;

– поведението на физичното махало, чиято равнина на люлеене винаги пресича центъра на Земята и запазва ориентацията си в пространството;

– отместванията в енергията и честотата, посоката и големината на локалната скорост на светлината и пр.

Няма да коментирам многото проблеми при математическото нагаждане на вашите инварианти, само ще отбележа следното. Всичко в цитираното по-горе е както вие и Лаплас казвате за влиянието на гравитацията в посочената област върху телата, единствено последният, подчертан от мен пасаж е некоректно добавен към този списък. Светлината се афектира не от интензитета, а от потенциала (поне тези формули, които сте показали във прикачените файлове, вашите формули!). А за потенциала сферите на влияние са други, опитайте да ги сметнете отделно. Интересно ми е какви ще са вашите сметки по земната сфера на влияние (свързана с потенциала, за въздействието върху светлината), защото аз може нещо да съм объркал.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

...

От друга страна, опитът показва, че гравитационното поле оказва закономерно влияние на лъченията. Така например отместванията в енергията и честотата, посоката и големината на локалната скорост на светлината, откъдето е съвсем логично и целесъобразно да се приеме идеята на класиците за контактното взаимодействие:

Полевата среда има способността да предава от точка в точка (контактно) енергията на лъченията с определена крайна скорост, зависеща от силовите свойства на полето в същата област

...

Чий опит е показал, че грав. поле оказва закономерно влияние на лъченията?

Нали това беше една от заблудите на ОТО.

"Контактно" взаимодействие в полета - е нещо невъзможно. Самите "контакти" между вещеви (масови) обекти са с посредници от полева форма - фотони. В полевата форма, фотоните не си взаимодействат - не се "удрят" като билярдни топки, дори и вещевите не се удрят като билярдни топки, а обменят фотони.

"Силови" свойства ... се отнасят само за вещеви (масови) обекти. При фотоните няма характеристика маса, та да участват "силово" помежду си в контакт, някакъв! Техният интензитет и честота, след взаимодействие с вещево (поглъщане-излъчване) влияе "силово" върху движението на вещевото и ... по него изменение (изменение на състоянието на вещевото), съдим за пренасяния импулс от полетата.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте st_jordan!

Независимо че преповтаряте вече казани от вас неща, вие така и не сте оправили очевидните грешки в тях! Затова ще ви подскажа някои.

Такива заключения трябва да се обосновават, което вие не правите (а дали можете?). И никой от споменатата от вас плеяда несъгласни с ТО не е направил. Е, предполагам еуфорията след мачовете малко ви е попритъпила силата на аргументацията и точността на изказването, да се надяваме че е само временно.

От това което преповтаряте и не е вярно, ще отбележа само следното:

Няма да коментирам многото проблеми при математическото нагаждане на вашите инварианти, само ще отбележа следното. Всичко в цитираното по-горе е както вие и Лаплас казвате за влиянието на гравитацията в посочената област върху телата, единствено последният, подчертан от мен пасаж е некоректно добавен към този списък. Светлината се афектира не от интензитета, а от потенциала (поне тези формули, които сте показали във прикачените файлове, вашите формули!). А за потенциала сферите на влияние са други, опитайте да ги сметнете отделно. Интересно ми е какви ще са вашите сметки по земната сфера на влияние (свързана с потенциала, за въздействието върху светлината), защото аз може нещо да съм объркал.

Във вашето съобщение няма нищо съществено, отговарям ето тук

Link to comment
Share on other sites

Здравейте st_jordan!

Независимо че преповтаряте вече казани от вас неща, вие така и не сте оправили очевидните грешки в тях! Затова ще ви подскажа някои.

Дали наистина си сапикясал грешки или само така ти се чини?.. А? :)

Такива заключения трябва да се обосновават, което вие не правите (а дали можете?). И никой от споменатата от вас плеяда несъгласни с ТО не е направил. Е, предполагам еуфорията след мачовете малко ви е попритъпила силата на аргументацията и точността на изказването, да се надяваме че е само временно.

Имаш предвид че трябвало да се докаже че :

формалната система (логическата и математическата част) на теорията на относителността не е коректно изградена.

Ми доказано беше брато ! В темата СТО е невярна

точно за това се разправяхме .. Изтъквахме че е прието съвсем необосновано от Айнщайн дето видите ли едновременноста на събитията била относителен зеленчук.. Ти ако си толкова ербаб покажи методически и последователно на как се обосновава такова сбъркано твърдение .. Ако можеш да го обосновеш аз публично ще се откажа от антирелативизмът и ще обикна СТО като родна майка!.. Я да те видя като си професор какво можеш.. Па ако не можеш то какъв ли професор си?.. А?.. :)

От това което преповтаряте и не е вярно, ще отбележа само следното:

Няма да коментирам многото проблеми при математическото нагаждане на вашите инварианти, само ще отбележа следното. Всичко в цитираното по-горе е както вие и Лаплас казвате за влиянието на гравитацията в посочената област върху телата, единствено последният, подчертан от мен пасаж е некоректно добавен към този списък. Светлината се афектира не от интензитета, а от потенциала (поне тези формули, които сте показали във прикачените файлове, вашите формули!). А за потенциала сферите на влияние са други, опитайте да ги сметнете отделно. Интересно ми е какви ще са вашите сметки по земната сфера на влияние (свързана с потенциала, за въздействието върху светлината), защото аз може нещо да съм объркал.

Объркал си се брато!.. Става въпрос не за потенциал а за интензитет..Потенциала брато е величина която показва каква работа ще се извърши за да се премести еденица маса от центърът на масата до дадена точка..потенциала е скаларна величина.. Например на граничната повърхност на СВ между сънцето и земята Слънчевия потенциал е многократно по голям от земния потенциал но това не пречи слънчевия и земния интензитет да са изравнени в тая точка но различни по посока.. Ето поради това ма милиминка по близко към земята от тая гранична повърхност вече доминира земния интензитет и затова там поставеното пробно тяло със нулева периферна скорост спрямо земята ще падне като камък към земята (а не към слънцето)

Формулите които Ст.Йордан показва отразяват именно тази същност на нещата ..т.е. отразяват интензитета.. Объркал си се брато !.. Ъхъ!..

Помисли сам : Какво и пука на светлинта каква работа ще бъде извършена за доставката на еденица пробно тяло в дадена точка в която е светлината ?.... Също като въпросът :Какво му пука на пробното тяло намиращо се в дадена точка колко работа ще бъде извършена за да се достави да речем от даден масов център до там ?.. Нищо не му пука разбира се .. Пука му само с каква сила го привличат различните масови обекти за да знае накъде да пада.. Ъхъ!..Непростимо е за един професор като тебе да не мой да зацепи такива елементарни неща.. Ъхъ!.. :)

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей, Малоум!

(автор Малоум 2) „Чий опит е показал, че гравитационното поле оказва закономерно влияние на лъченията?"
Влиянието на гравитацията върху лъченията се потвърждава от опитите на Паунд и Ребка (1960 г), Паунд и Снайдер (1965 г) и много преди тях Fabry, Boisson (Compt. rend. 149, 1909, p. 688 – 690) са установили действително подобно отместване на фините спектрални линии към червения край на спектъра, но са приписвали това отместване на влиянието на други фактори.

(автор Малоум) „Нали това беше една от заблудите на ОТО. „

В статията на Айнщайн „За влиянието на силата на тежестта върху разпространението на светлината" (1911 г) за пръв път се обсъжда влиянието на гравитацията върху светлината, и по-специално така нареченото „червено" гравитационно отместване, което е било вече известно от публикациите на Jewell (Jour. de phys. 6, 1897, p. 84) и особено на Fabry, Boisson (Compt. rend. 149, 1909, p. 688 – 690), които са установили действително подобно отместване на фините спектрални линии към червения край на спектъра, но са приписвали това отместване на влиянието на други фактори.

В своята статия Айнщайн разглежда случай, при който гама лъчение от източник на височина L , се регистрира от детектор , разположен на пода на лабораторията ( кабината), която се намира в покой на земната повърхност.

В случая се приема, че в областта на кабината, през която

гама квантите преминават, действува еднородно гравитационно поле с постоянен интензитет ( g ). Съгласно принципа за еквивалентността, резултатите трябва да бъдат същите, ако кабината се намира в пространство без гр. поле и се движи нагоре с кинематично ускорение а = g.

В този случай времето (t), за което гама квантът ще пристигне до детектора, се равнява на t = L/c. За същото време движещият се нагоре детектор ще достигне скоростта gL/c. Според Айнщайн, в този случай ще възникне ефект на Доплер от първи порядък, в следствие на който детекторът ще регистрира увеличение на честотата (енергията) на гама кванта. Относителното увеличение на честотата ще бъде

(1) делта f/f = gL/c2 или делта Е/E = gL/c2

С други думи, в първоначалната хипотеза на Айнщайн, влиянието на гравитацията върху лъчението се свежда до увеличение (синьо отместване) на честотата (f), съответно и енергията (Е) на гама кванта при положение, че източникът се намира над наблюдателя.

Обратно, ако източникът е на пода, а детекторът на височина L, отместването е червено - намалява се енергията, значи и честотата на гама кванта . В случая се приема, че броят на излъчените за определено време, и приетите за същото време гама кванти е един и същ, променят се само енергиите на квантите

(2) Е = hf,

където h , f са съответно константата на Планк и честотата на гама кванта.

Трябва да се отбележи, че същата зависимост (1) се извежда от закона за съхранение на енергията и формулата на Планк (2), и че тази зависимост (1) се потвърждава с голяма точност от опита на Паунд и Снайдер.

В общата ТО на относителността, в знаменития § 22, този случай се тълкува по различен начин. Цитираме:

«По-нататък трябва да изследваме скоростта на хода на един еталонен часовник, поставен неподвижно в статично гравитационно поле. В този случай за единичен интервал време имаме» ...

Пропускаме математическата част, откъдето се получава, че единичният времеви интервал се удължава, времето забавя своя ход под действието на гравитацията, откъдето следва заключението:

«И така часовникът изостава, когато се намира близо до тежки маси. Оттук следва, че спектралните линии на достигащата до нас от повърхността на големи звезди светлина трябва да бъдат отместени към червения край на спектъра

Ето защо, проблемът, за който вие намеквате, е по-скоро проблем на привържениците на теорията на относителността.

Първата, и малобройна група, запознати с общата ТО твърдят, че промяната на енергиите се дължи на по-бавния или по-бърз ход на «еталонните часовници», и че «фиктивното» гравитационно поле не влияе на енергиите на излъчените кванти.

Втората и всъщност огромната маса привърженици на ТО защитават първоначалната представа на Айнщайн (1911 г), която съвпада с класическата постановка – съгласно която гравитацията влияе на лъченията.

В заключение може да се добави, че проблемът – Доплерово, гравитационно или „времево" е отместването - е проблем на релативизма и може да се каже, че проблемът на давещия се, е негов собствен проблем.

В прикачения накрая файл е дадено изчерпателно изследване на специалисти релативисти по същата тема.

(автор Малоум) „Контактно" взаимодействие в полета - е нещо невъзможно.
Контактното взаимодействие = близкодействие = закъсняващото действие са един и същи принцип, на който се изграждат теориите на Максуел, Лоренц, Херц, Ленард и пр.

Гравитация, фотони, часовници

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте st_jordan!

Първо, мисля че няма да сбъркам, ако изразя от мое име и от името на цялото население на този малък форум благодарности за това, че ловко подменихте теорията на Петков с ваша, такава, че той нищо не разбира от нея! Сега е лишен от възможноста да създава излишен шум!

Кратък коментар за това което сте написали.

Много точно четиво сте дали накрая, само не става ясно каква е ролята на Максуел, Херц, Ленард и др. в него. Добре е и вие да го прочетете, ако не друго поне увода и заключението. Може би тогава ще стане ясно защо 'огромни маси привърженици на ОТО защитават първоначалната представа на Айнщайн (1911)'? По същата причина, поради която видните учени от вашият списък са били против СТО. Меко казано, защото не са я разбрали. Но това е друга тема, за друг тип форум.

Сега по същество.

Вие много правилно правите разграничение между 'първоначалната хипотеза на Айнщайн' и 'общата теория на относителността'.

Да, при първоначалната хипотеза на Айнщайн може да се разсъждава на парче - енергията на фотоните се променя в зависимост от мястото в гравитационното поле (прочетете в линка който сте дали, защо според ОТО това не е така). И всичко щеше да е наред, ако нямаше още един ефект, който привържениците на първоначалната идея на Айнщайн не отчитаха - а това е зависимостта на скоростта на светлината от потенциала на полето.

Както вие вече обяснихте първата част, светлината движейки се от точка с по-голям потенциал (някъде високо) към точка с по-малък потенциал (например земната повърхност) според идеята с потенциалните енергии, трябва да придобива енергия, да увеличава честотата си, и да се измества към синият край на спектъра. Да, обаче скоростта на тази светлина, по формулата която вие изведохте (няма да обсъждам коректността на извода) и която и Айнщайн използува, обратно, намалява от точката нависоко към точката от земната повърхност. Ако в точката на източкика и в точката на приемника разгледаме по една плоскост, ще видим че за единица време в точката на приемника тази плоскост ще се пресича от по-малко трептения (поради по-бавното преминаване на светлината през нея) отколкото плоскостта при източника. И ако разпишем формулките (което вярвам че вие можете също да направите) ще получим, че промяната в честотата в резултат забавянето на скоростта на светлината точно компенсира (с точност от първи порядък) промяната в честотата в резултат различните потенциални енергии. Тоест такова частично разглеждане, като приведеният от вас енергетичен баланс с формулата на Планк, въпреки че дава количествена формула, близка до експеримента, не е коректно за обяснение на целият ефект, а тази близост може чистосърдечно да се нарече случайно съвпадение (което се случва доста често при такива разглеждания на парче). Затова в окончателният вариант на теорията, както вие правилно сте отбелязали, червеното отместване се обяснява с различният ход на часовниците при източника и приемника. Разбира се, това е много добре разгледано в статията която сте дали като линк.

И накрая, един кратък коментар по предният ваш отговор. Благодаря, че ми напомнихте правилника на този форум, нека и аз да ви напомня нещо от него: http://nauka.bg/....3025

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

Здравей Сканер,

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ ЕДИН ПРОФЕСОР КОЙТО НИЩО НЕ АБЕРЯСВАЛ

Здравейте st_jordan!

Първо, мисля че няма да сбъркам, ако изразя от мое име и от името на цялото население на този малък форум благодарности за това, че ловко подменихте теорията на Петков с ваша, такава, че той нищо не разбира от нея! Сега е лишен от възможноста да създава излишен шум!

Е, при тия думи силни не ми остава нищо друго освен да взема едно нещо и да го попреместя .. а такааа.. у другиьо крачол.. Опалянкаааа готовооо!.. Пррместих го !.. И преди да го преместя си бях добре .. сега май че пак си ми е добре.. хихихи.. какво значение има у левия ли ше бъде или у десния ?.. та нали така и така всичко си е относително ...хохохо :)

А сегикъна като се оправихме с формалностите по преместването нека ти рекна и нещо по същество .. Не аберясваш нищо брато!.. Ти даже не си разбрал за кво сава въпрос в новата версия на ХСВ.. Не си разбрал , че в нея всички наблюдаеми ефекти свързани със светлината се обясняват много добре със методите на класическата физика при представи за абсолютно пространство и време.. Ъхъ!..

Не си разбрал и това дето г-н Ст.Йрдан не е подменил темата за ХСВ а внесе сериозен собствен принос в нея като ограничи Сферата на Влияние (СВ) във строго определен пространствен обем(взаимоподвижен с другите СВ) и по такъв начин средата за разпространение на светлината зависи във всяка СВ от масата на обекта който формира СВ.. Така например в много голяма близост до ядренните частици СВ се определя именно от масата на тия частици докато в близост на земята СВ се определя от масата на земята .. в близост на слънчевата система СВ се определя от масата на слънчевата система и т.н. до края на светът брато.. По такъв начин светлината има параметър на скороста си във всеки СВ който е качество на средата на СВ.. И дотолкова доколкото самите СВ са взаимопопдвижни то макар и да се разпространява светлината във самия СВ със скорост С която е функция на средата , то спрямо взаимоподвижните на тази Сфера на Влияние обекти скороста на светлината се сумира по класическата формула за събиране на скорости.. Това не е подмяна на темата, брато, а внасяне на сериозен вклад в нея .. Именно затова г-н Ст.Йордан е съавтор на хипотезата наравено със бай Петков.. Ъхъ!.. :)

Ай сегикъна иди попомисли малци със грамадната си професорска главичка, а че като го уразумееш всичко това ела пак, брато, да раздаваш ъкъл..

В тая тема нема да те питам можеш ли да обясниш доплеровия ефект при С=конст във всяка ИС ?.. Нема да те питам а само ти напомням да знайш дека не можеш брато..Едно напомняне никак не е излишно нали ?..На такова напомняне по нашенско му викат въдворяване.хохохо..)

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е, при тия думи силни не ми остава нищо друго освен да взема едно нещо и да го попреместя .. а такааа.. у другиьо крачол..

Да, Петков, само това ти остава. Нищо друго не можеш да направиш.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

...

В своята статия Айнщайн разглежда случай, при който гама лъчение от източник на височина L , се регистрира от детектор , разположен на пода на лабораторията ( кабината), която се намира в покой на земната повърхност.

В случая се приема, че в областта на кабината, през която

гама квантите преминават, действува еднородно гравитационно поле с постоянен интензитет ( g ). Съгласно принципа за еквивалентността, резултатите трябва да бъдат същите, ако кабината се намира в пространство без гр. поле и се движи нагоре с кинематично ускорение а = g.

В този случай времето (t), за което гама квантът ще пристигне до детектора, се равнява на t = L/c. За същото време движещият се нагоре детектор ще достигне скоростта gL/c. Според Айнщайн, в този случай ще възникне ефект на Доплер от първи порядък, в следствие на който детекторът ще регистрира увеличение на честотата (енергията) на гама кванта. Относителното увеличение на честотата ще бъде

(1) делта f/f = gL/c2 или делта Е/E = gL/c2

С други думи, в първоначалната хипотеза на Айнщайн, влиянието на гравитацията върху лъчението се свежда до увеличение (синьо отместване) на честотата (f), съответно и енергията (Е) на гама кванта при положение, че източникът се намира над наблюдателя.

Обратно, ако източникът е на пода, а детекторът на височина L, отместването е червено - намалява се енергията, значи и честотата на гама кванта . В случая се приема, че броят на излъчените за определено време, и приетите за същото време гама кванти е един и същ, променят се само енергиите на квантите

(2) Е = hf,

където h , f са съответно константата на Планк и честотата на гама кванта.

Трябва да се отбележи, че същата зависимост (1) се извежда от закона за съхранение на енергията и формулата на Планк (2), и че тази зависимост (1) се потвърждава с голяма точност от опита на Паунд и Снайдер.

В общата ТО на относителността, в знаменития § 22, този случай се тълкува по различен начин. Цитираме:

«По-нататък трябва да изследваме скоростта на хода на един еталонен часовник, поставен неподвижно в статично гравитационно поле. В този случай за единичен интервал време имаме» ...

Пропускаме математическата част, откъдето се получава, че единичният времеви интервал се удължава, времето забавя своя ход под действието на гравитацията, откъдето следва заключението:

«И така часовникът изостава, когато се намира близо до тежки маси. Оттук следва, че спектралните линии на достигащата до нас от повърхността на големи звезди светлина трябва да бъдат отместени към червения край на спектъра

Ето защо, проблемът, за който вие намеквате, е по-скоро проблем на привържениците на теорията на относителността.

Първата, и малобройна група, запознати с общата ТО твърдят, че промяната на енергиите се дължи на по-бавния или по-бърз ход на «еталонните часовници», и че «фиктивното» гравитационно поле не влияе на енергиите на излъчените кванти.

Втората и всъщност огромната маса привърженици на ТО защитават първоначалната представа на Айнщайн (1911 г), която съвпада с класическата постановка – съгласно която гравитацията влияе на лъченията.

В заключение може да се добави, че проблемът – Доплерово, гравитационно или „времево" е отместването - е проблем на релативизма и може да се каже, че проблемът на давещия се, е негов собствен проблем.

В прикачения накрая файл е дадено изчерпателно изследване на специалисти релативисти по същата тема.

Контактното взаимодействие = близкодействие = закъсняващото действие са един и същи принцип, на който се изграждат теориите на Максуел, Лоренц, Херц, Ленард и пр.

Гравитация, фотони, часовници

Здрасти, Ст.Джордан!

Благодаря за изчерпателния отговор и за линкчето! :biggrin:

Почти с всичко което си казал, някак си - съм съгласен с него, макар че не афишираш собствено мнение, а мислите на други които се мъчат да прозрат.

Стана ми забавно, как без наличието на фотоните на гравиполето (гравитоните) всяка "гилдия" се мъчи да обясни нещо за "наглед", в гравитационно поле.

При хипотезата с гравитони, просто, фотоните "пътуват" в различна среда "горе" и "долу" от различния интезитет на гравитоните в тези области (слабо - силно гравиполе - няма значение; по радиална посока има нехомогенност на полето). При това, фотоните се поглъщат и преизлъчват от гравитоните, така както е и при взаимодействията на фотоните с вещевите обекти - по този начин всяка "среда"- от полетата на вещевите обекти - е вече структурирана и променя погълнатото след преизлъчване - поради участие в преносната скорост, която им "задават" вещевите, докато фотоните "са погълнати".

Това е възможно и за "полето" на гравитоните, защото по структура те наподобяват вещеви обекти; съдържат ЕДНОВРЕМЕННО две трептения във взаимно перпендикулярни посоки и по този начин, структурата на физвакуума е такава, като че ли фотоните се движат през променяща се "оптично по-плътна среда".

Когато не забравяме, че всички уреди за отчет (часовници и еталони за дължина), са вещеви обекти (тяхното изменение на състоянието следим в експериментите) и само "крайните точки" са показателни по "геодезичната" линия при свободно падане; следователно, понятно е защо фотоните в тези крайни точки са с променен цвят.

Сега, да спомена и понятието за ускорение (без грави поле -еквивалентност) - ускоряване на вещево означава, че взаимодейства с падащо поле и вещевото се образува в посоката на падане като поглъща фотон (стъпка напред), задържа погълнатото за няколко образуващи го пулсации, завъртва се при това и след това излъчва погълнатото; импулс от поглъщане плюс импулс от откат - в зависимост от сумата им - имаме ускорително движение на тялото. Тоест - и при ситуацията на ускорено движение има структурирани полета, които влияят на скоростта на фотоните при движението им по тях - същите ефекти могат да се наблюдават, на промяната на цвят на фотоните (но средата, съответно фотоните, са различни от ситуацията с гравитоните и гама-квантите). Във вакуум - би трябвало, да са възможно точните, ако успеят да пресъздадат поле от "гравитони" или - ... толкова "ситни" фотони. :biggrin:

Тоест - изводите от първоначалните хипотези (дето си ги описал по-горе) са по-вероятни, отколкото обяснението с "геометрия". Особено с "време". Промяната на отчет на времевите интервали е в строга зависимост от "тик-такането" на вещевите (при мен - те се образуват непрестанно - хипотеза), а това тиктакане - се променя от една среда в друга. Демек, промяната с времената е СЛЕДСТВИЕ, а не причина; понятието "времеинтервал" е следствие..., но - с него се "работи" във физиката (в математиката само, може да е нула).

Така мисля.

...

Link to comment
Share on other sites

Здравей приятелю,

ЕДНСРИЧНОСТА ТЕ ИЗДАВА

Да, Петков, само това ти остава. Нищо друго не можеш да направиш.

Хихихи.. познаваме се.. от време оно се знаем.. ето пак на едносричие те подпали.. Едносричието ти те издава.. Не мойш избяга от природата си.. хахаха.. :)

Ясен си ми приятелю .. затуй знам как да те тепам щото много пъти веке съм го правил .. спомняш си нали ?.. хохохо

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей приятелю,

ЕДНСРИЧНОСТА ТЕ ИЗДАВА

Хихихи.. познаваме се.. от време оно се знаем.. ето пак на едносричие те подпали.. Едносричието ти те издава.. Не мойш избяга от природата си.. хахаха.. :)

Ясен си ми приятелю .. затуй знам как да те тепам щото много пъти веке съм го правил .. спомняш си нали ?.. хохохо

Г-н Петков, изглежда вас със st_jordan някакъв призрак ви преследва и яде живота, след като непрекъснато ви се привиждат някакви сенки и заговори.

Нищо повече от едносричен отговор не може да се даде на безсмисленият ви предишен коментар. И облогът изгубихте, така че и за него коментар не се полага.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Здравей приятелю,

ГЕРИ МЕЧКА ГО ГАЗИ!

Г-н Петков, изглежда вас със st_jordan някакъв призрак ви преследва и яде живота, след като непрекъснато ви се привиждат някакви сенки и заговори.

Хехе!.. Че ти много ни подценяваш бре приятелю!.. Та ние на теб и зъбките ти знаем .. Знаем в какво и как запецваш.. Не случайно ти задаваме елементарни въпросчета на които знаем че ше запецнеш както и преди си запецвал..Така е най лесно да те въдворяваваме коги много се разприказваш.. Ако не е това въдворяване ти отдавна да се беше съвсем изоолузил .. Ама не мой брато!.. Не мой щото мечка те гази .. Гази те лошия бай Петков и не по малко лошия г-н Ст.Джордан.. :)

Нищо повече от едносричен отговор не може да се даде на безсмисленият ви предишен коментар.

Коментара си е много смислен брато.. само дека по тия въпроси ти гък не моиш да кажеш.. Въдворен си !.. :)

И облогът изгубихте, така че и за него коментар не се полага.

Облогът го загуби ти приятелю .. Предлагам ти да опиташ отново ..белким па някакси се управиш.. Ше ти поподскажа , ето как требе да почнеш:

Връзката между дължината на вълната , честотата и скороста на вълната се дава от простата формулка λ = V / ζ

където:

1. λ е обозначението на дължината на вълната (спрямо нещо си.. познай дали па не е спрямо средата СВ, познай и какво става с дължината на вълната коги источникът или па наблюдателя е подвижен спрямо средата..познай и какво става ако и двамата са взаймонеподвижни но се движат спрямо средата) .. :)

2. V е обозначението на скороста на вълната (спрямо нещо си.. познай дали па не е спрямо средата СВ, познай защо тази скорост не зависи от скороста на источника и наблюдателя спрямо средата) .. :)

3. ζ е обозначението на честотата която наблюдава наблюдателя (Познай каква е спрямо наблюдател неподвижен със средата на разпространение на вълната СВ..познай и какво става с честотата когикъна наблюдателя е подвижен спрямо СВ..познай и какво става с честотата когикъна источника е подвижен спрямо СВ..познай и какжо става с честотата когикъна наблюдателя и источникът се движат с различна скорост спрямо СВ..Познай какво става с честотата ако в даден момент источникът и наблюдателя са взаимонеподвижни .. освен това са били взаимонеподвижни и в момента на излъчване но между тези два момента наблюдателя си е променял скороста спрямо средата)

Лесно е както виждаш ..формулките са простички.. Пробвай ..Пробвай да се възползваш от тях при положение че V=конст ..

Ако ли па те озори много свирни и аз ще ти се притека на помощ и ще ти покажа как става брато..лесно е при положение че знаем по какъв начин са взаимоподвижни самите СВ и щом във самите СВ тези величини са познати.. Пробвай , то не боли !.. :)

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей, Сканер!

... в окончателният вариант на теорията, както вие правилно сте отбелязали, червеното отместване се обяснява с различният ход на часовниците при източника и приемника.

Не мога да схвана:

След като според ОТО гравитационното поле е фиктивно и поради тази причина "не влияе на енергиите на излъчените кванти", на какво основание трябва да считаме, че същото това - фиктивно! - поле оказва влияние върху хода на часовниците.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей Шпага!

Според ОТО материята влияе на характеристиките на пространство-времето, времето е една от съставките на комплекса пространство-време, а часовниците показват ходът на времето. Затова гравитацията в ОТО влияе на часовниците и без да е поле.

Link to comment
Share on other sites

МЕТЛАТА НА БАБА ЯГА ВЛИЯЕ НА ВРЕМЕТО

Здравей Шпага!

Според ОТО материята влияе на характеристиките на пространство-времето, времето е една от съставките на комплекса пространство-време, а часовниците показват ходът на времето. Затова гравитацията в ОТО влияе на часовниците и без да е поле.

Това за обяснение ли го броиш бе приятелю ? .. Да ти има чиляк обясненията.. Замени думичката "материя" със фразата "метлата на баба Яга" и пак същото ще се получи.. ето как ще звучи :

"b]Според ОТО метлата на баба Яга влияе на характеристиките на пространство-времето, времето е една от съставките на комплекса пространство-време, а часовниците показват ходът на времето. Затова гравитацията в ОТО влияе на часовниците и без да е поле." ...хихихи.. Не знам брато дали хитрушата Шпага ше ти се върже на такива обяснения.. Ъхъ !.. :)

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Здравей Шпага,

Здравей Шпага!

Според ОТО материята влияе на характеристиките на пространство-времето, времето е една от съставките на комплекса пространство-време, а часовниците показват ходът на времето. Затова гравитацията в ОТО влияе на часовниците и без да е поле.

Ти заглявуши пак нашия приятел!

Затова успешно заглявушване те поздравявам с тази прекрасна песен :

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Добре прочетете правилата на форума, обиди и "викания" не се толерират. Дръжте се като големи хора и не с друго, а с аргументи спорете.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей, Петков!

Едва ли мога да "заглявуша" такъв спец във физиката като... Сканер. Но тъй като, поне според мен, всичко в този постинг -- http://nauka.bg/foru...ndpost&p=121550 -- е напълно логично, опитвам се да направя някаква съпоставка между казаното там от st_jordan и твърденията на Сканер. Започнах обаче по-издалече, а докъде ще стигнем... не знам.

П.П. Много ти благодаря за музикалния поздрав! Песента е наистина прекрасна:)

Link to comment
Share on other sites

Здравейте г-н П. Теодосиев,

ЗАГЛАВИЯТА Е ДОПУСТИМО ДА СА В ЦВЯТ

Добре прочетете правилата на форума, обиди и "викания" не се толерират. Дръжте се като големи хора и не с друго, а с аргументи спорете.

Доколкото разбирам не се обръщате персонално към когото и да било а отправяте публичен апел .. аз като един от публиката ще кажа моето мнение във връзка с апелът:

В павилникът ето какво пише :

"5. Да не пише за по-голяма убедителност постове само с ГЛАВНИ (което, според "етикета", се счита за "викане", за "крещене") или пък - само с цветни букви (което също затруднява четенето), или с подчертавания, потъмнявания и другите графични изразни средства. Допуска се смислов акцент на определени части от текст под формата на думи с големи букви или bold шрифт."

За другите не знам ама аз така и правя .. Пиша само заглавията с главни букви и в цвят за да подчертая червената нишка в дадения постинг който следва ..Това не е викане а подчертаване на заглавната мисъл..сугестика.. Ми то даже във вестниците и списанията се прави така..

Друг е въпросът че Вие сте написали целия си постинг в червено .. :)

Link to comment
Share on other sites

Здравей Шпага,

Здравей, Петков!

Едва ли мога да "заглявуша" такъв спец във физиката като... Сканер. Но тъй като, поне според мен, всичко в този постинг -- http://nauka.bg/foru...ndpost&p=121550 -- е напълно логично, опитвам се да направя някаква съпоставка между казаното там от st_jordan и твърденията на Сканер. Започнах обаче по-издалече, а докъде ще стигнем... не знам.

Е, недей да скромничиш .. Начинът по който си подходила си е баш заглявушващ.. :)

П.П. Много ти благодаря за музикалния поздрав! Песента е наистина прекрасна:)

Тук ще цитирам думите на едно скъпо на мен човешко същество от женски пол което не ми е нито съпруга , нито приятелка :

"Великата Ищар (в превод - акадска Богиня:)), жената, която мисли на френски, брои на иврит и пише на английски.... Жената, която се увлича по Кабала и казва, че изповядва религията на мъдростта - интересна не само като глас, но и като човек. Беше на гости на Слави преди години, тогава много й се зарадвах. Не откривам някой да е качил видеото, освен тук, но не знам дали ще ти се зареди - http://www.sibir.bg/blog/Shel/index.php?blogPage=blogPreviewArticle&artID=77159 А това е единствената песен - написана по неин текст" :

ГЛЕДАЙ И СЛУШАЙ

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравей, Сканер!

Бях ти задала въпроса:

След като според ОТО гравитационното поле е фиктивно и поради тази причина "не влияе на енергиите на излъчените кванти", на какво основание трябва да считаме, че същото това - фиктивно! - поле оказва влияние върху хода на часовниците.

На който ти си отговорил така:

Според ОТО материята влияе на характеристиките на пространство-времето, времето е една от съставките на комплекса пространство-време, а часовниците показват ходът на времето. Затова гравитацията в ОТО влияе на часовниците и без да е поле.

Явно не си ме разбрал, затова ще се опитам да поясня:

Мисълта ми беше, че не е възможно упоменатото фиктивно грав. поле хем да НЕ влияе "на енергиите на излъчените кванти", хем пък ДА влияе на хода на часовниците. Все пак нека вземем под внимание какво представляват часовниците – най-общо казано те са еталони за скоростта, с която протичат всички процеси в дадена точка.

Ето например прословутият "светлинен часовник". Нали забавянето на неговия ход в грав. поле всъщност означава именно това, че в такова поле светлинният лъч ще изминава разстоянието между двете огледала с по-малка честота – тоест, ще осъществява по-забавен периодичен процес в сравнение с този, осъществяван в по-слабо грав. поле.

Или например атомните часовници. Накратко: нали и те се основават на принципа – облъчване с ел.магнитно лъчение с определена честота, при която се осъществяват съответните преходи между по-ниско и по-високо енергийно състояние на електроните в атома... и тъй нататък. Подробностите в случая са излишни.

Важното е да обясниш как според теб фиктивното грав поле хем НЕ ВЛИЯЕ "на енергиите на излъчените кванти" – което означава, че не влияе и на честотите им, – хем пък същото това фиктивно грав. поле ВЛИЯЕ на хода на часовниците, като този ход всъщност е свързан именно с въпросните честоти.

Ако пак не съм достатъчно ясна, нека ти задам въпроса и така:

Каква разлика правиш ти между двете понятия: "забавен ход на времето" и "забавени процеси"? Не са ли те равнозначни, след като "ходът на времето" в дадена точка е отъждествен с хода на часовниците в същата точка.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Здравей, Сканер!

Бях ти задала въпроса:

***

Ето например прословутият "светлинен часовник". Нали забавянето на неговия ход в грав. поле всъщност означава именно това, че в такова поле светлинният лъч ще изминава разстоянието между двете огледала с по-малка честота – тоест, ще осъществява по-забавен периодичен процес в сравнение с този, осъществяван в по-слабо грав. поле.

***

Драга Шпага,

Извини ме, че се намесвам с настоящия пост в темата или по-точно казано - намесвам се в момент, когато задаваш въпрос на Скенер, но си мисля, че не е съвсем лоша идеята да се уточни, че този мислен опит служи за онагледяване на СТО, но не и на ОТО... или бъркам?

Аз съм го срещал този опит в една от книгите на Брайън Грийн.

За съжаление не мога да се сетя в коя от двете издадени на български книги става дума, но там той се мъчи да онагледи релативистичната представа за относителността на времето при увеличаване на скоростта на движение на споменатия часовник спрямо друг светлинен часовник.

Същия опит е споменат на една една лекция по проблемите на СТО и математическия апарат на теорията на Минковски.

Така че какво общо този опит има с гравитацията?

На мен също ми е много любопитно как Скенер ще свърже споменатия от теб опит с ОТО..

Поздрави Б.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

***

Каква разлика правиш ти между двете понятия: "забавен ход на времето" и "забавени процеси"? Не са ли те равнозначни, след като "ходът на времето" в дадена точка е отъждествен с хода на часовниците в същата точка.

Ще ти кажа моето мнение по така поставения въпрос ... /е не съм Скенер, а само Богданов, но какво да се прави.. /

Надявам се да ме извиниш, че се намесвам в дискусията ви...

И така...

Между "забавен ход на времето" и "забавянето на процес" има разлика.. Скоростта на времето в обекта не намалява /говоря за "вътрешното" време/. Съответно, от гледна точка на наблюдател в този обект процесите се извършват с нормална скорост.

Само за наблюдател извън тази система, процесите изглеждат, че се развиват по-бавно или по-бързо..

Опитът с мюоните в ускорител е много показателен и потвърждава СТО...

Поздрави Б.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте приятели и неприятели на реализма и релативизма!

(автор scanner) „Първо, мисля че няма да сбъркам, ако изразя от мое име и от името на цялото население на този малък форум благодарности за това, че ловко подменихте теорията на Петков с ваша..."

Поредният изкусен опит на професора за разпалване на интриги и опорочаване, или както господин Петков би казал, за окепазяване на темата, дава повод за следващото изявление.

Отново напомням пред цялото население на този малък форум моето обещание да се захвана, тъй да се каже, с хамалската работа - извеждане математически модел на СВ. По каква метода ще стане това, имам дадена пълна свобода от автора на идеята, господин Петков.

По същия повод, ето какво пише и самият Айнщайн във въведението към общата ТО:

Накрая бих искал да благодаря на моя приятел, математика Гросман, който със своята помощ не само че ми спести изучаването на съответната математическа литература, но и ме поддържаше в търсенето на уравненията на гравитационното поле."

Виждаме, че случаите са аналогични. В продължението (2), което в момента подготвям, се решава почти същата задача – извеждане уравненията на гравитацията, но с корекцията на контактното предаване на взаимодействията.

В нашия случай обаче, наред с протоколните любезности, които слабо ме интересуват, имам gentlemen's agreement с господин Петков да ми подари двойка японски петлета (мъжко и женско) – извънредно рядка и ценна порода, която той развъжда в своята вила (Casa Bianca).

Сега пристъпвам към разработка на продължението (2) към темата, където се разглеждат някои приложения и следствия на закона за светлината, също тъй инвариант и математически модел на движещата се сфера на влияние.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...