Отиди на
Форум "Наука"

Произход и значение на титлата "цар"


rasate

Recommended Posts

  • Потребител

a в Русия по времето на Петър I титлата става на 'император'. :bigwink:

Е да след Петър Велики титлата цар почти се принизява до титулът Кесар.

Това се дължи навярно при роенето на Балканските държавици при което всички са преследвали Царско достойнство-цар на българи и власи,цар на сърби и гърци,което почти е принизено до лат. "REX" ,а не на средно античното " imperator".(В ранната античност император е просто главнокомандващ на армията на Рим и е по ниска титла от REX).

Т.е. след Петрова Русия-Цар се принизява до Крал,а Княз до граф.

Поздрави

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 423
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Но точно тогава, когато почва да се употребява (това е ПБЦ, ане ВБЦ!) тече именно процес на рецепция на римската (и то забележи - тече игра и колебание между Източния и Западния Рим!!!) култура- християнизиране, претенция за византийския престол дори, признаване на Петър за цар и т.н. Разбира се, това не е обезличаване на България - номерът е, че последната създава на основата на византийското влияние новата славянска култура - хайде поне българо=руско-сръбска.

Но това е встрани от темата.

Тогава, когато се появява думата цар в старобългарските извори, имаме и контакти с Рим и изобщо цялостен процез на търсене на нова легитимация на старата държава. "Канасюбиги" вече е в историята.

От друга страна, дотогава нямаме думата в нито един извор.

По времето и на Борис,и на Симеон и след това тече една борба между Западната и Източната църква за България,което е описано от историята на Марко Орбини.

В началото Борис възприема християнството от Рим,после Византийците го бият-взима от там,после обратното-били са доста несигурни времена.

Предполагам,че Йоан прави коалиция срещу Петър поради отново протичащото сближаване на България със западната църква.

Да не споменавам,че Западният патриарх коронясва Самуил за Цар (император) на българите,а не по ниското Кайзер с която е коронован Ото.

Нужен е по обстоен и цялостен поглед на ситуацията на България в ранното средновековие.И влиянието на Византийската култура върху България.Мисля,че титлата "ЦАР"(и богомилството) е отговор на противопоставянето на българите срещу евентуалната им романизация (или гърцеризация)

по линия на религията.

Поздрави.

Редактирано от rasate
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Имало е цяла система от общоприети съкращения на познати думи, да. Иисус се пише най-често IC, цар се пише цр и така нататък. В старобългарски тази система е повлияна от гръцките вече съществуващи съкращения, разбира се.

По моему нещата протичат така:

- в I в. на гръцки се появява думата "kaisar", която е транскрипция на латинското име и титла "Caesar". Употребява се едновременно като епоним и като като титла на императорите от Юлиево-Клавдиевата династия в гръцките им документи, както и във всички документи от епохата (Анкирски паметник, Евангелия и т. н.);<BR>- някъде между I-VII в. в самия латински произношението на "caesar" постепенно се изменя и вместо дотогавашното [kaisar] започва да се чете [tsezar];

- в III-VII в. титлата "caesar"/"kaisar" девалвира двукратно в империята (при Диоклециан и при Ираклий) и вече обозначава не императора и дори не непременно наследника му, а друг високопоставен сановник. Именно втората девалвация на титлата при Ираклий позволява на Юстиниан II да почете с нея нашия Тервел. Дотогава варварските владетели-съюзници обикновено са получавали най-много титлата "патриций" или "консул", дори и да са ортодоксални християни;

- към VI-VII в. под влияние на изменението в латинското произношение се появява гръцки неологизъм "tsaisar", с който отново се обозначава императорът, но по-скоро неофициално (от Ираклий нататък императорът все по-често е наричан просто с думата "василевс" в официални текстове);

- пак към VII в. може би под влиянието на местни просторечия славянските нашественици на Балканите започват да наричат императора [tsezar];

- в IX в. св. св. Константин-Кирил и Методий и последователите им използват и класическото гръцко "kaisar", и неологизма "tsaisar" в славянските текстове като си личи, че "кесар", употребено за римския император в Евангелията, е архаизъм;

- в началото на Х в. като част от имперските си амбиции нашият Симеон се самонарича и с гръцкото "василевс", и наравно със славянското "цесар" (дотогава употребявано от славяните само за императора), така че царската титла постепенно става популярна между владетелите в славяноезичния свят.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не че не е възможно, но ми се струва малко вероятно славяните от Българско да са прихванали за 50-100 години след "покръстването" си думата за император/владетел - "ц(ьс)ар", от "слушането на проповеди"..

(в момента не желая да представя агрументите си, и да дискустирам по въпроса защо смятам първото за малко вероятно. Това е дискусия и предмет за друга тема, и тя е доста обширна)

..По вероятно за мен е че думата за владетел "ц(ьс)ар" е навлезнала в езика на славяните от Българско и в употреба в езика им, по времето на управлението на Тервел, които е получил кесарска титла (бил е "цьсар" демек)

/Това допускане може да се отхвърли или "разреши" от познаващите езика и промените му/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Извинявайте, че нямам време да чета и коментирам отделните постинги. С някои съм напълно съгласен, с други - не.

Сега накратко.

ЦАР е славянска дума. По-старата ѝ форма в славянски е ЦѢСАРь, което е заемка в славянски или от латински, или от гръцки. Тази дума е звучала еднакво в латински и гръцки: най-напред КАЙСАР, после КЕСАР. В славянски тя изтърпява втората палатализация. ЦАР е съкращение на ЦѢСАР, така както СТОРИЛ е съкращение на СЪТВОРИЛ.

Да разгледаме думата, с която на различните езици се означава върховният владетел. На славянски това е ЦАР (ЦѢСАР). На латински - REX. На гръцки - ВАСIЛЕУС. Титли с по-нисък ранг са славянската КНЯЗ, гръцката АРХΩN (архонт), и латинската PRINCEPS (принц).

Ако разгледаме Светото писание - оригиналът и преводите, ще видим, че там горните съответствия на титлите се спазват. Това трябва да бъде основното ни съображение.

Светите братя Кирил и Методий, преводачите на Евангелието от гръцки на славянски, са избрали съществуващата славянска дума ЦАР (ЦѢСАР), за да преведат гръцката дума ВАСIЛЕУС, понеже славяногласните ромеи (нашите предци) така са наричали ромейският император (ВАСIЛЕУС-ът). Подобни съображения ги е накарало да изберат съществуващата славянска дума КНЯЗ, за да преведат гръцката дума АРХОНТ.

В Евангелието се среща и гръцката дума КАIСAР, която идва от латинското CEASAR и в латинският Eвангелски превод се предава именно чрез думата CEASAR. Светите братя Кирил и Методий, преводачите на Евангелието от гръцки на славянски, не са намерили подходяща славянска дума за КАIСAР и поради това просто са оставили гръцката дума в славянският превод - КЕСАР. Те едва ли са съзнавали, че КЕСАР и ЦѢСАР имат обща етимология, понеже след втората славянска палатализация славянската дума ЦѢСАР станала неузнаваема (както заради началното Ц, така и заради гласната Ѣ, която елинофоните чували по-скоро като А, а не като Е).

Нещата са си от прости по-прости.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Според Старославянския речник „кесар” е означавало конкретно римски император. Затова изразът „нямаме цар (т. е. цесар), а само кесар”, всъщност трябва да бъде преведен: „нямаме друг владетел, освен кесаря”. Мисля, че „кесаревото - кесарю” си е останало, защото в Христовата притча става дума конкретно за римска монета с изображение на римския император.

post-2642-091661300 1338285627_thumb.png

Цариград през средновековието също се е пишел с титла.

post-2642-070945900 1338285635_thumb.png

В Старославянския речник е дадена думата "цар", но не е посочен конкретен пример, е указано "виж цесар".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
В тази връзка ми е чудно защо ние го наричаме Цезар?

От немски през руски до русофилски български от 19-ти век, напук на гръкоманите.

Пак от немски през хърватски и сръбски до скопски сърбомански.

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Седя сега и си мисля, че май никъде в изворите от ПБЦ и ВБЦ не се среща формата "царь", имаме само "цѣсарь" и съкратената форма "ц҃рь". Дали пък няма да се окаже, че "царь" ,като фонетична редукция на "цѣсарь", се появява по-късно някъде в руските княжества, докато у нас през Средновековието се е изговаряло винаги "цѣсарь", а чак по време на турското робство думичката "царь" е привнесена у нас от Русия?

Хубаво е да се споменат тези източници ,където е изписано "цѣсар"-има само формата ЦРИ,Ц~Р.

Четвероевангелие на цар Иван Александър: е записано ЦРь и самодържець и црица и самодържица българом и гърком.

Ivan_ALexander_and_his_family_Tetraevangelia.jpg

Душанов законник- црь и самодържець и т.н.

Не съществува Източник, в който титлата Цар да е изписана като "цѣсар" -не създавайте илюзии.

Поздрави

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според Старославянския речник „кесар” е означавало конкретно римски император. Затова изразът „нямаме цар (т. е. цесар), а само кесар”, всъщност трябва да бъде преведен: „нямаме друг владетел, освен кесаря”. Мисля, че „кесаревото - кесарю” си е останало, защото в Христовата притча става дума конкретно за римска монета с изображение на римския император.

post-2642-091661300 1338285627_thumb.png

Цариград през средновековието също се е пишел с титла.

post-2642-070945900 1338285635_thumb.png

В Старославянския речник е дадена думата "цар", но не е посочен конкретен пример, е указано "виж цесар".

Това е ново тълкуване-от по миналият век.

Поздрав

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Според Старославянския речник „кесар” е означавало конкретно римски император. Затова изразът „нямаме цар (т. е. цесар), а само кесар”, всъщност трябва да бъде преведен: „нямаме друг владетел, освен кесаря”. Мисля, че „кесаревото - кесарю” си е останало, защото в Христовата притча става дума конкретно за римска монета с изображение на римския император.
Такива Евангелски изрази трябва да се разглеждат в гръцки контекст, за да останат нещата прости. След това се прилага дословен превод. Употребено е КЕСАР, защото и в гръцки е така.

В Старославянския речник е дадена думата "цар", но не е посочен конкретен пример, е указано "виж цесар".
ЦѢСАР и ЦАР са една и съща дума, изменила се във времето.

ЦАР е славянска дума. По-старата ѝ форма в славянски е ЦѢСАРь, което е заемка в славянски или от латински, или от гръцки. Тази дума е звучала еднакво в латински и гръцки: най-напред КАЙСАР, после КЕСАР. В славянски тя изтърпява втората палатализация. ЦАР е съкращение на ЦѢСАР..

Да разгледаме думата, с която на различните езици се означава върховният владетел. На славянски това е ЦАР (ЦѢСАР). На латински - REX. На гръцки - ВАСIЛЕУС. Титли с по-нисък ранг са славянската КНЯЗ, гръцката АРХΩN (архонт), и латинската PRINCEPS (принц).

Ако разгледаме Светото писание - оригиналът и преводите, ще видим, че там горните съответствия на титлите се спазват. Това трябва да бъде основното ни съображение.

В реалният обществен живот нещата са малко по-сложни. Понеже Римската/Ромейската империя формално е република, заради политическа коректност върховната титла REX е "табу". Заменяли я с други думи: CEASAR, IMPERATOR, AUGUSTUS. Гръцката дума ВАСIЛЕУС в някакъв момент преодоляла това табу. Славяногласните не са се съобразявали с никакво такова табу, но косвено латинското табу (CEASAR вместо REX) засегнало и славянският език.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Извинявайте, че нямам време да чета и коментирам отделните постинги. С някои съм напълно съгласен, с други - не.

Сега накратко.

ЦАР е славянска дума. По-старата ѝ форма в славянски е ЦѢСАРь, което е заемка в славянски или от латински, или от гръцки. Тази дума е звучала еднакво в латински и гръцки: най-напред КАЙСАР, после КЕСАР. В славянски тя изтърпява втората палатализация. ЦАР е съкращение на ЦѢСАР, така както СТОРИЛ е съкращение на СЪТВОРИЛ.

Да разгледаме думата, с която на различните езици се означава върховният владетел. На славянски това е ЦАР (ЦѢСАР). На латински - REX. На гръцки - ВАСIЛЕУС. Титли с по-нисък ранг са славянската КНЯЗ, гръцката АРХΩN (архонт), и латинската PRINCEPS (принц).

Ако разгледаме Светото писание - оригиналът и преводите, ще видим, че там горните съответствия на титлите се спазват. Това трябва да бъде основното ни съображение.

Светите братя Кирил и Методий, преводачите на Евангелието от гръцки на славянски, са избрали съществуващата славянска дума ЦАР (ЦѢСАР), за да преведат гръцката дума ВАСIЛЕУС, понеже славяногласните ромеи (нашите предци) така са наричали ромейският император (ВАСIЛЕУС-ът). Подобни съображения ги е накарало да изберат съществуващата славянска дума КНЯЗ, за да преведат гръцката дума АРХОНТ.

В Евангелието се среща и гръцката дума КАIСAР, която идва от латинското CEASAR и в латинският Eвангелски превод се предава именно чрез думата CEASAR. Светите братя Кирил и Методий, преводачите на Евангелието от гръцки на славянски, не са намерили подходяща славянска дума за КАIСAР и поради това просто са оставили гръцката дума в славянският превод - КЕСАР. Те едва ли са съзнавали, че КЕСАР и ЦѢСАР имат обща етимология, понеже след втората славянска палатализация славянската дума ЦѢСАР станала неузнаваема (както заради началното Ц, така и заради гласната Ѣ, която елинофоните чували по-скоро като А, а не като Е).

Нещата са си от прости по-прости.

ДА но няма доказателство на твърдението-Няма превод от Кирил и Методи на Василевс- само Кесар.

В българският "КНЯЗ" е изписаното с кирилица гръцко "КАНАС" и не е славянска титла.Освен безсмислените твърдения на нашите историци през ПБЦ нямаме друг аналог за промяна в българската титулна система освен КНЯЗ и ЦАР-като първата я приемат за пославянчвате,а втората за по-латинчвате.

Ако българите бяха почнали да се романизират или пославянчват щяха да заменят повечето си титли с гръцки или римски такива-това се забелязва чак през ВБЦ поради влиянието на ромейският период.

Второ обяснявайки думата ЦАР,трябва да обърнем внимание и на термините ЦАРСТВО-което е равнозначно на Империя през ранното средновековие.

Поздрави

Редактирано от rasate
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не че не е възможно, но ми се струва малко вероятно славяните от Българско да са прихванали за 50-100 години след "покръстването" си думата за император/владетел - "ц(ьс)ар", от "слушането на проповеди"..

(в момента не желая да представя агрументите си, и да дискустирам по въпроса защо смятам първото за малко вероятно. Това е дискусия и предмет за друга тема, и тя е доста обширна)

..По вероятно за мен е че думата за владетел "ц(ьс)ар" е навлезнала в езика на славяните от Българско и в употреба в езика им, по времето на управлението на Тервел, които е получил кесарска титла (бил е "цьсар" демек)

/Това допускане може да се отхвърли или "разреши" от познаващите езика и промените му/

ДА ,но тук идва проблемът-Тервел е кесар-защо Царската титла се оспорва на Симеон.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не съществува Източник, в който титлата Цар да е изписана като "цѣсар" -не създавайте илюзии.

Нали ти дадох конкретен пример от Супрасълския сборник - Глава I, лист 1а, ред 14 - не те ли устройва това?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
ДА но няма доказателство на твърдението-Няма превод от Кирил и Методи на Василевс- само Кесар.

Как да няма. Навсякъде гръцките думи с корен ВАСIЛ се превеждат със славянски думи с корен ЦАР (ЦѢСАР): {От Матея} 2:1,2:2,2:3,3:2,6:10,...

Я Вие кажете къде вместо гръцкото ВАСIЛ е употребено КЕСАР?

В българският "КНЯЗ" е изписаното с кирилица гръцко "КАНАС" и не е славянска титла.
Стига глупости. "КНЯЗ" е славянска титла, а "КАНАС", разбира се, не е на славянски. Само в русофилски възпитана глава може да се пръкне мисълта, че "КНЯЗ" и "КАНАС" са идентични.

Второ обяснявайки думата ЦАР,трябва да обърнем внимание и на термините ЦАРСТВО-което е равнозначно на Империя през ранното средновековие.
Разбира се, ЦАРСТВО идва от ЦАР и съответства на гръцката дума BAСIЛEIA {От Матея 6:10}, която е от същият корен, както ВАСIЛЕУС. Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имало е цяла система от общоприети съкращения на познати думи, да. Иисус се пише най-често IC, цар се пише цр и така нататък. В старобългарски тази система е повлияна от гръцките вече съществуващи съкращения, разбира се.

По моему нещата протичат така:

- в I в. на гръцки се появява думата "kaisar", която е транскрипция на латинското име и титла "Caesar". Употребява се едновременно като епоним и като като титла на императорите от Юлиево-Клавдиевата династия в гръцките им документи, както и във всички документи от епохата (Анкирски паметник, Евангелия и т. н.);<BR>- някъде между I-VII в. в самия латински произношението на "caesar" постепенно се изменя и вместо дотогавашното [kaisar] започва да се чете [tsezar];

- в III-VII в. титлата "caesar"/"kaisar" девалвира двукратно в империята (при Диоклециан и при Ираклий) и вече обозначава не императора и дори не непременно наследника му, а друг високопоставен сановник. Именно втората девалвация на титлата при Ираклий позволява на Юстиниан II да почете с нея нашия Тервел. Дотогава варварските владетели-съюзници обикновено са получавали най-много титлата "патриций" или "консул", дори и да са ортодоксални християни;

- към VI-VII в. под влияние на изменението в латинското произношение се появява гръцки неологизъм "tsaisar", с който отново се обозначава императорът, но по-скоро неофициално (от Ираклий нататък императорът все по-често е наричан просто с думата "василевс" в официални текстове);

- пак към VII в. може би под влиянието на местни просторечия славянските нашественици на Балканите започват да наричат императора [tsezar];

- в IX в. св. св. Константин-Кирил и Методий и последователите им използват и класическото гръцко "kaisar", и неологизма "tsaisar" в славянските текстове като си личи, че "кесар", употребено за римския император в Евангелията, е архаизъм;

- в началото на Х в. като част от имперските си амбиции нашият Симеон се самонарича и с гръцкото "василевс", и наравно със славянското "цесар" (дотогава употребявано от славяните само за императора), така че царската титла постепенно става популярна между владетелите в славяноезичния свят.

Логически е добре издържано и може да се приеме за хипотеза.

Но титлата ЦАР не става популярна в Славяноезичният свят-използва се само при разпадането на Българската Империя през ВБЦ и е въведена от Иван Грозни в Русия.Да не споменавам,че Иван е потомък на родовете Асеневци и Палеолози .

Все пак е нужно да се публикува източника ,където се споменава Неологизма Цайсар- защото не мисля,че съществува такъв.

Поздрави

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Точно, както и "сътворил" и "сторил". Само че ние не знаем, че тук славяни са наричали така василевса, преди да дойдат българите? И защо те са наши предци??

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Едно е ясно за мене - цар = василевс на български. Въпросът е само как се е стигнало до термина "цар".
Щом едното Ви е ясно, би следвало и другото да Ви е ясно.

Цар Симеон искал да стане Василевс на ромеите. Той не успял. Синът му Цар Петър обаче успял.

Ромеите направили Петър, син Симеонов и внук Борисов, Царски зет (зет на василевса), признали го и него за василевс (на славянски език: цар) и за зестра му дали да управлява половин Романия (половината василия, половината царство). Ромеите се изхитрили да дадат на Петра тази половина от Романия, която предците на Петра вече били завоювали. Погрижили се ромеите и за това Цар Петър да няма наследници, така че след смъртта му си прибрали тази половина от Романия.

И тъй, повечето славяногласни ромеи станали поданици на цар Петър и те го величаели именно като Цар, понеже това съответствало на василевс, както пък го величаели елинофоните. По Волята Божия дълги години управлявал цар Петър своята си половина от Романия под името България, и поддържал Богослужение на славянски език, понеже голяма част от поданиците му и без това били славяногласни, а заради това пък, заради славянското Богослужение, всичките му поданици станали славяногласни. През това време етнонимът БЪЛГАРИ със сигурност започнал да означава "славяногласен балкански християнин". Това означава този етноним и сега. Може същото да е означавал и преди цар Петър, но не е сигурно.

Нас, българите, едва ли щеше да ни има, ако не беше дълголетието на Цар Петър, първият признат славяногласен Василевс, първият признат български цар.

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Светите братя Кирил и Методий, преводачите на Евангелието от гръцки на славянски, са избрали съществуващата славянска дума ЦАР (ЦѢСАР), за да преведат гръцката дума ВАСIЛЕУС

Грешно твърдение - славянска дума "царь" по времето на Кирил и Методий не е съществувала, съществували са само цесар и кесар. Докато "царь" се появява за пръв път в руските ръкописи векове по-късно и с "царь" са обозначавали хановете на Златната Орда, а от 1547 до 1721 год. "царь" е основна титла и на руските монарси - именно през този период думичката "царь" е привнесена в българския език.

Отново изрично да повторя - нямаме нито един случай на употреба на "царь" в български средновековен извор, имаме само цесар, кесар и съкратената форма ц҃рь!

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Грешно твърдение - славянска дума "царь" по времето на Кирил и Методий не е съществувала, съществували са само цесар и кесар.
А бе Зитко, не писах ли вече, че за мене ЦѢСАР и ЦАР са една и съща дума, изменила се във времето.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

През IX в., когато са преведени богослужебните книги, титлата кесар е предадена посредством чиста транскрипция. По-нататък, през XI-XII в. явно разговорния югозападен славянски (български) оказва своето влияние, понеже се видоизменя в цѣсарь - цясаръ (циасаръ) ===> царъ, но в българските книги си остава да се чете кесаревото - кесарю, та до ден днешен.

За кесар е така, но за царъ не е точно така, уважаеми monte christo. Хронологията е наопаки.

Светите братя Кирил и Методий, преводачите на Евангелието от гръцки на славянски, са избрали съществуващата славянска дума ЦАР (ЦѢСАР), за да преведат гръцката дума ВАСIЛЕУС, понеже славяногласните ромеи (нашите предци) така са наричали ромейският император (ВАСIЛЕУС-ът).

В Евангелието се среща и гръцката дума КАIСAР, която идва от латинското CEASAR и в латинският Eвангелски превод се предава именно чрез думата CEASAR. Светите братя Кирил и Методий, преводачите на Евангелието от гръцки на славянски, не са намерили подходяща славянска дума за КАIСAР и поради това просто са оставили гръцката дума в славянският превод - КЕСАР. Те едва ли са съзнавали, че КЕСАР и ЦѢСАР имат обща етимология, понеже след втората славянска палатализация славянската дума ЦѢСАР станала неузнаваема (както заради началното Ц, така и заради гласната Ѣ, която елинофоните чували по-скоро като А, а не като Е).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Защо считате, че „цѣсарь” трябва да се произнася „цясар”. Тогава „Асѣн” трябва да се произнася „Асян”.
Да, ако името Асѣн се беше запазило, на съвременен български то щеше да звучи Асян. Но то е било напълно забравено и в края на 18-ти век възстановено. Тъй като на църковно-славянски буквата ѣ по руски маниер винаги звучи Е, то и за нововъзстановеното име Асѣн се възприема произношение Асен. Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Грешно твърдение - славянска дума "царь" по времето на Кирил и Методий не е съществувала, съществували са само цесар и кесар. Докато "царь" се появява за пръв път в руските ръкописи векове по-късно и с "царь" са обозначавали хановете на Златната Орда, а от 1547 до 1721 год. "царь" е основна титла и на руските монарси - именно през този период думичката "царь" е привнесена в българския език.

Отново изрично да повторя - нямаме нито един случай на употреба на "царь" в българската средновековна литература, имаме само цесар, кесар и съкратената форма ц҃рь!

Термините Црь и Црйца- има на дота места в нашите източници от ПБЦ и от ВБЦ-фонетично произнасят се горе долу така Църь и Църйца.

поздрави

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Щом едното Ви е ясно, би следвало и другото да Ви е ясно.

Цар Симеон искал да стане Василевс на ромеите. Той не успял. Синът му Цар Петър обаче успял.

Ромеите направили Петър, син Симеонов и внук Борисов, Царски зет (зет на василевса), признали го и него за василевс (на славянски език: цар) и за зестра му дали да управлява половин Романия (половината василия, половината царство). Ромеите се изхитрили да дадат на Петра тази половина от Романия, която предците на Петра вече били завоювали. Погрижили се ромеите и за това Цар Петър да няма наследници, така че след смъртта му си прибрали тази половина от Романия.

И тъй, повечето славяногласни ромеи станали поданици на цар Петър и те го величаели именно като Цар, понеже това съответствало на василевс, както пък го величаели елинофоните. По Волята Божия дълги години управлявал цар Петър своята си половина от Романия под името България, и поддържал Богослужение на славянски език, понеже голяма част от поданиците му и без това били славяногласни, а заради това пък, заради славянското Богослужение, всичките му поданици станали славяногласни. През това време етнонимът БЪЛГАРИ със сигурност започнал да означава "славяногласен балкански християнин". Това означава този етноним и сега. Може същото да е означавал и преди цар Петър, но не е сигурно.

Нас, българите, едва ли щеше да ни има, ако не беше дълголетието на Цар Петър, първият признат славяногласен Василевс, първият признат български цар.

Ти направо ме разби-Как ще обясниш тогава българското самосъзнание на Каракачаните от Гърция до 1953 и на Гагаузите до малко по късно.

В тоя ред на мисъл бих казал,че богомилството на Бугрите също е носител на самосъзнание.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А бе Зитко, не писах ли вече, че за мене ЦѢСАР и ЦАР са една и съща дума, изменила се във времето.

Тамарин, аз искам да ми дадеш средновековен български извор, където е употребена именно формата "царь", а не да ми преповтаряш твоето вътрешно убеждение (него го разбрах, спокойно).

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Но титлата ЦАР не става популярна в Славяноезичният свят

Думата ЦАРСТВИЕ е изключително популярна. Всеки славяногласен я е произнасял по няколко пъти на ден: ДА ПРИИДЕТЪ ЦАРСТВIЕ ТВОЕ. Не се съмнявам, че са разбирали значението на тази дума и са осъзнавали, че тя е производна дума от ЦАР. За средновековният човек земните царства и титли имат нищожно значение в сравнение с Царството Божие на небесата.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...