
Шпага
Потребител-
Брой отговори
4069 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
40
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Шпага
-
При тотална симетрия на 4D-хиперсферата Големият взрив би бил невъзможен - просто не би имало нищо, което да го предизвика. Това имах предвид като казах, че асиметриите би трябвало да са "вградени" изначално. Т.е. без нещо, което да доведе въпросната хиперсфера до неравновесно състояние тя би била във вечна статичност... или направо казано НЕсъществуваща. Вероятно греша, но засега съм на такова ниво в разбирането
-
Според мен споменаваните от теб асиметрии би трябвало да са "вградени" изначално. Т.е. ако приемем, че както си казал: "Ако започнем с предположение за състоянието на Вселената преди Големия взрив, то може да се наподоби 4-сфера (4D-хиперсфера)..." Планковата дължина трябва да се отнася за нейната обиколка. Иначе, при планкова дължина на радиуса или диаметъра, симетриите биха били "налице" преди ГВ и нарушени - нарушавани - след ГВ. П.П. Извинявай, ако не съм те разбрала...
-
"Гравитацията може да съществува без маса" https://nauka.offnews.bg/kosmos/gravitatciata-mozhe-da-sashtestvuva-bez-masa-pokazva-za-parvi-pat-izs-201028.html Тази хипотеза води до заключението, че тъмната материя е само "фантасмагория"
-
Както е потръгнало, Философа и Феномена може и да се избият взаимно. А тогава прословутата фраза "нет человека - нет проблемы" вече не би звучала чак толкова зловещо...
-
Вчера попаднах на изказването на някакъв политик, който с подчертана увереност твърдеше, че не трябва да затваряме мините, но и че не трябва да горим въглищата. Според него, вместо това би било много по-рентабилно да извличаме ценните химични вещества, с каквито въпросните въглища са богати, и така хем да запазим работата на миньорите, хем да "угодим" на зелените... Дали има нещо смислено в тези твърдения?
-
Станислав, това, което си написал, може да бъде изразено и така: 1. Движение СЪС разширението на пространството означава, че обектите /галактиките/ са НЕподвижни спрямо пространството. 2. Движение ВЪВ пространството означава, че обектите се движат ОТНОСНО пространството, което пък е равносилно на това да твърдим, че пространството се движи ОТНОСНО обектите. Но подобни твърдения - а именно, че пространството е неподвижно относно обектите, както и че се движи относно обектите - са в пълно противоречие не само със СТО и ОТО, а и въобще с всичко, което е прието да се счита за характеристика на пространството: абстракция, свойство на материята, отношение и т.н. П.П. Знам, че в основата на написаното от теб са разсъжденията на Брайън Грийн, но те винаги са ми изглеждали не съвсем убедителни...
-
Е защо "трънки"? От това, което си казал, излиза, че космологическото червено отместване наистина не е Доплеров ефект.
-
Ако казаното от Сканер е вярно: "Пространството се увеличава просто като се раздалечава материята, защото то е нейно отношение." Казаното от теб може да звучи и така: Движение на галактиките/материята/ е движение заедно с разширението на пространството като нейно отношение. Тоест възниква въпросът как може да се разширява нещо, определяно като "отношение", а също и като абстракция, свойство и прочие
-
Добре, но това раздалечаване на материята достига ли НАДсветлинни скорости?
-
Но ако в момента на излъчване наблюдателят и излъчвателят са неподвижни един спрямо друг, няма да има никакъв "чист" доплеров ефект. А при това положение червеното отместване би се дължало само на отдалечаването от мястото на излъчване поради разширението. Възможно е също докато светлината пътува към наблюдателя, той да се ускори, при това дотолкова, че да "неутрализира" въпросното червено отместване, а може би да се прояви дори син доплер... Накратко казано: ако няма някаква разлика между "чистия" доплер и отместването, дължащо се на разширението, всичко добива доста НЕясен смисъл. П.П. Например ако в момента на излъчването наблюдателят и излъчвателят се приближават един към друг би трябвало да има "чист" син доплер съчетан с червено отместване поради разширението. Такава е логиката... според мен
-
И аз мислех така, но в този свой постинг Сканер май има предвид друго.
-
Но какво би било положението във вътрешността на "поничката"? И как ще остане валидно твърдението, че всяка точка от Вселената може да се счита за неин център?
-
Тези аналогии - с раздуващия се балон и с "хляба, осеян със стафиди" - не се ли обезсмислят, ако се опитаме да ги съчетаем с някои от предполагаемите форми на Вселената: https://www.kaldata.com/it-новини/ново-изследване-вселената-може-да-има-1-485859.html "Вселената може да има 18 различни форми" https://hicomm.bg/news/vselenata-mozhe-da-ima-formata-na-ponichka-a-ne-na-palachinka.html "Вселената може да има формата на поничка, а не на палачинка"
-
На теория не е необходима, или по-точно не винаги е необходима. На практика обаче е абсолютно задължителна. Тоест без енергия няма движение.
-
Ако горното е вярно, значи всички теории за дискретността /т.е. делимостта, "грапавостта"/ на пространството; за "тъканта" на пространство-времето и т.н. са налудничави измислици, въпреки че авторите на някои от тях са уважавани физици... Ето нещо по тези въпроси: https://megavselena.bg/kakvo-ako-prostranstvo-vremeto-e-grapavo-tova-shte-promeni-realnostta/ "Дали основната реалност е непрекъсната или е „нарязана“ на малки, дискретни парченца? Поставен въпросът по друг начин: дали пространство – времето е гладко или грапаво? Въпросът отрязва сърцевината на най-фундаменталните теории на физиката, свързвайки начина, по който пространство времето се пресича с материала на нашето ежедневно съществуване. Експерименталното тестване на природата на пространство – времето обаче досега се считаше за невъзможно, поради екстремните енергии, необходими за изследване на такива малки мащаби във Вселената. Нещата вероятно вече се променят. Екип от астрономи предложи нов амбициозен план за използване на флота от малки космически кораби за откриване на фини промени в скоростта на светлината, отличителен белег на някои от най-умопомрачителните теории за Космоса. Ако пространство – времето наистина се раздели на много малки парченца, изследванията могат да проправят път за напълно ново разбиране на реалността. Въпросът „какво е пространство – време?“ ни връща хиляди години назад, а съвременното ни разбиране за него опира до два странно несъвместими стълба: квантова механика и теорията на Айнщайн за общата относителност..."