Кухулин

Погледнах първата страница, дискусията е интересна. Може да съм я чел и навремето, ама съм я забравил По повод предаването на ойконима Авли в гръцките извори като αυλή (и при Анастасий като aula), мисля, че темата е изчерпана. Това просто няма как да се случи - няма паралели, няма историческа и езикова логика. По повод следното: "Изрично се говори,че визнатийците са имали успехи единствено през първите ТРИ дни на войната.Границата по онова време явно е минавала непоследствено на север от Маркели.Като се има впредвид че един преход в Средновековието се е равнявал максимум на 15 км. явно че нахлуването в България е стигнало най - много на 45 - 50 км.". Чета Теофан и Ватиканския разказ, но такова нещо не откривам. Там пише, че ромеите са си правили оргии три дни след първите сражения. Първото сражение е при превземането на ханската резиденция. С други думи, ромейската войска е седяла три дни в града, а не е правила марш на скок.

Самата постановка е грешна. В този период не можем да твърдим нищо с кой знае каква сигурност, следователно трябва да се сравняват хипотези. Ако твърдиш, че Никифор не е опожарил Плиска, трябва да кажеш какво според теб е опожарил и какви са доказателствата.

Еми какво да ти кажа. Който и отговор да си избереш, все е непроверим. Няма признаци, че византийците са знаели името. Няма сведения, че изобщо е била именувана. Няма сигурни сведения, че е била постоянна столица от 100+ години. Последното евентуално би могло да се подкрепи от ранния градеж на двореца, но засега май е само предположение сред археолозите. Изобщо, като няма - няма.

Питаш ме мен, затова ще ти кажа как мисля аз. Този тип въпроси са напълно безполезни и излизат извън рамките на науката история. Иначе възможни отговори много: - не е сметнал за необходимо да спомене; - яд го е било на Крумовата победа и не е споменал; - радвал се е на Никифоровата брутална тъпота и не е споменал; - забравил е да спомене; - забравил е името и го е мързяло да търси (бил е възрастен вече); - името на аули-то не е било известно на ромеите; ... ...

Така, за закуска реших да проверя каква е работата. Това е някаква форма на винителен падеж, а не умалителен суфикс. Ancient Greek nouns: First declension Изход 40:33 και έστησε την αυλήν κύκλω της σκηνής и огради двор наоколо скинията Лука 11:21 ὅταν ὁ ἰσχυρὸς καθωπλισμένος φυλάσσῃ τὴν ἑαυτοῦ αὐλήν когато силният отбраня с оръжие своя дом Значи, за никакви малки аули не може да се говори, поне според Теофан, АВР и производните им. Всички системно го наричат "аули-то на (безбожния, бля бля) Крум". Освен това, навсякъде е изписано с малка буква, а останалите селища са с голяма. Да не говорим, че в такъв случай много Авлита са се радвали на владетелското внимание през вековете.

"Така нареченото" аули твърдо е едно - την αὐλήν. Дали е малко, не знам, не ми е ясен този суфикс. В ГИБИ III, 282 преводът не е умалителен. P.S. А "така наречен" си е буквален превод на извора - tin legomenin aulin.

Няма как да се случи по чисто фонетични причини. В ЕСТЯ се споменава такава възможност за думата avla, но не е ясно посредничеството.

Пише го в Уикипедия. Разбира се, това не е никакъв източник и винаги можеш да го опровергаеш, посочвайки някой скитски, сарматски или алански аул.

Думата αὐλή не засяга степента на фортификация. Може да се използва и се използва за всичко между някакви стени. Случаят с Августеона е описан в Уикипедия - "it became more of an enclosed courtyard where access was restricted... court or forecourt (αὐλή, αὐλαία, προαύλιον) of the Hagia Sophia". По същия начин αὐλή се нарича и пространството около храма на Зевс Олимпийски. Дворецът на Пилат Понтийски също е αὐλή. Думата има и значение на владетелски двор в абстрактен смисъл - αυλή του Αττίλα, αυλή του Καρόλου, αὐλή του Καρλομάγνου, αυλή της Τραπεζούντας, αυλή του χαλίφη της Δαμασκού и т.н. Общо взето типологията е много сходна с английската дума court - същото семантично развитие, само дето конкретните значения са по-малко, а абстрактните - повече.

По какви причини не могат да бъдат наричани така?

Аз за всеки случай ще се повторя, може пък да се пробие ината и да продължим някаква интересна дискусия. Кавказката дума аул има тюркски произход и е много късна. Едва ли може да се открие сведение за кавказки аул преди XV в. Тюркската дума аул също е много късна. Едва ли може да се открие в тази форма преди XII в. Прабългарската (?) дума аули е ранна, използва се още в VIII в. Прабългарската (?) дума аули поразително съвпада с гръцката дума аули. Горното съвпадение е фонетично, морфологично и семантично. Значи, кряка като патка, плува като патка, прилича на патка, живее в езерото с патките... дали пък не е вълк?

На първо четене (разбирай търсене ) се вижда, че византийските писатели определят като αὐλή Августеона. Подозирам, че има доста други употреби, но не ми се прави специализирано изследване по въпроса, че и без пари Според мен в българския контекст αὐλή варира между "заградено пространство" и "дворцов комплекс". Подозирам, че Паганските аули-та край Варна са от първи тип, а "резиденцията с улици и чардаци" във Ватиканския разказ е от втория тип. И двете значения се покриват от гръцката дума. Конкретно за Плиска, според мен е важен следния въпрос: кога и къде започва заселването на обикновено население - преди или след пожара, вътре или вън от неговата територия? Ако е след или извън него, то можем ли да наречем опожарената част "дворцов комплекс"? Това е археологически въпрос, който би могъл да потвърди гръцкия характер на думата.

Моля-моля, тук говорим за неврологичен кадър. Ако допуснем, че осет. xælar е етимологичен паралел на гр. auli, то неврологичният паралел сигурно е присаждане на вестибулар в задника

Хмм, не знам кой превод на извора четеш, но Теофан не говори за превземане на разни аули. Казано е следното: Никифор избивал деца и животни, запечатал съкровищниците на Крум и ги пазел като свои (според Анастасий раздал част на войниците), а паралелно опожарил "така нареченото" аули (едно аули, а не много аули-та). За много аули-та (тас аулас) се говори при похода на Копроним до Варна, но там няма "така наречени".

И аз съл лаик в областта, но според мен не може. Рефлексът от средногръцки е авли, авлия. Освен това семантичния преход е труден - от "двор, къща, дворец" в "село". От друга страна, тюркската дума аул "село" си има собствена етимология и е разпространена из цяла Азия, което прави гръцкия произход проблемен.

Извинявай, чак сега май зацепих какво искаш да кажеш. Според теб αὐλή не е гръцка дума? Или греша?

Остави шегите, ами кажи каква точно ти е идеята, че не мога да я разбера. Припокриването (т. 4) не може да бъде аргумент, освен ако не визираме един специфичен жанр от българското популярно памирознание

Ами в такъв случай думата аули няма как да е друга, освен гръцка заемка в прабългарския. При цялото ми уважение към проф. Златарски, все пак трябва да се държи някаква сметка за фонетиката. Тюркската дума аул закръгля средната гласна в огузска среда, при това късно. Освен това при тях късно изпада и интервокалната -г- (орх. агъл). От всичко това в чувашкия няма и следа, а думата си е развита закономерно до ял. За крайната гласна -и да не говорим... Разбира се, възможно е да греша. За съжаление проф. Добрев не може да вземе отношение по въпроса, иначе неговото мнение би било най-полезно.

Въй, и после кво го прави тоя водород - да не работи на студен синтез лаптопчето?

Аз не виждам логиката в това твърдение, още повече с тази категоричност. Хайде да почнем стъпка по стъпка, може би ще се изяснят нещата. 1. В гръкоезичните прабългарски надписи някакъв обект е наречен аули. Значи: 1а) или прабългарите са го наричали така; 1б) или пък са го наричали по друг начин, но писарите са го превеждали като аули; 2. В гръцката хроника обектът е описан като "така нареченият аули", следователно: 2а) или този обект аули не прилича много на гръцките обекти αὐλή, но претендира да е такъв; 2б) или обектът си е баш гръцки αὐλή, но авторът на хрониката изявява пренебрежително отношение; 1а се комбинира добре и с 2а, и с 2б, т.е. имаме два варианта, отговарящи на фактите. 1б отчасти противоречи на 2а, но се комбинира добре с 2б, следователно имаме поне още един вариант, отговарящ на фактите. Т.е. цели три варианта се промъкват покрай твоята категоричност, resavsky. Тук, разбира се, използвам презумпцията, че всичките аули-та са горе-долу сходни обекти. Струва ми се, че археологията дава известно основание за това. А встрани от въпроса, интересно ми е кой превежда пасажа от Теофан като "така наречените аули" в мн. ч.?

А какво пречи да използват гръцка дума? Нали в хрониката аули-то е "така наречено", значи все някой го е наричал така.

Прабългарите са използвали думата аули (αυλι), която е в женски род единствено число. Сега, дали са я използвали прабългарите или само гръцките писари - отделен въпрос, на който не виждам как може да се даде отговор.

Думата аул има доста значения в тюркските езици, включително "лагер, гарнизон". Проблемът е, че с този вокализъм няма шанс прабълг. аули от хрониките и надписите да има тюркски произход. По-скоро би звучала айъл (ср. чув. ял < *аийл).

Най-агресивни са обществата с хортикултурно земеделие. При тях има най-много конфликти и най-голям процент жертви, ако не се лъжа.

Горките, в каква заблуда са изпаднали. Що не им пратиш по мейла едно CV и предложение за консултантски услуги И вземи да прочетеш статията, вместо само да и броиш страниците.