Кухулин

Прав си, от тези две думи почти нищо не може да се каже. Все пак, разгледани в контекста на периода и на другите паметници, те добавят още едно потвърждение на славянизацията. Статията е коментирана, струва ми се. Не знам колко е ранкирано списанието, но ми изглежда историческо. Доц. Степанов също е историк. Не му е работа да се занимава с лингвистика в официален план. Иначе, по същество какво мога да кажа - от моята любителска гледна точка изследването е пълен буламач. Нямам представа как изглежда през погледа на някой индоевропеист. "It is more acceptable to see in SYBIGI Indo-European *su- and baga-, which give, in Iranian *su-baga-." Каква е тая магия baga > bigi не ми е ясно. Може би дериватите *Бигиродица, *бигиин и евентуално *бигитур са изчезнали с времето, затова не са ни познати. Колкото до първата част на титлата, Степанов не дава решение на нито един от проблемите, посочени в тая тема. Даже не съм сигурен, че ги осъзнава.

На мен не ми е ясно защо е датиран в IX в. Бешевлиев пише "Той произхожда от IX в., когато още са съществували двете прабългарски класи боили и багаини", което не звучи много убедително. Иначе, от тези две думи какво може да се каже... тотална славяницация.

Е, това вече е философски въпрос. Ако ти си един беден селянин и някой утре ти предложи десетина хиляди лева, за да приемеш исляма, това икономическа принуда ли е? Ами по същество си е принуда, макар формално да не е.

В статията, а и на други места, процесът е описан достатъчно добре. Става дума за суми, далеч надхвърлящи милостинята. Тази традиция е стара колкото самия ислям (всъщност двадесетина години по-млада) - да се купуват сърцата на вярващите. Спасяването на мюсюлманите от гладна смърт е по съвсем друга линия.

Не намирам такава следа в цитата. Би ли я подчертал с червено?

Не знам откъде произлиза топонима Раково, нито името Раковски, но не ми изглежда да е от рак или ракия. Нещо друго ще да е. Може да имат връзка с ракита (salix viminalis). Този ракиджия от 1499 г. силно ме съмнява. По-скоро е някаква обърквация. P.S. Раково ще да е от рака "ларец с мощами" (ударение на първата сричка).

Значи, идеята ми е, че окончанието -ица се употребява както в южнославянските, така и в източнославянските езици. Може да има поне две обяснения - или руснаците са го заели от нас, или е общославянско. Второто според мен е по-вероятно, защото окончанието се среща и при западните славяни (vlčice, wilczyca). На праславянско ниво бихме могли да търсим някаква връзка с гр. -ισσα, ст.англ. -icge и т.н., но това вече са догадки. Мисълта ми е, че не можем да обявим някакъв български монопол върху окончанието -ица.

Aramaic of Jesus: Ρακα Matthew 5:22 Lexicon Тоя автор ни взе ептен за абдали ПП Ахам, ясно

Е сега я втасахме

Възможно е руснаците да са заели окончанието като морфема от южнославянските езици, не знам. Факт е, че и при тях е продуктивно, например золот-ица (река Летняя Золотица), город-ица ("Во Владимирской обл. городица - старинное городище") - все източнославянски корени с въпросното окончание.

Сега се замислих, че те и руснаците си имат суфикс -ица за женски род, например буква - буквица, та ракица може съвсем спокойно да си е чисто руска форма.

Е какъв отговор да ти дам - отваряш речника и гледаш: http://www.nisanyansozluk.com/?k=rak%C4%B1 Аз такава дума раки в българския не знам. Ако ще е заемка в турския, то би следвало да е от гръцки. Само че, ако обърнеш внимание горе на речника, в турски са регистрирани и двете форми - раки и араки. Оставям на теб да обясниш втората с българска или гръцка заемка.

Това дали не идва от българското ракийца?

Отвори произволен речник на някой от тюркските езици и сам ще разбереш какви глупости си написал Иначе си прав, сигурно твърде често говоря небивалици, но позволи ми да се усъмня баш в твоята способност да ме изловиш

Лол, сега обърнах внимание - всъщност турската дума е заемка на атрибутивната арабска форма арак-и عرقى с последваща афереза в турска среда. Според мен е супер-супер невъзможно независимо съвпадение в българския или гръцкия език. Не знам, хубаво е някой лингвист да каже.

Всички други постижения на Архимед бледнеят пред опитите му за примитивно интегрално смятане. Мисля, че беше нещо на ниво риманови суми, описани в един палимпсест. Сравнително ново е откритието.

Линкът, който дадох, е английски превод на ръководството. Няма описание на дестилацията, а само приложения в иконографията. Да, употребява се думата раки, но: 1) ръкописът е късен, от XVIII в. 2) няма данни думата да е присъствала в изворите на Дионисий 3) на някои места думата раки се употребява със значение "мастика" и служи за лепило По принцип не е невъзможно ромеите да са пили мастика през XIV в., но не и баш много вероятно Като говорим за вероятности, на пръв поглед ми изглежда много странен варианта, при който българи, гърци и турци адаптират независимо един от друг арабската дума арак > раки. При по-дълбок анализ може да се окаже закономерно, не знам.

Принципно, при краен бюджет е по-добре двама души да завършат по едно висше, отколкото един да завърши две. Ако държавата субсидира Огнян още веднъж, някой друг ще остане несубсидиран. Иначе, у нас висшето все още не е чак толкова скъпо и Огнян би могъл да заделя по 200 лв на месец, ако има чак такъв ентусиазъм за второ.

Единствената следа от дестилиран алкохол в цялата византийска литература се открива в ръкописа "Херменея" от Света гора. Компилацията е късна - от XVIII в. - дело на монаха Дионисий. Смята се, че е използвал сведения от по-ранни текстове (IX - XIV в.), но няма ясно датиране. Голяма част от съдържанието е ръководство по иконография с описания на технологиите, които на няколко места включват и дестилиран алкохол като разтворител. Hetherington, The 'Painter's manual' of Dionysius of Fourna, 1974

Векът не може да е объркан, защото такова чудо като горното на снимката не е съществувало през XII в. Всички рисунки са на някакви малки алхимични устройства. XIV в. е един по-приемлив период и въпросният ал-Идрис неслучайно е позициониран там.

Друг интересен момент по темата - дали в надписа за Йован бакал (1499 г.) от Еленишкия манастир наистина се чете думата ракиджия. Според сайта на Патриаршията ставало дума за Иван Ракиджията в някакви бележки след XVII в.

Мен за Русия ме домързя да проверявам, честно казано, но Стандарт и там прати водката през XIV в. В тяхната Википедия пише "Доподлинно известно только то, что в XVI в. дистилляция алкоголя прочно утвердилась на Руси".

Хм. Порових малко в нета, но интересно - не открих нищо от горните факти като научна публикация. Нито за масовата дестилация през ВБЦ, нито за казаните на ал-Идрис, нищо. Отделно, не открих никакви споменавания на дестилиран алкохол във византийските книги. Направо странна липса.

Ето я темата - http://forum.boinaslava.net/showthread.php?12319

Брех, изведнъж се събра много информация. Ще трябва по-внимателно да се обмисли.