Религиите и сектите в България

[viavita]

Благодаря ти за тази информация!

Нека се знае обаче, че между руското Бяло братство и българското няма абсолютно нищо общо. Те са нещо съвсем различно.

Всичко това е хубаво да се знае и ако има нарушаване на човешките права, от което и да е духовно учение да си носи последствията.

Всичко това ме накара да се замисля за едно друго нещо. От Библията знаем, че господаря на този свят всъщност е Дявола, нали?

Тогава къде можем да видим неговите проявления? Щом е господар значи повечето от нещата, които се случват той би трябвало да ги дирижира.

Кой може да каже къде го има и къде го няма?

[tonkata3]

Я да видим, какво казва Дънов: "Някои се опълчват против дявола, но съвременното общество не знае колко много дължи на него. Вие трябва да благодарите на дявола и ако той би изчезнал само за един миг от света, би настанал голям смут...Днес говорят за дявола, че бил много лош...А ПЪК АЗ ВИ КАЗВАМ, ДЯВОЛА Е ЕДИН ОТЛИЧЕН УЧИТЕЛ. Някой път го СРЕЩАМ, ПОЗДРАВЯВАМ ГО И ГО ПИТАМ: Къде си ходил? - "Живея между тия културни хора... АЗ ГИ УЧА НА ЕДНО, а те вършат друго, а после се оплакват на Баща си, че все аз съм бил виновен за техните грешки" (Бисера, стр.139). Значи дъновистите трябва да го слушат - щото ако не го послушат - лошо и тогава ЧАК СЕ СЕЩАТ ЗА БОГ, а просто трябва да го слушат и Бог за какво им е тогава??????

"Моето учение, което ви проповядвам, е, че всеки ден се прераждате от ангели на дяволи и обратно".. (Духът и плътта, стр23). Е, значи сме си колеги с дяволите!

Какво казва Библията за дявола: - съгрешил против Бога (2 Петр.4:1, Йоан 3:8); причината за падането на човека в грях и нещастие (Бит.3:1); който се ПРОТИВОПОСТАВЯ НА делото Божие (Зах.3:1, 1Сол 2:18);

който ПРОТИВОСТОЙ НА ЕВАНГЕЛИЕТО (Мат. 13:19; 2 Кор.4:4), който прави ЛЪЖЛИВИ ЧУДЕСА (2 Сол. 2:9); който е човекоубиец (Йоан 7:44); който ПРЕЛЪСТЯВА (Бит. 3:13; 2Кор.11:3) и ЛЪЖЕ, ЧЕ ГРЕХЪТ НЯМА ДА СЕ НАКАЖЕ (Бит. 3:4, 5); на когото естеството е: Дързост (Мат. 4:5,6), Гордост (1Тим.3:6), Сила (Ефес.2:2 и 6:12), хитрост (Йоан 8:44), клевета и лукавство (сравни Бит. 3:1 с 2Кор.11:2), измама (2 кор.11:14; Ефес. 6:11), свирепост и немилостивост (Лука 8:29 и 9:39, 42, 1Петр. 5:8), който рика като лъв за човешката душа (1 Петр. 5:8), но който ще бъде осъден в съдния ден (Иуд.6; Откр. 20:10) и хвърлен в огненото езеро: което е втората смърт (Мат. 13:38; Деян. 13:10, 1Йоан 3:10).

Та ако си дъновист - Дънов казва да го слушаш, да не се притесняваш от неговото съществуване. Ако не се ръководиш от Христос - какво точно искаш да ти кажа: Как Христос ни учи да го разпознаваме и и да се предпазваме ли?

[tonkata3]

ДЕСЕТ КОНТРОЛНИ ВЪПРОСА

Всички ние привикваме да живеем при нови пазарни условия. Пазарът се възцари в много области на нашия живот, за съжаление в това число е и религиозната. Върху нас връхлетя огромен поток от религиозна информация, понякога с чисто рекламен характер. Отново и отново ние се изправяме през избор. Мисля, че днес едва ли ще се намери човек, който нито един път да не се е сблъсквал с мисионери, учители, проповедници на нови религии, учения и философски системи. В нашите градове се появиха множество религиозни групи и организации. Някои от тях ни бяха известни само от слухове, за много от тях не бяхме чували никога. И всяка провъзгласява себе си за единствената носителка на истината от последна истанция, която е способна да ви спаси, да ви помогне да преодолеете всичките си проблеми и да постигнете невиждани успехи.

Как да се разбере, доколко истински са тези обещания?

Как да се разбере, дали приближилия се до вас човек не е член на тоталитарна секта (разрушителен култ) ?

Как да се разбере, дали не се явявате обект за вербуване, не ви ли въвличат в организация, чиито член никога не бихте станали, ако имахте пълна информация за нея?

Веднага искам да предупредя, че всичко, казано по-долу не се отнася за традиционните религии във вашия район, плодовете от дейността на които вие може да видите в културата и историята на нашата стра. Тук се говори за нови, неизвестни за вас от по-рано религиозни учения и теории. Обръщам се към хора, които още не са направили своя религиозен избор: 0. Кажетакъв случай трябва вежливо, но твърдо да прекъснете вашия събеседник и да го осведомите, че в този момент нямате намерение да започвате дискусия за Христос или Сократ, а искате да получите откровен отговор за лидера на неговата група.

Ако вербовчикът отбягва прекия, ясен и конкретен отговор, може да бъдете сигурни, че той иска да скрие нещо от вас.

Помнете, че винаги имате в запас един аргумент, на който нито един вербовчик не може да възрази; вие винаги може да се отдалечите от него или, обратното, да го помолите веднага да напусне вашето жилище или кабинет.

Трябва задължително да спазвате още едно правило: никога не давайте вашия адрес или телефонен номер на човек, когото подозирате, че членува в секта.Ако се съмнявате, но все пак бихте искали да получите повече информация преди да направите окончателния си извод, помолете го да ви даде неговия адрес и телефон, за да може по-нататъчните контакти да стават по ваша инициатива.

Помнете, ситуацията трябва да се контролира от вас!

Не позволявайте на никой да ви оказва натиск с цел да ви принуди да дадете лична информация за себе си. Винаги е по-добре да изчакате, отколкото да дадете телефона си и след това да нямате покой ден и нощ от престорено-настойчиви неканени вмешателства.

Ако ви се отдаде да зададете предлаганите въпроси с нужния тон, без агресивност или скрита подигравка, те могат да принудят сектанта да се замисли. А това вече е особено много: като се замисли, човек може да види в друга светлина своето членство в сектата и да направи първите стъпки да я напусне.

ПОМНЕТЕ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СТОИ ПРЕД ВАС Е ПРЕДИ ВСИЧКО ЖЕРТВА И СЕ НУЖДАЕ ОТ СЪЧУВСТВИЕ И СНИЗХОЖДЕНИЕ.

И ТАКА, ЕТО 10-те ПРЕДЛАГАНИ ВЪПРОСА:

1.От колко време сте член на групата?

За вас още от самото начало е важно да знаете с кого си имате работа. Човек, въвлечен в тоталит.секта преди по-малко от година, обикновено е още съвсем неопитен. Следователно, вероятността той да прибегне до лъжа е по-малка, но във всеки случай той не може да лъже толкова убедително, колкото опитният вербовчик. Ако вашият събеседник вече много години е член на групата, то искайте от него най-конкретни отговори на всички ваши въпроси. Ако той се опита да се измъкне, винаги може да попитате, как не си е направил труда да получи отговор на толкова прости въпроси след като е бил в групата толкова години.

2. Вие искате да ме привлечете в някаква организация?

Най-често вербовчикът ще отговори на този въпрос така: "Не, вие просто ми харесахте и аз искам да споделя информация за нашето учение (метод, организация). По-нататък всичко зависи от вас, дали искате да се възползвате от нея или не". Прекрасно. Запомнете този отговор, защото ако вашият събеседник е представител на тоталит.секта, той все пак няма да може да не прибегне до методите за вербуване и натиск и тогава ще е подходящото време да му се припомни, че е излъгал; да му се напомни за това вежливо, но твърдо да бъде помолен да ви остави на мира.

3. Можете ли да изброите имената на всички други организации, свързани с вашата група?

Когато задавате този въпрос вие се опитвате да изясните дали вашият събеседник не е член на тоталит.секта, кято ви е известна. Почти всички секти от този вид създават около себе си редица прикриващи (фронтови) организации, за да не се подплашат веднага потенциалните членове. Например: "Църквата на Христос" често действа като кръжок или общество за изучаване на библейска литература;сектата "Семейството" (тя е и "Деца на Бога") се представя като "Съюз на независимите християнски мисионерски общини"; "Местната църква" на Свидетеля Ли (или просто "Църква в NN) разпространява своята литература чрез независимото издателство "Жив Поток";

"Жива вода", "Нов живот", "Жив извор", "Слово на истината", "Църква на новото поколение", "Църква на завета", "Жива вяра", "Слово на живот" - такива претенциозни имена си дават местните представителства на окултното неохаризматично "Движение на вярата" (то е и "Теология на процъфтяването"; "Дианетика", "Нарконон", "криминон", "Хабърд колеж" и т.н. са само някои от имената на т.нар. "Църква на сциентолозите".

Но най-много фронтови организации имат мунистите (между другото официалното име на тяхната секта е "Асоциация на светия дух след обединяването на световното християнство". Само техният списък образува доста обемиста брошура. Тук са и "Международен фонд за образование", "Международен религиозен фонд", "Международна асоциация за изучаване на принципа -CARP", "Международен женски фнд за мир в целия свят" и "Академия на професорите за мир в целия свята" и много, много други.

Търпеливо повторете въпроса: има ли организации, свързани с групата, в която членува вашият събеседник или имало ли е такива в миналото? Ако събеседникът ви каже, че не е осведомен, помолете го да разбере това от своите колеги и да запише на листче имената на всички такива организации. А вие ще му позвъните утре.

Ако вербовчикът ви отговори, ч е няма такива организации, а в последствие откриете, че ви е лъгал - ето отново отличен повод, за да го разобличите. Ако не зададете този въпрос, рискувате да не откриете, че и тук са ви излъгали.

4. Назовете основателя и, ако той вече е починал, върховния ръководител на вашата група.

Опитайте се и тук да получите максимално пълен и откровен отговор на вашия въпрос. Не е изключена възможността вербовчикът да не назове истинския глава на групата, тъй като неговото име може да бъде достатъчно омразно. За прикритие вашият събеседник може да се позове на ръководителя на отделението на сектата във вашия район, град, държва. Искайте да чуете името на истинския глава на сектата.Възможно е, ако го чуете, веднага всичко да ви стане ясно и да не пожелаете повече да продължавате този диалог.

5.Разкажете за миналото на главата на организацията, за образованието, което е получил. Няма ли престъпно минало? Привличан ли е под съдебна отговорност? Ако да - за какво?

Важно е да се знае дали наистина лидерът е такъв, за какъвто се представя. Например, основателят на "Хербалайф" Марк Хюз няма нито медицинско, нито фармакологично образование. Самопровъзгласилият се "Христос" - Висарион (Сергей Тороп) - по-рано е бил милиционер. Най-първият мормон Джозеф Смит е започнал своята духовна кариера със спиритизъм и иманярство, докато кръстникът на йеховизма - Чарлз Теиз Ръсел от 11-годишен е бил дребен лавкаджия. Бхактиведанта Свами Прабхупада - основателят на кришнаизма - до излизането си в пенсия и провъзгласяването на материалния свят за илюзия, е бил успял бизнесмен, а "божествения учител" (той е и "духа на истината") Секо Асахара, глава на сектата "Аум синрик" е започнал като мошеник на фармацефтичната нива, а след това е основал мрежа от евтини ресторантчета в Япония. Духовният баща на наричащото се "Истнинско християнско движение" "Теология на процъфтяването" - Кенет Хейгин. в действителност сериозно се е занимавал с окултни практики. Не можем да не споменем основателят на сциентологията "геният на всички времена" Л.Рон Хабърд, който не е успял да завърши нито едно висше учебно заведение, провалял е всяка работа, с която се е захващал, бил е замесен в редица нечистоплътни финансови машинации и до изобретяването на "дианетиката" едва е свързвал двата края, като е печатал долнопробна научна фантастика за булевардни списанийца.

Също толкова важен е и въпросът за криминалното минало на основателя на сектата. Например, основателят на "Обединителната църква", корейският предприемач Сан Мюн Муун два пъти е привличан под отговорност в Корея (според някои сведения за двуженство и сексуални извращения). През 1985 г. той е излежал 13 месеца във федералния затвор на САЩ за нарушаване на данъчното законодателство.

Естествено, само по себе си скандалното минало на главата на сектата не го прави автоматично мошеник и шарлатанин, но все пак по правило дим без огън няма. В действителност удивително е колко често репутацията на ръководителите на разрушителни култове е компроментирана.

Като изучите миналото на главата на сектата и начина му на живот, можете да си направите някои изводи относно степента на доверие, с която можете да се отнесете към него. например, ако сектата ви предлага да изслушате курс лекции за това как да се научите да изграждате успешни и ефективни отношения с хората, за вас ще бъде полезно да научите, че нейният глава вече три пъти се е развеждал. Ако основателят на сектата взема наркотици и е известнен със своето много странно (да не кажем нещо повече) поведение и начин на живот, като например Л.Рон Хабърд, струва си да се замислите наистина ли той може, както твърди, да разреши всички проблеми на човечеството. Ако узнаете, че пламенният проповедник на божествената любов, основателят на сектата "Семейството" Дейвид Берг, на стари години се скрил от целия свят и се обкръжил с харем от млади момичета и открито събира порнографски материали от членовете на сектата си, струва си да се замислите към каква именно любов призовава този "пророк". Когато Сан Мюн Муун провъзгласява, че цялата му дейност е насочена към утвърждаване мира в целия свят, уместно е да си спомним, че в Корея на неговото движение принадлежи завод, произвеждащ автомати М-16.

Естествено, възможно е вашият събеседник да не знае нищо за миналто на главата на своята група, тъй като не е задал навреме нужния въпрос на сектанта, който го е вербувал. Тогава е времето да попитате: "Как сте могли да посветите целия си живот на човек, без да разберете за него нищо?" Помнете, всеки разрушителен култ се стреми да завербува човека преди да му бъде съобщена важна информация за самата организация и нейния водач, докато всяка добропорядъчна организация още от НАЧАЛОТО предоставя пълна информация за себе си и кани човек да стане нейн член чак тогава, когато той сам осъзнае, че е готов за това.

6. В какво вярва вашата група? Вярва ли, че целта оправдава средствата? Има ли случай, при които е полезно човек да бъде излъган?

Повечето то вербувщите едва ли ще почнат да ви излагат учението на сектата направо на място. Тях ги учат да възбуждат любопитство и любознателност, за да ви привлекат към себе си; да се чуе лекция, да се гледа филм, да се вземе участие в семинар. Те знаят, че там, на тяхна територия ще имат по-голяма възможност и начини да ви подчинят на влиянието на сектата. Ако човекът в отговор на въпроса ви отказва да изложи основните положения от вероучението на групата - бъдете уверени - той крие нещо от вас. Може да каже, че се бои да не го разберете погрешно и да не би да си съставите преврана представа за групата, заради несъвършенството на краткото му съобщение. Въпреки всичко, настоявайте на своя въпрос. Всяка достойна религиозна организация е в състояние кратко да изложи основите на своята вяра. А ето, тоталитарните секти съвсем не са заинтересовани от това вие веднага, без съответната подготовка, да научите всичко, в което е определено да вярват техните членове, което се разпространява сред тях като материли за вътрешно ползване.

Ако все пак вербуващият ви започне да излага учението на сектата не му подзволявайте да се отклонява и измъква само с оценъчни термини "хубава", "възвишена", "честна", "истинско християнска" и т.н. Всичко това е само поредния опит да смени темата на разговор. Помолете го да бъде по-конкретен.

Ако след известно време научите, че предложеното описание е съдържало в себе си съществени изопачавания и напълноти, то вие имате пълното морално право да пратите вашите събеседници да си вървят вкъщи. Сектантите ще положат всички усилия да ви убедят, че са били длъжни да не ви кажат цялата истина, защото сте били под влиянието на средствата за масово осведомяване, които са определяли вашето съзнание, и ако те биха ви казали всичко веднага, то вие нямаше да ги слушате. Не се поддавайте на този аргумент, защото това значи само едно-вербуващата организация смята, че целта оправдава средствата. Никоя достойна организация няма да използва лъжи, за да помогне на хората.

7. Ако стана член на вашата организация, как ще трябва да променя живота си? Трябва ли да оставя учението и работата си, да ви пожертвам всичките си спестявания и собственост, и да прекъсна връзките си с всички близки и приятели, ако те се изказват против това мое решение?

Ако вашият събеседник е член на тоталитарна секта, то скоро ще каже, че от вас нищо или почти нищо няма да се изисква и може да продължите предишния си начин на живот и дори веднага да достигнете всичко, към което се стремите. Все пак за повечето сектанти този въпрос ще бъде много неприятен и веднага ще ги принуди да заемат отбранителна позиция. Затова внимателно наблюдавайте реакцията на вербуващия, когато задавате този въпрос. След като ви отговори попитайте, с какво се е занимавал самият той преди влизането си в сектата и с какво се занимава сега. Позволете си да се усъмните, ако сам се назове притежател на рядка професия или студент в престижен ВУЗ. Отново попитайте дали на членовете на неговата организация е позволено да лъжат.

Ако ви предлагат да се запишете на безплатна програма, полезно е да се уточни дали наистина тя е безплатна или след първия, въведителен курс, ще ви се наложи да плащате по прогресивно растяща таблица. Същото се отнася и за работата при много изгодни условия: казва, само да платите начална такса (да се премине платен подготвителен курс, на "изгодна" цена да се получи първата част от стоката и т.н.). Помнете, че във всяка пирамида забогатява само нейната върхушка.

8. Има ли спорове относно дейността на вашата организация? Ако някои се изказват срещу вашата организация, какви аргументи използват?

Този въпрос ще ви покаже доколко информиран е вашият събеседник или доколко е готов за откровен разговор. Ако го зададете вежливо и с приятелска усмивка, то колкото и да е невероятно, често можете да чуете в отговор: "Знаете ли, има такива странни хора, които казват, че сме тоталитарна секта, че всички сме с промити мозъци и ни наричат зомби. Представяте ли си? Ето, аз например, нима приличам на зомби с промит мозък?" На това може да зададете насрещен въпрос: "А според вас, как трябва да изглеждат зомбите с промити мозъци? Как се държат те?" Преди всичко, събеседникът ви ще се почувства достатъчно неудобно и ако настоявате за отговор, той бързичко ще се постарае да намери благовиден предлог, за да се отдалечи.

9. Какво мислите за бившите членове на вашата организация? Случвало ли ви се е някога сериозно да разговаряте с ваш бивш член и да научите от него причините, поради които е излязъл от организацията? Ако не, то защо? Нима вашата организация не ви позволява да общувате с хората, които са я напуснали?

Реакцията на тези въпроси може да ви открие особено много. Нито една достойна организация няма да забранява на своите членове да поддържат контакти с хората, които са я напуснали. Всяка достойна организация се отнася с уважение към свободата на човека и в това число правото на своите членове да я напуснат. Колкото и да съжалява за тяхното решение, тя никога няма да ги възпрепятства в това. А ето, че това не може да се каже за разрушителните култове. За тях всички членове, които са ги напуснали, са люти врагове, изменници и предатели. Всички секти внушават на своите членове страх от тях, като правят всичко възможно, щото те да се държат по-далече от тези, които критикуват организацията, а още повече от бившите й членове.

Макар, че някои по-опитни вербовчици могат да отговрят на вашия въпрос: "Да, разбира се, някои мои близки приятели ни напуснаха", но ако ги помолите да разкажат по-подробно за това, отново ще разберете, че ви лъжат. Уместно е да се запита: "Какви причини привеждат, когато обосновават своето решение да напуснат вашата организация?" и "Е, и сега, когато те ви напуснаха, смятат ли че са по-щастливи от преди?". Малко вероятно е вербуващият да ви отговори ясно на тези въпроси.

10. Кажете три неща, които не ви харесват във вашата организация и във върховния й ръководител.

Знаем много православни, които открито критикуват своята Църква и нейните иерарси. Знаем католици, критикуващи папата и протестанти, които много рязко се изказват за своите църкви. Към това може да се отнасяме по различен начин, но то е факт. А да сте чували поне за един сектант открито да изказва дори умерено критични мисли за основателя на своята група, за ръководството й или за самата нея?

Аз много пъти съм виждал сектанти, които в отговор на въпроса, дали в тяхната организация се практикува контролиране на съзнанието, широко се усмихваха и казваха: "Какво говорите, разрира се, че не". Но също така и душевноболният никога не се признава за непълноценен, и алкохоликът разпалено ще отрича своята зависимост от спиртните напитки. Ако човек осъзнава своята болест, това е вече първата крачка по пътя към оздравяването.

Най-добрият начин да се докаже на един човек, че е наркоман е да се склони да опита няколко дни да се ваздържа от вземането на наркотици. Най-добрият начин да се провери дали един човек се намира под въздействието на контролиране на съзнанието е да се провери дали му е останала способността критически да възприема заобикалящото го.

КАКВО СЕ ПРАВИ СЛЕД ТОВА

Внимателно наблюдавайте сектанта, когато му задавате предлагания въпрос. Той някак си ще се запъне и ще гледа смаяно няколко мига. Когато все пак събере мислите си за отговор, едва ли ще може да ви каже нещо конкретно. Това е "естествено", защото за сектантите не само е забранено да се изказват, но и в мислите си да допускат критични забележки относно организацията си и нейното ръководство, нейният ръководител.

Ако сте задали всички тези въпроси и не сте забелязали някакъв фалш в отговорите на вашия събеседни и все още искате да получите допълнителна информация за организацията му, вземете още някои предпазни мерки преди да стигнете до окончателното решение. Срещнете се и с други членове на организацията, задайте им същите въпроси и проверете, доколко съвпадат един с друг получените от вас отговори. Ако отговорите много се различават, попитайте събеседниците си, какви са причините за това и вижте, какво ще ви отговорят.

Преди да се съгласите да вземете участие в някое мероприятие на организацията, опитайте сами да разберете нещо повече за нея. Ако тя се нарича християнска, попитайте какво мислят за нея представителите на традиционните християнски изповедания във вашия район, ако е мюсюлманска - мюсюлманите, ако е будистка - будистите и т.н. Ако организацията твърди, че нейните основатели са успели да обединят в своето учение всички съществуващи религии, то моля ви, бъдете особено внимателни. Както показва многовековната история на религиозната мисъл, такива изкуствени "обединения" водят само към по-нататъчни разделения и обособявания. И не случайно, че всички основатели на най-зловещите секти на 20 век, започвайки от Ленин и Хитлер и завършвайки с Муун и Раджинеши, са заявявали, че най-после са успели да намерят магическата формула за всеобщото единство.

Ако не сте успели да разберете нещо за организацията и както преди тя ви се трува, заслужаваща внимание, вземете със себе си на нейно събрание (мероприятие) приятел, на когото имате доверие. По този начин ще има с кого да обмените мнения за видяното и чутото. Наистина, много разрушителни култове, главния принцип, на които е разделяй и владей, веднага ще се опитат да ви разделят един от друг. Преди всичко това ще изглажда спонтанно: някой ще започне разговор с вашия приятел, а в този момент друг ще ви зададе въпрос и след няколко минути вие двамата ще се окажете в различни краища на стаята. А някои секти могат още от самото начало да обяват, че по правилата на семинара всички участници трябва да изпълняват предлагните задания в двойка с непознати за тях хора. Не се съгласявайте на това, изисквайте да не ви разделят от вашия приятел. Ако ви заставят да се подчините - просто излезте навън.

Ако по време на мероприятието почувствате, че ви принуждават да приемете мнението на мнозинството, преди да сте си съставили свое собсвено мнение или да се подчините на едно стереотипно поведение, което не ви харесва- с други думи, че е започнал процесът на кодиране - незабавно станете и обявете, че не ви харесва, когато ви манипулират и се опитват да контролират вашето съзнание. Колкото по-силно обявите това, токлова по-бързо ща ви изведат от стаята. А кой знае? Може още няколко човек да се възползват от възможността и да излязат заедно с вас.

Ако всичко това стане на семинар в чужбина, на който сте попаднали по покана на една или друга организация, не се смущавайте. Не се чувствайте с нещо задължен към нея. В края на краищата, ако организацията е платила вашите билети и пребиваване, тя е повече заинтересована за вас, отколкото вие за нея. Помнете, че страната, която ви е поканила се е задължила пред местните власти да ви издържа и да ви оказва медицинска помощ до края на пребиваването ви в дадена страна.

Уверявам ви, че възможността изведнъж да се окажете в непознат чуждестранен град на улицата и без средства за съществуване и обратен билет, практически и изключена. Ако въпреки очакванията, това все пак стане, обърнете се в най-близкия полицески участък и съобщете, че по незнание сте се оказал гост на организация, която ви оказва психологически натиск и отказва да изпълни своите задължение пред имиграционните власти. Помнете, че никакви разписки, които организацията е могла да получи от вас преди напускането на родината ви, не я освобождават от задълженията, свързани с пребиваването ви в чужбина. Така че няма от какво да се страхувате.

Главното е да бъдете разумни и внимателни. Не се поддавайте на любопитство във вреда на здравия разум. Прекалено много хора са се оказали въвлечени в секти от прекомерна самоувереност. Те са били убедени, че ще могат да се държат под контрол във всяка ситуация и никога няма да попаднат под нечие влияние. така хората започват да пушат ( "все пак ще мога да ги оставя, когато поискам"), стават алкохолици и наркомани. За съжаление неконтролираното любопитство и прекомерна самоувереност са довели до трагичен край прекалено много хора. Нека да не се поддаваме на такива изкушения.

(При работа над брошурата са използвани материали от книгата на Стивън Хасан: Stephen Hassan. Combatting Cult Mind Control. Rochester, Vermont. 1990).

Има и "по-безобиден" начин да станеш член на секта - прочиташ подходящите книжки (на последната страница МОЖЕ даже да има и телефон и адрес за повече информация - например фантастиката на Р.Хабърд), с които е пълно по сергиите и на "Славейков" и любопитството ти може да те отведе към съответната организация, ти сам да я намериш или да попаднеш на човек с твойте разбирания, който ще ти помогне в случая.

В последните години това се наблюдава - "плъзват" книгите на някой изключителен "гении", я професор, я доцент (на някакъв университет в чужбина ???, или ученик на велик "духовен учител"), я изобретател на някакъв метод за усъвършенстване (физическо, умствено или нравствено) и сред няколко години, когато получи информация, че я има необходимата основа за създаването на организация под неговото ръководство - той пристига в България, подготвена е вече и рекламната кампания за това, и съмишлениците са налице.....

[Last roman]

Само не ми казвай, че си пъновистка...

[tonkata3]

Милинкия той - нещо болчица ли си имаш Що така-нали просто беше атеист?

[Last roman]

[tonkata3]

ФРИДРИХ РЮКЕРТ:

Аз слушах безбожник един да мълви:

"Не си ли помислял, християнино ти,

в каква си изпаднал измама ужасна,

в случай, че раят е една само басня?"

И чух от християнина тоя ответ:

"Не си ли помислял безбожнико клет,

че твоята участ безкрай е нещастна,

във случай, че адът не никаква басня?"

[Last roman]

Хубава басня, но адът е за вярващите, миличка:

Умира един мъж и отива на оня свят. Отива в рая, обаче не го пускат, имал бил много грехове, да отидел в ада. Върви той по оня свят и търси ада. Гледа по едно време, казани с кипяща вода, всякакви уреди за изтезание и разни мъчения... Не му харесало, продължава нататък. Влиза в някакъв бар. Вътре приятна обстановка, свири музика, момичета танцуват на пилони. Пита нашия: - Какво сте вие, тука? - Ада! - Как Ада, бе! А там дето са котлите и уредите за мъчение, там какво е? - Аха, там също е ад, само че за вярващите...

Я кажи по тоя повод - праведниците нехристияни къде отиват?

Или къде са отивали душите на всички умрели хора, преди Христос да цъфне на земята?

[tonkata3]

"кажи по тоя повод - праведниците нехристияни къде отиват?

Или къде са отивали душите на всички умрели хора, преди Христос да цъфне на земята?"

Ами нали си атеист, защото много си изучавал религията - значи трябва да знаеш, ако ли не знаеш, пропуските не те правят знаещ атеист

[Last roman]

Ако дедо Господ наистина е създал живота на земята, мисля че му е все тая дали ще го почитат като Аллах, Ахурамазда, Зевс, Юпитер, Вишну или Тангра. Така че твърденията на всяка една от религиите, че тя е истинска, а останалите неверни кучета ще горят в ада са ми много забавни.

А с въпросите, които зададох - просто искам сама да стигнеш до отговора, че различните религии са една измислица на хората и отразяват страховете им от природните сили. Затова им е необходимо, да знаят, че някой отгоре се грижи за тях, за да спят спокойно.

Митологията е приказка за пораснали деца.

На мен лично ми допада античната такава. Християнството, като разновидност на юдаизма доста скучно ми изглежда...

[tonkata3]

"Хубава басня, но адът е за вярващите,"

Верно, верно, а как ти се иска, а?!

"Ако дедо Господ наистина е създал живота на земята, мисля че му е все тая дали ще го почитат като Аллах, Ахурамазда, Зевс, Юпитер, Вишну или Тангра."

Ти само по име ли ги различаваш? Чети, момче, чети, защото оправдание от незнание няма - това да изкличиш в училище е друго!

"различните религии са една измислица на хората и отразяват страховете им от природните сили".

В един от постовете в темата за Еволюц.теория го обясних добре, така че не искам да се повтарям - чети! По твоята логика безбожието го има, защото някои хора не се страхуват вече от природата - евала, много ви е задълбочена апологията на атеизма! Ти си безстрашен, така ли?

[Last roman]

Страхове от природата е имало в началото, после е останал навикът, че там горе има някой, който да се грижи за всичко. Доста хитър начин за прехвърляне на отговорността от постъпките си на Бог, не мислиш ли?

А иначе само глупакът не се страхува от смъртта. Но аз съм реалист, а не фантазьор.

Относно четенето - трябва и ти да попрочетеш малко митология, и да зарежеш крайните твърдения, присъщи за религиозните фанатици, че само вярващите в определена религия ще намерят място в Рая. Даже и папата промени границите на Ада...

[tonkata3]

Само да вметна, че природата винаги ще бъде по-силна от човека - това, че човек я "впряга" да работи за него, не го прави по-силен от нея. Тя е част от нас (организма) и винаги ще сме зависими от нея (не напълно, но много). По въпроса, че страха от природата ражда религията - НЕ СЪМ СЪГЛАСНА. Да, има религии при които обект на обожествяването е нещо от природата, но АКО СТРАХА Е РОДИЛ РЕЛИГИЯТА, ТО Е ТРЯБВАЛО ЧОВЕКА ДА ОБОЖЕСТВИ ВСИЧКО ОТ КОЕТО СЕ СТРАХУВА, А НЕ ОТДЕЛНИ НЕЩА.

Защо избирателно подхожда към обожествяването? Защо в някой неща съзира нещо свръхестествено, а в др. еднообразни на тях - не? Не страха е причината,защото инстиктивно човек избягва нещата, от които се страхува, а в религиозното чувство (което е много сложно -в него освен страхопочитание има и др. чувства) страха не е панически страх, а благоговеене (обожаващо страхопочитание).

Също така най-древните религиозни вярвания, които знаем (по намерените каменни статуики, рисунки)

ни показват, че освен "страшни" природни явления и тела, човека е обожествявал и предмети и явления "благодетелни" за него. НО ОТКЪДЕ МУ ИДВА ИДЕЯТА, ЧЕ ИМА НЕЩО СВРЪХЕСТЕСТВЕНО (надхвърлящо, това което вижда, докосва, нещо висше)?Нищо в природата не е могло да даде такова понятие за по-висшето от природата и човека, за свръхестественото, ако човек предварително нямаше вроден стремеж към него, което е основа за религията.

А това, че имайки този вроден стремеж (идея за свръхестественото) в себе си човек го насочва към природата и обожествява част от нея, показва че оставен само на своите възможности човек търсейки удоволетворение на стремежа, на вътрешния подтик, най-много да почне да обожествява творението, защото свръхестественото (Твореца) надхвърля неговите естествени възможности за познание ( затова е СВРЪХестествено). Когато има вече Божествено откровение вече е друго.

Копирах го от темата за ЕТ - явно ти не си си направил труда да го търсиш там.

Хайде да направим един експеримент: би ли ми посочил, ти като безбожник, кои са твоите "спирачки" да НЕ извършиш едно дейние, което се класифицира като "лошо" - например кражба: влизаш в магазина, а продавача го няма, ти си сам...... Подреди ги -1,2,3....(не е нужно да е по важност, по значение, но гледай да си изчерпателен). После ще бъде моя ред.

Това, което каза по отношение на папата (имаш предвид прошката за юдеите, нали?)- прав си, че е дързост. Да, Божието слово, записано в Библията, ни казва кои ще влезе в рая и кой в ада, но човек (пък дори и папа) да го пренебрегне и да твърди обратното на написаното там????

[Last roman]

Дори неандерталците имали религиозни символи и рисунки. Погребвали мъртвите, значи и при тях имаме зачатъци на религия /интересно къде ли отишли душите им? В неандерталския рай?/

Освен страха от природата имаме преклонение и пред всички необясними процеси - дали ще е пред жената майка, която по тайнствен начин раждала нов представител на племето, или към някакъв зооморфен митичен прародител, с който племената са се отъждествявали.

По въпросите ти - ако си мислиш, че от кражба ще се въздържат единствено хората, изповядващи някаква религия, дълбоко грешиш. Вече споменах за лицемерно вярващите. От кражба и други престъпления човек го спират единствено морално-етичните норми, които има и възпитанието, което е получил. Спазването на законите на държавата и това дали човекът е примерен гражданин също е от значение. И преди да кажеш, че в Библията пише - "не кради", ще ти припомня, че и в Законника на Хамурапи има постановление срещу кражби. т. е. идеята не е отвчера.

Или да обобщя - може да си съвестен гражданин и да спазваш законите на държавата, а може да си лицемерно вярващ - нарушаващ и гражданските и библейски канони, което обаче да не ти пречи всяка вечер да коленичиш пред олтара и горещо да се молиш на Бог да прости греховете ти. Религията не играе особено значение в случая става дума за въпрос на възпитание и нравственост.

За папата - имах в предвид разширяването на границата на Рая и възможността на некръстените бебета, умряли при раждането да попадат директно там. Това е взаимствано от Исляма, в който малките деца отиват направо в Рая. А идеята на римокатолическата църква е по този начин да придобие популярност в страните от Третия Свят, където имаме висока детска смъртност.

[tonkata3]

"Дори неандерталците имали религиозни символи и рисунки. Погребвали мъртвите, значи и при тях имаме зачатъци на религия /интересно къде ли отишли душите им? В неандерталския рай?"

Така е - това са най-древните свидетелства за религиозни представи и вярвания. И те ни показват, че древните хора не са почитали само природни явления, които предизвикват страх у тях, а и благодетелните такива.

Иисус казва: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа"(Мат. 28:19) и още "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден" (Марк.16:16). Което от Православната църква се тълкува така: За да придобиеш спасение трябва 1. да си чул за Словото Божие, за Спасителя - естествено, че не можеш да вмениш вина на хората живяли преди идването на Иисус Христос, че не са научили за него (тук за новородените некръстени как смяташ не е ли резонно?Православната църква учи, че в случая вината е на родителите - ако са имали времето.); както и сега има племена в джунглата, за които и неподозираме, че съществуват, те няма как да са чули Иисус, за неговото слово;2. Трябва да повярваш и да се кръстиш - ето другите две условия, които са свързани - ТОВА ОБАЧЕ НЕ ТЕ ПРАВИ АВТОМАТИЧНО СПАСЕН, НО ТОВА СА ПЪРВИТЕ УСЛОВИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ НАЛИЦЕ. За да придобие спасение вярващият и кръстен християнин има още мнооого условия от Словото Божие, които да изпълни и то до края на живота си. Не се спасяваш като еднократен акт на изпълнение на Словото Божие, а до края на живота си се бориш за това. По-голяма вина за греховете си носят тези, които грешат след Кръщението (но никъде не се казва, че ада е само за съгрешилите вярващи ), защото Бог им е дал особена помощ за извършване на доброто, а те са я отхвърлили. "Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото." (2 Петр. 2:20).

Виждаш, че това не става с подписването на една брошурка - "Вече си спасен" или "Ела при нас и си спасен" или "Ти повярва и вече си спасен". Това не е според Православното тълкувание на думите Христови. А за това, че някой, както казваш ти, "лицемерно изпълнява" задълженията си като християнин - последният цитат го изобличава. Такива хора могат да излъжат другите, но не и Христос, защото той казва, че не гледа на лице (каква е постъпката), а в душата (кои са мотивите).

Сега за "кражбата":

Има и по-стари закон от тези на Хамурапи, запазени до днес, макар и частично: закони на Ер-Наму- най-ранния известнен до сега от 3 хилядолетие пр. Хр.; закони на Липит-Ищар;на Ешнуна... За разлика от кодекса на Хамурапи и др. този на Ер-Наму не е на принципа "око за око.." (както го има и в юдаизма). В кодекса на Хамурапи за материален ущърб наказанието може да бъде и смърт.

"ако си мислиш, че от кражба ще се въздържат единствено хората, изповядващи някаква религия, дълбоко грешиш." - не ми вменявай някакви повърхностни твърдения!Те са в поста след моя!

Ще си позволя по-нагледно да запиша, това което си посочил като "спирачки" за един безбожник:

(ако нещо не си съгласен с подреждането - кажи. Не ги степенувам по някаква важност!)

1.законите на държавата - т.е. дали закона определя твоето деяние за "добро" (законно) или "Зло"(незаконно) - преди всичко закона нормира външните взаимоотношенията между членовете на обществото, но в много широка граница, за да говорим за "нравственост" или "безнравственост" при изпълнение или не на закона. Дори самият закон определя, че не всеки,които го е нарушил е автоматично "безнравствен". Мотива да го спазваш - страх или уважение - закона не се интересува. ЗАКОНА Е СЪС ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ХАРАКТЕР.

--човекът е примерен гражданин - ако човек е решил да бъде примерен гражданин т.е. доброволно е приел силата на закона като справедлив и отговорността пред него - но МОЖЕ да имаме примерни граждани т.е. нарушили закона, но не хванати в нарушение; отношението ти към закона може да е привидно уважително,но да приемаш закона като ограничение против твоята воля т.е. това че си "примерен гражданин" или непримерен такъв не определя твърдо границите на "нравствен" или"безнравствен" като равнозначно на "примерен гражданин" или "непримерен";

2. морално-етичните норми (в определения исторически етап на общството - нали?)-НЯМАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ХАРАКТЕР, (доколкото не са обвързани със закон). Стесняват границите на "добро" и "зло", но тълкуването на нещо за "добро" е по външни признаци - за вътрешните мотиви можем или да предполжим или да разчитаме на споделеното от извършителя; тук вече имаме стесняване на обхвата на "добро" и "зло" до "нравствен" и "безнравствен" по отношение на външните признаци за изпълнение или не на морално-етичните норми на обществото - т.е. естествено, че изискването на обществото е и мотива да бъде "нравствен", но това трудно (100 %) се установява от наблюдателя и лесно се манипулира. Относно приложението на морално-етичните норми - доста субективно може да бъде съдържанието на всяка морална норма, както и начина на нейното оделотворяване. КРИТЕРИЯ СИ Е САМ ЧОВЕК ИЛИ ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ т.е. субективен.

4.възпитанието, което е получил (предполагам, че най-вече семейното като не изключваме и общественото - нали?); в този процес се извършва опознаване на морално-етичните норми, разбирането им като ценни или не дотам (някаква градация) и самоволното решение да се придържаш към тези, които си приел за ценни и важни. Т.е. възпитавайки те общ. и семейството те насочва, запознава, но решението и критерия са си твой (на определен етап от развитието на човека). Тук имаме САМОВОЛНО САМООГРАНИЧАВАНЕ - т.е. стестняване на обхвата на "добро" и "Зло" представен ни от закона, но по ЛИЧЕН КРИТЕРИЙ - АВТОНОМЕН МОРАЛ - на база морално-етичните норми на обществото. Тук "нравствен" пред обществото може да бъде и човек изпълняващ морално-етичните норми, но мотивите да не са морално-етичните. "Безнравствен" пък може да бъде класифициран и човек, кой външно не е изпълнил морално-етич. норми, но мотивите му са били морално-етичните.

Какво би възпряло вярващият човек от извършването на постъпка, която се класифицира като "неморална" или пък "противозаконна"?

Освен всичко изброено от теб по-горе се прибавя още и Божията воля -

това, което Бог изисква от хората. Но това изискване не е "над" или "пред" човека, тя е и тайнсвено вътрешно въздействие, с което Бог му помага да извърши това, което трябва - с Божията благодат. Оттук Божията воля е не само абсолютно нравствено изискване, но и благ дар, постижим в единството, съгласието и взаимодействието на човешката воля с Божията. Колкото повече възраства духовно човек, толкова повече притежава Божията благодат, възхождайки в състоянието на идеална свобода, съвършенство и святост (Св. Иван Рилски, св.Кирил и св. Методий....): "Ако някой иска да върви след Мене, нека се ОТРЕЧЕ ОТ СЕБЕ СИ, да вземе кръста си и Ме последва" (Мат. 16:24). От любов към Бог да се отречеш от ЕГОЦЕНТРИЗМА СИ, да подтиснеш инстинктите си (който е в основата на автномния морал и трудно може да бъде преодолян - не невъзможно, но...) и да приемеш волята Божия за твое ръководство. Сега в няколко реда едва ли ще мога в пълнота да изложа изискванията пред човека от Твореца, но ще кажа тези с най-силно звучене: да обичаш ближния си - като под ближен се разбира (притчата за Добрият самарянин - ето пример от неюдеин т.е. почти езичник) всеки, който се нуждае от твоята помощ (независимо от раса, пол, вяра...).; да обичаш враговете си (сам Иисус ни даде този пример като се молеше за своите мъчители, и св. Стефан също...); да положиш душата си за своите приятели - т.е. да си готов да жертваш всичко (дава се за пример най-ценното за един християнин -душата) за своето семейство, за близките ти, за приятелите, за народа си; Бог казва, че преди да принесеш жертвата си за Бог в храма, ако си се скарал с ближен първо иди и се помири и тогава изпълни задължението си към Бог - трябва първо да обичаш своя ближен като себе си! Любовта към Бог се доказва с любовта към ближните!!!

Независимо, че не си нарушил закона на държавата ("Кесаревото - Кесарю, Божието -Богу"), независимо от това, че никой може да не те вижда, когато вършиш злодеяние; независимо, че околните те възприемат според постъпките ти и живота ти за "нравствен" човек; даже храмове да строиш и жертви пред Бог да правиш -Бог не гледа на "лице", а в душата на човека.

"Доста хитър начин за прехвърляне на отговорността от постъпките си на Бог, не мислиш ли?"

Хайде сега бъди обективен и кажи за кой пътя към "нравствеността" е най-тесен, най-труден за изпълнение, най-продължителен като доказване и наистина заслужаващ похвала при изпълнение?Кой от тези два пътя може да издигне човека до най-висша степен на нравственост със своите изисквания? На кой отговорностите са най-големи и чий път е по-лесно да бъде избран от човек, който би искал живота му да мине по-леко, по-близко до неговото разбиране, по-близко до неговото "Аз"?

Говорим по принцип!

"Религията не играе особено значение в случая става дума за въпрос на възпитание и нравственост."

Играе, ако наистина си вярващ.

Защо според теб един човек би станал лицемерно религиозен?Каква е целта му?

[Sir Gray]

Roman, я зарежи фанатиците да се пържат в собствената си мазнина. Самият им фанатизъм им е достатъчно наказание. Едно време колегите поне са хранили лъвовете с тях, та е имало някаква полза от такива. Или пък една романтична вечеря в градинитите на вилата на мъждукащата светлина на няколко хиляди горящи на кръстовете разпънати. Ама така в далечината, по Виа Апиа, че да не се носи смрадта насам :)

[Last roman]

Тук обаче не ми стана ясно какъв е отговорът на простичкия въпрос, който ти зададох - къде са отивали душите на праведните /езичници, атеисти, даже и неандерталци/, преди появата на месията на земята, който да изкупи всички грехове на човечеството. На този въпрос всички религиозни люде /независимо християни, мюсулмани или юдаисти/ удрят на камък, така че е логично и ти да се зачудиш. Просто различните религии се противопоставят една на друга в борбата за душите на хората и са взаимноизключващи се.

Виждаш, че това не става с подписването на една брошурка - "Вече си спасен" или "Ела при нас и си спасен" или "Ти повярва и вече си спасен".

А средновековните индулгенции какво са? Ако те не отървават платежоспособния грешник от Божието възмездие, значи църквата най-нагло е лъгала хората и им е прибирала парите с цел облагодетелстване.

Хайде сега бъди обективен и кажи за кой пътя към "нравствеността" е най-тесен, най-труден за изпълнение, най-продължителен като доказване и наистина заслужаващ похвала при изпълнение?

Пътят на самоосмисляне и самоусъвършенстване. Ако човек няма вътрешни спирачки - никакви религиозни канони и табута няма да го разубедят да извърши едно богунеугодно дело.

Защо според теб един човек би станал лицемерно религиозен?Каква е целта му?

Визирайки посочения по-горе пример с индулгенциите, целта на лицемерните вярващи е да извлекат изгода от ситуацията - най-вече материално облагодетелстване на гърба на истински вярващите. Конфликтът в БПС между Пименовия и Максимовия Синод е достатъчно показателен пример, че "за парата - човек като няма що да прави - продава си и душата". Освен че политизираха православието в България, "светите отци" показаха и на целия народ, че заради лакомата хапка - църковните имоти, са готови да погазят собствените си църковни канони. Логично е българите, които винаги са били песимисти, да се настроят отрицателно към Църквата като институция, представляваща Бога.

[tonkata3]

"Тук обаче не ми стана ясно какъв е отговорът на простичкия въпрос, който ти зададох - къде са отивали душите на праведните /езичници, атеисти, даже и неандерталци/, преди появата на месията на земята, който да изкупи всички грехове на човечеството."

Ти наистина ли искаш да знаеш или просто така да си "чешем" езиците? Ако е второто - извинявай, ама нямам излишно време (защото отговора наистина изисква такова), особено ако отговорите от твоя страна бъдат просто подхвърлени лични класификации (както в една друга тема).

"А средновековните индулгенции какво са? Ако те не отървават платежоспособния грешник от Божието възмездие, значи църквата най-нагло е лъгала хората и им е прибирала парите с цел облагодетелстване".

Така - през 1054 г. православната църква се разделя на 2 - единият клон Западна православна църква (наречена католическа), а другия Източна православна църква ( православна). Православната църква не променя догматите си и не добавя нови след последния Вселенски събор 787 г. След разделението става невъзможно да се свика Вселенски събор - една част от християните са се отделили. Но при католиците е друго - те си формулират нови догмати (виж в един по-стар мой пост, какво означава догмат за Православната църква): непогрешимост на папата ( неговите еднолични определения за вярата са безпогрешни, говори от името на Христос - не може да бъде изведен от Бибилията); чистилището (няма го в Библията); индулгенциите (няма основание от Библията - даже обратното: има пример за един влъхва (гадател, предсказател, занивамащ се с магия) Симеон, който като виждал чудесата, които вършели апостолите с Божия помощ, поискал срещу пари и той да получи тази сила - от тогава и понятието "симония" - подкуп. В Библията това се определя като грях.), изпращането на Светият Дух от Христа (макар, че в Библията се казва - от Отец); непорочното зачатие на св. Богородица (няма основание в Библията и се издига в догмат нещо, което има за основание народното поверие - не че е обидно отношението към Б.Майка, но догмата е кратка формулировка по дадена тема на казаното в Библията, така че...).

Ако като аргумент срещу една идея или учение сочим това как един или друг привърженик го изпълняват или не и оттам да коментираме самите принципи на учението е НЕОБЕКТИВНО и ПОВЪРХНОСТНО. Пак ще се повторя върху принципа за водене на дискусия "Никой не е толкова добър или толкова лош, колкото е лошо или добро учението/идеята, на която служи". Както например от поведението на някой есесовец, който е проявил милост към врага си.... не трябва да е основание да определим националсоц. идеология като ценна и нравствена.

В случая обаче имаме основание, защото става въпрос за догмати т.е. формулировка, които трябва да са на основата на Библията. Тези догмати (на католиците)

обаче подменят Словото Божие - така, че критиката трябва да е насочена към тях, а иначе със сигурност е имало свещенослужители, които са критикували тези "нововъведения" - някой от тях се отделят и се връщат към православието до разделението (старокатолици), други пък са по-радикални в исканията си за отмяна (Лутар, който не е имал за цел да образува друг църква -протестантска, а само да се премахнат нововъведенията).

Ето това е аргумент срещу твоето твърдение, че е все едно каква религия ще изповядваш - не е все едно каква представа ще имаш за Бог, защото от тази представа се оформя и култа (пътя към Бога - ако представата за Бог е че той е жесток и за всяка грешка иска отплата живот - може да има животински или човешки жертви) и насоката на усъвършенстване (не при всички религии го има като цел - свъзано е с представата им за "Бог"); от представата за Бог се нормират и отношенията към едноверците, друговерците.... въобще ценностната система (нали не е все едно каква це е тя?). Така че разликата не е просто в името - с името се свързва определената представа за Бога.

"Ако човек няма вътрешни спирачки - никакви религиозни канони и табута няма да го разубедят да извърши едно богунеугодно дело."

Така е, даже може да се обърне срещу религиозните канони и табута, да се бори срещу тях, за да успокой съвестта си, че отговорност пред Бога няма - това се отнася за хората, които все пак имат съвест и тя ги изобличава, дори никой друг да не знае за престъплението им. Но има и такива, които са я приспали до такава степен, че вече не различават (или въобще не си правят труда да размислят върху постъпките си) "добро" от "зло" - за радикалната промяна при тях трябва силен мотив идващ отвън, който да "пробуди" заспалата им съвест. Тук можем да помислим, кой би бил този мотив - дали атеизма или религията? Аз приемам второто (даже мога да дам примери) - ти как смяташ?

Казваш "самоосмисляне" - решението да си вярващ също е самоосмисляне, дори и при мотива за "лицемерната религиозност". Божия закон е трансцедентен по отношение на човека, но със самоосмислянето и решението на волята той става за човека иманентен.

"Ако човек няма вътрешни спирачки - никакви религиозни канони и табута няма да го разубедят да извърши едно богонеугодно дело"

Така е, но според теб не заслужва ли повече уважение човек, който доброволно, осмислено си поставя повече "спирачки" пред себе си, поставя пред себе си повече изисквания като приема Божиите повеления, които както ти посочих въобще не са лесни за изпълнение (да не говорим, че колко от искренно религиозните успяват да достигнат до цялостното изпълнение на христ. идеал въпреки силния мотив, а нерелигиозният човек - кой е този мотив въпреки трудността да не се оправдава). Не просто трябва да не ги нарушава, а Бог иска от човек да ги изпълни с дела - не просто да кажеш "Като не можеш да помогнеш - поне не вдреди", а казва (ще ти го преразкажа), че който не работи за него е срещу него т.е. бездействието пред нуждата да направиш добро е също грях. Кой от двата пътя предлага по-висша степен на усъвършенстване на човека (по принцип!), по-големи изисквния? Още повече, че авторитета (БОГ), който стой зад този закон е справедлив и нравствен и искрено вярващият човек приема това че ще дава отговор дори за вътрешните си пороци, за мотивите си - макар че постъпките са "добри".

Няма оправдание, като това че законите ни не са добри - вижте, кои хора ни ги гласуват; вижте те не ги изпълняват, защо пък ние; мама и татко така казават, но те не го изпълняват - или те за другото сбъркаха може и сега да бъркат; За нерелигиозният човек АВТОРИТЕТ ИЗВЪН НЕГО няма - как ще се пребори с природата си, как ще се пребори със силата на инстинктите си (тук се включва и егоизма)

- ти казваш "себеосмисляне" - по кой критерии ще се оцениш, кой път те изобличава във вътрешните ти неизявени пороци - кой критерий? Не казвам, че безбожника няма дела добродетелни, но такава цялостна насока на усъвършенстване на личността на такова ниво, каквото нас религиозните Бог ни е поставил за цел - колко хора от безбожниците биха го направили сами оставени на собствените си критерии? Още повече ако авторитета който стои зад законите (политиците, държавата като цяло) или авторитета зад морално-етичните норми -състоянието на обществото - не предизвикват у теб уважение и преклонение пред тези норми - кой е би подтикнал човека от себеоправдаването (като сочи за пример тези авторитети) да си каже - "Въпреки това...". Вярвам, че го могат единици от обществото,защото за да вземе решението "болният" (грешния) да се "лекува", трябва първо да осъзнае, че е "болен" - т.е. той трябва да има пред себе си представата за "здраве" ( идеал и авторитет, който да е изпълнил този идеал, за да имаш пред него морална отговорност ).

Аз бих казала, че може би по правилно е не "религиозно лицемерен", а лицемерен атеист, щом осъзнато не е религиозен, а религиозността е само маска за......

Това за "двата" синода - писах в по-стар пост по темата - прочети го там. Просто някой нарекли се "демократи" политици решиха да действат по стария принцип от тоталитарно време по отношение на БПЦ - с "извиване на ръце". Това го писах по-горе - ние православните християни не идеализираме своите свещенослужители ( има и такива, който до края на живот си са изпълнили хр.идеал - св. Йоан Рилски, св.п-х Евтимий... и останали неизвестни - те служат за пример за подражание)- те са част от нас, от народа ни - не са ни спуснати отгоре. И те ще отговарят пред Бог (даже повече - защото са приели допълнителна отговорност - да бъдат свещенослужители)- но защо пред нас - нима ние сме изпълнили всичко, което имаме като християнски идеал, та да имаме това право. А пък безбожника, който например тайничко си се оправдава за грешките си - кой му дава това право?Защо и за свещениците той не признава собствения си критерий ( аз съм си критерий), а изисква от тях друго? Но ако е за успокоение на съвестта - то критиката е ясна като цел. Ако те ни учат на свое си учение ("Бъдете като мен...), на създаден от тях нравствен идеал, то тогава имаме правото да кажем - "А вие изпълнихте ли го?" и да им търсим отговорност.

[ISTORIK]

Религиозните движения в България

Религиозните движения не са феномен в българското духовно пространство, те са неразделна част от българската църковна и гражданска история.

Настоящият доклад, представен в рамките на Международния семинар „Заплаха от Сибир - нови религиозни движения от Сибир се стремят към българското духовно пространство”, се натоварва със задачата да изложи в кратък, но ясен историко-критически план религиозната ситуация в България от IX в. до наши дни. Вземайки предвид темата на семинара, докладът ще се спре по-подробно, но не изчерпателно, на съвременната религиозна ситуация в България и по-специално на двете сибирски религиозни движения стремящи се към българското духовно пространство - Църква на Последния Завет/ Виссарион и Анастасия.

1. Ереси в България през IX-ХV век

Нахлуването на сектите в България започва почти веднага след покръстваето на българския народ през IX век (865 г.). Проблемът с ересите в България е изложен още в Отговорите на папа Николай към цар Борис I.

Според исторически извори една от най-силните ереси, проповядвала по българските земи, е тази на богомилите. Тя се появява в държавата още в средата на Xти век, по времето на цар Петър (927-969) и изчезва напълно едва по време на османското владичество (втората половина на ХV век). Освен богомилската ерес по българските земи проповядват още ереста на варлаамитите, на юдействащите и на адамитите. Срещу всички от тях Църквата е вземала позиция и се е борела за изкореняването им.

2. Ереси в България през XVI-ХVIII век

Историческите извори относно ситуацията в България от след свикания в Търново антиеретически събор през 1360 г. до 70-те години на XVII век са по-скоро оскъдни и не позволяват да се добие реална представа за ересите проповядвани в държавата по това време. Историята на БПЦ свидетелства за разпространението на еретически учения едва към края на XVII век. Например, през 70-те години на XVII век, йеромонах Герасим от о. Крит проповядва неопределена еретическа доктрина, която притеснява цялата Костурска епархия, Македония. По този повод, през април 1668 Синодът на Охридската архиепископия го низвергва и забранява всякакъв контакт с него.

По-късно, през 20-те години на XVIII век друг йеромонах на име Mетодий Антракес от Янина, проповядва в Костур квиетисткото учение на испанския монах Мигел Молинос (1640-1696) и превежда съчиненията му. Mетодий е изгонен от Костур и Охридският архиепископ му налага два пъти епитимия. Въпреки това Mетодий продължава да проповядва учението си през нощта. През 1720 г. Цариградският патриарх Йеремия III (1716-1726, 1732-1733) и Синодът осъждат Методий в негово отсъствие. По-късно Методий се представя лично пред Цариградската патриаршия и се отрича публично от еретическото учение. През юли 1725 г. е възстановен в сан.

Що се отная до ересите заплашвали БПЦ от 1725 г. до началото на XIХ век изворите са откъслечни и недостатъчни. Някои османски извори свидетелстват, че в края на XVIII век българските земи са все още населени от павликяни, които в началото на XIХ век имигрират във Влашко.

3. Религиозни движения в България от XIХ век до 40-те години на ХХ век

В началото на XIХ век България става обект на чужда религиозна пропаганда.

Без да се брои Римокатолическата църква, чиито проповедници пристигат и се настаняват на българска територия още през XIV-XV век и чиито епархии наброяват 5 в края на XVII век, би трябвало да се отбележи, че различни религиозни общности (най-вече протестантски) нахлуват през XIX век в България. По същото време Българската православна църква се бори за своята независимост (получена на 28.02.1870).

Измежду протестантските религиозни общности, проповядващи в България през XIХ-ХХ век могат да се споменат методисти, конгрегационалисти и баптисти идващи главно от Америка. Мнението на клира, на народа и на българската интелигенция по онова време е противоречиво. Въпреки това, не може да се отрече факта, че тези протестантски общности допринасят много за просветната и социална дейност в България.

Необходимо е да се подчертае също така, че през този период не се говори вече за ерес, а горепосочените протестантски общности са класирани неправилно като секти.

Наред със засилената протестантска пропаганда през XIХ-ХХ век в България започва да проповядва и Петър Дънов (1864-1944), основателят на Бялото Братство. Религиозно движение с ясно изразен окултно-езотеричен характер, което е силно повлияно от розенкройцерите и теософите. Между другото, едни от първите последователи на Дънов са от Варна и Бургас и втората и третата среща на Братството (1901, 1902) са организирани именно в Бургас.

Петър ДъновНаред с Дънов, още в началото на XIX век към българското духовно пространство апетит проявява религиозното движение на Лев Н. Толстой (1828-1910), идващо от Русия и наречено толстоизъм. През есента на 1906 г. в село Ясна поляна, тук близо до Бургас, се създава първата българска толстоистка община. През 1923 г. се поставят основите на втора такава близо до с. Индже войвода, пак на 30-35 км. от Бургас.

След Първата Световна война (1914-1918), България е благоприятна почва за мисионерите на Петдесятната и Адвентистката църкви. По същото време (1922) се създава и Обществото Добрия Самарянин, българско религиозно движение от хилиастично-теократичен характер основано на местни пророчества.

По свидетелства, в началото на 1926 г., в България пристигат първите бахаи. Говори се и за първи стъпки на Свидетелите на Йехова на българска територия, но това мнение подлежи на доизясняване.

В заключение може да се отбележи, че според свидетелства на проф Д. Дюлгеров в Закона за вероизповеданията се говори за « различни религиозни общности проповядващи ученията си » през 1939-1940 г. в България. Проф. Дюлгеров ги разделя на две – религиозни групи и религиозно-философски общности. Към първите спадат - методисти, конгрегационалисти, баптисти, петдесятници, адвентисти, Църква на Христос - София, руски баптисти - София, Христови братя - София, Йерусалимска горница - София, група Християнски комунизъм - София, Назареи - София, Божия Църква - Пловдив и Свободна Църква на Бернар Форбс. Към религиозно-философските общности се отнасят Теософско общество - София, Кръстниково общество – Бургас и Бяло Братство. Тези последните са окачествени и признати от Св. Синод като « извънцърковни и сектански организации ».

4. Религиозни движения в България от 40-те години на ХХ век до след 1989 г.

След 1944 г. и държавата, и Църквата в България са в процес на радикални промени. В края на 1945 г. часовете по класически езици и религия са изхвърлени от учебните програми. На 24 февруари 1949 г. е гласуван Религиозния закон, чрез който се осигурява пълния контрол на Комунистическата партия върху БПЦ. Църквата губи постепенно властта и авторитета си сред народа, и дейността й е сведена до минимум. Останалите традиционни религиозни общности съществуват и проповядват почти нелегално. Що се отнася до други нетрадиционни религиозни общности, може да се спомене, че тяхната дейност в България е също така илегална и контролирана от Държавна сигурност. Нелегална религиозна пропаганда през 70-те години развиват Славянска религиозна мисия със седалище в Швеция, Християнска мисия за евангелизация на комунистическите държави със седалище в САЩ, Операция-мобилизация създадена в Испания, Международна религиозна мисия – Германия и австрийския Институт за религиозно образование.

Освен гореспоменатите организации, в България проповядват също така нелегално и неорганизирано назареите, Свидетелите на Йехова (1969 г.), Трансцедентална медитация (1979) и Международно общество за Кришна съзнание (70-80-те години), правят се успешни или неуспешни опити за внасяне на религиозна литература в страната.

В заключение може да се отбележи, че от 1944 г. до 1989 г. действащите религиозни организации и общности са по-скоро предприемчиви и оптимисти. В противовес на всяко очакване те правят неистови опити да заемат завидни позиции в българското духовно пространство и да евангелизират народа въпреки строгия контрол на Държавна сигурност.

След 1989 г. политическият режим в България се променя. Комунистическата партия губи постепенно властта си и отстъпва място на новосъздадени политически партии. В духовно отношение, българското общество се озовава от едната крайност в другата, от строг контрол към пълната липса на такъв. Политическата промяна предполага и една духовна промяна. Предоставя се свободното и безразборно нахлуване на нови религиозни движения (НРД) в страната.

През 90-те години се дава зелена светлина на много от забранени в други страни религиозни движения от различен характер:

1. Движения на възраждането - Деца на Бога;

2. Хилиастични движения - Свидетели на Йехова, Църква на Иисус Христос на светиите от последните дни

3. Движения от източен характер - Международно общество за Кришна съзнание, Обединителна Църква на Муун;

4. Движения с тенденция за развитие на човешкия потенциал, някои от които с източна идейна основа- Сахаджа Йога, Трансцедентална медитация, Сциентология.

Мисионерите на горепосочените групи проповядват свободно в България. Много от тях се регистрират по Закона за вероизповеданията и едновременно създават и регистрират сдружения по Закона за лицата и семейството, привличат членове от различни социални и работни класи, с различно семейно положение и на различна възраст.

Освен тези движения, надмощие взимат и такива на протестантска основа като Слово на живот, Емануил, Войни на Христа, Витлеем, Васан, Оазис на любовта, Огнена вяра, някои от които са със силно изразен екстремистки характер. Част от тях могат да бъдат причислени към движенията от тип духовни лечители на болни.

5. Съвременна религиозна ситуация в България

По лични наблюдения, днес в България се забелязва едно явно завръщане към езичеството, което предпоставя създаването на т.нар. НРД от новоезически тип или по друг начин казано на Ню Ейдж движения със силно изразен езически характер. В България например се наблюдава жив интерес към културата и религията на прабългарите и славяните, в Русия към религиозно-културното наследство на ведрусите, а в много от страните в Западна Европа към шаманизма. С този феномен се обяснява явно и живия интерес в България към две руски или по-точно сибирски Ню Ейдж движения от новоезически тип - Църква на Последния Завет/Виссарион и Анастасия. И двете наблягат върху екологията и реализацията на зелени проекти на територията на България. Екологично сдружение Стоте дъба (регистрирано на 26 август 2004 г. в София) купува земи в Странджа и Сакар за осъщестяване на религиозно-екологичните проекти и на двете движения – Български Град на Слънцето за висарионовци и анастасийски родови имения и села. Между другото, в Странджа и в Сакар се намират едни от най-важните тракийски долмени на територията на България, а анастасийци имат силно развит култ към долмените. Случайни ли са тогава тези покупки? Само с цел да се населят обезлюдените странджански села и да се обработват ерозиралите там земи ли се правят?

С цел да привлече членове сред българите основателят на Църква на Последния Завет Виссарион посещава страната четири пъти. За първи път пристига през септември 1995 г. за участие в Международния симпозиум по парапсихология в Банкя. Среща се с Ванга и Ваклуш Толев, за който ще стане въпрос по-нататък. През 1996 г., 1998 г. и 2004 г. Виссарион посещава България още три пъти. При всяка една от визитите той следва един и същ план на действие – конференции из страната и интервюта за българските медии. По време на четвъртото си посещение в България Виссарион участва в телевизионен диспут, в рамките на предаването Сеизмограф, с професора от Софийския Богословски факултет -Димитър Киров. Среща се също така и и с главния мюфтия на Република България. Освен Виссарион, България посещава и неговата дясна ръка, писателят на Последния Завет - Вадим Редкин. На 10 септември 2004 г. дава пресконференция в Бургас.

По неофициални статистики към 2003 г. българските последователи на Виссарион в Сибир наброяват 20 души. Що се отнася до тези в България, те се събират в мансардна стаичка в центъра на София, която играе ролята на храм и е накичена със снимки на Виссарион. Обединени са в Екосдружение На Зазоряване, чийто информационен център се намира в София. Освен това екосдружение в полза на лъжеучението на Виссарион и за реализацията на утопичните му религиозно-социалните проекти в България работи и вече споменатото Екологично сдружение Стоте дъба.

Последователите на Църква на Последния Завет в България поддържат също така и своя Интернет страница на български език – http://vissarion-bg.org/ с хипервръзки към документи от тази на руски език – http://vissarion.ru/ и други езици.

Относно творчеството на Виссарион може да се спомене, че голяма част от Последния Завет (вкл. Време на поврат и Последна надежда) е преведена на български както и Разговори с Виссарион. Разпространяват се на хартия и по електронен път чрез горепоменатата Интернет страница.

Второто сибирско религиозно движение, проповядващо в България е това на Анастасия. Неговият основател, Владимир Пузаков познат като Владимир Мегре, все още не е посещавал България. Беше обявено, но не и реализирано участието му в организираната в София, на 1 и 2 октовмри 2005, международна анастасийска конференция Планетарното значение на родовите имения.

Въпреки това, движението Анастасия работи усърдно за реализацията на идеите изразени в осемте книги на Мегре, всичките вече преведени на български. Няколко са организациите в България, подкрепящи утопичните религиозно-социални проекти на Мегре-Анастасия. На първо място може да се спомене Сдружение Родово имение. Членовете му се срещат веднъж седмично в София и се придържат към проекта за създаване на родови имения на територията на България. Сдружението издава едноименен вестник за човека и природата. Втората организация е Български Център Звънящите кедри на Русия (заглавие на една от книгите на Мегре). Той се занимава главно с продажбата на кедрови продукти и издава едноименен Алманах. Трета организация работеща в България е Общество Жив дом. Неговата цел е изучаване, развитие и реализация на екологичния начин на живот, в хармония с природата в Родови имения и села. Не на последно място би трябвало да се спомене и Екологично сдружение Стоте дъба, за което вече стана въпрос преди това.

И четирите сдружения поддържат Интернет страници на български език с хипервръзки към официалните сайтове на Анастасия в Русия - http://anastasia.ru/ и по света.

Освен двете руски движения, днес надмощие в българското духовно пространство взема създаденото през 1993 г. от българина Ваклуш Толев Общество Път на мъдростта. Под прикритието му Толев проповядва своите идеи, които представляват смесица от гностически, окултни, езотерически и други нехристиянски учения. С други думи, обществото на Толев може без колебание да бъде класирано в групата на съвременните Ню Ейдж движения от български произход. Обществото издава списание Нур и поддържа и обновява редовно своя Интернет страница на български език - http://vaklush.org/.

През 2002 г. в България свива гнездо едно от забранените в света религиозни движения Фалун Гонг или Фалун Дафа. Усърдно разпространява на публични места в страната преведени на български книгите Фалун Гонг и Джуан Фалун както и брошури свързани с учението на основателя на движението Лий Хонгджу. Фалун Гонг дарява екземпляри от книгите си Народната Библиотека, участва в Базара на книгата в София и организира също така, с разрешението на Софийска община, публични мероприятия в София.

Три години по-късно, на 19. 02. 2005 г. в София е създадена християнска Вселенска и апостолска църква (ХВАЦ). През същата година тя е регистрирана в Софийски градски съд, според изискванията на Закона за вероизповеданията в Република България.

5. Висарион и Анастасия – каква е заплахата за БПЦ и българското общество

Както вече видяхме, различни религиозни движения са заемали през вековете и още заемат голяма част от конфесионалната карта на България. Представлявали са по-малка или по-голяма опасност за Църквата, обществото и Държавата.

Вземайки в превид темата на семинарата, трябва да се спомене, че днес Църква на Последния Завет на Виссарион и движението Анастасия усърдно проповядващи на територията на страната представляват реална заплаха за българското население. И двете извършват злоупотреби не само в богословско и социално, но и на психическо и физиологическо отношение. И двете са действително догматическо и пастирско предизвикателство за БПЦ и социално за Държавата и обществото.

И Висарион и Мегре-Анастасия отричат догмите. Християнските учения за Божественото Откровение, за Светата Троица, за създаване на света и човека, за греха, за Господ Иисус Христос, за Неговото изкупително дело за спасението на човешкия род, за Второто Пришествие и за Възкресението на мъртвите нямат място в техните учения. Нещо повече, Света Богородица, светиите, молитвите за починалите, почитането на мощи и икони, чудесата не присъстват въобще в техните религиозни доктрини. За сметка на това учат за създаване на света по енергиен начин, за спасението на човека благодарение на собствените си сили, за прераждането. Обожествяват земята и се отнасят към нея като към живо същество, което диша и чувства, придават магически сили на дърветата (кедъра при Анастасия) на камъните (долмените при Анастасия), на образите на религиозните им водачи (в случая- на Виссарион), на собственоръчно изписани икони (в случая - с последователите на Виссарион).

Освен това тайнствения и литургическия живот на Православната църква не допада нито на Висарион, нито на Мегре-Анастасия. Ето защо те си създават собствен ритуален корпус – лъжетайнства (Виссарион), обреди и специални празници. Отричат също така православната църковна йерархия, смело хулят Православната Църква и нейния клир. A propos Висарион създава собствени такива.

Нито Висарион, нито Мегре-Анастасия са съгласни със социалната доктрина на Православната църква и я обвиняват, в едно с държавата и обществото, в неспособно, неуспешно и дори безразлично отношение към човешката личност. Затова и Виссарион, и Мегре-Анастасия създават собствени социални системи, твърдейки, че отговарят и реагират на съвременните условия по-добре от Православната църква.

Както Виссарион така и Мегре-Анастасия проповядват изолиран начин на живот. Виссарион - в дървени хижи в Града на слънцето край езерото Тиберкул, намиращ се на хиляди километри в Сибирската тайга, а Мегре-Анастасия - в модерни и с всички съвременни удобства родови имения и села, но далеч от цивилизацията.

Освен това и Висарион и Мегре-Анастасия изискват вегетариански начин на хранене. Нещо повече Висарион налага строг вегански режим, който води до психически отклонения и пълна физическа немощ на неговите последователи.

В заключение, от този кратък критико-съпоставителен анализ става ясно, че и двете сибирски религиозни движения, напористо разпространяващи ученията си в България представляват реална доктринална и социална заплаха за Православието. За да не бъде обвинена за сляпа, глуха и отнасяща се дори пренебрежително към съвременната религиозна ситуация в страната, Българската православна църква би трябвало да намери начин да реагира уместно на това предизвикателство. Например, чрез засилване на проповедническата, пастирската и социалната си дейност сред българското население. И защо не, използвайки методите на противника – да е близо до народа, да говори на достъпен език, да привлича интереса му, да се грижи за изпадналите в нужда, да се изказва и пише по актуални теми и т. н. Правила го е в продължение на векове, а защо не - и днес?

статия на Милка Христова

http://www.dveri.bg/content/view/2426/139/

[ISTORIK]

Нека проверим, какво пише в "Български тълковен речник" (изд. "Наука и изкуство", София 1999):

религия:

1. Система от възгледи и представи, основана върху вярата в съществуването на свръхестествените сили, на един или много богове, който или коитo са сътворили и управляват света.

2. Вероизповедание

секта:

1. Религиозна група, отделила се от господстващата църква

2. Обособена, затворена група от хора, обединена от тесни интереси.

учение:

1. учене

2. Времето, когато някой учи, получава образувание

3. Сбор, система от теоретични положения, възгледи на отделен човек или група от хора; доктрина

4. Система от знания в за някоя област на действителността; наука

5. Строеви или други практически занятия с войници.

---

Сектата представлява малка религиозна група от хора, която се е отделила от по-голяма и вече установена религия. Сектите имат много общо с религията от която са се отделили, но същевременно имат разлики в доктрините, които изповядват. В сравнение със сектите, деноминациите са големи, установени религиозни групи.

Думата секта идва от латинската дума secta, която означава организирана религиозна група или организация.

Социолозите използват думата секта за религиозни групи с висока степен на напрежение между тях и обществото, но чийто вярвания са по-скоро традиционни в обществения контекст. Култът, за разлика от сектата е религиозна група чийто вярвания са нови и рязко отличаващи се от тези на обществената среда. От социологическа гледна точка сектите се отличават с традиционализъм, консерватизъм и желание за връщане към религиозна чистота — такава, каквато я разбират членовете й.

В повечето от европейските езици думата секта има негативно значение и тя се използва в смисъла на опасна религиозна секта. В този смисъл често се използва и думата 'култ'. В някой държави, например Белгия, правителството публикува списък на сектите за да предупреждава родителите за опасността от тях. Според критиците на тази политика, сектите в списъка всъщност са части от признати в други държави религиозни деноминации, например Опус Деи. В Латинска Америка като секта се определя всяка не-католическа религиозна група, независимо от размера ѝ, често с негативното значение на 'култ'.

Редактирано Декември 22, 2008 от ISTORIK

[Incorrectus]

  Цитирай

къде са отивали душите на праведните /езичници, атеисти, даже и неандерталци/, преди появата на месията на земята, който да изкупи всички грехове на човечеството."

Къде могат да отиват, след като не съществуват?! Обективни визуализации, чувствени, т.е. енергетични индикации. Безлични и непостоянни. Възникват и изчезват в полето на съзнанието, което също периодично възниква и изчезва.

[Стоедин]

  Last roman said:

Хубава басня, но адът е за вярващите, миличка:

Умира един мъж и отива на оня свят. Отива в рая, обаче не го пускат, имал бил много грехове, да отидел в ада. Върви той по оня свят и търси ада. Гледа по едно време, казани с кипяща вода, всякакви уреди за изтезание и разни мъчения... Не му харесало, продължава нататък. Влиза в някакъв бар. Вътре приятна обстановка, свири музика, момичета танцуват на пилони. Пита нашия: - Какво сте вие, тука? - Ада! - Как Ада, бе! А там дето са котлите и уредите за мъчение, там какво е? - Аха, там също е ад, само че за вярващите...

Я кажи по тоя повод - праведниците нехристияни къде отиват?

Или къде са отивали душите на всички умрели хора, преди Христос да цъфне на земята?

Да цъфне на земята! Ти си поет, драги!

[Стоедин]

  Sir Gray said:

Roman, я зарежи фанатиците да се пържат в собствената си мазнина. Самият им фанатизъм им е достатъчно наказание. Едно време колегите поне са хранили лъвовете с тях, та е имало някаква полза от такива. Или пък една романтична вечеря в градинитите на вилата на мъждукащата светлина на няколко хиляди горящи на кръстовете разпънати. Ама така в далечината, по Виа Апиа, че да не се носи смрадта насам :)

Ха-ха-ха! Големец! Дай им да разберат! Ше ми вярват в ня'кви религии и простотии! Я, пусни лъвовите да закусят!

[Incorrectus]

Защо да не вярват? Тези неща си съществуват, но само феноменално.

[Стоедин]

Феноменално! Това ми напомня за Ерофеев и "Москва- Петушки". Велика книга! Пича си порка и вика след всяка глъдка"Феноменално" , щот е умен колкото си иска, а другаря му е тъп като галош