Отиди на
Форум "Наука"

Спомени от казармата


Frujin Assen

Recommended Posts

  • Мнения 802
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Все още обаче се чудя дали онази лавкаджийка беше наистина толкова хубава? Или просто я гледах с очите на войника? :Oo:

Щом са докъм 35, всички лавкаджийки са хубави. Изглежда е нарочно :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е, ти си хванал наборната служба баш при крайния стадий на разложение :)

Абе за едната бройка да изтървя Байряма както казал народът. И после, като седнем с приятели, какво да разказвам? То не че нещо съм видял за 6 месеца, ама все пак от кумова срама дето се вика. Иначе може би по товавреме разложението, което е царяло през 90-те г. е започнало да се преодолява. В интерес на истината нито в Ямбол, нито в Труд имаше пиянство, нито някакви издевателства. В предпоследният ден като бях в Труд, станах неволен свидетел та това колко прост е нашия народ. Последната седмица ме пратиха на една изолирана радиостанция. В Труд бяхме две поделения в един общ двор - моето радари, а съседното - Зенитни войски. Със съседното поделение макар и да бяхме ведна ограда нямаше никакви връзки - отделни спални, отделни плацове и т.н., само на границата - командния пункт, та там съм виждал някои техни офицери и войници. Една от нашите радиостанции беше на майната си - минава сенашето поделение, минава се съседното, минава се една гора, там. Та значи изпратиха ме там, нещо като на хижа в гората, сам, слизам само за да ям и да се изкъпя и обратно. Никаква работа - припичам се на слънце като гущер, чета си книжки и само отвреме навреме гледам дали една лампа свети и евентуално ако има буря да изгася антетана. Та няколко дни преди да се уволня, седя си привечер, пуша си и се наслаждавам на летния залез над Тракийската равнина и в този момент едно от кучетата, които се навъртаха наоколо излая - гледам в сумрака 5-6 войника от другото поделение се изнизват. нито ги познавам, нито ме интерисува, нито ми е работа да се меся (района се охранява от войници от другото поделение). На сутринта отивам да закусвам и гледам един от нашите старшини събрал нашите войници и им набива канчентата "да не правите като онези идиоти от ЗРВ-то". Викам "старшината, какво е станало", а то какво се окзава - онези глупаци, дето съм ги видял, били уволнявки от съседното поделение и решили последните няколко дена да се направят на мъже - избягали, хубаво, отишли в селската кръчма, хубаво, напили се, хубаво, сбили се със селяните, хубаво, дошъл СОТ и с тях се били, хубаво, обаче дошла военна полиция и с нея се били, което вече не е хубаво. Съответно прецаали уволнджака и вместо дома, отидоха в дисципа. Абе келешка история, което пък показва, че някои келеши са си влезли и келеши са си излезли.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Щом са докъм 35, всички лавкаджийки са хубави. Изглежда е нарочно :biggrin:

При нас лавкаджийка нямаше, обаче имаше кадровачки, така че човек не гледаше по цял ден кочове. Пък и почти всяка събота и неделя - гарнизон.

Като казвам гарнизон,се сещам един ден ни пускат в гомял гарнизон и тръгваме от поделението в ямбол за гарата - качваме се наедно такси и човекът, който беше на около 40 г. ни пита туй онуй. По едно време стана дума чее бил в легендарния триъгълник Грудово-Звездец-Елхово, та ни вика, като влязох, 9 месеца не бях излизал гарнизон. Какдаму се оплачеш на този човек, при положение, че ние бяхме общо за 6 месеца. Дето се казваше "мен това не меинтерисува, аз съм тук за малко" :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Щом са докъм 35, всички лавкаджийки са хубави. Изглежда е нарочно :biggrin:

Не, момичето си беше на 20 и няколко. Абе, хубава си беше, дума да няма, но при обстоятелствата в които бях, я виждах не просто хубава, а прекрасна! :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Абе за едната бройка да изтървя Байряма както казал народът. И после, като седнем с приятели, какво да разказвам? То не че нещо съм видял за 6 месеца, ама все пак от кумова срама дето се вика. Иначе може би по товавреме разложението, което е царяло през 90-те г. е започнало да се преодолява. В интерес на истината нито в Ямбол, нито в Труд имаше пиянство, нито някакви издевателства. В предпоследният ден като бях в Труд, станах неволен свидетел та това колко прост е нашия народ. Последната седмица ме пратиха на една изолирана радиостанция. В Труд бяхме две поделения в един общ двор - моето радари, а съседното - Зенитни войски. Със съседното поделение макар и да бяхме ведна ограда нямаше никакви връзки - отделни спални, отделни плацове и т.н., само на границата - командния пункт, та там съм виждал някои техни офицери и войници. Една от нашите радиостанции беше на майната си - минава сенашето поделение, минава се съседното, минава се една гора, там. Та значи изпратиха ме там, нещо като на хижа в гората, сам, слизам само за да ям и да се изкъпя и обратно. Никаква работа - припичам се на слънце като гущер, чета си книжки и само отвреме навреме гледам дали една лампа свети и евентуално ако има буря да изгася антетана. Та няколко дни преди да се уволня, седя си привечер, пуша си и се наслаждавам на летния залез над Тракийската равнина и в този момент едно от кучетата, които се навъртаха наоколо излая - гледам в сумрака 5-6 войника от другото поделение се изнизват. нито ги познавам, нито ме интерисува, нито ми е работа да се меся (района се охранява от войници от другото поделение). На сутринта отивам да закусвам и гледам един от нашите старшини събрал нашите войници и им набива канчентата "да не правите като онези идиоти от ЗРВ-то". Викам "старшината, какво е станало", а то какво се окзава - онези глупаци, дето съм ги видял, били уволнявки от съседното поделение и решили последните няколко дена да се направят на мъже - избягали, хубаво, отишли в селската кръчма, хубаво, напили се, хубаво, сбили се със селяните, хубаво, дошъл СОТ и с тях се били, хубаво, обаче дошла военна полиция и с нея се били, което вече не е хубаво. Съответно прецаали уволнджака и вместо дома, отидоха в дисципа. Абе келешка история, което пък показва, че някои келеши са си влезли и келеши са си излезли.

Уф, такива случки колко имаше... да се смееш ли, да плачеш ли.

Няма да забравя един мой набор (да знаете, че хората с мътносини очи не носят на пиене ;)) ) не стига, че беше як като бивол, ами като пийнеше 200 грама откачаше.... Една вечер пристига изцъклен, и, което е по-лошото, запретнал ръкави и гледа на пакост... В момента, в който видя първия новобранец пред себе си изрева като лев балканский, удари го в главата и онзи отлетя. Видя една маса паянтова маса, застлана със сукно, удари я в средата с юмрук и тя се разцепи. Събори телевизора, двама новобранци тръгнаха да го вдигат. Той ги изчака да го вдигнат, събори го пак и налетя да ги бие. Единият избяга, другият отнесе 5-6 силни удара по врата, от което после не можеше да си върти главата известно време и взеха да му викат "пеленгатора"...

Лошото стана, като видя "неговия" новобранец да стои ококорен край една колона. Това беше едно дебело, изключително смотано и нежелаещо да научи каквото и да било момче, което най-накря беше преместено някъде в друго поделение, защото в нашето просто го бяха подивили...

Този се приближи бавно до него, сложи ръка на главата му, погледна го в очите и преди някой да се усети с всички сила блъсна главата му в колоната отзад... Чу се само едно глухо "данннн", а аз с моето богато въображение живо си представих пак военния съд, как всички сме свидетели, как тоя не излиза от затвора, а за боеца не знаех просто жив ли е. Той впрочем се свлече долу, стисна си главата с ръце, издаде някакъв звук средно между стон и плач, стана и изчезна нанякъде (оказа се после, че много го е заболяло, но дебелото кепе е свършило работа и нищо му нямаше; белким да поумня нещо, ама - не, остана си същия).

Говедото продължи да обръща легла, събори печката, както си тлееше.

Към него се приближи най-добрият му приятел, съсед по легло и врата срещу врата апартаментите им.... Този го изгледа, изръмжа нещо и го удари по окото. Пича го изпсува, обърна се и си търгна.

Всичко това беше съпроводено с такива ревове, че дежурният офицер чу от стаята си на 30 м. през двора и долетя на бегом. Той беше един млад старши лейтенант с много специфичен лаещ глас.

С влизането си се развика: "Какво става тука, бе, какво става!" А когато видя пораженията вече издивя и зави съвсем. Оня го дърпат в една стаичка пияния и му викат: "Ш-ш-ш-ш-т, дежурния иде, бе".

Отговор: "Аааааааааа, неговата мамамааааааа!!!!" и мощен удар с крак по вратата.

Дежурният лети към стаята, през това време оня идиот вади вратата от касата и я хвърля върху него, оня таман влиза. Фуражката хвърчи из коридора, офицерът залитна но не падна, извади пистолета и изрева:

"Ще те застрелям, бе мамичката ти мръсна копеленце ще е..а!!!"

Това има някакъв ефект, защото тоя дебил се изправи люлейки се, погледна го тъпо, скъса си куртката на гърдите и каза твърдо:

"Стреляй в българския войник!!!"

Лейтенатът се опули, после се почеса по темето, каза: "Ебасимамата" и извика да повикат началник караула, та да го арестува тоя...

Той покорно седна и започна, кой знае защо, да сваля връзките на обувките си (така уж се правеше по арестите, но не и при нас).

Пристига началник караула с автомат и превъзрана ръка....

Тоя като го видя, пак включи на пета, изрева и го удари така, че пича изпусна автомата.

Тука вече търпението свърши, няколко човека скочиха отгоре му и го натиснаха на земята. Дежурният заповяда да го повлекат към ареста, повлякоха го а той ревеше като звяр в тихата пиринска нощ....

В ареста се разбеснял, но като го заключили, решил да си ляга, тръгнал да откача нара от стената (през деня дървените нарове в ареста се закачват за стената за да не спят арестантите денем, а да стоят вътре прави.... ), изтървал го на главата си и се самонокаутирал.

-----

На сутринта станал с ужасен вид и с думите: "Леле, каква правя тука!?" взел да чука по вратата.

Обяснили му. Той си глътнал езика, заявил, че военен съд тоя път не му мърда, и клекнал омърлушен на пода...

Размина му се, ей!!! Офицерът се оказа невероятен пич и каза, че никой нищо не е видял....

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Същият този идиот пак пиян направил втора идиотщина, но и тя му се размина. Влязъл и без обяснения набил един шут в топките на един друг новобранец. Тука вече имаше лекари, човекът куца един месец, едвам се оправи....

Но имаше и други случки, които ме изпълват с гордост за това какво представляваше българският солдат тогава....

В края на службата ни разхвърляха по поделения на Строителни войски да помагаме, т.ч. да бачкаме по строежи и да спим с циганите в едно спално 3 месеца (комар не ме е ухапал, ей, не можа да влезе и да остане жив след няколко вдишвания :)) )

СВ си бяха нещо съвсем различно от БНА, разпасано, пълно с бруталности и идиоти. Там арестите се пазеха от едни главно помаци и други българи, които само с това се занимаваха и бяха привикнали да бият арестуваните войници, главно циганета, разбира се.

Един от нашите нещо го арестуваха и началникът на караула, един дебел и татуиран ловчанлия, идва да го вземе. Идва хубаво, с автомата и нагло вдигнато нагоре кепе, но решава за по-сериозно и да го блъсне. Пичът беше дребен очилат свързочник, несръчен и интелигентен до безобразие.

Да, ама както го блъсна, г-н джандарина се оказа заобиколен от 10 човека, който само мълчаха и го гледаха.

"Какво, бе!"

тишина, и само един глас на един юнак танкист 1.70, но и толкова широк, а гласът му като че ли търкаля канари от Стара планина:

"Ефри (ефрейторе, демек), ако на нашия човек му се случи нещо в ареста, ще ти вкарам шмайзера в г.за."

"Кво?"

(повтаряне на репликата, с добавена яка селска псувня).

Оня замръзна за секунда, след което реши да го обърне на майтап: "А, е аре бе, пичове, кво ще му се случи, той да не е циганин, аре ся, аз съм с него..." и т.н.

Това добре.

Обаче други двама, командир на танк и водач, екип, така да се каже, "герои" от Щит 84, където свалиха вертолетна мишена с танково оръдие, също решиха да ги арестуват.

Отиват тия, то вика една смрад вътре...

Добре, ама караула решава да ги бие .... Тия се споглеждат, плюят си на ръцете и набиват целия караул вътре, в състав 5-6 човека поне. Шутове, юмруци, здраво!!! Т

Ей такива работи имаше...

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

При нас лавкаджийка нямаше, обаче имаше кадровачки, така че човек не гледаше по цял ден кочове. Пък и почти всяка събота и неделя - гарнизон.

Като казвам гарнизон,се сещам един ден ни пускат в гомял гарнизон и тръгваме от поделението в ямбол за гарата - качваме се наедно такси и човекът, който беше на около 40 г. ни пита туй онуй. По едно време стана дума чее бил в легендарния триъгълник Грудово-Звездец-Елхово, та ни вика, като влязох, 9 месеца не бях излизал гарнизон. Какдаму се оплачеш на този човек, при положение, че ние бяхме общо за 6 месеца. Дето се казваше "мен това не меинтерисува, аз съм тук за малко" :)

За 1 г. и 4 месеца излязох само два пъти, и то в школата за по 3 дни. Първият път знаех кой е авторът на "На прощаване", втория назовах поименно членовете на Политбюро по портретите... (може да ви е смешно, ама така беше то).

След това до полагаемата не си подадох носа навън. Don`t ask :whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

При нас лавкаджийка нямаше, обаче имаше кадровачки, така че човек не гледаше по цял ден кочове. Пък и почти всяка събота и неделя - гарнизон.

Аз тъкмо се уволнявах, когато навлязоха кадроваците при нас.

Всъщност в бригадата (13 танкова бригада Сливен) жени имаше, не е като да нямаше. Тя си беше нещо огромно, с много и най-различен персонал. Е, бяха си жени основно на средна възраст, че и нагоре. Обичаха и да кокетничат с войниците. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В моето поделение работеше съпругата на ВКРето. Страшно секси! Минаваше през плаца по време на развода на караула в пет часа. И други жени работеха в поделението, но никоя от тях не минаваше през плаца, когато е строена войската. ВеКеРейката просто обичаше да я събличат войнишките погледи. Никога не чух някой да подсвирне след нея...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

При нас пък, докато бяхме строени на сутрешен развод, минаваха жените, за които споменах, че работеха в бригадата. Нищо особено не бяха, но чаткането на токчета и женските гласове караха войнишките редици да се извръщат и нямаше сила на Земята, която да въведе ред през тези 3-4 минути. :laugh:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

... Единственото за което съжалавам, е че не съм стрелял. Да, може да изглежда странно, но даже и не съм чул как стреля било пистолет, било автомат. ...

В гимнзията имахме военно обучение - един месец на Говедарци и там стреляхме с калашников и малинхера. Даже имах награда за отлична стрелба, но да марширувам така и не се научих.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

На входа към ГСМа почти всяка вечер висяха три дами с перфектна репутация.

Трите можеха да задоволят и най-екстравагантните вкусове с екзотичната си външност.

Едната беше страшно висока и слаба, но изглеждаше толкова сладко мърлява, че някак си ти ставаше жал за нея. Тя дори си имаше едно седем шестдесет и два милиметрово ефрейторче, силно влюбено в нея.

На другата обиколката значително надвишаваше височината, но имаше златно сърце. Не златно! Нещо много по-скъпо! Страшноооо добро момиче. Не се шегувам и не преувеличавам.

Третата дама се усмихваше... Постоянно бе усмихната. Странното при нея бе, че въпреки крехката и възраст, между 16 и 20 години, предните и зъби липсваха...Но това не е толкова важно..

Друго ще ви разкажа...

В някой от следващи постове може би ще разкажа някой чрезвичаен инцидент свързан с трите грации, но в този пост ще спомена само предупрежденията на ст. л-т Пенчев, когато този толкоз достоен български офицер застъпваше дежурен по поделение, а старшина школник Богданов - началник караул.

Ст. л-т Пенчев обичаше да казва ... - И да няма трамвай номер пет на ГеСеЕма! -хилейки се под рунтавия си мустак...

....

Така и не разбрах - защо точно този номер трамвай не трябваше да има на ГСМа?

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В гимнзията имахме военно обучение - един месец на Говедарци и там стреляхме с калашников и малинхера. Даже имах награда за отлична стрелба, но да марширувам така и не се научих.

Манлихерата е много неподходящо оръжие за стрелба от ученици. Може да счупи рамото на някой. Патрони за този тип пушки не се произвеждат и най-често се стреля с патрони за 8 мм картечница. Зарядът им е по-мощен, съответно и откатът е по-силен.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В гимнзията имахме военно обучение - един месец на Говедарци и там стреляхме с калашников и малинхера. Даже имах награда за отлична стрелба, но да марширувам така и не се научих.

Да, някои жени имат уникални стрелкови умения! :good: Една позната на стрелбището преди няколко години, за пръв път хващаше пистолет, дойде с токчета на стрелба и от първия в десятката, след това имаше най-добри резултати от всичките нас там мастити и нахакани стрелци ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, някои жени имат уникални стрелкови умения! :good: Една позната на стрелбището преди няколко години, за пръв път хващаше пистолет, дойде с токчета на стрелба и от първия в десятката, след това имаше най-добри резултати от всичките нас там мастити и нахакани стрелци ;)

Полът е без значение. Точната стрелба се дължи най-вече на талант и добро зрение, разбира се..

Важното е и обучението, провеждано от разбиращи от работата си инструктори. Редовните, с голяма продължителност тренировки, при различни атмосферни условия са предпоставка за точна стрелба.

В химически войски едно от тежките упражнения в стрелба се провеждаше през нощта с поставен противогаз. До известна степен е късмет да свалиш мишена в рамките на три секунди. След това мишената автоматично пада. Доколкото си спомням, упражнението се казваше Номер 8. Провеждаше се към 4 часа сутринта. Бойците разполагаха с 20 патрона. Стреляше се на редове, по три изстрела на ред. Сред края на упражнението /към 6 - 7 часа сутринта/ започваше великото търкаляне по тревата на стрелбището да се търсят гилзи.:lac:

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ехее, какви сте ги вършели, бре хора...

Много страшно изглеждахме. Използвахме черни противогази с монтирани с бузите дихатели. Очилата бяха жълти с формата на котешко око. Може да прозвучи странно, но този тип противогази бяха произведени по щатски лиценз. Имат вид на маската на Дарт Вейдър.;)

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, някои жени имат уникални стрелкови умения! :good: Една позната на стрелбището преди няколко години, за пръв път хващаше пистолет, дойде с токчета на стрелба и от първия в десятката, след това имаше най-добри резултати от всичките нас там мастити и нахакани стрелци ;)

Аз нямах кой знае какви умения, по-скоро знания. Тогава ни обучаваха едни запасни офицери, които повече се перчеха, отколкото нещо да обясняват -сглобявай, разглобявай. Но по едно време се намеси класният ни - учител по математика и ни обясни как човек трябва да се прицелва и да държи здраво, защото има откат. Повечето по навик си блейкаха и за това после ги болеше рамото, но аз бях много прилежна ученичка. :117:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като чета Дорис, та се замислих: в нашата армия имало ли е и има ли днес жени снайперистки? Съветската армия особено по време на ВСВ е пълна с такива. Някъде бях чел, че били над 2000. Някои от тях са с резултати, които и мъжете трудно постигат като например 308-9 убити германци...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Манлихерата е много неподходящо оръжие за стрелба от ученици. Може да счупи рамото на някой. Патрони за този тип пушки не се произвеждат и най-често се стреля с патрони за 8 мм картечница. Зарядът им е по-мощен, съответно и откатът е по-силен.

Извинявай, не разбирам от Манлихер, но каква е разликата в патроните за пушката и в тези за картечница? Още повече, че не се сещам някъде още да се ползва този австро-унгарски калибър, та да имаме запаси специално за картечници. И то за Шварц-Лозе.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Извинявай, не разбирам от Манлихер, но каква е разликата в патроните за пушката и в тези за картечница? Още повече, че не се сещам някъде още да се ползва този австро-унгарски калибър, та да имаме запаси специално за картечници. И то за Шварц-Лозе.

И аз не разбирам от този тип оръжие. Знам само, че зарядът на 8 мм патрони за картечница е малко по-мощен от стандартния заряд, използуван при направата на патрони за пушка. Допускам възможността, това да е казармен мит.

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...