Спомени от казармата

[Михов]

Митак, то политизирането идва от само себе си. БНА беше политизирана.

И нека не сравняваме Наполеон с Любен Петров! Кощунствено е!

Политизирането идва от простия факт, че нашият генералитет беше пряко свързан с БКП и й остана верен след промените. Дотолкова верен, че първата им работа на нашите генерали като Любен Петров или Ангел Марин е да правят кариера в партията-майка и около нея.

Дори по мое време (аз съм служил 2001), офицерите над 40 години симпатизираха открито на Партията (тя за тях така си и остана единствена).

Но всъщност политиката няма общо с това, за което говорих. Просто е абсолютен факт, че генералите от Бай Тошово време приличат на служители в някое АПК.

[mitaca]

Така е! Ама до последното изречение. Нашите си бяха генерали. Знаеш ли колко генерали имаше в БНА? Много.

Ясно е, че ще симпатизират. Но едно е политиката, друго е бойната работа. Майор "ТРУД" ЗКПЧ-то на полка си беше комунист и нищо не разбираше от бойна работа. "Петлето" КГ може и да го знае, зам. ком. на дивизията пък беше на другия край. Бойната подготовка над всичко.

[Михов]

Специално моите командири от майор нагоре въобще не ми вдъхваха доверие с някакви качества. Комбатът ни беше пияница и доста ограничен човек. И корумпиран.

[DendroaspisP]

... Така, по ризка с къси ръкави приличаше на опрятнен провинциалист...

Е, това сравнение искрено ме забавлява! Сега се опитвам да си представя софиянец по риза с къси ръкави как изглежда... непровинциално. Или софиянци не носят ризи с къси ръкави? :tooth:

[Михов]

Е, това сравнение искрено ме забавлява! Сега се опитвам да си представя софиянец по риза с къси ръкави как изглежда... непровинциално. Или софиянци не носят ризи с къси ръкави? :tooth:

Провинциалист не като местоживеене, а като манталитет.

И да, съчетаването на вратовръзка с риза с къси ръкави определено не е добро решение за мъжа по принцип, а когато е висш военен, ризата и връзката са униформени (и изглеждащи не особено добре) и е на официална среща с високопоставен чужд ръководител е съвсем не добро решение!

С други думи - проява на много лош вкус.

[DendroaspisP]

Провинциалист не като местоживеене, а като манталитет.

И да, съчетаването на вратовръзка с риза с къси ръкави определено не е добро решение за мъжа по принцип, а когато е висш военен, ризата и връзката са униформени (и изглеждащи не особено добре) и е на официална среща с високопоставен чужд ръководител е съвсем не добро решение!

С други думи - проява на много лош вкус.

Пак не си прав. Какво значи манталитет? Само столичният излиза, че е възвишен и ако не го спазваш, ерго си провинциалист. Па тези униформи, за които става дума (съгласен съм, че бяха безвкусни и не особено естетически) със сигурност ги е измислил, одобрил и наложил някой който е от столицата, но по думите ти с провинциален манталитет.

Манталитетът не се определя от къде идва, а на какво почива, на липсата или наличието на вкус и усещане за естетика и т.н, все неща в които столицата съвсем няма приоритет само заради това си качество.

[Михов]

Значи, дълбокото ми убеждение е, че България по принцип е провинция. В този смисъл и столичани, и останалите българи сме къде повече, къде по-малко провинциалисти. Не е толкова страшно, но не е и хубаво. Прави ни чест като нация обаче, че се надсмиваме над това. За отношенията София-провинция можем направо да отворим цяла тема. Но не това е целта на настоящата тема. Иначе голяма част от хората, наричащи се софиянци имат също провинциален манталитет, даже прекалено. Но все пак в София е и най-голямата концентрация на култулни, образовани хора в страната. Това е факт. Толкова с общите приказки.

Манталитетът не се определя от къде идва, а на какво почива, на липсата или наличието на вкус и усещане за естетика и т.н,...

Ето, за това говоря! Ген. Любен Петров явно не се оплакваше от излишък на вкус. И наистина изглеждаше ужасно провинциален на фона на колегата си генерал. На човека с вкус и усет към нещата детайлите му правят впечатление.

Наистина жалко, че няма как да илюстрирам нещата!

[DendroaspisP]

... Но все пак в София е и най-голямата концентрация на култулни, образовани хора в страната. Това е факт...

Това е така и е едно от малкото наистина положителни неща в столицата (това е типично в същност за всички малки държави като нашата, които нямат чак толкова голям интелектуален капацитет). Обаче на фона на общото население на столицата, тези наистина културни образовани хора са малцинство и съвсем не определят общия столичен манталитет (за съжаление същото е и в другите по-големи градове). Това имам предвид като казвам, че употребата на административно понятие не съвпада с интелектуално и естетическо такова, затова и делението столица-провинция е неточно в това отношение.

[Frujin Assen]

Културните и интелигентни хора навсякъде са малцинство, не само в София, но и в Ню Йорк, примерно.

[kramer]

В крайна сметка униформата си е униформа,никой не е виновен че такава е била приета тогава в БА. И сега не се отличава с кой-знае какви естетически качества. Така че, Михов, не ти прави чест да се отнасящ с човек от друго поколение, от други времена, по този начин.

[DendroaspisP]

Културните и интелигентни хора навсякъде са малцинство, не само в София, но и в Ню Йорк, примерно.

Да де, но Ню Йорк не е столица, а провинция.

[КГ125]

Ами социалистическа униформа, какво да я правиш. И тогавашната офицерска не беше много добра - съдържаше елементи на старата царска, но за да не бъде такава, й бяха надънили едни петлици като на кондуктори. Ген.Петров пък каква вина има, че турчина е бил 2.20? За баланс след това дойде един турски генерал с очила, той пък беше сигурно 1.20. "Изобщо какво значение има ръстът", би попитал от остров Света Елена един призрак )))

[Михов]

В крайна сметка униформата си е униформа,никой не е виновен че такава е била приета тогава в БА. И сега не се отличава с кой-знае какви естетически качества. Така че, Михов, не ти прави чест да се отнасящ с човек от друго поколение, от други времена, по този начин.

Ами социалистическа униформа, какво да я правиш. И тогавашната офицерска не беше много добра - съдържаше елементи на старата царска, но за да не бъде такава, й бяха надънили едни петлици като на кондуктори. Ген.Петров пък каква вина има, че турчина е бил 2.20? За баланс след това дойде един турски генерал с очила, той пък беше сигурно 1.20. "Изобщо какво значение има ръстът", би попитал от остров Света Елена един призрак )))

Абе вие наистина ли не разбирате? Или се правите, че не разбирате?

Да, принципно, ръстът не е важен.

Да, принципно, униформата е такава.

Да, принципно, човекът не е виновен, че има селскостопанска физиономия.

Да, принципно, не е проблем човекът да е комунист.

Дотук с принципните положения обаче.

Турските военни, доколкото съм виждал, са доста представителни. Това, разбира се, не е случайно. Те са елитът на нацията им. Турските бизнесмени, доколкото съм виждал, също са доста представителни. Това също не е случайно. Те са развит и приемствен елит. Нашите водещи бизнесмени са като военните ни. Приличат на селскостопански труженици повечето. Ако на вас не ви правят впечатление такива неща, на мен ми правят. Толкова ли не сте забелязали, че Добри Джуров, в най-добрия случай може да мине за механизатор в някое АПК?

Униформата, разбира се, изглеждаше зле. По-горе вече поясних, че мъничко акъл/стил си требе, за да не я правиш още по-смешна. Както направи вашият любимец-генерал.

А що се отнася до левите убеждения, пак има връзка. Вижте как изглежда Политбюро. Също като генералитета ни . А в университетите? По мое време беше пълно още със стари кадри. Учени, които изглеждаха като колхозници. И имаха манталитета на колкозници. Така, че тези юнаци излязоха от най-дивите и затънтени райони, отърсиха се от шумата и подмениха учени, военни, избиха предприемачите, а сега подмениха и тях. Лошото е обаче, че явно им личи връзката с българското село. И по физиономии, и по манталитет. Както има един лаф - човек от селото може да избяга, но то от човека - никога!

Както и да е - отплеснах се. Явно не схващате за какво говоря. А дали ми прави чест - не ми пука! Защото тия юнаци разрушиха България. Пък нека да са добри танкисти...

Ето за какво говоря. Вижте как изглеждат тия хора и как бай Добри и бай Любен.

И, както сте забелязали, не са се изтипосали по късо ръкавче. Имам подозрения и че няма да приемат така Началника на турския ГЩ.

Редактирано Декември 19, 2010 от Михов

[kramer]

Ами, то за разрушаването на България много е говорено във форума. А за последните 20 г. младите какво промениха? Щом като стигнахме до дрехите, спомням си как в началото на демокрацията в Русе се разхождаха едни млади хора, облечени в дълги до земята манта, с угрижени физиономии и дълбокомислен вид. Явно модно беше тогава да се правят хората на загрижени за съдбините, по-скоро поза, подобна на тази днес когато селските бабаити се изсипват вкупом всеки с колата си пред селското барче.

[Михов]

Щом като стигнахме до дрехите...

Не са дрехите, далеч не е от униформата...

Редактирано Декември 19, 2010 от Михов

[Aspandiat]

Никога няма да забравя една среща на Л. Петров с началника на турския ГЩ ген. Доан Гюреш. Това стана в първите години след 1989 г. Турчинът висок, с парадна униформа с куртка, тя една тъмна и с тъмни очила тип Рейбан. Абе натовска работа! До него нашият Сульо, с една глава по-нисък, по лятната униформа с къс ръкав в смешен тютюнев цвят и откровено изсулен. Пълна пародия! Чак ме хвана срам!

Разбира се, някой веднага ще каже, че не е важен външният вид, че е важно човек да е добър професионалист и пр. Така е уж, ама не е така! Защо царските ни генерали всичките имат осанка? Защо американските и те имат? А пък комунистическите ни генерали - вземи Славчо Трънски, вземи Добри Джуров или Любен Петров, до един приличат на совхозници! Вярно, че сме селска страна, ама чак пък толкоз!

Михов, от дядо си знам, че по царско време е имало някакъв подбор, фейс контрол един вид. Ако си много неугледен външно или крив, не можеш да станеш офицер. Та заради добрата физика и ген тогавашните офицери не са били като сегашните соц.тюфлеци.

От друга страна невинаги физиката прави офицера. Ей сегашния Аню Ангелов, крив, крив, широк в лице, като пача, ама мъжко момче май ще излезе.

От дядо си, лека му пръст, знам една история. Той е служил в Плевен. На някакъв парад-инспекция докладващият офицер тръгва да набива към генерала (или полковник, де да помня и аз), обаче така набива, че чупи шпора. Началството бил толкова възхитен от тази надъханост, че моментално го произвел в по-горен чин.

Спор няма! Отдавна го надуших този нестроевак-провокатор! Такива лЕберални пацифисти от зелената партия - най ги обичаме у дисципът за натрениране на съзнанието, че си падат милитаристично безсъзнателни!!! :tooth:

Аз предлагам от нашия богат опит, предвид липса на редовна армия, да му проведем две годишно домашно обучение като започнем с марш на скок - за начало по-постничко, т.е само 15-20 километра дневно или у снег да бега или у разорана нива. Па после ще видим следващият етап в мъжкото му обучение и закаляване. Току вземе и стане некой храбър войн на Родината? :tooth:

Много му е маршът на скок. Ще го натренираме прекалено от кръста надолу. Искам и аз да получа своята част и да го обучавам на ФП площадката.... по системата на бай Ради, от по час и половина самоподготовка физическа подготовка. Повече патешко, американски подскоци и нестандартно броене на лицевите опори.

А като обучение за психическа издържливост, никакъв Азнавур и Лили Иванова, само "Тигре тигре" и "Джиджи биджи" на Кондьо.

[Михов]

Да, имало е подбор. Точно въз основа на физическите данни. Разбира се, ако си тъп и некадърен, само с манекенски мерки не става...

Освен това, дори да си от скромен произход, на различните военни мероприятия/балове си шлифоваш маниерите, вкуса.

Точно заради този подбор и осигурени възможности за развитие, както и заради строгите правила, някогашното офицерство е било елит. И като визия, и като маниери, и като интелект.

Докато маниерите и интелекта на моите шапкари трудно се отличаваха от този на средния войник, че дори на някои от тях бяха и под него. Бяха с манталитет на диви ..., айде да не се повтарям, че става банално. Да не говорим, че почтеността не беше най-силната им страна, ако ме разбирате.

Естествено, срещаха се и изключения, но като цяло картинката беше тегава.

[КГ125]

Бай Спандьо, кондьо е за инквизиция само, в ареста. На Алвата - Кьонигратцер, за повдигане на духа.

За царските офицери - подбирани са по физически и интелектуални данни без оглед на произхода. /Известен е случаят, в който Борис Трети се обажда на началника на Военното училище да кандидатства за сина на загиналия ген. Нерезов. В отговор полковникът заявява, че ако не издържи подбора, няма да го вземе. Борис настоява за изключение и Офицерът подава оставка. Разбира се, не е приета и царят оттегля ходатайството. O tempora, o mores/.

На комисията и на изпитите са ходели с номера, никакви имена. Но ръстът не е бил толкова от значение, то си има норми под които не може.

Важното е атмосферата в която се обучават, съзнанието за елитарност, основана на интелект, физика, подготовка и патриотизъм и материална обезпеченост. Пет много сериозни стълба. Обърнете внимание как стоят и войници, и офицери по кадрите отпреди 1944 г. - хем стегнато, хем с достойнство, не като някакви пружини и кукли.

После друго - там офицерството и фатмащината се разминават. Бил съм хлапе и пак ми правеще впечатление как майори и полковници викат като обезумели по повод на непометени коридори и на не така, ами онака разпънати палатки, които, моля ви се, били неоградени на всичкото отгоре с бели камъни. Това ли му е работата!

В царската армия, наречена "Българска войска" (да не забравяме официалното й наименование), за тази работа си е имало един сержантски корпус, специално обучен и набран главно от бивши войници, харесали службата, а именно фелдфебелите. Черната работа е за тях, но и нея са вършили добре. Дядо ми казваше: "Е, отначало докато се научиш да и по-бърз играеше поясока*, ама после нямаше страшно." (*стар русизъм за колана).

Офицерите си гледат тяхната си работа.

Ето това загубва БНА.

http://www.youtube.com/watch?v=Hr3hhKRZjx0&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=s0_C-hmhJfs&feature=related

Музиката малко гръмка, но кадрите са добри.

Редактирано Декември 19, 2010 от КГ125

[Aspandiat]

Бил съм хлапе и пак ми правеще впечатление как майори и полковници викат като обезумели по повод на непометени коридори и на не така, ами онака разпънати палатки, които, моля ви се, били неоградени на всичкото отгоре с бели камъни. Това ли му е работата!

Бил си хлапе и ти е правело впечатление?!? Тебе да не са те взели в казарма още в детската градина???

[Aspandiat]

Бай КГ, евалата за първото видео. Единственият коментар, който ми иде в главата, е, че ако през 1939 г. бяхме не 6, а 60 милиона, такива поразии щяхме да направим в Европа, че и сега да ни помнят и да им държи страх...

[КГ125]

Бил си хлапе и ти е правело впечатление?!? Тебе да не са те взели в казарма още в детската градина???

Че колко ми беше акъла на 19?

Бай КГ, евалата за първото видео. Единственият коментар, който ми иде в главата, е, че ако през 1939 г. бяхме не 6, а 60 милиона, такива поразии щяхме да направим в Европа, че и сега да ни помнят и да им държи страх...

За съжаление, през 1939 г. сме били вече малки, технологичната мощ на света и силите в него е огромна. Докато в началото на века сме равностойни. Само удивителната политическа неспособност на България й пречи тогава.

Ей, мама му стара, показах сходни кадри на един китаец, който само беше чувал за България и който има представа за армията само от филмите и от баща си, който някога бил военен. Мимоходом му вметнах, че тогава сме имали много качествена войска, и в отговор получих: "Yes, I can feel it from the video!"

Редактирано Декември 19, 2010 от КГ125

[Михов]

Много добри клипове, КГ!

И музиката си е съвсем на място!

България, която загубихме...

П.П. Ще съм много благодарен, ако някои ми даде информация за музиката от първия клип, от кое музикално произведение е?

[DendroaspisP]

Една история, за това на какво са способни спец частите по онова време. Действието се развива през януари, 1984 година. Тамън сме завършили школата в едно секретно поделение край Софето (пълно с шапкари - повечето слагачи и връзкари, които хабер си нямаха какво ще правим в бойното поделение и ленчетата там не ги брояха за офицери при толкова пагон от капитан нагоре) и идва старшинката да ни транспортира до крайното ни назначение. За целта трябваше да пътуваме с влак до Бургас, а от там в неизвестна южна посока.

Не знам как стана приказката с него, но той склони да пътуваме със самолет до Бургас и за спестено време да прекараме в града (повечето бяхме от там) и да преспим там. Тогава самолетният билет бе 20 лева и армията ни поемаше половината от цената (колкото струваше влака), така че бяхме готови да си доплатим другата половина. Времената бяха смутни поради поредните турски събития (смяна на имена, атентатите в Пловдив и влака София-Бургас и то във вагона за майки с деца със загинали). Тези, които помнят може би се досещат, че пред двете зали за пътници на аерогара София имаше бронетранспортьори с вътрешни войски около тях.

Ние, в пълно бойно въоръжение (включително каските, сумки с пълнители, автомати, десантни "ножчета" на колана и прочие) се изтъпанваме на аерогарата в обща численост един взод (дегизирани като свързочни войски). В интерес на истината нямахме патрони, но това кой можеше да го знае, а и смееше ли някой да пита? Колегите от вътрешните малко се стегнаха като ни видяха да се изсипваме от един военен камион, но бяха повече от добронамерени и ни допуснаха до залата за вътрешни полети без проблеми и без да питат нищо. Тогава бе така - щом сме тук, значи има защо и който трябва да знае - той знае.

Тъй като навън бе сняг и студ, залата бе пълна с цивилни, които се гушеха по пейките и си чакаха повикванията за полетите. Кой знае защо, явно в резултат на обучението влязохме по двойки и по инерция единият поемаше на ляво от врата, другият на дясно. За около една минута се оказа, че входът е блокиран от военни в бойно въоръжение, които през един метър опасваха цялата страна на залата (тази до телефоните). Тогава мъжката част от цивилните (определно запасняци по своята същност при всеобща военна служба) решиха, че става нещо и започнаха да ни гледат изпитателно, но в предвид на тренировката не реагираха по друг начин. Женурята взеха възбудено да бръмчат, а децата определено ни гледаха с интерес.

Нашият старшина отиде на гишето с билетите (той бе в друга бойна униформа, с която и ние бяхме в последствие) и не знам какво им обяснява, но получи билетите и разрешението да пътуваме със самолет (разбира се след разговор с отговорника по сигурност, а той си бе от ДС отвсякъде по това време). не знам какво му бе казал и как, но единственото което искаха от нас е да влезем последни и в залата след чекирането и в самолета, което ни устройваше. Между временно проведохме разговори с роднините, за да са готови да посрещнат след час и половина един звод гладни и измръзнали бойци.

Цивилните като видяха, че не предприемаме други действия освен да блокираме символично входа се поуспокоиха, но непрекъснато имаше тревожни погледи и никой не си и помисли да излезе навън и да запали цигара или нещо друго, може би притеснен, че или ще го спрем или ще го разпитваме къде и защо иска да ходи. Накрая и ние влязохме, предадохме си чинно мешките на багажа, минахме фейс контрола с военните си книжки (явно една подробност в тях отказа проверяващия да задава въпроси) и се изтъпанихме пред проверката за оръжие. От там направо ни накараха да минем отстрани, за да не се разпищи скенера, че не може ли след това да го укротят и настроят за проверка на... съмнителните цивилни.

Стюардесите явно не бяха уведомени, че ще пътуват с въоръжен ескорт, защото като им давахме бордните си карти ни изгледаха леко ужасено и леко изненадано, но бяха повече от учтиви с нас. А и ние си мълчахме тежкарски през цялото време и в общи линии гледахме лошо за... авторитет. Тъй като салотетът бе от по-малките (IL-134) нямаше друг начин да взелем вътре освен със свален автомат от рамо и в ръка с оглед на малкото разстояние между седалките от двете страни. Влизайки така, в първият момент изглеждаше, че езва ли не щурмуваме самолета.

Аз и един готин пич от класическата се оказахме на една седалка зад двама италианци. Явно италианците за първи път виждаха военни с оръжие на борда на пътнически самолет, защото започнаха възбудено да бръщолевят нещо и да ни сочат с пръст. Когато седнахме зад тях за миг се умълчаха, после пак забръмчаха почти в скоропоговорка и се опитваха (според тях) да се обръщат "незабелижимо" назад и да ни огледат до колкото могат. Това ни ядоса (все пак не бяхме маймуни, а само леко въоръжени войници на борда на граждански самолет), а и се оказа, че седалките не са предвидени да пътуваш с автомат и единственото възможно решение бе да сложим автоматите в празното място межу тяхните две седалки. Естествено, по инстинкт от обучинието ги сложихме с дулата напред, т.е между тях. Не знам тези двама бъбривци от италиански произход какво си помислиха, но като видяха дулата по между си, замлъкнаха и не промълвиха ни дума докато самолетът не кацна в Бургас.

Тъй като по онова време секретността си бе секретност, явно някой в софийското летище бе решил, че не е необходимо да уведомява бургаското летище да очакват въоръжен самолет. Когато последни започнахме да се изнизваме от самолета, милиционирът само дето не започна да разтърква очите си, все едно е видял призрак. После за миг се опита да се хване за кобура, но явно здравият разум е надделял при него, предвид нашата превъзхождаща "огнева" мощ. Разбира се, имаше суматоха на летището, дойде началникът на сигурността, но успокоен, че не сме отвлекли самолета на някъде, побърза да ни разкара от аерогарата. А и как не са разбрали като навън ни чакаше многолюдна делегация от родители, баби, дядовци, лели и прочие фамилни индивиди още не мога да си обясня. Явно родите ни са си държали геройски езика зад зъбите.

Та прекарахме една неочаквана гарнизонка с преспиване (разбира се приютихме неградските), но в последствие разбрах, че това е единствения случай на такъв въоръжен ескорт в цялата история на нашата гражданска авиация. В крайна сметка, ако с това не можехме да се справим, явно нямаше да ставаме за нищо.

[Михов]

За царските офицери - подбирани са по физически и интелектуални данни без оглед на произхода.

Това се отнася не само за подбора при военните. Цялата система на Царството е била напълно демократична и е допускала развитие на качествени хора със скромен произход. Имало е стипендии за надарените.

[КГ125]

Aбсолютно. Имаше една книга на Николай Генчев "Българската възрожденска интелигенция". Ако изследването продължи след 1878 г., ще се окажат много интересни данни за произхода на българския елит.

Една история, за това на какво са способни спец частите по онова време. Действието се развива през януари, 1984 година. Тамън сме завършили школата в едно секретно поделение край Софето (пълно с шапкари - повечето слагачи и връзкари, които хабер си нямаха какво ще правим в бойното поделение и ленчетата там не ги брояха за офицери при толкова пагон от капитан нагоре) и идва старшинката да ни транспортира до крайното ни назначение. За целта трябваше да пътуваме с влак до Бургас, а от там в неизвестна южна посока.

Не знам как стана приказката с него, но той склони да пътуваме със самолет до Бургас и за спестено време да прекараме в града (повечето бяхме от там) и да преспим там. Тогава самолетният билет бе 20 лева и армията ни поемаше половината от цената (колкото струваше влака), така че бяхме готови да си доплатим другата половина. Времената бяха смутни поради поредните турски събития (смяна на имена, атентатите в Пловдив и влака София-Бургас и то във вагона за майки с деца със загинали). Тези, които помнят може би се досещат, че пред двете зали за пътници на аерогара София имаше бронетранспортьори с вътрешни войски около тях.

Ние, в пълно бойно въоръжение (включително каските, сумки с пълнители, автомати, десантни "ножчета" на колана и прочие) се изтъпанваме на аерогарата в обща численост един взод (дегизирани като свързочни войски). В интерес на истината нямахме патрони, но това кой можеше да го знае, а и смееше ли някой да пита? Колегите от вътрешните малко се стегнаха като ни видяха да се изсипваме от един военен камион, но бяха повече от добронамерени и ни допуснаха до залата за вътрешни полети без проблеми и без да питат нищо. Тогава бе така - щом сме тук, значи има защо и който трябва да знае - той знае.

Тъй като навън бе сняг и студ, залата бе пълна с цивилни, които се гушеха по пейките и си чакаха повикванията за полетите. Кой знае защо, явно в резултат на обучението влязохме по двойки и по инерция единият поемаше на ляво от врата, другият на дясно. За около една минута се оказа, че входът е блокиран от военни в бойно въоръжение, които през един метър опасваха цялата страна на залата (тази до телефоните). Тогава мъжката част от цивилните (определно запасняци по своята същност при всеобща военна служба) решиха, че става нещо и започнаха да ни гледат изпитателно, но в предвид на тренировката не реагираха по друг начин. Женурята взеха възбудено да бръмчат, а децата определено ни гледаха с интерес.

Нашият старшина отиде на гишето с билетите (той бе в друга бойна униформа, с която и ние бяхме в последствие) и не знам какво им обяснява, но получи билетите и разрешението да пътуваме със самолет (разбира се след разговор с отговорника по сигурност, а той си бе от ДС отвсякъде по това време). не знам какво му бе казал и как, но единственото което искаха от нас е да влезем последни и в залата след чекирането и в самолета, което ни устройваше. Между временно проведохме разговори с роднините, за да са готови да посрещнат след час и половина един звод гладни и измръзнали бойци.

Цивилните като видяха, че не предприемаме други действия освен да блокираме символично входа се поуспокоиха, но непрекъснато имаше тревожни погледи и никой не си и помисли да излезе навън и да запали цигара или нещо друго, може би притеснен, че или ще го спрем или ще го разпитваме къде и защо иска да ходи. Накрая и ние влязохме, предадохме си чинно мешките на багажа, минахме фейс контрола с военните си книжки (явно една подробност в тях отказа проверяващия да задава въпроси) и се изтъпанихме пред проверката за оръжие. От там направо ни накараха да минем отстрани, за да не се разпищи скенера, че не може ли след това да го укротят и настроят за проверка на... съмнителните цивилни.

Стюардесите явно не бяха уведомени, че ще пътуват с въоръжен ескорт, защото като им давахме бордните си карти ни изгледаха леко ужасено и леко изненадано, но бяха повече от учтиви с нас. А и ние си мълчахме тежкарски през цялото време и в общи линии гледахме лошо за... авторитет. Тъй като салотетът бе от по-малките (IL-134) нямаше друг начин да взелем вътре освен със свален автомат от рамо и в ръка с оглед на малкото разстояние между седалките от двете страни. Влизайки така, в първият момент изглеждаше, че езва ли не щурмуваме самолета.

Аз и един готин пич от класическата се оказахме на една седалка зад двама италианци. Явно италианците за първи път виждаха военни с оръжие на борда на пътнически самолет, защото започнаха възбудено да бръщолевят нещо и да ни сочат с пръст. Когато седнахме зад тях за миг се умълчаха, после пак забръмчаха почти в скоропоговорка и се опитваха (според тях) да се обръщат "незабелижимо" назад и да ни огледат до колкото могат. Това ни ядоса (все пак не бяхме маймуни, а само леко въоръжени войници на борда на граждански самолет), а и се оказа, че седалките не са предвидени да пътуваш с автомат и единственото възможно решение бе да сложим автоматите в празното място межу тяхните две седалки. Естествено, по инстинкт от обучинието ги сложихме с дулата напред, т.е между тях. Не знам тези двама бъбривци от италиански произход какво си помислиха, но като видяха дулата по между си, замлъкнаха и не промълвиха ни дума докато самолетът не кацна в Бургас.

Тъй като по онова време секретността си бе секретност, явно някой в софийското летище бе решил, че не е необходимо да уведомява бургаското летище да очакват въоръжен самолет. Когато последни започнахме да се изнизваме от самолета, милиционирът само дето не започна да разтърква очите си, все едно е видял призрак. После за миг се опита да се хване за кобура, но явно здравият разум е надделял при него, предвид нашата превъзхождаща "огнева" мощ. Разбира се, имаше суматоха на летището, дойде началникът на сигурността, но успокоен, че не сме отвлекли самолета на някъде, побърза да ни разкара от аерогарата. А и как не са разбрали като навън ни чакаше многолюдна делегация от родители, баби, дядовци, лели и прочие фамилни индивиди още не мога да си обясня. Явно родите ни са си държали геройски езика зад зъбите.

Та прекарахме една неочаквана гарнизонка с преспиване (разбира се приютихме неградските), но в последствие разбрах, че това е единствения случай на такъв въоръжен ескорт в цялата история на нашата гражданска авиация. В крайна сметка, ако с това не можехме да се справим, явно нямаше да ставаме за нищо.

Е това е била най-спокойната аерогара в България) И да е мислел някой нещо, отказал се е на мига )