Отиди на
Форум "Наука"

Бесите и земята на бесите


Recommended Posts

  • Потребители

Има тракийски думи, чието значение е западено в изворите - градче (брия), вдъхновен (кюбебос), вино (от комбинация от последните две се получава едно от тракийските прозвища на този бог). Та въпросните автори посочили ли са дали въпросната дума е обяснена някъде като "вяра" или те самите са си го измислили. В първия случай къде?

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 67
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Радвам се, че темите за траките имат почитатели, но:

Желая повече уважени е към земята на траките на която ходим, мечтаем , живеем, и се пресъздаваме.

Тука сме ние тука сте вие и нашите деца (тя е наша земя).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тука сме ние тука сте вие и нашите деца (тя е наша земя).

Така е! А мойта земя е :

СВЕЩЕНАТА ЗЕМЯ НА СИВА – ДИОНИС

Районът на Ракитово и Чепинското корито е сърцето на земята на тракийското племе беси, които са жреците на Дионис, също както левитите за евреите. Траките са наричали Дионис с името Сабазий – богът на деня със символ слънцето, посрещали са го сутрин при изгрев с викове „Сабо, Сабо” и„Кабо, Кабо” или с името Загрей – богът на нощта със символ огъня. Бесите са наричали Дионис бог Сива. В земята на бесите се намира централното светилище на Дионис. Заради светилището в древността тази земя е наричана СВЕЩЕНАТА ЗЕМЯ НА ДИОНИС. Централното светилище още не е открито, но са открити вече няколко по-малки светилища, като това в местността Дженевра, на връх Острец, в района на Бабек, в местностите Алков камък, Пашино бърдо, връх Мел. Проучванията продължават.

Днес може да се види тракийската крепост-светилище в местността Пашино бърдо, която местните наричат Пешин бърдо (Първото бърдо). От там започва биосферният резерват Мантарица (мант - свещена, на прорицател; терица - земя), която е под егидата на ЮНЕСКО. Резерватът е обиталище на глухарите и през него може да се премине с водач по туристическа пътека.

Старите тракийски-римски пътища са запазени частично в района на рида Каркария, в местността Ушите, в местността Калето-под връх Сютка. По тях още ехтят стъпките на Александър Македонски, на Гай Октавий – бащата на първия римски император Октавиан Август и на много други, посетили Свещената земя на Дионис и получили прорицание за съдбата си от оракула на върховния тракийски бог. Тук още ехтят и песните и музиката на ОРФЕЙ – царят-жрец на Сива-Дионис. Тези песни са записани от Стефан Веркович в неговата „Веда Словена”, от Васил Стоин, от Кауфман. Коледарските напеви славят „млада бога Коледа” и „Сурва бога”. Героят отива да се допита и да се поклони на Вишна бога, на Сива бога и на Бела бога.

Песните на бесите са живи и до днес, но в края на ІV век и началото на V век вместо по скалите по изгрев слънце и в пещерните храмове край огъня от жертвеника, както са пеели орфистите и жреците на Сива-Дионис, те започват да ехтят от новопостроените раннохристиянски (ранновизантийски) трикорабни базилики. Най-известни в земята на бесите са църквата „Св. Спас” над Белово – център на епископията Левки, църквата Николица в Ракитово – център на епископията Влептос и Червената църква в Перущица. Може би в църквата Николица в Ракитово, която е най-внушителна със своите размери – 17х32.35 метра, дебелина на стените 1.30 метра, с Триумфална арка, с двуетажен притвор, кръстокуполна, с уникално оформена западна страна е била четена БИБЛИЯ БЕСИКА, за която през 399 год. споменава св. Йоан Златоуст.

Свещената земя е била пазена от цяла система крепости, най-известната сред които през средновековието е Цепина. Дълги години тя е била столица на родопската автономна област – държава АХРИДА. В годините на своя разцвет по времето на деспот Алексий Слав, сестрин син на българския цар Калоян, Ахрида е стигала до Беломорието, до средните Родопи – крепостта Лютица, до крепостта Перперек (Перперикон), до Станимака (Асеновград) и Мелник. Тогава Родопите са наричани Славиеви гори. Съпруга на деспот Слав е била Маргарита-Изабела , единствената дъщеря на император Анри Фландърски, брат на латинския император Балдуин Фландърски, за когото е построена Балдуиновата кула в Търново. Тя е починала съвсем млада при първото си раждане и е погребана до Цепина.

Заслужава си да бъдат посетени крепостта Кулата-Градот, намираща се на 1.5 часа от Ракитово, където и днес може да се види огромна запазена стена с дебелина 1.65 метра, средновековна църква със стенописи и крепостта Кулата, която се намира на половин час пеш от курорта Цигов чарк. Те са били разрушени през ХІV век по споразумение с пловдивския турски управител Лала Шахин паша. Според това споразумение крепостите в района били разрушени, но църквите и манастирите били запазени и Чепинският край получил църковна автономия. Тук чак до Освобождението свещениците на седемте чепински села (Ракитово, Коставндово, Дорково, Корова(Драгиново), Каменица, Лъджене и Баня) не били подчинени на гръцкия епископ в Пазарджик и на гръцкия митрополит в Пловдив, а се избирали от местното население и бановете-местните водачи. Духовната автономия продължила точно пет века : от 1373 год.- падането на Цепина и начало на турското владичество в Чепинско до 1873 год. – освещаването от българския пловдивски митрополит на новопостроената през 1861 год. ракитовска църква „Св. Неделя”. Свещената земя на Сива-Дионис в духовно отношение е опазила своята независимост.

Продължават търсенията на Централното светилище на Сива-Дионис. Може би погледите трябва да бъдат обърнати към пещерите, най-известна сред които в района е Лепеница. Тя може да бъде посетена с водач. Има сведения за още много пещери в района: митичната Агница (Язница) на краеведа Стефан Захариев, която била дълга десетки километри, започвала на ? час на юг от Ракитово и излизала чак в Разлошко; Сухата пещера в района на тракийските (римски) златни рудници в местността Ремово (названието е латинско и идва от корена „рем” – „първо”, „първи”), където и до днес могат да се видят останки от старо римско селище и основи на ранновизантийска църква; Дупчето под Лепеница, пещерата Мантара в месността Ушите и други. Българската федерация по спелеология предвижда цялостно проучване на пещерите в района и тяхното картиране.

В своята книга „Географико-историко-статистическо ОПИСАНИЕ на Татар-пазарджишката кааза”, издадена във Виена през 1871 год., краеведът Стефан Захариев казва, че светилището с оракул на бог Сива–Дионис, което „не е било по-малко важно и по-долне от Делфийското прочуто гадилище” се намира на най-високия връх в Пазарджишка област, наричан от турците Гьоз-тепе (връх Окото). Този най-висок връх е Сютка – 2186 м. н. в. В подножието му е известният, може би свещен за бесите, Момин (Суткин) кладенец. Името му идва от тракийската дума „су(т)ка”, означаваща „момиче”, а също така „цепка”, „цепина”. Там, на скалите до извора, са ехтели при изгрев слънце виковете „Сабо, Сабо”, „Кабо, Кабо” в прослава на Сабазий, а мястото и до днес се нарича Кабата. Този, който е пил вода от свещения Момин кладенец, погледнал е вълните на хълмовете към Рила, Пирин и Стара планина от връх Сютка, може да разбере защо този район е наричан от древните СВЕЩЕНАТА ЗЕМЯ НА СИВА – ДИОНИС!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е! А мойта земя е :

СВЕЩЕНАТА ЗЕМЯ НА СИВА – ДИОНИС

единствената дъщеря на император Анри Фландърски, брат на латинския император Балдуин Фландърски, за когото е построена Балдуиновата кула в Търново.

Тя земята не е друга , пак е на Траките или още се съмняваш?

А, за Балдуиновата кула до колкото знам е именована така защото той е бил затворен там и даже се говори, че се е хвърлил в Янтра от там.

А не е строена в негова чест. Това от къде го знаеш?

Вярването в чуждите думи колкото е предимство - повече е недостатък , вярвай в своите!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
виковете „Сабо, Сабо”, „Кабо, Кабо” в прослава на Сабазий, а мястото и до днес се нарича Кабата.

Виковете са "савадзейн" и "евадзейн" - по-скоро става дума за название на Бакхическия празник. Иначе при траките по време на мистериите в чест на Дионис се е свирело с флейти и цимбали.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малко по-конкретно може ли?

Ами построена е през 30-те г. на ХХ в., като за образец е ползвана кулата от Червен и Балдуин няма нищо общо с нея.

Песните на бесите са живи и до днес, но в края на ІV век и началото на V век вместо по скалите по изгрев слънце и в пещерните храмове край огъня от жертвеника, както са пеели орфистите и жреците на Сива-Дионис, те започват да ехтят от новопостроените раннохристиянски (ранновизантийски) трикорабни базилики. Най-известни в земята на бесите са църквата „Св. Спас” над Белово – център на епископията Левки, църквата Николица в Ракитово – център на епископията Влептос и Червената църква в Перущица. Може би в църквата Николица в Ракитово, която е най-внушителна със своите размери – 17х32.35 метра, дебелина на стените 1.30 метра, с Триумфална арка, с двуетажен притвор, кръстокуполна, с уникално оформена западна страна е била четена БИБЛИЯ БЕСИКА, за която през 399 год. споменава св. Йоан Златоуст.

Незнам защо реши, че песнитена бесите са живи и днес, но може да си сигурен, че средновековната Левка не е Белово, както и Влепто не е Ракитово.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами построена е през 30-те г. на ХХ в., като за образец е ползвана кулата от Червен и Балдуин няма нищо общо с нея.

Т.е. на това място на крепостта не е имало Кула. Преди това (да речем през ВБЦ или Калояново време)

Или е имало но няма нищо общо с Балдуин?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имало е кула, свързана с легендата за Балдуин, но нейните останки са малко по-напред от реконструираната:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9742

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Освен това името на съпругата на Алексий Слав - незаконната дъщеря на Анри д'Ено - е напълно неизвестно. В източниците то не се споменава, така че откъде се взе тази Маргарита-Изабела, не знам.

Въобще Вологез показва голям ентусиазъм, но би трябвало да е и по-предпазлив в изводите. Данните за траките са твърде бедни, за да може човек да е категоричен. Освен това тракийската история (както се вижда и от собственото му изложение) не може да мине без задълбочени познания по римска история, също както българската не може без ромейската. А в първия постинг на Вологез стои изключително груба и неприятна грешка (която не е единствена): Акциум той е сложил някъде (неясно къде точно) по течението на Вардар. Възможността да бъде допусната такава грешка силно снижава доверието към изложението въобще - дори това да не е много справедливо всьщност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За тази т. нар. "Маргарита-Изабела" чух веднъж по глупав и неприятен повод, за който ще ви разправям някой път. Това е някакъв съвременен мит, който, изглежда, се разпространява устно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Изабел - ако помня добре - я наричаше Фани Мутафова в "Дъщерята на Калояна". Но това е художествена измислица, за която историята е само пирон за закачване, както се изразява Дюма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Поздравления за статията, Vologez! Крайно време беше тук да се разбунят отново тракийски духове!

Ще се включа по нататък.

Ха, честита ви нова година на врид!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За Балдуиновата кула май сме говорили и друг път. В края на тур. робство на нейното място е имало покрита кула и най-вероятно си е била такава и през средновековито. Турците не се отличават с голямо творчество. В края на употребата си е служела за военен арсенал.

http://historicalcities.narod.ru/photo_Ternovo_frenkhisar.html

Иначе наистина се намира над "Франкския квартал" и е в близост до портата на Царевец, която е водела към него.

Но това няма нищо общо с бесите (като изключим натрупаната фантастика).

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Така наречена "балдуинова кула" вероятно е била водна кула - на няколко метра от Янтра.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Поздравления за статията, Vologez! Крайно време беше тук да се разбунят отново тракийски духове!

Ще се включа по нататък.

Ха, честита ви нова година на врид!

Ключовата дата е 25 декември, дето оня Митра се преражда всяка година! :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
средновековната Левка не е Белово, както и Влепто не е Ракитово.

:tooth: :tooth: :tooth: :tooth: :tooth: :tooth:

Просто не се стърпях! :) Извинявам се! :)

Църквата в местността Николица

Църквата в местността Николица, гр. Ракитово е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика. Построена е през периода ІV – VІ век от тракийското племе беси, което в края на ІV век приема християнството от мисионера епископ Никита Ремесиански. Съществувала е до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Върху останките й е построен параклис през 1923 година.

Базиликата е разкрита от археолозите през 1962 година. Размерите й са 32 х 17 метра. На изток тя завършва с три различни апсиди. Средната е тристранна отвън и полукръгла отвътре, а страничните са кръгли отвън и отвътре. На запад църквата завършва с притвор, който е бил на два етажа. От двете страни на притвора са построени допълнителни помещения, завършващи с кръгли апсиди. Северното помещение е разчистено и е било баптистерий, а южното не е разчистено, защото попада под стадиона. От притвора се е влизало в главното помещение (централения кораб) на църквата през Триумфална арка. На запад притворът е завършвал с три полукръгли ниши, което е уникален архитектурен елемент – подобно оформяне на фасада на църква не е открито до момента.

Стените на църквата са с дебелина 1.30 метра. Основте й са на дълбочина 1.70 метра. Върху квадратното помещение, което се образува от пресичането на главният кораб с напречния, се е издигал купол, който е почивал върху четири перпендикулярни една на друга арки. В църквата се е влизало освен от запад през притвора и Триумфалната арка и директно от север и юг през врати на страничните помещения (кораби). В пода на централната апсида е открита малка крипта, в която са съхранявани мощите на неизвестен светец.

По своята архитектура тази базилика е сходна на църквата „Св. София” в София, на базиликата над Белово, на Еленската църква при Пирдоп, които са построени през същия исторически период.

Редактирано от Vologez
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

:tooth: :tooth: :tooth: :tooth: :tooth: :tooth:

Просто не се стърпях! :) Извинявам се! :)

Църквата в местността Николица

Църквата в местността Николица, гр. Ракитово е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика. Построена е през периода ІV – VІ век от тракийското племе беси, което в края на ІV век приема християнството от мисионера епископ Никита Ремесиански. Съществувала е до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Върху останките й е построен параклис през 1923 година.

Базиликата е разкрита от археолозите през 1962 година. Размерите й са 32 х 17 метра. На изток тя завършва с три различни апсиди. Средната е тристранна отвън и полукръгла отвътре, а страничните са кръгли отвън и отвътре. На запад църквата завършва с притвор, който е бил на два етажа. От двете страни на притвора са построени допълнителни помещения, завършващи с кръгли апсиди. Северното помещение е разчистено и е било баптистерий, а южното не е разчистено, защото попада под стадиона. От притвора се е влизало в главното помещение (централения кораб) на църквата през Триумфална арка. На запад притворът е завършвал с три полукръгли ниши, което е уникален архитектурен елемент – подобно оформяне на фасада на църква не е открито до момента.

Стените на църквата са с дебелина 1.30 метра. Основте й са на дълбочина 1.70 метра. Върху квадратното помещение, което се образува от пресичането на главният кораб с напречния, се е издигал купол, който е почивал върху четири перпендикулярни една на друга арки. В църквата се е влизало освен от запад през притвора и Триумфалната арка и директно от север и юг през врати на страничните помещения (кораби). В пода на централната апсида е открита малка крипта, в която са съхранявани мощите на неизвестен светец.

По своята архитектура тази базилика е сходна на църквата „Св. София” в София, на базиликата над Белово, на Еленската църква при Пирдоп, които са построени през същия исторически период.

Не ми е ясно кое точно ти е смешно - че Белово не е Левка или че е Ракитово не Влепто? И в двата случая не е лошо първо да се аргументираш, а след това да се смееш.

Разбирам ентусиазмът ти да докажеш, че родното ти село за разлика от днес, в миналото е било едва ли не център на света. Това най-добре личи от начина, по който описваш една селска църква от V-VІ в. Такива от това време по нашите земи до момента има открити над 100, даже вероятно и над 200.За сравнение само в Хисаря до момента са 9.

Това, дето си го написал за Триумфалната арка - е меко казано безумно. Триумфални арки по това време се сторят само в най-големите градове по повод посещението на някой император, при това много рядко. Ако не се лъжа в българските земи има само една такава - във Филипопол.

И тъй като явно ти е много смешно, виж първо кога се появяват топонимите Левка и Влепто, и тогава се смей. Защото те се появяват през ІХ в., през V-VІв. такива крепости просто не е имало.

Редактирано от glishev
Редактирах заради груб език.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересни тракийски скални светилища са открити и изследвани в Западните Родопи, Пирин и Рила в последните десетина години.

archaeology-knigi.com/1096

Траките в северозападните Родопи и тракийската култова керамика тип "Цепина"

Външна връзка

По-подробно за светилището в местността "Славееви скали"

rock-cut.thracians.org/bg/g_bayrakov.php

Археоложката Диана Гергова за светилището на връх Острец, тракийските ритуални съдове и древната писменост при траките

www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=640807

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И тъй като явно ти е много смешно, виж първо кога се появяват топонимите Левка и Влепто, и тогава се смей. Защото те се появяват през ІХ в., през V-VІв. такива крепости просто не е имало.

Понятието "триумфална арка" за Николица е използвано от археолозите, проучвали базиликата Николица. Проучванията са извиршени от археолога Йорданка Чангова и Анета Шопова, като резултатите са публикувани със заглавие "Архиологически проучвания във Велинградски район", Родопски сборник, том 2, издателство на БАН, София, 1969 год., стр. 198-201.

Идеята, че Николица е била център на епископия, може да бъде подкрепена с доказателство от същия доклад. Археолозите пишат, че освен трите основни корпуса са открити и две фланкиращи помещения от двете страни на базиликата. Северното помещение е с размери 3 на 5 метра, оформено от изток с полукръгла абсида. Част от абсидата е издигната на 20 см от пода. Там е открита вдлъбната в пода писцида във форма на кръст. Явно това помещение е служело за баптистерий, там са извършвани кръщенета. Според представителите на църквата това е характерно за епископска църква.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Понятието "триумфална арка" за Николица е използвано от археолозите, проучвали базиликата Николица. Проучванията са извиршени от археолога Йорданка Чангова и Анета Шопова, като резултатите са публикувани със заглавие "Архиологически проучвания във Велинградски район", Родопски сборник, том 2, издателство на БАН, София, 1969 год., стр. 198-201.

Идеята, че Николица е била център на епископия, може да бъде подкрепена с доказателство от същия доклад. Археолозите пишат, че освен трите основни корпуса са открити и две фланкиращи помещения от двете страни на базиликата. Северното помещение е с размери 3 на 5 метра, оформено от изток с полукръгла абсида. Част от абсидата е издигната на 20 см от пода. Там е открита вдлъбната в пода писцида във форма на кръст. Явно това помещение е служело за баптистерий, там са извършвани кръщенета. Според представителите на църквата това е характерно за епископска църква.

А случайно да си обърнал внимание, че във въпросната статия се поменават още няколко ранновизантийски църкви в района? Може би всяка селска църква е център на епископия?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...