Бесите и земята на бесите

[Galahad]

Има тракийски думи, чието значение е западено в изворите - градче (брия), вдъхновен (кюбебос), вино (от комбинация от последните две се получава едно от тракийските прозвища на този бог). Та въпросните автори посочили ли са дали въпросната дума е обяснена някъде като "вяра" или те самите са си го измислили. В първия случай къде?

[miroki]

Радвам се, че темите за траките имат почитатели, но:

Желая повече уважени е към земята на траките на която ходим, мечтаем , живеем, и се пресъздаваме.

Тука сме ние тука сте вие и нашите деца (тя е наша земя).

[Vologez]

Тука сме ние тука сте вие и нашите деца (тя е наша земя).

Така е! А мойта земя е :

СВЕЩЕНАТА ЗЕМЯ НА СИВА – ДИОНИС

Районът на Ракитово и Чепинското корито е сърцето на земята на тракийското племе беси, които са жреците на Дионис, също както левитите за евреите. Траките са наричали Дионис с името Сабазий – богът на деня със символ слънцето, посрещали са го сутрин при изгрев с викове „Сабо, Сабо” и„Кабо, Кабо” или с името Загрей – богът на нощта със символ огъня. Бесите са наричали Дионис бог Сива. В земята на бесите се намира централното светилище на Дионис. Заради светилището в древността тази земя е наричана СВЕЩЕНАТА ЗЕМЯ НА ДИОНИС. Централното светилище още не е открито, но са открити вече няколко по-малки светилища, като това в местността Дженевра, на връх Острец, в района на Бабек, в местностите Алков камък, Пашино бърдо, връх Мел. Проучванията продължават.

Днес може да се види тракийската крепост-светилище в местността Пашино бърдо, която местните наричат Пешин бърдо (Първото бърдо). От там започва биосферният резерват Мантарица (мант - свещена, на прорицател; терица - земя), която е под егидата на ЮНЕСКО. Резерватът е обиталище на глухарите и през него може да се премине с водач по туристическа пътека.

Старите тракийски-римски пътища са запазени частично в района на рида Каркария, в местността Ушите, в местността Калето-под връх Сютка. По тях още ехтят стъпките на Александър Македонски, на Гай Октавий – бащата на първия римски император Октавиан Август и на много други, посетили Свещената земя на Дионис и получили прорицание за съдбата си от оракула на върховния тракийски бог. Тук още ехтят и песните и музиката на ОРФЕЙ – царят-жрец на Сива-Дионис. Тези песни са записани от Стефан Веркович в неговата „Веда Словена”, от Васил Стоин, от Кауфман. Коледарските напеви славят „млада бога Коледа” и „Сурва бога”. Героят отива да се допита и да се поклони на Вишна бога, на Сива бога и на Бела бога.

Песните на бесите са живи и до днес, но в края на ІV век и началото на V век вместо по скалите по изгрев слънце и в пещерните храмове край огъня от жертвеника, както са пеели орфистите и жреците на Сива-Дионис, те започват да ехтят от новопостроените раннохристиянски (ранновизантийски) трикорабни базилики. Най-известни в земята на бесите са църквата „Св. Спас” над Белово – център на епископията Левки, църквата Николица в Ракитово – център на епископията Влептос и Червената църква в Перущица. Може би в църквата Николица в Ракитово, която е най-внушителна със своите размери – 17х32.35 метра, дебелина на стените 1.30 метра, с Триумфална арка, с двуетажен притвор, кръстокуполна, с уникално оформена западна страна е била четена БИБЛИЯ БЕСИКА, за която през 399 год. споменава св. Йоан Златоуст.

Свещената земя е била пазена от цяла система крепости, най-известната сред които през средновековието е Цепина. Дълги години тя е била столица на родопската автономна област – държава АХРИДА. В годините на своя разцвет по времето на деспот Алексий Слав, сестрин син на българския цар Калоян, Ахрида е стигала до Беломорието, до средните Родопи – крепостта Лютица, до крепостта Перперек (Перперикон), до Станимака (Асеновград) и Мелник. Тогава Родопите са наричани Славиеви гори. Съпруга на деспот Слав е била Маргарита-Изабела , единствената дъщеря на император Анри Фландърски, брат на латинския император Балдуин Фландърски, за когото е построена Балдуиновата кула в Търново. Тя е починала съвсем млада при първото си раждане и е погребана до Цепина.

Заслужава си да бъдат посетени крепостта Кулата-Градот, намираща се на 1.5 часа от Ракитово, където и днес може да се види огромна запазена стена с дебелина 1.65 метра, средновековна църква със стенописи и крепостта Кулата, която се намира на половин час пеш от курорта Цигов чарк. Те са били разрушени през ХІV век по споразумение с пловдивския турски управител Лала Шахин паша. Според това споразумение крепостите в района били разрушени, но църквите и манастирите били запазени и Чепинският край получил църковна автономия. Тук чак до Освобождението свещениците на седемте чепински села (Ракитово, Коставндово, Дорково, Корова(Драгиново), Каменица, Лъджене и Баня) не били подчинени на гръцкия епископ в Пазарджик и на гръцкия митрополит в Пловдив, а се избирали от местното население и бановете-местните водачи. Духовната автономия продължила точно пет века : от 1373 год.- падането на Цепина и начало на турското владичество в Чепинско до 1873 год. – освещаването от българския пловдивски митрополит на новопостроената през 1861 год. ракитовска църква „Св. Неделя”. Свещената земя на Сива-Дионис в духовно отношение е опазила своята независимост.

Продължават търсенията на Централното светилище на Сива-Дионис. Може би погледите трябва да бъдат обърнати към пещерите, най-известна сред които в района е Лепеница. Тя може да бъде посетена с водач. Има сведения за още много пещери в района: митичната Агница (Язница) на краеведа Стефан Захариев, която била дълга десетки километри, започвала на ? час на юг от Ракитово и излизала чак в Разлошко; Сухата пещера в района на тракийските (римски) златни рудници в местността Ремово (названието е латинско и идва от корена „рем” – „първо”, „първи”), където и до днес могат да се видят останки от старо римско селище и основи на ранновизантийска църква; Дупчето под Лепеница, пещерата Мантара в месността Ушите и други. Българската федерация по спелеология предвижда цялостно проучване на пещерите в района и тяхното картиране.

В своята книга „Географико-историко-статистическо ОПИСАНИЕ на Татар-пазарджишката кааза”, издадена във Виена през 1871 год., краеведът Стефан Захариев казва, че светилището с оракул на бог Сива–Дионис, което „не е било по-малко важно и по-долне от Делфийското прочуто гадилище” се намира на най-високия връх в Пазарджишка област, наричан от турците Гьоз-тепе (връх Окото). Този най-висок връх е Сютка – 2186 м. н. в. В подножието му е известният, може би свещен за бесите, Момин (Суткин) кладенец. Името му идва от тракийската дума „су(т)ка”, означаваща „момиче”, а също така „цепка”, „цепина”. Там, на скалите до извора, са ехтели при изгрев слънце виковете „Сабо, Сабо”, „Кабо, Кабо” в прослава на Сабазий, а мястото и до днес се нарича Кабата. Този, който е пил вода от свещения Момин кладенец, погледнал е вълните на хълмовете към Рила, Пирин и Стара планина от връх Сютка, може да разбере защо този район е наричан от древните СВЕЩЕНАТА ЗЕМЯ НА СИВА – ДИОНИС!!!

[miroki]

Така е! А мойта земя е :

СВЕЩЕНАТА ЗЕМЯ НА СИВА – ДИОНИС

единствената дъщеря на император Анри Фландърски, брат на латинския император Балдуин Фландърски, за когото е построена Балдуиновата кула в Търново.

Тя земята не е друга , пак е на Траките или още се съмняваш?

А, за Балдуиновата кула до колкото знам е именована така защото той е бил затворен там и даже се говори, че се е хвърлил в Янтра от там.

А не е строена в негова чест. Това от къде го знаеш?

Вярването в чуждите думи колкото е предимство - повече е недостатък , вярвай в своите!

[Galahad]

виковете „Сабо, Сабо”, „Кабо, Кабо” в прослава на Сабазий, а мястото и до днес се нарича Кабата.

Виковете са "савадзейн" и "евадзейн" - по-скоро става дума за название на Бакхическия празник. Иначе при траките по време на мистериите в чест на Дионис се е свирело с флейти и цимбали.

[Thorn]

"Балдуиновата кула" е менте.

[miroki]

"Балдуиновата кула" е менте.

Малко по-конкретно може ли?

[Ka40]

Малко по-конкретно може ли?

Ами построена е през 30-те г. на ХХ в., като за образец е ползвана кулата от Червен и Балдуин няма нищо общо с нея.

Песните на бесите са живи и до днес, но в края на ІV век и началото на V век вместо по скалите по изгрев слънце и в пещерните храмове край огъня от жертвеника, както са пеели орфистите и жреците на Сива-Дионис, те започват да ехтят от новопостроените раннохристиянски (ранновизантийски) трикорабни базилики. Най-известни в земята на бесите са църквата „Св. Спас” над Белово – център на епископията Левки, църквата Николица в Ракитово – център на епископията Влептос и Червената църква в Перущица. Може би в църквата Николица в Ракитово, която е най-внушителна със своите размери – 17х32.35 метра, дебелина на стените 1.30 метра, с Триумфална арка, с двуетажен притвор, кръстокуполна, с уникално оформена западна страна е била четена БИБЛИЯ БЕСИКА, за която през 399 год. споменава св. Йоан Златоуст.

Незнам защо реши, че песнитена бесите са живи и днес, но може да си сигурен, че средновековната Левка не е Белово, както и Влепто не е Ракитово.

[miroki]

Ами построена е през 30-те г. на ХХ в., като за образец е ползвана кулата от Червен и Балдуин няма нищо общо с нея.

Т.е. на това място на крепостта не е имало Кула. Преди това (да речем през ВБЦ или Калояново време)

Или е имало но няма нищо общо с Балдуин?

[Doris]

Имало е кула, свързана с легендата за Балдуин, но нейните останки са малко по-напред от реконструираната:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9742

[T.Jonchev]

Освен това името на съпругата на Алексий Слав - незаконната дъщеря на Анри д'Ено - е напълно неизвестно. В източниците то не се споменава, така че откъде се взе тази Маргарита-Изабела, не знам.

Въобще Вологез показва голям ентусиазъм, но би трябвало да е и по-предпазлив в изводите. Данните за траките са твърде бедни, за да може човек да е категоричен. Освен това тракийската история (както се вижда и от собственото му изложение) не може да мине без задълбочени познания по римска история, също както българската не може без ромейската. А в първия постинг на Вологез стои изключително груба и неприятна грешка (която не е единствена): Акциум той е сложил някъде (неясно къде точно) по течението на Вардар. Възможността да бъде допусната такава грешка силно снижава доверието към изложението въобще - дори това да не е много справедливо всьщност.

[glishev]

За тази т. нар. "Маргарита-Изабела" чух веднъж по глупав и неприятен повод, за който ще ви разправям някой път. Това е някакъв съвременен мит, който, изглежда, се разпространява устно.

[T.Jonchev]

Изабел - ако помня добре - я наричаше Фани Мутафова в "Дъщерята на Калояна". Но това е художествена измислица, за която историята е само пирон за закачване, както се изразява Дюма.

[зелас]

Поздравления за статията, Vologez! Крайно време беше тук да се разбунят отново тракийски духове!

Ще се включа по нататък.

Ха, честита ви нова година на врид!

[Galahad]

За Балдуиновата кула май сме говорили и друг път. В края на тур. робство на нейното място е имало покрита кула и най-вероятно си е била такава и през средновековито. Турците не се отличават с голямо творчество. В края на употребата си е служела за военен арсенал.

http://historicalcities.narod.ru/photo_Ternovo_frenkhisar.html

Иначе наистина се намира над "Франкския квартал" и е в близост до портата на Царевец, която е водела към него.

Но това няма нищо общо с бесите (като изключим натрупаната фантастика).

[resavsky]

Така наречена "балдуинова кула" вероятно е била водна кула - на няколко метра от Янтра.

[Vologez]

Поздравления за статията, Vologez! Крайно време беше тук да се разбунят отново тракийски духове!

Ще се включа по нататък.

Ха, честита ви нова година на врид!

Ключовата дата е 25 декември, дето оня Митра се преражда всяка година!

[Vologez]

средновековната Левка не е Белово, както и Влепто не е Ракитово.

:tooth: :tooth: :tooth:

Просто не се стърпях! Извинявам се!

Църквата в местността Николица

Църквата в местността Николица, гр. Ракитово е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика. Построена е през периода ІV – VІ век от тракийското племе беси, което в края на ІV век приема християнството от мисионера епископ Никита Ремесиански. Съществувала е до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Върху останките й е построен параклис през 1923 година.

Базиликата е разкрита от археолозите през 1962 година. Размерите й са 32 х 17 метра. На изток тя завършва с три различни апсиди. Средната е тристранна отвън и полукръгла отвътре, а страничните са кръгли отвън и отвътре. На запад църквата завършва с притвор, който е бил на два етажа. От двете страни на притвора са построени допълнителни помещения, завършващи с кръгли апсиди. Северното помещение е разчистено и е било баптистерий, а южното не е разчистено, защото попада под стадиона. От притвора се е влизало в главното помещение (централения кораб) на църквата през Триумфална арка. На запад притворът е завършвал с три полукръгли ниши, което е уникален архитектурен елемент – подобно оформяне на фасада на църква не е открито до момента.

Стените на църквата са с дебелина 1.30 метра. Основте й са на дълбочина 1.70 метра. Върху квадратното помещение, което се образува от пресичането на главният кораб с напречния, се е издигал купол, който е почивал върху четири перпендикулярни една на друга арки. В църквата се е влизало освен от запад през притвора и Триумфалната арка и директно от север и юг през врати на страничните помещения (кораби). В пода на централната апсида е открита малка крипта, в която са съхранявани мощите на неизвестен светец.

По своята архитектура тази базилика е сходна на църквата „Св. София” в София, на базиликата над Белово, на Еленската църква при Пирдоп, които са построени през същия исторически период.

Редактирано Януари 3, 2011 от Vologez

[Vologez]

Уникално светилище на Острец

http://gradvelin.com/display.php?m=news&n=2009-08-09-prezentacia-diana-gergova

[Ka40]

:tooth: :tooth: :tooth:

Просто не се стърпях! Извинявам се!

Църквата в местността Николица

Църквата в местността Николица, гр. Ракитово е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика. Построена е през периода ІV – VІ век от тракийското племе беси, което в края на ІV век приема християнството от мисионера епископ Никита Ремесиански. Съществувала е до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Върху останките й е построен параклис през 1923 година.

Базиликата е разкрита от археолозите през 1962 година. Размерите й са 32 х 17 метра. На изток тя завършва с три различни апсиди. Средната е тристранна отвън и полукръгла отвътре, а страничните са кръгли отвън и отвътре. На запад църквата завършва с притвор, който е бил на два етажа. От двете страни на притвора са построени допълнителни помещения, завършващи с кръгли апсиди. Северното помещение е разчистено и е било баптистерий, а южното не е разчистено, защото попада под стадиона. От притвора се е влизало в главното помещение (централения кораб) на църквата през Триумфална арка. На запад притворът е завършвал с три полукръгли ниши, което е уникален архитектурен елемент – подобно оформяне на фасада на църква не е открито до момента.

Стените на църквата са с дебелина 1.30 метра. Основте й са на дълбочина 1.70 метра. Върху квадратното помещение, което се образува от пресичането на главният кораб с напречния, се е издигал купол, който е почивал върху четири перпендикулярни една на друга арки. В църквата се е влизало освен от запад през притвора и Триумфалната арка и директно от север и юг през врати на страничните помещения (кораби). В пода на централната апсида е открита малка крипта, в която са съхранявани мощите на неизвестен светец.

По своята архитектура тази базилика е сходна на църквата „Св. София” в София, на базиликата над Белово, на Еленската църква при Пирдоп, които са построени през същия исторически период.

Не ми е ясно кое точно ти е смешно - че Белово не е Левка или че е Ракитово не Влепто? И в двата случая не е лошо първо да се аргументираш, а след това да се смееш.

Разбирам ентусиазмът ти да докажеш, че родното ти село за разлика от днес, в миналото е било едва ли не център на света. Това най-добре личи от начина, по който описваш една селска църква от V-VІ в. Такива от това време по нашите земи до момента има открити над 100, даже вероятно и над 200.За сравнение само в Хисаря до момента са 9.

Това, дето си го написал за Триумфалната арка - е меко казано безумно. Триумфални арки по това време се сторят само в най-големите градове по повод посещението на някой император, при това много рядко. Ако не се лъжа в българските земи има само една такава - във Филипопол.

И тъй като явно ти е много смешно, виж първо кога се появяват топонимите Левка и Влепто, и тогава се смей. Защото те се появяват през ІХ в., през V-VІв. такива крепости просто не е имало.

Редактирано Януари 4, 2011 от glishev
Редактирах заради груб език.

[senufer]

Интересни тракийски скални светилища са открити и изследвани в Западните Родопи, Пирин и Рила в последните десетина години.

archaeology-knigi.com/1096

Траките в северозападните Родопи и тракийската култова керамика тип "Цепина"

Външна връзка

По-подробно за светилището в местността "Славееви скали"

rock-cut.thracians.org/bg/g_bayrakov.php

Археоложката Диана Гергова за светилището на връх Острец, тракийските ритуални съдове и древната писменост при траките

www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=640807

[Vologez]

И тъй като явно ти е много смешно, виж първо кога се появяват топонимите Левка и Влепто, и тогава се смей. Защото те се появяват през ІХ в., през V-VІв. такива крепости просто не е имало.

Понятието "триумфална арка" за Николица е използвано от археолозите, проучвали базиликата Николица. Проучванията са извиршени от археолога Йорданка Чангова и Анета Шопова, като резултатите са публикувани със заглавие "Архиологически проучвания във Велинградски район", Родопски сборник, том 2, издателство на БАН, София, 1969 год., стр. 198-201.

Идеята, че Николица е била център на епископия, може да бъде подкрепена с доказателство от същия доклад. Археолозите пишат, че освен трите основни корпуса са открити и две фланкиращи помещения от двете страни на базиликата. Северното помещение е с размери 3 на 5 метра, оформено от изток с полукръгла абсида. Част от абсидата е издигната на 20 см от пода. Там е открита вдлъбната в пода писцида във форма на кръст. Явно това помещение е служело за баптистерий, там са извършвани кръщенета. Според представителите на църквата това е характерно за епископска църква.

[Ka40]

Понятието "триумфална арка" за Николица е използвано от археолозите, проучвали базиликата Николица. Проучванията са извиршени от археолога Йорданка Чангова и Анета Шопова, като резултатите са публикувани със заглавие "Архиологически проучвания във Велинградски район", Родопски сборник, том 2, издателство на БАН, София, 1969 год., стр. 198-201.

Идеята, че Николица е била център на епископия, може да бъде подкрепена с доказателство от същия доклад. Археолозите пишат, че освен трите основни корпуса са открити и две фланкиращи помещения от двете страни на базиликата. Северното помещение е с размери 3 на 5 метра, оформено от изток с полукръгла абсида. Част от абсидата е издигната на 20 см от пода. Там е открита вдлъбната в пода писцида във форма на кръст. Явно това помещение е служело за баптистерий, там са извършвани кръщенета. Според представителите на църквата това е характерно за епископска църква.

А случайно да си обърнал внимание, че във въпросната статия се поменават още няколко ранновизантийски църкви в района? Може би всяка селска църква е център на епископия?

[Thorn]

"Триумфална арка" просто е обичаен архитектурен елемент на раннохристиянските базилики.

[Vologez]

Може би всяка селска църква е център на епископия?

Прекаляваш!