Отиди на
Форум "Наука"

Особености на Ацтекската империя


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Съществуват много заблуждения, предразсъдъци и незнание по темата, които трябва да бъдат разсеяни.

За властта и феодалните отношения

При пристигането на Испанците на източния бряг на Мексико Ацтекската империя всъщност далеч не представлява хомогенна сила. В нейните владения ,има дори анклави от съвсем независими от ацтеките градове-държави, за които поради една или друга причина властта в Теночтитлан просто не смята за рентабилно хвърлянето на сили и средства за тяхното подчинение. И единствено областта около самия Теночтитлан е пряко доминирана от ацтеките, останалите им владения също разполагат с почти пълно вътрешно, самоуправление, че и външно – стига да не е в разрез с ацтекските интереси, а те са най-вече плащане на определен натурален данък и осигуряване и свободен пропуск през земите им на търговци и войски, като респективно към перифериите на империята реалната васална зависимост от Теночтитлан намалява. Същността на политиката му е не установяване на пряка власт и администрация във всички завладяни земи както е в Европа и дори при инките по това време, а индиректно използване на ресурсите и стратегическото значение на тези земи, чрез данъци, търговия и логистика при походи в съседни на тях чужди територии.

Carte_Empire-Azteque.jpg

Самото устройство на ядрото на империята също е доста различно от европейските разбирания за държава и империя и въобще е трудно обяснимо с понятия от европейската терминология. Така че е по-лесно да се каже какво не е фигурирало там, например: няма ясно очертани граници на държавата, нито пък укрепени такива, много територии са с по-скоро неустановен статут, няма общ народ, няма обща конституция, нито единна правна система, няма общо управление на цялата територия, нито постоянна войска.

Не е известно дори дали въобще е имало дума за „империя” в ацтекския език, за тях по-важни са по-малките политически и административни единици, които практически са градове-държави, само в долината на Мексико с езерото и столицата те наброяват близо 60. Концентрацията им там е много по-висока отколкото при гръцките градове-държави например и населението им е много по-голямо, а в същото време са далеч от морето, така че изхранването на тези полиси се осъществява за сметка на чужди територии и околните села. Затова и съюзите между отделни такива полиси са непостоянни и краткотрайни породени от конкретни поводи по настоящи проблеми.

В тези градове се наблюдават определени социални нива подобни на касти, както и миграции в мирно време, при които дадена етническа група се заселва в чужд град-държава и изцяло заема дадено социално равнище (обикновено най-ниското поне в началото) или пък даден занаят ставайки монополисти и съответно намесвайки се в обществените въпроси. Възможно е една етническа група да се засели на различни места и да поддържа известни връзки помежду си образувайки особен вид структура влияеща на политическата сцена в района.

Тройния съюз

Централната власт при ацтеките също е специфично и необичайно устроена и далеч не прилича на абсолютизъм като в представите ни за един велик император, чието мнение не се оспорва, с точно установена столица – седалище и стъпаловидна-пирамидална йерархия водеща до него.

Властта в импарията представлява особен съюз между три градове-държави от долината на Мексико – Теночтитлан, Тетскоко и Тлакопан с принципно еднакви вътрешни структури на управление, но все пак отделни една от друга. Владетеля се избира от общ съвет посредством сложна династическа схема между трите управляващи династии, като тържественото му признаване от другите два града е наложително. Теночтитлан придобива доминантна позиция чак при Монтесума ІІ и пристигането на испанците затова е сметнат от тях за столица.

Във взимането на решения обаче участват и владетели на подчинени области в Мексиканската долина и техния съвет реално формира съдебния орган на империята, но не участват при избора на нов владетел. Там тежи мнението и влиянието на най-висшите два военни чина в империята – тлакочкалкатъл и тлакатекатъл, коиото в последствие стават тлатоани. Всички те както и втория по ранг управник в държавата сивакоатъл имат аристократичен произход и са назначени по определени династически схеми на своя пост. Сивакоатълът например задължително трябва да произлиза от владетелския род, но няма право да се кандидатира за владетел.

Преди Теночтитлан инициативата се намира по-скоро в ръцете на династията управляваща Тетскоко, намиращ се в североизточната част на долината и владеещ така наречената територия Аколвакан, която се явява и втората по-големина обработваема площ в страната. Тя е разделена на 14 самоуправляващи се административни единици подчинени на собствени владетели разполагащи с пълна власт над неаристократичното си население. Като първоначално зависимостта им от Тетскоко е съвсем слаба и условна, но в последствие се наблюдава строго спазвана традиция владетелите на Тетскоко винаги да дават по една от дъщерите си за жена на някой от тези владетели и така тази тенденция с поколенията обвързва тези владетели все по-тясно с Тетскоко и съответно ги прави все по зависими от него. Но пък от тези 14 владетели, също тлатоани по ранг зависи избирането на Тетскокския владетел, нещо доста необичайно за Стария свят. Всеки от тях заема висока длъжност в йерархията на държавата и участва в сформирания от тях консултативен съвет а в същото време с пряко подвластните си владения нямат никакви други задължения към централната власт освен безусловното подчинение по време на война.

Освен тях в Аколвакан има и други осем области пряко подчинени на владетеля и изплащащи му натурални данъци. Но трудовата повинност по строежите на пътища, дворци и пирамиди е всеобща и задължителна.

Противно на очакваното най-древният град, бивша столица на империята на тепанеките и владеещ най-голямата западна част от Мексиканската долина – Тлакопан се явява традиционно най-слабия партньор в този троен съюз, а данъците от по-голямата част от използваемите му земи отиват за нуждите на Теночтитлан. Столицата на загиналата империя Аскапотсалко, също намираща се на територията му, отдавна е загубила водещото си значение и сега представлява само малък подчинен на Тлакопан град-държава. Като по един тлатоан отговаря за тепанекските и мексиканските жители на Аскапотсалко. Но за разлика от Тескоко в Тлакопан съществува йерархия от зависими владетели.

Реалната столица Теночтитлан владее пряко една съвсем малка област заемаща двойния град Теночтитлан и Тлателолко върху острова в западната част на Мексиканското езеро, както и няколко по-малки селища на северния бряг на езерото и частично бившите владения на Колвакан – на южния, които въпреки, че са подчинени на главния данъчен управител на Теночтитлан – петлакалкатъл, са нещо като кондоминиум с Тлакопан, изплащайки допълнителни данъци и на него.

В Теночтитлан изглежда липсва административно разделение и управление на тези зависими територии както при другите две съюзни страни, както и участие на зависимите владетели във властта като общ консултативен орган, въпреки че в късния период се появява подобна структура и там.

8398014998904152.png

Столицата Теночтитлан

on-exhibit-aztec-field-museum-12-0309_LG-91705160.jpg

В началото на ХVІ в. Теночтитлан достига гигантски размери за мащабите на Америка – над 150 000 жители население. Той е разположен върху няколко големи и множество по-малки острови в западната част на Мексиканското езеро, които в последствие са свързани. Към съседните селища по северния, западния и южния бряг включително към Тлакопан са построени пътища построени върху издигнати насипи над водата прекъсвани от мостове и диги. А до по-отдалечения източен бряг се стига с плавателни съдове до Тескоко, затова и в източната част на града е построено пристанище.

Града е забележителен с огромните пирамиди, дворци, площади, стадиони за игра с топка, канали и пазари. Мислейки си, че влизат в земя на диваци испанците остават поразени при вида на няколкоетажните зидани къщи с плоски покриви в Теночтитлан, от градините, храмовете и обществените сгради и най-вече пазарът в Тлателолко, за който Кортес пише подробно при първия си доклад до краля:

Има още един площад, два пъти по-голям от град Саламанка, заобиколен от всички страни от колонади, където ежедневно се събират повече от 60 000 души, за да търгуват. Там има всички видове стоки, които могат да се намерят в цялата страна

...

Всеки вид стока се продава на отделна улица, без да се смесва с другите, всичко е безупречно подредено. Всичко се продава на бройка или според вместимостта си, досега още не сме виждали да се продава на тегло...

Покрай града са разположени множество чинампас – ниви под формата на дълги и тесни ивици, по краищата на които минават обрасли с дървета канали, самите ниви са насипи над нормалното водно равнище в плитки или заблатени зони. Така почвената влажност може да се регулира и да бъде толкова благоприятна, че да дава по няколко реколти на година. Но продукцията от тези чинампаси съвсем не е достатъчна за огромното население на града, пореди което по пътищата и каналите циркулира постоянен поток от търговски внос и натурални налози.

Dsc00358.jpg

tenochtitlan-76880.jpg

Стига толкова засега :)

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Съдебна система

В Ацтекската империя също така липсва официална конституция важаща за цялата страна. Което обаче не означава, че няма обичайно право и спазване на дадени принципи в тяхното общество.

Най-развит като вътрешна организация е може би Тескоко. На върха на териториалната, правна и управленска система там стоят 4 консултативни и съдебни комисии, чието седалище е в двореца в Тескоко: Върховен съд, Военен съвет, Съвет за музика, изкуство и наука (на когото са подчинени и жреците) и съвет на държавната хазна и данъците.

Върховния съд се състои от 12 съдии, от средите на местната аристокрация. Той решава всички правни казуси, които са извън компетенцията на другите 3 съдилища.

Докато в Теночтитлан основните съдилища са 2, едното се занимава само с аристокрацията, а другото – с простолюдието, като има и възможност за обжалване. Като с териториалното разширение на империята във всички територии местните структури се запазват и няма налагане на действащите в 3-те главни града.

Известни реформи са регистрирани при Итскоатл (1427-1440) и приемника му Монтесума І (1440-1471). Създадени са редица нови постове в държавата, част от тях възприети от завладяните тепанеки. Такива например са постовете на тлакочкалкатъла и тлакатекатъла с важни функции съответно във военната и цивилната област. А след тях следват редица други по-ниски постове. Като на всеки от тях му се заплаща, чрез право на ползване на новозавладяна територия, която да се обработва за него. Като обикновените хора също имат възможността да станат един вид аристокрация по заслуги, ако се отличат достатъчно във военните походи. Но техните постове са ограничени в последствие от Монтесума ІІ, а владетеля все повече се изолира от хората под себе си и все повече подчертава божествения си характер.

Армия и походи

Ацтекската империя е подчертано агресивна и офанзивна. Но не винаги териториите се придобиват в резултат на нашествия, в дадени случаи чуждите държави капитулират само при недвусмислените демонстрации на превъзходство направени им от ацтеките, а също така и поради факта че местната аристокрация запазва правата си признавайки властта на ацтеките и общо взето почти нищо във вътрешните им дела не се променя. Общо взето от тях ацтеките искат само плащане на определен данък и лоялност по време на война.

Въпреки огромното значение на войската за разширяването и опазването на империята и въпреки големия им брой, няма постоянна армия. Тя се свиква само при нужда и се състои от офицерско ядро от аристократи , възпитаници на училищата за тази класа, и част от останалото население. Хора от народа допълват войската, обикновено от завладяните територии и изпълняващи длъжността на носачи и въобще обслужващ персонал за армията.

Понякога войни се водят само за трениране и попълване на войската. В други случаи за военопленници, които да бъдат екзекутирани в храмовете на ацтеките по време на големи празници. Така че се стига един вид до ритуална война. Но главната цел като цяло си остават придобивката на нови територии, които да доставят натурални данъци.

Тъй като няма заплати, за награда воиниците просто получават част от плячката и това се явява мощен двигател на военната експанзия. Така че империята на ацтеките достига логическите си граници в Централно Мексико и предположенията, че ацтекските полкове са можели да подчинят Гватемалското плато и дори Юкатан не са основателни. Може да се каже, че при Монтесума ІІ са били в критичния оптимум на своята експанзия.

Цел на нашествията са също така и екзотични стоки от по-далечни територии, които не могат да се открият на пазара в Теночтитлан и войната е единствения начин за аристокрацията да се сдобие с тях.

Също така винаги преди нашествие е посочван конкретен повод за него, не само за пред врага, но и чрез пропагандни инсценировки за пред собственото население. Обикновено се посочва някаква очевидна неправда причинена на човек от племето на ацтеките. Или пък за повод се взима някое нападение над изпратена с провокативна цел група търговци или отказ от предоставяне на военен коридор. Но походите не винаги са предхождани от официално обявяване на война, особено пък към отдалечени райони, където ацтеките предпочитат изненадващите атаки подготвени предварително от шпиони. Достигайки целта си ацтекските войски беснеят из новоокупираните територии докато местното население само не започне да ги моли за пощада и не се съгласи да плаща данък, размера на който се определя на място. Войските почти винаги се завръщат с победа и са тържествено посрещани в Теночтитлан.

Ниската степен на консолидиране на отделните части на империята благоприятства за избухване на бунтове срещу ацтеките и техните данъчни чиновници. Които бързо били потушавани с нов военен поход и винаги били провокирани от местната аристокрация и борби между отделни фракции. Въпреки че по този начин обикновените хора плащат двоен данък – и на собствените владетели и на Тройния съюз, няма данни да е имало нито едно селско въстание в империята.

Преследване на население в поробените територии не се наблюдава, ако изключим само оставянето на малък гарнизон и строеж на отбранителни селища.

AztecWarriors3.jpg

0bc45a55f72754bc2545e5c9126c4f41.jpg

aztec-warriors-5.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Създадени са редица нови постове в държавата, част от тях възприети от завладяните тепанеки.

Предполагам,че това би могло да важи при разширяването на всички езически общества защото няма единна традиция,а също и запазването на местните структури.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Не е задължително, това не се наблюдава като установена постоянна практика при ацтеките, а само когато в конкретен случай трябва да се импровизира и е най-удобно да се заимстват вече наготово изградени и установени норми, с които те са запознати.

Обществена структура

Населението се дели на две основни социални групи, разделени на по няколко подгрупи: около 10% са родовата аристокрация (пили), а останалите – простолюдието (масевали). Като между двете групи съществува огромна пропаст. Единствения начин за издигане на простолюдието е чрез особено отличителни военни заслуги, но те способстват само за издигане на отделни хора в тяхната каста, което все пак не е малко защото ги освобождава от данъци и им дава земя, макар и обработването и добивите да са под определени ограничения. Това е един вид ненаследствена или служебна аристокрация. По подобен начин стои положението и при жреците.

Най-широката прослойка - простолюдието се състои най-вече от селяни и занаятчии. Имащи право разбира се да сключват бракове само в рамките на собствената си прослойка. Браковете са моногамни и обикновено младоженците се заселват в дома на семейството на мъжа. В това отношение дребните провинциални аристократи, разполагащи с малко земя и данъци от нея, не се различават особено от тях нито по облеклото, нито по материалното си състояние, за разлика от приближената до владетеля дворцова аристокрация тънеща в разкош. Като тези селяни не са закрепостени като европейските в същата епоха, те са длъжни да дават част от добива си (занаятчиите – от продукцията си) като данък на местния владетел, но при желание могат да се преселят във владенията на друг аристократ и да плащат данъци на него, а при различните градове държави данъчните системи и правните норми имат понякога съществени разлики, измежду които даден селянин може да прецени кое е по-изгодно за него. Такива селяни се споменават в изворите с термина майеке.

Дори и при простолюдието строгото възпитание на децата е важен момент покровителстван от държавата и извършващ се главно в училища (телпочкали) за воини, където се изучават и някои други обществено полезни дейности.

В простолюдието съществуват и по-издигнати отличаващи се групи на външни търговци и по-специализирани занаятчии (почтекатъл) разполагащи с известна автономия в правораздаването и организирането на собствените си общества, морални кодекси, ритуали и тн. Някои от търговците осигуряващи търговията и притока на стоки дори от най-далечните краища на империята могат да натрупат богатства съизмерими с тези на аристокрацията, но все пак трябва да се стараят да водят скромно поведение в обществото за разлика от тях.

Някои от занаятчиите, предимно тези обработващи скъпоценни метали могат да създават нещо като профсъюзи по между си, да живеят в собствени квартали и да почитат собствени божества. Като дори не е сигурно дали въобще някаква част от тяхната продукция е взимана като данък, вероятно всичката е отивала директно на пазара, а от тях само понякога са се изисквали определени услуги, като например безплатна обработка на изящен предмет за висш аристократ с доставена от него суровина.

В същото време съществуват и низши прослойки на простолюдието с почти робски статут, наричани тлакотли. Но отново в сравнение със Стария свят (особено Античния) те не са с постоянен статут на съвсем безправни хора, а на временно изкупващи вина определена от съда поради престъпление или доброволно предоставящи за определен период или обект на работа труда си за да ги изхранват във времена на слаби реколти например. След изтичане на срока или изплащане на дълга си тези хора отново стават свободни граждани. Разбира се има възможност в краен случай съда да реши, че някой тлакотли трябва да остане такъв за цял живот, но това са редки случаи на особено тежки провинения или с цел той да бъде продаден или изпратен за жертвоприношение в някой храм по време на голям празник.

Друга от низшите касти, може би предпоследна в йерархията са хамалите (тламама), обикновено натоварвани с твърде тежка работа по пренасяне на товари на дълги разстояния. Общо взето на тях се крепи цялата циркулация на стоки и товари в империята поради липса на впрегатни животни и респективно колесни превозни средства. Те са използвани от търговците при събиране на данъци и от армията като обоз и обслужващ персонал по време на походи. Но не е съвсем ясно дали тлалама имат статут на отделна каста, защото почти винаги и обикновените селяни участват в пренасянето на товари по конкретни обекти в техния район.

В аристокрацията има ясно разграничени прослойки характеризиращи се с определени исторически, етнически и родови титли предавани по наследство. Едни и същи титли се срещат в различни градове-държави, като един аристократ може да притежава по няколко от тях придобити от различни династични бракове и може да ги разпределя на наследниците си по отделно. Обикновено най-големите синове на аристократите наследяват тези титли, но преди това са длъжни да докажат годността си във военните походи заемайки по-нисък чин за да получат необходимото признание от останалите аристократични родове и владетеля (а в някои случаи дори и на подчинените си). Встъпването им в длъжност се отбелязва с пищни ритуални церемонии, на които им се пробива хрущяла на носа, към който се прикрепя определено украшение, след което се раздават ценни дарове на участниците.

Имотите и титлите могат да се наследяват и по женска линия, както и жени могат понякога да заемат такива постове.

Земите на даден аристократ почти никога не се намират концентрирани около двореца му, а са пръснати на малки парцели по всичките му родови имения, както и по завладяните след военни походи земи, от които също е получил определени части за лично ползване. В това отношение има някои прилики с Европа от времената след развития феодализъм.

Военното си образование младите аристократи получават в специални учреждения (калмекас) – училища към главните храмове във владенията. Но те не представляват само военни академии, а почти университети – в тях се изучават също така и религията, особеностите на управлението, както и уроци по музика, поезия, реторика и математика.

На върха на социалната пирамида на всеки град-държава в империята на ацтеките стои обикновено един владетел (тлатоани), но могат и да са няколко с еднакъв най-висок ранг, като обикновено един от тях все пак има надмощие над останалите. Всички тези владетели са свързани с династически връзки по между си в сложна генеалогия посредством специални договори важащи за много поколения наред - практически за постоянно, докато друг договор не замени реда на бракосъчетания между дадени династии установен с досегашния.

Владетелите държат в ръцете си съдебната, религиозната и административната власт в страната, а пищните им дворци представляват икономически и политически центрове на държавата. Естествено тяхна е и думата за сключване на мир или обявяване на война на други държави.

Така дори от оскъдните източници достигнали до нас ясно се вижда, че става въпрос за силно развито общество и култура, т.е. самородна цивилизация, а не за варвари и диваци както винаги са изглеждали ацтеките в очите на евроцентризма, най-вече поради предубеденост, ненавист или просто поради незнание.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

В историческия си роман "Кортес и Монтесума" авторът Морис Колис пише, че името "ацтеки" е измислено и въведено от европейците. Самоназванието на тези хора според него е било е мехико/мешико/.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По-скоро "астекатл" е название, извадено от легендите на народа мешика.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Те действително са се самонаричали "мешика". Ацтеки идва от митичната им прародина, която според самите тях се е казвала "ацтлан" и отново е била на остров в езеро, което може и да е вече допълнително митологизирано, но името е сигурно. А налагането на ацтеки над мексиканци е станало още по време на испанската колониална епоха очевидно за да се отличават от съвременното население на Мексико с различна дума.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Потребител

Макар, че темата е по-тясно насочена, все пак ми се иска да пусна тук линк, посветен на последиците и реални измерения от откриването на Централна и Латинска Америка...

не знам защо, но явно руски учен, разглежда, анализира и осмисля испанското завоевание, като истински апокалипсис и жестока експлоатация над местното население. Засегнати са и ацтеките....

това дето сочи 25 милиона души, на територията на ацтекската държава, непосредствено преди идването на Колумб и Кортес, според мен не е реална цифра..

За жестокостите на конкистадорите вече не мога да преценя.....

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&cad=rja&ved=0CDEQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.left.ru%2F2002%2F22%2Fbaumgarten72.html&ei=BvVaUvzsN4bctAak9oCACQ&usg=AFQjCNGZiHGdnCC9Z6Brj2jiwjxMq5sIjw&sig2=kycyK7my0Rbujwg1q3Ka3g

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

по-голям проблем са били донесените болести. някои племена в америките са били изцяло унищожени, на някои места смъртността е надхвърлила 90%.

естествено, че е било апокалипсис.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

по-голям проблем са били донесените болести. някои племена в америките са били изцяло унищожени, на някои места смъртността е надхвърлила 90%.

естествено, че е било апокалипсис.

Ако смъртността беше 90 % то нямаше да има метиси в латинска и Централна Америка...какво остава за индианци / да се чете коренното население /...

За болестите-нека не преувеличаваме.

Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

Ако смъртността беше 90 % то нямаше да има метиси в латинска и Централна Америка...какво остава за индианци / да се чете коренното население /...

За болестите-нека не преувеличаваме.

Въпреки високота индианска смъртност през 16 век след това индианското население се увеличава.Притокът на европейци в Мексико и Андите преди 1800 е доста малък(а и след това не е кой знае колко голям),затова дори изключително засегнатото от болести местно население пак е доста повече.Белите креоли никога не са били повече поне в тези области(а и в доста други)-чак по-късно метисите стават повече от индианците в Колумбия,Еквадор,Мексико,Централна Америка,но забележителното е че в Перу и Боливия и до днес най-много са индианците.

Освен това доста интересно е,че към метисите спадат и индианци,които просто не се идентифицират с никое племе и живеят в градовете(културно са метиси,кръвно индианци без грам европейска кръв).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всичко зависи от числеността на даден етнос. Големи етноси, със стотици хиляди и милиони членове естествено са оцелели въпреки епидемиите. Много от малките етноси са изчезнали.

Не съм се интересувал за Южна Америка, защото малко ме вълнува, така че не съм търсил статистика (а и за 16-18 в. тя едва ли е точна) за жертвите на епидемии, но който искам предполагам може да намери.

В Сев. Америка епидемиите от европейски болести са били унищожителни. Засягали са наистина от 50 до 90% от населението.

Уседналите народи са засегнати много по-тежко от номадските. Прим. манданите са били ок. 12 хил. човека ок. 1780 г. След няколко епидемии, и окончателно след голямата епидемия от шарка 1837-38 г., която помита Великите равнини, остават ок. 150 д.

Редактирано от Black Wolf
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...