Какво означава Buzan, bozun, bozan, bozun на турски?

[didukaimos]

Buzan (alt. Buzun) е kан на ханство Chagatai 1333-1334 (или 1334-1335). Той е син на Duwa Темур .

След смъртта на чичо си Tarmashirin , Buzan поема контрола над ханство. Източниците го описват като мюсюлманин. След като само за кратко време става хан, той е свален от своя братовчед Changshi.

Преди това е известен и хан Бузан (ок. 488 – преди 504г.)

Бозан или бузан е и вид билка с името Thalictrum L.

Интересува ме какво означава на турски тези думи ако има специалисти тюрколози или ако някой знае?

[ISTORIK]

boz - сив (на турски)

buz - лед (на турски)

[didukaimos]

От една страна bozuk означава разбит, гнил, развален, а от друга башибозук от турски се превежда като "развалена, повредена глава" описвайки понятие по отночение на конкретни характеристики относно управлението и поведението на нередовната войска в турската армия. Въпросът е каква част на речта е bozan (buzan) и има ли общо с формата bozuk? Дали bozan (buzan)произлиза от bozuk?

Бих се радвал на разсъжденията ви по тези мои терзания.

[Кухулин]

В началото си мислех, че Бозан идва от сттюрк. боз "сив", обаче колкото повече чета, толкова по-слаба ми се струва тази етимология. Първо, боз има пейоративен оттенък - "прост, неграмотен" (ЕСТЯ-Б, 172). Второ, не открих никакъв начин да го изясня морфологично.

Според мен коренът на думата е сттюрк. буз "разрушавам, повреждам". Чрез древния и напълно отмрял суфикс за причастие -ан (Левитская, 92) името би могло да се преведе като "разрушаващ, разрушител".

Думата бузук "повреден" е от същия корен, вероятно с окончание за отглаголно прилагателно(?) -ук (СИГТЯ 1988, 311), но не съм сигурен.

Редактирано Юни 17, 2011 от Кухулин

[didukaimos]

  On 17.06.2011 г. at 9:45, Кухулин said:

В началото си мислех, че Бозан идва от сттюрк. боз "сив", обаче колкото повече чета, толкова по-слаба ми се струва тази етимология. Първо, боз има пейоративен оттенък - "прост, неграмотен" (ЕСТЯ-Б, 172). Второ, не открих никакъв начин да го изясня морфологично.

Според мен коренът на думата е сттюрк. буз "разрушавам, повреждам". Чрез древния и напълно отмрял суфикс за причастие -ан (Левитская, 92) името би могло да се преведе като "разрушаващ, разрушител".

Думата бузук "повреден" е от същия корен, вероятно с окончание за отглаголно прилагателно(?) -ук (СИГТЯ 1988, 311), но не съм сигурен.

Благодаря за разсъжденията, но бозан и бузан остават неизвестни в точната си семантика. Все пак насоките са верни.

Редактирано Юни 17, 2011 от didukaimos

[didukaimos]

Powolgian local dialekt - buzun = crystalized salt

buzan = Ciconia alba ot turk.buz- сив

Редактирано Юни 20, 2011 от didukaimos

[Щекн Ичр]

Не е необходимо да търсите тюркски поризход!

Бузан – владетел на българите в гепидо-българската държава, Бош – владетел на антите, убит от готите, Bochas, крал на сарматите в Южна Панония, Бозо – име посочено от Винченцо Д`Амико, като останало от Алцековите българи. (ВД-БИ) Също в Боспорското царство е имало аланско име Βούζασ (Бойзас). Производни по-късни български имена са Босо, Босе, Босой, Босота, Босьо, Босю, Босян, Бушо, Буше, Бушко, фамилно име Босев(и). (ЙЗ-БИ,стр.41,56) При осетинците се срещат имената Бодзий, Бодзо, Бодзой, Будзи, Будзо, Бузо, Бузико, Бузар, Быз, Бызæ, Боса, Босио, при чувашите – Босай, Бузак, Бусай, Бускей. (ЗГ-ОФЛИ),(ЧАЯ) В осетински иронски boz означава скъп, обичан, благороден, bozi – водя, вожд, buz, buzn – благодарност, признателност, дигорски bоznæ – благодарност, bоzdzijnаdæ – благодарност, признателност. В кашмирски bōš, пущунски pās, персийски pušt, pešwā , санскрит bust – уважение, респект. (DDSA) Абаев въстановява аланската форма būznyg, санскрит bhunj, староирански bauzna, авестийски baošnah, согдийски βuzn – благодарност, признателност. В скитски *βāša – прекрасен. (ВА-С-1,стр.275) Осетинскете понятия стои в основата на прабългарското име Бузан – скъп, обичан, почитан, благодарен, или водач, вожд. (вж.Безмер-Бозмихр) При скандинавците също се е срещало името Boso, в англосаксонски Bosa, древносаксонски Boso, датски Busa, старовисоконемски Buoso, Bosogast. (ЕМ-ДРН,словарь,стр.121) Явно резултат от древно алано-сарматско влияние.

Редактирано Юни 28, 2011 от Щекн Ичр

[didukaimos]

думите за наша жалост или радост имат единен,а не двойствен произход

[stinka (Rom)]

Незнам къде да го задам въпроса, затова тук!

Турският език, който караманлиите говорят, влиза ли в балканският езиков съюз???

[Христо Тамарин]

  On 14.12.2011 г. at 20:54, stinka (Rom) said:

Турският език, който караманлиите говорят, влиза ли в балканският езиков съюз???

Не. Според руската wikipedia, влиянието на гръцкият език върху турският диалект на караманлиите било учудващо малко.

[stinka (Rom)]

Въпросът ми беше заради евентуалната връзка с гагаузите. Със сигурност ли не е? На уикипедия и нямам много доверие особено по въпроси, по които има много пропаганда. Чета че пише също, че Ататюрк го базирал офиц. турски на балканските турски диалекти, вкл. и гагаузкия, това вярно ли е?

[Христо Тамарин]

  On 16.12.2011 г. at 15:37, stinka (Rom) said:

пише също, че Ататюрк го базирал офиц. турски на балканските турски диалекти, вкл. и гагаузкия, това вярно ли е?

Тук "балканските" турски диалекти трябва да се разбира в географски смисъл. Самият Ататюрк е родом балканец, тъй че било естествено да не пренебрегва родният си диалект. А пък родният му диалект е разположен в епицентърът на Балканският езиков съюз, а пък официалният турски език не е балканизиран. Т.е. дори турският диалект от епицентърът на Балканският езиков съюз не е балканизиран. Елементи на балканизация се появяват в турските диалекти на територията на България едва през 20ти век, когато огромнното мнозинство от българските граждани от турски етнически произход овладяват български език.

Във връзка с това споменаването на гагаузкият език е безпредметно - Ататюрк едва ли се е сещал точно за гагаузки.

  On 16.12.2011 г. at 15:37, stinka (Rom) said:

Въпросът ми беше заради евентуалната връзка (на караманлиите) с гагаузите. Със сигурност ли не е?

Не съм чувал гагаузският диалект на турският език да е балканизиран.

А иначе има връзка между диалектите на караманлиите и гагаузите. И едните, и другите са потомствено християнско население, заставено от условията и средата да забрави старият си език (гръцки и български съответно) и да премине изцяло на турски. Християнската религия се отразява на турските диалекти и в Кападокия, и в Добруджа, вероятно по сходен начин.

[stinka (Rom)]

Христо, за караманлиите далеч не е сигурно, че са езиково тюркизирани постфактум, с турското нашествие.

Гагаузкия си е определено в балканския езиков съюз и преди освобождението мисля. Българското влияние там е голямо и преди освобождението.

Аз лично смятам, че гагаузите са преминали към турски, защото са останали в равнините. За разлика от огромното мнозинство българи, които се отеглят в планините и в последствие отново се връщат там. И влиянието на турските колонисти. Никоя част на балканите не са заселени толкова много турски колонисти, както в източните български земи.

Редактирано Декември 16, 2011 от stinka (Rom)

[Христо Тамарин]

  On 16.12.2011 г. at 19:12, stinka (Rom) said:

Гагаузкия си е определено в балканския езиков съюз и преди освобождението мисля. Българското влияние там е голямо и преди освобождението.

Аз лично смятам, че гагаузите са преминали към турски, защото са останали в равнините. За разлика от огромното мнозинство българи, които се отеглят в планините и в последствие отново се връщат там. И влиянието на турските колонисти. Никоя част на балканите не са заселени толкова много турски колонисти, както в източните български земи.

Гагаузският не влиза в балканският езиков съюз. Дори сръбският не влиза.

Членството в балканският езиков съюз трябва да се докаже - безпредметно е аз да го опровергавам.

Има ли гагаузкият основните пет балкански езикови черти?

1. Съвпадане на родителният и дателният падеж (ако няма падежи: на родителното и дателното отношение).
   
2. Пълноценна граматическа категория за определеност.
   
3. Бъдеще време на ЩЕ.
   
4. Заместване на инфинитивът с форми на ДА и отпадане на инфинитивът впоследствие.
   
5. Редупликация на допълнението, позволяваща свободен словоред дори при бедна падежна система.
   

Само четири езика имат горните пет характеристики вкупом и поради това членуват в балканският езиков съюз: български (балкано-славянски), балкано-романски, албански и гръцки.

Отделни черти от гореизброените могат да се срещат и в други езици. Например, английският има втората и третата.

Български турчин беше писал във форумите, че в нашенските турски диалекти се били появили глаголни форми на ДА вместо инфинитив. Това е ново явление, от 20-ти век, балканска черта. Дължи се на турско-българско двуезичие.

Забележете, че гагаузко-българско двуезичие на практика няма. Гагаузите са гагаузи, защото са преминали на езикът на средата. Но те не са били в положение да влияят на езикът на средата. Гагаузите са гагаузи, понеже не знаели българският език с неговите балкански черти. Как ще доставят балкански черти на турският си диалект, когато те не ги знаели тези черти? А пък като са го научили българският език след Осовбождението, какви гагаузи са вече те? Чисти българи стават. Защо им е гагаузският? В тези условия могат вече да вмъкват в турският си диалект балкански черти (и мюсюлманите правели така, не само гагаузите), но това явление е от 20-ти век.

Едва ли сега има все още гагаузски език на наша територия. На наша територия е било ясно, че гагаузският е просто един от турските диалекти. Статутът на "език" гагаузският придобил сред изселниците в Бесарабия. Само там сега все още има гагаузи.

  On 16.12.2011 г. at 19:12, stinka (Rom) said:

Христо, за караманлиите далеч не е сигурно, че са езиково тюркизирани постфактум, с турското нашествие.

Вероятността от Туркмения към Анатолия да се придвижи тюркоезично немюсюлманско население е близка до нула. Вероятността мюсюлманско население да се християнизира е нула.

[stinka (Rom)]

Незнам, за гагаузкия, че е в балканския езиков съюз и че е доста граматически повлиян от българския чета в нета.

За караманлиите, май има нещо за покръстването от византийците на един от турските султанати в Мала Азия.

Както и да е. Въпросът е дали отпада възможността гагаузите да са преселници караманлии, затова питах за езика. Макар че миграциите на християни в отоманската империя са от балканите към анадола, поне в по-ново време.

[miroki]

На български пък е Бузест. (с големи бузи)

Бузан.

[makebulgar]

Името може и да е чисто персийско. Един от сатрапите на Кападокия се нарича Митробузан...

[ISTORIK]

  On 9.09.2015 г. at 11:21, makebulgar said:

Името може и да е чисто персийско. Един от сатрапите на Кападокия се нарича Митробузан...

Митробузан има ли нещо общо с Митра?

[Skubi]

Бузи на унгарски пък означава педерас.....

[makebulgar]

П.Добрев го е споменал като Митра-Бузан в една от книгите си.

[Aspandiat]

Μιθροβουζάνης (Mithrobuzanes) – сатрап на Кападокия, загинал в битката при Граник, 334 г. пр.Хр.

Μιθροβουζάνης (Mithrobuzanes) – княз на Софена по времето на кападокийския цар Ариарат ІV (220–163 пр.Хр.).

[Perkūnas]

  On 9.09.2015 г. at 18:03, ISTORIK said:

Митробузан има ли нещо общо с Митра?

Името значи "онзи, на когото Митра носи удоволствие/наслада/радост"

[makebulgar]

• Bezan: Name of the son of Banugushnasp, the brave daughter of Rustam
• Bijan/Bizhan: A character in Shahnameh (Giv's son and Manijeh's husband)

[Perkūnas]

  On 14.09.2015 г. at 22:31, makebulgar said:

• Bezan: Name of the son of Banugushnasp, the brave daughter of Rustam
• Bijan/Bizhan: A character in Shahnameh (Giv's son and Manijeh's husband)

Тези нямат нищо общо с името Бузан.

Ама най-лесно е да обърнем тохаро-иранския самосвал, нали?

Редактирано Септември 23, 2015 от Perkūnas