Отиди на
Форум "Наука"

Кампанията от 811 г. спорни и неизяснени моменти


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Кой говори за равнина?Сърта /полупланинска област/ при село Кюлевча е идеален за подобна засада.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1,5k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Глобален Модератор

като му знам манталитета на Овчаров, нищо чудно надписът да излезе 'Конан" при дешифриране;))))

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това "KAN", което видях преди два часа в новинарската емисия, ми приличаше на тийнейджърски графит. Няма майтап, много съвременно ми се стори.

Изглежда е някаква драсканица. Буквата накрая не е N, както е по гръцката и славянската азбука. Прилича на КАI, като буквите са свързани помежду си с хоризонтална чертица, втората е излязла накриво. Може и да е някаква фигура, като „знака на Тангра”.

post-2642-0-24375700-1408194640_thumb.jp

post-2642-0-97445800-1408194648_thumb.jp

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

На пръв поглед е KAI, но лигатурно може да се прочете и "КАN". Въпросът е, че титлата не е KAN, a КANA или КАNАС / KANACUBIГI.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е доста смело е тези три три буки да се определят като надпис от 9 век.А направо си е безотговорно да се твърди че съдържат информация за конкретна битка.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е доста смело е тези три три буки да се определят като надпис от 9 век.А направо си е безотговорно да се твърди че съдържат информация за конкретна битка.

Датирането се влияе от околните находки, от стратиграфския пласт и пр. Може и да е от девети век, ама точно от Крумово време...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Значи където се намери надпис съдържащ думата "кан" имаме станала грандиозна битка. На Лъжливото овчарче отдавна никой не вярва.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

"Тога Крун разгневасе много, и ревна с голем глас, като един гладен лев, скоро да заградат тесни места и клисури, и нападна на Никифора царя близо при Славомира не далеч от Никополя, и разби му войска та конечно, и зема сичко то имение, що беше пленил от неговия двор и от Болгария та, а самого Никифора уби, и заповеда да натъкнат глава та му на едно дълго дърво, за да я види сичка та му войска, в лето Господне 808."

Павлович, Христаки Георгиев. Царственик или История болгарская (1844)

Хайде, ново шест :yeah:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

"Тога Крун разгневасе много, и ревна с голем глас, като един гладен лев, скоро да заградат тесни места и клисури, и нападна на Никифора царя близо при Славомира не далеч от Никополя, и разби му войска та конечно, и зема сичко то имение, що беше пленил от неговия двор и от Болгария та, а самого Никифора уби, и заповеда да натъкнат глава та му на едно дълго дърво, за да я види сичка та му войска, в лето Господне 808."

Павлович, Христаки Георгиев. Царственик или История болгарская (1844)

Хайде, ново шест :yeah:

Това не е ли цитат от Паисий?А Никопол тук най често се тълкува като Никополис ад Иструм.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не, не е цитат от Паисий, макар неговата историйца да е основния източник за "Царственик..." на Христаки Павлович.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Но пък данните за "Славомир недалеч от Никопол" със сигурност са взети оттам.Откъде ги е почерпил етзи данни Паисий един господ знае.Но трябва да се има предвид че той вероятно никога не е ходил днешна Северна България и едва ли много познава географията там.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В „История славянобългарска” текстът е същия – съвсем малка разлика има в някои думи. Но този откъс го няма в съкратения вариант на историята, най-разпространен в интернет.

post-2642-0-94531900-1409737628_thumb.pn

В основния исторически източник на Паисий „Царството на славяните” на Мавро Орбини е записано: „В тази битка [между Крум и Никифор], разразила се край Славмир, недалеч от Никопол, погинали всички ромеи.” (в българското издание текстът е на с. 69)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

О, бая е миткал. Например в Котел лично дава на поп Стойко Владиславов да препише историята. А преди това

в Немска земя повече с това намерение ходих

През 1758 година пътува до Сремски Карловци (1) като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които ще му послужат за написването на основния си труд. „История Славянобългарска“ е завършена през 1762 година в Зографския манастир, след като Паисий напуска Хилендерския манастир заради раздор с останалите монаси. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите.

1 - Немската земя за която пише Паисий.

Гербов май е по-адекватен.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Село Сломер е безспорния фаворит като място за разгрома на Никифор. Освен известието на Маврубир има и други бонуси - местно предание за голяма битка и части находки на върхове от стрели и парчета от оръжие.

Не е известно от кога е създадено село Сломер. Съществува легенда, че в древността в м. ”Слава могила”, която се намира на около 2 км северозападно от селото, е водена битка между противници, които в последствие сключват мир. Там са открити върхове на стрели и части от други оръжия. По тази версия, селото се е казвало „Славамир”. Турците го наричали „Сла-мире” и с течение на годините се е образувало днешното „Сломер”. Друга версия за произхода на селото е, че тези земи са били населявани от славянски племена, чиито племенен вожд се е казвал Славомер-Славомир. Неговото име е носело и поселището. С течение на годините се е образувало днешното наименование „Сломер”. Какво е станало с населението на селото не е известно. Знае се, че през средновековието жителите са били застигнати от чума и оцелелите са се заселили на 3-4 км. югоизточно от бившето поселище, в долината на „Студена река”, където е разположено в днешно време с.Сломер. През турското робство, селището е било заселено от турци. Отбелязано е в турските регистри още от 1585, 1618 и 1638год. като „Славомир” и „Ислаумир”. По последни данни, тук се е намирал чифликът на Рушид бей. За обработването на земите и за всякакви нужди на чифлика, в него са били заселени българи от съседните села Батак и Варана.

И тъй като то е лидера, в индекса на битките при мен може някои са забелязали, че от доста време битката при Върбишкия проход е наречана само разгрома на Никифор, без уточнение къде е станало.

Проблемът е, че не е ясно откъде Маврубир е взел това известие. Веднага след него той цитира Павел Дякон, но той пък не дава такива подробности. Но все още проучвам въпроса, за да не стане като със Симеон Лабас и царицата-еврейка Браида (жената на Иван Александър), които се оказаха продукт на лош превод.

Вторият съществен въпрос е какво се разбира под Никопол - днешния, Никополис ад Иструм или Велико Търново. Това мисля, че сме го обсъждали в някоя от темите за Търново - в Никополис ад Иструм е имало епископ, а след варварските нашествия откриваме на царевец ранновизантийско селище с черква, която вероятно е била епископска. И въпросът е дали селището си е имало свое име или е било наричано по името на опропастения от варварите Никополис ад Иструм. Сломер разбира се е близо и до трите, тъй че в това отношение който и да е градът, няма разлика.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Абсурд е битката да е при това павликенско село.Първо то е забито в сърцето на равнината няма я и голямата тинеста и непроходима река.Уморих се да повтарям но битката трябва да я търсим в полупланинска местност /клисура/ с блатиста река в близост.Известна фонетична близост има в Сломер но нищо повече.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Казах само, че мястото не е с нищо по-различно от другото, на тема реки и вода. Росица си е сериозна река (вода колкото в Камчия само, че поради равното е по-разлята от Камчия и образува повече мочурлаци), влива се в Янтра съвсем на близо. Дори има и проходи наблизо.

То и центъра на Мизия може да е непроходим през лятото, като това например.

Равното се залива дори по-лесно.

Та на тема река, да не спекулираме.


Хидроложки показатели

Река Луда Камчия е с дъждовно-снежно подхранване, като максималният отток е през месеците февруари и март, а минималният — август и септември. Средният годишен отток при село Аспарухово е 11,4 m3/s.

Хидроложки показатели

Средногодишен отток при гр. Севлиево — 10,6 m3/s. По течението на реката има изградени още 4 хидрометрични станции — при с. Водолей, с. Валевци, при устието на р. Видима и при устието на Росица в Янтра.


И най-важното:

Росица е река със значителни сезонни колебания. Максималният отток е през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето, а минималният — септември. През пролетното пълноводие протича около 70-80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие — 9-10%

А Камчия февруари, не юни.

Редактирано от miroki
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мироки битката не ев равнинана това е очевидно.А дали това село Сломер въобще е съществувавало 9 век - това е съвсем друга история.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Едва ли Сломер точно. Не знам до колко би имало общо със споменатото село. Поне знаем, че Никополис е съществувал.

Само фактология, без коментар от мен.

Но има и участници, които обичат да нагаждат букви, та да пробват с коя палатизация се е получило Сломер.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...