Отиди на
Форум "Наука"

Пътуване във времето


Recommended Posts

  • Потребител

Природата на света е единна, но постоянно демонстрира различни лица. Едва успели да разгледат и обяснят както трябва едното лице, веднага пред хората изниква друго, което изобщо не се съгласува с предишното. Учените се опитват да обединят различните прояви на реалността, за да премахнат противоречията, но това трудно им се удава. Съществува само един-единствен, неподлежащ на съмнение факт, който обединява всички клонове на знанието -многообразието и многостранността на формите на проява на реалността.Многостранността на нашия свят е най-важното му фундаментално свойство.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така де , но аз като давам пример с шаха , нямам предвид точно неговата конкретика .

Може би трябваше да се изразя друго яче . Има 8 фигури , тоест 8 потенциални събития .

Всъщност , забележката ви е уместна , а грешката ми идва от там , че останалите освен 3-4 от общо 20 възможни са безсмислени , нелогични и т.н.

Може би примера не беше най точния .

Всъщност ние не съществуваме в реалността . Всъщност реалността за нас е теория :w00t:

.......

При начална позиция в шаха има 10 фигури, които могат да направят, всяка по 2 възможни хода. Осемте пешки - с едно поле напред или с две полета напред, двата коня - или по Г наляво, или по Г надясно, това е реалността. Чудя се защо толкова много хора упорито отказват, че тя съществува?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Можеш да измислиш други правила и друг брой фигури, но това ще е друга игра, а не шах. Тази друга игра, след като е измислена и играна , вече реално съществува.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е хубаво де ... в бързинката сгреших , човешко е, нали ? Вие ме поправихте многократно .

Аз реално ли сгреших или ? :tooth:

Защо много хора упорито отказват да приемат действителността за реална ?

От психологична гледна точка , някой биха казали , - ами защото реалността не им харесва такава каквато е !

От научна обаче , твърдението има съвсем различен характер .

Опитвам да обясня защо и аз подкрепям и приемам безусловно твърдението , че ние не живеем в сегашния момент .

Ако приемем , че сегашния момент е реалност , то ние живеем реално в миналото , с усещането , че живеем в настоящето , като по същото време си създаваме очаквания за бъдещето .

Предполагам никой няма да оспори , че светлината колкото и бързо да се движи , тя все пак има пределна скорост 300 000 км/с , нали ?

Предполагам знаете и как функционират човешките очи ? Микро клетки се пълнят със светлина с конкретни цветове от разликите в съзнанието се формира образ , нали ?

За да постъпи тази светлина в окото тя изминава разстояние от точка А до точка Б в интервала от това време в което светлината стига до окото и благодарение на него в следващия момент в съзнанието ни се формира образ , в началната точка вече са настъпили други събития , които ние още не сме възприели , поради простата причина , че светлината все още не е достигнала до очите ни .

В този смисъл , ние живеем по скоро в миналото , от колкото в реалността и действителността . Съгласни ? :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Разглеждането на времето като нещо субективно не ни дава нищо интересно. Сядай на дивана и пътувай във времето колкото щеш. Пътуването назад - това са спомените, пътуването напред - това са мечтите.

Интересните неща са за това, какво обективно става с времето. А отговор на този въпрос няма да получиш с философстване. Това вече е правено преди векове.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

При начална позиция в шаха има 10 фигури, които могат да направят, всяка по 2 възможни хода. Осемте пешки - с едно поле напред или с две полета напред, двата коня - или по Г наляво, или по Г надясно, това е реалността.

А не си ли противоречиш, като говориш за възможни ходове и същевременно заявяваш, че "това е реалността"?

Ако това е реалността, значи и самите възможности са напълно реални, като дори няма значение, коя от тях ще бъде "осъществена". Или с други думи, изразите "реализирани" и "нереализирани" възможности губят голяма част от смисъла си. Е, според мен е точно така, но ти едва ли си на същото мнение.

Само че другият вариант пък е необосновано ограничен и би трябвало да е такъв:

"При начална позиция в шаха има 10 фигури, които могат да направят, всяка по 2възможни хода. Осемте пешки - с едно поле напред или с две полета напред, двата коня - или по Г наляво, или по Г надясно", ОБАЧЕ това НЕ Е реалността. Напротив, при начална позиция в шаха реалността се състои само във факта, че фигурите са подредени по съответния строго определен начин. А "следващата" реалност ще бъде предопределена само от един-единствен ход, което означава, че всички други възможни ходове просто ги няма – невъзможни са в тази реалност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според идеята за многото светове, всичките ще бъдат реализирани, ще ги има и ще бъдат реалноста.

Ами да emoticons.png Господ затова не играе на зарове. Защото, както и да ги хвърли, те винаги падат от всичките си страни "едновременно" и във всички възможни комбинации. Колкото възможности - толкова и реалности... в общата МЕГАреалност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А не си ли противоречиш, като говориш за възможни ходове и същевременно заявяваш, че "това е реалността"?

.....

Границата субективно-обективно е място за възможни спекулации. Но в случая не си противореча. Има едни реално съществуващи правила, макар и създадени от субекти, те реално съществуват, записани в книги, одобрени от федерации и определят какво е това шах. Аз не мога да ги променя, ако ги променя, вече ще играем друга игра. Тези реално съществуващи правила са за възможните ходове в конкретната позиция на дадения момент. Може да се направи аналогия на правилата в играта с реално съществуващите природни закони.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Изказа предполага и друг свят, кой е той?

Най-важното за теб е едно, за мен друго, и т.н.

Със същата увереност, мога да кажа, че единноста на "нашия" свят е най-важното фунд. св-во.

Ами света на извънземните. Може би те съществуват в друга Вселена. :unsure: :unsure:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами да emoticons.png Господ затова не играе на зарове. Защото, както и да ги хвърли, те винаги падат от всичките си страни "едновременно" и във всички възможни комбинации. Колкото възможности - толкова и реалности... в общата МЕГАреалност.

Сега нямам много време да си припомням КМ, за това и не участвам във чудесната тема за квантовите компютри. Но реших, все пак да си припомня оригиналния вид на цитата за заровете:

Die Theorie liefert viel, aber dem Geheimnis des Alten bringt sie uns doch nicht näher. Jedenfalls bin ich überzeugt davon, dass der nicht würfelt.

"Теорията (става въпрос за КМ) ни казва много, обаче не ни доближава до тайната на Стареца. Във всеки случай, съм убеден, че Той не играе на зарове. "

Предполагам, за всички ще е интересно, независимо от това, колко разбират немски.

Аз пък си мисля, че е по-просто да приемем , че Бог играе на зарове, отколкото да включваме някакви паралелни светове. В такъв случай различните вероятности, свързани с дадено състояние са част от реалността.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не винаги е лесно, драги Сириус.

Ти харесваш сложното, но има един принцип, който се нарича бръснач на Окъм - по-добре ни доближава до истината по-простата теория.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Този пример не е много удачен, защото ТО включва Нютоновата физика като частен случай .

Става въпрос за избор на взаимно изключващи се теории - или едната, или другата. Така че точно си е за бръснача на Окъм.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето ви едно определение за "кол" - добре окастрена коледна елха :biggrin: . Та трябва да се внимава при опростяването, включително и с бръснача на Окъм:bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

...Ако това е реалността, значи и самите възможности са напълно реални, като дори няма значение, коя от тях ще бъде "осъществена"...

Ако играеш срещу по-добър противник наистина няма никакво значение кой от възможните ходове/реалности ще осъществиш :happy:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Възможно ли е с просветление :hmmm: да се пътува във времето и пространството. :crazy_pilot: :crazy_pilot:

През цялата история на своята цивилизация хората са се стремили приживе да предизвикат у себе си чувството за единение с Космоса. Всички школи за духовно усъвър­шенстване в крайна сметка преследват една и съща цел: да постигнем просветление или, с други думи, да усетим своето единство с този свят, да се разтворим в океана от енергия и същевременно да не изгубим себе си като индивидуална същност. :hmmm::117:

Какво получава постигналият просветление - да се раз­порежда с цялата енергия на океана на Вселената. Той не вижда принципна разлика между себе си и тази безкрай­ност. Мисловната му енергия влиза в резонанс с енергията на океана. Точно тогава намерението на просветления става тъждествено на външното намерение - тази могъ­ща и непостижима сила, която управлява света. :117: :117:

gospod.jpg

Редактирано от Bai Mangal
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според Айнщайн , време равно на скорост на пространство спрямо нещо .

Според мен пък :tooth: Има два варианта за надпревара с времето . Аз и без туй мисля , че времето не съществува , съществуват само събития и интензивност на случващото се .

Та .. ако моя живот средно да кажем е 70 години , макар че според мен време няма и ако трябва да измеря живота си то той би следвало да изглежда като 500 000 събития ... образно казано .

И ако искам да да живея малко в бъдещето, най общо имам два варианта ако потока на времето е един .

Или да форсирам потока , което би трябвало да изглежда като , вместо 500 000 събития за моя живот 5 000 000 събития или 500 000 000 .

Тогава аз ще съм поел 10 или 1000 пъти повече информация в себе си . Другия вариант е да увелича съществуването си и вместо 70 години да живея 700 или 70 000 години .

От къде ми идва това просветление ? Еми забелязвам , че ми се случват постоянно някакви неща . Те всъщност може и да са значителни , но аз не отразявам като такива , тоест мога и без тях и дори смятам , че те не ме обогатяват , но всъщност май греша , те ме обогатяват . Всъщност има вероятност на мен да ми се случват тези 500 000 000 неща в живота , но тук иде реч за неща , които имат фундаментално значение за мен . Неща които охарактеризират огромни периоди от време . Например .. как може дни наред нищо да не запомняме и един вид нищо да не ни се случва ? То всъщност ни се случват много неща , но не са тези неща за които говорим , тези които запълват емоционалната ни памет , тези фундаменталните неща . Говоря за събитията , които свързваме с огромни периоди от време . Как казваме аз оная година ходих на екскурзия в Италия и какво силно впечатление и спомен остави Ибиза да речем в мен , а после може и 3-5 години нищо подобно да не се случи . Ако в тоя смисъл имаме такава интензивност на събитията ние реално ще пътуваме напред във времето спрямо други те на които им се случват в пъти по малко събития . Малко дълго и неясно стана ама свърших :)):

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много интересни заключения, но не пише как става пътуването във времето. :whistling: :whistling: :lightbulb: :lightbulb:

През цялата човешка история учените се занимават са­мо с това - опитват се да обяснят как е устроен светът. Този процес ще продължава до безкрайност. Ще се появя­ват все нови и нови модели. Ако застанете пред огледало, държейки в ръка друго огледало, ще разберете защо све­тът има безкрайно множество модели.

Когато се взема за основа една проява на реалността, се получава отделна версия - късче от огледалото. Когато застанем с него пред основното огледало на света, в отра­жението ще видим нов аспект. Като вземем една проява на дадения аспект, отново ще получим отделна версия на ре­алността. И пак от поредното огледалце ще се появи ново, отразявайки се в образа на предишното.

А какъв е светът всъщност?

Можете да опитате да си го представите (ако успеете) с примера на две еднакви огледала, поставени близо едно до друго. И едното, и другото отразяват съседното. И в двете огледала е нищото, отразяващо самото себе си безкрайно много пъти. Черна безкрайност от образи, в които нищото се отразява от нищо. Дали получената картина се поддава на някакво описание в рамките на понятията, с които раз­полага нашият разум? Едва ли. :read::whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

 

Според Айнщайн , време равно на скорост на пространство спрямо нещо .

***

Не съществуват подобни заключения от страна на Айнщайн.

Ако бъркам – кажете къде и кога Айнщайн е споменавал нещо подобно?

* * *

Малко дълго и неясно стана ама свърших :)):

Не само е неясно, но е и доста безсмислено…

. . .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
..Според Айнщайн , време равно на скорост на пространство спрямо нещо ...

Също според Айнщайн:

"Въображението е по-важно от знанието."

:crazy_pilot:

Нещо напоследък все не се съгласявам с прочутите айнщайнови цитати. Сигурно съм на път да стана антирелативист.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Също според Айнщайн:

"Въображението е по-важно от знанието."

:crazy_pilot:

Нещо напоследък все не се съгласявам с прочутите айнщайнови цитати. Сигурно съм на път да стана антирелативист.

Въображението е по-важно, но това не означава, че знанието не е важно, както някои погрешно го тълкуват. Много е важно даже.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Въображението е по-важно, но това не означава, че знанието не е важно, както някои погрешно го тълкуват. Много е важно даже.

,,Въображението е мислене в по-висока октава.'' (,,Писма от Христос'' - Багрина Кларк, 33 есета, 1992г.)

А визуализацията е начин за изпълнение на желанията ни

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Карайте я на въображение тогава. Това е съвсем естествено в съвременната епоха на фентъзито и виртуалните интернет-пространства.

Мислех да възразя с аргумента, че информационният капацитет на човешкия мозък е краен за разлика от безкрайната Вселена. Но оценките за него, които бях намерила във връзка с темата за изкуствения интелект са изтрити (скрити), така че явно това е съвсем паранаучна идея.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...