Отиди на
Форум "Наука"

София срещу Пловдив


Recommended Posts

  • Потребител

хНа всички ни е известно старото съперничество между двата града. Още преди години, когато се готвих за работата, ми направиха някои фрапиращи паралели между историите на двата града, та затова реших да ги систематизирам, да видим има ли основание някой от двата претендента да претендира за уникалност. Тук има една подобна тема за пловдив, но в общи линии е копи пейст от уикипедията, което е срамота. Все пак, ако някой има корекции и съвети, е добре дошъл.

От праисторията още започват удивителните паралели между двата града. Все пак трябва да признаем, че вероятно Пловдив е населен по-рано, вълната заселници е идвала от изток, от месопотамия, и колкото по-на изток, толкоз по-ранни са селищата по нашите земи. За първо поселение на неолитни земеделци може да са говори от края на 7 мо или началото на 6то хилядоление пр.н.е по бреговете на Марица, като хиляда години по-късно възниква второ неолитно селище в един от днешните квартали. Съществуват 5 селища на територията на Пловдив, които са съществували на моменти паралелно до античността. Към 4 хилядолетие населението се качва на Трихълмието и основава две селища - едното на Небет тепе, другото при Мавлевито - пловдивчани знаят къде е това, вероятно поради прииждане на Марица или започналите към края на епохата нашествия на индоевропейци.

Като първо селище на територията на днешна София е неолитното селище в кв. Слатина, до бензиностанция Лукойл между трамвайните спирки на Ухо Гео Милев и бул. Списаревски на 20ската. края на 6 начало на 5 хилядолетие. През енеолита мъзниква второ селище в района на площад батенберг. Не знам дали същестуват едноврменно, но второто оцелява до края на желязната епоха.

Втората глава в историята на двата града настъпва през бронзовата епоха - формирането на тракийския народ, индоевропеизацията на балканите, опитомяването на коня, тъмната керамика и виното. И двата града се оказват центрове на тракийски селища макар находките от тази епоха да са недостатъчни. Ако се базираме на легенди и хипотези, към 15-14 в. прн.е на Небет тепе възниква тракийско укрепено селище на беси и одриси с тюрзис, наречено Евмолпия, проспериращо поради кръстопътното си положение - на водния път по Марица, на персечката между Виа диагоналис и Виа вертикалис.

Гръцки автори говорят за тракийското селище Сердика на сердите от 7 в.пр.н.е, позицирано между ЦУМ и Шератон. Находки оттогава -йок.

Македонските нашествия помитат тракийския свят в средата на 4 век пр.н.е. Според официалната теория Филип превзема тракийското селище и го укрепва - дава му името си Филипопол, за да ознаменува превземането на земите на одрисите с град на свое име в сърцето на земите им. Всъщност, без съмнение всички следващи имена на Пловдив без Тримонциум, са транскрипции на Филипопол - Пулпудева, Пълдин, Пловдив, Филибе.

тук там циркулират сведения, че Александър дъ Грейт се опитвал безуспешно да изкатери Черни връх няколко седмици.

Следващата глава е римската епоха. И двата града попадат в римската империя в една година 46 н.е. Тогава Сердика е подчинена административно на Тримонциум и е в провинция Тракия. И двата града добиват статут на римски градове в една година - 106, с едикти на Траян, който дава тези права на 5 града - Улпия Сердика, Августа Траяна, Тримонциум, Пауталия и Адрианопол. И двата града се сдобиват с крепостни стени между 176-180 при Марк Аврелий и Комод.

Целият втори до средата на 3 век е епоха на просперитет и благополучие на Сердика и за Тримонциум. Тримонциум обаче е засегнат жестоко от готските нашествия след 250, а сердика, като по-защитено място, избягва по-сериозни щети, но в 447 хуните не й прощават. Юстиниан ги постегва и двата града, но Пловдив практически престава да има постоянно население след аваро-славянските нашествия в края на 6 и началото на 7 век. Тогава повечето сгради са изоставени, в т.ч и най-голямата базилика в България.

Сердика обаче съществува като укрепен град и се счита за бажен авант пост на Византия на Балканите. Затова превземането й от хан Крум в 809 сериозно обезпокоява ромейската дипломация, и събитието е отразено от всички хронисти.

В тази епоха и двата града сменят името си - Средец и Пълдин.

Пловдив попада в границите на България при Маламир, по-късно от Средец, и излиза от България по-рано - в 970, плячкосан от руси. Средец си остава сериозна българска крепост, седалище на комит Никола и Арон, седалище на българския патриарх, чак до 1018. След това е столица на тема България с управител дук на българите. Възниква средецка мала света гора.

След византийското относително спокойно управление, софия става български град в 1192 и си остава такъв чак до 1382. Пловдив обаче го чака бурно средновековие и лашкане ту в български ръце за първи път при Калоян, ту в ромейски, та даже и в латински.

Пловдив става турски град преди София - в 1364 и до 1382 е столица на Румелийското бейлербейство. после става подчинен административно на София чак до 1836, когато столицата отива в битоля, а след това София става част от Туна вилает в 1864.

След 1836 софия започва стремглаво да запада за първи път от почти 2000 години - причините - преместването на административната столица, периферното й положение след създаването на Сърбия, чумните епидемии и нашествията на кърджалии. Във втората половина на 19 век софия е неугледно градче с около 10 000 души, Пловдив е най-големият град в българските земи.

Между 3 март 1878 и 20 октомври 1878 Пловдив е седалище на временното руско управление, което поради решенията на Берлинския конгрес се мести в софия. На 4 април 1879 Учредителното събрание обявява София на столица на Княжество България по предложение на проф. Марин Дринов.

По-нататък историята я знаете.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Културно-историческо наследство.

От римската епоха в Плодив е запазен най-големият античен форум по българските земи; одеон от 4 век н.е, античен театър от началото на 2 век (ако моят приятел Запрян чете да се чувства поздравен), античен стадион (circus romano) времето на император Адриян, аквадукт над коматевско шосе, огромните разкопки преди тунела - досега са открити 8 улици и 4 инсули с руните на пантеона и сгради с частен характер; комплексът източна порта срещу Орфея, епископската базилика на бул. Мария Луиза, античната ранно християнска постройка Ейрене в един от подлезите, части от крепостната стена около хисар капия, кръгла кула от времето на Юстиниан и фрагменти от стени от същата епоха в мазето на р-н Пълдин.

В софия от римската епоха са разкрити досега ротондата свети Георги, базиликата Света София, колизеумът под арена ди Сердика, източната порта с части от петоъгълните кули и част от декуманос максимус в подлеза на перзидентството, малка улица, голяма базилика и система от хипокауст около ротондата Свети Георги; няколко базилики - срещу Биад, в лозенец, в Южния парк, фрагменти от западната крепостна стена пред католическата катедрала, в подземието на халите, кръгла кула на североизточната стена, всичките нови обекти при строителстовто на метростанция Сердика и тн.

Османски период.

В плодвив са съществували около 53 джамии през 17 век по данни на Евлия Челеби. В 19 век преди Освобождението са 33, след него 22, а днес само 2, обаче най-старите. Голямата джамия всъщност има 5 имена - Улу джами - главната джамия; Ески джами - старата джамия; Мурадие - построена след 1421 от Мурад II в чест на дядо му Мурад I;Джумая джами - петъчната джамия; и любимото ми - Хюдавендигяр джами - султанската джамия. Една от първите турски джамии в Европа изобщо. СТроена веднага след 1364, разрушена от пожар в края на века и възстановена от Мурад II. Уникална с 9те си оловни кубета и три кораба, със специална варта от изток за султана, и специална ложа вътре пак за него. Център на ортодоксалния ислям в града.

Имарет джами, или Шахбединовата джамия, строена в 1444. Уникална и единствена джамия от типа завиет - манастирски комплекс съставен от таке - гробница на Шахбедин паша, бейлербей на Румелия, победил Владислав Варненчик при Варна, хамам, мехтаб и медресе, жилищна част за монаси, библиотека, хан и имарет - кухня за бедни, за поклонници на път за мека и седалище на дервиши. Тази джамия е център на езотеричния, неортодоксален и мистичен ислям в града, на т.нар. тарикатски общности.

Хамам чифте хамам, днес музей на модерното изкуство; Мавлеви хане - култов комплекс на дервишите мавлевии; часовникова кула от 17 век; за съжаление в 1928 рухна Куршум ханна мястото на днешните хали - най-големият керван сарай по пътя от Белград за Истанбул.

София. Една действаща джамия - баня баши от 1567. Другата - от 1450-1490 Бююк джами от типа завиет, е днес Археологически музей. Третата строена за джамия сграда е черната джамия, от 1528, днес църква Свети Седмочисленици. Руини на един турски хамам от 16 век зад Баня баши.

За по-ново време е ясно.

Софиянци обаче губят по една точка - нямат си Мильо.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

после може да се продължи с

Варна срещу Бургас

и Сливен срещу Ямбол

При входа на изложението ни посрещнаха членове от комитета. И пак речи за Českého Nàroda, за Bulhařskeho Nàroda. Тук, видите, не се сбъркаха да ни посрещнат като сърби, каквато погрешка, разказват, станала при входа на Пловдивското изложение: сливенци и ямболци се намирали в постоянен антагoнизъм - от завист ли, от съперничество ли, кой знае от що. Явяват се пред входа на Пловдивското изложение сливненци, а един от комитета им държи реч, като ги мисли за ямболци, и хвали ли, хвали: "Храбрите ямболци, славните ямболци!" А сливненците се потят, кашлят в шепа, мигат... Картина!...

Иначе за Пловдив и Сердика се пропускат някои славни моменти - в Пловдив резидират някои от последните тракийски царе, а за Сердика си имаме тема: “Roma mea Serdica est”

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ами да развие трочките, коитро виздира в поста си

какво ксе праиш че не разбираш, немам й кратко

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ами да развие трочките, коитро виздира в поста си

какво ксе праиш че не разбираш, немам й кратко

Ба - немаш. Кат немаш туй горе "й кратко" как са появи? На ръка ли го дописа? :fool:

:grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Най-голямото противопоставяне между двата града е през 343. По времето на Сердикийският църковен събор Филипопол приютява алтернативният ариански събор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За Сливен и Ямбол сложих цитата от Алеко. Другия наш виден хуморист Чудомир също се е включва в дербито, този път във връзка с драмата за минералната вода в Ямбол.

"Зло­ба­та на де­ня в Ям­бол е то­п­ла­та во­да, ко­я­то е про­те­к­ла то­ку до тур­с­ка­та ба­ня. Щом я от­к­ри­ха, обя­ви­ха я за ми­не­рал­на и мно­го ле­ко­ви­та и се юр­на­ха да я пи­ят бол­ни­те. Мно­зи­на оз­д­ра­вя­ха, до­ри и се от­б­ла­го­да­ри­ха в пе­ча­та. Не се ми­на мно­го, и ана­ли­за­та до­ка­за, че не би­ла ми­не­рал­на ле­ко­ви­та, а мръ­с­на­та во­да от ба­ня­та по­пи­ва­ла в зе­мя­та и из­ля­з­ла на­вън. Бол­ни­те се раз­бо­ля­ха на­но­во. Се­га на­но­во я ана­ли­зи­рат и ис­кат да я из­ка­рат ми­не­рал­на, но да­ли ще я пи­ят бол­ни­те пак, не знам!"

Болката разбира се нямаше да е толкова голяма, ако конкурентите си нямаха Сливенските минерални бани.

За двата големи Черноморски града дербито е сравнително отскоро по понятни причини. Твърди се, че през соца битката е била за Нефтозавода и Делфинариума, като спорът е бил решен от народната власт по соломоновски, сиреч Делфинариума във Варна, а Нефтофима в Бургас.

Появата на табелката "Най-добър град за живеене" обаче възроди битката с нова сила. Варна първа спечели приза, но след като първенството отмина към Бургас, то варненци "забравиха" да махнат табелката.

Иначе и двата града имат ЖП гари почти близнаци и морски градини.

clock6.jpgzx450y250_2039644.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Всички си затваряте очите и дискретно пропускате да споменете може би най-голямата вражда между български мегаполиси,титаничния сблъсък на Айтос и Карнобат!И не разбирам защо...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

АААА, не !!! Най голямото противопоставяне е между Дъбене и Войнягово! За обща информация и улеснение.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8A%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B5

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%8F%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE

Нямате си на идея какви кървави (в буквалния смисъл на думата) дербита е имало между отборите на двете села.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

най-древното противопоставяне по нашите земи е между Месемврия /Несебър/ и Созопол /Аполония/ - цели 22 века вражда. Конфликтът между двата града датира от ІІ в.пр.н.е., когато Месемврия, обявява война на Аполония, заради солниците и калните бани на днешно Поморие, тогава Анхиало. Нападнатият Созопол успял да отблъсне агресора, но до мирен договор така и не се стигнало. Чак през 2003 г. двата града най-накрая сключиха мирен договор.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Когатоговорят за противопоставяне, винаги се сещам за Гармиш и Партенкирхен. Това били два града твърде близки географски и твърде остро враждуващи. През 30-тте години на 20 век една много зла централна власт пожелала да се обединят, но те - не, та не!

Накрая, на поредното заседание на общинскя съвет на един от тях, където се потвърдавала върховната враждЪ, вратите се разтворили и влязъл не капитан Берторели, а съвсем сериозен на вид човек в черна униформа и кожен шлифер. Поглеждайки часовника си той тихо но ясно произнесъл: "Господа, часът е 6. В 7 очаквам решението ви за обединение, в противен случай всички отиваме на лагер."

След което излязъл и повторил упражнението в другия град.

"Разумът надделя" - разказва очевидец - "и ние се обединихме".

Какви неавтономни времена...

Link to comment
Share on other sites

  • 8 месеца по късно...
  • Потребител

Добре, а защо въобще използваме термина "противопоставяне"?

В крайна сметка този тип съперничества би следвало да работят за развитието на градовете - като едно честно спортно съревнование.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Пловдив е прекрасен град, в който имам доста приятели. Ако получавах софийска заплата и в Пловдив, без колебания бих се заселил там. Но уви, жизненият стандарт на Пловдив е доста по-нисък от този в София.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Еее, Алва, това е страхотна тема. Поздравления!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Добре, а защо въобще използваме термина "противопоставяне"?

В крайна сметка този тип съперничества би следвало да работят за развитието на градовете - като едно честно спортно съревнование.

A, де! Всъщност защото и двата противостоящи си града са еднакво бедни :)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...