Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Моля помогнете да си изясня етимологията на някои думи.

За някои не знам, за други не съм убеден, за трети трябва да си преговоря:

бате

блъскам

брашно

бутам

бърз

вар

връв

вървя

верига

газя

галя

главня

глезя

голям

далак

дебел

диря

едър

зеле

кака

карам

кацам

качвам

кикирица

клечка

клякам

кокал

кокоря

корем

крак

крамола

кутия

куче

леке

лош

луд

лук

мандахерцам

мачкам

мида

мирис

мрежа

мръвка

мушкам

мързел

ора

охлюв

пипам

пъхам

синор

скимне

урва

халост

харесвам

харман

хвърча

хвърлям

храна

хубав

цепя

цяр

чакам

чорап

чук

шамар

шарка

яд

яз


За сега стига.









Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бат, бате, батко - от санскритското batu(vatu) - момче, младеж.

Кака - древно име с вероятен произход от древното γίγας - силен, мощен.

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2012/01/04/proizhod-na-rodninskite-dumi-v-bylgarskiia-ezik-snaha-svekyr.876719

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

бате - Бат, Падар, Падре "по-стар, баща" - индоевропейска, индо-иранска дума.

газя - Газ, Гуз "разбивам, мачкам" - шумерски

глезя - Гъръз "оплаквам се, ридая" - авестийски

дебел - Дабал "дебел" - персийски, хинди

карам - Карам "управлявам, правя, работя" - санскрит

глава - Калва "череп" - латински

кокал - Кокила "черупка" - гръцки, латински

кокоря - Кекара "кривогледство" - санскрит

корем - Карин "корем" - тюркски

кутия - Кути, Кутей "кутия" - албански, румънски, персийски

кака - Кака "по-възрастна жена" - мунджански

куче - Кучик "куче" - пущу, кюрдски

лош - Лош "лош" - памирски; Леш "мърша"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

makebulgar

или се поспри или се пообразовай малко

глава си е чиста славянска дума в българския

а кокал е директна гръцка заемка и не е от 'кокила'/черупка

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

не глава, а главня от огън / английско glow - нажежен, светещ червено/ скандинавска връзка?

хубав - хуб /таджик, възможно пущу/ лош - бад

харман - турска, обаче aream -лат.

лук - рус. обаче цибуля по на запад

зеле - капуста ??

Сещал съм се поне за 10 пъти по толкоз, ама не съм ги записвал.

добавям кокиче и минзухар

Какво ще кажете - има силно дърпане на изток на българския, а подир него и на руски, сръбски..?

Сцеплението славянски-латински е доста по-силно от германски-латински?

Не може ли да се отдели една по-стара балто-славяно-латинска група?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Моля помогнете да си изясня етимологията на някои думи.

какво точно искаш? вземи един речник и провери. повечето думи си имат съответствия в останалите славянски езици. между другото някои думи в старобългарски имат друго значение/форма, а в новобългарски значението или формата е променена. това е естествен процес във всеки език.

блъскам

глагол, производен от същ. име блъсък (сблъсък), в старобългарски означава "сияние, мълния". сродна с блясък, блещи и под. има съответствия в останалите славянски езици, както и сродни форми в други индоевропейски езици.

брашно

В старобългарски брашьно превежда гръцките βρῶσις, βρῶμα, ἔδεσμα, τροφή “храна”, ἐπισιτισμός “хранителен запас”: има съответствия в останалите славянски езици. По произход първоначално прилагателно име, *borš-ĭno в среден род; съответствия в други индоевропейски езици: готски barizeins κρίθινος “ечемичен”, староанглийски bere “ечемик” (< *berr < *bariz със западногермански ротацизъм) > английски barley “ечемик”, латински far “лимец” (< *fars), farina “брашно” (< *farsina), умбрийски farsio “брашно”. В славянски не е запазена основата *bars- в самостоятелен вид за разлика от италийските или германските езици.

накратко по останалите:

бърз

балто-славянски произход

вар

от варя, вря - балто-славянски произход

връв

балто-славянски произход

вървя

от връв , срв. нишка в смисъл на "следа", "следвам, движа се по следи" - глаголът е новобългарски.

...

газя

славянски. има индоевропейски съответствия.

галя

В старобългарски галити превежда гръцкото σκιρτάω "подскачам". има славянски сътоветствия.

главня

общославянско понятие. от глава

глезя

балто-славянски произход

голям

общославянска, съответствия в балтийски и келтски, но думата не е от индоевропейски произход.

далак

очеваден турцизъм

дебел

балто-славянски произход

зеле

общославянска. в български и чешки означава "зелка", в други славянски езици означава "зелена трева". значението "зелка" е вторично (става дума за градински зеленчук) и може би е калка на романското viridia "вид зелка". руското капуста е също заето от латински.

карам

заемка от балканоромански carrare < carrum "кола"

качвам

заемка от балканоромански

клечка

славянски произход (умалително от клек в значение "кол, заострена пръчка", оттук в български и сръбски е названието на иглолистното растение клек)

клякам

от клекна. в новобългарски глаголът е вторично повлиян от типа седна - сядам, побегна - бягам.

кокал

гърцизъм

кокиче

силно видоизменен турцизъм (кар чичеи)

...

кутия

очеваден турцизъм

леке

очеваден турцизъм

лош

има славянски съответствия. в старобългарски означава "нискокачествен"

лук

старинна заемка от германски (немски Lauch, английски leek "праз лук") на общославянско ниво (5-6 век). става дума за градински зеленчук. цибуля е заето от немски Zwiebel < латински.

...

мида

гърцизъм

мирис

гърцизъм

мрежа

славянски произход

мръвка

славянски произход

мушкам

балто-славянски произход (муша), в новобългарски окончанието е доизменено

мързел

славянски произход, но в български значението е леко променено "леност".

ора

общославянски и индоевропейски глагол.

охлюв

гърцизъм

пъхам

славянски произход, има индпоевропейски съответствия.

синор

гърцизъм

урва

славянски произход: у-ръв-а "място, дето се късат, отчупват скали, срутище", срв. ръфам, ръвам, руски рвать

харесвам

гърцизъм

харман

турцизъм

хвърча

звукоподражание

хвърлям

видоизменен до неузнаваемост старобългарски глагол (запазен в диалектното върга, хвърга) под влияние на някой романски език (furriare "запокитвам")

храна

старинна заемка от ирански (на общославянско ниво, преди н.е.)

чорап

турцизъм (от арабски)

шамар

турцизъм

яд

индоевропейски произход. значението е променено: храна -> отрова -> гняв

...

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И сега трябва да дефинираме понятието "славянски произход" :) Тоест трябва да проследим назад термина до 16 век когато хърватите пишат една книга "Царството на Славяните", и до 10 век когато в българските книги се появява определението или наименованието "словени", което може да произлиза от думата Слово, или може да е вариант на етнонима Склави. Така стигаме до 6 век когато Склавите се появяват в гръцките книги, като може името им да е било Слави тъй като гърците не можели да казват Сл, а казвали Скл. Тези Склави през 6 век явно са имали речник в който много от търсените думи са съществували, но определено не само те са използвали този речник. На същия речник са говорели анти, венети, вероятно много от хуните (трите документирани хунски думи се извеждат в днешните славянски езици), вероятно и българите, а също така и много други скити из степите! :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

мушкам

балто-славянски произход (муша), в новобългарски окончанието е доизменено

Перкунас, в БЕР обяснението за "мушкам" е неиздържано.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Перкунас, благодаря, че си направи труд да квалифицираш част от думите.

Разчитах на експертно разнищване и позоваване на източник.

В някои случаи очевидно грешиш.

По горе съм написал, че главня не произлиза от глава. Покрива се във всички смисли със английското GLOW.

В други използваш пластелин - както за брашно. Обяснението с гръцки никак не върви. Паралелът с латински

малко върви, но показва една древна общност с латинския. И в гръцкия и в латинския си има конкретна дума за брашно,

защо не сме заели конкретната дума, ами ще вземем нещо доста странично и после да го мачкаме по произношение

и по смисъл?

Не трябва да се лепва славянски етикет, когато думата се среща само в руски или в сръбски, тъй като тези са с български

произход.

Ти изглежда си преместил китайската стена на левият бряг на Дон, та всичките ти обяснения клонят да са отсам?

За обяснения чрез гръцки не е ли уместно да се използва само античен гръцки. Гръцкия също търпи влияние от съседите

си, нали?

цибуля идва от ципа. Сега славяните се държат за шлифера на немците, но е имало времена когато е било обратното,

така че Zwiebel е заемката. :grin:

Много от думите имат побуквено съвпадение със съвременните пущу, таджикски и др. наоколо, ти обаче твърдиш, че

имало някакви изчезнали общославянски думи.

таджикски:

хуб - хубав

лакка - леке

Сега прегледай славянските квалификации и ако не намериш думата в чешки, полски и лужишки едновременно не я

причислявай към исконнославянските.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

както казах това ще е поредната псевдолингвистична тема

Ами дай да изтупаме от праха пак темата за кесар-цясарь.

Тя се радваше поне на 1000 поста.

Малко са и.

Колко цясари могат да се поберат на върха на една игла? :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Перкунас, благодаря, че си направи труд да квалифицираш част от думите.

Разчитах на експертно разнищване и позоваване на източник.

В някои случаи очевидно грешиш.

По горе съм написал, че главня не произлиза от глава. Покрива се във всички смисли със английското GLOW.

В други използваш пластелин - както за брашно. Обяснението с гръцки никак не върви. Паралелът с латински

малко върви, но показва една древна общност с латинския. И в гръцкия и в латинския си има конкретна дума за брашно,

защо не сме заели конкретната дума, ами ще вземем нещо доста странично и после да го мачкаме по произношение

и по смисъл?

Не трябва да се лепва славянски етикет, когато думата се среща само в руски или в сръбски, тъй като тези са с български

произход.

Ти изглежда си преместил китайската стена на левият бряг на Дон, та всичките ти обяснения клонят да са отсам?

За обяснения чрез гръцки не е ли уместно да се използва само античен гръцки. Гръцкия също търпи влияние от съседите

си, нали?

цибуля идва от ципа. Сега славяните се държат за шлифера на немците, но е имало времена когато е било обратното,

така че Zwiebel е заемката. :grin:

Много от думите имат побуквено съвпадение със съвременните пущу, таджикски и др. наоколо, ти обаче твърдиш, че

имало някакви изчезнали общославянски думи.

таджикски:

хуб - хубав

лакка - леке

Сега прегледай славянските квалификации и ако не намериш думата в чешки, полски и лужишки едновременно не я

причислявай към исконнославянските.

Нещата тук са много, ама много зле.

Ти знаеш ли как е "главня" на английски? И че няма нищо общо с глагола glow?

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По принцип не е задължително българите и англичаните да образуват думата от един и същ глагол

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

темата е една от многото в този форум, които клонят към псевдонауките, а по-точно псевдолингвистиката

въпросът не е в думата 'главня', която е 'головня' на руски и няма нищо общо с английския глагол glow

въпросът е на къде со отклонява тя

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

GLOW [glou]

I.

1. грея, светя, блестя, нажежен съм силно

2. горя (без пламък), излъчвам светлина/топлина

3 . прен. горя, пламтя, светя, искря

II.

1. нажеженост

жарава, in a GLOW разгорен (за огън), прен. сгорещен, разгорещен

Еее Перкунас, речник ти копи-пействам, надявам се да не умреш на ината си :grin:

Невски,

пуснал съм темата за да наблегна, че голяма част от ежедневните думи в българския са

със източен произход, не славянски в смисъла преди 7ми век.

Руският и украинският подобно на българския са в контактната зона със скитски, сарматски и

други източни езици. Това, че българска дума се среща и в руски не означава, че тя е със

общославянски произход.

Доказателство за славянски произход е думата да се среща и в западните и северозападните

славянски езици, които са със най-слабо влияние на български и руски.

.....или от писмен славянски източник преди 7ми век, дето май го няма :grin:

Накъде се отклонява glow - пак на изток. Утре ще обясня :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не знам дали е псевдолингвистично, но ето още паралели на по-специфични думи в български и санскрит:

гугутка - kakuṭa, kōkathuḥ "гълъб, див гълъб"
чука (връх) - каку, какуд "връх, било"

кътам (крия) - кут "не искам да давам"

На хърватски, сръбски и македонски също имаме Гугутка, но не и на останалите така наречени славянски езици!

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Точно това е темата дето ми трябваше!

какво точно искаш? вземи един речник и провери. повечето думи си имат съответствия в останалите славянски езици. между другото някои думи в старобългарски имат друго значение/форма, а в новобългарски значението или формата е променена. това е естествен процес във всеки език.

накратко по останалите:


Та аз ще пиша какво искам.

Как така бързо в българския има едно значение, в чешкия е (брзо) е рано (а бързо е рихле), а в полския (бардзо) е много?

Освен това в чешкия:

ходина е час (чехите нямат г, както руснаците х)

доба е време

час също е време по-общо

почаси е време ама метеорологично

век е възраст

С представките е пак омешано, ние казваме чувам, чуй, словаците почувай, чехите слихам

има някаква замяна на по/на (на хору, долу), на/до (долева, доправа).

Има доста такива думи, които при нас имат архаично значение и се използват само в поезията или литературата. Та въпроса ми е (един от тях де) - нашия се е развивал, а чешкия не се ли развива?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

GLOW [glou]

I.

1. грея, светя, блестя, нажежен съм силно

2. горя (без пламък), излъчвам светлина/топлина

3 . прен. горя, пламтя, светя, искря

II.

1. нажеженост

жарава, in a GLOW разгорен (за огън), прен. сгорещен, разгорещен

Еее Перкунас, речник ти копи-пействам, надявам се да не умреш на ината си :grin:

Невски,

пуснал съм темата за да наблегна, че голяма част от ежедневните думи в българския са

със източен произход, не славянски в смисъла преди 7ми век.

Руският и украинският подобно на българския са в контактната зона със скитски, сарматски и

други източни езици. Това, че българска дума се среща и в руски не означава, че тя е със

общославянски произход.

Доказателство за славянски произход е думата да се среща и в западните и северозападните

славянски езици, които са със най-слабо влияние на български и руски.

.....или от писмен славянски източник преди 7ми век, дето май го няма :grin:

Накъде се отклонява glow - пак на изток. Утре ще обясня :grin:

драги Exhemus

на какви влияния са подложени българският, руският и украинският е много, ама много дълга тема

само дето списъкът от думи и изобщо подходът ти към тази тема е категорично неподходящ

а жарава и г(о)л(О)авня нямат нищо общо семантично

повечето думи които си дал са с категоричен славянски, турски или гръцки произход, а в същото време ти не само твърдиш, че не са, но и отказваш да приемеш общоизвестните аргументи по въпроса

това показва тенденциозност

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Маке,

не давай пример с гугутка, че Перкунас ще те упрекне, че е звукоподражание.

Митак,

в испанския има едно prisa = бързам. Ще моля Перкунас да разясни дали е

минало през латинския. Аз не го намерих в латинския.

Glow със сигурност е минало в английския през Скандинавия.

Виж цитат в пост #450 на Расате:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13792&page=23

Скандинавски източници за българите...

Интересно е че английското bad = таджикското bad - лош

Ако не е грешка в речника, това потвърждава горепосочения цитат.

За българското Хубав не можах да намеря турска връзка?

таджикски, фарси Хуб = хубав.

Относно Зи-ЗАЙ-ис на Амиан Марцелин вижте

http://en.wikipedia.org/wiki/Pashtun_tribes - какъв е суффиксът за произход/принадлежност

на някои пущунски племена. :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересно е че английското bad = таджикското bad - лош

Ако не е грешка в речника, това потвърждава горепосочения цитат.

ама разбира се

моля темата да бъде преместена в раздел паранауки

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

драги Exhemus

на какви влияния са подложени българският, руският и украинският е много, ама много дълга тема

само дето списъкът от думи и изобщо подходът ти към тази тема е категорично неподходящ

а жарава и г(о)л(О)авня нямат нищо общо семантично

повечето думи които си дал са с категоричен славянски, турски или гръцки произход, а в същото време ти не само твърдиш, че не са, но и отказваш да приемеш общоизвестните аргументи по въпроса

това показва тенденциозност

Уважаеми Невски,

Съвсем малко съм тенденциозен, колкото да обърна внимание на "източния въпрос",

който упорито се избягва от някои, тука, другари.

Аз се опитвам да доказвам, докато славянофилите само дават декларации.

Въобще, отворен съм да ми докажеш славянски, гръцки или турски произход.

Сигурно имам някои непопадения, но пък всички?

Значение на думата главня

мн. главни, ж.

1. Къс запалено, но недогоряло дърво.

2. Заразна болест по житните растения, при която растението почернява и не дава плод. Царевична главня.

Тълковният речник е малко оскъден. Могат да добавят и тлеещо. Главните са част от жаравата, демек glow.

По-семантично здраве му кажи. Ама ти като че си расал в саксия?

Като декларираш, че подходът ми е неподходящ, кажи какъв подход е подходящ?

Ако ли пък защитаваш руските интереси, чрез заглявушване на българите само към славянското,

мога да ти кажа, че си назад с мателиала. В Русия се засилва интересът към скито-сарматското минало.

Даже и към тюркското. То на хората им писна от простоватата схема славяни-варяги.

Обади се да ти дадат нови инструкции :grin::grin::grin:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...