Отиди на
Форум "Наука"

Геноцидът в Руанда през 1994 г. Статия от сайта http://www.kriminalist.info/1.html


Recommended Posts

  • Потребител

Реших да отворя темата поради дискусията, която тръгна в темата за Еврейския холокост.

Геноцидът в Руанда

През пролетта на 1994 умира Кърт Кобейн. Умира и Ричард Никсън , както и Аертон Сена. Аертон Сена е един от великите пилоти във Формула 1, а Роланд Раценберг , който така и не успява да стане толкова велик, но все пак също е пилот от Формула 1, има нещастието да загине един ден по-рано.

През пролетта на 1994 година са избити също така и 800 000 души от племето тутси в Руанда. Клането отнема на убийците от племето хуту около 3 месеца – април, май и юни. Иначе казано по 1 убит на 10 секунди. Това не е нито началото, нито края на тази история , която по характера си много показателна, e известна на шокиращо малко хора.

РУАНДА – ЗЕМЯ НА ХИЛЯДАТА ХЪЛМА

rwanda1.jpg

Руанда е страна със селскостопански поминък, която се разпростира на площ около 26000 кв.км в централната част на Африка. Граничи с Уганда , Танзания, Бурунди и Демократична република Конго. В сравнение с тях , както и с всички останали африкански държави има най-голям процент християни сред населението – най-вече католици ( около 60%), протестанти ( 26%), адвентисти ( 11%). Населението е около 8,5 милиона души, чийто етнически състав е съставен от 85 на сто хуту ( занимаващи се предимно с отглеждане на селскостопански култури) , 14 на сто тутси ( скотовъдци), и 1 на сто туа – племе пигмеи.

Каква е разликата между двете основни племена? Такава от една страна почти няма – имат общ език ( киняруанда) , общ произход, общи обичаи. Имат различни антропологични белези – тутси са по-високи и с по-светла кожа , докато хуту са по-ниски и по-тъмни. Това обаче е общо казано – има много изключения, а и по времето на самото клане жертвите са подбирани главно по изготвени списъци и при паспортни проверки (в личните документи присъствала записана принадлежността на лицето) – тоест трудно може да се различи тутси от хуту само по външни признаци. Изложеното досега обаче, съвсем не прави разделението само фиктивно.. Съществената разлика е, че през почти цялата история на Руанда , тутси заемали повечето ръководни постове в управлението на страната. Те като цяло били по-заможни, за децата им имало по-големи образователни възможности и по този начин племето стояло в горната част на социалната пирамида. Това до голяма степен е предпоставено от колониалните имерии, които издигали за монарси – тутси.

ПЪТЯТ КЪМ ГЕНОЦИДА

Версайската система от договори ( разг. Версайския договор) от 1919 година, с който се бележи края на Първата световна война, отрежда владението на колонията Руанда-Урунди ( общата територия на Руанда и Бурунди ) на Белгия. Белгийското управление съответно решава ,че най-добрия подход за властване над териториите е поставянето на местни владетели , които при желание могат да бъдат лесно манипулирани. За Руанда , както и за Урунди издигнатите двама монарси са от племето тутси.

Друг важен момент е въвеждането от Белгия през 1933 година на “племенните карти” , които определят принадлежността на лицата. Подхода се запазва много време и както вече беше споменато -през 1994 година картите с печат “Тутси” започват да означават сигурна смърт. Още от 30те години обаче те започват да издълбават все по-дълбоко линията на разделение между двете племена. Интересен факт от историята е, че по същото време когато в Руанда започват да се използват племенните карти, в Германия започва да се поставя печат с буквата J ( от Juden ) на личните карти на германските евреи.

Към 1959 година вече 40 години господството на тутси е безспорно. Те държат 95% от всички ръководни постове във държавната администрация, а децата им съставляват 61% от всички ученици в училищата. Тогава обаче умира монархът. Междувременно е създадена ПАРМЕХУТУ – Партията за освобождение на хуту, а след смъртта на владетеля започват масови избивания на тутси. Десетки хиляди бягат в съседните държави за да търсят спасение – точната цифра се колебае около 200 000 души. Именно те и техните наследници не много по-късно създават Руандийския патриотичен фронт( РПФ), от който произхожда и сегашния президент на Руанда (към 2006 година ).

През 1962 година Руанда получава независимост от Белгия , след което започва да се управлява от еднопратийната диктатура на ПАРМЕХУТУ. В следващите години при убийствата и гоненията умират повече от 600 000 тутси , както и умерени хуту. Над 4 млн. тутси живеят в съседните страни, избягали от живота в опасност в родината си. Трябва да се отбележи, че след 1973 година положението започва да утихва, който период продължава 13 години.

През 1986 година президентът на Уганда – Милтън Оботе е свален от власт от Йовери Мусевени, с помощта на десетките хиляди емигранти – тутси. През същата година там е създаден Руандийският патриотичен фронт ( РПФ) , който малко след създаването си вече наброява 12 000 души, а към 1994 година – 23000. РПФ е терористична по методите си организация, която цели завземането на властта в Руанда от хуту-ектремистите. Спонсорира се от емигранти-тутси в европейските държави и САЩ. Осъществява изненадващи нападения, преминавайките границата с малки екипи и убивайки военни от частите на руандийската власт, както и цивилни хуту. Заради тези си методи на борба , те биват наречени “хлебарки” (промъкващи се тайно и действащи като хлебарки), които става нарицателно за хората от племето тутси като цяло.

От другата страна стоят въоръжените сили на Руанда, чието основно ядро са около 20 000 посредствени военни. Всъщност ядрото не е толкова важно, колкото някои други части. Перфектно обучената президентска гвардия, тайната организация на милицията “Мрежа нула”, Интерахамве и импузамугами са основните движещи сили на бъдещи геноцид. Интерхамве е полувоенна организация, чиито членове наброяват повече от 30 000 души. Има сложна вертикална йерархия от няколко нива. Въоръжението се състои основно от мачете, ловни пушки, но и бойни оръжия – гранати , мини и т.н.

Изключая набезите на РПФ близо до границата с Уганда, хуту господстват в Руанда и положението им е доволно стабилно. След 1990 година обаче нещата се променят.

ПРИМИРИЕТО?

Два фактора играят роля последващите събития. На първо място Руандийският патриотичен фронт набира все повече сили и на 1 октомври 1990 година 50 войници нападат граничен пост , убиват един от граничарите и прогонват останалите. Обявена е гражданска война , която обаче бързо приключва с помощта на Франция и Заир, като РПФ са изтикани зад границата. Това обаче само доказва ,че РПФ е фактор която трябва да бъде отчитан. На второ място , главно под икономическия натиск на президента на Франция – Митеран , президентът на Руанда - Хабяримана обявява преминаването на страната към многопартийна политическа система с участието на тутси.

РПФ – отблъснати през 1990 година съвсем скоро заемат нови позиции и успяват да завземат и да контролират значителни части от северна Руанда. Към Февруари 1993 година бунтовниците вече се намират в подстъпите на Кигали , когато обявяват прекратяване на огъня, прието от ВСР. От ООН пристигат военни наблюдатели.

Междувременно повече от година се работи по условията на мирния договор и осигуряване на участие в управлението на всички страни. Той е подписан през август 1993 година. Предвижда се създаването до 37 дни от подписването на преходно правителство с участието на хуту и тутси, което да действа 22 месеца след което да бъдат проведени свободни избори. РПФ трябва да се слее с ВСР, а ООН трява да изпрати военни сили за подържане на мира.

По това време сред ниските слоеве , както и сред управлението има изключително много екстремисти- хуту, които презират президента за случващото се. Това повлиява и последващите събития. Почти нищо от договора не е изпълнено.Преходно правителство не е създадено и нещо повече – в тогавашното правителство за методично отстранени и избити повечето умерени хуту. ООН изпраща 2500 души, които да осигурят спазването на мирния договор и да останат в държавата до 22 юни 1994 година.

На 6 април 1994 година президентът на Руанда Хабяримана е убит , докато каца на летището в Кигали. В 8.30 часа сутринта самолетът му е свален от 2 ракети на Въоръжените сили на Руанда. Клането започва.

ИЗТРЕБЛЕНИЕТО

rwanda2.jpg

След смъртта на президента страната се дестабилизира за по-малко от час. Радиата тръбят , че автори на атентата са РПФ. Истината не е известна. Съществуват твърдения ,че физически атентата е извършен от френски наемници, но това няма толкова голямо значение.Убийствата започват. Основните действащи лица са членовете на Интерахамве. Първо в Кигали , а съвсем кратко и в цялата страна започват методично да се изтребват посочените в списъците на смъртниците лица. Групи от по 10-20 души се разхождат по домовете , претърсват , намират и убиват цивилните тутси, както и умерени хуту, които се противопоставят на лудостта. Първоначално са избити интелектуалците, журналистите, учителите, а после се преминава и към всички останали. Убийствата са нечовешки – по-голямата част са извършени с мачете и масуе ( тояги със стърчащи гвоздеи), има много голямо число зверски изнасилвания и последващи убийства. По оценки на ООН между 250 000 и 500 000 жени са били изнасилени през 100те дни на ужаса. Убийците често режели ахилесовите сухожилия на жертвите си за да могат да ги убият по-късно. Спасение е нямало никъде – отчетени са висок брой убийства в църквите, училищата и други обществени заведения. На 11 април мироопазващите сили получават заповед да спрат охраната на училището “Дон Боско” в Кигали. В този момент там се намират над 2000 тутси успяли с цената на големи жертви и риск да преминат блокиращите постове и да се укрият там. След отпадането на охраната всички са избити. Психозата е била толкова масова ,че учители са избивали учениците си ,а свещенници са убивали хора дошли да потърсят закрила в църквата.Не са пощадени нито бебетата , нито децата, нито жените , нито старците. Има случаи при които семейства са карани да избиват отделни свои членове за да се спасят. Искани са подкупи за бърза смърт с огнестрелно оръжие , вместо бавното заколване с мачете. Труповете са навсякъде. При това положение убийците започват да извършват екзекуции до реките, след което избутват труповете, а водата ги отнася. Към средата на май 1994 година угандийските рибари са извадили над 40 000 трупа донесени от притоците на езерото Виктория.

ООН

rwanda3.jpg

Към началото на геноцида , в Руанда се намират 2500 миротворци от ООН със статут на “наблюдатели” – и в правния и в прекия смисъл на думата. На 21 април Съвета за сигурност към ООН единодушно решава да изтегли по-голямата част от контингета – остават 270 души. В този момент от Червения кръст започват да пристигат съобщения за количеството на жертвите – десетки и дори стотици хиляди. На 13 май Съвета за сигурност решава да гласува връщането на войсковите части в Руанда, но Мадлин Олбрайт ( външния секретар на САЩ) задържа гласуването с 4 дни. Така на 17 май е прието да бъдат изпратени 5500 “сини каски” в Руанда. По това време вече имало 500 000 жертви по данни на Червения кръст. “Помощта” пристигнала едва средата на юни, когато нямало особена полза от нея. Когато на 24 март 1998 година – Клинтън отива на посещение в Руанда, той “поема част от отговорността” за случилото се. Това не е случайно – твърди се ,че именно САЩ са в основата на отказа на Съвета за сигурност да приеме предложението на генерал – лейтенант Ромео Далер и да изпрати своевременно мироналагащи войски. При все това генералът със своите хора успяват да спасят около 20 000 тутси от сигурна смърт. Три пъти му е дадена възможност да напусне Руанда по време на клането , но той отказва. Тръгва си от африканската страна през септември 1994 с разклатено психическо здраве и огромна мъка в страната.

КРАЯТ

РПФ не устават безучастни към случващото се. Започналата военна офанзива се увенчава с успех, когато на 4 юли 1994 година. Руандийския патриотичен фронт превзема столицата Кигали и създава временно правителство с участието на тутси и умерени хуту.Обявено е едностранно прекратяване на огъня. ООН пък приема резолюция 918 , с която се изпращат 5500 военно служещи, които да осигурят “закрила на изгнаници, бежанци, и изложени на риск цивилни лица, както и за подкрепа на спасителните операции.” 1,5 милиона хуту бягат в следващите две седмици към Заир ( днешна Демократична република Конго ) и Бурунди. Много от тези бежанци са убийци и подстрекатели на геноцида , както и организатори , включително от най-високо ниво.

КАКВО СЕ СЛУЧВА ВСЪЩНОСТ?

Геноцидът срещу тутси е подготвян на държавно ниво още преди 1992 година от властващата партия ПАРМЕХУТУ и конкретно от екстремиски настроени нейни членове – ръководители по висшите етажи на властта , които не можели да се примирят с факта , че ще загубят управлението и че ще трябва да търпят смесено правителство с омразните тутси. Членовете на полувоенното формирование Интерахамве са тренирани дълго време от ВСР, а президентската гвардия има специалните указания да ги подпомага при нужда. По различни пътища са изговени списъци на тутси и умерени хуту и са изпратени в съответните райони. Провежда се мащабна пропаганда – радиата не спират да пропагандират убийствата на тутси, организират се политически събрания, на които всеки тутси се описва като пряк сътрудник на РПФ, издава се специален вестник , наречен Кангура ( Събуди се! ) , който е изцяло посветен на пропагандата срещу тутси. Пропагандата е особено успешна поради ниското образование и неграмотността на по-голямата част от хуту населението.

През януари ООН е осведомена за съществуването на смъртни списъци , но не предприема нищо. Генерал-лейтенант Ромео Далер – канадец и главнокомандващ контингента на ООН в Руанда , изпраща факс , с гриф “извънредно спешно” , в който най-подробно описва плановете за предстоящото изтребление , организирано от управляващата партия. Във факса той моли за намеса – иска да конфискува оръжеен склад на Интерахамве в Кигали. Както по този въпрос , така и през април 1994 година , когато иска още 2500 войници за да потуши убийствата , му е отказано. Така умират над 800 000 души – тутси и умерени хуту , а над 2 млн. души стават бежанци.

СЛЕД ТОВА

4 Юли 1994 година не е краят на унищожителните процеси в Руанда. Ядрото на Интерахамве продъжава да съществува и от Заир провежда гранични операции избивайки тутси. В следващите години избухват още няколко войни в съседните на Руанда държави. Към днешна дата , 5% от населението на Руанда е ХИВ –позитивно,като не малка роля затова изиграват огромното число групови изнасилвания осъществени по време на геноцида. От икономическа гледна точка , дори 12 години след клането , нивата от преди 1994 година не са достигнати. Нека ООН да кажат “Никога повече” …..както беше декларирано и в Нюрнберг.

Източник : http://www.kriminalist.info/3310s1.html

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е една от най-черните страници в историята на ООН.

Карла дел Понте в книгата си "Io e i criminali di guerra" също разказва интересни неща за трибунала за Руанда.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Случилото се в Югославия е като детска приказка в сравнение с това в Руанда. Да кажем в Сребреница са избити само лица от мъжки пол - мъже и момчета, докато в Руанда във всяко клане хуту колят наред мъже, жени и деца тутси. Това може да се види във филми като ,,Застреляйте кучетата" - Shooting dogs и ,,Хотел Руанда".

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много са се опитвали да си обяснят кланетата в Руанда. При тях има една особеност - не са извършени само от малка група садисти под ръководството на централната власт, а често хуту са избивали съседите си тутси, с които преди това са били в добри отношения.

Това масово включване на обикновени хора в кланетата се обяснява психологически най-вече по 2 причини. Преди това голяма част от земята е била собствност на емигранти тутси. Пуска се слух, че като се върнат, те ще си я вземат обратно, като това реално обрича разможилите се много хуту на гладна смърт, Другото е желанието да се обогатят с имуществото и жилищата на жертвите. Подобни случаи, например, евреи -поляци през ВСВ.

Не на последно място, което някои не искат да приемат като обяснение е, че Руанда най-гъсто населената страна в Африка, Правени са опити с плъхове, когато пренаселеността стигне някаква критична точка, те стават неверочтно агресивни и нападат и убиват по-слабите, докато популацията не слезе до разумни граници. Изглежда това важи и за хората, а стигаме вече 7 милиарда, почва да ме е страх за бъдещото поколение.

Редактирано от genefan
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...