Отиди на
Форум "Наука"

Българската наука е съсредоточена предимно в София


Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Българската наука е съсредоточена предимно в София
През 2011 г.бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност у нас са възлизали на 188,6 млн. лв., като в сравнение с предходната година са намалели с 3,3%, сочат данни на НСИ. Делът на бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност от брутния вътрешен продукт е намалял - от 0,28% през 2010 г. - до 0,25% през 2011 г., което е около една трета от стойността на този показател за ЕС-27 (0,76% през 2010 г.), отчита НСИ.
По данни на националната статистика у нас с научно-развойна дейност се занимават около 20 хиляди специалисти (от тях 12 хиляди с еквивалент на пълна заетост) и около 5 000 души технически и помощен персонал (половината от този персонал е с еквивалент на пълна заетост).
Делът на иновативните предприятия у нас е 27%, като голяма част от тях са съсредоточени в района на столицата.Към края на 2011 г. у нас е имало регистрирани 1 614 национални патенти за изобретения, а патентите за полезни модели са били 524 - или общо 2 138, пише БТА.
По данни на Евростат за инвестициите в ЕС в областта на науката и технологиите - България е сред 10-те страни с най-голяма интензивност на иновациите, съсредоточени в столицата. Останалите страни, в които науката и технологиите са съсредоточени в столици са: Дания, Испания, Унгария, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия.
Като цяло на територията на ЕС през 2011 г. е имало около 44 милиона души, които съставляват основата на човешките ресурси в областта на науката и технологиите. От тях около 2,5 милиона души са най-високо квалифицираните изследователи и специалисти, които са се занимавали с управлениена проекти, свързани с науката и технологиите. Други 6 милиона лица са били заети в рамките на високотехнологични наукоемни услуги, а други 2,5 млн. души са работили в областта на високите технологии в производствения сектор.
Анализът на Евростат отчита също, че страните от ЕС-27 са изразходвали през 2011г. за наука и високи технологии около 256 милиарда евро или средно по 511 евро на глава от населението. С други думи разходите на ЕС-27 за наука и високи технологии през 2011 г. са били около 2, 03% от брутния вътрешен продукт на Евросъюза, което е увеличение (при 2,01% през 2010 г).
В рамките на ЕС е имало над 55 000 заявки за патенти, което средно прави 111 заявки на милион жители на ЕС, отчита европейската статистика. Най-голям брой заявки за патенти на милион жители е регистриран в германската област Ерланген - 1 435. Вторият регион по брой заявки на патенти е в Холандия - 1 381 на милион, следван от Лихтенщайн - 1 202 заявки на милион и др.
Най-висок процент научнотехнологичен персонал е регистриран в норвежкото предградие Акершус на столицата Осло – 35%. Следващо ниво на най-висока концентрация на научнотехнически персонал е регистрирано в Цюрих – 27%, като други три норвежки и швейцарски региона са с високо ниво на концентрация на учени – 22%.
В други три провинции в ЕС е отчетен най-бърз растеж на постоянен научнотехнически персонал - в Люксембург, Елзас (Франция) и Саарланд (Германия). Според анализа на Евростат за финансиране на научни изследвания в ЕС в периода 2007-2013 г. са били отпуснати 55 млрд. евро, а до 2020 г. в рамките на ЕС са планирани за научни изследвания още 80 млрд. евро.
По материали от:
Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Темата е за раздел икономика и/или съвремие.

В текста ясно се акцентира върху научно-изследователската,развойната дейност и иновациите, но на компаниите и фирмите

(Развойната и приложна наука в България се прави в компаниите, а не в БАН, или в университетите, които общо за година генерират толкова иновационен и развоен продукт, колкото да кажем генерират двата пикливи R@D и TestLab отдела в 10 на брой средни високотехнологични компании в България)

Делът на иновативните предприятия у нас е 27%, като голяма част от тях са съсредоточени в района на столицата.

Във вестникарските статии е боза. Под иновативни предприятия се има предвид нещо съвсем конктретно. Според дефиницията на Евростат иновативна е тази компания, която е въвела нов или усъвършенстван продукт, услуга или процес или за периода, в който компанията е обект на анализ

С нашите 27 процента сме на последно или предпоследно място в ЕС..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това не е много изненадващо. Не че няма интересни хуманитарни публикации в Търново и Шумен, но е съвсем естествено повечето научна дейност (хуманитарна или пък в точните науки) да е съсредоточена тук, където са повечето научни институции, повечето поръчки за изследвания, възможности за работа и малко по-големи доходи. Всъщност и в това отношение, както и в много други, София Е България.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По-коректното заглавие, според мен, би било "Българските учени са съсредоточени предимно в София", което не означава, че Софето е някакъв уникален мозъчен център, просто в столицата има повече възможности за допълнителна заработка - я като таксиджия, я като вестникопродавец и т.н.

У нас реална научна дейност не се извършва, но някои наши учени пътуват периодично в чужбина, за да участват разни международни научни проекти, а дейността им у нас се изчерпва с преподавателска работа или рутинна работа в някоя лаборатория.

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност в компаниите в България като правило не се извършва развойна дейност. Те са потребители на безплатен научен продукт предоставян им от търговските фирми, предлаган им с продуктите които се продават.

Като правило, всяка високотехнологична производствена компания в България с персонал над 25-30 човека, в сферата на ИТ (по-точно - разработката на софтуер), и в сферите на електрониката , автоматизацията, и машиностроенето има свой R@D отдел, който/които отдели се занимават сериозно с развойни дейности..

(Една производствена компания в тези браншове не би могла да оцелее повече от година на пазара без сериозна развойна дейност... Равойната дейност е като въздуха и водата, ако ме разбираш какво искам да кажа, конкуренцията е голяма, технологиите и продуктите са "бързоостаряващи")

--

В сферата на лекарсвените средства , агро и биотехнологиите в България, състоянието с развойната дейност е най-вероятно е такова каквото го описваш..

Както го описваш състоянието, възниква въпросът:

Има ли голям смисъл, или нужда да се прави развойна наука/дейност в тези сектори, след като западната такава е налице, и тя вероятно е с порядъци по-напред от родната?

/Ако говорим за БАН - с 15 -годишната си апаратура, и с невисококвалифицирания* си персонал, можете да се надявате че някой ден ще откриете топлата вода?

*Ти вероятно си висококвалифициран (минал си разни курсове и /или минаваш редовно такива), но колко от колегите ти в БАН са такива, а ако говорим за персонала с средно образование?/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

През 1988 г. учените в България са били 31 412 д.

През 2005 г. персоналът, занимаващ се с наука у нас, е 5,6 на 1000 д., което е под средното равнище за ЕС по онова време - 13,5 на 1000 д.

През 2009 г. заетите с научна дейност у нас са 23 000 д. Това прави 3-ма учени на всеки 1000 д. от насеението на България, при средно за Европа 5 д. на 1000. В най-добрия случай броят на учените в някои европейски държави достига 8 до 10 д. на 1000. За съжаление 60% от българските учени са били в предпенсионна и в пенсионна възраст. Любопитна подробност е, че 50% от учените у нас са жени. Само в Латвия жените, занимаващи се с наука, са 52% от учените в страната.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

........

Както го описваш състоянието, възниква въпросът:

Има

ли голям смисъл, или нужда да се прави развойна наука/дейност в тези

сектори, след като западната такава е налице, и тя вероятно е с порядъци

по-напред от родната?

/Ако говорим за БАН - с 15

-годишната си апаратура, и с невисококвалифицирания* си персонал, можете

да се надявате че някой ден ще откриете топлата вода?

......

Има. Може и да няма условия за правене на велики открития, но ако няма поне опити за изследвания и нововъведения, ако само се възпроизвеждат вече постигнатите резултати, то нивото на съответната област пада катастрофално, а никой не желае посредствени учени, технолози, инженери, лекари ...

Сещам се за една научна област, която не е с център София - ветеринарната медицина с център Стара Загора.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

През 1988 г. учените в България са били 31 412 д.

През 2005 г. персоналът, занимаващ се с наука у нас, е 5,6 на 1000 д., което е под средното равнище за ЕС по онова време - 13,5 на 1000 д.

През 2009 г. заетите с научна дейност у нас са 23 000 д. Това прави 3-ма учени на всеки 1000 д. от насеението на България, при средно за Европа 5 д. на 1000. В най-добрия случай броят на учените в някои европейски държави достига 8 до 10 д. на 1000. За съжаление 60% от българските учени са били в предпенсионна и в пенсионна възраст. Любопитна подробност е, че 50% от учените у нас са жени. Само в Латвия жените, занимаващи се с наука, са 52% от учените в страната.

Драги, чипът ни е сбъркан :) от Осмалъка и Социализма..Важна е не бройката, а резултатът. :)!!

Който е плачевен, или по-скоро комичен, за по-широкоскроените хора..

За 2008 година тези 30 000 български учени имат общо 2700-2800 публикации, (един от десет е публикувал нещо!) с среден индекс на цитируемуст ...5,3..

Не ми говорете за бройките моля... 2 -ма от най-посредствените специалисти (професионалисти) от компанията в която работя, станаха... доктори..(приказката е жестока но в нея има частица истина: учени стават тези, който за нищо друго не стават. С това не твърдя че всички учени са такива, напротив познавам и интелигентни, съвестни и трудолюбиви такива, а само че има и друга истина)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз съвсем не искам да кажа, че броят на учените трябва да се абсолютизира. Дадох суха статистика.

Статистиката показва, че броят на учените е намалял в целия ЕС - средната стойност е паднала от 13-14 на 1000 за 2005 г. до 5 на 1000 д. за 2009 г.

Разбира се, че резултатите от научната дейност са най-важни!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има. Може и да няма условия за правене на велики открития, но ако няма поне опити за изследвания и нововъведения, ако само се възпроизвеждат вече постигнатите резултати, то нивото на съответната област пада катастрофално, а никой не желае посредствени учени, технолози, инженери, лекари ...

Сещам се за една научна област, която не е с център София - ветеринарната медицина с център Стара Загора.

Нивото вече е паднало, драга Дорис..

Изследванията и нововъведенията в България (там където ги има, и където се правят) се правят в компаниите, не в университетите..

Там се израства, там са и възможностите (там са парите за разработки, там са иновациите и там е иновационната култура - може да няма пари, но ако я има културата, средствата и възможностите се намират - от програми, от фондове и други)

В университета може да вземеш диплома (кетап) за учен (доктор), или бакалвърска или магистърска диплома за инженер или лекар, но автоматично не ставаш такъв..

ученият, инженерът (информатикът/програмистът) или лекарят се учат да са такива (и да подържат нивото си) през целия си живот..

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ученият, инженерът (информатикът/програмистът) или лекарят се учат да са такива (и да подържат нивото си) през целия си живот.

Същото се отнася и за учителя, и за университетския преподавател.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз да попитам всички учени тук:

Колко от вас използваха средствата и възможности на някоя от програмите, за да подобрят дейността си (на отдела си, собствената си) и повишат квалификацията си, своята или на хората в отдела (например практиканската програма, която тече сега, или тази за повишаване на конкуреноспособноста и ефективността, и други)??

Ще ми отговорите - не знаете, чакате някой да ви каже или нареди, или да ви спуснат нещо, "ами то няма нужда", "трудно е". и други такива (защо трябва да ви нареждат, или казват, да не сте малки деца или не можете да четете и мислите, не може ли инициативата да дойде от вас, нали сте членове на научни съвети и участвате в събрания?)

Това е софтуера в чипа на българина. Плаче, и обвинява другите и обществото (или турците, или комунистите) за мизерията си и неуспехите си..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Няма как да не е в София, в останалите градове просто няма научна общност да не говорим, че като цяло няма много хора от които дадена част да се занимават с наука не само като хоби.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Реално в България наука няма, има имитация на такава. А наука няма, защото на политиците не се интересуват от нея, а те не се интересуват, защото няма индустрия и също бизнес елитът ни е на ниво селски чорбаджия от ХІХ в. В така страна няма никакви шансове за интелектуална дейност. Съветът ми към angelmr е ако можеш да отидеш да работиш в нормална страна бягай и не се замисляй, за теб тук бъдеще няма, ако искаш да се развиваш в научната сфера разбира се.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...