Отиди на
Форум "Наука"

Традиция, чест, граници - Хироо Онода (1922 - 2014)


Recommended Posts

  • Потребител

Image_2923053_407.jpg

Онода сдал пушката си “Арисака”, 500 патрона и няколко гранати. Меча си предал на командира на американска радарна база. Той върнал оръжието и похвалил Онода като “последния самурай и пример за армейска вярност”. Затова Онода предал меча си на тогавашния филипински президент Фердинанд Маркос.

Японският войник, крил се 30 години във филипинските джунгли, отказвайки да повярва, че Втората световна война е свършила, почина в Токио на 91 г., съобщи АФП.

Хироо Онода водел собствена партизанска война на остров Лубанг, близо до остров Лусон. Едва през 1974 г. го убедили, че войната е приключила.

Това станало не с помощта на брошури, които властите разпръсквали в района, или по друг начин, а едва когато бившият му командир го намерил и убедил да сложи оръжие.
Като Онода имало още няколко десетки японци, пръснати из цяла Азия. Последните от тях били заловени в джунглите на Гуам през 1972 г.

Лейтенант Онода бил обучен за разузнавач и инструктор за подривни действия. През 1944 г. е изпратен на остров Лубанг. Инструктиран е да не се предава при никакви обстоятелства, да не прибягва до самоубийствени атаки и да се държи до идване на подкрепления. Той и тримата войници с него изпълнявали заповедите дълго след като Япония капитулира през 1945 г. За тях се разчуло през 1950 г., когато единият войник се върнал в Япония.

Другите продължавали да следят военните обекти в района, да нападат местни жители и понякога да се сражават с филипинската армия. Един от подчинените на Онода починал малко след това.

Токио и Манила издирвали цяло десетилетие останалите двама. През 1959 г. ги обявили за мъртви.

През 1972 г. Онода и другарят му влезли в битка с филипинската армия. Войникът загинал, а Онода избягал.

Токио пратило членове на семейството му да го убеди, че войната е свършила. Десетилетия по-късно той разказал, че помислил това за примамка от марионетно правителство, поставено от САЩ в Токио.

Полетите на американски военни самолети по време на Виетнамската война го карали да смята, че войната продължава.

Едва през 1974 г. бившият му командир го върнал към нормален живот.

Онода сдал пушката си “Арисака”, 500 патрона и няколко гранати. Меча си предал на командира на американска радарна база. Той върнал оръжието и похвалил Онода като “последния самурай и пример за армейска вярност”.

Не можал да се приспособи в следвоенна Япония и бързо емигрирал в Бразилия. Там създал ранчо, но продължавал да посещава родината си. През 1984 г. организирал в Япония детски лагер. Учел малките япончета на техники за оцеляване, които прилагал във Филипините. През 1996 г. бил поканен в Лубанг, въпреки че през годините избил хиляди жители на острова. Там направил дарение, използвано за стипендия.

Онода бе медийна звезда и дори през 2013 г. взе участие в предаване на националната телевизия.

Източник : http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2923052

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 77
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Глобален Модератор

Роден в село Камекава, префектура Вакаяма, в семейство на учителка и общински съветник, състезател по кендо, работник в търговска кантора в Китай, преди да навърши 20 години научава китайски и английски. От 1942 г., 20 годишен, е в японската армия, където за около година преминава през всички войнишки и сержантски звания. Вече старши сержант, през 1944 г. е пратен в разузнавателна школа на японския Генерален щаб, но недостигът на кадри налага изпращането му на фронта, в състава на разузнавателно – диверсионен отряд към японския щаб във Филипините. През януари 1945 г., вече младши лейтенант, е изпратен на един от филипнските острови – Лубанг, със следната заповед от генерал-лейтенант Сидзуо Йокояма:

„Самоубийството е категорично забранено! Дръж се 3-5 години. Обезателно ще дойдем за теб. Продължавай борбата, докато е жив дори още един войник, дори ако трябва да ядете горски плодове. Повтарям, самоубийството е забранено!“

През 1945 г. американците превземат острова, след като местният командир отказва да се съобрази с препоръката му за укрепване и активна отбрана. Онода, заедно с редник първи клас Юити Акацу, редникът висш клас Кинсити Кодзуки и ефрейтор Сьойти Симада се оттеглят в гората на острова.

След японската капитулация, в джунглата на острова му попадат американски листовки за края на войната и заповедта на ген.Томоюки Ямашита, командир на японската 14-та армия, всички японски войници да се предадат на американците. Онода преценява това като пропаганда и продължава да извършва партизански действия. Групата му се смята за загинала до 1950 г., когато редник Акацу се предава на филипинската полиция и съобщава за нея. Заради тях, както и заради други случаи, през 1950 г. японското правителство създава комисия за връщането у дома на всички японски войници, останали извън страната, но тя не успява да работи във Филипините поради пречки от техните власти.

На 7-ми май 1954 г. филипинската полиция се сблъсква с групата на Онода, като в боя загива редник Симада, прикриващ отстъплението на другарите си. След този случай, филипинците разрешаватна японците да търсят своите на филипинска територия. От 1954 до 1958 г. комисията упорито издирва Онода и хората му, но без успех. На 31 май 1969 г. японското правителство повторно ги обявява за починали и посмъртно ги награждава с Орденът на Изгряващото слънце, 6-та степен.

На 19-ти септември 1972 г. филипински полицаи застрелват човек, който отнел ориз от някакви селяни. Той се оказва редник Кодзука, последният жив подчинен на Онода. На островът спешно заминават членове на комисията за връщане на войниците и роднини на Онода, но не успяват да го издирят.

За 30 години в джунглата на Лубанк, японският офицер изцяло се адаптира към дивия начин на живот. Храната му е месо от местни диви биволи, които убива с огнестрелно оръжие и плодове. Групата му не спира да напада филипински войници и полицаи и да събира сведения за противника и за събитията по света, след като успява да се сдобие с някакво радио. Осъществени са около 100 нападения на американска радарна база, филипински чиновници и полиция, при които са убити 30 и ранени повече от 100 човека. Онода е много добре информиран за събитията в Япония и в света, в т.ч. успява да намери и японски вестници, които отнася в джунглата за да чете. На никакви новини за това, че страната му е капитулирала обаче той не вярва, защото в офицерското училище е обучен, че противникът ще извършва масова дезинформация. Онода смята, че правителството в Япония е марионетка на САЩ, а истинската японска власт е в изгнание в Манджурия. Корейската война от 1950—1953 г. му се сторила контранастъпление на японците към войските на САЩ в Южна Корея, а Виетнамската война – продължение на войната между Япония и САЩ.

На 20.02.1974 г. студентът Норио Судзуки намира Онода в джунглата, разказва му всичко, което се е случило в Япония, в т.ч. и съвременното й процъфтяване и го кани да се върне. Онода обяснява, че това не може да стане защото няма разрешение от старшия си офицер.

Студентът се връща в Япония, дава на пресата снимки и цялата нация научава за него. Правителството издирва бившият му конадир о.з. майор Йошими Танигути, който след войната е книжар. На 9-ти март 1974 г. Танигути пристига на остров Лубанг, свързва се с Онода, облечен във военна форма и му издава следната заповед:

„Първо: Съгласно заповед на Негово Величество всички военни подразделения се освбождават от военните си задачи.

Второ: Съгласно Заповед 2003 по бойните операции „А“ Специалната група на Генералния щаб се освобождава от военните си задачи.

Трето: Всички подразделения и лица, подчинени на Специалната група на генералния щаб са длъжни незабавно да прекратят боевете и движението си и да преминат под командването на най-близките старши офицери. Ако това е невъзможно, трябва незабавно да се свържат с армията на САЩ или съюзниците им и да изпълняват инструкциите им“.

Командир на Специалната група на щаба на 14-та армия майор Йошими Танигути“

На 10 март 1974 година Онода дава отчет на майор Танигути по радиостанцията и се предава на филипинската армия, в пълно бойно снаряжение, с абсолютно изправна и подържана карабина „Арисака 99“, 500 патрона, няколко ръчни гранати и самурайски меч. Японецът предал меча си на командира на филипинската база и се приготвил да умре. Филипинският офицер му върнал меча и го нарекъл „образец за военна доблест“. Съдебните власти на Филипините го помилват за убийствата и дивесриите му, с помощта на натиска на японското правителство.

На церемонията по предаването му присъстват официални лица от двете страни, в това число президентът на Филипините Фердинанд Маркос.

На 12 март 1974 года лейтенант Хироо Онода се прибира в Япония. Стъпвайки от самолета на японска земя, се провиква три пъти: „Слава на Негово императорско величество!“

Патриотично настроените журналисти, политици и граждани, са във възторг от историята му. Левицата остро го критикува и дори напада за фанатизма му, обвинявайки го, че е империалист и нарочно е продължил да убива филипинци.

Министерският съвет му подарява един милион йени, но той дарява цялата сума на прочутото светилище „Якусуни“, където се почита паметта на загиналите за Япония воини. Макар, че се среща с премиерът Какуей Танака, Онода отказва среща с императора на Япония със съображението, че не е извършил нищо съществено, за да бъде достоен за това.

Поради набралата сила пропагандна кампания на левицата срещу него, се мести с брат си в Бразилия, където има голяма японска диаспора още от края на 19-ти век. През 1976 г. се жени и започва да се занимава с животновъдство. За 10 години създава ферма от 1200 хектара земя и 1800 говеда. През 1978 г. основава и Обществото „Япония – Бразилия“.

През 1980 г. японски младеж убива родителите си и това има отзвук в цялата страна. Обезпокоен от това, което смята за лош знак, както и обезпокоен от криминализирането и, според него, деградирането на японската младеж, през 1984 г. Хиро Онода се връща и основава организацията „Школа на природата“, с цел да възпитава у младежта здрав дух. В организацията си, на основата на опита си от джунглите и на военната си подготовка, обучава младежи как да оцеляват в дивата природа и да се борят сами за оцеляването си. Организацията му създава мрежа от лагери в цяла Япония, в които деца и младежи се обучават на техники за оцеляване в природата, провеждат научни и научно популярни конференции. За успешната му работа по социализацията на младежите, Министерството на културата, образованието и спорта на Япония го награждава със специална премия. През 2000-2001 г. е лектор в два японски университета – Хокорику и Такосьоку. През 1996 г. се връща на остров Лубанг и дарява 10 000 долара на местното училище.

Получава бразилски и японски военни награди, членува в японски дясноцентристки организации – Националния съвет за защита на Япония и Японското събрание, написва няколко книги, застъпва се за съхранението на японската традиция и ценности. Жена му е председател на Японското женско общество и депутат в съвета на префектура Ехиме.

На 16 януари 2014 г. лейт. Хиро Онода умира почти на 92 г.

post-727-0-14113400-1389980908.jpg

post-727-0-77339800-1389980916_thumb.jpg

post-727-0-32422300-1389980932_thumb.jpg

post-727-0-76524900-1389980940_thumb.jpg

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Има още два отделни случая. Забележителни са не само случаите им, но и поведението им след това.. Така например един от тях казва на летището: "Изключително ме е срам, че се връщам жив".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако аз бях щях да го хвърля от хеликоптерът във вулкана или морето с който са го събрали. Жълтото му копеле. Маймуна. :grin::groupwave2::grin:

Много знайш ти! :harhar:

Не със хеликоптер са го пренесли? Тогава на главорезци от черепа му да напрвят кратуна за пиене а от него манджа за банкета по случай краят на войната.....Или на някой наежени за женски оранготанчета да си поиграят с него? :haha::haha::haha::haha:

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

От общо трима - Теуро Накамура и Сьоити Йокои (ако не бъркам произношенията).

Всъщност повече са:

http://ru.wikipedia.org/wiki/Сопротивление_японских_военнослужащих_после_капитуляции_Японии_в_1945_году

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Още преди около 10 години даваха репортаж по БНТ за такива японски войници, които до този момент не знаели , че войната е свършила и дори се били задомили за местни жени. :rolleyes:

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
На 16 януари в една токийска болница на 92-годишна възраст почина младши лейтенантът от Японската императорска армия Хиро Онода. Името му неслучайно звучи като английската дума за „герой”. Онода наистина бе особен герой. За него Втората световна война завърши едва през 1974 г., когато той се предаде на филипинските военни на един малък остров, на който живя като партизанин 30 години.
За тези десетилетия Онода уби почти 30 души и рани около сто. Филипинските закони му отредиха смъртна присъда, но властите отчетоха особените обстоятелства и ходатайството на японската държава и му позволиха да се завърне в родината си. Там го приеха без особен възторг – страната вече бе възприела левите и либерални идеи, а Онода бе прекалено очевиден спомен от милитаристичното минало.
През 1942 г. 20-годишният Хиро постъпва в армията. Възпитан в старите традиции, според които императорът е божество, а да умреш за него – подвиг, Онода сам избира съдбата си и отива в школата за шпиони. Когато американците наближават, той отива в джунглата на о. Лубанг с още трима бойци. Те се крият в пещери, хранейки се с това, което намират в гората. Към края на 1945 г. в ръцете им попада листовка със заповедта на командващия 14 фронт генерал Томоюки Ямашита за капитулация. Младите войници обаче решават, че това е вражеска пропаганда. Още десетилетия Онода не може да повярва, че Япония се е предала, че се възстановява от войната, че в Токио се е провела Олимпиада, че човек е полетял в Космоса. Офицерът бил убеден, че истинското правителство се крие в Манджурия, а на островите управляват американски марионетки – предатели, чиито заповеди истинският войник не бива да спазва.
Двамата съратници на Онода – Шимада и Кодзука – са убити в престрелки с полицията – единият през 1954 г., а другият – през 1972 г. Третият още през 1949 г. се отделя от групата, а половин година по-късно приема филипинско гражданство и се връща в Япония.
Две години Онода прекарва в пълна самота, прекратена през 1974 г. от един 25-годишен хипи и търсач на приключения – Норио Судзуки. Той обикалял света в търсене на различни феномени – като лейтенант Онода, пандите и снежния човек йети. Судзуки намерил партизанина и се сприятелил с него.
Горе-долу по това време непримиримият войник приел факта за поражението на родината си, но заявил, че няма да прекрати съпротивата си без заповед от висшестоящ, когото признава за такъв. През 1974 г. императорът му изпраща лична заповед за прекратяване на военните действия. Лейтенантът се предава в плен в присъствието на тогавашния президент на Филипините Фердинанд Маркос, на когото връчва меча си в знак на капитулация. После той му е върнат в знак на помилване.
В Япония Онода се почувствал като риба на сухо. Страната вече била твърде американизирана. Предлагат му да стане депутат, но той решава да емигрира в Бразилия, където живее голяма японска диаспора, запазила традиционните ценности. Там се жени, създава си стопанство и става успешен животновъд.
Със смъртта на Онода се затваря още една глава от световната история. Той бе последният от непримиримите японски военни, които отказаха да приемат поражението на своята страна. Докрая остана верен на клетвата, дадена пред императора. В Япония такива войници ги наричат „дзанрю”, което означава „останали”.
Онода бе смятан за последният човек, съхраняващ жив самурайския дух на своите предци. Едва ли е етично да оценяваме действията му от съвременна гледна точка. Онода бе последен проблясък на едно героично минало и напомняше на бъдещите поколения, че войната не е само кръв и кал, но и чест и дълг.
По материали от Лента.ру
Източник: www.manager.bg/
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Слава, вечна слава!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Лента ру. трябва да се коригира леко - Онода напуска Япония не защото страната е твърде американизирана, а защото японската левица започва бясна пропаганда срещу него, обвинявайки го, че е знаел за края на войната но е продължил да избива филипинци защото бил "империалист". Това минава страшни гранци и той просто се изнася, но се връща след 10 години, за да основе японски младежки лагери, нещо като скаутите, в които желаещите се обучават на оцеляване сред природата и така възстановяват традициите на японския дух.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Имало е инструкция войниците да не вярват на нищо казано от американци, защото е пропаганда с цел да ги накара да се предадат. Така че империалист или не този войник изпълнява заповедта и дълга си докрай и лявата пасмина няма никакви основателни причини да го критикува!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ни ги разбирати вий тез работи, ако да сте наши хора.


Дори и да е имало такава пропаганда срещу него, невиждам кое в нея не е вярно.

Всичко не е вярно.

Уплашили са се, че като е дал заявка за публично обявен патриотизъм, ще стане оръжие на десните за повишаване на престижа им и айдеее.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

дълг - дрън-дрън.

Тва казвал ли си го на ротния си да видиш колко задвратника щеше да изядеш? :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

аз какво съм казвал на ротния е отделна тема, ама гледам вашия герой, какво е направил:

"Горе-долу по това време непримиримият войник приел факта за поражението на родината си, но заявил, че няма да прекрати съпротивата си без заповед от висшестоящ, когото признава за такъв."

неговото като в рекламата със секретарката, която си избира шефа...

и пак да се върнем на въпроса - знаел ли е, че войната е свършила - знаел е, избивал ли е хора - избивал е.

какво го различава от един терорист - нищо.

ако не го бяха критикували левите, а десните, двама с КГ щяхте да се скъсате да го плюете.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Глупости. Тук иде реч за пределите на чувството за дълг. В края на краищата той е японец и японски военнослужещ. В момента, в който му потвърдят - началникът му - че заповедта да се предаде е истинска, той я изпълнява. Толкоз.


Тва казвал ли си го на ротния си да видиш колко задвратника щеше да изядеш? :)

В тая ситуация задвратниците щяха да са мечта. В някои армии във военно време за това разстрелват. Например в съветската, но далеч не само там. Всъщност във всички.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Човека е бил с чест! Нещо непознато в днешно време. Борил се е за РОДИНАТА си, а не за "тая скапана държава", както днес наричаме собствената си страна. Поради това, той не е можел да приеме, че родината му е победена. Искал е да се бори докато може, докато преките му началници не му заповядат да прекрати войната. Такива японци има много, някой се самоубиват, а други се крият в горите. Хора с чест и достойнство, които обичат родината си, а не гледат на нея като на "тая скапана държава.

От този герой може само да се поучим на патриотизъм и непримиримост към поражението.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Където са го пратили, там я е защитавал. Той да не е геополитик, той е войник със задача.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...