Отиди на
Форум "Наука"

Бедността в България


Recommended Posts

  • Потребители

айде пак глупости, в Христо Бисеров отивали всички надбавки

в статията от Гардиан се подкрепя моята теза, че БГтата, които са идвали по-рано са били по легалната схема ферми и сезонна работа в тях, а не твоето, че са били нелегални

Е тогава защо в статията се оплакват, че като отпаднат ограниченията за работа на българи няма да има кой да бере ягоди?!? По твоята логика би трябвало да има ягодоберачи в излишък.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 278
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители

Първо, статията се отнася за 2013.

Второ, твърдението е, че българи и румънци, които са щели да отидат да работят в Англия през 2014, след отпадането на ограниченията, ще могат да търсят вече по-добре платена работа.

Трето, ако беше прочел статията, щеше да прочетеш, че почва с : MPs and the NFU have been pressing the home secretary to keep open the seasonal agricultural workers’ scheme under which 20,000 Romanians and Bulgarians have been coming to work in Britain for several months a year

Членове на парламента и НСФ натискат министъра на вътрешните работи да остави отворена сезонната схема за селскостопански работници...

Явно според теб членовете на парламента, НСФ и министърът въртят схема за работа на черно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Невски, можеш ли да дадеш някакви статистики или поне кажи защо мислиш така.

Това което писах по-рано.

Гастърбайтерите.

Внасят доста голяма не отчетена сума. И издържат себе си и родата.

Особено видно в някои райони (по завишения брой уестър юнион-и)

Също екскурзиите на туристите тук. Харчовете по заведенията и магазините не се отчитат. А само самият престой по пакета, който са избрали.

Относно помията, която се изсипа върху една политическа сила, малко по-рано. Съвсем спокойно може да е върху всички. И всички си имат олигарси зад гърба, дори понякога един и същ.

Ако Бойко се бе справил по-добре от левите, просто нямаше да го махнем.

Редактирано от miroki
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е тогава защо в статията се оплакват, че като отпаднат ограниченията за работа на българи няма да има кой да бере ягоди?!? По твоята логика би трябвало да има ягодоберачи в излишък.

защото смятат, че ще изберат друга работа, а досега идваха по тази схема, като самонаети или по другите действащи схеми

ключовото е, че ягодоберачите не са били нелегални както грешно се опита да ни убедиш

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Седем области са в които България има потенциала за ратеж - дискутирахме ги надълго и нашироко в темата за реиндустриализацията, със сигурност с доматите на Пенчо няма да излезнем от капана на средните доходи, а ще се върнем десетилелие назад

(аграрните страни обикновено са в капана на ниските доходи, не на средните)

.........

.По-просто и ясно казано: зациклили сме

Много буквално приемаш примера. :)

Сега си представи, че бай Пенчо е "представителя" на асоциацията на земеделските производители в България. Т.е. купуваш българското.

Не коментирах бабата и дядото, чиито доходи от продажба за зеленчуци изобщо не минават през отчет. Въпреки, че и техните доходи после се харчат в нашата страна. Тях можем да ги отнесем към предния ми постинг.

Пиша го само, да не си помисли някой, че визирам бабите.

А коментирах въобще земеделския производител от България. Без значение крупен или не, владелец е.

...

Относно това, че сме зациклили си е точно така.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

чисто прагматично, количеството домати дето трябва да бъдат изнесени за да се изкара като марж това, което се изкарва от износ на мед или аутсорсинг е чудовищно и непосилно за БГ земеделието

пак прагматично - като отида и с и купя нов компютър, климатик, кола, лаптоп, телефон, телевизор ще похарча 40К лева, а тия пари за зеленчуци не ми е ясно колко десетилетия ми трябват за да ги похарча, нито едно от изброените от мен неща обаче не се произвежда в БГ

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Само където печалбата от износ на полезни изкопаеми се изнася за чужбина и никак не способства за развитието на българската икономика. Навремето сме изнасяли доста храни за големия брат-въпрос с понижена трудност, защо днешния голям брат не купува от нас домати.

Дааа, много яко. Опряхме до там работещите в чужбина да пращат пари в страната за има с какво да се оцелява. Това ми напомня икономиките на Мексико и Северна Корея...

По данни на БНБ, само през март 2013 сънародниците ни в чужбина са изпратили на близките си в България 73,7 млн. евро. Затвърждава се и тенденцията, емигрантските преводи да нарастват. Ръстът е с цели 15% в сравнение с предходния месец, като това е и най-високата месечна сума отчетена от началото на годината.

Много показателен е и друг факт – емигрантките пари отново са изпреварили преките инвестиции у нас, които за март 2013 г. достигат 49,2 млн. евро.

Общо от януари до март 2013 българите, живеещи постоянно в чужбина, са изпратили 196.5 млн. евро.

Тази информация, обаче засяга само банковите трансфери. Все още е широка практика, много от емигрантите да внасят големи суми кеш. Пари на роднините се изпращат и по познати хора. Според някои специалисти, реалната сума, вкарвана в българската икономика от сънародниците ни в чужбина е между 4 и 6 млрд. евро на година.

Чуждестранните инвестиции са по малко отколкото парите внесени от гастарбайтери.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Първо, статията се отнася за 2013.

Второ, твърдението е, че българи и румънци, които са щели да отидат да работят в Англия през 2014, след отпадането на ограниченията, ще могат да търсят вече по-добре платена работа.

Трето, ако беше прочел статията, щеше да прочетеш, че почва с : MPs and the NFU have been pressing the home secretary to keep open the seasonal agricultural workers’ scheme under which 20,000 Romanians and Bulgarians have been coming to work in Britain for several months a year

Членове на парламента и НСФ натискат министъра на вътрешните работи да остави отворена сезонната схема за селскостопански работници...

Явно според теб членовете на парламента, НСФ и министърът въртят схема за работа на черно.

Статията е от 2013г., а се отнася до това, което се очаква да стане през 2014г.

За второто дали се сещаш аз какво всъщност обяснявах - че се търси по-евтина работна ръка, за да се намали себестойността на продукцията? Ревът е точно затова - че ще си търсят по-платена работа, а тази няма да има кой да я работи за тези пари.

Като си писал третото, май вече не си помнел какво си писал на второто?!? Защото дори да се запази отворената схема, нали пак ще идат на по-платената друга работа? Отворената схема е за работници от страни, които нямат свободен достъп до трудовия пазар. Схемата позволява да работят, но работа, за която няма много желаещи, тъй като е тежка, ниско платена и сезонна.

И да - не казват в прав текст, че искат нелегални работници, но в някои случаи искат точно това, ама няма как да го кажат ясно. Защото нелегалните работници бачкат всякаква работа каквато намерят и нямат право на помощи като станат безработни. С тези дето имат пълен достъп до пазара на труда ситуацията е друга и е свързана с плача за щедрата социална система на острова.

защото смятат, че ще изберат друга работа, а досега идваха по тази схема, като самонаети или по другите действащи схеми

ключовото е, че ягодоберачите не са били нелегални както грешно се опита да ни убедиш

Да, ама въпросът беше защо ще си изберат друга работа, а няма да искат да са си по схемата. Дали са нелегални или са по някаква програма крайно неблагоприятна за работника от гледна точка на това, за което говорехме няма особено значение. Ставаше дума, че британското правителство полага усилия да има евтина работна ръка, за да е по-евтина продукцията. Ти твърдеше, че работната ръка няма особено значение за стойността на една стока. А, и не е ставало дума, че Христо Бисеров е единствения, който точи пари от "зелена енергия" - просто той доби по-голяма популярност, а иначе има още доста дейци на БСП и ДПС на клона. Той стана емблематичен - нещо като Р. Овч. и А. Ал. за Топлофикация, или пък Лупи с източването на Кремиковци и ЦСКА за докарването на фалит.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бат Бойко тъкмо да подпише за Южен поток и айде протести. Няма връзка ли? Но ето сега Украйна отказа изгодна сделка. И самолетоносачи в Ч.Море по време на олимпиадата. Едва ли някой знае какво всъщност се готви в кухнята, но на мен ми мирише. Пък дали лицето ще е Бисеров, Седефчов или Мънистов, няма да се учудя ако конците отиват другаде.

Много ми е интересно да гледам как се развива мача. Само дето действията за разтокани във времето. Все едно да гледам боксов мач на супер забавен каданс. Виждаш как ръката тръгва, набира енергия, оня вижда късно, късна реакция, остава само да поеме удара.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

чисто прагматично, количеството домати дето трябва да бъдат изнесени за да се изкара като марж това, което се изкарва от износ на мед или аутсорсинг е чудовищно и непосилно за БГ земеделието

пак прагматично - като отида и с и купя нов компютър, климатик, кола, лаптоп, телефон, телевизор ще похарча 40К лева, а тия пари за зеленчуци не ми е ясно колко десетилетия ми трябват за да ги похарча, нито едно от изброените от мен неща обаче не се произвежда в БГ

Е сега, доматите са само пример за едно нещо, да е по-нагледно.

Аз съм, мога да нарека, беден човек. Сега се въздържам от обилно пазарене, тъй-като имам възможност за собствено производство храни.

Но преди 2 и повече години докарвах сметка до към 100 лева в Кауфланд на седмица. Т.е. 400 лв. месечно или 48 000 за 10 години, колкото време ще ползвам телевизор, а и колата и другите неща, които спомена за 40 000 лева (а при мен тази цифра ще е на половина, дори на 1/4).

При теб вероятно цифрата за хранителни продукти е сходна, но за 3-4 години.

Та хранителните продукти сами по себе си са голяма сила. А не е само хранителни продукти.

Заводите химически работят още. Ток се произвежда. Фармация има още. Има условия за туризъм.

Страната ни не е пустинна област без нефт. А си е райска градина.

Въпросът е, да се умее да се използва капацитетът и.

За това изобщо пиша в тази тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Много буквално приемаш примера. :)

Сега си представи, че бай Пенчо е "представителя" на асоциацията на земеделските производители в България. Т.е. купуваш българското.

Не коментирах бабата и дядото, чиито доходи от продажба за зеленчуци изобщо не минават през отчет. Въпреки, че и техните доходи после се харчат в нашата страна. Тях можем да ги отнесем към предния ми постинг.

Пиша го само, да не си помисли някой, че визирам бабите.

А коментирах въобще земеделския производител от България. Без значение крупен или не, владелец е.

...

Относно това, че сме зациклили си е точно така.

??

Хм, изглежда ти приемаш "много буквално примера"..

Аз просто пропонирам и илюстрирам принципа, че за да излезнем от капана на средните доходи:

1. Трябва да произвеждаме продукти с висока добавена стойност

2. Трябва да направим необходимите реформи в посочените сфери

Принципът е валиден за икономиките от цял свят

/Погледни ако искаш в темата за реиндутриализацията какво сме писали в тази връзка за селскостопанската продукция, версус индустриалната и услугите;

погледни и някои статии по въпроса с капана на средните доходи, и някои статии за това как източноазиатските страни излизат от капана на средните доходи; по-рано в тази тема цитирах вижданията на лидера на Сингапур/

Явно не се разбира принципа и фактите (както от много хора тук, така и във властта-особено от левите и националсоциалистите):

по добре е Пенчо да учи и да се занимава/работи с/в услугите и индустриалния сектор (които продукти в голямата си част са за износ), отколкото с ръчен труд да произвежда продукти с ниска добавена стойност

Забележка: които селскостопански продукти могат да се внесат от по-неразвити икономики срещу износа на продуктите с по-висока добавена стойност, които Пенчо е произвел/или допринесъл за производството им

Още нещо за търговския баланс (за теб и за Фружин специално):

Вижданията"че е по-добре да имаме положително салдо" са шаблон и популярна заблуда

В салдото влизат и потоците на инвестициите в България, и на инвестициите, които местните компании правят навън (в други страни);

Трябва да се оценят всички потоци, за да се каже в дадената година "по-добре" ли или "по-зле" положението спрямо предишните; За България (и за всяка друга развиваща се икономика) едно благоприятно развитие е да има отрицателен баланс, и отрицателната част да е приблизително равна на нетната разлика между двата потока - на инвестиции в България; и инвестиции от България

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Във всяка развита и богата страна и регион делът от БНП, който се дължи на селскостопанското производство е много нисък, а делът на услугите много висок и увеличаващ се за сметка на делът на индустрията

Това е принцип;

Валиден и е за България и за регионите и:

София-град е областта с най-висок БПН в България (разглеждан пообластно); 0 процента е делът от него, дължащ се на селско-стопанското производство (такова липсва); около 20 процента от него формира индустрията, останалите 80 процента са формирани от сектора на услугите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За баланса и салдото

(по-горе исках да кажа платежният баланс ПБ, не търговският)

:

Платежен баланс
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Платежният баланс (съкратено ПБ) е счетоводен отчет, обобщаващ всички международни парични сделки, осъществени от гражданите, организациите, държавните и местните институции на дадена страна за определен период от време.

Понятие[редактиране | edit source]

Такива сделки са международните покупки и продажби на стоки, услуги и активи. Платежният баланс е описание на входящите и изходящи потоци чуждестранна валута към и от банковата система на една страна. Той се съставя отцентралната банка, като по правило отчетният му период е месечен, тримесечен и годишен. Приготвянето му е труден процес, защото предполага прецизно наблюдаване и статистическо отчитане на сложните и многообразни форми и аспекти на външно-икономическите отношения.[1] Информацията постъпваща в него е необходима за управлението на международните икономически отношения на дадена страна.

Платежният баланс обхваща само тези международни сделки, при които се пресича националната граница. Той не съдържа международните стопански процеси, които се осъществяват в рамките на страната - като покупко-продажба на чужда валута от местни резиденти, нито вътрешните търговски, финансови и др. процеси. Платежният баланс отразява всички постъпления в страната от чужбина и всички плащания на страната към останалия свят.[2]Състоянието на платежния баланс често се нарича „външната сметка“ на страната.[3]

Структура[редактиране | edit source]

Платежният баланс се съставя по метода на двустранното счетоводство. Всяка международна сделка се отразява чрез две записвания с противоположен знак, като сумата от всички кредитни и дебитни записвания в ПБ трябва да бъда равна на нула. Автономните сделки се записват като кредит, когато пораждат приходи от чужбина за местната икономика и като дебит, когато предизвикват плащане към чуждестранни партньори.

Структурата на ПБ обхваща няколко основни сметки.

  • Текуща сметка - тя е първият главен раздел и включва входящите и изходящи потоци от търговия със стоки, плащанията и постъпленията за услуги, парите, които емигрантите изпращат на свои роднини в разглежданата страна[4], както и текущите трансфери между страната и останалия свят.
  • Капиталова сметка - капиталови трансфери и придобиване или предоставяне на нематериални и нефинансови активи.
  • Финансова сметка - обхваща инвестициите, които чуждите фирми правят в дадена страна, дивидентите, които изтеглят, и инвестиционната дейност на местните фирми зад граница. Кредитните взаимоотношения на местните банки с чужбина също се обхващат от финансовата сметка.[4]
  • Сметка „Грешки и пропуски“ - записва се числото, с което сумата от салдата по Текущата сметка, Капиталовата сметка, Финансовата сметка и сметка Резерви и друго финансиране се отклонява от нула. Това е необходимо, за да се преодолеят статистическите неточности и пропуски при събирането на данните за международните сделки, и за да се осигури равенство между дебитните и кредитните записвания в цялостния ПБ.
  • „Резерви и друго финансиране“ - включва тези външни активи, които са на разположение и са контролируеми от централната банка или правителството, и се използват за пряко финансиране на дефицити по платежния баланс.[1]

Тук са данните за платежния баланс:

http://bnb.bg/PressOffice/POStatisticalPressReleases/POPRSBalancePayments/

ПС

Тревожното не е състоянието по текущата сметка (което се подобрява спрямо отчетеното през съшия месец през миналата година), а драстичното свиване на инвестициите спрямо миналогодишните за същия период с повече от 80-85 процента

България пада надолу във всички класации (от корупция, до ефективност на институциите и върховенство на закона); управляваващото мнозинство не полага никакви усилия да подобри работата си и имиджа си- напротив безотговорно срива постигнатото досега; резултатът е такъв какъвто може да се очаква

(в икономиката и бизнеса не стават чудеса и никой не дава нещо без да е сигурен че ще може да си го възстанови и спечели)

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Земеделието няма как да направи нацията богата, но според редица икономисти може да реши проблема на част от "изключеното" население. Бедността и мизерията е най-голяма именно при тази група.

Ако се огледаме наоколо - Сърбия, Гърция, Румъния, Турция, Македония и т.н. ще видим, че най-малко (като относителен дял) заети в селското стопанство има именно в България, без обаче страната ни да е по-богата от околните. Разликата е в пъти. С някои политики (пренасочване на субсидиите, програми за мелиорация и т.н.) е възможно отново да се развие зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство, а заетите в селското стопанство да се удвоят и утроят.

Това обаче не изключва мерките които отбеляза Ник. Просто двата вида политики решават два различни проблема.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

България и Унгария са страни с много силно развито селско стопанство. И с много голям капацитет. За съжаление, България в момента е по-скоро само капацитет по вноса.

Скоро не вярвам, да почнем отново да произвеждаме компютри, перални, телевизори и т.н.техники, та е безсмислено да се мъчи някой в тази сфера.

А иначе, да. Трябват продукти с добавена стойност. Но аз по-рано само едно нещо споменах. И целия разговор се върти около това.

Трябва да започнем да произвеждаме продукти, които произвеждаме много добре, а сега внасяме.

Един пример за такъв продукт бе домата. Услугите са също такъв продукт и много други. Но примера с домата беше много лесен за поднасяне и е ясно, че нашия е хубав. Дори по-хубав от вносния.

А се произвежда това, което се може и това за което може да се намери пазар. Ако се успее да се направи и с максималната печалба е повече от хубаво.

Или това, което са ни поръчали.

http://technews.bg/article-60605.html#.U6ALvyhAfVE

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Земеделието няма как да направи нацията богата, но според редица икономисти може да реши проблема на част от "изключеното" население. Бедността и мизерията е най-голяма именно при тази група.

Ако се огледаме наоколо - Сърбия, Гърция, Румъния, Турция, Македония и т.н. ще видим, че най-малко (като относителен дял) заети в селското стопанство има именно в България, без обаче страната ни да е по-богата от околните. Разликата е в пъти. С някои политики (пренасочване на субсидиите, програми за мелиорация и т.н.) е възможно отново да се развие зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство, а заетите в селското стопанство да се удвоят и утроят.

Това обаче не изключва мерките които отбеляза Ник. Просто двата вида политики решават два различни проблема.

Стигаме до другите принципни въпроси

Въпросът е всъщност е:

1. Необходимо е да се извърши укрупняване и комасация

Малките ферми са слабоустойчиви и слаборентабилни - и това е според нашата наука,

(вижте в темите за колективизацията и връщането на земята колко се писа и цитираха публикации за това); всъщност те имат някаква положителна роля само в периода на прехода, когато безрабитицата е голяма, а доходите са много ниски

Освен това

Земята, в регионите благоприятни за зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство е преобладаващо е раздробена на парчета (тя е горе долу в състоянието отпреди колективизацията),в многото случай всяко парче от което обикновено има голям брой наследници, пръснати из страната (броят се увеличава със всяка измината година)

Типичен пример са някои от пловдивските села, в които сега земята е разделена на градинки и парчета, като част от нея просто пустее, друга част от нея се ползва законно, трета част се ползва незаконно (без съгласието или знанието на всичките собственици) -било като се обработва, било като се рентира (дава се на друг производител)

/Миналата година продадох частта си от прадядовото + дядовото бивше лозе (било е лозе някога) - на зеленчукопроизводител, който няма намерение да го обработва, защото печалбите му от тази дейност са колкото стипендия, а има намерение да го рентира и/или продаде след като го окрупни достатъчно! Другите ниви (градини, гора) на прадядо и дядо ми в землишето на същото село пустеят и няма кой да се занимава с тях - нито с делбата им между наследниците, нито с употребата им!/

Фактите са очевидни, изводът се съдържа във фактите земята подходяща за такъв тип селскостопанско производство, в състоянието в което е (отпреди колективизацията,и/ или много по-зле заради множеството наследници) - е невъзможна за правене на този бизнес

(ако човек иска да се умори и претрепе от грижи, безсъние и работа, за да изкара по-малко отколкото би изкарал ако се занимава с друго- ОК, само че в БГ луди хора няма- това че някои форумец го предлага е едно,а дали ще го направи- според мен категорично не!Преди колективизацията е можело да се прави товаи се е правило това, просто защото хората са нямали алтернативите (и оществото е било бедно, икономиката )

Този бизнес може да се прави само там където земята е окрупнена (и той се прави)

Разберете в бизнеса няма нито празни места нито празни илюзии

(не е бизнес-производство, ако пенсионер или човек на коготому е трудо да си намериработа, произвежда и продава по 25 килограма домати на ден, които е изкарал от двора си, Не е бизнес производство, когато такъв човек изкара 5 тона грозде от десеття си декара лозе, или когато изкарва по един тон домати на ден при себестойност 20-25 стотинки на килограм и и ги продава по 35 стотинки на едро (имаме един много кратък период, в който това се прави- човекът може да изкара 30 тона за периода, а печалбата му е размера на стипендия)

Всъщност сматам че причината да няма повече пазарни ферми (с пазарен вид и насоченост) е именно състоянието на земята (очевдино е)

(използвам дедукция, като изключвам приемането че българина е толкова тъп или мързелив че не му се работи-селксотопанска работа напротив бизнесът изобщо не търпи празно място -българският бизнес се насочи много бързо към зърнените и техническите култури, когато видя възможнстите

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Колега, мислех, че знаеш, но точно терен от лозе е неприемлив за комасация на зеленчукопроизводител.

По простата причина, че зеленчуците не вирят добре, в тази почва. И много правилно човекът се е насочил да го търгува.

...

Има видове дейности в земеделието, за които комасацията не е толкова приемлива.

Просто зависи с каква се занимава човек.

Ако гледа различни сортове растения, би предпочел да си ги гледа на отдалечените терени един от друг за да им запази сорта. А не да си комасира земята и събере на едно място и опраши неправилно.

За пшеницата е много добре окрупнени площи или колективно сеене и вършеене, както правят по селата. И после делят добива, точно като колективизация или ТКЗС. И то заради механизираното сеене и прибиране.

Ако иска да гледа животни пък си търси съответното отдалечено място за самите тях, и отделни за видовете фуражи, които му трябват, според това колко е подходяща съответната земя и за какво.

Някои от тези неща обаче не се спазват и хората се мъчат да отглеждат нещо си.

За гледане в домашни условия на зеленчуци бях пределно ясен, че ги нямам в предвид, та повече няма да коментирам.

Имам в предвид увеличено производство изобщо. Ако ще да е и с комасация или колективизация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Статията е от 2013г., а се отнася до това, което се очаква да стане през 2014г.

За второто дали се сещаш аз какво всъщност обяснявах - че се търси по-евтина работна ръка, за да се намали себестойността на продукцията? Ревът е точно затова - че ще си търсят по-платена работа, а тази няма да има кой да я работи за тези пари.

Като си писал третото, май вече не си помнел какво си писал на второто?!? Защото дори да се запази отворената схема, нали пак ще идат на по-платената друга работа? Отворената схема е за работници от страни, които нямат свободен достъп до трудовия пазар. Схемата позволява да работят, но работа, за която няма много желаещи, тъй като е тежка, ниско платена и сезонна.

И да - не казват в прав текст, че искат нелегални работници, но в някои случаи искат точно това, ама няма как да го кажат ясно. Защото нелегалните работници бачкат всякаква работа каквато намерят и нямат право на помощи като станат безработни. С тези дето имат пълен достъп до пазара на труда ситуацията е друга и е свързана с плача за щедрата социална система на острова.

Не само не си чел статията, но не си чел и аз какво съм написал.

Статията е написана в началото на 2013. Членове на парламента и НСФ искат през 2013 да се запазят схемите за работа на българи и румънци в селското стопанство. И чак после идва 2014, когато българи и румънци могат да си намерят легално по-добре платена работа.

Та с две думи статията не само не твърди, че всички българи работят на черно в селското стопанство в Англия, а напротив, описва че до 2013 има напълно легална програма и желание тази програма да продължи и през 2013.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не само не си чел статията, но не си чел и аз какво съм написал.

Статията е написана в началото на 2013. Членове на парламента и НСФ искат през 2013 да се запазят схемите за работа на българи и румънци в селското стопанство. И чак после идва 2014, когато българи и румънци могат да си намерят легално по-добре платена работа.

Та с две думи статията не само не твърди, че всички българи работят на черно в селското стопанство в Англия, а напротив, описва че до 2013 има напълно легална програма и желание тази програма да продължи и през 2013.

Well, this time it will be different. All the other 25 EU states will have to lift their labour market restrictions on Romanian and Bulgarian migrants from 1 January 2014 as the seven-year transition period since the two countries joined runs out.

Статията се отнася до отварянето на трудовия пазар за българи и румънци през 2014г.. Това не е единствената статия по въпроса, просто сложих една от статиите. Това, което притеснява англичаните е, че като се отвори пазара, ще трябва да търсят евтина работна ръка от другаде - както по "схеми", така и за някои непривлекателни занимания, за които се използват и нелегално пребиваващи.

Статията я дадох като пример, че цената на труда определя цената на стоката и няма никакво основание при толкова ниски заплати в България да има толкова високи цени примерно на тока.

Иначе има и интервюта с британския посланик у нас, в които се коментира и нелегалния труд във връзка с "щедрата социална система" на острова, има и за "схемите", но ние изобщо не дискутирахме това.

Ти си този, дето пише без да чете за какво всъщност се дискутира.

А за окрупняването на земеделските стопанства - вече имаме резултат от създаването на АПК-ата. Сиреч пустеещи ниви, празни социалистически магазини, след които дойде тотален внос отвън. Командно-административната намеса, която се предлага вече тотално се провали като експеримент. Идеята това, което не стана с държавно АПК да се получи с олигопол ще доведе до там, докъдето стигнаха Кремиковци и ЦСКА, които станаха "частни", ама се стопанисваха по социалистически.

Когато пазара решава какви да са обработваемите площи, тогава имаме ефективно селско стопанство. Площта много зависи и от това къде се намира географски. Тук не са степи, или савани. Има технически култури, които е по-добре да се отглеждат от по-дребни стопанства и това е по-добрия вариант за нашите природо-климатични условия. Със САЩ няма как да се мерим, защото освен за площи, става дума и за това колко голям пазар представлява държавата примерно.

Иначе ще стане като при изборите в Русия, когато видяха, че в САЩ компрометираха кандидат-министър, за това че пиел и оповестиха на изстрадалия от сухия режим руски народ, че Елцин обичал алкохола - голяма грешка. Та не всичко, дето върви в САЩ върви и у нас.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Земеделските култури са различни видове. По принцип зърнените може да се развиват в големи стопанства, защото позволяват да се вкарва едрогабаритна техника. При овощята и техническите култури не е така - там трябва да пипне чов. ръка, което ще рече, че на тях наблягат по-малките стопанства. Те англичаните точно заради това толкова реват срещу българите и румънците - защото като нелегални гастарбайтери работят на безценице в агодови и овощни градини. При пълен достъп до пазара ще избягат и ще трябва да вкарват други работници от страни, чийто народи не са особено работливи.

Маркираното е от мен, че нещо много бързо забравяш какво си писал.

Статията се отнася до отварянето на трудовия пазар за българи и румънци през 2014г.. Това не е единствената статия по въпроса, просто сложих една от статиите. Това, което притеснява англичаните е, че като се отвори пазара, ще трябва да търсят евтина работна ръка от другаде - както по "схеми", така и за някои непривлекателни занимания, за които се използват и нелегално пребиваващи.

Статията я дадох като пример, че цената на труда определя цената на стоката и няма никакво основание при толкова ниски заплати в България да има толкова високи цени примерно на тока.

Иначе има и интервюта с британския посланик у нас, в които се коментира и нелегалния труд във връзка с "щедрата социална система" на острова, има и за "схемите", но ние изобщо не дискутирахме това.

Ти си този, дето пише без да чете за какво всъщност се дискутира.

А за окрупняването на земеделските стопанства - вече имаме резултат от създаването на АПК-ата. Сиреч пустеещи ниви, празни социалистически магазини, след които дойде тотален внос отвън. Командно-административната намеса, която се предлага вече тотално се провали като експеримент. Идеята това, което не стана с държавно АПК да се получи с олигопол ще доведе до там, докъдето стигнаха Кремиковци и ЦСКА, които станаха "частни", ама се стопанисваха по социалистически.

Когато пазара решава какви да са обработваемите площи, тогава имаме ефективно селско стопанство. Площта много зависи и от това къде се намира географски. Тук не са степи, или савани. Има технически култури, които е по-добре да се отглеждат от по-дребни стопанства и това е по-добрия вариант за нашите природо-климатични условия. Със САЩ няма как да се мерим, защото освен за площи, става дума и за това колко голям пазар представлява държавата примерно.

Иначе ще стане като при изборите в Русия, когато видяха, че в САЩ компрометираха кандидат-министър, за това че пиел и оповестиха на изстрадалия от сухия режим руски народ, че Елцин обичал алкохола - голяма грешка. Та не всичко, дето върви в САЩ върви и у нас.

Единственото, което мога да коментирам е, че не само си нямаш понятие от земеделие, но очевидно живееш в паралелна реалност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

за съжаление galahad се е изчерпал в този форум, по-точно достигнал е своята точка на некомпетентност, която той смята за компетентност

всеки, който му противоречи се заклеймява като привърженик на 'една партия' от Позитано 20

жалко

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Второ, твърдението е, че българи и румънци, които са щели да отидат да работят в Англия през 2014, след отпадането на ограниченията, ще могат да търсят вече по-добре платена работа.

.

Маркираното е от мен, че нещо много бързо забравяш какво си писал.

Единственото, което мога да коментирам е, че не само си нямаш понятие от земеделие, но очевидно живееш в паралелна реалност.

По-скоро ти си нямаш на представа какво пишеш. Защо българите и румънците не можеха да си намерят по-добре платена работа?!? А той проблема не е само до това да е по-добре платена, а дали е и целогодишна или само сезонна. Причината е, че опциите са или работа по "схема", каквито има обаче за нископлатена сезонна работа или нелегално, което вече може да е по-дълго, но пак нископлатено. Разбира се има и нелегално работещи в земеделието. Но не това е същественото, е че всичко това съществува, за да се ползва нископлатен труд и цената на продукцията да е по-ниска.

А за стопанствата реалността е проста и ясна. Преди 1989г. имаше едри стопанства - АПК и празни магазини. Сега пак има едри земеделски стопанства - олигополи (народната власт дори така беше направила, че евросубсидии да се дават само на големи олигополни стопанства до поредното затваряне на кранчетата, след което се наложи да се промени този момент) и резултата е, че земеделаската продукция е внос.

Преди 1944г. е имало друга реалност - не толкова големи стопанства и България не само не е била вносител, ами дори доста голям износител на земеделска продукция. Това са фактите и реалността. Другото са глупости и печалния резултат от пропагандното им тиражиране е налице.

за съжаление galahad се е изчерпал в този форум, по-точно достигнал е своята точка на некомпетентност, която той смята за компетентност

всеки, който му противоречи се заклеймява като привърженик на 'една партия' от Позитано 20

жалко

Пак пропускаш, че съществува интернет. И всеки лесно може да види не само стоките в западните магазини и да се запознае със сайтовете на държавните им институции, но може също така да отвори сайта на "Позитано 20" и да сравни написаното там с това, което пишат тези, дето твърдят, че са несправедливо набедени, че са тамошни кадри. Тъй че нещата не опират до вяра, а до способност на мозъка да мисли, а не да функционира като мускул. За щастие не всички гласуват за Любимец 15, а търсят, четат, мислят и преценят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Колега, мислех, че знаеш, но точно терен от лозе е неприемлив за комасация на зеленчукопроизводител.

По простата причина, че зеленчуците не вирят добре, в тази почва. И много правилно човекът се е насочил да го търгува.

...

Има видове дейности в земеделието, за които комасацията не е толкова приемлива.

Просто зависи с каква се занимава човек.

Ако гледа различни сортове растения, би предпочел да си ги гледа на отдалечените терени един от друг за да им запази сорта. А не да си комасира земята и събере на едно място и опраши неправилно.

За пшеницата е много добре окрупнени площи или колективно сеене и вършеене, както правят по селата. И после делят добива, точно като колективизация или ТКЗС. И то заради механизираното сеене и прибиране.

Ако иска да гледа животни пък си търси съответното отдалечено място за самите тях, и отделни за видовете фуражи, които му трябват, според това колко е подходяща съответната земя и за какво.

Някои от тези неща обаче не се спазват и хората се мъчат да отглеждат нещо си.

За гледане в домашни условия на зеленчуци бях пределно ясен, че ги нямам в предвид, та повече няма да коментирам.

Имам в предвид увеличено производство изобщо. Ако ще да е и с комасация или колективизация.

Драги, имам непосредствена представа и опит какво представлява стопанство от 40-50 декара от разпръснати ниви и парцели, на които се гледат различни култури, (в това стопанство има 2-3 крави и телета, които се изхранват с фураж, плюс това се пасат от селския пастир)

Имам непосредствена представа как се обработва земята (колко струва), как се осигурява поливане, как се прибира реколтата (и колко струва прибирането), как се продава и пласира;

Каквото и да си представяте (почти сигурен съм, че тези които пропонирате този тип ферми и земеделие - нямате опит и непосредствена представа): печалбите изобщо не си струват труда и усилията

(всъщност за печалби в смисъла такива да се остават и калкулират на края на година не може да се говори, не може да се разчита на такива - със спечеленото, и произведеното за лична употреба, плюс пенсиите - може да се изхрани (осигури с храна и да бъдат задаволени най-елементарните нужди) 4-5 членно семейство; и да се прави елементарна поддръжка (необходимите елементарни инвестиции) на стопанството.

ПС

Понеже сме във форум за икономика, то нека да направим разчетите:

Едно семейство, в което двама човека работят в услугите или промишлеността средно за България печели около 22-25 К (заплати, данъци и обща сума на осигуровките, които в горния случай трябва да бъдат платени на 100 процента от фермера);

В конкретния случай на ферма от 40-50 декара декара от разпръснати ниви и парцели на които се гледат различни култури, се печели 2 пъти по-малко; От което спечелено освен като заплати, данъци и осигуровки, трябва да се приспаднат и инвестициите за поддръжка и развитие (сгради, машини, закупуване на на нови животни и други)

Нека да не измисляме нова "наука"- има достатъчно български публикации и изследвания (от аграрните факултети) за тези ферми - за това те са неустойчиви - което казано неефеместично - нямат бъдеще , т.е няма да устоят в близкото им бъдеше, и за това че те са изграли ролята си при прехода.

Обективно - децата на тези фермери не се занимават с фермерство (стига да не са много тъпи, смотани и неоправни), а са се устроили в големите градове или работят в чужбина

(не знам дали националистите и традиционалистите разбирате и се сещате за очевидните неща - там тези хора получават 5-10 пъти отколкото ако биха работили в такава ферма, и също така очевидно е не сме 1998 година и хората могат да избират да работят извън България)

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Каквото и да си представяте (почти сигурен съм, че тези които пропонирате този тип ферми и земеделие - нямате опит и непосредствена представа): печалбите изобщо не си струват труда и усилията

Опитваш се да не ме разбереш. 2 пъти писах, че не визирам самия вид на стопанството, а визирам самото му съществуване и производство.

Искам да стане така, че да го има, а не да е като сега, да го няма. Знам отлично, че го няма защото не е рентабилно в много сектори. Има такива в които е. За щастие мисля ядем родни череши.

Но за нещастие ядем бразилско агнешко. Да си го отгледа човек тук е по-скъпо и дори и с приспадане на транспорта.

Но затова пък са овчарниците.

Имам приятел с овчарници, който не е на минус. За пореден път и тази година си взех агне от него ( 6 лв. /кг, живо тегло и докато ти го теглят е живо).

Само, че не може да задоволи цяла България. За това издържаме бразилците.

Явно няма много мераклии като него.

Държавата има икономическите лостове да помогне, ако желае.

Само, че бизнесменът внася и е в ущърб. И няма да позволи на държавата, защото ще страда той.

Не съм против нито една мярка, само уточнявам плюсове и минуси. Както и ти преди малко сподели твоите познания и плюсове и минуси.

Искам да ми обясни някой обаче, в Македония, без субсидии от Европейския съюз, как успяват да произведат и внесат у нас зеленчуци на пазарна за нас цена, а ни е не можем. За Бразилия също с включения голям транспорт.

А за окрупняването мисля бях ясен, има места където е добре и където не е.

Аз например имам поражения от градушка на една градина, която бе 100% унищожена. Ако и другите ми градини бяха при нея сега щях да съм аут, поне в един вид стока.

Приятеля ми изгоря преди 7-8 години с 100 декара жито, преди вършеене под вода. И тотално спря с житото.

Тази година с дъждовете ще видим какво ще излезе, че са много лоши.

Всяка страна си е решила за себе си, как да съществува.

В момента например тече внос на стоки от Турция, предназначени за продажба там. Продават се както "ние" едно време продавахме питите кашкавал.

Нещата естествено са на цена по-ниска от в магазинната мрежа тук. А качеството е по-високо.

И как се случва така, че в българските магазини е попаднала вносна стока една и съща марка, по-некачествена и по-скъпа от тази, която се внася у комшиите?

Ето поради такива случайности, нещата у нас не вървят и сме по-бедни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Опитваш се да не ме разбереш. 2 пъти писах, че не визирам самия вид на стопанството, а визирам самото му съществуване и производство.

Според мен не можеш да схванеш концепцията, фактите и връзките, затова ще го кажа пак (за н-ти път), дано разбереш: "Самото му съществуване и производство" зависи от вида (големината и размера, които определят тяхната рентабилност и устойчивост) на фермите:

Малките ферми в които земята е раздробена на парчета (Вижте колко е средния размер на стопанствата в България, и колко е средния размер на един парцел- такова нещо има няма в Европа, освен в Албания) нямат изгледи да присъстват на пазара (т.е. да съществуват като пазарни субекти) - т.е. да произвеждат в достатъчно количество което да задоволи пазара, и на цени конкурентни на цените на големите фирми

(заради това внасяме продукция, която "би могла да се произвежда" в България)

"Лостовете на държавата" са широко известни (според бизнеса, според държавните и европейските конценции) :и са два:

-трябва да се намали тежестите и административната цена на дейностите свързани сливането (комасирането)

-и/или трябва да се въведе данък върху земята,

(честно казано не знам как ме греят облекчените процедури и занижените такси, когато трябва да намеря и седем-осем човека наследници, и да ги убедя, нищо няма да ги убеди по-добре от данъка (бъркането в джоба)

https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=%D0%9E%D0%BA%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0

Въвеждането на квоти и вътрешни субсидии са просто нон-сенс, с това можеш да си чешеш езика колкото искаш, може да ти се вържат само няколкото фантазьора, пишещи тук..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...